На моето дете му казвам и галено и цяло име. Важно е за мен да свикне да се използват и двете. Откакто живея в чужбина свикнах да ми казват цялото име и ми харесва, но като малка нашите го използваха само, ако съм сгафила нещо и никак не обичах някой да се обръща с цяло име 😁
- Публикувана: 19 фев. 2018, 00:40 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 21:14 ч.
Фактори при избор на име
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични 
Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))
Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:)) 
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))
Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳
Не знам защо но към дъщеря ми винаги съм се обръщали с галеното име,много рядко с цялото и то когато трябва да я нахокам.С малкия е точно обратното.Почти винаги се обръщам към него с цялото име.Но на него не му харесва.Прави ми забележка,че бил Миро ,а не Мирослав.
Свекървата не използва галени имена.Тя всички нарича с цяло име,както и моя баща.
И при първият ми син и при сегашната ми бременност, критериите са еднакви. Името трябва да е нормално, не изчанчено, да е ясно как се пише и как се произнася - да не се налага да пояснява правописа всеки път, като се представя някъде, а и да се избегнат грешки по документи. Да е разбираемо за чужденците и да не се налага да го променят, за да го изговарят. Също трябва да звучи добре в комбинация с презимето и фамилията.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))
Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳
И при първият ми син и при сегашната ми бременност, критериите са еднакви. Името трябва да е нормално, не изчанчено, да е ясно как се пише и как се произнася - да не се налага да пояснява правописа всеки път, като се представя някъде, а и да се избегнат грешки по документи. Да е разбираемо за чужденците и да не се налага да го променят, за да го изговарят. Също трябва да звучи добре в комбинация с презимето и фамилията.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.
Ти второто ми аз ли си? 1:1! 😊
Да е рядко срещано и да има хубаво значение.
Това плюс да е кръстено на някоя баба или дядо. Та в този ред на мисли бая се озорих и преди 13 години, и сега да измисля едно мъжко и едно дамско име. Мисля, че се справих, особено с дъщеря ми. Там надминах себе си.
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))
Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳
"Мика" пак се ядва, на един Михаил му казват "Мишенце" и то колеги в работа
За името на детето, чисто егоистично и космически подходих, каквото чувствах, че е ОК, това.
Никаква рода и т.н.
Ние държахме на това имената да са звучни и да имат имен ден на Цветница (тогава празнуват бабите и дядовците им), но да не носят името на някого от семейството, а да са със свои.
И на мен ми се струваше важно галеното име, но за детето ми избрахме име без готовност за галено, което да ми харесва. Обръщам се към нея на -ка или -че и така ми харесва. И така разбрах, че може и без галено.
Обаче всеки иска да го съкрати и всеки пита как й казваме. В къщи и сред родата се наложи на "ка" и на "че" и свикнахме. Но по-нататък не знам как ще е.
Това е първия въпрос от приятелки и познати като родих-как ще й казвате? Сякаш детото няма име. В началото много се дразнех, сега взех да възприемам всички галени форми, който както иска, така да я нарича.
Скрит текст:
Моята братовчедка се казва Диляна. Дили я наричаме. Диди ненавижда. А тя самата като дете се наричаше Ляна, Ляче и отвреме-навреме и така й казвахме като беше още много малка. Та това ме навява на мисълта, че и моята може някак да си го съкрати като проговори.
