Специално за семейните отношения питам- вярна ли е тази фраза според вас?Е, не се хващайте за думата "мачкай".Не говорим за насилие и мачкане в буквалния смисъл на думата. Но вярно ли е, че този, който обича повече е често "прецакан"? Мислите ли, че ако се държиш една идея по-студено, по-пренебрежително, отсрещната страна би се съобразявала повече с вас? Ако някой е чел книгата "Мъжете си падат по кучки" ще разбере точно какво питам!За не челите- там се развива идеята, че жената трябва преди всичко да уважава себе си, да държи на себе си, да не се променя, да не прави много компромиси, понякога да се държи по-студено и да се държи на ниво, а не със сълзи и сополи да се влачи, за да получи благоволението на възлюбения...И още доста такива интересни идеи.Защото, дами, нека не се лъжем- мъжете след някоя друга годинка от брака се отпускат, спират да се стараят, приемат ни често за даденост и....Как да предотвратим това?Или как да се справим, ако вече се е случило?Благодаря за мненията ви!Ще се радвам да се включат дами с опит в брачния живот и с наистина ценни съвети.Който няма какво да коментира конкретно по темата, моля, да разгледа другите теми и да коментира нещо друго, свързано с интересите му.Благодаря!:smiles:
- Публикувана: 12 юни 2018, 16:36 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2018, 11:27 ч.
"Мачкай, за да те уважават"
100% съм съгласна. С малкото уточнение, че важи и в обратна посока, не е някаква особеност, присъща на пола. В крайна сметка връзката е промяна и напасване , но колкото повече се променя човека отсреща, толкова по-малко прилича на онзи, когото сме избрали да сподели живота с нас..
Sad but true 😃
Sad but true 😃
Винаги са ми били интересни хората, които си падат по тоя тип напътствия, където на практика те съветват да си изградиш една фасада и да се държиш не като себе си. Или имаш самоуважение или не. Животът е твърде кратък, за да се опитваш да се правиш на такъв какъвто не си. Обобщенията и деленията на мъже и жени - ние сме такива, те са онакива са просто излишни. Бъди себе си, влюбвай се смело и недей да залиташ по евтината псевдо-психология, просто си отваряй очите.
Ако си човек, който обича да го "мачкат", номерът ще сработи. Ако не срещаш същите чувства и отношение, които ти сам даряваш, нормалното е да си тръгнеш, а не да заиграеш още повече по свирката на другия.
Но човек винаги прави това, което му харесва, дори когато тази мисъл му се струва абсурдна.
Но човек винаги прави това, което му харесва, дори когато тази мисъл му се струва абсурдна.
Такива игрички и роли според мен водят до раздяла. Ако на участниците отвътре им идва да са по-студени - добре. Но ако си друг типаж, колко време ще се преструваш? Категорично съм против всякакви игри (с изключение на сексуалните) в сериозните връзки.
Има цяла вселена между изтривалка и ледена кралица.
Много е важно и какво се има предвид под "не се съобразява", "отпуснал се е", "не се старае", "приема ме за даденост". Познавам само една двойка, при която нещата не са се променили за 30 години, и това е на нашата уважавана съфорумка Амур. При всички останали промяна има, нормално е връзката да преминава през етапи. Но ако е стигнала до безразличие, за номерца е късноооо.
Има цяла вселена между изтривалка и ледена кралица.
Много е важно и какво се има предвид под "не се съобразява", "отпуснал се е", "не се старае", "приема ме за даденост". Познавам само една двойка, при която нещата не са се променили за 30 години, и това е на нашата уважавана съфорумка Амур. При всички останали промяна има, нормално е връзката да преминава през етапи. Но ако е стигнала до безразличие, за номерца е късноооо.
Не ми харесва това единият да "обича повече". Първо не го разбирам. Какво значи повече? Как се измерва любовта? Или обичаш, или - не. За мен средно положение няма /може би, защото съм скорпион, знам ли.../
Не обичам игрите, номерцата, сметките кой повече или по-малко за каквото и да било. Усетя ли нещо подобно дори и за приятелите ми, се дистанцирам от тях.
"Приема за даденост" - как по-точно? Не я води по ресторанти, не ѝ купува скъпи неща и не я гледа в очите с обожание?!?
Ами надали и жената е същата като в началото - едва ли се гласи всеки ден, както за първите им срещи. Вероятно облича домашните дрехи и се захваща с пране, готвене, гледане на децата и т.н.
За мен е важно да сме истински, връзките минават през различни етапи, трябва да имаме обич и уважение един към друг, колкото и клиширано да звучи....
Не обичам игрите, номерцата, сметките кой повече или по-малко за каквото и да било. Усетя ли нещо подобно дори и за приятелите ми, се дистанцирам от тях.
"Приема за даденост" - как по-точно? Не я води по ресторанти, не ѝ купува скъпи неща и не я гледа в очите с обожание?!?
Ами надали и жената е същата като в началото - едва ли се гласи всеки ден, както за първите им срещи. Вероятно облича домашните дрехи и се захваща с пране, готвене, гледане на децата и т.н.
За мен е важно да сме истински, връзките минават през различни етапи, трябва да имаме обич и уважение един към друг, колкото и клиширано да звучи....
Специално за семейните отношения питам- вярна ли е тази фраза според вас?Е, не се хващайте за думата "мачкай".Не говорим за насилие и мачкане в буквалния смисъл на думата. Но вярно ли е, че този, който обича повече е често "прецакан"? Мислите ли, че ако се държиш една идея по-студено, по-пренебрежително, отсрещната страна би се съобразявала повече с вас?
Синът ми беше в 3 клас, когато изповядваха с приятелите му това верую, дочуто от по- големите.
Обясних му, че когато мачкаш или биеш, не те уважават- страхуват се от теб и те мразят.....
За съжаление, в семейните отношения често единият обича повече и съответно прави повече компромиси, а другият свиква и приема че му се полагат.
В зависимост от натурата си, може да стигне до покачване на главата на другарчето и разполагане бейски, убеден че и двамата са щастливи.
Кофти става, когато реши и един кючек да извърти, което довежда до рязко сваляне на земята.
И удар от притеглянето, съпроводен с искреното недоумение на сваления, защо така грозно са постъпили с него, без да е направил нищо лошо........
Накратко- дори и да обичаш повече, дори и да си склонен да направиш повече компромиси, усетиш ли че те приемат за даденост, говори, ритай, хвърляй, игнорирай, но възстанови баланса, за да не се почувстваш използван и да ти мине мерака да си с този човек.
Съгласна съм с това, че в една връзка жената първо трябва да уважава себе си. За да се случи това, тя трябва да уважава първо себе си и да се познава много добре.
За да се получи трайно една връзка трябва всеки един да е истински, да не се преструва и да не пази поведение насила, а другия да го приема такъв какъвто е.
И компромиси много трябва и двамата да могат да правят. Всеки трябва да приема другия какъвто е.
За да се получи трайно една връзка трябва всеки един да е истински, да не се преструва и да не пази поведение насила, а другия да го приема такъв какъвто е.
И компромиси много трябва и двамата да могат да правят. Всеки трябва да приема другия какъвто е.
За съжаление в живота има много изпитания, и то такива изпитания в които забравяш да мачкаш, забравяш и за номерца и за всичко. Ако в такъв момент чувстваш зад гърба си човека до себе си, добре! Съответно, ако успееш да бъдеш зад неговия гръб, когато той има нужда от теб, да си с него срещу света, дори когато не е прав, нямаш никаква нужда от номера и спектакли. Това не се постига за един ден, разбира се, усеща се кой колко е зад тебе и нещата или стават или не. С преструвки и евтини номера най-много да не те приеме на сериозно.
Благодаря за мненията ви!Не става въпрос изобщо за игрички,номерца и преструвки!
"Накратко- дори и да обичаш повече, дори и да си склонен да направиш повече компромиси, усетиш ли че те приемат за даденост, говори, ритай, хвърляй, игнорирай, но възстанови баланса, за да не се почувстваш използван и да ти мине мерака да си с този човек. "
AbsurT се е доближила най-много до идеята, която имах. Просто изведнъж си дадох сметка, че доста компромиси направих, много недостатъци приех, доста пъти прощавах бързо,бързо някой ситуации...И с времето това се прие за "даденост" и се започна с още по-големи простотии от отсрещната страна.Имайте предвид, че не става въпрос за обиди, бой и т.н.!В никакъв случай!Дребни (но дразнещи) забележки, повишаване на тон за щяло и не щяло...Ей такива неща!След поредната "ситуация" обаче в момента усещам, че не ми се прощава вече (или поне не толкова бързо).Не ми се говори,не ми се обсъжда.Дала съм пълен игнор в момента.да видим до кога ще издържа:)Този път ще бъда по-хард,защото усещам, че нещата са тръгнали в посока, която не ми харесва.Иначе сме от скоро заедно, любов,страст-нищо не липсва!Ама и караниците си ги бива!
"Накратко- дори и да обичаш повече, дори и да си склонен да направиш повече компромиси, усетиш ли че те приемат за даденост, говори, ритай, хвърляй, игнорирай, но възстанови баланса, за да не се почувстваш използван и да ти мине мерака да си с този човек. "
AbsurT се е доближила най-много до идеята, която имах. Просто изведнъж си дадох сметка, че доста компромиси направих, много недостатъци приех, доста пъти прощавах бързо,бързо някой ситуации...И с времето това се прие за "даденост" и се започна с още по-големи простотии от отсрещната страна.Имайте предвид, че не става въпрос за обиди, бой и т.н.!В никакъв случай!Дребни (но дразнещи) забележки, повишаване на тон за щяло и не щяло...Ей такива неща!След поредната "ситуация" обаче в момента усещам, че не ми се прощава вече (или поне не толкова бързо).Не ми се говори,не ми се обсъжда.Дала съм пълен игнор в момента.да видим до кога ще издържа:)Този път ще бъда по-хард,защото усещам, че нещата са тръгнали в посока, която не ми харесва.Иначе сме от скоро заедно, любов,страст-нищо не липсва!Ама и караниците си ги бива!
Съответно, ако успееш да бъдеш зад неговия гръб, когато той има нужда от теб, да си с него срещу света, дори когато не е прав, нямаш никаква нужда от номера и спектакли.
За мен тук има взаимоизключващи се изисквания.
Да няма номера и спектакли, но да прекършиш себе си и да застанеш зад другия, нищо че не е прав.
Къде отиват откровените отношения, къде отиваш ти с твоята ценностна система?
Колко пъти ще можеш да се прегънеш, за да стане неговото?
И нали не си правиш илюзии, че в един момент и към теб ще бъде неправ, очаквайки да " застанеш зад гърба му"?
За мен, основната грешка в отношенията с другия е, че вярваме как само към нас ще бъде различен, защото сме специални за него.
Затова сме склонни да го приемем с видимите недостатъци, уверени че ще го променим.
Да, ама не.
Специално за семейните отношения питам- вярна ли е тази фраза според вас?
Скрит текст:
Мислите ли, че ако се държиш една идея по-студено, по-пренебрежително, отсрещната страна би се съобразявала повече с вас? Ако някой е чел книгата "Мъжете си падат по кучки" ще разбере точно какво питам!За не челите- там се развива идеята, че жената трябва преди всичко да уважава себе си, да държи на себе си, да не се променя, да не прави много компромиси, понякога да се държи по-студено и да се държи на ниво, а не със сълзи и сополи да се влачи, за да получи благоволението на възлюбения...Е, не се хващайте за думата "мачкай".Не говорим за насилие и мачкане в буквалния смисъл на думата. Но вярно ли е, че този, който обича повече е често "прецакан"?
Скрит текст:
И още доста такива интересни идеи.Защото, дами, нека не се лъжем- мъжете след някоя друга годинка от брака се отпускат, спират да се стараят, приемат ни често за даденост и....Как да предотвратим това?Или как да се справим, ако вече се е случило?Благодаря за мненията ви!Ще се радвам да се включат дами с опит в брачния живот и с наистина ценни съвети.Който няма какво да коментира конкретно по темата, моля, да разгледа другите теми и да коментира нещо друго, свързано с интересите му.Благодаря!:smiles:
В една добра и хармонична връзка хората трябва да са "себе си", такива каквито са ден след ден, година след година.Човекът, който те обича, те приема такъв, какъвто си, с всичките ти недостатъци и качества.И той те обича въпреки недостатъците ти.
Ако за всяко дребнобитие се заяжда, прави забележки, критикува, иронизира, това Не е любов.
И не си струва театъра описан в цитата ти, за да задържиш един.....какъв точно?!
А обобщено:За да се получават лесно и щастливо нещата в една връзка/брак, винаги мъжа трябва да обича повече.Тогава всеки в двойката е в "ролята си", отредена му от природата и катаклизмите са пренебрежимо малки.
Когато жената обича повече и "тича след мъжа", ролите са изкривени и това води до много разминавания, противоречия и реакции от сорта "Не мога да си обясня защо се получава така....уж много се обичаме, а никак не можем да сме щастливи заедно!"-най-общо.
ММ ми е най-близкия човек на света /тук не включвам родителите си, защото те са в друга категория по близост/. Това, което ММ е направил за мен, никой друг не е и няма да го направи. Най-важното е, че ме търпи вече 10 години. Аз много съм му се чудила понякога как не му е дошло до гуша от мен. Аз със себе си не бих живяла толкова. Прекалено съм импулсивна, понякога избухлива, чувствителна и въобще всякаква смесица от чувства, понякога взривоопасна смесица. Заслужава минимум медал тоз човек.
Обаче съм забелязала едно: ако им се разсърдя на него и детето и ако го ударя на чувства не ме вземат много на сериозно. Ако обаче се поразвихря и ги насмета едно хубаво, веднага се взимат в ръце и после мнооооого внимават покрай мен - поне два дни де. Даже понякога си мисля, че мога да използвам това и да ги действам в къщи, ама после ми дожалява. Ама пък ми е много хубаво - чистят, подреждат, перат, аз си почивам и никой не смее нищо да ми каже
Обаче съм забелязала едно: ако им се разсърдя на него и детето и ако го ударя на чувства не ме вземат много на сериозно. Ако обаче се поразвихря и ги насмета едно хубаво, веднага се взимат в ръце и после мнооооого внимават покрай мен - поне два дни де. Даже понякога си мисля, че мога да използвам това и да ги действам в къщи, ама после ми дожалява. Ама пък ми е много хубаво - чистят, подреждат, перат, аз си почивам и никой не смее нищо да ми каже
ММ ми е най-близкия човек на света /тук не включвам родителите си, защото те са в друга категория по близост/. Това, което ММ е направил за мен, никой друг не е и няма да го направи. Най-важното е, че ме търпи вече 10 години. Аз много съм му се чудила понякога как не му е дошло до гуша от мен. Аз със себе си не бих живяла толкова. Прекалено съм импулсивна, понякога избухлива, чувствителна и въобще всякаква смесица от чувства, понякога взривоопасна смесица. Заслужава минимум медал тоз човек.
Обаче съм забелязала едно: ако им се разсърдя на него и детето и ако го ударя на чувства не ме вземат много на сериозно. Ако обаче се поразвихря и ги насмета едно хубаво, веднага се взимат в ръце и после мнооооого внимават покрай мен - поне два дни де. Даже понякога си мисля, че мога да използвам това и да ги действам в къщи, ама после ми дожалява. Ама пък ми е много хубаво - чистят, подреждат, перат, аз си почивам и никой не смее нищо да ми каже
Обаче съм забелязала едно: ако им се разсърдя на него и детето и ако го ударя на чувства не ме вземат много на сериозно. Ако обаче се поразвихря и ги насмета едно хубаво, веднага се взимат в ръце и после мнооооого внимават покрай мен - поне два дни де. Даже понякога си мисля, че мога да използвам това и да ги действам в къщи, ама после ми дожалява. Ама пък ми е много хубаво - чистят, подреждат, перат, аз си почивам и никой не смее нищо да ми каже
Юхууу, тук съм, преродих се 😁
Човек не може насила да стане такъв, какъвто не е. Колкото и книги да прочете. Това са черти от характера, които или ги имаш, или ги нямаш. Всичко останало е поза. Радвам се, че аз ги притежавам, но не мисля, че всички жени трябва да са като мен. Защото и мъжете са различни и търсят различни неща у една жена.
Човек не може насила да стане такъв, какъвто не е. Колкото и книги да прочете. Това са черти от характера, които или ги имаш, или ги нямаш. Всичко останало е поза. Радвам се, че аз ги притежавам, но не мисля, че всички жени трябва да са като мен. Защото и мъжете са различни и търсят различни неща у една жена.
Съответно, ако успееш да бъдеш зад неговия гръб, когато той има нужда от теб, да си с него срещу света, дори когато не е прав, нямаш никаква нужда от номера и спектакли.
За мен тук има взаимоизключващи се изисквания.
Да няма номера и спектакли, но да прекършиш себе си и да застанеш зад другия, нищо че не е прав.
Къде отиват откровените отношения, къде отиваш ти с твоята ценностна система?
Колко пъти ще можеш да се прегънеш, за да стане неговото?
И нали не си правиш илюзии, че в един момент и към теб ще бъде неправ, очаквайки да " застанеш зад гърба му"?
За мен, основната грешка в отношенията с другия е, че вярваме как само към нас ще бъде различен, защото сме специални за него.
Затова сме склонни да го приемем с видимите недостатъци, уверени че ще го променим.
Да, ама не.
Абсурт, никого не променям и не желая да променям. Може би имам някакъв комплекс от семейството на родителите ми. Майка ми беше много принципна и някак никога не успях да я почувствам изцяло зад мен. Да, била съм много желано дете и са полагани много грижи за мен (понякога до втръсване), но никога при спор с друг, майка ми не е застанала до мен. Напр. в магазин някой ме прережда и аз се скарвам с него, тя започва да ме дърпа да не се разправям и да отстъпя, съответно човекът го чува. Не че има голямо значение, но това те удря по самочувствието, а освен това този пример е от по-елементарните. Същото го е правила, когато сме с роднини, никога не е защитила моят интерес срещу друг, сакън пък някой да не се обиди. В резултат ми завеща такива каши, че сигурно до живот няма да ги оправя. Може би заради това ценя ММ, който винаги рипа да ме защитава, даже ми става неудобно понякога. Освен на битово ниво, винаги вижда и кое може да е в мой ущърб и винаги е готов да бъде зад мен. Съответно се старая да му отвръщам със същото. И не виждам как се прекършвам, когато заставам до най-близкият ми човек.
Темата ми е интересна, много, и...нямам отговор.
Има един идеален свят, в който всеки обича и дава на воля, колкото му сърце иска, и това не го поставя в по-слаба позиция; един идеален свят, в който връзката не е борба за надмощие и надцакване, а колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
За жалост реалностите обикновено са други. Повечето мъже (а май и доста жени) са ловци и губят интерес, когато другият им е "в кърпа вързан". Колкото и да си представят, че не е така, колкото и да искат да вярват, че "не са от тези". Дори да не се стига до изневери, свалянето на звезди от единия партньор често е обратно пропорционално на степента на отдаване от другия. Глупаво е и много енергия се губи. Вместо двамата да дават най-доброто от себе си, все единият трябва да е зает с някакво досадно "поддържане на положение". Казвам го от позицията на жена с предполагаемо (от моя страна да, от негова - мога само да се надявам) моногамен брак над 18 години, преминал през всякакви периоди и вариации. Взели сме се с голяма любов и ММ до ден днешен твърди, че съм жената на живота му и най-големият му късмет. Но честно, най-много ме е гледал в очите, когато съм му показвала ясно, че мога и без него. Не ми е по сърце това, аз предпочитам да се отдавам на 100%. Но в предишните ми връзки това никога не е излязло на добър край. Опасявам се, че това е масовият случай. Завиждам благородно на изключенията.
Има един идеален свят, в който всеки обича и дава на воля, колкото му сърце иска, и това не го поставя в по-слаба позиция; един идеален свят, в който връзката не е борба за надмощие и надцакване, а колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
За жалост реалностите обикновено са други. Повечето мъже (а май и доста жени) са ловци и губят интерес, когато другият им е "в кърпа вързан". Колкото и да си представят, че не е така, колкото и да искат да вярват, че "не са от тези". Дори да не се стига до изневери, свалянето на звезди от единия партньор често е обратно пропорционално на степента на отдаване от другия. Глупаво е и много енергия се губи. Вместо двамата да дават най-доброто от себе си, все единият трябва да е зает с някакво досадно "поддържане на положение". Казвам го от позицията на жена с предполагаемо (от моя страна да, от негова - мога само да се надявам) моногамен брак над 18 години, преминал през всякакви периоди и вариации. Взели сме се с голяма любов и ММ до ден днешен твърди, че съм жената на живота му и най-големият му късмет. Но честно, най-много ме е гледал в очите, когато съм му показвала ясно, че мога и без него. Не ми е по сърце това, аз предпочитам да се отдавам на 100%. Но в предишните ми връзки това никога не е излязло на добър край. Опасявам се, че това е масовият случай. Завиждам благородно на изключенията.
Естествено, че винаги има и някаква досада от ежедневните задължения, дори когато нещата вървят добре скандалите и мислите навън са по-чести. Обикновено спойката става по-здрава, когато има проблеми. Тогава не ти остава време да мислиш за други неща, търсиш помощ от най-близките
Абсурт, никого не променям и не желая да променям. Може би имам някакъв комплекс от семейството на родителите ми. Майка ми беше много принципна и някак никога не успях да я почувствам изцяло зад мен. Да, била съм много желано дете и са полагани много грижи за мен (понякога до втръсване), но никога при спор с друг, майка ми не е застанала до мен. Напр. в магазин някой ме прережда и аз се скарвам с него, тя започва да ме дърпа да не се разправям и да отстъпя, съответно човекът го чува. Не че има голямо значение, но това те удря по самочувствието, а освен това този пример е от по-елементарните. Същото го е правила, когато сме с роднини, никога не е защитила моят интерес срещу друг, сакън пък някой да не се обиди. В резултат ми завеща такива каши, че сигурно до живот няма да ги оправя. Може би заради това ценя ММ, който винаги рипа да ме защитава, даже ми става неудобно понякога. Освен на битово ниво, винаги вижда и кое може да е в мой ущърб и винаги е готов да бъде зад мен. Съответно се старая да му отвръщам със същото. И не виждам как се прекършвам, когато заставам до най-близкият ми човек.
Това е друго!
Всичко, което разказваш е липса на защита, когато си права, а не когато не си.
Майка ми беше същото чудо- все другите са били по- по- най.
Може би затова често не се усещам кога да спра- все давам и давам факти, доказателства, дано отсрещната страна схване, че само тропането с краче и реакция от вида " щото така", не е достатъчна.
Темата ми е интересна, много, и...нямам отговор.
Има един идеален свят, в който всеки обича и дава на воля, колкото му сърце иска, и това не го поставя в по-слаба позиция; един идеален свят, в който връзката не е борба за надмощие и надцакване, а колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
За жалост реалностите обикновено са други. Повечето мъже (а май и доста жени) са ловци и губят интерес, когато другият им е "в кърпа вързан". Колкото и да си представят, че не е така, колкото и да искат да вярват, че "не са от тези". Дори да не се стига до изневери, свалянето на звезди от единия партньор често е обратно пропорционално на степента на отдаване от другия. Глупаво е и много енергия се губи. Вместо двамата да дават най-доброто от себе си, все единият трябва да е зает с някакво досадно "поддържане на положение". Казвам го от позицията на жена с предполагаемо (от моя страна да, от негова - мога само да се надявам) моногамен брак над 18 години, преминал през всякакви периоди и вариации. Взели сме се с голяма любов и ММ до ден днешен твърди, че съм жената на живота му и най-големият му късмет. Но честно, най-много ме е гледал в очите, когато съм му показвала ясно, че мога и без него. Не ми е по сърце това, аз предпочитам да се отдавам на 100%. Но в предишните ми връзки това никога не е излязло на добър край. Опасявам се, че това е масовият случай. Завиждам благородно на изключенията.
Има един идеален свят, в който всеки обича и дава на воля, колкото му сърце иска, и това не го поставя в по-слаба позиция; един идеален свят, в който връзката не е борба за надмощие и надцакване, а колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
За жалост реалностите обикновено са други. Повечето мъже (а май и доста жени) са ловци и губят интерес, когато другият им е "в кърпа вързан". Колкото и да си представят, че не е така, колкото и да искат да вярват, че "не са от тези". Дори да не се стига до изневери, свалянето на звезди от единия партньор често е обратно пропорционално на степента на отдаване от другия. Глупаво е и много енергия се губи. Вместо двамата да дават най-доброто от себе си, все единият трябва да е зает с някакво досадно "поддържане на положение". Казвам го от позицията на жена с предполагаемо (от моя страна да, от негова - мога само да се надявам) моногамен брак над 18 години, преминал през всякакви периоди и вариации. Взели сме се с голяма любов и ММ до ден днешен твърди, че съм жената на живота му и най-големият му късмет. Но честно, най-много ме е гледал в очите, когато съм му показвала ясно, че мога и без него. Не ми е по сърце това, аз предпочитам да се отдавам на 100%. Но в предишните ми връзки това никога не е излязло на добър край. Опасявам се, че това е масовият случай. Завиждам благородно на изключенията.
И ние в началото си обещахме, че "винаги заедно навсякъде" ще сме, че "Няма да сме като другите двойки" и т.н. и т.н.
Човек има нужда от самостоятелност. Какво ще рече "винаги заедно навсякъде"? Едно е да идете на почивка заедно /което е и нормално/, друго е да тичаш с него, като отиде за цигари до магазина или до автомивката….
Всички си мислим отначало, че "няма да сме като другите двойки". Ще си казваме всичко. Няма да се нараняваме взаимно. Ще решаваме всички проблеми с едно просто обяснение. Ами това работи само временно. В момента при нас също не е зле, но се наложи да жертваме усещането, че си принадлежим безусловно и вечно, по-точно от моя страна. На мен ми липсва. На него му събужда апетита. Като гледам връзките около наоколо, не виждам друга опция.
Авторката говореше за някакви пози на студенина и дистанция.
Това е само едната част, и то далеч не най-добрата. В крайна сметка действа само при наличие на емоционална зависимост от страна на партньора. В противен случай той просто си го премества в другия джоб и се ориентира към по-лесен обект. Основното, което поддържа постоянен интерес, е половинът да вижда как сме способни да се забавляваме и да се радваме на живота и без негова милост. Не говоря за флиртове с други мъже, а по-скоро за лични интереси и контакти, в които той може да участва, но може и да не. Така или иначе една излъчваща увереност и самостойно щастие жена неминуемо привлича интереса на другите мъже. Може да не им мяташ белтъци и да не им правиш чупки в кръста (което намирам за самоунижение), но не е зле половинът да знае, че не стоиш с него от безизходица. Смятам, че принудата да сме си самодостатъчни в някаква степен е израз на определена натрупана циничност и загуба на невинност, което е жалко, защото се губи нещо много красиво и истинско в живота. Но другото е почти сигурен начин да бъдем наранени. Мога да кажа, че единствено на децата бихме могли да се отдадем напълно без риск за душата си.
Авторката говореше за някакви пози на студенина и дистанция.
Това е само едната част, и то далеч не най-добрата. В крайна сметка действа само при наличие на емоционална зависимост от страна на партньора. В противен случай той просто си го премества в другия джоб и се ориентира към по-лесен обект. Основното, което поддържа постоянен интерес, е половинът да вижда как сме способни да се забавляваме и да се радваме на живота и без негова милост. Не говоря за флиртове с други мъже, а по-скоро за лични интереси и контакти, в които той може да участва, но може и да не. Така или иначе една излъчваща увереност и самостойно щастие жена неминуемо привлича интереса на другите мъже. Може да не им мяташ белтъци и да не им правиш чупки в кръста (което намирам за самоунижение), но не е зле половинът да знае, че не стоиш с него от безизходица. Смятам, че принудата да сме си самодостатъчни в някаква степен е израз на определена натрупана циничност и загуба на невинност, което е жалко, защото се губи нещо много красиво и истинско в живота. Но другото е почти сигурен начин да бъдем наранени. Мога да кажа, че единствено на децата бихме могли да се отдадем напълно без риск за душата си.
Ха-ха, мъжете обичали кучки, така ли?
Сещам се за един лаф: можеш да си кучка, можеш и да си дебела... но не можеш да си дебела кучка!
Някоя много красива жена може и да я търпят, въпреки че е кучка. Не заради, а въпреки.
Представям си някоя погрозняла или надебеляла ако реши да става кучка, за върне любовта на мъжа си, какъв ще е ефекта. Ще изгони собствения си мъж, а нов после няма да си намери.
Сещам се за един лаф: можеш да си кучка, можеш и да си дебела... но не можеш да си дебела кучка!
Някоя много красива жена може и да я търпят, въпреки че е кучка. Не заради, а въпреки.
Представям си някоя погрозняла или надебеляла ако реши да става кучка, за върне любовта на мъжа си, какъв ще е ефекта. Ще изгони собствения си мъж, а нов после няма да си намери.
Ако мачкането е от мъж над жена, как го беше казал авторът - жената е като водата. Мека е, но ако я притиснеш силно, ще те плисне в лицето с ответна сила. Та така, внимавайте с натиска, да не станат нещата под налягане, че ще ви отнесе ударната вълна.
Общо взето мачкащото мъжко поведение е присъщо на млади петлета, неразбрали човешката природа и/или с лош семеен модел. Взели са си жената до себе си не толкова че искат емоционална връзка, ами тестостеронът им е в повече и трябва някъде да си излеят мъжката сила. Съответно изобщо не са се замисляли и не са усещали истинските човешки нужди на жената - щото, както казах, са млади и хормонални. Ама са чули, че жената трябва да слуша и пробват по грубия начин, със сплашване. Някои женички се сплашват, или с хитрост, ама някак оцеляват, търпят, докато младото петле не се кротне най-накрая към фазата чичак. Или не се осъзнае.
Другите опасни са нарцисите с голямо его, с интелектуалните похвати. И те си намират майстора.
След първия си брак все едно бях магнит точно за мъже с уклон да мачкат. Надушваха потенциално мачакеми жертви. Добре че имам нереално високо самочувствие и алергия към тоя тип мачкане. Но го има тоя феномен, да. Гледане лошо, измисляне на задачки за жената, поведение на crazymaker - да не подгънеш крак, да си все на нокти, да нямаш нищо свое, вкл. физическо пространство.
Иначе това е типично за по-младите, където още има борба за надмощие и кой е водещият пол. А тайничката е, че няма такова нещо, особено след 35. Абе хубаво е в началото жената мааалко една идейка да се води и да се кара, ама след това не е нужно да е притурка към мъжа, да е на повикване и да е помощен персонал, а той да има рахат и интересни задачи, докато тя тъне в рутина и стрес.
Та така, по-малките да му мислят и да не си взимат подобия на Динко от Ямбол. Пак ще припомня, че тия петлета малко като подпалят или ги хване мъжкият цикъл, стават опасни. На сто метра от мен имаше 2 убийства-самоубийства от такива подпалили честолюбивци. Бяха постигнали крайна фаза на мачкането, само и само да е на тяхното - мъртви, но на тяхното е.
Общо взето мачкащото мъжко поведение е присъщо на млади петлета, неразбрали човешката природа и/или с лош семеен модел. Взели са си жената до себе си не толкова че искат емоционална връзка, ами тестостеронът им е в повече и трябва някъде да си излеят мъжката сила. Съответно изобщо не са се замисляли и не са усещали истинските човешки нужди на жената - щото, както казах, са млади и хормонални. Ама са чули, че жената трябва да слуша и пробват по грубия начин, със сплашване. Някои женички се сплашват, или с хитрост, ама някак оцеляват, търпят, докато младото петле не се кротне най-накрая към фазата чичак. Или не се осъзнае.
Другите опасни са нарцисите с голямо его, с интелектуалните похвати. И те си намират майстора.
След първия си брак все едно бях магнит точно за мъже с уклон да мачкат. Надушваха потенциално мачакеми жертви. Добре че имам нереално високо самочувствие и алергия към тоя тип мачкане. Но го има тоя феномен, да. Гледане лошо, измисляне на задачки за жената, поведение на crazymaker - да не подгънеш крак, да си все на нокти, да нямаш нищо свое, вкл. физическо пространство.
Иначе това е типично за по-младите, където още има борба за надмощие и кой е водещият пол. А тайничката е, че няма такова нещо, особено след 35. Абе хубаво е в началото жената мааалко една идейка да се води и да се кара, ама след това не е нужно да е притурка към мъжа, да е на повикване и да е помощен персонал, а той да има рахат и интересни задачи, докато тя тъне в рутина и стрес.
Та така, по-малките да му мислят и да не си взимат подобия на Динко от Ямбол. Пак ще припомня, че тия петлета малко като подпалят или ги хване мъжкият цикъл, стават опасни. На сто метра от мен имаше 2 убийства-самоубийства от такива подпалили честолюбивци. Бяха постигнали крайна фаза на мачкането, само и само да е на тяхното - мъртви, но на тяхното е.
"Всички си мислим отначало, че "няма да сме като другите двойки". Ще си казваме всичко. Няма да се нараняваме взаимно. Ще решаваме всички проблеми с едно просто обяснение. Ами това работи само временно. В момента при нас също не е зле, но се наложи да жертваме усещането, че си принадлежим безусловно и вечно, по-точно от моя страна. На мен ми липсва. На него му събужда апетита. Като гледам връзките около наоколо, не виждам друга опция."
Това трябва да се случи и при мен- да започна малко по-зряло, по-трезво да гледам на нещата,да сваля розовите очила и да сляза от романтичния розов облак, на който той ме постави, между другото!Ще ми липсва и на мен усещането...Но да се надяваме, че апетита ще се събуди, дано и при двамата!Един вид ще се постарая да минем в режим "гаджета" отново,доколкото е възможно!Може би това е спасението...
Това трябва да се случи и при мен- да започна малко по-зряло, по-трезво да гледам на нещата,да сваля розовите очила и да сляза от романтичния розов облак, на който той ме постави, между другото!Ще ми липсва и на мен усещането...Но да се надяваме, че апетита ще се събуди, дано и при двамата!Един вид ще се постарая да минем в режим "гаджета" отново,доколкото е възможно!Може би това е спасението...
Аз не знам дали авторката има предвид точно мачкане като физически или психически тормоз. По-скоро онова неуловимо чувство за надмощие на единия или другия, което кара по-силния по-скоро да консумира, а по-слабия - по-скоро да дава в една връзка. Жестове, услуги, внимание, натоварване, емоционална подкрепа, включително секс (и как се прави). Несправедливо е, но в живота често в позицията на по-слабия се оказва по-обичащият, а на по-силния - по-незаинтересованият. И, както казах, глупаво е, разпиляване на тонове полезна енергия. Но е факт за съжаление.
Ако в една връзка има неприкрит тормоз и насилие, то тя няма основание за съществуване, ако ще да има 5 деца и финансова зависимост на жертвата.
Ако в една връзка има неприкрит тормоз и насилие, то тя няма основание за съществуване, ако ще да има 5 деца и финансова зависимост на жертвата.
Black Sapphire най-точно разбра за какво иде реч в темата.Не говорим за насилие, бой,обиди и т.н. !
Изобщо нямах предвид това, а точно демонстрацията на надмощие и кой е по-по -най
Ами виждала съм го, отстрани е смешно, мъжът да се дуе и прави на бей. И подмолно да подлудява жената. Не е приятно.
Иначе го има и олд скуул мачкането от жената към мъжа: заставане на Ф, гонене да не сяда на дивана и на оправеното легло, да се държи като на гости у дома (да не смее да размести нещо). Да я уважават и да става на нейното, най-вече заради престиж и какво ще кажат хората, тя да командва. Типично е за поколението на моите родители: важното е да си направен, със злата, къщата да е под конец, а това кой е изнервен и кой се поболява от тормоза - то не се вижда веднага с просто око и не може да нарочиш виновник. Даже разболелият се е сам виновен и трябва да му се начука канчето, че не се грижи по-добре за здравето си.
Иначе го има и олд скуул мачкането от жената към мъжа: заставане на Ф, гонене да не сяда на дивана и на оправеното легло, да се държи като на гости у дома (да не смее да размести нещо). Да я уважават и да става на нейното, най-вече заради престиж и какво ще кажат хората, тя да командва. Типично е за поколението на моите родители: важното е да си направен, със злата, къщата да е под конец, а това кой е изнервен и кой се поболява от тормоза - то не се вижда веднага с просто око и не може да нарочиш виновник. Даже разболелият се е сам виновен и трябва да му се начука канчето, че не се грижи по-добре за здравето си.
Специално за семейните отношения питам- вярна ли е тази фраза според вас?Е, не се хващайте за думата "мачкай".Не говорим за насилие и мачкане в буквалния смисъл на думата. Но вярно ли е, че този, който обича повече е често "прецакан"? Мислите ли, че ако се държиш една идея по-студено, по-пренебрежително, отсрещната страна би се съобразявала повече с вас? Ако някой е чел книгата "Мъжете си падат по кучки" ще разбере точно какво питам!За не челите- там се развива идеята, че жената трябва преди всичко да уважава себе си, да държи на себе си, да не се променя, да не прави много компромиси, понякога да се държи по-студено и да се държи на ниво, а не със сълзи и сополи да се влачи, за да получи благоволението на възлюбения...И още доста такива интересни идеи.Защото, дами, нека не се лъжем- мъжете след някоя друга годинка от брака се отпускат, спират да се стараят, приемат ни често за даденост и....Как да предотвратим това?Или как да се справим, ако вече се е случило?Благодаря за мненията ви!Ще се радвам да се включат дами с опит в брачния живот и с наистина ценни съвети.Който няма какво да коментира конкретно по темата, моля, да разгледа другите теми и да коментира нещо друго, свързано с интересите му.Благодаря!:smiles:
Тази книга за кучките, съм я пропуснала.
Но ще кажа как ги виждам аз нещата. Да, има такива хора, които сякаш колкото по-хладно се държиш с тях, толкова повече те искат. И обратно, същите се отдръпват, когато вече напълно си си излял душата и си в кърпа вързан. Предполагам самите те си имат някакви дълбоко подсъзнателни причини да са точно такива, да искат да им е трудно, драматично, да се чувстват ловци итн. И тъй като е трудно цял живот да разиграваш театро и да прикриваш истинските си емоции, освен ако и на теб поради някакви подсъзнателни причини това не ти е присъщо, по-добре да си намериш другарче, с което да ви е хубаво чувствата да са споделени, неприкрити и най-вече приятни.
Но ще кажа как ги виждам аз нещата. Да, има такива хора, които сякаш колкото по-хладно се държиш с тях, толкова повече те искат. И обратно, същите се отдръпват, когато вече напълно си си излял душата и си в кърпа вързан. Предполагам самите те си имат някакви дълбоко подсъзнателни причини да са точно такива, да искат да им е трудно, драматично, да се чувстват ловци итн. И тъй като е трудно цял живот да разиграваш театро и да прикриваш истинските си емоции, освен ако и на теб поради някакви подсъзнателни причини това не ти е присъщо, по-добре да си намериш другарче, с което да ви е хубаво чувствата да са споделени, неприкрити и най-вече приятни.
Много добро пожелание, само дето тези хора са кът. И с възрастта намаляват все повече. Да са живи и здрави късметлиите. И няма никаква гаранция, че човек не е сбъркал първоначалната тръпка с пълната съвместимост. Колко често изобщо срещаме истинска сродна душа? Дали и веднъж в живота? А ако се събудим след десетина години, обвързани с деца, имоти, ангажименти? Какво да правим? Да тичаме след всяка пеперудка в корема с ясното съзнание, че като нищо ще се окаже просто пеперудка? Да подлагаме на експерименти целия си живот и децата си? Няма как всичко да е идеално, с възрастта човек се научава на известни компромиси (в допустимите граници, разбира се). Не случайно всички психотерапевти пеят мантри в стил "да обичаме себе си" и "да си бъдем самодостатъчни". Със сигурност това в много случаи е против естествената ни природа, само че ако не беше нужно, нямаше специалистите да вземат толкова пари на час.
И нека не сравняваме връзки на по 2-3 години, когато страстите все още бушуват и привличането компенсира всичко останало, с такива на по 15-20 повече години, при които партньорът малко или много се превръща в част от пейзажа. Поне за повечето мъже, а явно и за не малко жени.
И нека не сравняваме връзки на по 2-3 години, когато страстите все още бушуват и привличането компенсира всичко останало, с такива на по 15-20 повече години, при които партньорът малко или много се превръща в част от пейзажа. Поне за повечето мъже, а явно и за не малко жени.
Сътрудничество по общ път с общи цели. Така виждам аз връзката мъж-жена. Не разбирам какво означава "единият да обича повече". Как се измерва любовта? Според мен или обичаш някого или не го обичаш? Няма обичам много, обичам малко, обичам средно....
"Мачкай, за да те уважават" е принцип, който води до разриви. В една хармонична връзка мачкането няма място. А ако не е хармонична, да мре. Животът е твърде кратък, за да живеем под един покрив, където да мачкаме или да ни мачкат. А кога ще бъдем просто щастливи?
"Мачкай, за да те уважават" е принцип, който води до разриви. В една хармонична връзка мачкането няма място. А ако не е хармонична, да мре. Животът е твърде кратък, за да живеем под един покрив, където да мачкаме или да ни мачкат. А кога ще бъдем просто щастливи?
Може да обичаш много, може да обичаш малко, може да е всеотдйно или не чак толкова, може да е всякакви нюанси и форми. Любовта има много лица. А мачкане ли е, когато отказваш да си даденост и домашна мебел? Има хора, които ценят преди всичко сигурността и доверието в една връзка. Но повечето (често несъзнателно) ценят тръпката, неизвестността, непресказуемостта, изненадата. Намирам го за глупаво и енегоемко, но такава е човешката природа.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
На мен пък ми е странно да чуя въжделения за "вечна/абсолютна и безусловна любов" от зрели хора... Какво ще рече това чудо? Любовта не е нещо статично, вкаменено, че да може да бъде вечно. Тя е като цветята - нежна, красива, ароматна, крехка, тленна... има нужда от обич и грижа постоянно - да й е светло, да й е утолена жаждата, да е нахранена, да се почистват редовно плевелите и т.н. и т.н. За да се радваш не само на цъфтежа днес, но и след години, да отгледаш и обереш плодове са си нужни грижи и това автоматично изключва безусловността като става дума за любов.
Според мен има различни ключове за различните хора и видове двойки и един от тях е непрекъснатото развитие на всеки от партньорите и на самата връзка. Така хората в двойката си остават интересни един на друг.
Според мен има различни ключове за различните хора и видове двойки и един от тях е непрекъснатото развитие на всеки от партньорите и на самата връзка. Така хората в двойката си остават интересни един на друг.
Така написано "вечна любов" звучи глупаво и патетично, но любовта може да се развива и да преминава през различни етапи. Естествено, че първата тръпка минава за повече или по-малко време, но се развива доверие, взаимопомощ, общи цели и постигането им. В този смисъл хората могат да са си интересни и да бъдат заедно дълго време без да си омръзнат. А, за съжаление никъде няма отношения без проблеми, омръзваме, ревност, ежедневие. Любовта ни помага да ги преодолеем и да останем заедно.
В този смисъл хората могат да са си интересни и да бъдат заедно дълго време без да си омръзнат. А, за съжаление никъде няма отношения без проблеми, омръзваме, ревност, ежедневие. Любовта ни помага да ги преодолеем и да останем заедно.
Точната дума е " навик".
Неслучайно се казва, че той е втора природа.
Свикваш с един човек, приемаш недостатъците му- тези, които не те подлудяват и напрягат, знаеш какво да очакваш от него, което всъщност е много важно за дългото и относително безметежно съжителстване.
Хубава тема. Връща ми вярата във форума.
Да, определено в днешно време хората се развеждат според мен в пъти по-често.
Развитието е добре, ако двамата одобряват промените у партньора. Казвам го именно защото в моето семейство ситуацията не е такава.
А книгата "Мъжете си падат по кучки" е предназначена предимно за свръхфеминизираните американки.
Одобрявам някои от съветите в нея, но има и налудничави ситуации - критикува се , че жената направила богато меню, защото означава, че е вече е в кърпа вързана. Ако не бъркам цитата - "ако ми беше подхвърлила някоя разкисната пържола, щях да се старая повече за нея". Сякаш се състезавате кой да се мине по-малко и кой ще се изкара по-незаинтересован от сватба.
Да, определено в днешно време хората се развеждат според мен в пъти по-често.
Развитието е добре, ако двамата одобряват промените у партньора. Казвам го именно защото в моето семейство ситуацията не е такава.
А книгата "Мъжете си падат по кучки" е предназначена предимно за свръхфеминизираните американки.
Одобрявам някои от съветите в нея, но има и налудничави ситуации - критикува се , че жената направила богато меню, защото означава, че е вече е в кърпа вързана. Ако не бъркам цитата - "ако ми беше подхвърлила някоя разкисната пържола, щях да се старая повече за нея". Сякаш се състезавате кой да се мине по-малко и кой ще се изкара по-незаинтересован от сватба.
Може да обичаш много, може да обичаш малко, може да е всеотдйно или не чак толкова, може да е всякакви нюанси и форми. Любовта има много лица. А мачкане ли е, когато отказваш да си даденост и домашна мебел? Има хора, които ценят преди всичко сигурността и доверието в една връзка. Но повечето (често несъзнателно) ценят тръпката, неизвестността, непресказуемостта, изненадата. Намирам го за глупаво и енегоемко, но такава е човешката природа.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
Нали се уточнихме, че авторката няма предвид физически и психически тормоз и е употребила думата "мачкане" хиперболизирано. Ако има такива неща, и 5 деца не са основание да се крепи подобна "връзка".
Аз казах ясно какво трябва и какво в повечето случаи се получава на практика. Но никой не е казал, че животът е напълно справедлив.
Аз казах ясно какво трябва и какво в повечето случаи се получава на практика. Но никой не е казал, че животът е напълно справедлив.
Задълбахте много!Темата не е за "мачкане" в буквалния смисъл, а за...хайде пак да опитам да формулирам- факта, че розовите очила малко по малко се свалят с годините, партньорите се поотпускат, старанието във връзката вече не е същото.Има нужда да се поддържа огъня и винаги единия е този,който повече се старае от другия, прави повече компромиси,преглъща повечко недостатъци,ситуации, нагърбва се с повече задължения и т.н. Обикновено това е жената. Няма лошо в това,но...Лошото настъпва,когато в един момент усетиш, че не само, че няма благодарност за всичко,което правиш, а даже напротив- сякаш са те приели за даденост и нищо от това,което правиш не се оценява, поне не подобаващо.И тогава се ядосваш. И виждаш, че нещо трябва да направиш отсрещния човек да се постресне. Дали ще викаш,дали ще се държиш по-студено, дали по някакъв друг начин- но да покажеш, че ти не си даденост!
Ако една връзка налага да се мисли за сложни стратегии как да се поддържа, насочва или изобщо моделира / манипулира, значи е повече бреме, отколкото подкрепа и просто не си заслужава.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Ако се озовеш под нечий чехъл, разпращан тук и там постоянно и винаги да са недоволни от теб, ще запеещ друга песен.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Я, какви фантазийки си споделяте в тая тема
Аз ги виждам нещата така: и двамата се обичаме, уважаваме. Бих приел жена, която ми прави забележки или ме командори, например: да обеля картофите, да й подам дистанционното, да донеса питие на най-добрата й приятелка, а тя да ме похвали какъв прекрасен мъж съм, да ме накара да изчистя печката и фаянса в банята, да изхвърлям аз боклука, да ми прави забележки, че не се справям достатъчно добре в кревата. Това му е нужно на един мъж, да има до себе си личност, а не безгласна буква, която само пере, глади и готви.
Много сте милички това мъжете. Жената да премисли и да ви даде леки, еднопластови задачки. А всъщност идеята е да научиш мъжа да прави неща без заповед, питане и забележка, достатъчно добре. Защото това да разпределяш за деня "послушания" и да следиш дали е свършено си е по-голяма задача. Аз пък искам да НЕ командвам мъж за тия работи, защото така ще го намразя, ще ме дразни и пак вниманието ми ще е в домакинските задачи, ако и да не ги върша лично.
Много сте милички това мъжете. Жената да премисли и да ви даде леки, еднопластови задачки. А всъщност идеята е да научиш мъжа да прави неща без заповед, питане и забележка, достатъчно добре. Защото това да разпределяш за деня "послушания" и да следиш дали е свършено си е по-голяма задача. Аз пък искам да НЕ командвам мъж за тия работи, защото така ще го намразя, ще ме дразни и пак вниманието ми ще е в домакинските задачи, ако и да не ги върша лично.
Сиренце от Титан, а това не значи ли, че той ще бъде постоянно в мислите ти, така няма да се заглеждаш в други мъже.
Аха, разбрах стратегията - съзнанието на жената да е запълнено с дребнотемия. Това се нарича да си има crazy-maker или drama queen. Човек, който ти яде времето за релакс. Да не мислиш глупости.
Явно е доста разпространен тоя модел още - да запълним времето на жената и да я държим на нокти, че кой знае какви ще ги измисли.
Парадоксално обаче, точно от тия опити да не я оставиш на мира, тя ще изкара най-лошото от себе си и напук ще ти бодне широките и разклонени рога, когато най-малко го очакваш.
Явно е доста разпространен тоя модел още - да запълним времето на жената и да я държим на нокти, че кой знае какви ще ги измисли.
Парадоксално обаче, точно от тия опити да не я оставиш на мира, тя ще изкара най-лошото от себе си и напук ще ти бодне широките и разклонени рога, когато най-малко го очакваш.
И аз преди си мислех, че любовта не може да премери, не може да се каже кой кого обича повече, но с годините стигнах до извода, че почти във всички връзки, били те любовни или приятелски, единият обича повече - тоест е склонен да вложи повече във връзката, да направи повече компромиси, да е по-загрижен. И обикновено точно той/тя е прецакан, точно заради тази си склонност - да се раздава повече. Другата страна стига до извода, че била могла да поиска всичко и тук опираме до това: дали ще разиграва другия или все пак ще си даде сметка какъв късмет е извадил/а и ще уважи чувствата на другия? На този етап повечето ми познати се провалят, не усещат кога са настъпили границата, не усещат, че прекаляват, не усещат, че разиграват другия, само за да видят къде са му границите - да не се лъжем: опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Това, което най-много харесвам у мъжа си, е, че не прави така. Съответно, и аз също. Не се мачкаме и не се "подлагаме" - ако не можем да постигнем разбирателство за нещо, временно го оставяме настрана, всеки си обмисля позицията отново и пак говорим, напасваме ангажименти, позиции, решения. Рядко стигаме до ситуация "Да си го премерим", ако ме разибрате какво искам да кажа.
Това, което най-много харесвам у мъжа си, е, че не прави така. Съответно, и аз също. Не се мачкаме и не се "подлагаме" - ако не можем да постигнем разбирателство за нещо, временно го оставяме настрана, всеки си обмисля позицията отново и пак говорим, напасваме ангажименти, позиции, решения. Рядко стигаме до ситуация "Да си го премерим", ако ме разибрате какво искам да кажа.
опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Глупости! Кое му е "опияняващото"?
опияняващо е да знаеш, че можеш да докараш някого до ръба на емоционалното избухване.
Глупости! Кое му е "опияняващото"?
Не си ли срещала насилници? Не си виждала как се опияняват от властта си над другите?
Ми не, не всички са ненормалници. Има хора, за които е далеч по-важно да са прави /за каквото и да е/, а не да пощадят чувствата на другите. Така самите те се чувстват важни, значими. Всички си имаме комплекси, този специално се нарича "комплекс за малоценност" и не непременно е лош човека, който го има.
Майка ми например когато не успяваше да ме убеди в някаква теза, ми пускаше провокативни изречения, за които знаеше, че ще ме извадят от релси и ще се развикам, та да може после да каже "Я, не ми викай!" Само заради това, не се замисляше, че така малко по малко късаме връзката помежду ни, нито пък и пукаше дали и как ме обижда.
Майка ми например когато не успяваше да ме убеди в някаква теза, ми пускаше провокативни изречения, за които знаеше, че ще ме извадят от релси и ще се развикам, та да може после да каже "Я, не ми викай!" Само заради това, не се замисляше, че така малко по малко късаме връзката помежду ни, нито пък и пукаше дали и как ме обижда.
Според мен, това не важи само за брачните отношения. Не е нужно да има брак, за да има такова отношение към жената. Много мъже, дори по-млади момчета, за съжаление, разсъждават по този начин. "Моите правила са закон" един вид. Жената бива мачкана и няма думата почти за нищо.Уж мъжа се допитва до нея, но в крайна сметка става "по неговата".