Помагате ли с домашните и уроците на петокласник?

  • 13 898
  • 97
  •   1
Отговори
  • Мнения: 407
Любопитно ми е дали помагате и до каква степен на вашите деца. Аз например след работа почти не ми остава време. Разчитам на детето да си следи домашни и уроците. Препитвам от време на време и подканям. Около мен преобладават родители, които знаят всеки ден предметите, домашните и доста детайли от уроците, за които понякога не съм чувала.
 Та се зачудих дали съм несериозна или незаинтересована откъм тази част? Доколко трябва да навлизаме в образователната програма и да пишем домашни?
 Ще ми е интересно да прочета различни мнения.

# 1
  • Мнения: 29 263
Моят син е още малък, но помня, че на мен не са ми обръщали много внимание, то кой ли е имал време, де.... Crazy

Няма ли вариант за занималня, поне там да го препитват по материала?

# 2
  • Мнения: 10 993
Знам всички уроци с подробности. Моето дете е безхаберно, може и аз да съм виновна, но искам да изкласи и по-възможност да има хубава работа. Давам всичко от себе си по отношение на домашните. Преговаряме постоянно. В резултат на което, детето гледа да избяга всяка свободна минута от мен и да се спаси при баба си, където си играе с децата по цял ден.
Получавала съм много критика, но това е моят начин.4-ти клас е.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 425
5ти клас е най-гадния клас. Нови учители, нова програма, нов клас, ново всичко. Децата са абсолютно стресирани. Естествено, този стрес в един момент избива в неразбиране и нежелание за учене. Така че - трябва да се помага. Но не съм писала домашни. Дъщеря ми имаше изградени навици 1-4 клас за писане на домашно. Е, добре - помагала съм за преразкази.

# 4
  • Мнения: X
Да пиша домашни, слава Богу, не ми се е налагало, ако не броим едни контурни карти, които оцветих, за да спестя малко време, изгубено в пълна тъпотия, на шестокласничката. Иначе, да, работя всеки ден допълнително с дъщеря ми по БЕЛ и английски. Майка ми е пенсионирана учителка по математика и също всеки ден двете имат по половин час допълнително занимания по математика по скайп. Но аз работя от дома и мога да си позволя да бъда нещо като личен треньор на Нейна Кифленска Светлост. В интерес на истината, резултатите от допълнителната индивидуална работа с нея са повече от добри, но съм наясно, че малко хора могат да си го позволят, та съм благодарна за възможностите, които имам.

# 5
  • Мнения: 8 511
 Зависи от детето.Как се справя и как  са му оценките?
 С първото си дете помагах само когато поискаше помощ и контролирах от време на време дали се пишат домашните. Аз помагах по математика, баща му го препитваше по история /от време на време/. Това в пети клас. След това беше оставено на самотек, но оценките бяха 5-6 и нямаше нужда Simple Smile.
 С второто си дете /трети клас/ всяка вечер пиша домашни и го "играя" учителка. И аз ходя на работа и доста е уморително,но няма начин Sad.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 547
Помагала съм когато е имало нужда, но всеки ден съм контролирала дали е учил. Точно в 5 клас учителят им по мат беше казал изрично да се пише не само отговора на задачата, защото можело да препишат дадените в сборника отговори. Някои явно го правеха. Та, моят хубостник си беше счупил пръст и пишеше много бавно с дясната ръка, а и повечето задачи ги смяташе наум и пишеше директно отговора. Срещам в квартала учителя му и той веднага ме пита сам ли е решавал или е преписвал. Гарантирах, че съм му "светила" на сина и че наистина си ги е смятал сам.

# 7
  • Мнения: 11 310
Много зависи от детето. Дали е амбицозно, дали е организирано, дали се справя добре, дали го е ударило през просото.

Личния ми опит е - спорадична на намеса, иначе бавно свежда успеха си от 6-ци на 4-ки. Учи на телевизор  Thinking, не си учи думите по езиците, пише домашни без да си е прочела урока и ГОТОВА научено е за деня. 

# 8
  • Мнения: 407
Ч Н Г
Има само петици и шестици. Направо някога се чудя как ги постига. Като цяло е умно дете, но мноооого разсеяна. Постоянно повтарям поне в час да внимава и оттам да запомня.
 На занималня не искаше от началото на годината, но от миналата седмица прояви интерес и вече остава да си пише там домашните. Явно нещо интересно се случва , да не изпусне😀 Лошото е че там уроци не се учат. И наистина пише домашното на уч.тетрадка без да си е чела урока.
 По английски само шестици, а не съм я виждала да учи думи. Все ги знае. А като попитам за някоя от урока.... Направо не знам как ги пишат тези оценки😶
 Благодаря ви за мненията. Ще обръщам повече внимание.
 

Последна редакция: пн, 01 яну 2018, 03:34 от teodoranka

# 9
  • Мнения: 11 913
Здравей и ЧНГ!
Зависи си от детето. Аз на нейната възраст също минавах за разсеяна, в къщи почти не учех - прочета си 2-3 пъти урока, напиша домашното и съм готова. Повече не ми беше нужно, за да имам отличен успех, а не е било като да не се изсква. След седми клас отидох в ЕГ без частни уроци и курсове.
От друга страна, моята първокласничка е с дислексия и дискалкулия. И аз ходя на работа, а тя на занималня. Налага се вечер да й помогна за домашните по математика, защото сама не е в състояние да се справи. По БЕ се оправя в занималнята - донякъде сама, донякъде с помощ от страна на госпожата или едно момиченце (след като си е написало и по собствено желание).
Довери й се, но не се и предоверявай, за да не изпуснеш нещата от поглед.

# 10
  • Мнения: X
След седми клас отидох в ЕГ без частни уроци и курсове.
 
Мама Ру, сега е доста различно. Поне за гимназиите в София. И аз влязох и в Английската в София, и в университета без уроци, но аз съм на 46, т.е. по мое и твое време беше доста по-различно от сега. Шестиците в училище честно значат не повече от 4 на НВО в 7 клас. Само със знания от училище доста трудно дете ще влезе в добро училище. Поне в София.

# 11
  • Мнения: 11 913
Може и така да е. Аз наистина съм далеч от София и при нас не е чак такава ситуацията. И аз тази година ставам на 46. Просто исках да кажа, че има деца със силна памен, които не само запомнят механично, но и лесно и бързо схващат нещата. Тоест, това, че детето изглежда разсеяно, не означава, че не внимава във важните моменти и не усвоява. Но погледнато от страни, дете, което с лекота усвоява и не отделя много време за подготовка може да изглежда несериозно и, че не полага достатъчно усилия. Детето ходи ли на олимпиади и състезания и как се представя там?

# 12
  • Мнения: X
Но погледнато от страни, дете, което с лекота усвоява и не отделя много време за подготовка може да изглежда несериозно и, че не полага достатъчно усилия.
Ох, само учебникът по история за 5 клас е такова чудо на природата, че дори Айнщайн би побегнал с писъци, след като прочете един урок от него, вместо да го усвои с лекота.

# 13
  • Мнения: 407
На НВО четв.клас се представи отлично. Последните олимпиади близо до максималните точки. Общо взето средна работа.

# 14
  • Мнения: 11 913
Близо до максималните точки е средна работа? Ако мислите, че детето има потенциал, който не използва пълноценно го запишете на нещо допълнително в съответната област - математическа или езикова школа, някаква извънкласна дейност в областта на интересите му. Детето явно отделя толкова време на уроците, колкото му е нужно. А в какво училище и в каква среда е? Има ли конкуренция в класа, какви са изискванията на учителите - това също е важно?

# 15
  • Мнения: 407
Близо до максималните на последните олимпиади. Как съм се изказала 😅 сега се прочетох.
 Училището е средностатистическо основно. Сред най-успешните в класа си е. Най-добре наистина да се ориентирам към някой допълнителен урок.
Лошото е че ходи на спортни танци и изобразително изкуство. Няма да може да съвместяваме всичко. Ще си помислим...

# 16
  • Мнения: 11 913
А има ли вариант да я изместите в някое по-натоварено? Да почувства малко конкуренция? Ако детето лесно и бързо учи допълнителните занимания ще уплътнят времето, но няма да натежат, така, че опитайте.
Знам, че сега е много важно пълното шест, конкурентноспособността, но е важно и детето да не се чувства притиснато за това. От моя гледна точка. Майка ми много искаше да съм пълен отличник, повече ей така, за да се хвали, отколкото рационално,а мен не ме вълнуваше толкова и не си давах този зор. Но и това нейно нудовлетворение ми вгорчаваше живота. За това и моето мнение се различава все още от мнението и отношението на болшинството. Аз просто бих гледала детето да не прегори и от родителска амбиция. За мен, така описано имате едно будно, умно, справящо се с лекота и щастливо дете. За мен би било достатъчно, ако е моето дете, за други - не е. Аз бих насочвала и развивала интересите на детето, неговите силни страни и не бих се тревожила дали е пълен отличник или просто отличник. Ако видя че има проблем или трудности - бих помагала, да.

# 17
  • Мнения: 47 963
Аз не помагам и рядко знам какво са учили. На малкия само по БЕЛ по някой път, особено ако трябва да се пише нещо, което не разбира и не му е силна страна, но е по-рядко от веднъж месечно. Понякога сестра му му прави някои проекти, просто е по-творческа личност и я влече.
По математика помощта ми се изразява в това да седнем да решаваме заедно, при което ги карам да разпишат задачата подробно и да ми я обяснят. Обикновено това води до решаването й Simple Smile Wink и после се оправят сами.

# 18
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не помагам и не знам никакви детайли от уроците. Пети клас мина без сътресения, с една петица по история, която изобщо не ме трогва. Щом по всичко останало успява абсолютно сама и то в МГ, значи всичко е наред. Догодина в седми клас мисля да ѝ давам допълнителни упражнения по математика и БЕЛ и толкова.

# 19
  • Мнения: 1 726
Около мен преобладават родители, които знаят всеки ден предметите, домашните и доста детайли от уроците, за които понякога не съм чувала.
 

В пети клас първите два-три месеца бях като описаното тук. След това вече не беше нужно, а тази година в 6 клас  дори и за идеята не съм погледнала какви са учебниците. Тя от време на време пита по нещо, но пак съм наясно с всички изпитвания и контролни.

# 20
  • Мнения: 407
Не съм сама в незнанието 😁 Но за всеки случай съм си наумила да я запиша на допълнителни уроци по български език. Ще и' е полезно. И ще се постарая да отделям повече време за препитване. Без досаждане! Че едни нерви започнаха да ни тресат...

# 21
  • Мнения: 407
А да ви питам какво мислите за платформата в интернет, в която известни личности представят уроците на разбираем за тях език?
Наскоро ми я хвалиха. А аз съм малко скептична. Пробвахме  разбира се, интересно е...Но дали трябва така смляно   да го представят? Не трябва ли децата сами да си изваждат необходимото, да се потрудят? Или сега са натоварени прекалено и това ги улеснява?

# 22
  • Мнения: 1 726
А да ви питам какво мислите за платформата в интернет, в която известни личности представят уроците на разбираем за тях език?
Наскоро ми я хвалиха. А аз съм малко скептична. Пробвахме  разбира се, интересно е...Но дали трябва така смляно   да го представят? Не трябва ли децата сами да си изваждат необходимото, да се потрудят? Или сега са натоварени прекалено и това ги улеснява?

Щерката я знае, но не проявява интерес, тя си е изградила вече начин на учене.  Мен лично ме хванаха нервите като се опитах да слушам един урок по история. Тук във форума съм срещала доста мнения на доволни родители, за деца, които я ползват.

# 23
  • София
  • Мнения: 17 591
Знам всички уроци с подробности. Моето дете е безхаберно, може и аз да съм виновна, но искам да изкласи и по-възможност да има хубава работа. Давам всичко от себе си по отношение на домашните. Преговаряме постоянно. В резултат на което, детето гледа да избяга всяка свободна минута от мен и да се спаси при баба си, където си играе с децата по цял ден.
Получавала съм много критика, но това е моят начин.4-ти клас е.


Малей, все едно мен описваш.  Crazy И, естествено, при баба и дядо е най-хубаво...

# 24
  • София
  • Мнения: 3 480
В пети и шести клас даже не знаех какво учи. Искал ми е от време на време дребни пари за материали и това е.
В седми клас, заради матурите, сам потърси помощ по математика. Много се радвам, че го направи. Сега знае, че когато не може да реши задача трябва да попита, а не да я подмине.
Уча.се също започна да използва в седми клас - предимно за преговор и да си припомни теми от долните класове. Доволен е, на мен също ми харесва.
Малкото е в трети клас и още трябва да му напомням да си напише домашните, но и той като цяло се справя сам. Само когато домашното по математика е повече от една страница задачи (понякога е 7-8) ме погва да му чета условията, защото той не може да чете.

За мен е много ценно, че големият разбра, че трябва да търси помощ. Опари се сериозно преди това.

# 25
  • Мнения: 3 878
5ти клас е най-гадния клас. Нови учители, нова програма, нов клас, ново всичко. Децата са абсолютно стресирани. Естествено, този стрес в един момент избива в неразбиране и нежелание за учене. Така че - трябва да се помага. Но не съм писала домашни. Дъщеря ми имаше изградени навици 1-4 клас за писане на домашно. Е, добре - помагала съм за преразкази.

Не съм съгласна.
Когато моето дете стана 5 клас, единствената разлика беше в математиката.
От тази година вече и историята като цяло, но по нейно време по ЧО от 3 и 4 клас до История в 5 клас се учеше всяка година едно и също, като пример само. Единственото "сложно", ако мога да го обявя така, беше в дробите по математика.
Стресирани са не от различните учители (ако са живели крайно капсулирано ще е стрес, но се съмнявам), а от отношение и подход. Масово в 5-6-7 клас  нещата са на зле, но не по причина новости. Сега с новата история смятам, че трябва да е една идея по-добре, а не да дъвчат едно и също 3 години, и после да се чудят къде да сместят останалото.
На мнение съм, че се налага помощ заради неумението на голяма част от учителите да преподадат материала си, а не заради стреса и новостите-с това промиват мозъците на родителите всяка първа родителска среща на петокласници-охкане и вайкане какъв стрес е. Това им е защитата срещу всичко, по този начин парират всякакви опити да вникне един родител къде е проблема. Той вече е облъчен, че проблемът е в ох и ах какъв стрес е. Децата са изключително адаптивни и въобще не им е това проблема. Но истината се избистря някъде към края на този злощастен период и приключва с умрелите илюзии след 4 класиране лятото след 7 клас.
Smiling Imp

Ако родителите искат детето да е над тройките и да знае-и помага и следи. Помощ е и наемане на учител, търсене на помощ в школа, не е нужно (да не кажа, че е и невъзможно) ти да му преподаваш. В горните класове ученето става почти изцяло извън училище. В училище присъстват само по закон.

# 26
  • Мнения: 2 502
Моят големият хубостник е записан в една занималня още от първи клас и съм много доволна. Лошото е, че в 6 клас вече няма такива занимални и най-вероятно ще минем на частни уроци. Иначе домашни редовно преглеждам, даже все още успявам да решавам задачите по математика, но не задълго. Помагам за по-дългите домашни по БЕЛ, за които се изисква доста време, а в занималнята не стига. Общо взето се справя сам под надзора на преподавателката в занималнята.

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
Докато се адаптират помощта е по-активна, после влизат в ритъм и се справят на 80 процента сами. Проблемът е по история основно, защото са им наблъскали всякакви неща, въвеждат се и по-дълги уроци по природдните науки и основните термини, трябва да им се обяснят своевременно. При нас точно в този клас ги преместих и в началото съвсем отблизо следях нещата, за да допълваме пропуски, ако случайно в новото училище са взели повече материал, но беше добре.  Помагах за някои задачи или да обяснявам термини, общо взето ме ползваха като Гугъл и тълковен речник. Все пак, бяха самостоятелни. Занимални след четвърти класе вече ми е трудно да възприема - децата са достатъчно големи,за да могат да си организират ученето вкъщи, а каквото остане неясно може да се оправи вечерта. Навиците за учене и организацията се учат в начална степен, те дори във втори клас вече трябва да имат навици за учене, а не да чакат на учителката в занималнята да им казва. Ако едно дете нормално си е минало материала в началните класове и няма дупки, в пети клас трябва да се адаптира само към различните учители и по-голямото натоварване. Пети клас е кошмарен, да, но винаги е по-добре да се помогне на детето с домашните, отколкото да се трупат пропуски и в седми клас да се пропищи.

# 28
  • София
  • Мнения: 17 259
И аз, дето изобщо не се бъркам в ученето на децата, помагах в пети клас. Сега като прочетох Анди и се подсетих - точно историята беше голям препъникамък. Бързо влезе в релси, но се радвам, че хванах навреме, че има проблем и се намесих.
После имаше и един момент в 9 клас, когато бях стъпила на врата, но тогава проблемите бяха ... поведенчески, така да се каже Simple Smile - нямаше нужда от обяснения, а от понаритване.
С две думи, колкото и сами да се справят децата, има си моменти, когато не е лошо родителят да се намеси.

# 29
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Аз помагам при ученето на историята и географията, там му е голям зор.
По ЧП му е интересно и бързо учи, дори му е приятно.
По математика преглеждам домашните, защото от бързина или разсеяност понякога слага десетичната запетайка не на място. По математика допълнително и по негово желание ходи 1 път седмично на консултация при учителката - да му обясни, ако не е разбрал нещо и здраво с нея решава по няколко листа задачи (нещо невъзможно да го накарам у дома).
По БЕЛ също ходи на такива консултации, защото е бингвилист с английски за първи език.
На него му е трудно, не само защото 5 клас е труден като цяло, а защото изцяло смени всичко - град, дом, приятели, училище. Посещава и училищният психолог, за да стане по-смел, защото е много срамежлив и свит.

# 30
  • софия
  • Мнения: 284
Ако не помагаш не става.Добре ,че още материала е лесен.

# 31
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Много зависи от детето. Дали е амбицозно, дали е организирано, дали се справя добре, дали го е ударило през просото.

Личния ми опит е - спорадична на намеса, иначе бавно свежда успеха си от 6-ци на 4-ки. Учи на телевизор  Thinking, не си учи думите по езиците, пише домашни без да си е прочела урока и ГОТОВА научено е за деня. 
Съгласна съм с Дорис.
За съжаление синът ми не е амбициозен,  не е организиран, не се справя добре и го е ударил през просото.
"Учи" на телевизор, не пише думи, ако напише домашното е без да е научил урока и изобщо не е готов с уроците, колкото и да повтаря, че е научил.
Пети клас е, от първи ученето е някакъв ад, винаги съм помагала и учила с него, но просто той няма никакво желание да учи и изкарва добри оценки...а аз вече не издържам и започвам да вдигам ръце Sad

# 32
  • Мнения: 11 913
DS, възможно ли е детето да има затруднения от типа на дислексия или дефицит на вниманието? Неорганизираността и лошата успеваемаст може да са симптом на нещо.

# 33
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Мама Ру, нямам идея. Никога не съм се замисляла, а и никой учител не ми е намекнал за това.
Одеве се зачетох в статия за дислексията и открих много от изброените симптоми при детето, но след това в друга статия нищо не съвпадна.
Винаги съм мислела, че понеже му е труден материала и губи  желание да го учи. А пък и от първи клас има трудности (тогава беше с българския) и някак все наваксваше по другите деца.

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
като чуя "мързи го и не го интересува, ученето е мъка", вече ми е почти сигурен маркер. Няма дете, което да може, а да го мързи и да не иска или да прави напук на родителите си като превръща ученето в мъка. Всички циркове, които правят вкъщи и в училище са реакция на това, че им е трудно. Трудно им е и започват да отбягват ученето или развиват стратегии да минават между капките в клас.

# 35
  • Мнения: 10 993
Съгласна съм с Анди. На моето дете също му е много трудно и разиграваше циркове. Сега му е малко по-лесно и не ме разиграва чак толкова.

# 36
  • Мнения: 11 913
DS, не оставяй нещата така неизяснени. Детето може да е много интелигентно, но ако има някакъв вид обучителни трудности не може да разгърне потенциала си. Ще му трябва помощ, но правилната, за да преодолее трудностите и да развие стратегии за справяне. Ако сте в София поискай консултация в клиниката по детска психиатрия Св Никола към Александровска болница, ако не сте - потърсете център за детско-юношеско психично здраве или друг тип, където обследване се прави от екип - детски психиатър, психолог и логопед. Това е по отношение на други затруднения, за дислексия - становище може да даде логопед-специалист по дислексия.

# 37
  • Мнения: 11 892
И на моето му е трудно, когато го оставя само, особено по история, география.Аз помагам като опростявам урока, посочвам други източници, правя таблици, схеми, вкл. По езици.Като помагам, изкарва 5, 6Ако го оставя с наличните учебници, особено мин.годишните с безброй " притурки"/ детето сега е 6 клас/,  ако не съм имсла време да " преведа" урока, изкарва 3,4.Много се тормозех, зная, че е " мечешка услуга", но при нас и пълните отличници са или на уроци или с чужда помощ.

Помощта не е да седнеш с учебника и да учиш с детето, а да го научиш да конспектира, да извлича важното, ако е неясно-да се опрости от възрасния.Иначе и моето никак не е по ученето, ама като го занимавам по моя начин се увлича и стават нещата.

# 38
  • Мнения: X
Абеее, нямало мързеливи деца. Малката гадина хем е умна, хем пълна отличничка, хем медали от олимпиади и състезания носи, ама ако не я ръчкам да учи, хич няма да пипне учебник. Ей така, за разнообразие даже, няма да отвори някой учебник. То бива мързел, бива, ама нейното е трагедия.

# 39
  • Мнения: 11 913
Светкавица, така е. Но, тук идва голямото но - ако детето има обучителни затруднения от типа на дислексията или преработването на информацията/ възприемане на речта може и да не е в състояние да учи само - например да възприема от четене, може слуховата памет да е по-добре развита от зрителната или детето да е с дислексия и трудно да асимилира написаното, заради разместването на буквите - тогава се получават безсмислици. За езика и стила, на който са написани учебниците да не говорим.

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
За отличниците зависи защо ходят на уроци - заради кандидатстването или заради това, че в клас не разбират урока. Ако в клас не разбират още, то проблемът е в учителя. Щом ти можеш да обясниш на едно дете, значи учителят е два пъти по-длъжен да е в състояние да обясни.  Признавам, че аз като родител имам основен критерий, за да разбера дали учителят става - дели децата разбират поне половината материал от новия урок още в часа.  Особено по български и математика просто трябва да го разбират в клас. Също и по природните предмети. По история и география, особено по история е ужас, там просто исках от тях да учат за оценки, за да не си разалят удостоверението, но  дори там при добри учители нещата вървяха без да се намесвам кой знае колко. Винаги си личи кога един учител умее да учи децата. Ако цял клас трябва да си доучва основното вкъщи, значи учителят не струва.

Това с извличането на важното се учи още в процеса на ограмотяване, когато имат текстчета от по четири изречения. Дори бих казала още преди това, когато детето слуша някакъв разказ или приказка, трябва да опише основните черти на даден обект или случка. Те сами трябва да се научат още от малките класове да си правят и списъци или таблици, това е организация на знанието. Примерно, да направи таблица с две колони "прилики и разлики" на круши и дини.

# 41
  • Мнения: 11 892
Рано е още за кандидстстване, а децата ходят от начално училище на уроци масово.Учители всякакви, но нашият набор изтегли " късата клечка" с новата програма по стари учебници мин. Година.Аз работя с купища документи, но се омотавах във всевъзможните им " притурки", които уж бяха в помощ

За обуч. Проблеми- обикновено учителите ги хващат още в първи клас и насочват родителите, имали сме дете с дислексия в класа.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е нужно да е с дислексия, аз говоря за това, че има начини за организиране на знанието и те се учат. Част от нещата ги учим "по естествен път", но си го има и като подсказка още в учебните тетрадки или в начина, по който са поставени задачите. Не говоря за късата клечка с притурките на вашия набор, а за неща, които се случват още в градинска възраст, когато ние като възрастни насочваме децата несъзнателно как да отсяват и организират информацията от околния свят или по разказ.

# 43
  • София
  • Мнения: 16 175
Абеее, нямало мързеливи деца. Малката гадина хем е умна, хем пълна отличничка, хем медали от олимпиади и състезания носи, ама ако не я ръчкам да учи, хич няма да пипне учебник. Ей така, за разнообразие даже, няма да отвори някой учебник. То бива мързел, бива, ама нейното е трагедия.
Уиш, те повечето деца на тази възраст са така (голямо успокоение...прочети Тинкърбел, и нейната е така, но това не ѝ пречи на постиженията). Твоята дъщеря какво реши за след 7 клас, ще "идвате ли при нас"?

Аз никога не съм се помагала  с подготовката на децата за училище. Мразех на мен да ми се бърка някой,  та защо на децата си да го причинявам?

# 44
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Светкавица, така е. Но, тук идва голямото но - ако детето има обучителни затруднения от типа на дислексията или преработването на информацията/ възприемане на речта може и да не е в състояние да учи само - например да възприема от четене, може слуховата памет да е по-добре развита от зрителната или детето да е с дислексия и трудно да асимилира написаното, заради разместването на буквите - тогава се получават безсмислици. За езика и стила, на който са написани учебниците да не говорим.
Ако има дислексия или подобен проблем ще може ли изобщо да възприема текстове и да ги преразказва или няма да може нищо да възприема?
Вчера говорих със сестра ми и тя каза-"абе глупости, проблеми имал, дислексия имал....едно време нямаше такива термини, ама имаше бой Simple Smile. И на нас като малки не ни се учеше и гледахме да сме все навън, но имаше добри учители и дисциплина" - и е права. Синът ми отваря и пише домашни само по математика без да се  скатава...значи могло? Ама и госпожата е точна!

# 45
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, не, просто навремето тези деца си бяха на границата между двойката и тройката, някои са ги бутали в помощни училища, все едно са с умствена изостаналост. А дислексията не като сополите, а е като пъзел, в който някои части са подредени по грешен начин. Трябва да намериш кои части не са си по местата и да ги пренаредиш.

# 46
  • Мнения: 11 913
DS, сестра ти не е права. Тя познавая твоето дете, аз - не, но много често и учителите не разпознават проблема, особено ако детето е с по-висок интелект. Ето ти някои неща за дислексията:
- детето не учи или трудно учи стихотворения наизуст
- има проблем с преразказването и въобще с обясняването на нещо, което не пречи да го разбира. Например по математика може да даде отговор на сложна задача без да може да опише стъпка по стъпка решението й. То просто "знае" отговора.
- късно проговаряне
- проблем с произнасянето на дълги и трудни думи
- разместване на звуци и срички
При писане
- трудно усвоявя и спазва граматични и правописни правила
- пише с много грешки. Основно пропуска или замества букви и звуци, по-често гласни. Може да пропусне и цяла сричка
- пише грозно, трудно спазва ред, почеркът е широк, разкрачен, има проблем със слятото изписване, особено при букви със сходни елементи
- огледално писане
Има и други специфични неща.

# 47
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Много е лесно да се прехвърли отговорността на учителя и да бъде обвинен, ако някой не се справя или не е научен вкъщи как да се справя. Не забравяйте, че учителят преподава не само на едно дете и ако 3 деца не се справят, не разбират в час, не помнят основното, а други 5 са усвоили всичко, то грешката на е на учителя.
Не помагам с нищо на дъщеря ми, сама се готви, но знае как, отговорна е и внимава в часовете, компанията ѝ е от деца, които са на същото ниво, споделят помежду си и даже учат заедно понякога. А е сменила много учители. Да, и от учителя зависят много неща, но основата е вкъщи.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Учителят не преподава. Учителят учи. Затова е учител. В университета са преподаватели, макар че ако питаш точно най-добрите от тях, те казват за себе си, че даскалуват, което е точно да учат студентите, а не да преподават. Не знам откъде дойде това учителите сами да се наричат преподаватели, явно това им вдига имиджа и ги спасява от това да се помъчат да научат децата, вместо да се изживяват като слънца, които влизат, за да огреят и излизат. Дори студентите се оплакват от такива преподаватели - влизат да си изпеят лекцията и излизат - точно се държат като слънца. А истинските учители са такива, независимо дали са с първокласници или с гениални студенти.

Ако от цял клас три деца не разберат, то очевидно не е проблемът в учителя. Но ако от цял клас само трима са разбрали, определено не е заради добрите умения на учителя да обясни, а заради качествата на децата.

# 49
  • София
  • Мнения: 3 480
Не забравяйте, че учителят преподава не само на едно дете и ако 3 деца не се справят, не разбират в час, не помнят основното, а други 5 са усвоили всичко, то грешката на е на учителя.
Не помагам с нищо на дъщеря ми...
Винаги когато се обсъжда проблем на някое дете, ще се намеси мама, която да се похвали, че нейното дете няма този проблем. Браво на твоето дете, Лиляна!
За мен учител, който обяснява така че да го разберат 5 деца, а три - не, не е учител. Учителят е там, за да обясни материала по 27 начина ако се налага, но да го разберат всичките деца, а не половината. Иначе защо ще ги караме всички деца да висят в училище. Да ходят само лилянките, за другите ще е чиста загуба на време.

# 50
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ами, ОК, Валя, разчитай на това, щом така смяташ за правилно.

# 51
  • Мнения: 10 993
За мен пък излишните неща дето учат децата в училище, не са ми критерии, за справяне в живота и за това не се впечатлявам изобщо. Уча с детето, не разчитам на учителката да го научи на нищо. Според мен програмата е твърде трудна за деца като моето и за това не се ядосвам. Нито пък гоня някакви академични успехи.  Който си е умен,той ще се справи, като не му се отдава на детето училището трябва да се насочи, към нещо което го влече. В крайна сметка не е важно да си образован, а да си щастлив. В тази връзка не разбирам какво толкова се втилясвате в това училище и тия оценки.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
сори, ама не е съвсем така и нека не прехвърляме темата на ниво "а пък, съученикът ми Иван беше тройкаджия, обаче има два апартамента и бизнес, отличникът на класа живее в мизерия" или "важното да е щастлив". Програмата, че е калпава - калпава е, но това не е извинение да не се работи с детето. И да ти кажа, това за щастието хич не е така, защото децата много добре виждат къде са в общата картина и хич не са щастливи от това, че виждат, че не се справят. Ти имаш диплома, нали, явно не е като да не е важно да си образован, а да си щастлив. В това няма нищо продуктивно и не е от полза на децата. По-скоро някак трябва да се избутват оценките, да се работи с детето, и в същото време да се търсят и развиват областите, в които му е силата - дали ще е изкуство, спорт или нещо друго, но детето да се развива.
Лично за себе си и за моите деца съм разглеждала живота като две части - едната е в училище, а другата като свършат часовете в училище. И двете са важни и някак трябва да се наместят, за да могат децата да вървят напред.  Дори в училище да не е от първите, то поне за четворка трябва да изкласи, а да развива умения извън училище, а с времето ще започне това, което учи в извънкласните занимания да го прилага и в училище, примерно дисциплина, да не се отказва при трудности и т.н.

# 53
  • Мнения: 10 993
Аз имам диплома и си работя по нея. Това съм искала от 9-годишна и никой никога не е учил с мен, нито се е интересувал какво ще работя и как ще се реализирам. По мое време така беше с почти всички деца в провинцията. Аз сега уча с детето защото не искам да повтаря или пък да бъде най-слабия ученик в училище, но го виждам, че е далеч от самостоятелност, каквато аз съм имала. Съответно съм наясно, че ако учи в университет ще е нещо, за което няма желаещи, колкото да покрие чужди амбиции. За това за мен е важно средното образование и работно ниво на английски и вероятно още един език. Академичността не ме интересува и не се ядосвам. Постът ми беше към майката, която се ядосва, че детето и не учи само не към теб. За тебе знаем.

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
А как мислиш, че ще научи два чужди езика, ако е на ръба на повтарянето? Всичко е навързано - каквото е нивото на българския, такова ще е нивото и на чуждия език, който евентуално ще учи, дори с чуждия е по-трудно.  Всъщност работно ниво на два езика си е сериозно ниво, а не като да си поискаш хляб и мляко.
Самостоятелността се учи, както и всичко друго. Първо трябва да разберете какъв е проблемът с ученето, преди хем да сваляш очакванията, хем да твърдиш, че щяло да ти е достатъчно да владее два езика на работно ниво. Това са взаимноизключващи се критерии, защото в действителността, при болшинството от децата, езикът е свързан с всичко останало - математиката е език и разбиране, физиката е език и разбиране, дори чуждите езици се учат така.  Всяко дете в нормално състояние, без диагноза, могат и трябва да усвояват материала за четворка. Това е санитарната граница. Изключение са децата, които са от семейства като в някое гето, с неграмотни родители и подобни. Тук не става въпрос за академичност, а за изкарване на средно ниво.
Какво да знаете за мен?

# 55
  • Мнения: 11 892
  Аз не съм сигурна от учителите ли е проблемът или по- скоро от нескопосаните учебници и програми.

Както писах, детето ми е имало всякакви учители и добри и не толкова.В 5 клас децата завършиха по мат.  с общ успех 3.50, като 4 останаха на поправка.А училището е желано, повечето деца и особено родителите са мотивирани.Да не говорим, че и състезатели имаме.Очевидно в случая е до учител.

Но по езиците- почти всяко ходи на курс- надграждащо, изпреварващо и незнамсикакво.Ако 3 деца, които не ходят по някаква причина,  напр. Финансова и не разбират, означава ли че учителят е Мн.добър, а децата не са схватливи?

Изобщо, докато съществува паралелно образование, никога няма да се разбере къде точно е причината за неуспеха.

# 56
  • Мнения: 10 993
Андариел, пиша си с майка,, която се притеснява за детето. Ние знаем, че ти си най-добрата майка, дето на всичко си е научила децата и  за това те са най. Ама другите не сме постигнали чак това ниво и за това критериите ни са по-ниски. Просто постът ми не е към теб. Някой неща трябва да се преживеят за да се разберат. мисля, че няма нужда, да се изтъкваме във всяка тема, просто вече  се знаем. Това исках да кажа.

# 57
  • Мнения: 11 892
Днес пътувах малко извън града и се изненадах от новите стоежи и ремонти на пътищата.Ако строителният техникум беше такъв, какъвто по мое време, бих насочила детето там.Справя се добре с ма., но за съжаление никак не умее да чертае

Проф. образование не е зле като идея, но за съжаление не върви за ръка с новостите в съответната професия, тази инф. Е от майки на деца в техникумите

# 58
  • Мнения: 10 993
Да права си. Стига да разбера какви са желанията и уменията на моето дете, ще инвестирам в курсове за съответната практическа специалност, в стажове и практики.
Проблемът е, че за сега това са само компютърните игри и футболът. За туес ще ни е невъзможно, остана Джон Атанасов,но ако не успее и там, трябва ми още алтернативи.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
Не става въпрос за моите деца, аз не ги и споменавам даже. Все пак, на мен работата ми е с деца, и то именно идват при мен, когато има някакъв проблем с ученето. Обучителните проблеми не са извинение за липсата на амбиции или сваляне на критериите. Дори за децата с тежки проблеми, стига родителите да са готови да работят по въпроса, изгледите са много добри и се бележи напредък. Обаче трябва родителят да е на място. Едно дете може да не стане отличникът на класа, но да постигне доста добро ниво на овладяване на материала, а то не е самият материал, нещата започват още времето дори преди началните класове, просто нещата излизат на повърхността едва в първи клас, но са си дрямали през цялото време. Аз ги преживявам тези неща заедно с родителите и мога да ти кажа, че ако родителите се предадат, детето също е предадени и нищо не се получава. Когато проимаме деца се оказва, че природата ни залага голям капан - трябва първо да започнем да възпитаваме себе си, и чак после възпитаваме децата си.
Сега прочетох за туес и Джон Атанасов. За тези две училища трябват високи резултати. Това не са училикща за деца, които едва се справят с текущия материал в основен курс. Честно, малко ми е трудно да те разбера - от една страна уж нямаш високи очаквания, не ти е важно академичното, обаче от друга виждаш и очакваш от детето си високи постижения като работно знаене на два чужди езика и ТУЕС или Джон Атанасов.

Последна редакция: пн, 09 апр 2018, 12:42 от Andariel

# 60
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Андариел, няма смисъл. Няма да те разбере. Жалко е наистина, защото така родителят реже детето още от малко, но като не разбира, това е положението.

# 61
  • Мнения: X
Шарки, още бистрим концепция. Simple Smile

Лиляна е права, че семейството е в основата. Но все пак, нещата са взаимно свързани и учителят също е от огромно значение. Има такива, които умеят и да преподават, и да мотивират децата. Има и ходещи недоразумения, упражняващи тази професия.

# 62
  • Мнения: 10 993
Аз нали си казах, че цялото ми свободно време съм инвестирала с учене с четвъртокласника. Откакто е тръгнал на училище не ходим ни на театър, ни на кино, само учим, за да покрием критериите. Детето ми е от добрите ученици в класа, но това е защото нон стоп учим. което е лудост според мен, но друг избор нямаме. темата е помагаме ли с уроците на петокласник - отговорът е да - през цялото свободно време. Това не означава, че сме ок с това. Защото образованието според мен и според моето дете е много трудно.
За Джон Атанасов има информация, че на второ и трето класиране се влиза с четворки. За това се надявам. В момента съседско дете ще кандидатства в Ломоносов. Имало паралелка с компютри ще държа връзка с майката и ще видим дали става.
И да Андариел и Лиляна, честно не мога да ви разбера.

# 63
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Има, да, но на мен ми е по-важно детето, а не недоразуменията.

# 64
  • Мнения: X
Да де, точно защото детето ми е по-важно, се налага да се поправят щетите от недоразуменията. Кой с курсове, кой с частни уроци, кой със собствени усилия поправяме.

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Концепцията ти е неясна и нещата, които декларираш се бият помежду си. Трябва да си избистриш визията, мисията и целите, да се изразя с икономически термини - как искаш да видиш детето си, какво искаш да постигне и как да го постигне. Или минаваш на идеята за това как академичните постижения не са важни, но детето да е щастливо, или  на идеята, че всичко е важно. Иначе даваш противоречиви сигнали на детето какво се очаква от него.  Когато ти си сигурна в целите и визията, тогава и детето ще започне да ги припознава като свои. Малко корпоративно звучи, ама и тези с корпоративните култури не са будали, а са ги измислили нещата. В момента хем работиш с детето, хем много иска да влезе в ТУЕС или Джон Атанасов, хем не си сигурна и гледаш да се застраховаш с "важното е да е щастлив". Е, няма как - или тренираш Шумахер, или шофьор на такси. Позволявам си да ги напиша тези неща в прав текст, именно защото се познаваме от години тук и съм готова да поема негативите, но да се опиташ да разбереш за какво говоря. Иначе мога и сладки приказки да приказвам, ама каква ще ти е ползата от това?

# 66
  • Мнения: 10 993
Анди, ако е шофьор на такси - какво да спрем да живеем ли? Може пък шофьорът на такси да си основе такси компания?
Не давам противоречиви сигнали - давам всичко от себе си, пък каквото стане. Това казвам и на другите майки. Но не обвинявам учителите, системата или който и да било. Защото въобще не ми пука ни за учителите, ни за системата.
В живота не успява най-бързият, а най-издръжливият. Така че, се старая да съм от най-издръжливите, на това уча и децата си.

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Ето, пак! Да е шофьор на такси, ама да си основе компания!   Последно? Не искаш да е Шумахер, защото...не знам защо, обаче да е по-голям от Шумахер!  Ако това не е противоречив сигнал, не знам как да го нарека. Напомня ми на героя на Павел Попандов в Равновесие - там играе шофьор на филмова продукция, но през цялото време обяснява как е роден състезател (тогава Фитипалди).
Какво казваш на другите майки, да стрелят с бренеке по муха, пък все ще улучат нещо, вместо да се научат да се прицелват и да държат мухата под прицел в десятката?

# 68
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не най-издържливият, а най-приспособимият. А за да се приспособяваш се иска и акъл. И ако не си се научил да го развиваш този акъл, да вземаш адекватни решения в подходящ момент, тогава ще те пързалят както си искат по-умните. Затова е по-добре децата да вземат максимума във възрастта на образоване, пък после ще решат как да го използват. Иначе няма да бъдат гъвкави и трудно ще се приспособяват. Шумахер може да кара и такси, но таксиметровият не може да кара редом с Шумахер.

# 69
  • някъде
  • Мнения: 4 955
 Аз не съм сигурна от учителите ли е проблемът или по- скоро от нескопосаните учебници и програми.
Точно! Скапана програма, препуска се по материала, всеки ден различни неща и накрая кой разбрал, кой не- да се оправя всеки как знае. Повечето учители не ги интересува, други не могат да се оправят с 30 деца в клас, трети искат да ходиш при тях на уроци...
Не е нормално да има сто помагала по един предмет- учебна тетрадка, сборник и отделно и дадено домашно от учебника,   а в клас да се предаде само урока. Просто не стига времето. Но това не пречи да се дават за вкъщи сто домашни. Ок, но има деца, които не са толкова бързи с домашните, отделно може да не са разбрали урока и ето така става изоставането от другите. И в един момент детето дори да е имало амбиция и състезателен дух се отказва постоянно да се опитва да надбяга другите, а те да са винаги няколко крачки преди него.
Не е нормално образованието да е изместено извън училището- школи и частни уроци по всеки предмет...
И вие, чиито деца са оправят сами и са отличници, наистина не може да разберете колко ни е трудно на другите, с догонващи деца. Лесно е да кажеш "А, моето е отличник и се оправя само, и дори не знам какво учат, а твоето е много тъпо щом не може да изкара даже 4ки и 5ци".
  На мнение съм, че госпожите обръщат внимание на децата, на които им е лесно, а другите да се оправят сами.

Последна редакция: пн, 09 апр 2018, 15:51 от D S

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Не може учител да взема на частен урок дете, което му е редовен ученик. Това е конфликт на интереси, забранено е. Забраниха го именно за да не бъдат изнудвани родителите от учители на децата им. Мисля, че важеше и за ученик изобщо от това училище.

# 71
  • Мнения: 10 993
Примера с Шумахер е доста неприятен, защото Шумахер доста пострада в живота - нелепо. Така, че искам моите деца живи и здрави, пък и шофьори на такси.
А май всички клиенти на психиатрите са възпитавани за Шумахер, ама той е един, пък шофьорите на такси милиони, така че няма нужда от твърде високи изисквания и целене в десятката. Училището е просто един етап от живота. Аз имам доста лоши спомени от този етап, и съм доволна, че моето дете ходи с желание на училище. Учим си уроците колкото можем и си живеем в живота. Кой колко акъл има се вижда в края на живота, не в началото.

# 72
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Не може учител да взема на частен урок дете, което му е редовен ученик. Това е конфликт на интереси, забранено е. Забраниха го именно за да не бъдат изнудвани родителите от учители на децата им. Мисля, че важеше и за ученик изобщо от това училище.
Да, знам, но не е невъзможно.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Еха, това са култови реплики - шумахер бил пострадал нелепо, затова не ни харесва примерът с него! И това с психиатриите е култово!  Във всеки случай си развила до съвършенство стратегията да отричаш и омаловажаваш всичко, което не ти пасва. Но съм сигурна, че разбираш за какво става въпрос. Обаче не ти харесва. Затова минаваш на безопасното - важното е да е щастлив и да си гледаме живота. Ми, хубаво, тогава за какво са ви два езика на работно ниво и ТУЕС или Джон Атанасов за трето класиране? Значи, все пак, искаш си Шумахер, а не шофьор на такси. Или ако ще е шофьор на такси, едни Шумахеровци да работят за него.  Или поне един Бил Гейтс - може да не стане добър програмист, обаче програмисти да работят за него. Е, да, ама Бил Гейтс първо самият той е показал качества в програмирането, а после по някакъв начин е купил една малка компания, която е разработила ДОС. Малко като с клишето за литературните критици - не стават за писатели, обаче искат да командват писателите и да определят наклона им на писане.

# 74
  • София
  • Мнения: 16 175
Уиш, на мой съученик дъщеричката (тогава в СМГ) много се чудеше. След като я приеха и продължи да се чуди, ги срещнахме на живо с моя син той да ѝ разкаже от първо лице Simple Smile, че нали ние родителите виждаме едни неща в училищата, а децата виждат съвсем други Simple Smile. //Тя избра при нас...// Питам сега, че ако решите, записването на школите става в края на 6 клас.

# 75
  • Мнения: X
Тя няма да ходи на школа. Подготовката при нея върви още от 5 клас. Заложили сме на индивидуални уроци. Майка ми е учителка по математика и я експлоатираме по скайп за видео уроци ежедневно. Модернизирахме зорлем бабата.  Laughing

# 76
  • Мнения: 11 913
DS, от това, което написа за първи клас има огромна вероятност детето ти да е с дислексия. Трудностите по БЕЛ рядко са свързани с трудности по математика, както е при моето дете. Най-често затрудненията са в едната област. Детето ти се е научило да чете и пише, но хаби твърде много усилия, за да си прочете урока, явно не разбира добре прочетеното, затова и успехът по БЕЛ и разказните е нисък и няма интерес към тези предмети. Развивайте математиката, но консултирай детето със специалист, за да му помогната да подобри четенето и разбирането.

# 77
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Изпитваше огромни трудности, защото не знаеше всички букви, а етапът с ченгелчетата много бързо го минаха и започнаха с букви, срички и диктовки. Беше му трудно да запомни буквите, а едновременно с това трябваше вече да умее да пише и чете.
Моя е вината, че не натиснах в подготвителна група на буквите и сричането и съм сигурна, че щеше да му е много по-лесно.
И тук дойде първият ми сблъсът и недоумение от учебната система-защо е нужно детето да отива научено в първи клас. А също и защо ваканцията преди втори клас родителите трябва да ги учим на таблицата за умножение и деление? Защо е нужно да се лети през материала? И още много "защо"...
Онзи ден си поговорих с госпожата по математика и каза, че много от тях не разбирали урока в час, но нямало начин, трябвало да се следва програмата и да се минава на следващия урок. Е добре де, но защо трябва да се мъчи с домашното цял ден и аз прибирайки се от работа да проверя и да видя, че е грешно, да разбера, че не е схванал урока и да седна вечерта в 19-20 часа до обяснявам урок, защото на другият ден госпожата няма да има време, понеже трябва да се минава на следващия?
Току що учихме заедно урока за газова обмяна по ЧП. Ами то аз се охлетох като пиле в калчища на втората част от урока.
По история изобщо нямам намерение да си го причинявам, защото дори и научавайки го наизуст след два дни гаранция няма да помни нищо.

# 78
  • Мнения: 11 913
Ученето наизуст не върши работа, освен да губи ценно време и да коства усилие. Поговори с детето добронамерено какви трудности конкретно среща. По история използвайте видеоуроците от уча се, ако трябва да помни дати - направете мемори карти - от едната страна събитие, от другата дата или владетел-събитие. Чети уроците му на глас, нека той да слуша. Вероятно слуховата му памет е добре развита. Маркирай (с цветен маркер) това, което трябва да научи от урока. Не е нужно да е цяло изречение, само важните думи, пълнежът го пропускайте. Научи го как да си проверява значението на всяка дума, която не разбира. Потърси му учебници, които са на вестникарска хартия, гланцът пречи на децата с дислексия, даже и да не гланцирана хартията, бялото дразни. За дислексия е по-добре фонът да е кремав или мръсно бял. Дребният шрифт и стандартното междуредие също може да затрудняват прочитането на текста. Ако имаш възможност набирай това,което трябва да прочете и научи на Комик санс, (дано не греша), размер на шрифта 16 и разпечатвай на бледа хартия. Това е най-удачно за дислексия. Това на първо четене. И непременно се консултирай със специалист за точна диагностика.
Пращай го на консултации. Всеки учител има задължително консултации. След първия срок, децата, които имат нисък успех и срещат затруднения не са ли на допълнителна подкрепа? Попитай и за това, безплатно е. Учителите по тези предмети, по които има трудности могат да му дават индивидуални консултации, както и работа с училищния психолог (ако има такъв) за изграждане на самочувствие, такива деца най-често са с ниска самооценка, защото срещат трудности, а другите ги мислят за по-глупави или мързеливи.

Последна редакция: пн, 09 апр 2018, 16:06 от Mama Ru

# 79
  • София
  • Мнения: 62 595
Дават големи домашни, защото си мислят, че така трябва. А едно голямо домашно е кипене на безсмислен труд, отколкото да дадат пет задачи и те да са смислени.
Първо трябва да се убедите, че детето вижда добре - заведете го на очен, но да направи пълен преглед, включително дали детето има диоптър или астигматизъм. Много често децата просто не виждат добре и затова им е трудно четенето и писането.
Не се знае дали има дислексия или няма, нито дали е зрително-пространствено, паметово, трансфер на знанието или езиково, което е свързано с разбирането. То затова е измислена диагностиката, за да се види на кое ниво или нива е нарушението.  Обикновено  щом има проблем с четенето и писането, има проблем и с математиката, защото са свързани. Натискането в предучилищната за букви и срички е относително, а в предучилищната при свестни учителки децата излизат напълно подготвени за първи клас. Ако нещата не се оправят и не се достигне нужното ниво на грамотност, математика и разбиране, в пети клас става катастрофа.

# 80
  • София
  • Мнения: 3 480
Andariel, аз не мога да те разбера. Хем учителите са много добри, щом ги разбират част от децата в класа, хем не знаят какви домашни дават (например по математика задачите да са написани по два пъти). От друга страна от сега родителят трябвало да реши дали да възпитава Шумахер или таксиджия. Ама някак не можело да възпитава програмист, защото (тук вече всяка логика ми избяга)

Та ей така за разнообразие да попитам, ако тебе са те тренирали за Шумахер, какво се случи, че не се получи?

# 81
  • Мнения: 10 993
За Андарил не знам, но за себе си мога да кажа, че бях много амбициозна като дете, сега също. Никой не ме е тренирал за нищо, не са се интересували особено от мен. Семействата около мен и моето си бяха такива. Аз за себе си си съм постигнала много, но съм много далеч от Шумахер. Мои познати постигнаха много повече от мен при равни други условия -пиша всичко това за да убедя, че всичко това е било извън родителски усилия. Тоест за мен тезата, че родителят може да отгледа Шумахер е абсолютно невярна, ако ще и на челна стойка да застане. Родителят може да е до детето си, да го подкрепя, но нищо грандиозно в живота на детето му не зависи от него. Кой да е Бил Гейтс, кой да е Шумахер и кой Марк Зукебърг го решава съдбата, не родителят.

# 82
  • София
  • Мнения: 62 595
кое не се е получило, Валя, при мен? Всичко си се получава идеално, а и не зная с теб да се познаваме, че да знаеш какво ми се е получило и какво не. Мен не са ме тренирали за Шумахер, просто се справях, дори не е стоял въпросът кое как да е, аз си знаех и съм от амбициозните, така съм била цял живот явно. Образованието и работата, които искам - имам ги. Всичко си е супер, а някои трудности са част от нещата, иначе няма развитие. Винаги съм била или от почти пълните отличници, или отличник на випуска. И на стари години. И в работата си съм много добра, имам положителни резултати, които се виждат. Кое да не ми се е получило? Или много ти се иска да не ми се е получило? Е, да, разбирам те, гадно е на друг да му се е получило, особено ако искаш да кажеш нещо гадно за него.

 Учителите карат по програмата, разпределението и методиките, на които са ги учили и които са разписани по системата, по която преподават- избират учебници, книга за учителя и карат по нея. Да не говорим, че много от нещата, които правят, ги правят по инерция и ако ги питаш, не могат по никакъв начин да ги обосноват. Примерно, любимият ми препис - досега който учител съм питала защо толкова обичат да дават препис и какво искат да постигнат, защо диктовката, направена в клас трябва да се препише за домашно, вместо да се продиктува отново и изобщо каква е научната или практическата основа и полза оттози прословут препис, никой не е успял да ми даде смислен отговор. Нито с прости, нито със сложни думи.
Да, родителят решава, защото детето е негово, а не на учителя. Амбициозните родители обикновено са амбициозни и за децата си, така че изненадите са редки.

Ще взема да ти видя хисторито, да не си някоя реинкарнирана потребителка.

човек може да възпита у детето си увереност на Шумахер. Това дава крила и детето може да постигне много. Ако не мисли като Шумахер, няма да е Шумахер, то не може всеки да е Шумахер. Всичко си зависи от родителя при равни други условия.

# 83
  • София
  • Мнения: 3 480
E, Andariel, прие го много навътре. Не исках да те засегна в никой случай. Напротив, много се радвам, че има успели хора. И го пожелавам на всяко едно детенце тук, че и родители. Това за Шумахер беше шега – не видях българи пилоти на F1 в неделя. А и едва ли някога амбициите ти са били да точно F1.
Голяма част от нещата които пишеш са така. Но да обвиняваш майка, че не възпитава детето правилно, само защото то трудно се справя в училище, също не е много редно. Дори и за собствено оправдание да казва, че училището не е всичко, значи има нужда от това.
Не може просто така да се каже, че някое дете няма да влезе в това или в онова училище. Още повече, че влизането зависи от един изпит, а не от цялостното представяне на детето през първите седем години в училище. Много по-голям проблем ще е за детето, ако попадне в неподходящо училище.
Също видях, че е голяма грешка да тренираш дете за Шумахер, ако то да иска да прилича на Рони О‘Съливан*. И там вече мъчението е взаимно. Ясно е че майката иска най-доброто, но то не е еднозначно определено. В четвърти клас моето хлапе отказа да ходи на училище, защото класната го била обидила пред всички и той не останал длъжен. Представи си какъв ужас е това за майката дресираща Шумахер. А то било просто. Поседя шест месеца вкъщи, беше готин, беше горд и после му писна. Върна се в пети клас по-мотивиран от всякога. В шести клас се разсърди на учител и го преместих в друго училище в седми. Завърши блестящо. Е аз вече се примирих, че немската дисциплина не е присъща за моето дете и няма да възпитам Шумахер. Ще трябва да държа каишите доста по-отпуснати, само колкото да го държат в пътя.

(*Рони О‘Съливан е състезател, който е непобедим когато иска. Но на повече от половината състезания му писва по средата или противника му става досаден и си тръгва. Играе, но само колкото да се задържи в елита, а не за да е пръв.)

да не си някоя реинкарнирана потребителка
Какво значи "реинкарнирана"?

# 84
  • София
  • Мнения: 62 595
не обвинявам майка, че възпитава детето си неправилно, а казвам, че първо тя трябва да си изясни за себе си какво иска. Аз виждам някаква несигурност, макар тя да прави много и в момента, не е оставила детето на самотек. Но сякаш тя самата не си вярва. По-смело!  Понякога човек трябва да каже "хоп" и да скочи. Няма какво да изгуби, а само може да спечели.
Малко едностранно приемаш това за дресирането за Шумахер. Ако детето откаже да ходи на училище, това не означава, че майката с Шумахер ще умре от мъка. По-скоро ще защити детето си и ще говори с учителката. То и моето имаше един такъв период, но не че не искаше да ходи, а не му беше приятно. Тогава разнищих какво и как е станало и поставих нещата ребром - учителката да не коментира детето по никакъв начин, а ако го изпитва, да го изпита, да му пише оценка и толкова. При нас пак бяха нещо като обиди, но от типа "еее, ти пък, все всичко знаеш, все са те научили вкъщи, като толкова вашите знаят, те да те учат". Не можа тази жена да понесе, че не е алфата и омегата на знанието и не е тя дозаторът, Вярата, Истината и Животът.
И съм ги местила, и всичко е било, а да речем, че съм ги възпитавала с това, че могат да станат Шумахер, че имат качества.
( аз и сега, дори с децата, с които работя, ги виждам като бъдещи отличници, и виждам, че това има положително влияние, защото добиват самочувствие, а оттам и повече се стараят, и без това учителите често не са благосклонни. И не, не са нереалистични очаквания, но има "награда" за усилията.)
Според теб по каква причина всички деца обичат супергероите? Защото искат да са като тях. харесват и всякакви звезди - защото искат да са като тях. Харесват и Шумахер, поне тези, които знаеха за него навремето - защото искаха да са като него. Защо да им пречим, вместо да им помогнем да се стремят към това усещане?

# 85
  • София
  • Мнения: 3 480
Да, всяко дете иска да е герой. Но и здравата самооценка също е много важна. Дано намерят баланса.

Спомням си едно дететнце от предаването на Къци: "Аз искам да стана Батман, ама тати каза да стана дилър."

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво разбираш под здрава самооценка при дете? Давай, разказвай, че ми стана интересно. Какво предлагаш, да кажем на едно дете - трай си, мама, от теб Шумахер под никаква фхорма няма да стане, какво да правим, имай здрава самооценка, не си особено умен, нито си особено хубав, нито ставаш за нещо специално" ли? Разкажи как си го представяш това със здравата самооценка при дете, и то не само просто при дете, а и за каква възраст.

# 87
  • Мнения: X
Анди, аз ще ти дам пример със самооценката на 12-годишната Нейна Кифленска Светлост:"Аз не съм гений на рисуването, ама ме кефи и графичният дизайн ми се получава не лошо. Може и да успея да изкарвам пари с това като порасна." Цитат. И е самата истина. Прави го с огромна любов, получава ѝ се не лошо, но не е гений или чудо невиждано. Даже талант не е. Ми, няма лошо.

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво де, ама не й казваш "ти не си гений, така че не очаквай да постигнеш висоти в дизайна". А може някое трето лице да й види работите и да каже, че не само не е гений, а и не става за дизайнер.  Това със самооценката е много трики работа, също както и с оценката от трети лица. Затова като чуя "Здрава самооценка", и ми става лошо и ми иде да го питам този, дето твърди, че трябвало едно дете да има здрава самооценка, той самият дали има здрава самооценка.
Всеки има някаква самооценка, но дори когато е ужким здрава, му се иска да е гений или поне да е талантлив, и затова не престава да се занимава с любимото си нещо.
Всъщност "не съм гений и т.н.", както си го описала, е покана към мама да каже "на мама генийчето, не само нелошо ти се получава, а е чудесно, продължавай". Същото като "ти можеш да станеш Шумахер", като стана въпрос за него и се хареса като метафора.

# 89
  • Мнения: X
Е, не, казвам ѝ, че не е нужно да е гений, а да върши работата си добре и с кеф.

# 90
  • София
  • Мнения: 3 480
Какво предлагаш, да кажем на едно дете - трай си, мама, от теб Шумахер под никаква фхорма няма да стане, какво да правим, имай здрава самооценка, не си особено умен, нито си особено хубав, нито ставаш за нещо специално" ли?
А чие дете според теб е тъпото? Защото трябва да си наистина “голям разбирач”, за да наречеш децата с дислексия тъпи. Освен това са наистина специални. И никак не е зле да знаят кои са силните и слабите им страни, а не да се чудят защо при другите се получава, а при тях не.

# 91
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Темата загуби интереса ми, заради потребители които имат нуждата от виртуалното признание, че са по-по-най. Такива хора в реалния живот, обикновенно са свити и сиви, а тук се вихрят на воля - колко са перфектни , успели те и децата им.
Синът ми учеше в едно от най-добрият училища във Варна. Учеше се по 6ч след училище - побъркаха ги с обема но домашните и хилядите помагала. Той беше единственото дете което не ходи на школи и уроци. За това помагах аз. Има родители които твърдят, че децата им се справят сами, но не отчитат факта, че плащат на някой друг за помощ.

# 92
  • София
  • Мнения: 62 595
Валя, едно 99 процента от хората, включително ти, аз и Топъл дъжд (здрасти, ти редовно ми ходиш по опашката и ми обръщаш внимание, мерси) сме напърво посредствени хора - нито гениални, нито тъпи, а по средата. Обаче съм готова да се хвана на бас, че никоя от нас трите не се смята за тъпа, дори се смята за по-умна от средното ниво. Откъде познах ли - 90 процента от хората при анкетиране как биха се определели като интелигентност, се позиционират над средното нива. Или вие сте изключения?
Да ,вссеки си има силни и слаби страни и те трябва да се развиват - и силните, и слабите. Макар слаби да е относително казано. за мен слаби не означава това, което повечето хора разбират под слаби. При всеки могат да се получат повечето неща, защото повечето хора сме напълно посредствени за повечето неща. Гениите и истински надарените хора са малко. Но всеки един от нас си намира своя талант и си го ползва със здраве. Дори едно момиче да знае, че няма физиката за балерина, защото е твърде висока или тромава, все едно пак цял живот ще си мечтае за този балет, ако ще да е най-талантливият художник или да е направила кариера в науката или да е станала безумно богата, с осем деца и прочие. Тя пак ще си иска балета и ще намери някой ден начин все пак да сложи палците и пачката и ще застане пред огледалото. Ако аз не давам и малко фантазия и героизъм, вяра дори в слабите страни, че могат да станат силни (а децата често и не го знаят това кое им е слабо), никой няма да мръдне напред. И възрастните имаме нужда от това, някой или някои да вярват дори в слабите ни страни. И по ирония на живота, много от хората накрая се захващат с работа, която им дава възможност да си "оправят" слабите страни. Нещо като да не ти е любима математиката, обаче да станеш инженер - математика колкото щеш и  както се казва, щом като дете не си научил математиката, сега имаш втори шанс да я научиш. Всеки, дори и ти, вероятно си мислиш това защо при другите се получава, а при мен не. Ми, нормално, хора сме, минаваме всички през сходни състояния, размисли и страсти.

Топъл дъжд, няма перфектни  деца, няма и сто процента успели деца. И аз съм помагала на децата си, да не мислиш, че им се получава по магичен път? Просто изпадаш в капана тревата на комшията да е по-зелена от твоята, а когато става въпрос за децата, всеки е особено чувствителен на тема успех на децата  успех на чуждите деца, защото на всеки му се иска неговите деца да са успешни и поне по-успешни от чуждите, и ако нещо не се получава, го смята за личен провал. Нормално, няма родител, който да не го е изпитвал поне веднъж.

# 93
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
...За това помагах аз. Има родители които твърдят, че децата им се справят сами, но не отчитат факта, че плащат на някой друг за помощ.
На никого не плащам, не съм плащала.
Не са ми перфектни децата, нямат по всичко отлични знания. Сами се справят и резултатите са приемливи за мен. Знанията им и реализацията са на добро ниво.

# 94
  • Мнения: 11 892

Синът ми учеше в едно от най-добрият училища във Варна. Учеше се по 6ч след училище - побъркаха ги с обема но домашните и хилядите помагала.

Всъщност- най-доброто в града. И едно от най-добрите в страната.Но зверското учене и изисквания често се оказват огромна преса за децата и затова там се наблюдава "обратна миграция".
За да си на ниво в това училище- няма как да се мине без чужда помощ.За другите училища в града - по различно е, но пак в най-добрите се изисква и "Помощ от приятел".Поне.

Скрит текст:
Моето дете си тръгна по съвсем различни причини, но ако беше останало нямаше да се чувства добре заради огромния натиск и изисквания. 

# 95
  • Мнения: 11 892
Имам да пиша домашно върху Серафим и откъси от Новия завет.Точно така, колкото и вероятно да се възмущавате.Аз имам да пиша. Инициатива на Общината, съвместна с училището.Една и съща задача се изпълнява от дете и родител и после детето сравнява и описва разликите.Заменям половин царство, за да видя как някои от родителите плнчат моливите и дращят тези/търкалящ се емотикон/

Голям сеир ще падне за проверяващите.А ако се отнася до всички училища, купонът ще е незаменим.

# 96
  • София
  • Мнения: 62 595
Пиши, да видим колко ще ти пише учителката Wink. Навремето, може би съм била пети клас, трябваше да пишем за онази картина на Гоя, с разстреляните на стената. Нищо не можах да измисля, майка ми написа описанието и й писаха четворка.

# 97
  • Мнения: 11 892
Пиши, да видим колко ще ти пише учителката Wink. Навремето, може би съм била пети клас, трябваше да пишем за онази картина на Гоя, с разстреляните на стената. Нищо не можах да измисля, майка ми написа описанието и й писаха четворка.

 Няма да има оценки, само сравнение на ценностите. Как един и същ текст се тълкува от детето и от родителите в семейството.Пише се отговор/ нещо като теза/ от детето, после- от родител, детето сравнява и обяснява разликите.

На пръв поглед е забавно, но всъщност е голяма щуротия, според мен.

Общи условия

Активация на акаунт