Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.
