Отново за агресията....

Авторке прочети тази тема и ще разбереш защо няма смисъл да говориш с майката на агресивното дете
http://www.bg-mamma.com/?topic=1024282

Дааа, това беше много поучителна тема. 99% от агресивните деца се оказаха набедени ангелчета.

Благодаря за темата, прочетох я. Сега очаквам да ме обвинят в репресии и дискриминация, защото въпросното дете е било преместено на последен чин и категорично му е забранено да се доближава до дъщеря ми. Майката все  още не е информирана.

Как е възможно дете да е участвало в случка, след която има дете с шинирана ръка и майката още да не е информирана?!?!?!??!?!

Това е добро решение за твоето дете, но ако онова дете има проблеми, ще има и други инциденти. Сега където и да е другата майка по скалата: "искам да направя всичко възможно, детето ми да не се държи така" ---- "моето е златно, другите не са в ред и аз проблем нямам", пак надушвам неадектватна реакция на учителя.

Продължението зависи от това, за учителката коя от двете майки би и създала по-голям проблем като вдига шум, а не кое е най-добро за атмосферата в класа и за всички деца.... уви

Ами да, за съжаление дори не са си направили труда да я информират. Т.е да се оправяме поединично. Госпожата не иска да взима страна, това е повече от ясно. Не съм изненадана, очаквах го. Поради същото това безхаберно отношение има и толкова насилие в училище.

Ако сте пуснали жалба до директора,няма начин майката на агресорчето да не е информирана.

Пуснала съм. Госпожата ми каза вчера, че не е информирана.

Племенницата ми също беше подложена на такъв тормоз, много кротко, отсъпчиво, будно и умно дете. Тормозът при нея идваше от също толкова умно и амбициозно дете. Командореше я, обясняваше й как не може да има други приятелки освен нея, стискаше й главата като менгеме (прегръдка от любов било, според класната й) и куп други гадости. При първия разговор с класната беше обяснено на брат ми, че това дете много я харесва и било от добри чувства, нямало повод за притеснение.
   До поредната екскурзия, на която й беше въртяла шамари, защото си говорела с другите момичета от класа. Брат ми влязъл по време на час на следващия ден, извел класната от стаята и я помоли незабавно да повика майката на детето и обясник как няма да мръдне от класната стая докато не дойде. Дамата дошла след по-малко от час със съпруга си. Оказали се доста мили и свестни хора, майката на детето била психолог, изслушала го и му ообяснила, че проблемът при детето й идва от налчието на по-голям брат, който се отнасял по същия начин с нея. Тя проектирала неговото поведение върху племенницата ми. Дамата посъветвала брат ми да поговори с племеницата ми и да й обясни как всякакви контакти, игри и съвместни дейности са забранени меджу двете деца. Майката на агресорчето пък го спряла за 2 седмици от училище, след завръщането му, децата са разделени, класната следи да нямат контакт помежду си. Повече от година по-късно нямат никакви оплаквания, пеменницата ми си контактува с всички деца от класа съвсем успешно, както и другото дете, но нямат близки контакти и съвместни игри.
В нашия случай страната на агресора е действала най-адекватно и е решила проблема.

В цитираната тема по-горе, дамата също полагаше усилия да се справи със ситуацията. Вероятно и да си от страната на агресора не е лесно. Зависи на какъв човек попаднеш, вероятно има и съвестни хора. 

Според мен трябва да си направите среща в присъствието на класната. Каква е гранцията, че няма на още по-голямо зло да попаднете в другия клас. Такива деца има навсякъде, може би трябва да работим с нашите да са по-устойчиви на външно влияние и да знаят, че такива хора има навсякъде.

Случаят е подобен. Това дете е обсебващо, като лепенка е. Ревнува, сърди се, оплаква се на госпожите, ако дъщеря ми не иска да си играе с нея. На всички снимки във фейсбук страницата на класа тя е залепена за нея, буквално се е увила около нея. Вечер след училище й звънеше по 10-15 пъти, докато не блокирах номера й. Още от миналата година са разделени в клас, не стоят на един чин, постоянно говоря на дъщеря ми да изхвърли това дете от обкръжението си, тя ми обещава, но е твърде добра, за да бъде твърда с нея. Познавам майката, говорила съм многократно с нея, но там контрол няма - детето живее при баба си, а майката с любовника си. Тя я вижда рядко и за нея дъщеря й е най-доброто дете на света. Освен всичко, съм сигурна, че собствената ми дъщеря крие много повече неща, отколкото аз знам. Тя дори се опита да скрие счупения си пръст, защото онова дете я помолило да не ми казва. Аз съм възпитан и търпелив човек, но няма да проявя разбиране към чуждите проблеми, обсесии и мании, ако това означава, че ще малтретират моето дете.

Точно същата ситуация!! С брат ми гледахме снимките и точно това ни беше направило и на нас впечатление, навсякъде е завряна в детето. Оделно това с оплакването на госпожата беше върхът, разговаряла съм с нея и тя плаче от страх, защото агресорчето ще я "изкаже" на госпожата. А те като са толкова кротки и дисциплинирани ги плаши мисълта да бъдат "изказани" по някакъв повод, дори не съзнават, че е нелепо. Губят ориентация какво е правилно и какво не. Моята племенница изобщо не коментираше нищо свързано с това дете, всички мислехме, че се е отървала, а тя е била потискана ужасно.
Най-лошото е, че децата проявяват точно някакъв стокхолмски синдром и някак се привързват към агресора. Плаши ги мисълта да бъдат отхвърлени, защото той е станал целия им училищен свят (нали не им разрешават да общуват с другите). Същевременно крият от родителите.

Това си е напълно нормално, но всеки ден, сутрин и вечер й повтаряйте, че има неща които не са редни, че никой няма право да ти забрани да общуваш с друг и т.н.. Брат ми анализираше поведението на детето, измисляше си ситуации и й обясняваше каква трябва да е нейната реакция. Детето се е опитвало в първите дни да контактува отново с нея, но многократно беше оттренирано в домашна обстановка блокирането на контактите с нея и какво да й казва. Разиграваха сценки със снаха ми и влизаха в ролята на агресора, заплашваха я по същия начин и тя доби смелост и се поопери!
Пробвайте и вие, няма да навреди. Покажете й, че сте на нейна страна, че няма да й се карате повече, че общува с нея (защото караниците с теб я плашат също), а ще мислите двете заедно как да се справите с нея. Измислете си реплики за различни ситуации, да се измъква с теб, примерно: "аз много искам да си играя с теб, но мама и тате са ми забранили, не зависи от мен, много съжалявам". Прехвърли отговорността върху теб, нека да открива опора в теб, а не човек, който я критикува, че не е удържала на забраните. За тях е невъзможно, изпитват истински страх в такава ситуация. Това според мен е висш пилотаж на тормоза - обсебване!
Ще отмине!! Не се тревожи! Вие двете заедно най-добре ще я преборите!
Аз така се възпламених, но те разбирам, щом аз като страничен наблюдател бях превъртяла от безсилие, представям си ти как се чувстваш...
Няма страшно,  все пак отсрещната страна е на 7-8г., ти ще се справиш и сама без класната!!

Ами, според мен и най-залитналите родителки, ще се държат по друг начин, ако го няма безхаберието в училището. Да я бяха привикали веднага, да настане суетня, училищният психолог да се намеси. Все ще й светне лампа, особено ако й се изясни, че има и вариант изключване на детето.

Дете си счупва пръст ПО ВРЕМЕ НА училище. Няма значение дали има жалба. Дори и майката на потърпевшото да считаше това да за инцидент, а не за акт на агресия, трябваше училището нещо да направи. Посланието на училището, в случая, е: "Стават такива работи. Карай да върви. Снишаваме се, докато се кротне мамата на потърпевшото".

Аз се потресох, честно. Моята дъщеря е почти на 6 и има подобна приятелка в градината. Иска моята само с нея да играе, не можело да бъде приятелка с другите деца, наскоро я беше блъснала уж на майтап, но точно в тоалетната и моята се изтрещяла на плочките. Поговорих с госпожата, поговорих и с детето си, но знам че още играе с нея. Честно, другата година ще видя в кое училище ще ходи това момиченце и ще кандидатстваме в друго. Установих, че дъщеря ми започва да крие от мен някои неща, когато ми разправя какво са правили през деня и то точно свързани с това дете.

Ще захвана по-сериозно нещата.

Децата нямат ли някаква застраховка? Щом пръстът е счупен в училището може да изискаш обезщетение от застрахователя. Моя приятелка така процедира и изплатиха някаква сума. Не че ще оправи нещата, но поне ще е компенсация за нервите.

Гледам и не вярвам на ушите си. Докъде я докарахме!
Това е много, много, много по-сериозен проблем от счупения пръст. На твое място, за начало, бих преместила детето в друго училище и бих направила всичко възможно, за да прекратя всякаква възможност за контакт помежду им. Това, само за начало, защото още доста работа ще имаш за да преодолеете проблема с криенето и лъжите.

Децата поне до 4 клас не могат да бъдат изключвани от училище. Дори да не се справят с материалите или да бият наред. За съжаление е така. Затова никакви жалби не дават резултат

И аз такава информация получих.Дори на наказания от рода на труд в полза на училището нямат право да наложат и дефакто остава алтернатива преместване,което на мен ми се струва ненормално,но за съжаление факт.