Следродилна депресия

 Моля първо да ме извиниш -аз никога не съм разбирала този термин.Преди 12г. знаех,че бебето ми ще умре,после я видях и почти мъртва,тежко раждане.....Тогава не се говореше за следродилна депресия.Но и аз не съм се усещала така.Вярно-минах през ада,но това само  ме  накара да стана по- силна.Преди няколко години родих бебето си мъртво.Няма да изпадам в допълнителни подробности.
 Бъди  сигурна,че всяка има тежки мигове. Но  щом сме станали майки-трябва да сме силни.Вместо да се радваш на децата си ,съзнанието ти  е изпълнено с черни мисли.Замисли се  .Бъди  позитивна. Някои майки са преживели много  тежки моменти,налагало се е и повече грижи.Да умората е още по- голяма,но пък е  незабравимо,защото знаеш  за кого го правиш.Всичко е в главата ти и ти сама предизвикваш това състояние.Че кое дете    иска такава мрачна мама  .Спри да мислиш за излишни и дребни/защото след време ще разбереш че е така/  неща.

Като не разбиращ нещо и не ти се е случило, не означава, че то не съществува. Не означава, че жената е някаква лигла. И не всичко е в главата.
И моето първо детенце почина, такава мъка изживях... , но толкова луда като след раждането на дъщеря си не съм била никога.
Според мен иди на лекар и ако трябва пий някакви хапчета. 
Намали интернета и заложи на живия контакт, на мен като че ли разговорите и времето с приятели ми помогнаха.

Че кое дете    иска такава мрачна мама  Smile.Спри да мислиш за излишни и дребни/защото след време ще разбереш че е така/  неща.


Опитвам се да мисля положително и точно по този начин, че децата ми имат нужда да съм до тях, усмихната и спокойна, но... мисълта нахлува!

Споделих със съпруга ми тази сутрин всичко това, до сега не мислих, че е нещо на което трябва да обърна внимание и не бях споделяла с него, за да не го тревожа излишно. Поплаках, пак...
Трябват ми наистина повече контакти, повече срещи с приятели и спокойствие. Което е малко трудно, но ще се опитам да си го набавя с помощта на бабите. Просто съм такава, че гледам винаги всичко сама да си свърша, но вече край с това, много изтощава...

Съболезнование и съчувствие и на двете ви, за загубените дечица. Това сигурно е най - голямата болка!

  Лекаря нито ще премахне умората и,нито  ще я направи по - пълноценна.Просто трябва да се стегне .Този период ще отмине. А иначе по твоята логика....трябва да пием хапчета като бонбонки .
 Към авторката-пожелавам ти повече сила и търпение.Приеми го като вид препятствие- срещаш камък -прескачаш го и продължаваш 

Не мисля, че трябва да четеш много много тук. Излизай. Вземи децата и навън!. Опитай да намериш други мами, но навън. Живият контакт не може да се замени. Говори с мъжа си. Тук много мрачни постове ще получиш. Не от това имаш нужда. Ти не си виновна.
Не съм безчувствена. Но не мисля, че тук(в тази тема) е мястото за споделяне на такива тежки загуби...  

hiki_miki, Аз самата изпадам понякога все още в такива ситуации и знам за какво говориш. Единствено ми помага да съм навън и с мъжа си и малкия (на 5 месеца е)...

Изпращам ти усмивки.. Недей да висиш по форумите много

 

Съветвам те да отидеш да се прегледаш при ендокринолог и ако там всичко е ОК, да се консултираш с психолог. След раждане хормоните на щитовидната жлеза може много да са се разбъзикали, а тя влияе върху настроения, нервност и пр. Ако не е от нея, поговори с психолог. Тези състояния трябва да се овладяват навреме, няма нищо срамно и странно в тях, просто трябва да им се обърне внимание. Фрази от сорта на "стегни се, поразходи се, усмихни се и пр." са чудесни, но в случая най-вероятно говорим за медицински проблем, а не просто за лошо настроение.

И аз съм на мнението на Милинка. Напълно е възможно да имаш проблеми с хормони и от там да идва това настроение.

ПП Не знам дали освен на щитовидната, някои хормони и от хипофизата не оказваха влияние 

Определено имам проблеми и с хормоните, но го отдавам на факта, че преди 6 мес. родих, все още кърмя и нямам МЦ. Сега каквито и изследвания да пускам, то е ясно че ще е хаос. Трябва да ми дойде, за да се "поотпуша" малко.

Не си разбрала основното-че въпреки тежките моменти,живота  продължава                                               и трябва да гледаме позитивно на всичко .Иначе за всичко останало си права.

Месечния цикъл (ерго наличието или липсата му) не влияе върху щитовидната жлеза. Хормоните й се регулират до 40-тия ден след раждането. Депресията се дължи на биохимичен дисбаланс в организма и пак не зависи от цикъла. Изобщо това дали ти е дошъл цикъла няма отношение към начина, по който се чувстваш.

Милинка, съжалявам, но ще поспоря.
В момента превеждам усилено материали по въпроса.
Не е установено точно какво предизвиква депресията.
Но всякакви хормонални промени могат да и повлияят - и МЦ, и кърмене.

Към авторката - не знам какво да ти препоръчам, тъй като още кърмиш.

Пробвай чай от маточина.

hiki_miki   Съвет не мога да ти дам, само да ти напиша какво се случи при мен.

Аз също развих следродилна депресия и точно такива коментари от рода на "стегни се, мисли позитивно, детето ти е здраво, я колко по-тежки случаи има" определено не ми помогнаха. Детето ми се роди един месец по-рано, с много ниско тегло, а уж всичко беше наред с бременността. От самото начало се чувствах ужасно, че съм неспособна да износя и родя дете с нормално тегло (дъщеря ми не беше недоносена, но също беше с ниско тегло). Времето минаваше, бебето растеше, педиатърът казваше, че няма никакви последствия от преждевременното раждане, а аз се чувствах все по-зле и по-зле. Паническият страх за детето започна да преминава в мисли за самоубийство, фиксирах се върху храненето на малкия (той имаше някои проблеми, но нищо фатално, за мен обаче не съществуваше нищо по-важно от това колко милилитра е изпил, а по-късно и колко лъжички е изял). Не успях да го кърмя, а от самото начало та и досега се изцеждам и му давам кърма с шише, което допълнително ме караше да се чувствам, че съм се провалила. Бях на ендокринолог, на психиатър, предложиха ми антидепресивни хапчета, които в крайна сметка реших да не взимам, бях се превърнала в развалина. А имам и по-голямо детенце...Добре, че бяха родителите и съпругът ми.

Когато бебчо стана на 7 месеца, започнах да ходя на психотерапевт и мисля, че това доста ми помогна. Също започнах да споделям за проблема си. В началото се правех пред близки и приятели, че всичко е наред, срамувах се, но когато за пръв път споделих с приятелка, сякаш нещо в мен се пречупи и осъзнах, че няма смисъл да се правя на по-силна, отколкото съм. Колкото повече говорех за проблема си, толкова повече осъзнавах, че наистина нищо непоправимо ме се е случило. Все още не мога да кажа, че съм го преодоляла напълно, но определено вече има моменти, в които се радвам на децата си...и на живота.

И аз имах следродилна депресия преди 13 години, когато се роди дъщеря ми. Беше придружена с хронична умора. Не е лесно да се грижиш за дете и семейство с хронична умора и с депресия, но някак си избутах тогава. Изтощението от бременността и раждането е огромно, а и животът ти се променя на 180 градуса - всичко това допринася за депресията. Като допълнение, месеци наред си недоспал и изморен, бебето се буди по няколко пъти през нощта и не можеш да направиш нищо за себе си - нямаш време да се погрижиш за себе си.

В моя случай май винаги съм била склонна към депресия от тийнейджърска възраст още. Сега съм на 42 и от известно време съм без работа.  Напоследък открих, че движението на открито ми действа страхотно - изчезнаха лошите настроения. За последните 6 месеца съм имала само 2 или  3 дни с лошо настроение. Прочетох една страхотна книга на Владимир Леви "Разговор в писма" /мисля, че отдавна не са я преиздавали/. Там са разгледани случаи на депресия, хронична умора, паника и т.н. В началото започнах да ходя по 3 километра на ден /бързо ходене до изпотяване/ и веднага усетих ефекта - още от втория ден. После увеличих натоварването и сега ходя минимум по 5 километра, редувам го с малко тичане /колкото мога/ и правя по 15 минути упражнения в парка. Най-благотворен е ефекта, ако го правя преди обед - тогава денят ми преминава по съвсем различен начин - пълна съм с енергия и не се изморявам през целия ден, в отлично настроение съм. Последните няколко месеца направих огромно откритие за себе си - без движение съм изгубена, няма живот за мен. Животът ми се промени, но се налага постоянно да полагам усилия за това, няма и ден почивка! Това исках да споделя с вас - може и на вас да помогне.

Мило момиче, намери начин и време да се движиш - това е най-достъпното и най-доброто лекарство. Може да е само ходене на открито - бутайки бебешката количка - то и за бебето е добре да е в парка, стига да е подходящо облечено.  Другият вариант е да помолиш някой /съпруг, роднина/ да стои при бебето  1 час, а ти да отидеш да се раздвижиш. Има варианти. Когато е в депресия на човек му се струва, че е в безизходица, но всъщност не е така. Трябва само да го планираш всеки божи ден, да го включиш в програмата си като най-важното нещо за деня. Действително е най-важното, защото, ако ти не се чувстваш добре, не можеш да бъдеш и добра майка и съпруга! Да не кажа и нещо по-лошо - бидейки в депресия, ти измъчваш и околните и средата около теб е далеч от здравословна.