Още като ни изписаха от болницата с Младшия, разбрах, че "нещо става с мен". Като се прибрахме вкъщи и като видях къщата покрита с един пръст прах, откачих. Сестра ми беше сигурно цяла седмица вкъщи, но не си беше мръднала пръста, а иначе идваше да помага. Аз обаче си й го върнах, като я пратих да купи ваза. Такъв скандал й спретнах за размера и цвета на вазата, че тя със сигурност съжаляваше, че изобщо е отишла да купи. Поплаквах си честичко, нямаше кой да ми помага, бях съвсем сама. Сериозна работа си е да се настроиш на вълните на съвсем нова и много отговорна роля. На мен ми отне около месец - лек случай. Успех на всички!
- Публикувана: 12 юни 2006, 20:08 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 07:40 ч.
СЛЕД/РОДИЛНАТА /ДЕПРЕСИЯ
Само искам да допълня, че ако става дума за депресия - тогава има промяна в биохимията на мозъка и положителни мисли или каквото й да е там - НЕ РАБОТИ, необходимо си е и психотерапевт и лекарства! Да не забравяме, че Америка живее на Прозак - хапчето за щастие!
Ако е състояние на тревожност или тъга - тогава става това с приятелите и положителните мисли.
Аз лично все още не съм напълно и окончателно излязла от това състояние...При мен започна даже през време на бременността. Сега вече е по-добре, по-рядко имам пристъпи на жестока и самоубийствена депресия. Но първата година съм ила на ръба на нормалността....не се реших да отида на психотерапевт.....но е трябвало!
Ако е състояние на тревожност или тъга - тогава става това с приятелите и положителните мисли.
Аз лично все още не съм напълно и окончателно излязла от това състояние...При мен започна даже през време на бременността. Сега вече е по-добре, по-рядко имам пристъпи на жестока и самоубийствена депресия. Но първата година съм ила на ръба на нормалността....не се реших да отида на психотерапевт.....но е трябвало!
Много добре са казали всички майчета до тук! Всичко е строго индивидуално. Важно е да има повече близки и приятели до момичето, можеш да й се обаждаш по-често по телефона.
И излизанията навън са важни и помагат, контакта с другите майки като нея. Така ще види, че не е сама в това щастие, което й се е случило.
Горе главата, я колко хубав е светът!
И излизанията навън са важни и помагат, контакта с другите майки като нея. Така ще види, че не е сама в това щастие, което й се е случило.
Горе главата, я колко хубав е светът!
Това е моят случай...Скоро ще стане месец от както пуснах темата. По ред причини писах с друг ник и малко изменена лична информация. Но всички чувства са това което съм описала. Как съм сега...Една идея по-свежа и смея макар и плахо да се похваля, че скоро не са ми минавали подобни мисли през главата. За самоубийство не съм мислила и това ме кара да си мисля, че мога да се размина за сега с психолог, 
съм готова да тръгна при първия по-тревожен сигнал. Опитвам се да го давам по-спокойно и да говоря за проблема си с хората около мен, което много ми помага. Не я оставяй сама, помагай и но не се натрапвай, за да не избие в по-лоша форма и да реши че наистина не може да се справя и всеки и го показва.
Използвам темата, за да благодаря на всички мами които ми отговориха тогава (аз дори не се бях замисляла че може да е следродилна депресия
) и ми пратиха линкове с много полезна информация и ме подкрепиха с лични съобщения! 
Голямо БЛАГОДАРЯ!
съм готова да тръгна при първия по-тревожен сигнал. Опитвам се да го давам по-спокойно и да говоря за проблема си с хората около мен, което много ми помага. Не я оставяй сама, помагай и но не се натрапвай, за да не избие в по-лоша форма и да реши че наистина не може да се справя и всеки и го показва.Използвам темата, за да благодаря на всички мами които ми отговориха тогава (аз дори не се бях замисляла че може да е следродилна депресия
) и ми пратиха линкове с много полезна информация и ме подкрепиха с лични съобщения! Голямо БЛАГОДАРЯ!
Здрасти и от мен!
Ще ти споделя какво ми разказа братовчед ми, който от много време е в Германия. Значи следродилната депресия "хваща" и германките Та...лечението при тях е следното: погрешно било да се смята, че ако прехвърлиш грижите за бебето макар и за кратко на друг /дори на любимата баба/ нещата ще се оправят. Причината била, че когато "грижата" отново се прехвърли на твоите рамене ще ти бъде дори и по-тежко. Някакъв психолог /май беше гей/ препоръчва да се гледат тъпи любовни филми задължително с хепи енд. Забележи: не да четеш книжки, а да гледаш... това било свързано с възприятията на майката... нали си е все уморена. Та, скокваш до близката видеотека и се зареждаш с любовни филмчета "Мансардата", "Хубава жена" и др.
Ще ти споделя какво ми разказа братовчед ми, който от много време е в Германия. Значи следродилната депресия "хваща" и германките
Та...лечението при тях е следното: погрешно било да се смята, че ако прехвърлиш грижите за бебето макар и за кратко на друг /дори на любимата баба/ нещата ще се оправят. Причината била, че когато "грижата" отново се прехвърли на твоите рамене ще ти бъде дори и по-тежко. Някакъв психолог /май беше гей/ препоръчва да се гледат тъпи любовни филми задължително с хепи енд. Забележи: не да четеш книжки, а да гледаш... това било свързано с възприятията на майката... нали си е все уморена. Та, скокваш до близката видеотека и се зареждаш с любовни филмчета "Мансардата", "Хубава жена" и др.