- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
Да ви кажа, с риск да ме нападнете, че на мен бебето не ми е липсвало особено като започнах работа. А беше кротко бебе и за мен тези 9 месеца след раждането бяха почивка. Какво да ми липсва едно бебе, което спи, яде и толкоз. Сега далеч повече ми липсва, когато е по-голяма, осъзната донякъде личност, можем да общуваме нормално. Нямам търпение вечер да я взема от градина, да се нагушкаме, да се наприказваме.
Беше на една година, когато исках да се върна, но се оказа, че няма къде да се върна, бяха спрели проекта ми и съкратили целия екип. Излязох втора година майчинство, за да си търся работа и след около месец прекъснах и започнах на новото място. Защо - защото се чувствах, че и малкото, което знам в професията, ще го забравя при още малко седене вкъщи. А и с 240 лв или нещо подобно за втората година нямаше как да изплащаме ипотеката 
Върнах се на старата работа, когато беше на 11 месеца почасово -2,3 часа на ден - направо се освежих и станах нов човек . Сега е на 1.3 и почнах нова работа от вкъщи на редовно време. Мен ако питат е готова за ясла но баща й смята да чака до пролетта , и сега я гледа , докато съм заета.
Мила е доста енергично дете , и изисква 1000% внимание ,така че за пръв път в живота ми работата е почивка за мен.
А и финансите - 380 лева не ми даваха независимостта , която ме устройва.
Мила е доста енергично дете , и изисква 1000% внимание ,така че за пръв път в живота ми работата е почивка за мен.
А и финансите - 380 лева не ми даваха независимостта , която ме устройва.
Слях 3 майчинства едно след друго. Някъде по средата на второто осъзнах, че не искам да се връщам на работа. Задълбах в хобито си и в един момент то започна да носи доходи. Когато най-малкото беше във 2-ри клас, работата сама ме намери, не можах да откажа на предложението. Работя 2 до 3 дни в седмицата до обяд, както и по няколко часа седмично от вкъщи.
След година, а месец след започването спечелих конкурс за работа в друга институция и се "хвърлих" в дълбокото. 
Причините за това бяха дете, което се чувства добре в яслата, рядко боледува и ходи с желание, т.е. спокойно мога да работя, и желание за развитие. Освен това с 380 лв. не се виждах, честно казано, въпреки, че мъжът ми работи много и печели добре. Започнах работа в банковия сектор 3 години преди да родя, върнах се на работа на 26 г. с малко дете и съм на мнение, че ако на тази възраст не се развивам - няма кога.
Причините за това бяха дете, което се чувства добре в яслата, рядко боледува и ходи с желание, т.е. спокойно мога да работя, и желание за развитие. Освен това с 380 лв. не се виждах, честно казано, въпреки, че мъжът ми работи много и печели добре. Започнах работа в банковия сектор 3 години преди да родя, върнах се на работа на 26 г. с малко дете и съм на мнение, че ако на тази възраст не се развивам - няма кога.
Наблюденията с три деца показват, че някъде около третата година на детето превключвам режима и започва да ми се занимава с нещо. Дотогава има някакви мераци за "бягство", само че опитът показва, че тръгването на работа не ти дава да избягаш от проблемите. До три години емпатията към детето не ми позволява да се съсредоточа с мерак върху почти нищо. След това инстинктът ми казва, че детето е по-независимо. Разбира се, в момента гледам едната дъщеря вече 4 и половина години почти, все още е в "сивата зона", в която няма да ми липсва, ако е на градина, не съм обсебваща, ама ясно се вижда, че е по-добре аз да я гледам.
Никога не съм обвързвала идентичността си с дрешки и офис, още по-малко имам нужда от колеги, така че това никога не е било фактор. Оттук нататък най-вероятно ще започна с парт тайм работа и ще я разширявам според условията, доколко децата позволяват и доколко нещата са хармонични за всички.
Никога не съм обвързвала идентичността си с дрешки и офис, още по-малко имам нужда от колеги, така че това никога не е било фактор. Оттук нататък най-вероятно ще започна с парт тайм работа и ще я разширявам според условията, доколко децата позволяват и доколко нещата са хармонични за всички.
С първото дете се върнах на работа почти в края на втората година. Тогава и тръгна на ясла. С второ на 1г и 6м, но имах баба на разположение и ми помагаше в гледането. После тръгна на ясла, направи усложнения и се наложи да си пусна 6м неплатена отпуска.
За мен работата не е приоритет от към кариерно развитие. Върнах се и в двата случая по-рано от планираното, защото работодателят настояваше, не е от финансова причина. Поради което се насладих и на допълнителните 6м вкъщи
За мен работата не е приоритет от към кариерно развитие. Върнах се и в двата случая по-рано от планираното, защото работодателят настояваше, не е от финансова причина. Поради което се насладих и на допълнителните 6м вкъщи
Всъщност не съм спирала - работя от вкъщи... бях си дала можеби месец след раждането "почивка" и после пак започнах. В началото ми беше много лесно, после по-трудно. Към 2-рата година почти невъзможно, но ангажиментите не чакат. Докато спеше денем и нощем работех. Ако зависеше изцяло от желанията ми можеби нямаше да си давам толкова зор или поне щях да правя други по-приятни за мен неща, от които също си докарвам пари, НО като си се хванал на хорото - играеш го.
На 3г. 7м. е и не работя, не знам дали, кога и как. Вече дори не мисля искам ли или не, проблемна бременност, преждевременно раждане, толкова много боледува, имаме толкова хоспитализации, последната с много дълъг болничен престой, постоянно съм в напрежение и в готовност.
Доста се чудих дали да го пусна на градина, след консултиране с лекари го направих и е ходил...не знам точно, но примерно три пъти по-малко от времето, в което после се налага да стои вкъщи.
Така че просто не си правя планове.
Доста се чудих дали да го пусна на градина, след консултиране с лекари го направих и е ходил...не знам точно, но примерно три пъти по-малко от времето, в което после се налага да стои вкъщи.
Така че просто не си правя планове.
Препоръчани теми