Тенденциите са централните части на големите градове да се изнасят ,остават бедните ,мигрантите и евентуално остарели кореняци ,дето не им се мести ,останалото се изнася .
- Публикувана: 18 март 2019, 14:28 ч.
- Последно мнение: 21 март 2019, 14:13 ч.
Живот на село
Живея и работя в голям град .След два месеца започваме ремонт в къщата на ММ ,която е на 20 км . Догодина по това време обмисляме да си се местим там за постоянно.Ще си пътуваме с личните коли , което не ме притеснява. Не разбирам какво те притесняват тези 5 км, авторке ? Докато се усетиш и ги минаваш , само шофьорски курс изкарай . Ако притеснението ти е разстоянието , де.
Ако толкова ти тежи, преместете се в твоето жилище, което е в града.
Но според мен, дай шанс на новата ситуация - просто не си се адаптирала все още. 5 км са нищо - та хората в града пътуват повече до работното си място. Ако след 1 година продължаваш да се чувстваш недобре, тогава преосмисли ситуацията сериозно.
Но според мен, дай шанс на новата ситуация - просто не си се адаптирала все още. 5 км са нищо - та хората в града пътуват повече до работното си място. Ако след 1 година продължаваш да се чувстваш недобре, тогава преосмисли ситуацията сериозно.
Авторката, имам оферта за теб:
Менкаме жилищата. Предлагам:
- тристайно жилище в изрочен квартал на София;
Екстри:
- работно място в центъра на града, на около 10 км. от дома, в едната посока; взима се между 40 - 50 минути, в зависимост от вида транспорт и часовия интервал, в който пътуваш;
- кола, малка, икономична, малко стара, но трудно ще ходиш с нея на работа, освен ако не си осигуриш парко-място в центъра, и ако нямаш здрави нерви да преодоляваш задръстванията;
- месечна издръжка на жилището (ток, парно, интернет и т.н. - 250 - 300 лева, в зависимост от сезона)
- малко мръсен въздух, някои дни се усеща като да сме в газова камера
- малко шумно, в спалните се чува шумът от Цариградско шосе;
- нервни хора навсякъде.
Мога и за още екстри да помисля, ако изброените не те съблазняват достатъчно
Менкаме жилищата. Предлагам:
- тристайно жилище в изрочен квартал на София;
Екстри:
- работно място в центъра на града, на около 10 км. от дома, в едната посока; взима се между 40 - 50 минути, в зависимост от вида транспорт и часовия интервал, в който пътуваш;
- кола, малка, икономична, малко стара, но трудно ще ходиш с нея на работа, освен ако не си осигуриш парко-място в центъра, и ако нямаш здрави нерви да преодоляваш задръстванията;
- месечна издръжка на жилището (ток, парно, интернет и т.н. - 250 - 300 лева, в зависимост от сезона)
- малко мръсен въздух, някои дни се усеща като да сме в газова камера
- малко шумно, в спалните се чува шумът от Цариградско шосе;
- нервни хора навсякъде.
Мога и за още екстри да помисля, ако изброените не те съблазняват достатъчно
Тенденциите са централните части на големите градове да се изнасят ,остават бедните ,мигрантите и евентуално остарели кореняци ,дето не им се мести ,останалото се изнася .
За идеалния център винаги ще има кандидати и няма да са маргинали. Привилегия е да живееш там.
Не че и село на 5км не е привилегия....
Съпругът ми има къща на село,близо до града ,в който живеем. Ходим там само лятото през почивните дни.
Тихо и спокойно е да,занимаваме се и с градината.Хубаво ни е там,но да се преместим да живеем за постоянно ,абсурд.Чувствам се като изолирана от света там.И не е проблема в транспорта,имаме две коли.
Манталитета на селяните също не ми допада.
Тихо и спокойно е да,занимаваме се и с градината.Хубаво ни е там,но да се преместим да живеем за постоянно ,абсурд.Чувствам се като изолирана от света там.И не е проблема в транспорта,имаме две коли.
Манталитета на селяните също не ми допада.
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.
Не е нормално да се чувстваш така, след като си взела решение да си с него. Добре, че не си отишла на 5-10 000, сигурно би поискала да туриш край на живота си.
За идеалния център винаги ще има кандидати и няма да са маргинали. Привилегия е да живееш там.
Не че и село на 5км не е привилегия....
За идеален център кандидатите винаги са от провинцията.
За софиянец, идеалния център е невъзможно за живеене място откъдето и да го погледнеш. Нито можеш прозореца да си отвориш, нито да паркираш, нито гледка имаш, а за въздуха да не говорим.
ПП. Имам чувството, че авторката не казва точната причина за недоволството си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Сама казва, че навсякъде ходят заедно с мъжа ѝ и се случва да остане сама само когато нещо е зает.
Предполагам и че при тези само 5 км. от града, до селото има много рейсове, а не един сутрин и един вечер, че да се чувства изолирана.
Авторке, мисля, че животът на село, далече от шума и денонощния живот на града не е за тебе и никога няма да бъдеш щастлива там. Сигурно много хора ти завиждат за спокойствието и близостта до града, но като не си щастлива там, няма и да бъдеш.
Като дете си мечтаех да живея в къща на село и завиждах на децата, които имаха баби и дядовци на село. Не съм живяла точно на село, но съм живяла в Лондонски, отдалечен квартал в 3та зона и в Нюкасълския такъв. Не е за мене. Чувствах се отвратително и бързо се преместих в центъра. И да имаш кола няма как да се прибереш вечер след няколко питиета, примерно. Няма го удобството на градския транспорт, отворените до късно или денонощни магазини, до които можеш да идеш по пантофи, пълните с хора улици, съседите, приятелите, централното парно и топлата вода. В селата и крайните квартали с къщи е, някак си сиво и скучно. С много от приятелите ми сме се запознали докато сме живели в един блок или квартал.
На твое място бих обяснила на приятеля ми как се чувствам и бих се върнала в града.
Като дете си мечтаех да живея в къща на село и завиждах на децата, които имаха баби и дядовци на село. Не съм живяла точно на село, но съм живяла в Лондонски, отдалечен квартал в 3та зона и в Нюкасълския такъв. Не е за мене. Чувствах се отвратително и бързо се преместих в центъра. И да имаш кола няма как да се прибереш вечер след няколко питиета, примерно. Няма го удобството на градския транспорт, отворените до късно или денонощни магазини, до които можеш да идеш по пантофи, пълните с хора улици, съседите, приятелите, централното парно и топлата вода. В селата и крайните квартали с къщи е, някак си сиво и скучно. С много от приятелите ми сме се запознали докато сме живели в един блок или квартал.
На твое място бих обяснила на приятеля ми как се чувствам и бих се върнала в града.
Имам чувството, че авторката не казва точната причина за недоволството си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Градски ориентиран тип човек не може да се адаптира в селска среда. Или, ако го направи,, трябва изцяло да промени нагласите си. Аз, например, не бих живяла в къща извън града. А и къщата изисква голям слугинаж. За човек с потребности от светски начин на живот , това би бил ад. Градинката, беседките, ами всичко е много труд. Който иска селска идилия, да ходи на селски туризъм, няма нужда да си създава перманентен селски бит. А и тези 5 км вероятно са от табела до табела. Изолация си е. Иначе , във филма "Убийства в Мидсъмър" , да ти е кеф да гледаш - отношения, общонст , красоти. Но да не забравяме, че това е художествена измислица.
Авторке, ако те мъчи манталитетът на село, скучно и тягостно ти е,, едва ли заради някакъв мъж ще се приспособиш. Това трябва да го носиш у себе си, насила не става. Убеди го да се мести в града, ако държи на теб, ще го направи. Иначе не зная как ще ви се получи хармонията.
Авторке, ако те мъчи манталитетът на село, скучно и тягостно ти е,, едва ли заради някакъв мъж ще се приспособиш. Това трябва да го носиш у себе си, насила не става. Убеди го да се мести в града, ако държи на теб, ще го направи. Иначе не зная как ще ви се получи хармонията.
Препоръчани теми
X
Реклама