Никъде нищо вечно няма...
- Публикувана: 12 юни 2018, 16:36 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2018, 11:27 ч.
"Мачкай, за да те уважават"
В този смисъл хората могат да са си интересни и да бъдат заедно дълго време без да си омръзнат. А, за съжаление никъде няма отношения без проблеми, омръзваме, ревност, ежедневие. Любовта ни помага да ги преодолеем и да останем заедно.
Точната дума е " навик".
Неслучайно се казва, че той е втора природа.
Свикваш с един човек, приемаш недостатъците му- тези, които не те подлудяват и напрягат, знаеш какво да очакваш от него, което всъщност е много важно за дългото и относително безметежно съжителстване.
Хубава тема. Връща ми вярата във форума.
Да, определено в днешно време хората се развеждат според мен в пъти по-често.
Развитието е добре, ако двамата одобряват промените у партньора. Казвам го именно защото в моето семейство ситуацията не е такава.
А книгата "Мъжете си падат по кучки" е предназначена предимно за свръхфеминизираните американки.
Одобрявам някои от съветите в нея, но има и налудничави ситуации - критикува се , че жената направила богато меню, защото означава, че е вече е в кърпа вързана. Ако не бъркам цитата - "ако ми беше подхвърлила някоя разкисната пържола, щях да се старая повече за нея". Сякаш се състезавате кой да се мине по-малко и кой ще се изкара по-незаинтересован от сватба.
Да, определено в днешно време хората се развеждат според мен в пъти по-често.
Развитието е добре, ако двамата одобряват промените у партньора. Казвам го именно защото в моето семейство ситуацията не е такава.
А книгата "Мъжете си падат по кучки" е предназначена предимно за свръхфеминизираните американки.
Одобрявам някои от съветите в нея, но има и налудничави ситуации - критикува се , че жената направила богато меню, защото означава, че е вече е в кърпа вързана. Ако не бъркам цитата - "ако ми беше подхвърлила някоя разкисната пържола, щях да се старая повече за нея". Сякаш се състезавате кой да се мине по-малко и кой ще се изкара по-незаинтересован от сватба.
Може да обичаш много, може да обичаш малко, може да е всеотдйно или не чак толкова, може да е всякакви нюанси и форми. Любовта има много лица. А мачкане ли е, когато отказваш да си даденост и домашна мебел? Има хора, които ценят преди всичко сигурността и доверието в една връзка. Но повечето (често несъзнателно) ценят тръпката, неизвестността, непресказуемостта, изненадата. Намирам го за глупаво и енегоемко, но такава е човешката природа.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.
Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.
Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.
Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.
Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.
Нали се уточнихме, че авторката няма предвид физически и психически тормоз и е употребила думата "мачкане" хиперболизирано. Ако има такива неща, и 5 деца не са основание да се крепи подобна "връзка".
Аз казах ясно какво трябва и какво в повечето случаи се получава на практика. Но никой не е казал, че животът е напълно справедлив.
Аз казах ясно какво трябва и какво в повечето случаи се получава на практика. Но никой не е казал, че животът е напълно справедлив.
Задълбахте много!Темата не е за "мачкане" в буквалния смисъл, а за...хайде пак да опитам да формулирам- факта, че розовите очила малко по малко се свалят с годините, партньорите се поотпускат, старанието във връзката вече не е същото.Има нужда да се поддържа огъня и винаги единия е този,който повече се старае от другия, прави повече компромиси,преглъща повечко недостатъци,ситуации, нагърбва се с повече задължения и т.н. Обикновено това е жената. Няма лошо в това,но...Лошото настъпва,когато в един момент усетиш, че не само, че няма благодарност за всичко,което правиш, а даже напротив- сякаш са те приели за даденост и нищо от това,което правиш не се оценява, поне не подобаващо.И тогава се ядосваш. И виждаш, че нещо трябва да направиш отсрещния човек да се постресне. Дали ще викаш,дали ще се държиш по-студено, дали по някакъв друг начин- но да покажеш, че ти не си даденост!
Ако една връзка налага да се мисли за сложни стратегии как да се поддържа, насочва или изобщо моделира / манипулира, значи е повече бреме, отколкото подкрепа и просто не си заслужава.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Ако се озовеш под нечий чехъл, разпращан тук и там постоянно и винаги да са недоволни от теб, ще запеещ друга песен.
Винаги съм искал да бъда мъж под чехъл. Искам да себе си властна жена, която да е безкрупулна спрямо всичките ми кусури. Така че уважавам като ме мачкат.
Я, какви фантазийки си споделяте в тая тема
