Публикувана: 17 апр. 2018, 13:49 ч.
Последно мнение: 18 май 2018, 12:35 ч.

Отново за агресията....

10 447
61
1

1
2
3
4
5
Всички

17 апр. 2018, 13:49 ч.

София
Мнения: 2 177

Не знам как да започна...ужасно съм ядосана и ми е болно същевременно.
Вчера следобед "най-добрата" приятелка на дъщеря ми (2 клас) след размяна на реплики помежду им посегнала да я удари с все сила с папка с учебници (уточнявам, че вътре има около 7 учебника и тетрадки, т.е е доста тежка). Дъщеря ми вдигнала ръце да се предпази, при удара малкото пръстче на дясната й ръка се извило на обратно и резултатът е счупен пръст, съответно гипс до лакътя, защото счупването е в горния край на пръста и няма как се шинира само пръстчето.

До вечерта тя си мълча и не ми каза, че има проблем. След като забелязах, че малкият й пръст е подут, тогава ми призна. Въпросното момиче й се води уж най-добра приятелка, но е тотално невъздържано, превъзбудено, агресивно и то към нея. Изпитва някаква малоумна ревност, че е приятелка и с други деца, оплаква се на госпожите, че я пренебрегвала и прочие. Това не е единственият случай, това се превръща вече в тормоз. Преди това я беше бутнала и цялата беше в синини. Десетки пъти съм говорила с нея да спре мигновено да контактува с това дете, уж ми обещава, но явно ме лъже. Класната прави всичко възможно да ги държи разделени, но все пак и тя не е пъдар. С майката на въпросното дете също съм разговаряла няколко пъти - ефект никакъв. След вчерашната случка обаче вече не възнамерявам да правя компромиси. Дъщеря ми категорично не иска да я преместя, харесва си класа и учителката, а аз категорично не мога да допусна някой да я малтретира. Какви опции имам? Детска педагогическа стая?

# 1 17 апр. 2018, 13:57 ч.

Мнения: 24 315

Ужасна ситуация....За съжаление агресията е масова....Моите наблюдения са, че всеки се спасява сам т.е. ако можеш мести детето, но няма гаранция, че няма да попаднете на друг агресор.....

# 2 17 апр. 2018, 14:06 ч.

Мнения: 7 325

имахме период в който и моето дете се *радваше* на подобно отровно *приятелство*. при нас нямаше физическо насилие, само психическо. майката уж ми беше добра позната, имахме близък контакт, но беше абсолютнпо неадекватна по отношение на дъщеря си. разделих двете деца. не разговарям с майката. не разрешавам да играят в парка. не ми беше лесно да го постигна, но ми е много по важно състоянието на моето дете от това на чуждото. ако имаше физическо насилие щях да стигна и по-далече.
смятам, че е най-добре да откъснеш твоето дете от тази среда колкото и да не му се иска да сменя класа, отколкото да се опитваш да промениш другото. колкото по-големи стават нещата ще се влошават. това дете е манипулатор и покрай него може и твоето да се подхлъзне.
за случата можеш да подадеш жалба до директора, като опишеш и предходната. не оставяй нещата така.

# 3 17 апр. 2018, 14:17 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Единствената ти опция е да преместиш детето си. За съжаление. Два пъти съм минала по този път, в предучилищната и в училище. И двата пъти вложихме много енергия в борба с агресора. Не само аз и много други родители. Писахме жалби до директора, до инспекторат по образование, до общината, до закрила на детето, до полицията. Ефект никакъв. Всеки вдига рамене и казва, че няма законово основание да се разправи с агресора. Това е положението в България. Не си заслужава нервите дето ще изхабиш да се бориш със системата. Мести си детето и толкоз. Лошото е, че почти във всеки клас има по един такъв и не се знае къде ще попаднеш.

# 4 17 апр. 2018, 14:30 ч.

Мнения: 46 508

Говорете с класния и директора, те ще ви насочат.
По мое време дори не се казваше за ударено пръстче при спречкване, хубаво е, че времената се променят, защото не се знае следващия инцидент с какви последствия ще бъде.

# 5 17 апр. 2018, 14:35 ч.

София
Мнения: 2 177

Не ми се беше случвало подобно нещо и все се надявах, че има някакъв начин... Тя категорично отказва да се мести, само при споменаването за местене започва да плаче отчаяно.
Говорих с класната сутринта. Днес ще прегледат видеозаписите. Ще чуя какво ще ми каже довечера и ще реша какви мерки да предприема. С майката още не съм говорила, защото съм ужасно ядосана и най-вероятно ще кажа нещо, което не трябва. Трябва да премисля добре как точно да процедирам, затова и ми се искаше да чуя мнения.

# 6 17 апр. 2018, 14:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: I.Hr в вт, 17 апр 2018, 14:06

смятам, че е най-добре да откъснеш твоето дете от тази среда колкото и да не му се иска да сменя класа,

Аз също смятам така. Когато има физическа заплаха и когато средата е отровна, няма място за "детето иска"/"детето не иска". В този случай, критерият е "трябва", не "иска".

# 7 17 апр. 2018, 18:36 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 275

Аз щях да извадя медицинско на детето.Да пусна жалба до директора.И в детска педагогическа стая и в полицията ще отида ако трябва.И в отдел закрила на детето...
И защо да се мести детенцето,като му харесва класа и учителката.
Може пък да се премести агресорчето....Когато на родителите му им писне от жалби..

# 8 17 апр. 2018, 20:26 ч.

Мнения: 24 315

Родители, които имат такива деца са доста дебелокожи. Затова всеки се спасява по единично

# 9 17 апр. 2018, 21:40 ч.

INFJ
Мнения: 9 344

И аз съм на мнение, че трябва да се търси начин да се премести агресорчето. Навремето местеха идиотчетата, като наказание, а не нормалните деца...

# 10 18 апр. 2018, 07:59 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

И аз бях извадила медицинско на детето ми, тъй като агресора му беше разбил брадата до кокал. Не помогна. Разбира се, че е по-правилно да се премести агресорчето, но от опит ви казвам, че това не се случва. За съжаление.

# 11 18 апр. 2018, 09:07 ч.

София
Мнения: 2 177

И аз имам медицинско, разбира се.
Все още се чудя има ли смисъл изобщо да говоря отново с майката или да оставя от училището да се оправят с нея. Вчера госпожата е направила, каквото е могла, а аз пуснах жалби по съответните места. Оказва се, че не само моята дъщеря е потърпевша, има и други оплаквания. Подозирам, че нищо няма да се промени, но поне да попритеснят майката, пък може да й дойде идея да си премести детето.

# 12 18 апр. 2018, 09:08 ч.

Варна
Мнения: 36 597

Според мен, говори. Колкото и малък шанс да има за промяна, използвай го.

# 13 19 апр. 2018, 10:44 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: orchid в ср, 18 апр 2018, 09:07

С майката лично да говориш - в това не виждам никакъв смисъл. Вече сочиш, че си го правила няколко пъти. Просто този ще е поредният ялов такъв. Пускат се жалби до вече посочените места. На родителска среща се обсъжда колективно поведението на агресора и се правят предложения за наказания, като се заявява, че при липса на осъществена адекватна реакция в такава насока ще си преместите децата. И правите последното, ако агресивното дете продължи да си прави каквото си ще и никой не го санкционира според разписаното в нормативните актове. А предвидени санкции има. Настоявайте да се налагат по ред.

# 14 19 апр. 2018, 13:52 ч.

Мнения: 2 418

Аз съм на мнение,че и да се говори с въпросните родители,явно файда няма да има.Най-много да се стигне до конфликтна ситуация,в такива моменти и двете страни са афектирани и сякаш ми се струва излишно.Аз бих говорила с директорката на училището и съответно ще изисквам да се вземат мерки,дали преместване на агресорчето в друга паралелка или каквото има по правилник заложено като наказание.Може да попитате и други родители,какво мислят по въпроса и да се направи колективно оплакване в дирекцията,писмено и входирано ,да не е анонимно.Ако всичко продължи към следващи инстанции и така.Жалко е да местите вие своето потърпевшо дете,което тук се изградило и доказало като личност сред връстниците си и явно има приятелства,а виновното да остава безнаказано.Хубаво е да поговорите и с дъщеря си ,да знае ясно,че от такива приятели нужда няма,труден и бавен процес е ,но всичко осъзнато навреме е крачка на пред.Стискам палци да разрешите възникналите проблеми.

# 15 19 апр. 2018, 15:33 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 275

Авторке прочети тази тема и ще разбереш защо няма смисъл да говориш с майката на агресивното дете
http://www.bg-mamma.com/?topic=1024282

# 16 19 апр. 2018, 15:39 ч.

Мнения: X

Дааа, това беше много поучителна тема. 99% от агресивните деца се оказаха набедени ангелчета.

# 17 20 апр. 2018, 09:58 ч.

София
Мнения: 2 177

Благодаря за темата, прочетох я. Сега очаквам да ме обвинят в репресии и дискриминация, защото въпросното дете е било преместено на последен чин и категорично му е забранено да се доближава до дъщеря ми. Майката все още не е информирана.

# 18 20 апр. 2018, 11:32 ч.

Мнения: 3 048

Как е възможно дете да е участвало в случка, след която има дете с шинирана ръка и майката още да не е информирана?!?!?!??!?!

Това е добро решение за твоето дете, но ако онова дете има проблеми, ще има и други инциденти. Сега където и да е другата майка по скалата: "искам да направя всичко възможно, детето ми да не се държи така" ---- "моето е златно, другите не са в ред и аз проблем нямам", пак надушвам неадектватна реакция на учителя.

Продължението зависи от това, за учителката коя от двете майки би и създала по-голям проблем като вдига шум, а не кое е най-добро за атмосферата в класа и за всички деца.... уви

# 19 20 апр. 2018, 11:46 ч.

София
Мнения: 2 177

Ами да, за съжаление дори не са си направили труда да я информират. Т.е да се оправяме поединично. Госпожата не иска да взима страна, това е повече от ясно. Не съм изненадана, очаквах го. Поради същото това безхаберно отношение има и толкова насилие в училище.

# 20 20 апр. 2018, 12:04 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 275

Ако сте пуснали жалба до директора,няма начин майката на агресорчето да не е информирана.

# 21 20 апр. 2018, 12:18 ч.

София
Мнения: 2 177

Пуснала съм. Госпожата ми каза вчера, че не е информирана.

# 22 20 апр. 2018, 12:22 ч.

София
Мнения: 98

Племенницата ми също беше подложена на такъв тормоз, много кротко, отсъпчиво, будно и умно дете. Тормозът при нея идваше от също толкова умно и амбициозно дете. Командореше я, обясняваше й как не може да има други приятелки освен нея, стискаше й главата като менгеме (прегръдка от любов било, според класната й) и куп други гадости. При първия разговор с класната беше обяснено на брат ми, че това дете много я харесва и било от добри чувства, нямало повод за притеснение.
До поредната екскурзия, на която й беше въртяла шамари, защото си говорела с другите момичета от класа. Брат ми влязъл по време на час на следващия ден, извел класната от стаята и я помоли незабавно да повика майката на детето и обясник как няма да мръдне от класната стая докато не дойде. Дамата дошла след по-малко от час със съпруга си. Оказали се доста мили и свестни хора, майката на детето била психолог, изслушала го и му ообяснила, че проблемът при детето й идва от налчието на по-голям брат, който се отнасял по същия начин с нея. Тя проектирала неговото поведение върху племенницата ми. Дамата посъветвала брат ми да поговори с племеницата ми и да й обясни как всякакви контакти, игри и съвместни дейности са забранени меджу двете деца. Майката на агресорчето пък го спряла за 2 седмици от училище, след завръщането му, децата са разделени, класната следи да нямат контакт помежду си. Повече от година по-късно нямат никакви оплаквания, пеменницата ми си контактува с всички деца от класа съвсем успешно, както и другото дете, но нямат близки контакти и съвместни игри.
В нашия случай страната на агресора е действала най-адекватно и е решила проблема.

В цитираната тема по-горе, дамата също полагаше усилия да се справи със ситуацията. Вероятно и да си от страната на агресора не е лесно. Зависи на какъв човек попаднеш, вероятно има и съвестни хора.

Според мен трябва да си направите среща в присъствието на класната. Каква е гранцията, че няма на още по-голямо зло да попаднете в другия клас. Такива деца има навсякъде, може би трябва да работим с нашите да са по-устойчиви на външно влияние и да знаят, че такива хора има навсякъде.

# 23 20 апр. 2018, 12:51 ч.

София
Мнения: 2 177

Случаят е подобен. Това дете е обсебващо, като лепенка е. Ревнува, сърди се, оплаква се на госпожите, ако дъщеря ми не иска да си играе с нея. На всички снимки във фейсбук страницата на класа тя е залепена за нея, буквално се е увила около нея. Вечер след училище й звънеше по 10-15 пъти, докато не блокирах номера й. Още от миналата година са разделени в клас, не стоят на един чин, постоянно говоря на дъщеря ми да изхвърли това дете от обкръжението си, тя ми обещава, но е твърде добра, за да бъде твърда с нея. Познавам майката, говорила съм многократно с нея, но там контрол няма - детето живее при баба си, а майката с любовника си. Тя я вижда рядко и за нея дъщеря й е най-доброто дете на света. Освен всичко, съм сигурна, че собствената ми дъщеря крие много повече неща, отколкото аз знам. Тя дори се опита да скрие счупения си пръст, защото онова дете я помолило да не ми казва. Аз съм възпитан и търпелив човек, но няма да проявя разбиране към чуждите проблеми, обсесии и мании, ако това означава, че ще малтретират моето дете.

# 24 20 апр. 2018, 13:18 ч.

София
Мнения: 98

Точно същата ситуация!! С брат ми гледахме снимките и точно това ни беше направило и на нас впечатление, навсякъде е завряна в детето. Оделно това с оплакването на госпожата беше върхът, разговаряла съм с нея и тя плаче от страх, защото агресорчето ще я "изкаже" на госпожата. А те като са толкова кротки и дисциплинирани ги плаши мисълта да бъдат "изказани" по някакъв повод, дори не съзнават, че е нелепо. Губят ориентация какво е правилно и какво не. Моята племенница изобщо не коментираше нищо свързано с това дете, всички мислехме, че се е отървала, а тя е била потискана ужасно.
Най-лошото е, че децата проявяват точно някакъв стокхолмски синдром и някак се привързват към агресора. Плаши ги мисълта да бъдат отхвърлени, защото той е станал целия им училищен свят (нали не им разрешават да общуват с другите). Същевременно крият от родителите.

Това си е напълно нормално, но всеки ден, сутрин и вечер й повтаряйте, че има неща които не са редни, че никой няма право да ти забрани да общуваш с друг и т.н.. Брат ми анализираше поведението на детето, измисляше си ситуации и й обясняваше каква трябва да е нейната реакция. Детето се е опитвало в първите дни да контактува отново с нея, но многократно беше оттренирано в домашна обстановка блокирането на контактите с нея и какво да й казва. Разиграваха сценки със снаха ми и влизаха в ролята на агресора, заплашваха я по същия начин и тя доби смелост и се поопери!
Пробвайте и вие, няма да навреди. Покажете й, че сте на нейна страна, че няма да й се карате повече, че общува с нея (защото караниците с теб я плашат също), а ще мислите двете заедно как да се справите с нея. Измислете си реплики за различни ситуации, да се измъква с теб, примерно: "аз много искам да си играя с теб, но мама и тате са ми забранили, не зависи от мен, много съжалявам". Прехвърли отговорността върху теб, нека да открива опора в теб, а не човек, който я критикува, че не е удържала на забраните. За тях е невъзможно, изпитват истински страх в такава ситуация. Това според мен е висш пилотаж на тормоза - обсебване!
Ще отмине!! Не се тревожи! Вие двете заедно най-добре ще я преборите!
Аз така се възпламених, но те разбирам, щом аз като страничен наблюдател бях превъртяла от безсилие, представям си ти как се чувстваш...
Няма страшно, все пак отсрещната страна е на 7-8г., ти ще се справиш и сама без класната!!

# 25 20 апр. 2018, 13:23 ч.

Мнения: 3 048

Ами, според мен и най-залитналите родителки, ще се държат по друг начин, ако го няма безхаберието в училището. Да я бяха привикали веднага, да настане суетня, училищният психолог да се намеси. Все ще й светне лампа, особено ако й се изясни, че има и вариант изключване на детето.

Дете си счупва пръст ПО ВРЕМЕ НА училище. Няма значение дали има жалба. Дори и майката на потърпевшото да считаше това да за инцидент, а не за акт на агресия, трябваше училището нещо да направи. Посланието на училището, в случая, е: "Стават такива работи. Карай да върви. Снишаваме се, докато се кротне мамата на потърпевшото".

# 26 20 апр. 2018, 13:29 ч.

Варна
Мнения: 36 597

Аз се потресох, честно. Моята дъщеря е почти на 6 и има подобна приятелка в градината. Иска моята само с нея да играе, не можело да бъде приятелка с другите деца, наскоро я беше блъснала уж на майтап, но точно в тоалетната и моята се изтрещяла на плочките. Поговорих с госпожата, поговорих и с детето си, но знам че още играе с нея. Честно, другата година ще видя в кое училище ще ходи това момиченце и ще кандидатстваме в друго. Установих, че дъщеря ми започва да крие от мен някои неща, когато ми разправя какво са правили през деня и то точно свързани с това дете.

Ще захвана по-сериозно нещата.

Децата нямат ли някаква застраховка? Щом пръстът е счупен в училището може да изискаш обезщетение от застрахователя. Моя приятелка така процедира и изплатиха някаква сума. Не че ще оправи нещата, но поне ще е компенсация за нервите.

# 27 20 апр. 2018, 16:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: orchid в пт, 20 апр 2018, 12:18

Пуснала съм. Госпожата ми каза вчера, че не е информирана.

Гледам и не вярвам на ушите си. Докъде я докарахме!

Цитат на: orchid в пт, 20 апр 2018, 12:51

Освен всичко, съм сигурна, че собствената ми дъщеря крие много повече неща, отколкото аз знам. Тя дори се опита да скрие счупения си пръст, защото онова дете я помолило да не ми казва.

Това е много, много, много по-сериозен проблем от счупения пръст. На твое място, за начало, бих преместила детето в друго училище и бих направила всичко възможно, за да прекратя всякаква възможност за контакт помежду им. Това, само за начало, защото още доста работа ще имаш за да преодолеете проблема с криенето и лъжите.

# 28 20 апр. 2018, 16:56 ч.

Мнения: 24 315

Децата поне до 4 клас не могат да бъдат изключвани от училище. Дори да не се справят с материалите или да бият наред. За съжаление е така. Затова никакви жалби не дават резултат

# 29 20 апр. 2018, 21:33 ч.

Мнения: 2 418

Цитат на: Г-жа Рамацоти в пт, 20 апр 2018, 16:56

И аз такава информация получих.Дори на наказания от рода на труд в полза на училището нямат право да наложат и дефакто остава алтернатива преместване,което на мен ми се струва ненормално,но за съжаление факт.

# 30 20 апр. 2018, 22:24 ч.

Мнения: 24 315

А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.

# 31 21 апр. 2018, 00:26 ч.

Мнения: 5 425

Проблема е като медала - има две страни. Някой да се замисли, че "жертвата" следва да се научи да не бъде жертва?
Защото утре ще се намери друг да я тормози. От себе си не можеш да избягаш, нито да се скриеш.

# 32 21 апр. 2018, 05:43 ч.

Мнения: X

Цитат на: Г-жа Рамацоти в пт, 20 апр 2018, 22:24

А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.

Защото, в този конкретен случай, най-важното е жертвата да бъде колкото е възможно по-бързо отделена от другото дете. Докато се философства кой е редно да бъде наказан или преместен, още много вреди на жертвата ще бъдат нанесени. И далеч няма да са само физически. В случая, трябва да се действа бързо и категорично.

# 33 23 апр. 2018, 10:02 ч.

София
Мнения: 2 177

Цитат на: Ezhko в сб, 21 апр 2018, 00:26

Да, медалът винаги има две страни. Аз не смятам, че тя е жертва. Просто е наистина добро и възпитано дете. Справя се съвсем адекватно с всичко и досега не ми се е налагало да се намесвам. Въпросното дете беше най-добрата й приятелка още от предучилищната, докато не реши, че тя трябва да бъде само и единствено нейна приятелка. Дъщеря ми в никакъв случай не е беззащитна ревла, която тича да се оплаква. Напротив, самостоятелна е. Не съм я възпитавала да бъде зверче и да се се бие, но доколкото разбирам и тя не й е оставяла длъжна.

# 34 23 апр. 2018, 10:08 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: the wishmaster в сб, 21 апр 2018, 05:43

Цитат на: Г-жа Рамацоти в пт, 20 апр 2018, 22:24

А така жертвата става втори път жертва. Защото трябва да се мести и отново да се адаптира.

И като остане в ситуацията, в която се намира и в която най-често няма воля за решение на проблема, тя пък ще продължава да си бъде жертва.

# 35 23 апр. 2018, 10:56 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: orchid в пн, 23 апр 2018, 10:02

Цитат на: Ezhko в сб, 21 апр 2018, 00:26

Ако детето Ви се справя адекватно с всичко, къде е проблема? И какво гарантира, че същия проблем няма да възникне в новото училище?

# 36 23 апр. 2018, 11:00 ч.

Мнения: 24 467

Понякога проблемът е точно и само в агресора. Вървиш си по пътя и те сръгат с лакът в някоя улица, за да те оберат. Какъв проблем имаш ти? Освен с агресора?
При редовна агресия от един човек спрямо друг разбира се има значение и поведението на жертвата. Щом агресията е станала "хронична" с постоянни "страни". Но в разградените ни като общинска мера училища на агресивните просто никой не им търси сметка за нищо. Вичко е на самотек. И това е проблемът.

# 37 23 апр. 2018, 11:02 ч.

Мнения: 3 048

А защо училищата трябва да са място, където всякакво поведение е допустимо и да опираме до СПРАВЯНЕ (да се чете оцеляване)?

# 38 23 апр. 2018, 11:05 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: solnichka в пн, 23 апр 2018, 11:02

Щот така е по-лесно.
Ако трябва да избирам нов български девиз, бих си харесала "Карай, не го бърка!". Изключително добре отразява нашенската съвременна действителност навред.

# 39 23 апр. 2018, 11:13 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 11:00

Проблемът е ясен. Къде е решението? Имам предвид реално и работещо в дадената ситуация решение, а не фантазии от сорта на "как трябва да бъде в идеалния случай" или "някой трябва да се намеси (но не знаем как да го накараме)".

# 40 23 апр. 2018, 11:16 ч.

Мнения: 24 467

Ти сам попита в предходния си пост:

Цитат

Ако детето Ви се справя адекватно с всичко, къде е проблема?

Отговарям.
Доста хора са предложили варианти. Кой ще е работещ за този конкретен случай няма как да знаем, при положение, че у нас липсват точни стандарти за решения, а всичко е "на парче", според "както се случи".
Понякога се намирват и читави училищни ръководства, които възпират агресора, особено когато иде реч за по-ниска възраст и още нестабилно оформена такъв тип личност. Понякога родителите на жертвите взимат нещата в свои ръце - я натискат родителите на агресора по не особено законен начин /но други пътища не им се предлагат/, я агресорчето изяжда тупалка и се кротва поне по отношение на детето, чиито близки са се понамесили, я се предприема преместване или избор на друга форма на обучение /което предвиждам, че ще се случва все по-често/. Пробва се едно, ако то не сработи - се минава към друго. И ако сега някой каже, че България не е една свободна държава, в която хората имат право на избор...

# 41 23 апр. 2018, 11:33 ч.

Мнения: 5 425

А дали не е по-добре да се проведе практическо обучение на детето, как без излишни драми да се отървава от обсесивни отношения (ако приемем, че това е случая)?

# 42 23 апр. 2018, 11:38 ч.

София
Мнения: 2 177

Цитат на: Ezhko в пн, 23 апр 2018, 10:56

Щом не виждате проблем...какво да коментирам. В предишния си коментар казвате едва ли не, че сама си е виновна, щом е позволила да я тормозят. Проблем е неадекватното отношение на училището, проблем е отказът на родителите на агресора да видят проблем. Защото утре "жертвата" на това обсесивно дете ще е друга, и нея ще наречем "смотана" и така докога? Най-лесно ми е да я преместя, но по този начин ще накажа нея. Защо трябва да наказвам нея?! По последна информация обсесивното дете вече се е залепило за друга "жертва". И така, докато ги изреди всичките от класа, нарита, почупи и прочие. Ама щом са "смотани", заслужават си го, нали?!

# 43 23 апр. 2018, 11:39 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Ezhko в пн, 23 апр 2018, 11:33

И това е добре. Но не е гаранция, че ще доведе до нещо.

# 44 23 апр. 2018, 11:44 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 11:39

Цитат на: Ezhko в пн, 23 апр 2018, 11:33

И това е добре. Но не е гаранция, че ще доведе до нещо.

Факт - не е гаранция. Но е добро начало. Което, както изглежда, не е пробвано в случая.
ПС Правят ли Ви впечатление определени моменти в постовете на орчид? Много типични за ролята на "жертва" в сценария преследвач-жертва-спасител...

# 45 23 апр. 2018, 11:55 ч.

Мнения: 3 048

Трябва да се работи с двете деца + в часа на класа с всички да се поговори.

Мисля, че семейно-битовото положение, душевното състояние и възпитанието на родителите на нито едно от двете деца не би трябвало да има значение. Училището трябва да има механизми да реагира. Потърпевшо дете може да е с безхаберна майка и какво всички да го оставят да бъде тормозено ли?

Ezhko иска да предлагаме решения, ама изходното условие в задачата, че училището дори не смята за нужно да уведоми майката на детето, което е счупило пръст на съученичка.
Интересно това дете наясно ли е какво е направило, че това не е шега и т.н.

Ако се фокусираме върху справянето, ще си имаме достатъчно на брой, като сега, индивиди считащи че позволено, например да ступаш някой, който ти сече път с колата и подобни, ама колко ще сме успешни в обучението на справящи се не е ясно.

# 46 23 апр. 2018, 12:14 ч.

Мнения: 24 467

По принцип когато има конфликт, най-често замесените в него реагират първосигнално. /Всички сме така, особено когато сме силно лично емоционално ангажирани./ А това означава да не се изяснят обективно фактите, а директно да се потърси отговорен фактор, който е изцяло извън субекта /обект на тормоз/.
...

Скрит текст:

При аналогичен случай при нас училищното ръководство се показа тотално неангажирано с проблемите /там много хора бяха пропищели едновременно, не един- двама ученици/ аз заявих лично пред агресора, директора и класната, че позвнолявам на сина си да упражнява сила, след като те не желаят да реализират правомощията, които законът им е предоставил. Често се лъже най-грозно, че училищата нямали такива. Напротив. Имат, само дето не ги ползват, понеже не им се занимава, а често имат и отношения лични някакви с агресора. Та след един стабилен ответен чисто физически удар поне моето дете излезе от кръга на "жертвите". Но проблемът с дисциплината и въобще с лошите отношения в класа си остана. Той няма как да се реши без адекватната намеса на този, който е задължен да го направи - институцията, в която се разиграват тези постановки.

Иначе съм изцяло съгласна, че при конфликти, като този, трябва да се работи с всички замесени в него. А не той да се замита и крие или изцяло да се обвини една от страните и работата с това да приключи. Защото на практика тя не приключва така.
Най-качественият учител, който съм срещала, е класната на големия ми син в начална степен. Тя винаги свикваще род.срещи по повод такива конфликти, работеше с деца и с родители постоянно. Въпреки това не чух нито веднъж обвинителен тон, изразен от нея публично, делене на децата по какъвто и да било признак. За всяко имаше по някоя добра дума. И я изричаше пред всички. Не почваше с "Днес сме се събрали да обсъдим ученика Х.", а се обсъждаше "проблем", с цел "да му намерИМ решение.". Така дори на родителите на "агресора" не им се налагаше да бягат и да се крият. Това действа наистина страхотно. Но много малко го ползват като подход, за жалост.

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 12:26 от Judy

# 47 23 апр. 2018, 12:48 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 12:14

По принцип когато има конфликт, най-често замесените в него реагират първосигнално.

Което означава най-често "както са виждали от мама и тате"...
Откъдето и борбата със зъби и нокти на повечето мами, детето им да влезе в училище "със среда"...
... и отлагането на проблемите до момента, когато "детето" излезе от училището в "средата"...
... и желанието на "детето" да остане в "подходяща среда" (много експлоатирано от фермите за офис планктон).
С други думи - дресиране, чрез задържането на индивида в инфантилно състояние. Откъдето и оплакванията, как нямало вече истински мъже, и заместването на стремежа да се създаде семейство и поколение, със стремежа да се "направи кариера".

# 48 23 апр. 2018, 12:59 ч.

Мнения: 24 467

В случая имах предвид самите родители. Нали на постовете на майката обръщаш внимание. Как е реагирало детето й - аз нямам представа.
Иначе реакции при различни ситуации трябва да се възпитават от най-ранна възраст. Лично аз не бих залагала на късмет със средата. Я има "подходяща" за наши кралски височества, я не. Simple Smile

Пък и за мое величество ако е подходяща, за негова светлост може да не е.
...
Никога не ми е хрумвало да се оплаквам от "липса на истински мъже". Simple Smile

Всякакви хора има. Напоследък и джендъри.

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 13:17 от Judy

# 49 23 апр. 2018, 13:18 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 12:59

В случая имах предвид самите родители.

Аз също

И развих темата нататък.

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 12:59

Иначе реакции при различни ситуации трябва да се възпитават от най-ранна възраст. Лично аз не бих залагала на късмет със средата. Я има "подходяща" за наши кралски височества, я не. Simple Smile

Пък и за мое величество ако е подходяща, за негова светлост може да не е.

За всяка класа си има училища - пазарна икономика Grinning

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 12:59

Никога не ми е хрумвало да се оплаквам от "липса на истински мъже". Simple Smile

И на мен не са ми трябвали никога. Grinning

# 50 23 апр. 2018, 13:39 ч.

Мнения: 24 467

Не е само въпрос на класа. А и напоследък нещо класите не са това, което бяха.
А истинските мъже, както и истинските жени са си нещо, което поддържа истинския живот, независимо от каква гледна точка ги "търсиш". Останалото е за фон и цвят. /Липсват ми хубавите емотикони от старата версия на сайта. Има ли вариант пак да се влезе в нея, че тази никак не ми допада?/
Но...
Да се върнем на въпроса.
Ти, например, какво би си посъветвал детето си, независимо дали е момче или момиче, ако стане обект на тормоз и училището просто се изживява само като една сграда, в която едни хора четат едни лекции и от време-навреме пускат по някой тест, да разнесат едни оценки?

# 51 23 апр. 2018, 13:59 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 13:39

Не е само въпрос на класа.

Имах предвид "класа" Grinning

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 13:39

А и напоследък нещо класите не са това, което бяха.

Класата винаги е била различна от "класата" Grinning

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 13:39

А истинските мъже, както и истинските жени са си нещо, което поддържа истинския живот, независимо от каква гледна точка ги "търсиш". Останалото е за фон и цвят. /Липсват ми хубавите емотикони от старата версия на сайта. Има ли вариант пак да се влезе в нея, че тази никак не ми допада?/

Факт. И основното твърдение и липсата на правилните емотикони...

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 13:39

Но...
Да се върнем на въпроса.
Ти, например, какво би си посъветвал детето си, независимо дали е момче или момиче, ако стане обект на тормоз и училището просто се изживява само като една сграда, в която едни хора четат едни лекции и от време-навреме пускат по някой тест, да разнесат едни оценки?

Като начало - да не става обект на тормоз. Да си подбира приятелите и да поставя граници в отношенията. Да знае да отказва решително, но без да засяга. Да не наранява никого безпричинно. Да помага на всички в рамките на разумното и желаното. Простичките и обикновени неща, наречени възпитание.
Повечето ДУ-та по една или друга причина се изживяват като сгради с лектори и смахнати тестове. Поради което се счупих да търся нещо различно. Такова, което да спира "кръвопролитията", но и да не се грижи до степен да маха грахови зърна изпод розовото дюшече.
Признавам си, че задачата ми е улеснена - имам само момчета. С които има повече опции за изграждане на последната линия на действия при самозащита.

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 14:14 от Ezhko

# 52 23 апр. 2018, 14:13 ч.

Мнения: 24 467

Ох, с тази "класа" как се е получило само. Сега вече ми се връзва писанието ти. Понеже си говорехме за среда, си дойде намясто "клАса". Ако имаше търкалящ се от смях емотикон, щях да го пусна. Все едно че съм.
...
Границите в отношенията - това е основен проблем при малките, който, ако не се третира навреме и адекватно, води до много лош конформизъм и жива подчиняемост в по-голяма възраст. А от там - до нерви и психически проблеми. Много жалко е да се стигне до това, наистина.

И моите са момчета, пък аз съм малко по-серд майка, та досега не са бивали нарочена специална жертва на агресия. Иначе са такива едни, приказливи и ухилени деца /едното даже вече не е дете/. И аз мисля, че по тази причина ми е било малко по-лесно да им кажа "Виж какво, като не се разбира толкоз от дума, ми вкарай му един и ти.". А и те малко респектират с вид, понеже са доста едрички и якички. На малкия даже не му се е налагало. До сега никой не го е закачал. Но той си движи с приятели, не е сам, а групата по-трудно се "насилва" с нещо.
Въпреки че са група, се е случвало по-големки ученици да нападнат едно конкретно момченце - дребничко, слабичко, с очила, което лесно се изнервя. Последното е елемент от харакретистиките на обичайната жертва най-много, мисля. Като те видят, че реагираш емоционално, палиш се, ревеш и викаш - още повече нападат. Щот им е кеф.
Аз пък съм момиче, но не съм ставала обект на агресия. Не съм се била. Обичах да се разправям, обаче. И имах една приятелка - супер побойник. Simple Smile

В тази връзка и това момиченце, на авторката, може да си подбере няколко приятелчета, с които да движи, не би било лоша идея. И те да му импонират, но да не му се налагат или то да не позволява. Понеже като позволиш в началото, после трудно можеш да убедиш човека, че не си му изтривалка.

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 14:26 от Judy

# 53 23 апр. 2018, 14:48 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 14:13

Аз пък съм момиче, но не съм ставала обект на агресия. Не съм се била. Обичах да се разправям, обаче. И имах една приятелка - супер побойник. Simple Smile

По мое време, тормозенето на момичета беше табу. Не мога да си представя, какво биха направили останалите момчета с момче посегнало на момиче... Но пък по същото време момичетата не се биеха едно друго, а и ние не се биехме "нечестно" (с цел или възможност да се повредим необратимо).

Цитат на: Judy в пн, 23 апр 2018, 14:13

Понеже като позволиш в началото, после трудно можеш да убедиш човека, че не си му изтривалка.

Мисля, че представения случай е мааалко по-заплетен. Възможно е да има манипулация от сорта на "направи това за мен, защото си ми най-добрата приятелка". И гняв от отсрещната страна, когато "сделката" се окаже едностранна.

# 54 23 апр. 2018, 14:52 ч.

Мнения: 24 467

Ох, аз имах една съученичка в гимназията - бяха я попилели. И то момчетата - от класа и от горните класове. Напусна училището и се премести в друго, типично "женско" /ТОХ/.
А скубане и женски бой не си ли гледал? Ако не си - големи кадри си изпуснал. Аз съм бивала свидетел и на бой между момче и момиче.
Абе разнообразие си е то...
...
Иначе за случая - не знам подробности, мога само да си мисля някои неща. Очевидно е, обаче, че гневът е довел и до физическа разпра.

# 55 30 апр. 2018, 11:58 ч.

Мнения: 9 052

orchid премести я. В класа ще се групират по друг начин и ще се оправят нещата. Ще се успокоят.

# 56 7 май 2018, 14:46 ч.

софия
Мнения: 4 985

karina 1212 предлага най-смисления подход. Много ме впечатли плана на семейството. Ама за това се иска цялостно осъзнаване на проблема, а не просто приемането на роли и случки. Агресори , дразнители, провокатори, манипулатори и т.н хора, с които да имаш спречкване, конфликт, сериозен проблем, въобще каквато и да е драма, винаги ще има. Много е важно децата да имат последователен пример кога как трябва да реагираме.Къде е границата, колко да се връзваме и т.н
За мен винаги е било важно децата ми да знаят правилната посока, правилния път и ако ще скали да падат отгоре да не изтърват посоката. А тя се следва сравнително лесно когато знаеш, че е правилната. Когато едно нещо не е добро и то причинява "проблем", вътрешен дискомфорт, децата трябва да могат ясно да го различат! Ясно е, че са малки и не могат винаги да го направят, но точно за това е задължително да ги приучим да споделят. Само така можем да надникнем в техния свят и само така ни се дава възможността да бъдем коректив навреме.

Ако не ги научим, че някои неща са недопустими, децата няма да могат след време да се справят и в едни много по-сложни и скрити агресори - възрастните причиняващи добре прикрит тормоз.

слагам в скрит текст, че се получи дълго
ето ги двата ми примера:

Скрит текст:

Когато малката беше 2 клас , имаше съученик, който я тормозеше. Слава Богу, че успях навреме да видя причината за тормоза. Момченцето беше изключително будно, умно дете, за съжаление супер енергично, с лош език, с побойниуческо поведение, което тормозеше всички деца в класа. Моята щерка беше прегръщана, мачкана, заклещвана в ъгъла (не си представяйте велика драма, драма е в очите на детето, възрастния не би трябвало да приравнява тези действия отнесени като извършени от възрастен)
Класната, изключително неспособна, използваше това дете за извинение за дисциплината в час и съответно като източник на всички проблеми. Нарочи го. А детето беше жадно за любов!
Моето дете споделяше, говорихме си, обяснявах, тя самата виждаше, че това дете не толкова я тормози, колкото действията му бяха продиктувани от факта, че я харесва. Ама факт, това ставаше обсесия. Моите деца знаят, че стоим зад гърба им. Обикновено не се меся, докато не настъпи момента, в който попитам "Искаш ли вече да се намеся?" и още по-категоричния "Съжалявам, но моята намеса вече е НЕизбежна!" В такъв момент и самите ми деца ми вече са го осъзнали.
Та като говорих с класната, ми стана ясно, че нищо няма да направи, освен да погне "агресора" и да го вкара във врящ казан. Не можех да го допусна, защото виждах, че момчето ще стане жертва на системата, вместо да му се помогне с адекватна работа.
Справих се по следния начин: Отидох да си прибирам шерката от занималнята. Вътре цареше хаос, отворих вратата и се заоглеждах. Въпросното дете, беше винаги навсякъде- буден любопитен, разбира се ме фиксира на вратата, аз го извиках с жест на ръката, той замръзна в ужас. Нали все е хокан. Дойде той при мен , подадох му ръка като възрастен - представих се. "аз съм едикой си, майката на еди кой си" той ме гледа с ужас ама се представи и той. Казах му, че имам нужда от помощ, защото съм чувала, че е много умен и добър и си мисля, че точно той ще се справи отлично със задачата. Грейнаха му очите! Разказах му, че имало някой в класа, който тормози дъщеря ми, много я прегръщал и и досаждал, тя не можела да си играе нормално...Помолих НЕГО за помощ, да следи, ако някой я тормози да я защити като му говори, че така не трябва....Проблема се потуши моментално. Учителката от занималнята ме пита какво съм му казала, как така се преобразил. Как стоял с такива очи гледал щерка ми и и се любувал отдалеч. Как така не я е закачал повече.... Отговорих и че съм му казала това, което те не са , и е трябвало от самото начало да прозрят какво стои зад "агресията" в това дете...

Във втората и трета случка, агресорите бяха учители! да, колкото и да не ви се вярва, се случва учител да е раздразнен от "силните" ученици и да се опитват да ги "сложат на място". И в двата случая наблюдавах, проявявах уважително отношение, посещавах родителски срещи....докато не бях напълно убедена, че се случва това, което се случва.
Децата не могат да разпознаят това отношение. Само усещат, че нещо не е както трябва, защото се чустват мачкани, усещат че трябва да бъдат "подчинени"
Представете си какво ужасно положение е това за едно дете. Винаги обаче съм обяснявала когато нещо е недопустимо. Един път, втори път, трети път... Детето в даден момент започва да различава и ясно да разбира какво му говориш, и постепенно се научава да си отстоява позициите. Когато проблемите се задълбочават, детето трябва да знае, че има опора зад гърба си. Няма сила на този свят, която да ме накара да възпитавам "наклонена глава сабя не я грози".
И когато казвам, че децата вече са наясно, че моето включване е неизбежно, това не означава, че не ги е страх и не им се свива сърчицето. Свиват се даже от ужас, че после ще стане по-зле. Да, но когато нещата се развържат и се окаже, че по "още по-горните етажи на властта" се заемат адекватно и проблема се реши и всичко приключи в полза на правдата, децата разбират, че е е правилно да отстояваш позицията и си и най-вече научават се да се изправят смело и да застанат пред "противника". Трудно е! Но е задължително! И най-важното - Струва си!!!

# 57 7 май 2018, 15:27 ч.

Мнения: 7 325

днес един съученик на дъщеря ми и хвърлил кора от банан в лицето. не му било достатъчно явно и решил да и я сложи и в розовата шапка. тя е гнуслива та и се доповръщало явно и нещата стигнали до директора. утре ще ида да разбера какво е станало и какво смятат да направят от училището. често се оплаква от въпросният. последно ( преди днес ) и беше показал среден пръст и ме питаше какво означава. разбирам че детето е буйно и неприятно, но аз нямам никакво намерение да съм толерантна и да се опитвам да резбера защо е такова.
толкова съм ядосана, че добре че не го набарах с родителите му сега като ги взимахме.

# 58 8 май 2018, 03:06 ч.

По света и У нас
Мнения: 1 409

Във връзка с повдигнатата тема, а и с някои от споделените случаи, може да ви бъде интересно или по-скоро полезно да се запознаете с някои документи от страницата на МОН, приети/изменени/публикувани през тази учебна година:

Заповед за утвърждаване Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Методически насоки и съвети, Алгоритъм за прилагане

Заповед РД09-5906/28.12.2017 г.

Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институции … щното образование

Методически насоки и съвети за представяне на темата за тормоза … насилие в училище

Aлгоритъм за прилагане на Mеханизма за противодействие на тормоз … щното образование

Въпросници за оценка на тормоза от връстниците в училище

Тази информация би трябвало да е на разположение във всяко едно РУО, училище и да е сведена до знанието на всички родители с деца в предучилище и/или училище, но за съжаление дали реално е така е друг въпрос .....

# 59 8 май 2018, 09:00 ч.

Мнения: 4 394

Според горната информация с две думи противодействието с/у насилието се изразява в регистрирането на случаите в специален дневник и после нищо. Да не пропусна препоръките за гледане на филми и ролевите игри.
Горките потърпевши! Явно не им е съдено да дочакат нито защита ,нито правила,но да им честитим че си имат методика. Вече ще могат да определят всеки път точния тип насилие , на което са подложени и да разполагат с точната дефиниция. Как ли са се справяли досега!