Живот на село

Защото думата село и селянин се асоциират с обида. Постоянно чуваме "гледай го тоя селянин или тая селянка", "абе, ти от кое село дойде..." и то в обидния смисъл на думата. 
Според мен нещата ще се променят и все повече хора ще търсят спокойствието на селата, та дори и на 5 км от града.

Така е, времето ще покаже.

За мене селянин не е обида, но не се виждам в отдалечено, малко местенце. Винаги съм живяла на оживени, гъсто населени, кипящи от живот места.

Свекърите мразят живот в апартамент и са си построили къща на безлюдно място без градски транспорт. Прекрасно е за 2-3 седмици, но бих полудяла ако трябваше да живея там. Децата обожаваха дивите животни наоколо, гущерите в двора, плажа, докато бяха малки. Сега не искат да стъпят там. За най-малкото нещо трябва да се качваме на колата.

Свекърва ми казва, че се задушава в апартамента им тук и им е тясно с мъжа и, а ние живяхме там 5 години с две деца и не ни беше тясно, поне на мене. Всеки е различен.

Аз съм ЗА живеенето в къща, но в града. Животът на село не е за мен. Веднъж преди години опитах и избягах с 200, повече не бих си го причинила.
Разстоянието може да е малко, но без кола не може. Какво ходене пеша, я опитайте вечер по тъмното или в лошо време.

Провинциалист не е равно на маргинал....
А за жълтите павета винаги ще има кандидати. Ако беше толкова зле имотите там нямаше да са рядкост и на доста високи цени.

На село хората не слизат от колите, това е днешната истина.
С рейсовете пътуват бабите и дядовците, и децата.
Много ми беше интересно и все се чудех, в колите ли са родени- мързи ги пеша 100 метра да минат.
Всъщност, придвижването им е много по- цивилизовано от това на гражданите, натикани като сърдели в ГТ в София и големите градове.
И друго- няма светофари и трафик, та спокойно 20- 25 километра се взимат за 20 минути, въпреки завоите и хълмистите терени.

И в къща в центъра на града не ща да живея. Имаме приятели, които живеят в къщи в централните квартали. То е сменяне на покриви, на греди по таваните, че някакви порове ги подяли, решетки по прозорците. Наркомани и крадци им влизат през оградата. Къщите през студените сезони са ужасно усойни, дори да са изолирани. Но да, по-добре е от краен квартал или отдалечено село за мене. Мисля, че всеки трябва да опита такъв живот, но ако не му хареса първите седмици е по-разумно да се откаже.

Къщата си е къща каквото ще да си говорим. Поддържа се като всяко нещо. Предимствата са в пъти повече. Никога ни бих предпочела апартамент пред къща. Живяла съм и по двата начина.

Приеми, че хората са различни. И аз знам от личен опит какво е да се грижиш за апартамент и за къща. На този етап от живота ми категорично предпочитам апартамент.

Точно понеже къщата си е къща, доста хора предпочитат апартамент

Различни сме разбира се.Аз си говоря за мен си. За мен не може дори да има база за сравнение. Единственото преимущество на апартамента е,че ужким по-лесно се поддържал. Но то всичкш и тук много си зависи. Всичко има плюсове и минуси. 😊

Именно. Ето аз ще кажа за мен как се съпоставят плюсовете и минусите. След като работя в СФ до 18.00 и синът ми учи и ходи на извънкласни занимания, трябва да му се осигури човек с кола, който през деня да го развозва. Като стане тийнейджър реално няма да може сам да се придвижва до града и обратно.Ще се прибирам след 19.00 и ще имам по-малко време за семейството. Междувременно ще трябва да сместя някъде допълнителната поддръжка на по-голямо пространство + двор или да си наема човек за целта. Кефът от къщата - като чист въздух, вечеря на двора - остава само за летните вечери и събота и неделя. В тях,обаче, трябва да се включи и времето за поддръжка. Имам много малко време за почивка и то ми е ценно.  Обичам да пътувам и седенето в къщата всеки уикенд много бързо ще ми омръзне. Отпада възможността за спонтанно излизане на ресторант, кафе след работа, среща с приятели.  Ако имах достатъчния стандарт някой да ми поддържа къщата и двора, също да ми развежда детето на повикване и понякога вечер да остава с него - да, може би плюсовете биха надделели за мен и моя начин на живот, но не и сега.
В момента живея на 5 мин. от два по-малки парка и на 15 мин. пеша от Борисовата.  От пролетта почти всяка вечер сме в парка с детето, той играе, кара колело със съученици, аз се виждам с приятели. И това не изисква никаква предварителна подготовка. Училището му е на 1 спирка с трамвай или 15 мин. пеша. Всякакви други школи, занимания също са на 15-20 мин. с ГТ или пеша.

Мен вечер ме мързи да гледам, а имам 100 задачи покрай децата. Барбекю може да се прави и на терасата, нашата е голяма и нямаме съседи, които да одимим. Не ми се мисли да ме чака и двор. Наблизо имаме съседи с прекрасна къща и градина. Освен че всички от семейството се грижат постоянно за нея, при тях всеки уикенд идват и комплект градинари и те вършат нещо. Просто няма начин да се занимавам и с това. Иначе ние си имаме място, ако ми се догледат овошки примерно. Но това не се е случило засега.

Здравей,

Ти си пожертвала за него, защо той да не направи компромис за теб?
Кажи му го в прав текст каквото написа тук. Поговорете си отново.

Успех във взимането на решение.

Има ли любов, 5те км са нищо. Другаде е проблемът.