Фактори при избор на име

Ето, че имало и други. Мен за 29 години три пъти да са ме нарекли с цялото ми 9 буквено име. Или само по официални поводи, институции и прочие. Толкова съм свикнала с галената форма, че дори се представям понякога с нея. Но, виж за детето не ме кефи. Губи се цялата красота на името.
Всичките ми приятелки като избираха имена за децата си им беше много важно галеното като фактор.

Чудесно е, че питат, за да не се стига до А Диляна е точно от имената, които нямат нужда от галени. Достатъчно е Дилянка или Дилянче.

Исках да е кръстено на баща ми, да не е дълго, да е звучно, да има хубаво умалително, да има имен ден (което при харесаното от нас име нямаше как иначе). Така без никакви размисли, имахме един единствен вариант, който наистина много ми харесваше и съчетаваше всички критерии  

Искахме да си има свое собствено име (дадохме и и второ име което е на леля на ММ- аз избрах първото име, а ММ второто). Да не е масово срещано, да звучи добре и да се произнася лесно и на БГ, и на езика на ММ, да има възможност и за съкращаване (умалително име което да звучи добре). Има си 2 имени дни, като единият имен ден е според БГ календара, а другият- според чужбинският. Държах много и двете и имена да си отиват с фамилията и да звучат хармонично заедно. Също така, съобразихме се и с това как ще се изписват и в документите и имената.
Разбира се, след като се роди детето установих, че предпочитам да и казвам на галено с цялото и първо име (с едва 4 букви е) или просто да добавям по едно -че към него. Така го усещах отвътре. Но когато порасне ще прецени сама как и е по-приятно да я наричат. Разбира се, имахме и още имаме познати които  се опитват да "побългаряват" чужбинското име, както и такива които поиталианчват първото име (което според мен е универсално, не е нито Бг, нито чуждо)- явно така им е по-лесно В началото малко се дразнех, но вече ми е все едно кой как точно и казва- само държа в училище например да и изписват двете имена, или поне първото да използват (отначало имаше учителки които изписваха само второто и име, както и такива които и пишеха двете имена съединени ).
Някой ден, ако се наложи да измислям име, съм си харесала няколко. Пак ще искам да има възможност и за галено име, да звучи добре и на двата езика, да се връзва добре с фамилията. Фактори като имен ден и да има 2 имена (тук няма бащино име) ще ми бъдат по-второстепенни.

За мъжа ми е важно детето да бъде кръстено на някого, затова решихме да е на баща му, НО аз държа да не вземаме точно същото име, а детето да си има индивидуалност и в крайна сметка сме избрали име, което от една страна да произлиза от името на бащата на мъжа ми, а именният ден се пада на моят имен ден и рожденният ден на майка ми...така с един куршум - три заека

В нашето семейство задължително децата се кръщават на член на семейството.Ако е първородно дете,то трябва да е на жив човек, ако е второ или следващо може и на покойник.Не е необходимо да е цялото име,може само първата буквичка да се вземе.Примери много-аз съм Елица на баба Елена,сестра ми Габриела на татко Георги и дядо Георги,съпругът ми -Емил на двете си баби-Елеонора и Милка, синът ни-Станислав -на двамата си дядовци Славчо и Светослав,малката ми братовчедка е Преслава на майка ми Полина и баща си Светослав и т.н. Освен това е желателно също детето да има и имен ден.
Сега планираме второ дете, ако е момиче аз за себе си съм решила да го кръстя дословно на свекървата-Румяна,много ми харесва името, а и свеки заслужава този жест повече от всеки друг на света.За момче не съм мислила име,но ще искам да завършва на -слав, пък дано се спрем на някое подходящо...

За мен буквичката не значи кръщаване на някого. Дете да е кръстено на някого приемам ако името е дословно същото или пък поне много близко. Но разбира се всеки както го чувства.😊

А сопоред мен пък е кръщаване, когато изрично е казано. Баба ми се казва с доста “ретро“ име с В, което нашите не са искали да приемат, е аз се казвам с В и съм кръстена на баба. И тя го знае, и аз го знам и като говорим за имена го казвам винаги. В същото време братовчедка ми е “кръстена на себе си“, не веднъж е заявено, че не е на никого. Името на дядо и започва със същата буква, но никой не приема, че тя е кръстена на него.
За мен това е логиката, живи и здрави се надявам да мога да я приложа, защото името на баща ми е готино за България, но не и извън, а ние не живеем там за сега. Ще взема буквата или първата сричка и пак ще е на тате.

Според мен много зависи от самите имена, това дали се счита, че даден човек е кръстен на някого. А и е важно как родителите и близките чувстват нещата. Ако човек, на когото ще се кръщава е с остаряло име, което не звучи добре и се вземе производно име, го приемам. Същото важи и за разнополовите имена, защото не всяко име има вариант за мъжки и женски род.
Но има и немалко случаи, в които се кръщава с еднаква буква с цел отбиване на номера, т.е. ще си кръстя детето с буквата на свекърва, да си мисли, че е на нея, пък аз ще си знам, че не е.

Давам пример какво искам да кажа - дядо Антон, дете кръстено на него Антоан, Антонио.
Ако да речем детето е кръстено Анатоли за мен лично няма нищо общо с дядо му Тони, макар и да носи неговата буква.
Но всеки има различно виждане и го приема по свой си начин.

Лично аз не харесвам традицията с кръщаването на баби/дядовци. Много уважавам както моите родители, така и свекърите си, но нито един от тях не носи супер хубаво име, така че да кръстя детето си на него. А дори и да беше така, смятам, че с такъв жест, ще пренебрегна останалите родители.

По принцип и аз така мисля, но примерите, дадени от Елислава за тяхното семейство, намирам за удачни!

Ванилия, и с теб съм съгласна. 😊

И за мен буквичката не е кръщаване на някого, но от друга страна, по-добре дете кръстено на някого само с първата буквичка и от сърце, отколкото дословно кръстено на някого, но насила....Имам позната кръстила дъщеря си Витка (на свекървата)- викат и Вики. Според мен двете имена нямат нищо общо едно с друго; нямаше ли да е по-добре да кръстят детето Вики, пък свекървата да си знае, че е на нея? Или пък Недялка- Нели не било същото , но от раждането детето е наричано...Нели. Веднага щом стана на 16 г. си смени името и официално, друга нейна роднина с това име също.....
Важно е и как хората го усещат това кръщаване с буквичка. За мен няма по-грозно нещо от това едно дете да е отблъсквано от роднини само защото името му не е до последната буквичка еднакво с тяхното. И да, ако детето е кръстено на някого според мен това означава, че родителите са казали на кого е кръстено (пък дори и да е само с една буквичка). Иначе какво става ако в семейството има по много хора с имена започващи със същата буква- всички си мислят, че е на тях?

Мисля че галено и съкратено име са различни неща. Галеното си е точно на -ка или -че, съкратеното е друго, ако е много дълго името. Примерът с Диляна си е за съкратено, иначе на умалително или галено би било Дилянка/Дилянче.

Аз държах на 3 неща за дъщеря ми:
Да има буквата "р"
Да не е много кратко или много дълго
Да има имен ден

Намирам традицията да се кръщава на баби и дядовци за много хубава. Ако хората заслужават- защо не.
Иначе дъщеря ми е с буквата на свекъра, но не е кръстена на него. ММ сънува че имаме дъщеря и се казва еди си как още преди да вляза в 3м. Даже незнаехме, че ще е момиче. Така я и кръстихме.

Аз предочитах в името да няма буквата "р", защото не знаех дали ще може да я произнася- и в интерес на истината, все още не се е научила да произнася добре тази буква В повечето случаи я произнася правилно съвсем неволно , но понякога изобщо не може да го направи...Иначе имах няколко варианта на имена които много харесвах, но отпаднаха отчасти поради тази причина (в моето име има "р").

Ох, понякога ми идват в повече някои неща. Името нали е за цял живот? Предполага се, че все ще се научи да казва буквата Р.

Моят критерий беше да го усетя като правилното, и да има хубаво галено име. Още първото мъжко име, което ми хрумна много се хареса и на мъжа ми, и синът ни е кръстен Самуил. Не ме притеснява, че е популярно напоследък.

Сега с второто пак имаме идея отсега - ако е момиче от много години насам имам любимо женско име, но и то пък стана доста популярно напоследък - Ема. Но съм си го избрала отдавна.

Ако е пак момче - отново много популярно 😁 - Калоян, с галено Кало, другите галени опции не ми кефят. Много харесвам Кирил, но нищо галено не ми звучи ок.