Помагате ли с домашните и уроците на петокласник?

Тя няма да ходи на школа. Подготовката при нея върви още от 5 клас. Заложили сме на индивидуални уроци. Майка ми е учителка по математика и я експлоатираме по скайп за видео уроци ежедневно. Модернизирахме зорлем бабата. 

DS, от това, което написа за първи клас има огромна вероятност детето ти да е с дислексия. Трудностите по БЕЛ рядко са свързани с трудности по математика, както е при моето дете. Най-често затрудненията са в едната област. Детето ти се е научило да чете и пише, но хаби твърде много усилия, за да си прочете урока, явно не разбира добре прочетеното, затова и успехът по БЕЛ и разказните е нисък и няма интерес към тези предмети. Развивайте математиката, но консултирай детето със специалист, за да му помогната да подобри четенето и разбирането.

Изпитваше огромни трудности, защото не знаеше всички букви, а етапът с ченгелчетата много бързо го минаха и започнаха с букви, срички и диктовки. Беше му трудно да запомни буквите, а едновременно с това трябваше вече да умее да пише и чете.
Моя е вината, че не натиснах в подготвителна група на буквите и сричането и съм сигурна, че щеше да му е много по-лесно.
И тук дойде първият ми сблъсът и недоумение от учебната система-защо е нужно детето да отива научено в първи клас. А също и защо ваканцията преди втори клас родителите трябва да ги учим на таблицата за умножение и деление? Защо е нужно да се лети през материала? И още много "защо"...
Онзи ден си поговорих с госпожата по математика и каза, че много от тях не разбирали урока в час, но нямало начин, трябвало да се следва програмата и да се минава на следващия урок. Е добре де, но защо трябва да се мъчи с домашното цял ден и аз прибирайки се от работа да проверя и да видя, че е грешно, да разбера, че не е схванал урока и да седна вечерта в 19-20 часа до обяснявам урок, защото на другият ден госпожата няма да има време, понеже трябва да се минава на следващия?
Току що учихме заедно урока за газова обмяна по ЧП. Ами то аз се охлетох като пиле в калчища на втората част от урока.
По история изобщо нямам намерение да си го причинявам, защото дори и научавайки го наизуст след два дни гаранция няма да помни нищо.

Ученето наизуст не върши работа, освен да губи ценно време и да коства усилие. Поговори с детето добронамерено какви трудности конкретно среща. По история използвайте видеоуроците от уча се, ако трябва да помни дати - направете мемори карти - от едната страна събитие, от другата дата или владетел-събитие. Чети уроците му на глас, нека той да слуша. Вероятно слуховата му памет е добре развита. Маркирай (с цветен маркер) това, което трябва да научи от урока. Не е нужно да е цяло изречение, само важните думи, пълнежът го пропускайте. Научи го как да си проверява значението на всяка дума, която не разбира. Потърси му учебници, които са на вестникарска хартия, гланцът пречи на децата с дислексия, даже и да не гланцирана хартията, бялото дразни. За дислексия е по-добре фонът да е кремав или мръсно бял. Дребният шрифт и стандартното междуредие също може да затрудняват прочитането на текста. Ако имаш възможност набирай това,което трябва да прочете и научи на Комик санс, (дано не греша), размер на шрифта 16 и разпечатвай на бледа хартия. Това е най-удачно за дислексия. Това на първо четене. И непременно се консултирай със специалист за точна диагностика.
Пращай го на консултации. Всеки учител има задължително консултации. След първия срок, децата, които имат нисък успех и срещат затруднения не са ли на допълнителна подкрепа? Попитай и за това, безплатно е. Учителите по тези предмети, по които има трудности могат да му дават индивидуални консултации, както и работа с училищния психолог (ако има такъв) за изграждане на самочувствие, такива деца най-често са с ниска самооценка, защото срещат трудности, а другите ги мислят за по-глупави или мързеливи.

Дават големи домашни, защото си мислят, че така трябва. А едно голямо домашно е кипене на безсмислен труд, отколкото да дадат пет задачи и те да са смислени.
Първо трябва да се убедите, че детето вижда добре - заведете го на очен, но да направи пълен преглед, включително дали детето има диоптър или астигматизъм. Много често децата просто не виждат добре и затова им е трудно четенето и писането.
Не се знае дали има дислексия или няма, нито дали е зрително-пространствено, паметово, трансфер на знанието или езиково, което е свързано с разбирането. То затова е измислена диагностиката, за да се види на кое ниво или нива е нарушението.  Обикновено  щом има проблем с четенето и писането, има проблем и с математиката, защото са свързани. Натискането в предучилищната за букви и срички е относително, а в предучилищната при свестни учителки децата излизат напълно подготвени за първи клас. Ако нещата не се оправят и не се достигне нужното ниво на грамотност, математика и разбиране, в пети клас става катастрофа.

Andariel, аз не мога да те разбера. Хем учителите са много добри, щом ги разбират част от децата в класа, хем не знаят какви домашни дават (например по математика задачите да са написани по два пъти). От друга страна от сега родителят трябвало да реши дали да възпитава Шумахер или таксиджия. Ама някак не можело да възпитава програмист, защото (тук вече всяка логика ми избяга)

Та ей така за разнообразие да попитам, ако тебе са те тренирали за Шумахер, какво се случи, че не се получи?

За Андарил не знам, но за себе си мога да кажа, че бях много амбициозна като дете, сега също. Никой не ме е тренирал за нищо, не са се интересували особено от мен. Семействата около мен и моето си бяха такива. Аз за себе си си съм постигнала много, но съм много далеч от Шумахер. Мои познати постигнаха много повече от мен при равни други условия -пиша всичко това за да убедя, че всичко това е било извън родителски усилия. Тоест за мен тезата, че родителят може да отгледа Шумахер е абсолютно невярна, ако ще и на челна стойка да застане. Родителят може да е до детето си, да го подкрепя, но нищо грандиозно в живота на детето му не зависи от него. Кой да е Бил Гейтс, кой да е Шумахер и кой Марк Зукебърг го решава съдбата, не родителят.

кое не се е получило, Валя, при мен? Всичко си се получава идеално, а и не зная с теб да се познаваме, че да знаеш какво ми се е получило и какво не. Мен не са ме тренирали за Шумахер, просто се справях, дори не е стоял въпросът кое как да е, аз си знаех и съм от амбициозните, така съм била цял живот явно. Образованието и работата, които искам - имам ги. Всичко си е супер, а някои трудности са част от нещата, иначе няма развитие. Винаги съм била или от почти пълните отличници, или отличник на випуска. И на стари години. И в работата си съм много добра, имам положителни резултати, които се виждат. Кое да не ми се е получило? Или много ти се иска да не ми се е получило? Е, да, разбирам те, гадно е на друг да му се е получило, особено ако искаш да кажеш нещо гадно за него.

 Учителите карат по програмата, разпределението и методиките, на които са ги учили и които са разписани по системата, по която преподават- избират учебници, книга за учителя и карат по нея. Да не говорим, че много от нещата, които правят, ги правят по инерция и ако ги питаш, не могат по никакъв начин да ги обосноват. Примерно, любимият ми препис - досега който учител съм питала защо толкова обичат да дават препис и какво искат да постигнат, защо диктовката, направена в клас трябва да се препише за домашно, вместо да се продиктува отново и изобщо каква е научната или практическата основа и полза оттози прословут препис, никой не е успял да ми даде смислен отговор. Нито с прости, нито със сложни думи.
Да, родителят решава, защото детето е негово, а не на учителя. Амбициозните родители обикновено са амбициозни и за децата си, така че изненадите са редки.

Ще взема да ти видя хисторито, да не си някоя реинкарнирана потребителка.

човек може да възпита у детето си увереност на Шумахер. Това дава крила и детето може да постигне много. Ако не мисли като Шумахер, няма да е Шумахер, то не може всеки да е Шумахер. Всичко си зависи от родителя при равни други условия.

E, Andariel, прие го много навътре. Не исках да те засегна в никой случай. Напротив, много се радвам, че има успели хора. И го пожелавам на всяко едно детенце тук, че и родители. Това за Шумахер беше шега – не видях българи пилоти на F1 в неделя. А и едва ли някога амбициите ти са били да точно F1.
Голяма част от нещата които пишеш са така. Но да обвиняваш майка, че не възпитава детето правилно, само защото то трудно се справя в училище, също не е много редно. Дори и за собствено оправдание да казва, че училището не е всичко, значи има нужда от това.
Не може просто така да се каже, че някое дете няма да влезе в това или в онова училище. Още повече, че влизането зависи от един изпит, а не от цялостното представяне на детето през първите седем години в училище. Много по-голям проблем ще е за детето, ако попадне в неподходящо училище.
Също видях, че е голяма грешка да тренираш дете за Шумахер, ако то да иска да прилича на Рони О‘Съливан*. И там вече мъчението е взаимно. Ясно е че майката иска най-доброто, но то не е еднозначно определено. В четвърти клас моето хлапе отказа да ходи на училище, защото класната го била обидила пред всички и той не останал длъжен. Представи си какъв ужас е това за майката дресираща Шумахер. А то било просто. Поседя шест месеца вкъщи, беше готин, беше горд и после му писна. Върна се в пети клас по-мотивиран от всякога. В шести клас се разсърди на учител и го преместих в друго училище в седми. Завърши блестящо. Е аз вече се примирих, че немската дисциплина не е присъща за моето дете и няма да възпитам Шумахер. Ще трябва да държа каишите доста по-отпуснати, само колкото да го държат в пътя.

(*Рони О‘Съливан е състезател, който е непобедим когато иска. Но на повече от половината състезания му писва по средата или противника му става досаден и си тръгва. Играе, но само колкото да се задържи в елита, а не за да е пръв.)

Какво значи "реинкарнирана"?

не обвинявам майка, че възпитава детето си неправилно, а казвам, че първо тя трябва да си изясни за себе си какво иска. Аз виждам някаква несигурност, макар тя да прави много и в момента, не е оставила детето на самотек. Но сякаш тя самата не си вярва. По-смело!  Понякога човек трябва да каже "хоп" и да скочи. Няма какво да изгуби, а само може да спечели.
Малко едностранно приемаш това за дресирането за Шумахер. Ако детето откаже да ходи на училище, това не означава, че майката с Шумахер ще умре от мъка. По-скоро ще защити детето си и ще говори с учителката. То и моето имаше един такъв период, но не че не искаше да ходи, а не му беше приятно. Тогава разнищих какво и как е станало и поставих нещата ребром - учителката да не коментира детето по никакъв начин, а ако го изпитва, да го изпита, да му пише оценка и толкова. При нас пак бяха нещо като обиди, но от типа "еее, ти пък, все всичко знаеш, все са те научили вкъщи, като толкова вашите знаят, те да те учат". Не можа тази жена да понесе, че не е алфата и омегата на знанието и не е тя дозаторът, Вярата, Истината и Животът.
И съм ги местила, и всичко е било, а да речем, че съм ги възпитавала с това, че могат да станат Шумахер, че имат качества.
( аз и сега, дори с децата, с които работя, ги виждам като бъдещи отличници, и виждам, че това има положително влияние, защото добиват самочувствие, а оттам и повече се стараят, и без това учителите често не са благосклонни. И не, не са нереалистични очаквания, но има "награда" за усилията.)
Според теб по каква причина всички деца обичат супергероите? Защото искат да са като тях. харесват и всякакви звезди - защото искат да са като тях. Харесват и Шумахер, поне тези, които знаеха за него навремето - защото искаха да са като него. Защо да им пречим, вместо да им помогнем да се стремят към това усещане?

Да, всяко дете иска да е герой. Но и здравата самооценка също е много важна. Дано намерят баланса.

Спомням си едно дететнце от предаването на Къци: "Аз искам да стана Батман, ама тати каза да стана дилър."

Какво разбираш под здрава самооценка при дете? Давай, разказвай, че ми стана интересно. Какво предлагаш, да кажем на едно дете - трай си, мама, от теб Шумахер под никаква фхорма няма да стане, какво да правим, имай здрава самооценка, не си особено умен, нито си особено хубав, нито ставаш за нещо специално" ли? Разкажи как си го представяш това със здравата самооценка при дете, и то не само просто при дете, а и за каква възраст.

Анди, аз ще ти дам пример със самооценката на 12-годишната Нейна Кифленска Светлост:"Аз не съм гений на рисуването, ама ме кефи и графичният дизайн ми се получава не лошо. Може и да успея да изкарвам пари с това като порасна." Цитат. И е самата истина. Прави го с огромна любов, получава ѝ се не лошо, но не е гений или чудо невиждано. Даже талант не е. Ми, няма лошо.

Хубаво де, ама не й казваш "ти не си гений, така че не очаквай да постигнеш висоти в дизайна". А може някое трето лице да й види работите и да каже, че не само не е гений, а и не става за дизайнер.  Това със самооценката е много трики работа, също както и с оценката от трети лица. Затова като чуя "Здрава самооценка", и ми става лошо и ми иде да го питам този, дето твърди, че трябвало едно дете да има здрава самооценка, той самият дали има здрава самооценка.
Всеки има някаква самооценка, но дори когато е ужким здрава, му се иска да е гений или поне да е талантлив, и затова не престава да се занимава с любимото си нещо.
Всъщност "не съм гений и т.н.", както си го описала, е покана към мама да каже "на мама генийчето, не само нелошо ти се получава, а е чудесно, продължавай". Същото като "ти можеш да станеш Шумахер", като стана въпрос за него и се хареса като метафора.

Е, не, казвам ѝ, че не е нужно да е гений, а да върши работата си добре и с кеф.