"Мачкай, за да те уважават"

Ако мачкането е от мъж над жена, как го беше казал авторът - жената е като водата. Мека е, но ако я притиснеш силно, ще те плисне в лицето с ответна сила. Та така, внимавайте с натиска, да не станат нещата под налягане, че ще ви отнесе ударната вълна.

Общо взето мачкащото мъжко поведение е присъщо на млади петлета, неразбрали човешката природа и/или с лош семеен модел. Взели са си жената до себе си не толкова че искат емоционална връзка, ами тестостеронът им е в повече и трябва някъде да си излеят мъжката сила. Съответно изобщо не са се замисляли и не са усещали истинските човешки нужди на жената - щото, както казах, са млади и хормонални. Ама са чули, че жената трябва да слуша и пробват по грубия начин, със сплашване. Някои женички се сплашват, или с хитрост, ама някак оцеляват, търпят, докато младото петле не се кротне най-накрая към фазата чичак. Или не се осъзнае.

Другите опасни са нарцисите с голямо его, с интелектуалните похвати. И те си намират майстора.

След първия си брак все едно бях магнит точно за мъже с уклон да мачкат. Надушваха потенциално мачакеми жертви. Добре че имам нереално високо самочувствие и алергия към тоя тип мачкане. Но го има тоя феномен, да. Гледане лошо, измисляне на задачки за жената, поведение на crazymaker - да не подгънеш крак, да си все на нокти, да нямаш нищо свое, вкл. физическо пространство.

Иначе това е типично за по-младите, където още има борба за надмощие и кой е водещият пол. А тайничката е, че няма такова нещо, особено след 35. Абе хубаво е в началото жената мааалко една идейка да се води и да се кара, ама след това не е нужно да е притурка към мъжа, да е на повикване и да е помощен персонал, а той да има рахат и интересни задачи, докато тя тъне в рутина и стрес.

Та така, по-малките да му мислят и да не си взимат подобия на Динко от Ямбол. Пак ще припомня, че тия петлета малко като подпалят или ги хване мъжкият цикъл, стават опасни. На сто метра от мен имаше 2 убийства-самоубийства от такива подпалили честолюбивци. Бяха постигнали крайна фаза на мачкането, само и само да е на тяхното - мъртви, но на тяхното е.

"Всички си мислим отначало, че "няма да сме като другите двойки". Ще си казваме всичко. Няма да се нараняваме взаимно. Ще решаваме всички проблеми с едно просто обяснение. Ами това работи само временно. В момента при нас също не е зле, но се наложи да жертваме усещането, че си принадлежим безусловно и вечно, по-точно от моя страна. На мен ми липсва. На него му събужда апетита. Като гледам връзките около наоколо, не виждам друга опция."
Това трябва да се случи и при мен- да започна малко по-зряло, по-трезво да гледам на нещата,да сваля розовите очила и да сляза от романтичния розов облак, на който той ме постави, между другото!Ще ми липсва и на мен усещането...Но да се надяваме, че апетита ще се събуди, дано и при двамата!Един вид ще се постарая да минем в режим "гаджета" отново,доколкото е възможно!Може би това е спасението...

На мнението на Сирен съм.
Тоя модел с мачкането, работи в ранните годините, или при големи възрастови разлики.
После ако се получава е патология.

Аз не знам дали авторката има предвид точно мачкане като физически или психически тормоз. По-скоро онова неуловимо чувство за надмощие на единия или другия, което кара по-силния по-скоро да консумира, а по-слабия - по-скоро да дава в една връзка. Жестове, услуги, внимание, натоварване, емоционална подкрепа, включително секс (и как се прави). Несправедливо е, но в живота често в позицията на по-слабия се оказва по-обичащият, а на по-силния - по-незаинтересованият. И, както казах, глупаво е, разпиляване на тонове полезна енергия. Но е факт за съжаление.

Ако в една връзка има неприкрит тормоз и насилие, то тя няма основание за съществуване, ако ще да има 5 деца и финансова зависимост на жертвата.

Black Sapphire най-точно разбра за какво иде реч в темата.Не говорим за насилие, бой,обиди и т.н. !

Изобщо нямах предвид това, а точно демонстрацията на надмощие и кой е по-по -най

Ами виждала съм го, отстрани е смешно, мъжът да се дуе и прави на бей. И подмолно да подлудява жената. Не е приятно.

Иначе го има и олд скуул мачкането от жената към мъжа: заставане на Ф, гонене да не сяда на дивана и на оправеното легло, да се държи като на гости у дома (да не смее да размести нещо). Да я уважават и да става на нейното, най-вече заради престиж и какво ще кажат хората, тя да командва. Типично е за поколението на моите родители: важното е да си направен, със злата, къщата да е под конец, а това кой е изнервен и кой се поболява от тормоза - то не се вижда веднага с просто око и не може да нарочиш виновник. Даже разболелият се е сам виновен и трябва да му се начука канчето, че не се грижи по-добре за здравето си.

Тази книга за кучките, съм я пропуснала.

Но ще кажа как ги виждам аз нещата. Да, има такива хора, които сякаш колкото по-хладно се държиш с тях, толкова повече те искат. И обратно, същите се отдръпват, когато вече напълно си си излял душата и си в кърпа вързан. Предполагам самите те си имат някакви дълбоко подсъзнателни причини да са точно такива, да искат да им е трудно, драматично, да се чувстват ловци итн.   И тъй като е трудно цял живот да разиграваш театро и да прикриваш истинските си емоции, освен ако и на теб поради някакви подсъзнателни причини това не ти е присъщо, по-добре да си намериш другарче, с което да ви е хубаво чувствата да са споделени, неприкрити и най-вече приятни.

Много добро пожелание, само дето тези хора са кът. И с възрастта намаляват все повече. Да са живи и здрави късметлиите. И няма никаква гаранция, че човек не е сбъркал първоначалната тръпка с пълната съвместимост. Колко често изобщо срещаме истинска сродна душа? Дали и веднъж в живота? А ако се събудим след десетина години, обвързани с деца, имоти, ангажименти? Какво да правим? Да тичаме след всяка пеперудка в корема с ясното съзнание, че като нищо ще се окаже просто пеперудка? Да подлагаме на експерименти целия си живот и децата си? Няма как всичко да е идеално, с възрастта човек се научава на известни компромиси (в допустимите граници, разбира се). Не случайно всички психотерапевти пеят мантри в стил "да обичаме себе си" и "да си бъдем самодостатъчни". Със сигурност това в много случаи е против естествената ни природа, само че ако не беше нужно, нямаше специалистите да вземат толкова пари на час.

И нека не сравняваме връзки на по 2-3 години, когато страстите все още бушуват и привличането компенсира всичко останало, с такива на по 15-20  повече години, при които партньорът малко или много се превръща в част от пейзажа. Поне за повечето мъже, а явно и за не малко жени.

Сътрудничество по общ път с общи цели. Така виждам аз връзката мъж-жена. Не разбирам какво означава "единият да обича повече". Как се измерва любовта? Според мен или обичаш някого или не го обичаш? Няма обичам много, обичам малко, обичам средно....

"Мачкай, за да те уважават" е принцип, който води до разриви. В една хармонична връзка мачкането няма място. А ако не е хармонична, да мре. Животът е твърде кратък, за да живеем под един покрив, където да мачкаме или да ни мачкат. А кога ще бъдем просто щастливи?

Може да обичаш много, може да обичаш малко, може да е всеотдйно или не чак толкова, може да е всякакви нюанси и форми. Любовта има много лица. А мачкане ли е, когато отказваш да си даденост и домашна мебел? Има хора, които ценят преди всичко сигурността и доверието в една връзка. Но повечето (често несъзнателно) ценят тръпката, неизвестността, непресказуемостта, изненадата. Намирам го за глупаво и енегоемко, но такава е човешката природа.

Това, което го казваш, е програмата максимум. И сравнително рядък случай. Ами ако не се получи на 100%, ами примерно на 80, а в картинката има 1-2 дечица, за които това не е никак важно? Викаш, да мре връзката. Ами егоистично ми се струва някак. Защото нямаш абсолютно никаква гаранция, че със следващия, с по-следващия и с по-по-следващия ще достигнеш и поддържаш 100-те процента, плюс при това децата да го обичат повече от родния родител. Значи развод и впускане в поредица от експерименти с неясен край.

Програмата максимум можем да си я позволим като гаджета. Като родители няма как да мислим само за личния си кеф.

Лично аз не познавам хора, които след 15-годишен брак да продължават да вярват в абсолютната и безусловна любов (и да я изпитват), като изключим баба ми и дядо ми. Все са в зоната на компромиса. Дори познавам изневеряващи, които твърдят най-искрено, че обичат половинките си, ама просто се разнообразяват.

Що се отнася до сътрудничеството и общите цели, това изобщо не изисква любов като предпоставка. Може да се осъществява и между напълно студени помежду си хора.

Обожавам двойки на преклонна възраст, които се държат за ръце.
И ми се струва, че днешното младо поколение е доста по-хедонистично и консуматорски настроено от това на родителите ми, що се отнася до взаимоотношенията и връзките. Това не предполага много бъдещи беловласи влюбени, които си празнуват диамантените сватби.

80% си е добър процент. 100% малко ми бие на лудост и неадекватност вече.

На мен пък ми е странно да чуя въжделения за "вечна/абсолютна и безусловна любов" от зрели хора... Какво ще рече това чудо? Любовта не е нещо статично, вкаменено, че да може да бъде вечно. Тя е като цветята - нежна, красива, ароматна, крехка, тленна... има нужда от обич и грижа постоянно - да й е светло, да й е утолена жаждата, да е нахранена, да се почистват редовно плевелите и т.н. и т.н. За да се радваш не само на цъфтежа днес, но и след години, да отгледаш и обереш плодове са си нужни грижи и това автоматично изключва безусловността като става дума за любов.
Според мен има различни ключове за различните хора и видове двойки и един от тях е непрекъснатото развитие на всеки от партньорите и на самата връзка. Така хората в двойката си остават интересни един на друг.

Така написано "вечна любов" звучи глупаво и патетично, но любовта може да се развива и да преминава през различни етапи. Естествено, че първата тръпка минава за повече или по-малко време, но се развива доверие, взаимопомощ, общи цели и постигането им. В този смисъл хората могат да са си интересни и да бъдат заедно дълго време без да си омръзнат. А, за съжаление никъде няма отношения без проблеми, омръзваме, ревност, ежедневие. Любовта ни помага да ги преодолеем и да останем заедно.