- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
Аз съм специална.
А какво, конкретно означава това, ако не е нещо, което не е за споделяне във форум?
При нас ситуацията е следната - слезеш ли от влака, след това или го настигаш, или чакаш друг - примерно пътнически. ..
Аз съм специална.
"Върнах се" на работа, когато детето започна 7 ми клас 
Темата е забавна, според мен
.Закачлива и иронична. Аз съм специална.
А какво, конкретно означава това, ако не е нещо, което не е за споделяне във форум?
Отговорите са много "оригинално" тенденциозни 
Каква е целта на темата - да се сондират мнения или да се осмеят жените избиращи да не се върнат на работа по най-бързият възможен начин?
Каква е целта на темата - да се сондират мнения или да се осмеят жените избиращи да не се върнат на работа по най-бързият възможен начин? Целта е да се сондират мненията.
Осмивачките са в съседна тема, надявам се, да не се преселят тук, но ако се - да се отнасят с търпимост, към мненията и причините на хората.
Сбъдваща мечти - Разбира се, че я разпознавам, но ако искаш може да споделиш подробности, защо нито едно не е било възможно, или не си искала никой от тези варианти и как си организирала друг.
Аз мисля да изкарам и двете години.Завършила съм,не мисля да уча второ висше и няма да бързам да се връщам на работа.Няма и да я сменям,разбрали сме се при нужда да помагам на екипа през втората година, но само от вкъщи.Искам да се насладя пълноценно на времето с моите мъници.
А коя е съседната тема, че ми стана интересно. Не е хубаво така да си осмиват хората-нито им знаем мотивите,нито нищо. Никога не бих сш го позволила. Имам крайно и категорично мнение по този въпрос,но това в никой случай не означава,че трябва да се иронизира и присмиват другите за решениата си . И онзи ден доваха по новинште едно семейство. Много ми стана тъжно и даже ме хвана яд,но всеки си знае за себе си.
На 9 месеца беше дъщеря ми като се върнах на работа. Тя остана с баща си вкъщи за известно време, после няколко месеца с бавачка и после тръгна на ясла. Причината е, че движа собствен офис, заместваха ме през тези девет месеца, но нещата не вървяха както трябва. Варианта беше да остана без бизнес или да се върна. Избрах връщането, разбира се.
А коя е съседната тема, че ми стана интересно. Не е хубаво така да си осмиват хората-нито им знаем мотивите,нито нищо. Никога не бих сш го позволила. Имам крайно и категорично мнение по този въпрос,но това в никой случай не означава,че трябва да се иронизира и присмиват другите за решениата си . И онзи ден доваха по новинште едно семейство. Много ми стана тъжно и даже ме хвана яд,но всеки си знае за себе си.
Във въпросите за Семейни Отношения, където се демонизира едновременно гледането и на малки деца, които само "се**т и реват" според някои, но и тръгването на майката на работа и желанието и да ползва детегледачка или баба, за помощ с по-малкото дете, когато е болно и не може да е на ясла и разни такива битовизми. Нито така, нито иначе, та реших да се включат повече хора и да кажат, как са се развили при тях нещата. Защото на теория е едно, но на практика съвсем друго.
На 1,6 беше дъщеря ми, когато се върнах на работа. Смятам, че е предостатъчно. Не бих издържала по-дълго вкъщи. А и финансите имат значение. Тогава майчинството беше МРЗ през целия период, а заплатата ми 5-6 пъти повече.
Мен са ме дали на 9 месеца на ясли. Не съм пострадала от това.
Мен са ме дали на 9 месеца на ясли. Не съм пострадала от това.
На година и осем месеца беше синът ми, когато започнах нова работа. Причините не бяха фининсови.
Реших, че ако поседя още малко вкъщи, ще ми е много трудно да наваксам. Започнах в нов сектор, нови неща, доказах и на себе си, че още ме бива и не съм за изхвърляне. Основният принос да реализирам начинанието си имаше моята майка, която току що се беше пенсионирала и пое щафетата.
Реших, че ако поседя още малко вкъщи, ще ми е много трудно да наваксам. Започнах в нов сектор, нови неща, доказах и на себе си, че още ме бива и не съм за изхвърляне. Основният принос да реализирам начинанието си имаше моята майка, която току що се беше пенсионирала и пое щафетата.