А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.
- Публикувана: 17 апр. 2018, 13:49 ч.
- Последно мнение: 18 май 2018, 12:35 ч.
Отново за агресията....
А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.
Проблема е като медала - има две страни. Някой да се замисли, че "жертвата" следва да се научи да не бъде жертва?
Защото утре ще се намери друг да я тормози. От себе си не можеш да избягаш, нито да се скриеш.
Защото утре ще се намери друг да я тормози. От себе си не можеш да избягаш, нито да се скриеш.
Да, медалът винаги има две страни. Аз не смятам, че тя е жертва. Просто е наистина добро и възпитано дете. Справя се съвсем адекватно с всичко и досега не ми се е налагало да се намесвам. Въпросното дете беше най-добрата й приятелка още от предучилищната, докато не реши, че тя трябва да бъде само и единствено нейна приятелка. Дъщеря ми в никакъв случай не е беззащитна ревла, която тича да се оплаква. Напротив, самостоятелна е. Не съм я възпитавала да бъде зверче и да се се бие, но доколкото разбирам и тя не й е оставяла длъжна.
А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.
И като остане в ситуацията, в която се намира и в която най-често няма воля за решение на проблема, тя пък ще продължава да си бъде жертва.
Проблема е като медала - има две страни. Някой да се замисли, че "жертвата" следва да се научи да не бъде жертва?
Защото утре ще се намери друг да я тормози. От себе си не можеш да избягаш, нито да се скриеш.
Защото утре ще се намери друг да я тормози. От себе си не можеш да избягаш, нито да се скриеш.
Да, медалът винаги има две страни. Аз не смятам, че тя е жертва. Просто е наистина добро и възпитано дете. Справя се съвсем адекватно с всичко и досега не ми се е налагало да се намесвам. Въпросното дете беше най-добрата й приятелка още от предучилищната, докато не реши, че тя трябва да бъде само и единствено нейна приятелка. Дъщеря ми в никакъв случай не е беззащитна ревла, която тича да се оплаква. Напротив, самостоятелна е. Не съм я възпитавала да бъде зверче и да се се бие, но доколкото разбирам и тя не й е оставяла длъжна.
Ако детето Ви се справя адекватно с всичко, къде е проблема? И какво гарантира, че същия проблем няма да възникне в новото училище?
Понякога проблемът е точно и само в агресора. Вървиш си по пътя и те сръгат с лакът в някоя улица, за да те оберат. Какъв проблем имаш ти? Освен с агресора?
При редовна агресия от един човек спрямо друг разбира се има значение и поведението на жертвата. Щом агресията е станала "хронична" с постоянни "страни". Но в разградените ни като общинска мера училища на агресивните просто никой не им търси сметка за нищо. Вичко е на самотек. И това е проблемът.
При редовна агресия от един човек спрямо друг разбира се има значение и поведението на жертвата. Щом агресията е станала "хронична" с постоянни "страни". Но в разградените ни като общинска мера училища на агресивните просто никой не им търси сметка за нищо. Вичко е на самотек. И това е проблемът.
А защо училищата трябва да са място, където всякакво поведение е допустимо и да опираме до СПРАВЯНЕ (да се чете оцеляване)?
Ако трябва да избирам нов български девиз, бих си харесала "Карай, не го бърка!". Изключително добре отразява нашенската съвременна действителност навред.
Понякога проблемът е точно и само в агресора. Вървиш си по пътя и те сръгат с лакът в някоя улица, за да те оберат. Какъв проблем имаш ти? Освен с агресора?
При редовна агресия от един човек спрямо друг разбира се има значение и поведението на жертвата. Щом агресията е станала "хронична" с постоянни "страни". Но в разградените ни като общинска мера училища на агресивните просто никой не им търси сметка за нищо. Вичко е на самотек. И това е проблемът.
При редовна агресия от един човек спрямо друг разбира се има значение и поведението на жертвата. Щом агресията е станала "хронична" с постоянни "страни". Но в разградените ни като общинска мера училища на агресивните просто никой не им търси сметка за нищо. Вичко е на самотек. И това е проблемът.
Ти сам попита в предходния си пост:
Отговарям.
Доста хора са предложили варианти. Кой ще е работещ за този конкретен случай няма как да знаем, при положение, че у нас липсват точни стандарти за решения, а всичко е "на парче", според "както се случи".
Понякога се намирват и читави училищни ръководства, които възпират агресора, особено когато иде реч за по-ниска възраст и още нестабилно оформена такъв тип личност. Понякога родителите на жертвите взимат нещата в свои ръце - я натискат родителите на агресора по не особено законен начин /но други пътища не им се предлагат/, я агресорчето изяжда тупалка и се кротва поне по отношение на детето, чиито близки са се понамесили, я се предприема преместване или избор на друга форма на обучение /което предвиждам, че ще се случва все по-често/. Пробва се едно, ако то не сработи - се минава към друго. И ако сега някой каже, че България не е една свободна държава, в която хората имат право на избор...
Цитат
Ако детето Ви се справя адекватно с всичко, къде е проблема?
Отговарям.
Доста хора са предложили варианти. Кой ще е работещ за този конкретен случай няма как да знаем, при положение, че у нас липсват точни стандарти за решения, а всичко е "на парче", според "както се случи".
Понякога се намирват и читави училищни ръководства, които възпират агресора, особено когато иде реч за по-ниска възраст и още нестабилно оформена такъв тип личност. Понякога родителите на жертвите взимат нещата в свои ръце - я натискат родителите на агресора по не особено законен начин /но други пътища не им се предлагат/, я агресорчето изяжда тупалка и се кротва поне по отношение на детето, чиито близки са се понамесили, я се предприема преместване или избор на друга форма на обучение /което предвиждам, че ще се случва все по-често/. Пробва се едно, ако то не сработи - се минава към друго. И ако сега някой каже, че България не е една свободна държава, в която хората имат право на избор...
Ако детето Ви се справя адекватно с всичко, къде е проблема? И какво гарантира, че същия проблем няма да възникне в новото училище?
Щом не виждате проблем...какво да коментирам. В предишния си коментар казвате едва ли не, че сама си е виновна, щом е позволила да я тормозят. Проблем е неадекватното отношение на училището, проблем е отказът на родителите на агресора да видят проблем. Защото утре "жертвата" на това обсесивно дете ще е друга, и нея ще наречем "смотана" и така докога? Най-лесно ми е да я преместя, но по този начин ще накажа нея. Защо трябва да наказвам нея?! По последна информация обсесивното дете вече се е залепило за друга "жертва". И така, докато ги изреди всичките от класа, нарита, почупи и прочие. Ама щом са "смотани", заслужават си го, нали?!
А дали не е по-добре да се проведе практическо обучение на детето, как без излишни драми да се отървава от обсесивни отношения (ако приемем, че това е случая)?
А дали не е по-добре да се проведе практическо обучение на детето, как без излишни драми да се отървава от обсесивни отношения (ако приемем, че това е случая)?
ПС Правят ли Ви впечатление определени моменти в постовете на орчид? Много типични за ролята на "жертва" в сценария преследвач-жертва-спасител...