Хах за строга господарка ли иде реч? 
- Публикувана: 12 юни 2018, 16:36 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2018, 11:27 ч.
"Мачкай, за да те уважават"
Аз ги виждам нещата така: и двамата се обичаме, уважаваме. Бих приел жена, която ми прави забележки или ме командори, например: да обеля картофите, да й подам дистанционното, да донеса питие на най-добрата й приятелка, а тя да ме похвали какъв прекрасен мъж съм, да ме накара да изчистя печката и фаянса в банята, да изхвърлям аз боклука, да ми прави забележки, че не се справям достатъчно добре в кревата. Това му е нужно на един мъж, да има до себе си личност, а не безгласна буква, която само пере, глади и готви.
Много сте милички това мъжете. Жената да премисли и да ви даде леки, еднопластови задачки. А всъщност идеята е да научиш мъжа да прави неща без заповед, питане и забележка, достатъчно добре. Защото това да разпределяш за деня "послушания" и да следиш дали е свършено си е по-голяма задача. Аз пък искам да НЕ командвам мъж за тия работи, защото така ще го намразя, ще ме дразни и пак вниманието ми ще е в домакинските задачи, ако и да не ги върша лично.
Много сте милички това мъжете. Жената да премисли и да ви даде леки, еднопластови задачки. А всъщност идеята е да научиш мъжа да прави неща без заповед, питане и забележка, достатъчно добре. Защото това да разпределяш за деня "послушания" и да следиш дали е свършено си е по-голяма задача. Аз пък искам да НЕ командвам мъж за тия работи, защото така ще го намразя, ще ме дразни и пак вниманието ми ще е в домакинските задачи, ако и да не ги върша лично.
Сиренце от Титан, а това не значи ли, че той ще бъде постоянно в мислите ти, така няма да се заглеждаш в други мъже.
Аха, разбрах стратегията - съзнанието на жената да е запълнено с дребнотемия. Това се нарича да си има crazy-maker или drama queen. Човек, който ти яде времето за релакс. Да не мислиш глупости.
Явно е доста разпространен тоя модел още - да запълним времето на жената и да я държим на нокти, че кой знае какви ще ги измисли.
Парадоксално обаче, точно от тия опити да не я оставиш на мира, тя ще изкара най-лошото от себе си и напук ще ти бодне широките и разклонени рога, когато най-малко го очакваш.
Явно е доста разпространен тоя модел още - да запълним времето на жената и да я държим на нокти, че кой знае какви ще ги измисли.
Парадоксално обаче, точно от тия опити да не я оставиш на мира, тя ще изкара най-лошото от себе си и напук ще ти бодне широките и разклонени рога, когато най-малко го очакваш.
И аз преди си мислех, че любовта не може да премери, не може да се каже кой кого обича повече, но с годините стигнах до извода, че почти във всички връзки, били те любовни или приятелски, единият обича повече - тоест е склонен да вложи повече във връзката, да направи повече компромиси, да е по-загрижен. И обикновено точно той/тя е прецакан, точно заради тази си склонност - да се раздава повече. Другата страна стига до извода, че била могла да поиска всичко и тук опираме до това: дали ще разиграва другия или все пак ще си даде сметка какъв късмет е извадил/а и ще уважи чувствата на другия? На този етап повечето ми познати се провалят, не усещат кога са настъпили границата, не усещат, че прекаляват, не усещат, че разиграват другия, само за да видят къде са му границите - да не се лъжем: опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Това, което най-много харесвам у мъжа си, е, че не прави така. Съответно, и аз също. Не се мачкаме и не се "подлагаме" - ако не можем да постигнем разбирателство за нещо, временно го оставяме настрана, всеки си обмисля позицията отново и пак говорим, напасваме ангажименти, позиции, решения. Рядко стигаме до ситуация "Да си го премерим", ако ме разибрате какво искам да кажа.
Това, което най-много харесвам у мъжа си, е, че не прави така. Съответно, и аз също. Не се мачкаме и не се "подлагаме" - ако не можем да постигнем разбирателство за нещо, временно го оставяме настрана, всеки си обмисля позицията отново и пак говорим, напасваме ангажименти, позиции, решения. Рядко стигаме до ситуация "Да си го премерим", ако ме разибрате какво искам да кажа.
опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Глупости! Кое му е "опияняващото"?
опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Глупости! Кое му е "опияняващото"?
Не си ли срещала насилници? Не си виждала как се опияняват от властта си над другите?
Ми не, не всички са ненормалници. Има хора, за които е далеч по-важно да са прави /за каквото и да е/, а не да пощадят чувствата на другите. Така самите те се чувстват важни, значими. Всички си имаме комплекси, този специално се нарича "комплекс за малоценност" и не непременно е лош човека, който го има.
Майка ми например когато не успяваше да ме убеди в някаква теза, ми пускаше провокативни изречения, за които знаеше, че ще ме извадят от релси и ще се развикам, та да може после да каже "Я, не ми викай!" Само заради това, не се замисляше, че така малко по малко късаме връзката помежду ни, нито пък и пукаше дали и как ме обижда.
Майка ми например когато не успяваше да ме убеди в някаква теза, ми пускаше провокативни изречения, за които знаеше, че ще ме извадят от релси и ще се развикам, та да може после да каже "Я, не ми викай!" Само заради това, не се замисляше, че така малко по малко късаме връзката помежду ни, нито пък и пукаше дали и как ме обижда.
Според мен, това не важи само за брачните отношения. Не е нужно да има брак, за да има такова отношение към жената. Много мъже, дори по-млади момчета, за съжаление, разсъждават по този начин. "Моите правила са закон" един вид. Жената бива мачкана и няма думата почти за нищо.Уж мъжа се допитва до нея, но в крайна сметка става "по неговата".