След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

  • 8 334
  • 139
  •   1
Отговори

Анкета

След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

Опции:

  • Мнения: 9 196
Моля, споделете, кога се върнахте на работа, върнахте ли се изобщо и по какви причини.

# 1
  • Наблизо
  • Мнения: 5 968
На мен лично ще ми се наложи след 6 месеца.
Но темата е интересна Grinning

# 2
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
След първото раждане - две години след това, след второто - една година, по финансови причини. Не знам кой отговор да посоча.

# 3
  • Мнения: 9 196
След първото раждане - две години след това, след второто - една година, по финансови причини. Не знам кой отговор да посоча.

Това, което е по-актуално, спрямо сегашната обстановка, в случая - второто.

# 4
  • Мнения: X
Пуснах дъщеря ми на ясла, когато беше на 18месеца, а аз излязох в платен отпуск. Бях последна година студентка, имах практика и всеки ден трябваше да съм в училището. Отпуска ми беше 3 месеца, след които се върнах на работа. Вече шест месеца работя.

# 5
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Няма как да отговоря. С дъщеря ми след 2 г, след сина ми след 1 г.

Тогава си обичах работата и с удоволствие ходех.

# 6
  • Мнения: 7 172
Върнах се на работа, когато дъщеря ми навърши 1 година. Защо ли? Ами много си обичах работата, а и заради други неща, най- общо да ги нарека кариерно развитие. Връщайки се на работа се почувствах истински жива!

# 7
  • Мнения: 18 322
Последната опция Simple Smile))
При нас ситуацията е следната - слезеш ли от влака, след това или го настигаш, или чакаш друг - примерно пътнически. Ако си слязъл от експрес е кофти, понеже се догонва по-трудно.

# 8
  • Мнения: 9 196
Планирам да го настигна аз влака, но ще видим. Ако не стане - ще чакам друг, какво да се прави.

# 9
  • Мнения: 18 503
След половин година ще се върна искам или не. Ще се върна,защото трябва а не че умирам от желание. Още се колебая дали да не напусна,че два часа на ден ще ми отиват в  път и нещо не ми излиза сметката.
Ако имаше начин щях да си остана и 3 година,но няма как.
Никак не ми си връща,ама никак . Но туй е защото моето е просто работа*а не призвание. 😊
Много ще ми е трудно да се адаптирам.
В моменто карам 2 годино майчинство. Въпроса за връщане след първато въобщи не е стоял. Трябва да ми е много наложително,не бих оставила толкова малко дете. Тук изрично подчертавам,че не съдя никого.Всеки си знае.  Моите виждания са такива. Едно дете трябва са е при майка си до 2 година поне.
Не ми липсва офиса нито социалните контакти. Признавам,обаче че леко изпушвам от еднаквото ежедневие.

# 10
  • Мнения: X
Естеството на работата ми е такова, че ми позволява да работя от вкъщи и реално почти не съм спирала. След втория месец когато започнахме да спим повече нощем започнах (по - скоро продължих) да работя от вкъщи. Така близо 3 години. Получаваше ми се близо половин работен ден (3 - 4 часа). На 2год. и 11 месеца детето тръгна ДГ и започнах отново да работя на пълен работен ден, пак от вкъщи, скоро ще се върна и в офиса, но в моя случай няма значение къде се намирам.

Защо?
Първо си обичам много работата.
Второ защото не можех да си позволя да спра да работя, не по финансови причини, а защото ако бях зарязала това, което правя много трудно, почти невъзможно щях да продължа да се занимавам с него след 2 - 3 години пауза.
Трето защото това ми беше начин да се разсейвам от еднообразието и да не лудна насред памперси, ревове, пюрета и т.н.
И четвърто - защото си докарвах по някой лев над майчинството...

НО ако не работех точно това, а нещо друго и се налагаше да се върна на работа не бих си оставила детето преди 2 годишна възраст, освен ако не съм самотна майка и не сме на ръба на мизерията без моята заплата.

# 11
  • София
  • Мнения: 12 374
Останах вкъщи 3 години, но третата работех от нас, макар и не всеки ден. Не знам това в коя графа точно ме вкарва.

По-интересното при мен е, че преди да родя, бях се насочила твърдо към академична кариера, докторантура, имах идеи в конкретна сфера на интерес (постколониализъм), обвързана здраво с магистратурата ми. Е, след това загубих пълен интерес към бг академиката и се преориентирах. Към днешна дата смятам, че е второто най-умно решение в живота ми.

# 12
  • Мнения: 18 503
Таисне знам в каква сфера си,но като чувач познати какво е положението в бг научните среди и аз смятам, че решението ти е разумно. Аз от известно време обчислям докторантура,но мен други неща ме спират.

# 13
  • Мнения: 1 985
Върнах се дребната като стана на 1 година и 8 месеца. Причината беше, че ми предложиха нова, по- добра работа, с много по- добри финансови условия. Прецених, че трябва да се възползвам от шанса. Щерка ми остана вкъщи с детегледачка. Доволна съм от решението си, лично за мен твърде дългото откъсване от работата не е ок.

# 14
  • Мнения: 2 023
Не съм се връщала, а започнах нова работа, когато дъщеря ми беше на 2г и половина.

# 15
  • Мнения: X
Аз съм специална.

# 16
  • Мнения: 9 196

А какво, конкретно означава това, ако не е нещо, което не е за споделяне във форум?

# 17
  • Мнения: 878
Отговорите са много "оригинално" тенденциозни Simple Smile Каква е целта на темата - да се сондират мнения или да се осмеят жените избиращи да не се върнат на работа по най-бързият възможен начин?

# 18
  • Мнения: 12 473
И аз съм от “специалните”
На края на втория месец започнах нова работа.

# 19
  • Мнения: 5 262
При нас ситуацията е следната - слезеш ли от влака, след това или го настигаш, или чакаш друг - примерно пътнически. ..
Абсолютно същото беше и в "наше село" преди сто години. Направих си сама услуга и останахме в добри отношения, а аз сама напуснах. Това пък ми даде възможност да помисля и реализирам и второ дете, направих две нови квалификации, "поработвах" от вкъщи, като ми доскучаеше и въобще се насладих изцяло на тези години по начин, който не съм предполагала, че ще ми хареса .. Започнах на чисто сравнително късно, но пък се оказах успешна и не съжалявам, че взех онези години решението. Тъй като имам контакт с част от ръководството, попитаха ме даже да започвам там отново, отказах - в трета нова сфера работя междувременно и съм предоволна не само от работата ми, но и от екипа.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
И аз.  bowuu"Върнах се" на работа, когато детето започна 7 ми клас  Whistling
Темата е забавна, според мен  Peace.Закачлива и иронична.

# 21
  • Мнения: X

А какво, конкретно означава това, ако не е нещо, което не е за споделяне във форум?
Това е последната опция от анкетата ти, Наденичке. Не я ли разпознаваш?

# 22
  • Мнения: 9 196
Отговорите са много "оригинално" тенденциозни Simple Smile Каква е целта на темата - да се сондират мнения или да се осмеят жените избиращи да не се върнат на работа по най-бързият възможен начин?

Целта е да се сондират мненията.

Осмивачките са в съседна тема, надявам се, да не се преселят тук, но ако се - да се отнасят с търпимост, към мненията и причините на хората.

Сбъдваща мечти - Разбира се, че я разпознавам, но ако искаш може да споделиш подробности, защо нито едно не е било възможно, или не си искала никой от тези варианти и как си организирала друг.

# 23
  • Мнения: X
Аз мисля да изкарам и двете години.Завършила съм,не мисля да уча второ висше и няма да бързам да се връщам на работа.Няма и да я сменям,разбрали сме се при нужда да помагам на екипа през втората година, но само от вкъщи.Искам да се насладя пълноценно на времето с моите мъници.

# 24
  • Мнения: 18 503
А коя е съседната тема, че ми стана интересно. Не е хубаво така да си осмиват хората-нито им знаем мотивите,нито нищо. Никога не бих сш го позволила. Имам крайно и категорично мнение по този въпрос,но това в никой случай не означава,че трябва да се иронизира и присмиват другите за решениата си . И онзи ден доваха по новинште едно семейство. Много ми стана тъжно и даже ме хвана яд,но всеки си знае за себе си.

# 25
  • Варна
  • Мнения: 36 471
На 9 месеца беше дъщеря ми като се върнах на работа. Тя остана с баща си вкъщи за известно време, после няколко месеца с бавачка и после тръгна на ясла. Причината е, че движа собствен офис, заместваха ме през тези девет месеца, но нещата не вървяха както трябва. Варианта беше да остана без бизнес или да се върна. Избрах връщането, разбира се.

# 26
  • Мнения: 9 196
А коя е съседната тема, че ми стана интересно. Не е хубаво така да си осмиват хората-нито им знаем мотивите,нито нищо. Никога не бих сш го позволила. Имам крайно и категорично мнение по този въпрос,но това в никой случай не означава,че трябва да се иронизира и присмиват другите за решениата си . И онзи ден доваха по новинште едно семейство. Много ми стана тъжно и даже ме хвана яд,но всеки си знае за себе си.

Във въпросите за Семейни Отношения, където се демонизира едновременно гледането и на малки деца, които само "се**т и реват" според някои, но и тръгването на майката на работа и желанието и да ползва детегледачка или баба, за помощ с по-малкото дете, когато е болно и не може да е на ясла и разни такива битовизми. Нито така, нито иначе, та реших да се включат повече хора и да кажат, как са се развили при тях нещата. Защото на теория е едно, но на практика съвсем друго.

# 27
  • Мнения: 54 059
На 1,6 беше дъщеря ми, когато се върнах на работа. Смятам, че е предостатъчно. Не бих издържала по-дълго вкъщи. А и финансите имат значение. Тогава майчинството беше МРЗ през целия период, а заплатата ми 5-6 пъти повече.
Мен са ме дали на 9 месеца на ясли. Не съм пострадала от това. Simple Smile

# 28
  • Мнения: 18 503
О,значи няма да припарвам там,че набързо ще ме линчуват за бабите😀

# 29
  • София
  • Мнения: 7 980
На година и осем месеца беше синът ми, когато започнах нова работа. Причините не бяха фининсови.
Реших, че ако поседя още малко вкъщи, ще ми е много трудно да наваксам. Започнах в нов сектор, нови неща, доказах и на себе си, че още ме бива и не съм за изхвърляне. Основният принос да реализирам начинанието си имаше моята майка, която току що се беше пенсионирала и пое щафетата.

# 30
  • Мнения: 258
На 3г. и половина беше малкия, когато се върнах на работа. Тогава той тръгна на градина.

# 31
  • Мнения: 8 208
След година и половина и двата пъти. Защо тогава. И двете ми деца са есенни бебета. Счетох, че е най-добре тръгването на ясла да стане пролетта, през април, май. Ако бяха пролетни бебета щях да се върна на работа, когато станеха на две години. Общо взето това беше определящото при мен.

# 32
  • Мнения: 3 031
Останах вкъщи горе долу за 6 години. Тръгнах на работа когато малката беше на година и половина.

С голямата щерка бях заета и с други занимания освен с нея - първо си довърших магистратурата, а после научих и нов език. През това време тя си ходеше на градина, понякога до обяд, понякога до по-късно.
С второто дете нямах толкова странични занимания и реших, че е време за промяна.
Със започването ми на работа, доходът ни намаля, но си заслужаваше.

# 33
  • Мнения: 9 196
Аз също със сина ми се върнах, когато беше малко над година и половина - заради сезоните.

Сега планирам да го направя доста по-рано, ще са на около 8 месеца децата и ще се върна на 4 часа, просто защото ... ми липсва вече тази част от живота, след толкова дълга домашна почивка.

# 34
  • София
  • Мнения: 12 374
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.

Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.

# 35
  • Мнения: 18 503
И за мен са много мънички и на 1 година,че и на 2. Ако има как не бих я дала. Жал ми е. Хем аз не съм вглъбена в детето, доста си изнервям от това ежедневие, не съм детишар,не мога да си се представя само като майка...мозъка ми закърня вече...но ще ми е много трудно да я дам. И да се върна във тъпата роботска въртележка-от работа в къщи. Изпитвам неистов страх от момента. И не знам как ще се справя,честно.
Времето тече като стрела. Не съм я научила и на гърне,и още на ръце заспиваме,въобще не е готова за там.
Хич не ми се иска,но до другия септември има цяла година почти.
А при това моята Изабела е много общителна и смятам ще се приобщи.

# 36
  • Мнения: 9 196
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.

Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.

Не съм ги кърмила никога реално, много малко в началото - през цялото време цедя, така се почна и така си остана досега. Сигурно ще ми липсва, но е само 4 часа, нищо не е реално, все едно съм легнала да спя, докато някой друг ги погледа малко. Simple Smile Липсва си, няма как, дори сега, когато изляза сама за 2-3 часа, за малко шопинг, нямам време да се прибера, после им се радвам, все едно ме е нямало 1 година. Но от тези ми кратки "бягства", няма как да дойде момента, когато да се забатача и да ми стане досадно гледането на бебетата.

Правя проби от скоро. Ходя в яслата с тях, за по час два, да имат достатъчно време да се поопознаят със сестрите, с обстановката, да не им е някакъв стрес. Малка ясла е - в помещението за бебета са само 5-6 кошарки, приятно е. Две бебешки люлки, малко активни гимнастики и възглавнички за подпиране, играчки.

Оставям ги на мъжа ми - вече може да се оправя с всичко общо взето. А и съм говорила с директора ми, че може да се получи, може и да не се получи, връщането на работа, няма да има проблем да прекратя, ако се закучат нещата.

Но наистина ми липсва динамиката на работното място, колегите, различните малки предизвикателства. Да се облека, като човек, да си изпия кафето на оперативка ... почти цяла бременност по болници и домашен режим, сега с малките в къщи. А и реших този път всичко да стане плавно - сега за 4 часа, като минат годинка - 6, като станат на 2,5 чак, може би на пълен работен ден.

# 37
  • София
  • Мнения: 17 591

Аз съм специална.  Mr. Green
Беше на 2 години и 8 месеца като се класира за градина... но градината тепърва влизаше в ремонт, за да започне изобщо да работи - реално беше на 2г. и 10 месеца като заработи градината.

Но никак не ми е липсвала работата през този период - понеже ми е такава работата, де  Mr. Green - чудесно си програмирах и вкъщи за собствено удоволствие - не за работодател, не и комерсиално, а каквото ме кефи в момента.

# 38
  • Мнения: 9 196

Аз съм специална.  Mr. Green
Беше на 2 години и 8 месеца като се класира за градина... но градината тепърва влизаше в ремонт, за да започне изобщо да работи - реално беше на 2г. и 10 месеца като заработи градината.

Но никак не ми е липсвала работата през този период - понеже ми е такава работата, де  Mr. Green - чудесно си програмирах и вкъщи за собствено удоволствие - не за работодател, не и комерсиално, а каквото ме кефи в момента.


За градината и аз имах един такъв промеждутък от около 3 месеца - заради ремонт, точно беше започнал и след по-малко от месец - ремонт. Но не беше фатално, защото вече работих при нашите.

# 39
  • София
  • Мнения: 16 105
И аз съм от "специалните":

След първото раждане започнах да работя (превеждах) от 15ия ден, плюс редовно следване.
След второто - защита на дипломна работа на 4тия месец и пак преводи от началото на 7мия месец. Преводите бяха между 7 и 12 часа на ден, като поне 6 от тях нощем (спях по 3-4 часа нощем и следобед с децата). И така 2 години.

След третото - върнах се в офиса на 20тия ден след раждането.

И с трите не съм можела да си позволя финансово да си остана вкъщи и само да гледам бебета, а и трябваше да се спестява за жилище. Третия път беше и от отговорност към служителите (аз съм работодател), бяхме само 19 души тогава.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 25 212
След година и половина. Изюркаха ме да се връщам спешно, пък дребното не беше прието на ясла. Добре, че беше баща ми да го гледа половин година.

# 41
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Година ми е максимумът, който мога да издържа да съм в състоянието, което е при гледане на бебе. Така или иначе работата ми и тази на таткото не пречат на отглеждането вкъщи и се комбинирахме, но и си работехме.

# 42
  • Мнения: 3 867
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.

Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.

Не съм Salsisha, но тъй като отговарям на профила-върнала се рано, се хващам за това да отговоря за себе си:
Започнах нова работа след 6 месеца. Смятай, значи преди това съм ходела по интервюта и не съм била на 200% дори от 4-5 месец. Туй то. Животът понякога го налага. Наложи ми се, разтърсих се, намерих и прекъснах болничен (още не беше започнало май да тече майчинството).
С предните деца стоях по година и беше страхотно. С последното се наложи. Искаше ми се да изкарам едно спокойно дълго майчинство, но не би.  Нито съм изперквала вкъщи при продължително стоене, нито ми е тежало. Да кажем-късмет, така се случи, че не можах да се насладя на почивка (за мен гледането на бебета е почивка, поне при мен така е било). Чисто егоистично исках почивка, а дали ми е липсвало детето-много ясно, че ми е липсвало, и аз на него, това не се и пита даже.

# 43
  • Мнения: 126
След първото раждане се върнах след година и осем месеца, сега бебчо е на почти 4 месеца, като стане на една годинка замислям завръщане. Много ми е хубаво в къщи с бебче, но втората година е неплатена, иначе бих останала още мааалко 😀 , без да прекалявам. Максимум до година и 7-8 месеца.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 374
Леле. На 8 месеца Ема беше залепена за мен..кърмене на поискване, гушкане, пеех й песни. Няма ли да ти липсва, Salsisha? Питам сериозно, не се заяждам. Около мен всички жени изчакаха до година и половина-две, даже три.

Иначе и на мен често ми тежеше стоенето у дома, и ми липсваше животът преди, факт (и fucked, както обичах да казвам тогава:)), но нуждите на бебето някак обезсилваха всичко останало. 8-месечно бебе си е още...абе доста малко.

Не съм Salsisha, но тъй като отговарям на профила-върнала се рано, се хващам за това да отговоря за себе си:
Започнах нова работа след 6 месеца. Смятай, значи преди това съм ходела по интервюта и не съм била на 200% дори от 4-5 месец. Туй то. Животът понякога го налага. Наложи ми се, разтърсих се, намерих и прекъснах болничен (още не беше започнало май да тече майчинството).
С предните деца стоях по година и беше страхотно. С последното се наложи. Искаше ми се да изкарам едно спокойно дълго майчинство, но не би.  Нито съм изперквала вкъщи при продължително стоене, нито ми е тежало. Да кажем-късмет, така се случи, че не можах да се насладя на почивка (за мен гледането на бебета е почивка, поне при мен така е било). Чисто егоистично исках почивка, а дали ми е липсвало детето-много ясно, че ми е липсвало, и аз на него, това не се и пита даже.
Почивка е когато бебето ти е ОК. То и бременността вероятно е приятна, за жените, които не висят с месеци в патологията, като мен. А след спешно принудително раждане, като ходиш цяла година по рехабилитации, където всеки ти казва, че бебето изостава по намсикви показатели, стресът е толкова голям, че ти идва да избягаш. На мен ми идваше, съвсем откровено си признавам.

Когато след третата година се хванах на работа, имах чувството, че се прераждам.

# 45
  • Мнения: 3 867
Не съм конкретизирала какво е било бебето ми, но щом се налага-роди се преждевременно и ходехме на рехабилитации първите месеци. Очевадно е, че съм написала в мнението си-за мен лично. Т.е. не обобщавам и не налагам стандарт, а споделям за мен как е било.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Да ви кажа, с риск да ме нападнете, че на мен бебето не ми е липсвало особено като започнах работа. А беше кротко бебе и за мен тези 9 месеца след раждането бяха почивка. Какво да ми липсва едно бебе, което спи, яде и толкоз. Сега далеч повече ми липсва, когато е по-голяма, осъзната донякъде личност, можем да общуваме нормално. Нямам търпение вечер да я взема от градина, да се нагушкаме, да се наприказваме.

# 47
  • Мнения: 38
Фирмата си е наша, и общо взето работя всеки ден , макар и от вкъщи . Смешното беше,че 4 часа след като родих , имаше проблем с товар и се наложи аз, да се занимавам с него, защото таткото "поливаше" щерката Smirk

# 48
  • Мнения: 6 991
Беше на една година, когато исках да се върна, но се оказа, че няма къде да се върна, бяха спрели проекта ми и съкратили целия екип. Излязох втора година майчинство, за да си търся работа и след около месец прекъснах и започнах на новото място. Защо - защото се чувствах, че и малкото, което знам в професията, ще го забравя при още малко седене вкъщи. А и с 240 лв или нещо подобно за втората година нямаше как да изплащаме ипотеката Grinning

# 49
  • Мнения: 973
Върнах се на старата работа, когато беше на 11 месеца почасово -2,3 часа на ден - направо се освежих и станах нов човек . Сега е на 1.3 и почнах нова работа от вкъщи на редовно време. Мен ако питат е готова за ясла но баща й смята да чака до пролетта , и сега  я гледа , докато съм заета.
Мила е доста енергично дете , и изисква 1000% внимание ,така че за пръв път в живота ми работата е почивка за мен.
А и финансите - 380 лева не ми даваха независимостта , която ме устройва.

# 50
  • Мнения: X
Слях 3 майчинства едно след друго.  Някъде по средата на второто осъзнах, че не искам да се връщам на работа.  Задълбах в хобито си и в един момент то започна да носи доходи. Когато най-малкото беше във 2-ри клас,  работата сама ме намери,  не можах да откажа на предложението. Работя 2 до 3 дни в седмицата до обяд,  както и по няколко часа седмично от вкъщи.

# 51
  • Мнения: 9 468
и двете ми деца съм ги гледала максимално - почти до 3 г. /докато не тръгнаха на градина/.

# 52
  • Мнения: 3 846
След година, а месец след започването спечелих конкурс за работа в друга институция и се "хвърлих" в дълбокото. Simple Smile Причините за това бяха дете, което се чувства добре в яслата, рядко боледува и ходи с желание, т.е. спокойно мога да работя, и желание за развитие. Освен това с 380 лв. не се виждах, честно казано, въпреки, че мъжът ми работи много и печели добре. Започнах работа в банковия сектор 3 години преди да родя, върнах се на работа на 26 г. с малко дете и съм на мнение, че ако на тази възраст не се развивам - няма кога.

# 53
  • Мнения: 30 802
Наблюденията с три деца показват, че някъде около третата година на детето превключвам режима и започва да ми се занимава с нещо. Дотогава има някакви мераци за "бягство", само че опитът показва, че тръгването на работа не ти дава да избягаш от проблемите. До три години емпатията към детето не ми позволява да се съсредоточа с мерак върху почти нищо. След това инстинктът ми казва, че детето е по-независимо. Разбира се, в момента гледам едната дъщеря вече 4 и половина години почти, все още е в "сивата зона", в която няма да ми липсва, ако е на градина, не съм обсебваща, ама ясно се вижда, че е по-добре аз да я гледам.

Никога не съм обвързвала идентичността си с дрешки и офис, още по-малко имам нужда от колеги, така че това никога не е било фактор. Оттук нататък най-вероятно ще започна с парт тайм работа и ще я разширявам според условията, доколко децата позволяват и доколко нещата са хармонични за всички.

# 54
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
С първото дете се върнах на работа почти в края на втората година. Тогава и тръгна на ясла. С второ на 1г и 6м, но имах баба на разположение и ми помагаше в гледането. После тръгна на ясла, направи усложнения и се наложи да си пусна 6м неплатена отпуска.
За мен работата не е приоритет от към кариерно развитие. Върнах се и в двата случая по-рано от планираното, защото работодателят настояваше, не е от финансова причина. Поради което се насладих и на допълнителните 6м вкъщи Simple Smile

# 55
  • Мнения: 7 987
Когато детето ми стана на две години се върнах, защото аз бях тази с по-големия доход и нямаше да се справим без него, още повече че бях свикнала на друго.
Не се върнах по-рано, защото чак тогава приеха детето ми на ясла.

Последна редакция: ср, 07 ное 2018, 11:55 от celika

# 56
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 678
И двата пъти - година след раждането.

# 57
  • France
  • Мнения: 12 248
Гласувах последното, защото никое от предходните възможности не отговаря на моя случай.
Ако можех да избирам бих се върнала на работа към десетия месец на малкия. За мен това беше оптималния момент и за него и за мен.

# 58
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Всъщност не съм спирала - работя от вкъщи... бях си дала можеби месец след раждането "почивка" и после пак започнах. В началото ми беше много лесно, после по-трудно. Към 2-рата година почти невъзможно, но ангажиментите не чакат. Докато спеше денем и нощем работех. Ако зависеше изцяло от желанията ми можеби нямаше да си давам толкова зор или поне щях да правя други по-приятни за мен неща, от които също си докарвам пари, НО като си се хванал на хорото - играеш го.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 5 883
На 3г. 7м. е и не работя, не знам дали, кога и как. Вече дори не мисля искам ли или не, проблемна бременност, преждевременно раждане, толкова много боледува, имаме толкова хоспитализации, последната с много дълъг болничен престой, постоянно съм в напрежение и в готовност.
Доста се чудих дали да го пусна на градина, след консултиране с лекари го направих и е ходил...не знам точно, но примерно три пъти по-малко от времето, в което после се налага да стои вкъщи.
Така че просто не си правя планове.

# 60
  • Русе
  • Мнения: 57
Синът ми беше на 1 година и 4 месеца,когато започна да ходи на ясла.Останах още два месеца ,за да съм сигурна ,че ще свикне и няма да боледува постоянно.И започнах работа реално,когато той беше на година и половина.Причините ми бяха изцяло финансови.Говорим за 2001 година.

# 61
  • Мнения: 18 503
Тайга много неприятно. Дано поукрепне с времето детето и да ви е по-леко.

# 62
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Започнах напълно нова работа, в различна сфера, когато синът ми стана на 5г. В началото на неговия 2 клас, напуснах - детето ми имаше по-голяма нужда от мен, а и не ми стигаше времето, станах хронично преуморена и много изнервена. Вече 4г не работя за работодател (пояснявам нарочно), но без работа не съм останала.

# 63
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Първaтa чaст нa предпоследния отговор. Синът ми е 3 клас със Aспергер и определено имa нуждa от някой, който дa е постоянно с него. И т. к. не искaм товa дa е чужд човек още съм у домa (а също и нa училище )с него.Кaто беше по-мaлък се пробвaх дa рaботя, но все ми беше криво, че детето имa нужда от мен и тaкa реших, че никой нямa дa се грижи по-добре от мен и остaнaх у дома .

# 64
  • София
  • Мнения: 3 390
Едва изкарах до 10-тия месец-толкова безполезно ми се виждаше ежедневието. Оставих го на детегледачка за 4 месеца, а след това тръгна на ясла.
При второто ще взема по-рано мерки. Ще го гледам до 6 месеца, а след това детегледачка или частна ясла до 10-тия месец и след това-на ясла.

# 65
  • София
  • Мнения: 2 995
Гласувах със "След шест месеца", макар реално да не съм спирала.  За щастие собствениците на фирмата са страхотни и не си позволиха да ме товарят с нови проекти - няколко месеца след раждането се занимавах само с поддръжката на един, два стари.

# 66
  • Мнения: 225
В момента сливам две майчинства, остава ми още една година с малкия, докато тръгне на ясла. Тогава живот и здраве почвам работа. Не ми тежи, защото чета много докато детето спи, опреснявам си и език, бягаме в парка с количката. Предполагам, че след година ще искам вече нови предизвикателства и ще искам вече да се върна.

# 67
  • Пазарджик
  • Мнения: 20
Гласувах със ''след година''. Дъщеря ни беше на 1г. и 3 месеца когато тръгна на ясла, а аз се върнах на работа. Едната причина беше финансова. Другата - липсваше ми самата работа и социалните контакти на професионално ниво. Не ме разбирайте погрешно, беше страхотно да се грижа за дъщеря си, но в един момент еднообразното ежедневие (готвене, хранене, смяна на памперси, чистене, пране и т.н.) и изолацията (през повечето време двете у дома) започна да ми идва в повече. Разбира се имаше и хора, които не пропуснаха да изкоментират как била малка, за да ходи на ясла и т.н. Но със съпруга ми не съжаляваме за това решение. Тя се адаптира много бързо и към днешна дата продължава да ходи с желание на градина (вече е на 4).

# 68
  • Мнения: X
Върнах се след 3 години с детето и започнах на 3 дни за следващите 3 години.

# 69
  • Мнения: 12 887
С първото дете на втората година.
С второто работех до деня преди секциото и се върнах на 22 ден. Бизнесът беше наш и нямаше как. Дали ми е харесвало- не. Дали ми се е работило- не. Дали бих се върнала, ако имаше друга опция - не. Дали съжалявам за пропуснатите моменти- да, много. Въпреки че бебето беше с мен на работа, баща и я гледаше, кърмех  си я на 3 часа. Изкарахме така година.
Случвало се е обаче тя да заплаче и кърмата ми да потече, докато говоря с клиенти.
Роботех през уикенда повече или по 4-5 часа в делнични дни.
При други обстоятелства бих изчакала 2 годнини. Но понякога се налага.

# 70
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Върнах се на пълен работен за постоянно когато най-новия член на семейството стана на годинка. Тогава включихме яслата в обръщение.
Преди това работех "на парче" за офиса (понякога няколко дни, понякога няколко седмици, в зависимост от обема работа). За късмет договора ми го позволяваше. В тези случаи мъжа си взимаше отпуск и оставаше с бебето вкъщи.
Решението да не спра работа беше комплексно, не базирано на един фактор.

# 71
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
На мен ми предстои да взема решение кога да се върна. Въобще не си харесвам работата, но и седенето в къщи, клонираните дни с дете в бебешки пубертет, също не ми допада. Да не споменавам, че имам чувството, че мозъка ми е на път да закърнее и да се превърне в стафидоподобна материя. Направо не знам как ще работя, още повече, че ще ме е нямало 3 г и нещата в работата са напълно променени и ще започна от нулата. Да не говорим, че сестра ми не спира да ми дудне, че трябва да си гледам детето до градината /т.е до 3.5 г на детето/ и че ще постъпя егоистично да го дам на ясла, "за да съм си поддържала стандарта на живот" 😑

# 72
  • Мнения: 22 036
При мен е почти като при Таис. Правех докторантура и преподавах  гогато детето стана на година. После реших, че "голямата ми любов", преподаването не е за мен и започнах нова работа, когато детето стана на 3.

После работих много и сега съжалявам за пропуснатите моменти.  С удоволствие бих стояла в къщи още и бих имала повече деца, но така се случи.

# 73
  • Мнения: 366
След първото раждане се върнах на работа, когато детето ми стана на 2 г и започна да ходи на ясла. Сега пак така мисля да процедирам. На мен работа не ми липсва, защото не ми харесва. Не мога да кажа за 2 г, какво ще стане, но ако ми предложат от някъде по-хубав работа, която да ми харесва и да си заслужава може и по-рано да тръгна на работа.

# 74
  • София
  • Мнения: 1 635
Не знам дали ще бъде полезно, защото личните истории и обстоятелства са съвсем различни.
С първото се върнах, когато стана на годинка. Тогава не виждах друга алтернатива, а и имах огромно желание. Детето остана вкъщи с гледачка.

Второто беше на 6 м, когато се наложи да заминем за по-дълъг период от време. Докато бяхме там не съм работила, защото финансово беше безмислено. Заплатата ми щеше да отива при гледачки. А на всичко отгоре взе, че ми хареса. Развих страхотни приятелства, хобита. И така 4-5 години.

Като се върнахме си търсих и намерих работа в същия бранш, но с доста различна специфика. Трябваха ми месеци, за да вляза в час и все още не се чувствам експерт, но се справям прилично според отзивите. Чакам ново бебе през януари и ако животът не ни запрати пак нанякъде - мисля да остана вкъщи около година и половина, за да мога да се занимавам с децата и през второто лято. Чисто логистично ще ни бъде по-лесно. Иначе сме се разбрали с колегите, че мога да поемам малки проекти от къщи, ако се налага. Работата ще ми липсва определено, но стреса (който сама си създавам) покрай нея - не.

# 75
  • София
  • Мнения: 3 390
На мен ми предстои да взема решение кога да се върна. Въобще не си харесвам работата, но и седенето в къщи, клонираните дни с дете в бебешки пубертет, също не ми допада. Да не споменавам, че имам чувството, че мозъка ми е на път да закърнее и да се превърне в стафидоподобна материя. Направо не знам как ще работя, още повече, че ще ме е нямало 3 г и нещата в работата са напълно променени и ще започна от нулата. Да не говорим, че сестра ми не спира да ми дудне, че трябва да си гледам детето до градината /т.е до 3.5 г на детето/ и че ще постъпя егоистично да го дам на ясла, "за да съм си поддържала стандарта на живот" 😑
То пък, защото ще си му много полезна, ако го гледаш вкъщи, но не се чувстваш добре от това...Sunglasses

# 76
  • Мнения: 30 802
Виж сега, децата са себични, не са емпатични. В повечето случаи може детето да е много щастливо и изобщо да не може да му хрумне, че на мама й е досадно и не цвърчи от щастие точно в тоя момент. Сега, ясно е, че седенето с деца не е баш изпълващо, но може да е полезно. Детето въобще няма да пострада, ако получава своето, но мама не е 100% хепи. На детето не му пука. Те са егоисти.

# 77
  • София
  • Мнения: 3 390
Според мен съвсем друга енергия би получавало, ако майка му е недоволна и приема с досада и отегчение грижите по него.

# 78
  • Мнения: 30 802
Ами не - не им пука особено. Тя иска примерно сок - ставам и изцеждам сок. Не пърхам от щастие, ама детето е пило пресен сок от био портокали. В детската градина няма да й се случи, ще пие държавно чайче или компот и ще я плашат дали да й го излеят във врата. Голяма енергия, голямо чудо.

Та така, може мама да е много заредена и позитивна, а детето пак да е нещастно, щото не му пука колко динамичен и готин ден си имала в офиса - то си иска своето.

# 79
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Зависи от нагласата и човека. Не са ми били досадни 6 допълнителни месеца вкъщи. В момента не работя, занимавам се с децата следобяд и с домашните и чуждия език, а преди обяд, докато са на училище - с къщата. Имам време и за себе си. Ако ще започвам работа, ще държа да в на 4ч.

# 80
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Върнах се на работа два месеца след като дъщеря ми стана на 2, тъй като имах и отпуски за изчистване. Работата ми липсваше много и нямах търпение да се върна. Няколко месеца след като се върнах, напуснах и започнах нова работа, която позволяваше да работя отвкъщи почти през цялото време. Затова и нямах проблеми с болнични и инцидентни оставания на детето вкъщи.

# 81
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.

# 82
  • Мнения: 54 059
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.


+1000 Peace

Сирен, то пък голяма работа, че е пило сок от биопортокали. Все  едно като ученик няма да яде същите боклуци като другите деца.

# 83
  • Мнения: 9 468
Beauty и Siren, и двете имате право. От една страна не смятам за полезно едно дете да се гледа от майка, която е на прага на психическите си сили и която си изтърва нервите понякога като вика. От друга страна ако изопнатите нерви на майката не се проявяват външно и не засягат детето, то за последното наистина ще му е все тая, стига мама да е наоколо и да го обгрижва. Като цяло не мисля, че е кощунство /както го изкарва сестра ми/, че искам да пусна на ясла дете, навършило 2 г. Тези приказки за отглеждане на дете до абитуриентския бал за мен си е чисто оправдание на мързел и бягане от работа.

е, чак пък кощунство Wink не е толкова малко детето вече. не знам защо хората си умират да си налагат стереотипите.
за мен /подчертавам за мен, за да няма скачане/ е неприемливо родителят да поставя на първо място своите нужди пред тези на бебето/детето. не мога да приема /аз/, че някой може да си остави бебето на няколко месеца, точно когато то наистина има огромна нужда от майка си, щото "не можел да издържа". имам такива примери, една колежка се върна след 2 м. Лигавщини и егоизъм беше при нея /не се налагаше/. Дългото заседяване също не е ок според мен - както за детето /макар че там натюрелът е водещ/, нито за майката в общия случай.
 

# 84
  • Мнения: 30 802
Всичко има някакво значение - сега му се изгражда тялото и расте. Забавяне в растежа може да наруши и други аспекти на развитието. В градината например има деца - не ядат с години, карат на хляб и вода буквално.

Иначе 2 е...и много, и малко. Моето тригодишно на 2г. си беше живо бебе, още тепърва почваха опити да й свалям памперса, не говореше много...не се оправяше сама.

# 85
  • Мнения: 54 059
Сирен, да не следваш примера на Андариел, да ги отглеждаш до гимназия?

# 86
  • Мнения: 18 322
Да бе, оставили са децата в градината, където те не ядат с години, докато майките им набиват по цял ден форнети.

# 87
  • Мнения: 5 134
С първото дете: напуснах работата си седмица преди да се роди, върнах се да си довърша докторантурата като стана на 4 месеца, и докато стана на 2 години работех "на парче" - преподавах на студенти и имах единични частни клиенти. И двете си ги нагласях с минимално отсъствие от дома. После постепенно се върнах на нова работа първо на половин работен ден, а после пък я смених за такава от хоум офис и така откарах 4 години извън традиционния модел за работа.
С второто на 8-мата седмица се върнах в хоум офис, като вече бях приела оферта още преди да се роди за нова, много по-висока и отговорна позиция със съвсем друга динамика, но и с изключително много гъвкавост. От 4 дни съм на нея и това беше най-доброто решение за всички.
И двата пъти реших така, защото беше най-смисленото нещо в конкретната ситуация и защото имах 100 процентова подкрепа от мъжа ми.

# 88
  • Мнения: 9 196
Елена, вдъхваш ми надежда, че и при мен ще се получи с 4те часа и няма да има сътресения за никой.

# 89
  • Мнения: 30 802
Не, нямам такива мераци изобщо, но ще ги гледам, докато вече откъсването е на практика незабележимо - около 4 например. Когато го усетим, че ще стане хармонично и няма да има насилие или принуда.

Хайде няма нужда да е враждебно - ясно е, че сред колектив от над 25 деца няма как всички нужди на детето да са посрещнати. Адаптивните деца си карат някак, по-фините и неадаптивни буквално страдат. Имам "късмета" да имам от по-финия тип деца, видях, че градината не се отразява добре. Връщаше се пригладняла и жадна, яла само хляб, кой да следи колко вода е пила...

Впрочем най-добре става, ако връщането на работа не стане изведнъж, а има някакъв период, в който и детето, и майката са частично заети извън дома, като времето за раздяла и работното натоварване се увеличава.

# 90
  • Мнения: 5 134
Елена, вдъхваш ми надежда, че и при мен ще се получи с 4те часа и няма да има сътресения за никой.

Сътресенията, поне при мен, с малко дете, а сега вече и с 2, са ежедневие, независимо дали работя или не. Но определено не бих казала, че работата е главната причина за тях, даже напротив. Просто са част от пейзажа и от целия пакет на живота с деца, който много исках.
Пожелавам ти успех! Ще се справиш щом си решила и мъжът ти те подкрепя.

# 91
  • София
  • Мнения: 3 390
Не, нямам такива мераци изобщо, но ще ги гледам, докато вече откъсването е на практика незабележимо - около 4 например. Когато го усетим, че ще стане хармонично и няма да има насилие или принуда.

Хайде няма нужда да е враждебно - ясно е, че сред колектив от над 25 деца няма как всички нужди на детето да са посрещнати. Адаптивните деца си карат някак, по-фините и неадаптивни буквално страдат. Имам "късмета" да имам от по-финия тип деца, видях, че градината не се отразява добре. Връщаше се пригладняла и жадна, яла само хляб, кой да следи колко вода е пила...

Впрочем най-добре става, ако връщането на работа не стане изведнъж, а има някакъв период, в който и детето, и майката са частично заети извън дома, като времето за раздяла и работното натоварване се увеличава.
Според мен доколко едно дете е адаптивно зависи на 90% от възпитанието и подхода. Например, ако в първите месеци му обръщаш внимание на всяко размрънкване и изскимтяване, нормално е по-трудно да свикне да играе самичко с играчките си. Съответно, ако не увеличаваш времето, което прекарва само или с други хора-роднини, деца, приятели, то по-трудно и се адаптира след това в яслата.
На моето дете за яслата му говорех няколко месеца преди това с такъв ентусиазъм, че все едно е някакъв супер късметлия да прекарва по цял ден с деца и играчки без мама и татко. На племенницата постоянноо й се говореше "Свършва твойто царство. Тръгваш на ясла, да видиш там дали ще се лиганиш така...". Познайте дали после не рева 1 година в яслата и дали не казваха, че била трудно адаптивна. Wink

# 92
  • Мнения: X
Не съм съгласна. Въпрос на характер и темперамент е основно. Ако едно дете е по - затворено, по - притеснително, свито и въобще интровертно ще се адаптира по - трудно, ако ще и майка му 2 години да се прехласва колко е хубаво в ДГ. То нали ще отиде и ще види какво е.
Моето дете е трудно адаптивните, въобще не иска да ходи на градина, но честно казано си има и причини и аз я разбирам.
По начало е притеснителна, много се страхуваше от децата като по - малка, някой да не я бутне, оскубе, дори от бебета. Вече го преодоля, но все пак не е буйна, агресивна, никога няма да посегне на някое дете, дори не се защитава като я ударят, а в ДГ си е джунгла от всякъде, каквото и да си говорим.

Отначало тръгна с голям ентусиазъм, горда, че вече е голяма и ще ходи на ДГ като каките и батковците. Постоянно говорим колко е хубаво, колко е весело. Да, ама като се сблъска с реалността сега въобще не иска да ходи.

1 учителка трябва да гледа 28 !!! деца. Помощник възпитателката не я броя за гледане защото е нон стоп заета, мъкне тенджери, сервира, отсервира, мие, чисти, преоблича.
Има доста агресивни деца и всеки ден ми обяснява кой я е бутнал, блъснал, ударил. Учителката няма как да предотврати подобни прояви. Също така вече не спи на обяд от 2 месеца, издържа си перфектно, няма нужда от обеден сън, а там я карат да лежи 2 часа мирно, неподвижно и със затворени очи. Ми за 3 годишно си е мъчение. Отделно, че постоянно ги заплашват, че ако не слушат майките им нямало да дойдат да ги вземат...

Е, как няма да е стресирана? Как едно интровертно дете да се адаптира и да се чувства добре в такава среда? Няма как.
Няма да я спирам де, по най - разнообразни причини, но е факт, че не е въпрос на възпитание дали на детето ще му хареса в ДГ...

# 93
  • Мнения: 54 059
А после в училище как ще се приспособи? И там една учителка се занимава с 30 деца, даже без пом.възпитател. И средата е много по-враждебна, децата са вече големи и агресивни.
Просто трябва да знае, че се налага и ще ходи. Така е в живота.
Казвам го от позицията на заклет интроверт.
Във всеки етап на живота е трудно за интровертите.

# 94
  • Мнения: 30 802
За училище нямам абсолютно никакви притеснения. Вече са в друга възраст, много по-вербални. Малкото дете изживява всеки ужас много пряко. И няма такова нещо да го научиш да се адаптира. Децата ми са много комуникативни, социализирани - обаче не може да им насилиш организма. За едната ми дъщеря градината е прекалено шумна - и не се адаптира, а с всеки ден страда все по-задълбочено. При някои деца има обратен на адаптация процес - измъчват се, действа им все по-зле. Ами спираш го, какво значи "налага се" - на това ли ще си научиш детето, че дори да му е много гадно, трябва да си наляга парцалите. Ми то така някой ден може да си наляга парцалите при някой насилник, щото "се налага" и сме му предали тоя урок още в ранното детство.

С говорене и възпитание не може да надмогнеш биологията и лимитациите на детето, като личност.

# 95
  • Мнения: 54 059
Е, хайде сега. Ти пък го изкара изтезание ходенето на градина.
Ми да, налага се.
И на работа се налага да се ходи, не всеки може да разчита на спонсори.

# 96
  • София
  • Мнения: 3 390
Да, има някакви 10% заложени черти, точно заради които трябва да се вземат мерки. Как може едно новородено да се определи като затворено, отворено, общително, интровертно... И ако ни се струва такова, работим с него. Ама не 1 месец преди да тръгне на ясла, а от самото начало.
Ами, ние сами си слагаме етикети на децата си какви са, на градината-каква е, на ситуацията там-че не е възможно да има нормална обстановка и т.н. И с течение на времето си търсим все повече доказателства за тези си твърдения. И те си стават истина по някое време, естествено. И се втълпяват-волно или неволно на децата.
Разбира се, че яслата е прекрасно място, където се срещаш със себеподобни, попадаш в различен свят, само с един възрастен, правиш различни неща, хапваш на една маса с деца, спинкаш в стая с деца....И не, не става въпрос за прехласване, изобщо, а просто поглед на голямата част положителни неща и изтъкване пред детето.

# 97
  • Мнения: X
А после в училище как ще се приспособи? И там една учителка се занимава с 30 деца, даже без пом.възпитател. И средата е много по-враждебна, децата са вече големи и агресивни.
Просто трябва да знае, че се налага и ще ходи. Така е в живота.
Казвам го от позицията на заклет интроверт.
Във всеки етап на живота е трудно за интровертите.

В училище не е на 3 години, но да, това е една от причините, заради които няма да я спра. Защото трябва да се адаптира иска, не иска. Точно защото в училище е много по - трудно и по - опасно. Искам от сега да свикне да бъде част от колектив, да свикне, че има дисциплина и правила, които важат за всички, да се съобразява с другите, да разбере, че в живота няма да е само хубаво и лесно.
Така или иначе ще й се наложи да тръгне още преди училище, на 5 години е задължително вече, така че...иска не иска ще ходи на ДГ. Просто казвам защо на някои деца може да им е по - трудно и в ДГ и в училище и навсякъде и че не е въпрос на възпитание (дори не знам как може някой да си помисли, че се дължи на това).

# 98
  • Мнения: 18 268
Много е примамливо да си мислиш, че благодарение на родителския си капацитет детето ти е адаптивно. Обикновено такива родители имат само едно дете. Защото често с второто представите се обръщат. Голямата ми дъщеря от бебе е изключително социална и комуникативна. В ядлата първия ден се е направила, че не познава баща си, за да не я вземе и да я отдели от децата случайно. Винаги ходеше с удоволствие в детско заведение, дори когато заради режима в градината започна да заеква.

Малката ми дъщеря е на 1г. и още не е позволила на майка ми да я гушне, а доскоро ревеше от всеки непознат, който ѝ се усмихне. Готова съм да се обзаложа, че адаптацията ѝ в яслата няма да мине като при сестра ѝ.

В училище повечето деца, които така и не са свикнали на градина, нямат проблем.

# 99
  • Мнения: 3 647
Не знам за вас ама аз не бих работила ако не се налага. Щях да си остана в къщи и изобщо нямааше да се занимава с работодатели, работно време и т.н.
Аз на работа ходя за пари, не за удовлетворение, не градя кариера и т.н. Аз искам да затворя вратата и повече да я мисля. Един живот имам и ако мисля основно за работа си е егати и живота. Има и други неща в тоя живот освен работата.
Смятам, че оставянето на дете в ясла е ужасно и бих го направила само ако много ама много ми се налага.
Аз съм била на седмична ясла, майка ми каза че това и е бил най-гадния период в живота. По заръка на свекървата, че трябва да се изкарват пари.

# 100
  • Мнения: X
Да, има някакви 10% заложени черти, точно заради които трябва да се вземат мерки. Как може едно новородено да се определи като затворено, отворено, общително, интровертно... И ако ни се струва такова, работим с него. Ама не 1 месец преди да тръгне на ясла, а от самото начало.
Ами, ние сами си слагаме етикети на децата си какви са, на градината-каква е, на ситуацията там-че не е възможно да има нормална обстановка и т.н. И с течение на времето си търсим все повече доказателства за тези си твърдения. И те си стават истина по някое време, естествено. И се втълпяват-волно или неволно на децата.
Разбира се, че яслата е прекрасно място, където се срещаш със себеподобни, попадаш в различен свят, само с един възрастен, правиш различни неща, хапваш на една маса с деца, спинкаш в стая с деца....И не, не става въпрос за прехласване, изобщо, а просто поглед на голямата част положителни неща и изтъкване пред детето.

От никъде не се разбира, че яслата е прекрасно място. Така е може би само в главите на майките, чийто деца я посещават, за успокоение на съвестта им, че не са си оставили детето на ужасно място. Това обаче не променя действителността. Много мога да говоря за яслата, но няма смисъл. Който няма избор си праща детето и това е. Но който има...ами твърдо съм против.

# 101
  • Мнения: 30 802
Доста ясно се вижда съвсем отрано кое дете с какъв темперамент е. Например още от новородено да се буди от най-лек шум, докато другото, родено и гледано от същата майка, проспива взривове, заря, ремонти, всичко. На втората дъщеря й знам границата, след която и шум, и стимулация й идват в повече, а след това се плаща с лош сън и кошмари. Към някои дразнители никога няма адаптиране - просто си плащаш цената по някакъв начин, дали с нерви или здраве.

Някои деца се зареждат от шум и други деца - някои искат да играят по-кротко и тоя шуми ги дразни.

# 102
  • Мнения: 18 503
Не знам за вас ама аз не бих работила ако не се налага. Щях да си остана в къщи и изобщо нямааше да се занимава с работодатели, работно време и т.н.
Аз на работа ходя за пари, не за удовлетворение, не градя кариера и т.н. Аз искам да затворя вратата и повече да я мисля. Един живот имам и ако мисля основно за работа си е егати и живота. Има и други неща в тоя живот освен работата.
Смятам, че оставянето на дете в ясла е ужасно и бих го направила само ако много ама много ми се налага.
Аз съм била на седмична ясла, майка ми каза че това и е бил най-гадния период в живота. По заръка на свекървата, че трябва да се изкарват пари.


+1 даже ако има как ще работая на половин ден или изобщо няма да работя. По същия начин мисля. Но и аз съм така-кариера не гоня и освен това не работя мечтаното нещо,но поне е това,за което съм учила. За да стигна до ниво работа за удоволствие трябва да си намеря призванието или до почна да работя някое от хобитата си. То аз съм си го намерила,но няма време да му се посветя...та още не е станало.
Онзи ден в къщи дойде мой роднина(свещенник) и направо си ми каза-"абе какво се мотаете,ще се връщаш на работа,давайте направо второ, застъпвайте двете майчинства,докато сте млади). ...ама нещо не мога да се реша още, и даже не съм убедена,че искам.
Моето е социално много,активна и енергична,инатеста, леко неспокойна,будна,много общитилна, много обича хора,танци,деца. Спи на шум,на телевизор, усмихната и палава е. Почти съм сигурна,че много лесно ще се адаптира.

# 103
  • Мнения: 54 059
И аз съм така с работата. Работя за пари, не гоня кариера, пък и с моя интровертен характер, не бих се чувствала добре да съм център на внимание. Ако има начин да работя без да имам колеги, ще съм много добре, но засега няма вариант.
Единствената работа, която ми носеше удовлетворение, беше за най-малко пари.
Сегашната е за най-много пари, но с най-силно нежелание ходя...  Tired

# 104
  • Мнения: 330
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

# 105
  • Мнения: 3 647
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.

# 106
  • Мнения: 9 196
Няма смисъл от спорове, всеки си има причините и не е длъжен да се оправдава за тях.

По-интересно и важно, лично за мен са подводните камъни и в единия, и в другия избор, как да се избегнат, за какво да се внимава.

Ако не спорим и не се обвиняваме за това и онова, има шанс да се говори открито за нещата, както трябва.

# 107
  • Мнения: 3 647
Аз изобщо нямам намерение да споря.

# 108
  • София
  • Мнения: 24 839
Според мен съвсем друга енергия би получавало, ако майка му е недоволна и приема с досада и отегчение грижите по него.

Ами, то от майка му зависи как да приема грижите по него, нали?

Като ѝ е досадно и отегчително, що се напъва да го ражда?
Щото е ясно, че детето има нужда от положителната ѝ енергия, която няма кой да замени- нито гледачката, нито лелята в яслата.

# 109
  • Мнения: 9 196
Аз изобщо нямам намерение да споря.

При мен например, никога не е било или само едното, или само другото. Децата са супер забавни и колкото по-растат, толкова по-забавни стават, много ми е приятно с тях. Обаче понякога се радвам, като заспят и имам време за моите си неща. Друг път ми е скучно, като спят и чакам с нетърпение да се събудят ...
Понякога ми е било трудно, напрегнато на работа, но пък от друга страна ми  харесва.
Понякога ме дразни мъжа ми и искам да млъкне и да ме остави на мира, друг път нямам търпение да стане или да се прибере и да говоря разни глупости ...
И така. Искам от всичко. Така се чувствам най-добре.

# 110
  • София
  • Мнения: 1 836
Тогава от какъв зор напираш да се махне майчинството втората година? Който както се чувства - ако иска да се връща- да се връща, ако иска да го гледа - да го гледа.

Аз ако трябва да оставя няколко месечно бебе на ясла/детегледачка, хич няма да раждам.

По темата: първият път се върнах малко след втората година, вторият път - след 7-8 години. Кака на 4г. и близнаци, без баби  Confused

# 111
  • Мнения: 9 196
Темата е отделна за да не се намесени плащания, демографии, работодатели и пенсии.

Последна редакция: чт, 08 ное 2018, 22:51 от Не се сърди, човече

# 112
  • Мнения: 18 503
И аз съм така с работата. Работя за пари, не гоня кариера, пък и с моя интровертен характер, не бих се чувствала добре да съм център на внимание. Ако има начин да работя без да имам колеги, ще съм много добре, но засега няма вариант.
Единствената работа, която ми носеше удовлетворение, беше за най-малко пари.
Сегашната е за най-много пари, но с най-силно нежелание ходя...  Tired
Все едно себе си чета.

# 113
  • Мнения: 1 985
Аз си обичам работата, но бебе под годинка не бих оставила. Естествено, ако не съм принудена от обстоятелствата. За мен първата година човечето има нужда най- вече от майка си.

# 114
  • Мнения: 30 802
С три майчинства имах време да набележа кое най-много липсва от работния живот. Няколкото аспекта са:
1. Грижа за себе си и да излезеш от амплоато на мърлява мамичка.
2. Нова информация и стимулация на интелекта.
3. Пари.
4. Идентичност.

Относно грижата - лесно се компенсира, особено от опитна майка. Може би най-лесния аспект. Изграждаш си навик да носиш хубави дрехи у дома.

Втората точка е най-сериозна. Моята работа винаги е била с потенциал да е много приятно стимулираща - анализ, клюка, новина...е тия неща също може да се компенсират, с дообразоване, учене, такива неща.

Парите...трудна работа. Има начини с парт тайм да си изкараш джобни - ако от това ще си доволна, може би е по-добър вариант в сравнение с връщане на работа.

Идентичност - никога не съм разчитала на професията си за отговор на въпроса "кой съм аз". Това е само един аспект от битието.

Та така, връщането на работа е един вариант и едно решение, но има и други опции.

# 115
  • Мнения: 9 196
Първото и второто, ми липсват наистина.

С парите, да се оправя мъжа ми, не ми е било по силите никога да издържам домакинството, особено пък сега, точно джобни биха били, на фона на разходите ни. А кой съм аз - не се взимам толкова насериозно, че да разсъждавам по въпроса изобщо. Аз съм си аз.

Какви са възможните други опции за точка 1 и 2? Приемам идеи.

# 116
  • Мнения: 30 802
Т. 1: грижиш се за себе си у дома. Развиваш навик да носиш хубави домашни дрехи. По анцузи не ходя - всяка сутрин минавам на дънки с тениска.
2. Сядаш да учиш програмни езици. Сериозни, ще ти се начеше крастата за интелектуална стимулация. Може и човешки езици да учиш, или да се запишеш на писателски курс, или нещо друго полезно. Или да намериш клиент за странична дейност. Зависи в каква област работиш.

# 117
  • София
  • Мнения: 3 390
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Виж сега, приоритетите са различни. За мен, например, децата са 20% от целия ми живот и изобщо не могат да заменят останалите 80%, в които например са любов, работа, приятели и т.н. Обикновено, обаче, особено за българите, като се появи детето и то става център на Вселената. Най-важни са неговите нужди, неговите желания, неговото образование, неговите деца, неговия апартамент, нетовите кредити и т.н.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.

# 118
  • Мнения: 18 503
Аз се опитвам по т. 1 че се и гримирам даже,ама нещо не ми е комфортно. Иначе маски клепам,грижа си се,разнообразявам се. Ама мозъка изпуши.

# 119
  • Мнения: X
Работя само за парите, които получавам и за възможността да съм си у дома с щерката.
Бих била неработеща за постоянно иначе или евентуално на нещо леко или свързано с хобитата ми за 2-4 часа и то не всеки ден.

Сирен, честити ни именници днес!

# 120
  • Мнения: 18 503
Живи и здрави да са!

# 121
  • Мнения: 9 196
То малко, като лудите, но обличам се. Оправям косата. Ноктите. Всичко. Обаче, пак се чувствам едно такова, домашно ...

Другото, което си мислих е, че още ми е скука, защото са малки и не са плъзнали пълзейки, във всички посоки, не знам ...

# 122
  • Мнения: X
Благодаря Мис К.Б!

Аз винаги съм се обличала и оправяла, но най си обичам да съм по пижама Simple Smile и никой да не ме закача за нищо Simple Smile

# 123
  • Мнения: 18 503
И аз така. Затова много ми хареса да съм бременна 😉😀

# 124
  • Мнения: X
И аз така. Затова много ми хареса да съм бременна 😉😀
И по време на цялото майчинство също.

 Обичам да съм си у дома и с моята интровертна и аналитична натура съм си намерила нишичка, която да ме устройва вече толкова години, но пак казвам, че чакам мм да се замогнем и опъвам краци и не ме пипайте за нищо.

# 125
  • Мнения: 18 503
И аз такава натура. Обаче нишата още не мога да я измисля.

# 126
  • France
  • Мнения: 12 248
Най-много ми липсват точка 2 и 3.
Не мога да свърша нищо интелектуално, когато минимонстър е в краката ми. Имам нужда от тишина и никой да не ме дърпа за крачола, когато седна на компютара. Даже във форума пиша, когато той спи.
Само джобни не ми вършат работа. Аз съм човек възпитан и свикнал на независимост. Всъщност това най-много ми липсва. "Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие." И на мен ми липсва това усещане да препускам през живота като средновековен рицар, с бляскави доспехи и наведено бойно копие. Готова за нови битки и приключения. Не знам дали ще ме разберете. Лека нощ ви желая.

# 127
  • Мнения: 3 647
Скрит текст:
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Виж сега, приоритетите са различни. За мен, например, децата са 20% от целия ми живот и изобщо не могат да заменят останалите 80%, в които например са любов, работа, приятели и т.н. Обикновено, обаче, особено за българите, като се появи детето и то става център на Вселената. Най-важни са неговите нужди, неговите желания, неговото образование, неговите деца, неговия апартамент, нетовите кредити и т.н.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.
[/spoiler]

Аз разбирам, че приоритетите са различни, но 20 на 80 съотношение ми се струва доста нереално. Виж 40 на 60 ако беше казала нямаше да ти опонирам.
Смятам че трябва да има баланс, а с това съотношение няма.

# 128
  • София
  • Мнения: 3 390
Скрит текст:
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Виж сега, приоритетите са различни. За мен, например, децата са 20% от целия ми живот и изобщо не могат да заменят останалите 80%, в които например са любов, работа, приятели и т.н. Обикновено, обаче, особено за българите, като се появи детето и то става център на Вселената. Най-важни са неговите нужди, неговите желания, неговото образование, неговите деца, неговия апартамент, нетовите кредити и т.н.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.
[/spoiler]

Аз разбирам, че приоритетите са различни, но 20 на 80 съотношение ми се струва доста нереално. Виж 40 на 60 ако беше казала нямаше да ти опонирам.
Смятам че трябва да има баланс, а с това съотношение няма.
Сама го каза "трябва да има баланс". Баланс има, когато всички важни за теб неща вървят. А важните неща при всеки са различни. При мен са явно повечко. Само, когато важните за мен неща вървят, само тогава мога да съм полезна на децата, мъжа си и родителите си. Това е като в самолета-първо слагаш кислородната маска на себе си, а след това на детето си.
Разбира се, че процентите в различните периоди варират, но това е средният процент. Та, едно дете идва за едни няма и 20 години в живота ти от общо 80 или 100. И едновременно с неговото присъствие се случват и куп други неща. За това го определям на средно 20% Wink

# 129
  • Мнения: X
20 години детето живее при теб, после не спира да съществува. Родител си за цял живот. Твърдо против съм дондуркането на пораснали деца, да не помислите, че това имам предвид, просто знам, че винаги ще го мисля докато съм жива, дори и да не е при мен (всъщност най - много тогава).
Иначе и за мен детето не е целият живот, в никакъв случай, но признавам, че малко ме изненада процентното съотношение на Beauty, най - вече предвид факта, че когато детето е бебе и като цяло през първите 2 - 3 години си иска нон стоп грижи и отдаване и колкото и да искам не бих могла да ги сведа само до 20 %. Когато стане по - самостоятелно може би. Но да, има хора, които не си променят особено много живота заради децата, има и такива, които поставят детето в центъра и всичко се върти около него. И знам, че пак ще предизвикам спор, но това от кои ще си, заивиси много И от самото дете.

# 130
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
А знаете ли колко е трудно (от опит говоря), когато детето се отдели и стане самостоятелно. Знам на теория, че като порасне трябва да се отдели и да е самостоятелен, подкрепям теорията, но когато големият ми син го направи от раз, го понесох трудно.

# 131
  • София
  • Мнения: 5 198
Отговорите на анкетата са много забавни 😂

Иначе аз се върнах след втората година.
Детето бе записано в частна ясла, като теглих чертата , аз работех , за да плащам за яслата. Той много боледуваше, пусках постоянно болнични .
Напуснах работа , отворих си мой онлайн магазин.
1 година преживявах от него.
Като стана на 3г., го записах в държавна градина, върнах се при бившият работодател, съкратиха ни отдела , и сега съм безработна , като имам доход от хобито ми.

# 132
  • Мнения: 9 468
И аз такава натура. Обаче нишата още не мога да я измисля.

и аз. и с годините се засилва много. а работата ми изисква точно обратното Laughing но съм им казала поне да не ме включват в публични изяви, че драйфам.
а човек като си е вкъщи има доста повече време за себе си. аз сега от работа, 100 занимания и логистики, нямам време да се среша, дет се вика.

# 133
  • Мнения: 54 059
Много ми харесаха разсъжденията на Beauty.
И моето мислене е такова.
Да са живи и здрави децата, но не трябва да обсебват напълно живота ни.
Аз съм си най-важната. Simple Smile

# 134
  • Мнения: 18 503
Много ми харесаха разсъжденията на Beauty.
И моето мислене е такова.
Да са живи и здрави децата, но не трябва да обсебват напълно живота ни.
Аз съм си най-важната. Simple Smile

И аз така. Даже се обвинявам понякога. Че съм егоистка,че искам да имам време.за.мен си,че вече ми писва от еднообразието,   но после си казвам-по-добре е и мен си да си гледам.

# 135
  • France
  • Мнения: 12 248
 По добре да си родител а ла Франсоаз Долто, от колкото родител-хеликоптер. Да сложиш едно невръстно дете в центъра на вселената, е твърде тежка отговорност за самото то. Струва ми се нечестно и крайно нездравословно. Една трета от темите тук го доказват.

# 136
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
И аз смятам, че е редно детето да се приобщи към семейството, а не семейството да кръжи само около него и неговите потребности. Естествено живота на родителите се променя кардинално, но е лоша идея да се вкопчаваш в детето. Радвам се, че имам мъж, който прекарва много време с детето и имам време за себе си, защото обратното би било ужасно.

# 137
  • Мнения: X
С първото дете с върнах, когато тя беше на година и 7 месеца. Сега с второто се надявам, когато стане на две да се върна

# 138
  • Мнения: 2 039
Върнах се на работа,когата детето беше на година и шест месеца.Това беше отдавна Сега  имам внуци.И до сега съжалявам,но нямахме финансови възможности,а тогава платения отпуск беше толкова.Добре е детето да се гледа в къщи до три години,но това е много трудно.

# 139
  • Мнения: 339
Формално се върнах на работа, когато дъщеря ми беше на 1 г., но си взех натрупалия се платен отпуск от 2 м., така че я оставих на 1г. и 2м. Когато беше на 1 г. и 8 м. за първи път се разделихме за по-дълго време - 1 седмица бях командировка в чужбина. После когато беше на 1 г. и 10 м. пак заминах в 1-седмична командировка. Тогава тя го беше изживяла много драматично, докато стигнах до летището, тя беше вдигнала температура. Като я завели майка ми и баща ми на лекар, се установило, че няма здравословен проблем, но педиатъра казал, че може да е вид притеснение от раздялата. Не знам как е разбрала, но децата явно са много интуитивни.
След това вече я взимам с мен където и да ходя. Тя много се кефи на пътуването със самолет и само където още в пилотската кабина не е влизала.
А за причините за връщането ми на работа какво да кажа. От една страна обичам работата си, като имам възможност и сама да организирам времето си, вкл. работейки от вкъщи. От друга страна заплащането ми е доста добро и нямам полза от стоенето вкъщи. Има обаче и нещо друго - аз съм от хората, които спокойствието ги убива до такава степен, че понякога сама си създавам проблеми, които са такива за всички около мен, но аз ги възприемам като случаи, които ме карат да се чувствам жива.

Общи условия

Активация на акаунт