- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
След година и половина и двата пъти. Защо тогава. И двете ми деца са есенни бебета. Счетох, че е най-добре тръгването на ясла да стане пролетта, през април, май. Ако бяха пролетни бебета щях да се върна на работа, когато станеха на две години. Общо взето това беше определящото при мен.
Останах вкъщи горе долу за 6 години. Тръгнах на работа когато малката беше на година и половина.
С голямата щерка бях заета и с други занимания освен с нея - първо си довърших магистратурата, а после научих и нов език. През това време тя си ходеше на градина, понякога до обяд, понякога до по-късно.
С второто дете нямах толкова странични занимания и реших, че е време за промяна.
Със започването ми на работа, доходът ни намаля, но си заслужаваше.
С голямата щерка бях заета и с други занимания освен с нея - първо си довърших магистратурата, а после научих и нов език. През това време тя си ходеше на градина, понякога до обяд, понякога до по-късно.
С второто дете нямах толкова странични занимания и реших, че е време за промяна.
Със започването ми на работа, доходът ни намаля, но си заслужаваше.
Аз също със сина ми се върнах, когато беше малко над година и половина - заради сезоните.
Сега планирам да го направя доста по-рано, ще са на около 8 месеца децата и ще се върна на 4 часа, просто защото ... ми липсва вече тази част от живота, след толкова дълга домашна почивка.
Сега планирам да го направя доста по-рано, ще са на около 8 месеца децата и ще се върна на 4 часа, просто защото ... ми липсва вече тази част от живота, след толкова дълга домашна почивка.
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
И за мен са много мънички и на 1 година,че и на 2. Ако има как не бих я дала. Жал ми е. Хем аз не съм вглъбена в детето, доста си изнервям от това ежедневие, не съм детишар,не мога да си се представя само като майка...мозъка ми закърня вече...но ще ми е много трудно да я дам. И да се върна във тъпата роботска въртележка-от работа в къщи. Изпитвам неистов страх от момента. И не знам как ще се справя,честно.
Времето тече като стрела. Не съм я научила и на гърне,и още на ръце заспиваме,въобще не е готова за там.
Хич не ми се иска,но до другия септември има цяла година почти.
А при това моята Изабела е много общителна и смятам ще се приобщи.
Времето тече като стрела. Не съм я научила и на гърне,и още на ръце заспиваме,въобще не е готова за там.
Хич не ми се иска,но до другия септември има цяла година почти.
А при това моята Изабела е много общителна и смятам ще се приобщи.
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Не съм ги кърмила никога реално, много малко в началото - през цялото време цедя, така се почна и така си остана досега. Сигурно ще ми липсва, но е само 4 часа, нищо не е реално, все едно съм легнала да спя, докато някой друг ги погледа малко.
Липсва си, няма как, дори сега, когато изляза сама за 2-3 часа, за малко шопинг, нямам време да се прибера, после им се радвам, все едно ме е нямало 1 година. Но от тези ми кратки "бягства", няма как да дойде момента, когато да се забатача и да ми стане досадно гледането на бебетата. Правя проби от скоро. Ходя в яслата с тях, за по час два, да имат достатъчно време да се поопознаят със сестрите, с обстановката, да не им е някакъв стрес. Малка ясла е - в помещението за бебета са само 5-6 кошарки, приятно е. Две бебешки люлки, малко активни гимнастики и възглавнички за подпиране, играчки.
Оставям ги на мъжа ми - вече може да се оправя с всичко общо взето. А и съм говорила с директора ми, че може да се получи, може и да не се получи, връщането на работа, няма да има проблем да прекратя, ако се закучат нещата.
Но наистина ми липсва динамиката на работното място, колегите, различните малки предизвикателства. Да се облека, като човек, да си изпия кафето на оперативка ... почти цяла бременност по болници и домашен режим, сега с малките в къщи. А и реших този път всичко да стане плавно - сега за 4 часа, като минат годинка - 6, като станат на 2,5 чак, може би на пълен работен ден.
Аз съм специална.
Беше на 2 години и 8 месеца като се класира за градина... но градината тепърва влизаше в ремонт, за да започне изобщо да работи - реално беше на 2г. и 10 месеца като заработи градината.
Но никак не ми е липсвала работата през този период - понеже ми е такава работата, де
- чудесно си програмирах и вкъщи за собствено удоволствие - не за работодател, не и комерсиално, а каквото ме кефи в момента.Аз съм специална.
Беше на 2 години и 8 месеца като се класира за градина... но градината тепърва влизаше в ремонт, за да започне изобщо да работи - реално беше на 2г. и 10 месеца като заработи градината.
Но никак не ми е липсвала работата през този период - понеже ми е такава работата, де
- чудесно си програмирах и вкъщи за собствено удоволствие - не за работодател, не и комерсиално, а каквото ме кефи в момента.За градината и аз имах един такъв промеждутък от около 3 месеца - заради ремонт, точно беше започнал и след по-малко от месец - ремонт. Но не беше фатално, защото вече работих при нашите.
И аз съм от "специалните":
След първото раждане започнах да работя (превеждах) от 15ия ден, плюс редовно следване.
След второто - защита на дипломна работа на 4тия месец и пак преводи от началото на 7мия месец. Преводите бяха между 7 и 12 часа на ден, като поне 6 от тях нощем (спях по 3-4 часа нощем и следобед с децата). И така 2 години.
След третото - върнах се в офиса на 20тия ден след раждането.
И с трите не съм можела да си позволя финансово да си остана вкъщи и само да гледам бебета, а и трябваше да се спестява за жилище. Третия път беше и от отговорност към служителите (аз съм работодател), бяхме само 19 души тогава.
След първото раждане започнах да работя (превеждах) от 15ия ден, плюс редовно следване.
След второто - защита на дипломна работа на 4тия месец и пак преводи от началото на 7мия месец. Преводите бяха между 7 и 12 часа на ден, като поне 6 от тях нощем (спях по 3-4 часа нощем и следобед с децата). И така 2 години.
След третото - върнах се в офиса на 20тия ден след раждането.
И с трите не съм можела да си позволя финансово да си остана вкъщи и само да гледам бебета, а и трябваше да се спестява за жилище. Третия път беше и от отговорност към служителите (аз съм работодател), бяхме само 19 души тогава.
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Не съм Salsisha, но тъй като отговарям на профила-върнала се рано, се хващам за това да отговоря за себе си:
Започнах нова работа след 6 месеца. Смятай, значи преди това съм ходела по интервюта и не съм била на 200% дори от 4-5 месец. Туй то. Животът понякога го налага. Наложи ми се, разтърсих се, намерих и прекъснах болничен (още не беше започнало май да тече майчинството).
С предните деца стоях по година и беше страхотно. С последното се наложи. Искаше ми се да изкарам едно спокойно дълго майчинство, но не би. Нито съм изперквала вкъщи при продължително стоене, нито ми е тежало. Да кажем-късмет, така се случи, че не можах да се насладя на почивка (за мен гледането на бебета е почивка, поне при мен така е било). Чисто егоистично исках почивка, а дали ми е липсвало детето-много ясно, че ми е липсвало, и аз на него, това не се и пита даже.
След първото раждане се върнах след година и осем месеца, сега бебчо е на почти 4 месеца, като стане на една годинка замислям завръщане. Много ми е хубаво в къщи с бебче, но втората година е неплатена, иначе бих останала още мааалко 😀 , без да прекалявам. Максимум до година и 7-8 месеца.
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.
Не съм Salsisha, но тъй като отговарям на профила-върнала се рано, се хващам за това да отговоря за себе си:
Започнах нова работа след 6 месеца. Смятай, значи преди това съм ходела по интервюта и не съм била на 200% дори от 4-5 месец. Туй то. Животът понякога го налага. Наложи ми се, разтърсих се, намерих и прекъснах болничен (още не беше започнало май да тече майчинството).
С предните деца стоях по година и беше страхотно. С последното се наложи. Искаше ми се да изкарам едно спокойно дълго майчинство, но не би. Нито съм изперквала вкъщи при продължително стоене, нито ми е тежало. Да кажем-късмет, така се случи, че не можах да се насладя на почивка (за мен гледането на бебета е почивка, поне при мен така е било). Чисто егоистично исках почивка, а дали ми е липсвало детето-много ясно, че ми е липсвало, и аз на него, това не се и пита даже.
Когато след третата година се хванах на работа, имах чувството, че се прераждам.
Препоръчани теми