Фактори при избор на име

  • 14 046
  • 86
  •   1
Отговори
  • Мнения: 548
Чета тази тема от известно време и срещам всякакви изисквания, определящи избора на име.
Стана ми интересно дали има някакво преобладаващо предпочитание.
Споделете при вас кои бяха основните и водещи фактори, когато решава(х)те имената на децата си?

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 01:13 от пумпалче

# 1
  • София
  • Мнения: 1 125
Единственото ни изискване беше да чувстваме името като най-хубавото име, което можем да дадем на детето. Не сме се ръководили от предпочитани букви, кръщаване на роднини, популярност на името, дължина/краткост, имена на други деца в обкръжението ни, национално/интернационално или каквото и да било друго.

# 2
  • Мнения: 2 101
Да е италианско или да е широко-разпространено в Италия, за да си подхожда с фамилията. Да е добре прието в България и да се произнася еднакво и в двете държави. Пример: всички италиански имена се произнасят с меко Л - Изабеля, Лючия, а в България направо си го пропускаме - ИзабеУа, Учия и пр. Затова изключихме всички такива ‘конфликтни’ имена.

Имената на нашите деца: София и Джулия (неродена мома още, но скоро 😊)

# 3
  • Мнения: 2 699
За каката имах поръчка „Поне да започва с М”. Избрах име, което много ми харесваше. Един от моите критерии беше да има имен ден, а другият да ми харесва.
За близнаците беше по -трудно, защото таткото е.италианец и исках имената да звучат добре и да са лесно произносими и на двата езика. Мързешв ме да мисля и избрах имената на майка ми и на свекъра, които ми харесваха и отговаряха на всички мои критерии, а имено София и Дарио. Второто не беше прието от ММ и бая се препотих, докато намеря заместител. Кръстихме детето Стефан. Иначе имаше куриози, като таткото предлага Андреа за момчето, а каката предлага Андреа за момичето.

# 4
  • София
  • Мнения: 13 002
Ние държахме на това имената да са звучни и да имат имен ден на Цветница (тогава празнуват бабите и дядовците им), но да не носят името на някого от семейството, а да са със свои.

# 5
  • София
  • Мнения: 28 428
Името да е харесвано от двамата с мъжа ми и да не е кръстен на никого.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз имах два водещи критерия . Първо да са класически български имена, а не някакви модерни измишльотини като Офелия или Силвестър.  ooooh! И второ да имат имени дни на големи празници. Това ми беше важно. Защото аз нося сравнително рядко срещано име, което много си харесвам, но никой не знае кога имам имен ден. Включително хора, които черпя всяка година, продължават всеки път да се учудват "Ама ти имен ден ли имаш?". Пък и ми се струва хубаво именият ти ден да е на голям празник. За това избрах Гергьовден (защото ми е един от любимите празници, когато всичко е зелено и се възражда) и Никулден (защото много обичам морето).  Laughing

# 7
  • Мнения: 1 780
За мен е важно детето да е кръстено на някого. Аз съм кръстена на баба ми и това винаги ме е харесвало. А и така правиш някой щастлив.
Друг фактор е именният ден. Хубаво е човек да си има такъв.
И не на последно място звученето- ами да е нормално име, не измислено и да не е с остаряло звучене като Пенка, Радка, Димитрийка.

# 8
  • Мнения: 14 483
Да е рядко срещано и да има хубаво значение.

# 9
  • Мнения: 3 651
За мен беше важно имената да ми харесват, да са лесни за произнасяне и за чужденците, защото чух такива варианти на моето име, че.......... Също така да няма възможност за съкращение на името т.е. да звучи добре като се изговаря цялото, макар че за третото ми дете съкращавам името но въпреки това звучи добре.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 283
Аз имах 2-3 критерия, да ми харесва не  го броя за критерий, защото няма начин да избера име, които не харесвам:
1. Да има хубаво значение
2. Да има буква "р' в него (не е 100%, но е много хубаво)
3. Да има имен ден

# 11
  • Мнения: 37
За мен беше важно детето да е с българско име, а не някое "международно", което не го знаеш дори откъде точно идва. Simple Smile Избягвах дългите имена, не само защото в ежедневието винаги се съкращават по всевъзможни начини, а и защото все пак ако живее или работи в чужбина ще среща затруднения с правописа му и изговарянето от чуждоговорящи.. Освен това намирам за много хубава традиция да се кръщава на родителите ни. Използвах само първите букви обаче, тъй като никое от имената не ми хареса като за моето дете Simple Smile

# 12
  • Мнения: 3 545
За имената на момчетата исках задължително да имат буквата Р. Звучи ми по звучно и респектиращо, точно като за мъжко име. Името да не е твърде кратко, от 3-4 букви, но да не е и твърде дълго, защото фамилията е дълга. Да е често срещано име както в България, така и в чужбина.
За момиче критерият ми е малко по различен: да е кратко и без буква Р, останалото е същото.

# 13
  • Мнения: 11 747
Да не е от най- масовите имена. Да не е библейско. Да няма популярен имен ден. Да не е кръстена на никой.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Споделете при вас кои бяха основните и водещи фактори, когато решава(х)те имената на децата си?
Избрах имена, които ми харесват и които имат хубави значения.

# 15
  • Мнения: 4 125
Винаги ми е харесвало женското име Александра, от филма Москва не вярва на сълзи
Като разбрахме , че ще е момче- стана мъжкия вариант Александър
Но и сега да избирам име, бих се ръководила от това хем да е хубаво българско, хем да е международно, защото не е ясно къде ще живее отрочето след 20 години. Важно е да има хубаво умалително.

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 20:55 от The Invisible

# 16
  • Мнения: 4 042
Името на сина ми го сънувах в последните месеци на бременността и така си дойде само Wink Търсех само да е с определена първа буква и на сън ми дойде отговорът. Не го харесах особено, но реших, че това трябва да бъде. Важното е, че сега той си го харесва.

# 17
  • Мнения: 11 747
О, да, как забравих за значението! Важно беше какво означава името. С изумление бях открила, че едно, иначе приятно име, означава съперник. Е, няма да си кръстя детето съперник. Макар, че после като споделях с различни хора, някои харесаха именно това значение, но аз не.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 050
Да е много нестандартно и да не е кръстена на никой. Да е звучно и дълго, но да има хубав умалителен вариант. И да ми харесва значението.

# 19
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 265
Да има хубаво значение
Да има имен ден
Да не е прекалено често срещано
Да се произнася и пише лесно
Да е дълго
Да се харесва и на двама ни

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 18:35 от -veni-

# 20
  • София
  • Мнения: 7 984
Основното изискване беше името да харесва на мен и на мъжа ми. Бяхме се спрели на два варианта, като до последно не бяхме сигурни кое повече ни харесва. Бебето взе, че се роди на празника на единия светия (от двамата, които обсъждахме) и с това име го и кръстихме.
Другото изискване беше да е достатъчно международно звучащо, за да не се налага да си повтаря името по 20 пъти.

# 21
  • Мнения: 292
Единственото ми условие беше да няма р в имената.  Много трудно ми беше да харесам имена, с които не съм израснала и не значеха нищо за мен. Синът ми е с имената на мъжа ми, но разменени, а дъщеря ми е с единственото име, което ми хареса как звучи с второто име, което бяхме избрали, а и което не беше използвано от близки и приятели. Това беше и второто и по-трудно условие всъщност.

# 22
  • Мнения: 12
Харесвам българската традиция детето да се кръщава на баба/дядо. И двете ни деца са кръстени на родителите ни, като слава богу, имената са хубави и съвременни, в чужбина не биха имали проблем за писане и произнасяне. И двамата имат именни дни, имат и умалителни форми за обръщение.

# 23
  • Мнения: 6 992
Да не е често срещано беше моят основен.
Мъжът ми поиска да е на баща му, което не ми се струваше често срещано тогава и така го кръстихме. То пък се оказа от по-честите имена, ма се търпи, не е като Александър Grinning

# 24
  • Мнения: 18 547
Основни критерии при нас бяха.
1. Да не е често срещано
2. Да е сравнително дълго
3. Да е кралско и историческо(това ми е важно, защото съм историк и харесвам царски имена)
4. Да се харесва и на двамата
5. Да не е кръстена на никого
6. Да не е традиционно българско име
7. Да има хубаво значение
В последствие се отказах от моите любими имена, защото мъжа ми не ги хареса и двете, и въпреки, че години наред така си представях, че ще се казва дъщеря ми( с едно от тях) някак не ги усетих като нейни. Един ден на шега споменах едно име,(моя съученичка се казва така) той го хареса и реши одисеята с имената. Аз съм малко такава, до последно не съм сигурна и харесвам страшно много имена. Много се колебаех  как да я запиша, така и не можах да реша друго, и това си остана. Сега не мога да си я представя с друго име.
Ако е за момче ще имам други критерии. Там трябва да се мисли,че името ще става бащино и вероятно бих избрала нещо по-традиционно.😊

# 25
  • Свищов
  • Мнения: 873
Основният фактор беше да не започва с нашите и на родителите ни букви, за да няма сърдити.

След това да е красиво, с хубаво значение, да не е масово, но да не е изчанчено и да се харесва и на двама ни. Дъщеря ни се казва Аделина.

# 26
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 381
Критерият беше да ни харесват на нас с таткото и да са дълги.Аз харесвам дългите имена,по благозвучни са ми.
Само за второто дете исках да е първата буква от имената на моите родители.ММ не искаше да кръщава на неговите родители.

# 27
  • Мнения: 6 833
Не съм имала строго определени критерии при избора. Най-важно беше да ни хареса като звучене и значение (ако има такова). Исках да бъде интернационално, лесно за произношение и изписване на чужд език и да не бъде прекалено дълго.  

Общо взето смятам, че името на детето трябва да се почувства от родителите. Често тук срещам теми с изисквания за първоначална буква, брой букви, имен ден, да има/няма съкратено, да бъде оригинално, да носи някакво послание и т.н, предлагат се безброй имена, които отоговарят и въпреки това накрая родителите избират съвсем друго име.   

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 16:51 от Ванилия"

# 28
  • Мнения: 11 883
Отказах се от любимото си женско име, защото съвпада с фамилията. На сина си дадох едно от любимите ми мъжки имена.
Това, което беше важно за мен:
- да не съвпада с фамилията
- да е наложено в именната ни система, но да не е прекалено често срещано
- да няма варианти за изписване и произнасяне
Името на дъщеря ми го сънувах много преди да имам дъщеря. Сънувах момиченце с това име. За сина ми отхвърлих едно от любимите ми мъжки имена Калоян, защото и презимето, и фамилията са "владетелски" и в комбинация и със зодия овен реших, че ще стане много властно. Та Емил посмекчава малко харектера. И ми харесва значението - огнен, подвижен. И сега си имам един палав малък чаровник.

# 29
  • Мнения: 18 547
Ванилия много си права Simple Smile Другият път, ако такъв няма гледам за толкова много неща...
Най-важното е да се харесва.

# 30
  • София
  • Мнения: 3 948
Нямам деца, но съм мислила подобни неща.

Да не е често срещано име и да няма съкращения. Което всъщност трудно ще се получи, при положение, че не искам и да е трибуквено.
Моето е с 5 букви и може да има съкращение, но досега никой никога не го е правил. Винаги са се обръщали с цяло име, явно е удобно. Затова и аз искам да дам такива имена на децата си.

# 31
  • Мнения: 573
Да е 5-6 буквено, да ми харесва и кратката му форма (с мъжко име се оказа трудно) и просто да ми допада звученето. И най-трудното - да няма човек с това име, с който да имам лоши асоциации. Спряхме се на Борис (Бобо, Боби). Въобще не съм робувала на роднински имена и традиции. Нито са искали от нас с мъжа ми, нито пък ние сме такива хора. За момиче съм си харесала Ирина, само да не и викат Рени, че се изприщвам от този вариант (както и от Борко за Борис) Grinning

# 32
  • Мнения: 18 547
Ирена е Рени. Но не и Ирина. Не съм чула да наричат Рени Ирина,никога. Това, че е 3 буквено не е гаранция,че няма да де съкрати. Съкращавят ги и тях.

# 33
  • Мнения: 3 031
Да ни харесват на мен и мъжа ми.
Именни дни, значение, да бъде българско и т.н. не ме интересуват.

# 34
  • ту тук, ту там
  • Мнения: 7 392
Аз пък ненавиждам Боби за Борис. Нашият си е Борко и ми е много сладко!

Исках имената на децата  ми да са мъжествени, силни, традиционни за България, но не и съвсем непознати за останалия свят!

# 35
  • Мнения: 4 747
Моите критерии бяха следните:

- Да звучи еднакво добре и в България, и извън нея - синът ми е роден и живее в чужбина;
- Да няма звука ''р'' - не мога да го произнасям правилно;
- Да не е сред най-разпространените международни имена (например Мартин, Александър, Виктор);
- Да върви с фамилията, която е втората по популярност в България - не че за чужбината има значение, ама чисто фонетично (филолог съм и малко професионално изкривена на тема ''език'' Simple Smile)
- Да няма форма на галено - хич не ги обичам.

В лентичката пише как се казва синът ми. Турнах му двойно име, защото ми хареса комбинацията, но го наричам с двете имена само когато вече ме е докарал до ръба на нервна криза.

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 23:38 от Nedinka

# 36
  • Мнения: 548
Аз ще си отворя сама на въпроса. Simple Smile

За нас е важно да бъде кръстено на някого от родителите ни. Причините са много, най-вече, че и четиримата твърдо заявиха, че детето си е наше и ще се казва както ние искаме. И двете дойки са имали проблем с техните родители за нашите имена и твърдят, че “от това по-голяма простотия няма“.
Точно защото нямат претенции, а имат заслуги аз от дете си мечтая да имам дъщеря и да я кръстя на баща ми. С моя мъж като се запознахме той ми заяви, че има условие - ако има син да е на баща му. Нещата се нагласиха сами. Като под “кръстя“ имам предвид само буквичките.
Искаме имената да се изписват еднакво на латиница и на български.  
Да са нормални, нищо супер изчанчено.
И разбира се,  да звучат добре до имената на съпруга ми.
Още ми е рано, но след някой и друг месец се надявам да се захвана по-сеориозно с избора.

# 37
  • sofia
  • Мнения: 8 932
Имахме няколко критерии:
1. да са кратки и ясни за писане и произнасяне, защото фамилията е изчанчена и дълга и винаги се налага да се обяснява как се пише
2. да се пишат лесно на латиница
3. да не са на никой от родата

Имената и на двамата бяха измислени от кръстницата на големия. Той всъщност си е кръстен баш на нея.
Дребното стоя два дни без име, докато го измъдрим и пак тя даде предложението, което ни хареса.
За девойка имахме 4-5 измислени и харесани имена, но с мъжките се озорихме.

# 38
  • Мнения: 18 547
Пумпалче, пожелавам ти скоро да мислиш и ти на тази тема 😋😉
И аз да добавя,че не исках да има буква Р.
И че не исках галено. Та като стана дума ва галените-как решавате,че едно име не може да има галена форма?Като то на всички се измисля, дори и на най-кратките имена.

# 39
  • Мнения: 4 747
Пумпалче, пожелавам ти скоро да мислиш и ти на тази тема 😋😉
И аз да добавя,че не исках да има буква Р.
И че не исках галено. Та като стана дума ва галените-как решавате,че едно име не може да има галена форма?Като то на всички се измисля, дори и на най-кратките имена.

Ами някои не стават на галено или пък галеното е по-дълго от самото име и леко изчанчено, например Дамян, Калоян, Мила, Иво, Ая,...

От друга страна, може и да си зависи от човека и традициите във фамилията. Ние в наш'та фамилия не използваме галени имена. Моето име се състои от 8 букви и си има галено - всички колеги и приятели използват галеното ми име, всички от семейството ме наричат с цялото ми име. Племенникът ми се казва Даниел - никой от нас не му вика Дани, само Даниел.

# 40
  • Мнения: 598
Имената избирахме заедно с таткото, според както почувствахме, че е правилно. За дъщеря ми само сме допуснали и желанието/предложението на друг, а именно на големия ни син, той предложи името, след като бяхме избрали на кой да е кръстено детето. Аз лично държах да имаме по едно дете кръстено на едната двойка родители и на другата двойка, но не задължително на всички родители. За третото държах да не е на никой от двойките родители, защото нямаше да е честно спрямо единия, който ще е пропуснат. И не допуснахме никой да ни се налага за имената, макар и не всички да бяха съгласни с изборите ни.

# 41
  • Мнения: 2 699
Каква е тази мода да нямали децата галено име. Свекърва ми само това повтаря и ги нарича с цели имена. В началото и сина си беше подковала, та ми пробутваше подобни приказки. Като не го отразих и взе и той да ги нарича, как ли не.

# 42
  • ту тук, ту там
  • Мнения: 7 392
Да, и аз се чудя за умалителните! Аз много мразя да ми говорят на цяло име например! Е, и за умалителните имам претенции, обаче пък без ми е ... 🤐

# 43
  • София
  • Мнения: 3 948
Е какво толкова се чудите... както вие харесвате съкращаване, така някои хора не харесват.


Имам си име и не желая да ми измислят интерпретации. Това е моето виждане. На мой познат, който се казва Александър, всеки му казва както му дойде - Сашо, Алекс, Але и пр. изислици. Нормално да не ми харесва.

# 44
  • Мнения: 6 833
Всеки си има различно виждане за умалителните, мен дори и непознати хора ме наричат със съкратено име, защото цялото ми е дълго.
На детето ми почти веднага след като се роди започнах да я наричам с галено име и близките ни също започнаха да използват тези умалителни. Лично за мен не си представям да се обръщам към нея само и единствено с цяло име. Но има и такива и такива родители и това е тяхно решение.
Едно от любимите ми имена има кофти умалително и това беше основната причина да не ми е в класацията, защото колкото и да го избягвам неминуемо някой щеше да използва. Смятам, че докато са малки децата трябва да се уважава избора на родителите им за това как да се обръщаме към тях, но по-късно когато сформират собствен приятелски кръг нещата се променят.  

# 45
  • Мнения: 2 101
На моето дете му казвам и галено и цяло име. Важно е за мен да свикне да се използват и двете. Откакто живея в чужбина свикнах да ми казват цялото име и ми харесва, но като малка нашите го използваха само, ако съм сгафила нещо и никак не обичах някой да се обръща с цяло име 😁

# 46
  • Мнения: 6 992
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Grinning Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))

# 47
  • Мнения: 2 101
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Grinning Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))

За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳

# 48
  • Мнения: 2 699
Естествеено, че всеки ще нарича себе си и децата си, както му харесва. Аз съм афектирана, защото се опитаха да ми наложат мнение за собствените ми деца и от там, като ми каже някой, че не иска даува галено име, в мвн се задейства защотно-агресивна реакция.

# 49
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 381
Не знам защо но към дъщеря ми винаги съм се обръщали с галеното име,много рядко с цялото и то когато трябва да я нахокам.С малкия е точно обратното.Почти винаги се обръщам към него с цялото име.Но на него не му харесва.Прави ми забележка,че бил Миро ,а не Мирослав.
Свекървата не използва галени имена.Тя всички нарича с цяло име,както и моя баща.

# 50
  • София
  • Мнения: 2 271
И при първият ми син и при сегашната ми бременност, критериите са еднакви. Името трябва да е нормално, не изчанчено, да е ясно как се пише и как се произнася - да не се налага да пояснява правописа всеки път, като се представя някъде, а и да се избегнат грешки по документи. Да е разбираемо за чужденците и да не се налага да го променят, за да го изговарят. Също трябва да звучи добре в комбинация с презимето и фамилията.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да  е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.

# 51
  • Мнения: 6 992
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Grinning Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))

За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳
Цялото ми първо име - Михаела. Не може да съм виждала някого  веднъж в живота и да ми се обади и да ми каже: "Мика, еди какво си...". Щото на Христо Стоичков на дъщеря му така и казвали, та затова и тя така решила да се обърне към мен. Simple Smile

# 52
  • Мнения: 18 547
Имам позната Михаела. Казват и Хели.  Или Мише.

# 53
  • ту тук, ту там
  • Мнения: 7 392
И при първият ми син и при сегашната ми бременност, критериите са еднакви. Името трябва да е нормално, не изчанчено, да е ясно как се пише и как се произнася - да не се налага да пояснява правописа всеки път, като се представя някъде, а и да се избегнат грешки по документи. Да е разбираемо за чужденците и да не се налага да го променят, за да го изговарят. Също трябва да звучи добре в комбинация с презимето и фамилията.
На късмет, първият ми син е кръстен на свекър ми, защото името е хубаво и отговаряше на всички гореизброени критерии. Вторият ни син няма да  е кръстен на никого, но името отново е според горните изисквания.

Ти второто ми аз ли си? 1:1! 😊

# 54
  • Мнения: 2 500
Да е рядко срещано и да има хубаво значение.

Това плюс да е кръстено на някоя баба или дядо. Та в този ред на мисли бая се озорих и преди 13 години, и сега да измисля едно мъжко и едно дамско име. Мисля, че се справих, особено с дъщеря ми. Там надминах себе си.  Joy

# 55
  • Мнения: 2 718
На мен не ми харесва, когато неособено близки познати или клиенти ми говорят на малко име. Още по-ужасно е, когато те си измислят как да ми е съкращението. Бррр. Автоматично ми стават несимпатични Grinning Иначе нямам против галеното си име и роднини, колеги, приятели да ми казват така:))

За клиенти разбирам, ама познатите как трябва да се обръщат? Ще ми е странно някой, макар и далеч, познат да ми г-жо Иванова 😳
Цялото ми първо име - Михаела. Не може да съм виждала някого  веднъж в живота и да ми се обади и да ми каже: "Мика, еди какво си...". Щото на Христо Стоичков на дъщеря му така и казвали, та затова и тя така решила да се обърне към мен. Simple Smile

"Мика" пак се ядва, на един Михаил му казват "Мишенце" и то колеги в работа Simple Smile
За името на детето, чисто егоистично и космически подходих, каквото чувствах, че е ОК, това.
Никаква рода и т.н.

# 56
  • Мнения: 410
Ние държахме на това имената да са звучни и да имат имен ден на Цветница (тогава празнуват бабите и дядовците им), но да не носят името на някого от семейството, а да са със свои.
И при избора на името на дъщеря ми държах на същото.Затова тя се казва с прекрасната име Елица 😊

# 57
  • Мнения: 8 890
И на мен ми се струваше важно галеното име, но за детето ми избрахме име без готовност за галено, което да ми харесва. Обръщам се към нея на -ка или -че и така ми харесва. И така разбрах, че може и без галено.

# 58
  • Мнения: 18 547
И на мен ми се струваше важно галеното име, но за детето ми избрахме име без готовност за галено, което да ми харесва. Обръщам се към нея на -ка или -че и така ми харесва. И така разбрах, че може и без галено.
Блу, все по-често се замислям, че е много важно това галено. Галените на дъщеря ми на името не харесвам, но това не ме отказа.
Обаче всеки иска да го съкрати и всеки пита как й казваме. В къщи и сред родата се наложи на "ка" и на "че" и свикнахме. Но по-нататък не знам как ще е.
Това е първия въпрос от приятелки и познати като родих-как ще й казвате? Сякаш детото няма име. В началото много се дразнех, сега взех да възприемам всички галени форми, който както иска, така да я нарича.

Скрит текст:
Моята братовчедка се казва Диляна. Дили я наричаме. Диди ненавижда. А тя самата като дете се наричаше Ляна, Ляче и отвреме-навреме и така й казвахме като беше още много малка. Та това ме навява на мисълта, че и моята може някак да си го съкрати като проговори.

# 59
  • Мнения: 3 029
Не харесвам да ме наричат с галено име, защото цялото ми име е в пъти по-хубаво от всички измислени варианти. Писнало ми е всеки да си измисля умалителни обръщения по свое усмотрение.

# 60
  • Мнения: 18 547
Не харесвам да ме наричат с галено име, защото цялото ми име е в пъти по-хубаво от всички измислени варианти. Писнало ми е всеки да си измисля умалителни обръщения по свое усмотрение.

Ето, че имало и други. Мен за 29 години три пъти да са ме нарекли с цялото ми 9 буквено име. Или само по официални поводи, институции и прочие. Толкова съм свикнала с галената форма, че дори се представям понякога с нея. Но, виж за детето не ме кефи. Губи се цялата красота на името.
Всичките ми приятелки като избираха имена за децата си им беше много важно галеното като фактор.

# 61
  • Мнения: 8 890
Това е първия въпрос от приятелки и познати като родих-как ще й казвате? Сякаш детото няма име. В началото много се дразнех, сега взех да възприемам всички галени форми, който както иска, така да я нарича.
Чудесно е, че питат, за да не се стига до
Писнало ми е всеки да си измисля умалителни обръщения по свое усмотрение.
А Диляна е точно от имената, които нямат нужда от галени. Достатъчно е Дилянка или Дилянче.

# 62
  • Мнения: 71
Исках да е кръстено на баща ми, да не е дълго, да е звучно, да има хубаво умалително, да има имен ден (което при харесаното от нас име нямаше как иначе). Така без никакви размисли, имахме един единствен вариант, който наистина много ми харесваше и съчетаваше всички критерии Wink 

# 63
  • Мнения: 27 410
Искахме да си има свое собствено име (дадохме и и второ име което е на леля на ММ- аз избрах първото име, а ММ второто). Да не е масово срещано, да звучи добре и да се произнася лесно и на БГ, и на езика на ММ, да има възможност и за съкращаване (умалително име което да звучи добре). Има си 2 имени дни, като единият имен ден е според БГ календара, а другият- според чужбинският. Държах много и двете и имена да си отиват с фамилията и да звучат хармонично заедно. Също така, съобразихме се и с това как ще се изписват и в документите и имената.
Разбира се, след като се роди детето Laughing установих, че предпочитам да и казвам на галено с цялото и първо име (с едва 4 букви е) или просто да добавям по едно -че към него. Grinning Така го усещах отвътре. Но когато порасне ще прецени сама как и е по-приятно да я наричат. Grinning Разбира се, имахме и още имаме познати които  се опитват да "побългаряват" чужбинското име, както и такива които поиталианчват първото име (което според мен е универсално, не е нито Бг, нито чуждо)- явно така им е по-лесно Crazy В началото малко се дразнех, но вече ми е все едно кой как точно и казва- само държа в училище например да и изписват двете имена, или поне първото да използват (отначало имаше учителки които изписваха само второто и име, както и такива които и пишеха двете имена съединени Crazy ).
Някой ден, ако се наложи да измислям име, съм си харесала няколко. Пак ще искам да има възможност и за галено име, да звучи добре и на двата езика, да се връзва добре с фамилията. Фактори като имен ден и да има 2 имена (тук няма бащино име) ще ми бъдат по-второстепенни.

# 64
  • Пловдив
  • Мнения: 52
За мъжа ми е важно детето да бъде кръстено на някого, затова решихме да е на баща му, НО аз държа да не вземаме точно същото име, а детето да си има индивидуалност и в крайна сметка сме избрали име, което от една страна да произлиза от името на бащата на мъжа ми, а именният ден се пада на моят имен ден и рожденният ден на майка ми...така с един куршум - три заека Simple Smile

# 65
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 993
В нашето семейство задължително децата се кръщават на член на семейството.Ако е първородно дете,то трябва да е на жив човек, ако е второ или следващо може и на покойник.Не е необходимо да е цялото име,може само първата буквичка да се вземе.Примери много-аз съм Елица на баба Елена,сестра ми Габриела на татко Георги и дядо Георги,съпругът ми -Емил на двете си баби-Елеонора и Милка, синът ни-Станислав -на двамата си дядовци Славчо и Светослав,малката ми братовчедка е Преслава на майка ми Полина и баща си Светослав и т.н. Освен това е желателно също детето да има и имен ден.
Сега планираме второ дете, ако е момиче аз за себе си съм решила да го кръстя дословно на свекървата-Румяна,много ми харесва името, а и свеки заслужава този жест повече от всеки друг на света.За момче не съм мислила име,но ще искам да завършва на -слав, пък дано се спрем на някое подходящо...

# 66
  • Мнения: 18 547
За мен буквичката не значи кръщаване на някого. Дете да е кръстено на някого приемам ако името е дословно същото или пък поне много близко. Но разбира се всеки както го чувства.😊

# 67
  • Мнения: 548
За мен буквичката не значи кръщаване на някого. Дете да е кръстено на някого приемам ако името е дословно същото или пък поне много близко. Но разбира се всеки както го чувства.😊

А сопоред мен пък е кръщаване, когато изрично е казано. Баба ми се казва с доста “ретро“ име с В, което нашите не са искали да приемат, е аз се казвам с В и съм кръстена на баба. И тя го знае, и аз го знам и като говорим за имена го казвам винаги. В същото време братовчедка ми е “кръстена на себе си“, не веднъж е заявено, че не е на никого. Името на дядо и започва със същата буква, но никой не приема, че тя е кръстена на него.
За мен това е логиката, живи и здрави се надявам да мога да я приложа, защото името на баща ми е готино за България, но не и извън, а ние не живеем там за сега. Ще взема буквата или първата сричка и пак ще е на тате. Two Hearts

# 68
  • Мнения: 6 833
Според мен много зависи от самите имена, това дали се счита, че даден човек е кръстен на някого. А и е важно как родителите и близките чувстват нещата. Ако човек, на когото ще се кръщава е с остаряло име, което не звучи добре и се вземе производно име, го приемам. Същото важи и за разнополовите имена, защото не всяко име има вариант за мъжки и женски род.
Но има и немалко случаи, в които се кръщава с еднаква буква с цел отбиване на номера, т.е. ще си кръстя детето с буквата на свекърва, да си мисли, че е на нея, пък аз ще си знам, че не е.

Давам пример какво искам да кажа - дядо Антон, дете кръстено на него Антоан, Антонио.
Ако да речем детето е кръстено Анатоли за мен лично няма нищо общо с дядо му Тони, макар и да носи неговата буква.
Но всеки има различно виждане и го приема по свой си начин.

Лично аз не харесвам традицията с кръщаването на баби/дядовци. Много уважавам както моите родители, така и свекърите си, но нито един от тях не носи супер хубаво име, така че да кръстя детето си на него. А дори и да беше така, смятам, че с такъв жест, ще пренебрегна останалите родители.

# 69
  • ту тук, ту там
  • Мнения: 7 392
За мен буквичката не значи кръщаване на някого. Дете да е кръстено на някого приемам ако името е дословно същото или пък поне много близко. Но разбира се всеки както го чувства.😊

По принцип и аз така мисля, но примерите, дадени от Елислава за тяхното семейство, намирам за удачни! Simple Smile

Ванилия, и с теб съм съгласна. 😊

# 70
  • Мнения: 27 410
И за мен буквичката не е кръщаване на някого, но от друга страна, по-добре дете кръстено на някого само с първата буквичка и от сърце, отколкото дословно кръстено на някого, но насила....Имам позната кръстила дъщеря си Витка (на свекървата)- викат и Вики. Според мен двете имена нямат нищо общо едно с друго; нямаше ли да е по-добре да кръстят детето Вики, пък свекървата да си знае, че е на нея? Wink Или пък Недялка- Нели не било същото Crazy , но от раждането детето е наричано...Нели. Веднага щом стана на 16 г. си смени името и официално, друга нейна роднина с това име също..... Rolling Eyes
Важно е и как хората го усещат това кръщаване с буквичка. За мен няма по-грозно нещо от това едно дете да е отблъсквано от роднини само защото името му не е до последната буквичка еднакво с тяхното. И да, ако детето е кръстено на някого според мен това означава, че родителите са казали на кого е кръстено (пък дори и да е само с една буквичка). Иначе какво става ако в семейството има по много хора с имена започващи със същата буква- всички си мислят, че е на тях? Laughing

# 71
  • Countryside
  • Мнения: 11 626
Мисля че галено и съкратено име са различни неща. Галеното си е точно на -ка или -че, съкратеното е друго, ако е много дълго името. Примерът с Диляна си е за съкратено, иначе на умалително или галено би било Дилянка/Дилянче.

Аз държах на 3 неща за дъщеря ми:
Да има буквата "р"
Да не е много кратко или много дълго
Да има имен ден

Намирам традицията да се кръщава на баби и дядовци за много хубава. Ако хората заслужават- защо не.
Иначе дъщеря ми е с буквата на свекъра, но не е кръстена на него. ММ сънува че имаме дъщеря и се казва еди си как още преди да вляза в 3м. Даже незнаехме, че ще е момиче. Така я и кръстихме.

# 72
  • Мнения: 27 410
Да има буквата "р"
.........................
Намирам традицията да се кръщава на баби и дядовци за много хубава. Ако хората заслужават- защо не. -  Peace
Аз предочитах в името да няма буквата "р", защото не знаех дали ще може да я произнася- и в интерес на истината, все още не се е научила да произнася добре тази буква Laughing В повечето случаи я произнася правилно съвсем неволно Crazy , но понякога изобщо не може да го направи...Иначе имах няколко варианта на имена които много харесвах, но отпаднаха отчасти поради тази причина (в моето име има "р"). Heart Eyes

# 73
  • Мнения: 2 500
Да има буквата "р"
.........................
Намирам традицията да се кръщава на баби и дядовци за много хубава. Ако хората заслужават- защо не. -  Peace
Аз предочитах в името да няма буквата "р", защото не знаех дали ще може да я произнася- и в интерес на истината, все още не се е научила да произнася добре тази буква Laughing В повечето случаи я произнася правилно съвсем неволно Crazy , но понякога изобщо не може да го направи...Иначе имах няколко варианта на имена които много харесвах, но отпаднаха отчасти поради тази причина (в моето име има "р"). Heart Eyes

Ох, понякога ми идват в повече някои неща. Името нали е за цял живот? Предполага се, че все ще се научи да казва буквата Р.

# 74
  • Blondeville
  • Мнения: 2 843
Моят критерий беше да го усетя като правилното, и да има хубаво галено име. Още първото мъжко име, което ми хрумна много се хареса и на мъжа ми, и синът ни е кръстен Самуил. Не ме притеснява, че е популярно напоследък.

Сега с второто пак имаме идея отсега - ако е момиче от много години насам имам любимо женско име, но и то пък стана доста популярно напоследък - Ема. Но съм си го избрала отдавна.

Ако е пак момче - отново много популярно 😁 - Калоян, с галено Кало, другите галени опции не ми кефят. Много харесвам Кирил, но нищо галено не ми звучи ок.

# 75
  • Мнения: 27 410
mardji1, лично аз познавам не един човек който не може да произнася тази буква. Съответно, предпочетох в първото име на дъщеря ми да я няма- а и името което избрахме така или иначе ми хареса най-много от всички. Като се замисля, има "р" във второто си име, но него по-рядко го използва.
В крайна сметка, всеки сам си избира име за детето- и всеки си има различни критерии. Не е казано, че едните са по-правилни от другите.  Peace
В първи клас си имах обожател- Кирил. Като се замисля, викаха му Кириле, Кирчо, Киро и Кира.... ooooh! На мен също тези варианти не ми допадат, а иначе името ми харесва. Peace

# 76
  • Мнения: 8 890
Не мога да казвам "р". Но не опитвам цял живот, от мноого години съм спряла да се уча и не ми пречи. В името на детето ми няма "р".

# 77
  • София
  • Мнения: 4 283
Аз се научих да казвам "р" на 18г. Иначе това ми беше най - важният критерий -  казват, че тази буква носи много силна енергия и дори и в галерия вариант на дъщеря ми я има. А баща ми все още не може да изрича"р"

Последна редакция: вт, 20 мар 2018, 09:25 от Светулчица

# 78
  • София
  • Мнения: 39 740
Не съм се замисляла за буквата "Р" и наличието ѝ в имената на децата. В името на първото ми дете я няма, но в името на второто я има.
И аз и ММ не можем да казваме "Р". При мен проблемът е леко скъсена юздичка. Майка ми не се е навила на операция.
Дъщеря ми се научи да казва "Р" в детската градина, а синът ми все още не може (9г).

# 79
  • Мнения: 18 547
Аз пък твърдо не исках Р. Казваме я перфектно,но ми е малко силна,груба буква.

# 80
  • София
  • Мнения: 4 283
Аз не съм правила операция. На 18г тръгнах на логопед и за 3месеца се научих Simple Smile

# 81
  • Мнения: 27 410
Аз не съм правила операция. На 18г тръгнах на логопед и за 3месеца се научих Simple Smile
Имам приятелка която не може да произнася "л"- казва се Весела което произнася като "ВесеУа". Тя отказваше да ходи на логопед- беше убедена, че нямало да се научи Shocked....На нея и създаваше неудобство това "л", казваше на прясното мляко само "прясно", изобщо...заменяше всяка една дума с "л" със синоним, само и само да няма "л"...Честно казано, аз сигурно нямаше и да забележа дали произнася или не "л" ако тя не ми го беше казала Mr. Green Не съм се и замисляла, че има хора които не могат да произнасят тази буква. Blush Но пък хора около нас са и правили забележка да се научи да казва "л" Crazy ooooh! Буквата "л" я има в името на дъщеря ми- но там вече гледах да може да се произнася еднакво и на бг, и на езика на ММ.
Принципно, за мен името е или красиво и добре звучащо, или не чак дотолква, независимо какви букви има в него. Имена като Чоно и Щеру (имената не са измислени от мен, има такива хора) не ми звучат добре, въпреки че обожавам буквите "н", "р", "е"......

# 82
  • Мнения: 11 883
В името на дъщеря ми има и двете букви - Р и Л. Р казва, но Л, често пъти произнася неправилно и се налага да я коригирам. След като й обърна внимание и го произнеса аз, тогава и тя го казва. Ходи на логопед, но по други причини (късно проговаряне и дислексия). Изчисти преди време доста звуци, остана Ш-то. Но няма как да предвидим дали детето ще има тредности с някой звук. И дори да изберем име без този звук, бащиното и фамилното може да го съдържат, а и толкова думи в езика имат и Л и Р. Но, ако майката или бащата не могат да го произнасят има логика да се избегне при името на детето.

# 83
  • Мнения: 27 410
Така е, няма как да предвидим всичко. Ако бяхме избрали име което да ни харесва наистина най-много от всички други и имаше примерно "р" или "щ" и т.н. сигурно нямаше да се откажем от него само по тази причина. Peace И двамата с ММ произнасяме добре и "р",и "л", но няма как да знаем дали и за детето ще е така....Но  за "л" знаех на 100%, че ще трябва да е меко, за да можем и аз, и ММ да произнасяме името еднакво.
За "р" не си спомням точно на кой етап се замислих....избрахме името сравнително късно, 2 седмици преди термина; почти до последно имена като Карина,Кристина,Елеонора и др.  (всичките с "р") ми бяха сред "фаворитите", т.е. явно през почти цялата бременност съм ги считала за вероятни имена, въпреки буквата "р". newsm78

# 84
  • София
  • Мнения: 8 635
Нашите изисквания бяха да харесват и на двама ни. Да са с български произход. Това е.
Лично моите изисквания-не харесвам повечето универсални имена-Виктор, Александър, Мартин, Кристиян.Но не харесвам и български фамилии с чуждестранно първо име.Твърде архаичните български също не ми допадат. Но все пак бих избрала Цанко пред Леонардо Simple Smile Допадат ми славянски или с гръцки произход.
Мъжът ми не искаше да започват с буквата на никой дядо или баба, да не са кръстени на никого.   
Първият път той искаше Живко, аз не. Изредих му няколко имена- Явор, Андрей, Ясен, Огнян, Орлин, Калоян, Ивайло. Избра Огнян.
Вторият път искаше да е Росен. Още повече не ми харесваше и до раждането спорехме. Тогава пак му изредих горните, като добавих Момчил, Лъчезар. Избра Орлин.

За момиче имам любими имена, не специфични изисквания. Но вероятно пак щяхме да влезем в спор, защото той харесва едно, което не ми допада.

# 85
  • София
  • Мнения: 409
Първото дете го кръстих на свекър си дословно, второто на майка ми, като малко го преиначих. Третото си го избрахме ние с мъжа ми.

# 86
  • Германия
  • Мнения: 3 418
Изискванията ми/ни за има са
- да е рядко срещано и
- да не познаваме никого с това име и
- разбира се, да харесва и на двама ни, а да не е компромис
- да не се съкращава по някакъв тъп или елементарен начин ( има много хубави, дълги имена, малко засукани, но интересни, които като ги съкратиш си губят чара напълно)
- да звучи добре с фамилията

Гелено име, имен ден, кръстено на някой, значение.. все неща, които не ме интересуват. ММ беше абсолютно против англоезично име, аз не исках българско или някое типично немско

Общи условия

Активация на акаунт