Помагате ли с домашните и уроците на петокласник?

  • 13 922
  • 97
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, не, просто навремето тези деца си бяха на границата между двойката и тройката, някои са ги бутали в помощни училища, все едно са с умствена изостаналост. А дислексията не като сополите, а е като пъзел, в който някои части са подредени по грешен начин. Трябва да намериш кои части не са си по местата и да ги пренаредиш.

# 46
  • Мнения: 12 018
DS, сестра ти не е права. Тя познавая твоето дете, аз - не, но много често и учителите не разпознават проблема, особено ако детето е с по-висок интелект. Ето ти някои неща за дислексията:
- детето не учи или трудно учи стихотворения наизуст
- има проблем с преразказването и въобще с обясняването на нещо, което не пречи да го разбира. Например по математика може да даде отговор на сложна задача без да може да опише стъпка по стъпка решението й. То просто "знае" отговора.
- късно проговаряне
- проблем с произнасянето на дълги и трудни думи
- разместване на звуци и срички
При писане
- трудно усвоявя и спазва граматични и правописни правила
- пише с много грешки. Основно пропуска или замества букви и звуци, по-често гласни. Може да пропусне и цяла сричка
- пише грозно, трудно спазва ред, почеркът е широк, разкрачен, има проблем със слятото изписване, особено при букви със сходни елементи
- огледално писане
Има и други специфични неща.

# 47
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Много е лесно да се прехвърли отговорността на учителя и да бъде обвинен, ако някой не се справя или не е научен вкъщи как да се справя. Не забравяйте, че учителят преподава не само на едно дете и ако 3 деца не се справят, не разбират в час, не помнят основното, а други 5 са усвоили всичко, то грешката на е на учителя.
Не помагам с нищо на дъщеря ми, сама се готви, но знае как, отговорна е и внимава в часовете, компанията ѝ е от деца, които са на същото ниво, споделят помежду си и даже учат заедно понякога. А е сменила много учители. Да, и от учителя зависят много неща, но основата е вкъщи.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Учителят не преподава. Учителят учи. Затова е учител. В университета са преподаватели, макар че ако питаш точно най-добрите от тях, те казват за себе си, че даскалуват, което е точно да учат студентите, а не да преподават. Не знам откъде дойде това учителите сами да се наричат преподаватели, явно това им вдига имиджа и ги спасява от това да се помъчат да научат децата, вместо да се изживяват като слънца, които влизат, за да огреят и излизат. Дори студентите се оплакват от такива преподаватели - влизат да си изпеят лекцията и излизат - точно се държат като слънца. А истинските учители са такива, независимо дали са с първокласници или с гениални студенти.

Ако от цял клас три деца не разберат, то очевидно не е проблемът в учителя. Но ако от цял клас само трима са разбрали, определено не е заради добрите умения на учителя да обясни, а заради качествата на децата.

# 49
  • София
  • Мнения: 3 484
Не забравяйте, че учителят преподава не само на едно дете и ако 3 деца не се справят, не разбират в час, не помнят основното, а други 5 са усвоили всичко, то грешката на е на учителя.
Не помагам с нищо на дъщеря ми...
Винаги когато се обсъжда проблем на някое дете, ще се намеси мама, която да се похвали, че нейното дете няма този проблем. Браво на твоето дете, Лиляна!
За мен учител, който обяснява така че да го разберат 5 деца, а три - не, не е учител. Учителят е там, за да обясни материала по 27 начина ако се налага, но да го разберат всичките деца, а не половината. Иначе защо ще ги караме всички деца да висят в училище. Да ходят само лилянките, за другите ще е чиста загуба на време.

# 50
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ами, ОК, Валя, разчитай на това, щом така смяташ за правилно.

# 51
  • Мнения: 10 993
За мен пък излишните неща дето учат децата в училище, не са ми критерии, за справяне в живота и за това не се впечатлявам изобщо. Уча с детето, не разчитам на учителката да го научи на нищо. Според мен програмата е твърде трудна за деца като моето и за това не се ядосвам. Нито пък гоня някакви академични успехи.  Който си е умен,той ще се справи, като не му се отдава на детето училището трябва да се насочи, към нещо което го влече. В крайна сметка не е важно да си образован, а да си щастлив. В тази връзка не разбирам какво толкова се втилясвате в това училище и тия оценки.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
сори, ама не е съвсем така и нека не прехвърляме темата на ниво "а пък, съученикът ми Иван беше тройкаджия, обаче има два апартамента и бизнес, отличникът на класа живее в мизерия" или "важното да е щастлив". Програмата, че е калпава - калпава е, но това не е извинение да не се работи с детето. И да ти кажа, това за щастието хич не е така, защото децата много добре виждат къде са в общата картина и хич не са щастливи от това, че виждат, че не се справят. Ти имаш диплома, нали, явно не е като да не е важно да си образован, а да си щастлив. В това няма нищо продуктивно и не е от полза на децата. По-скоро някак трябва да се избутват оценките, да се работи с детето, и в същото време да се търсят и развиват областите, в които му е силата - дали ще е изкуство, спорт или нещо друго, но детето да се развива.
Лично за себе си и за моите деца съм разглеждала живота като две части - едната е в училище, а другата като свършат часовете в училище. И двете са важни и някак трябва да се наместят, за да могат децата да вървят напред.  Дори в училище да не е от първите, то поне за четворка трябва да изкласи, а да развива умения извън училище, а с времето ще започне това, което учи в извънкласните занимания да го прилага и в училище, примерно дисциплина, да не се отказва при трудности и т.н.

# 53
  • Мнения: 10 993
Аз имам диплома и си работя по нея. Това съм искала от 9-годишна и никой никога не е учил с мен, нито се е интересувал какво ще работя и как ще се реализирам. По мое време така беше с почти всички деца в провинцията. Аз сега уча с детето защото не искам да повтаря или пък да бъде най-слабия ученик в училище, но го виждам, че е далеч от самостоятелност, каквато аз съм имала. Съответно съм наясно, че ако учи в университет ще е нещо, за което няма желаещи, колкото да покрие чужди амбиции. За това за мен е важно средното образование и работно ниво на английски и вероятно още един език. Академичността не ме интересува и не се ядосвам. Постът ми беше към майката, която се ядосва, че детето и не учи само не към теб. За тебе знаем.

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
А как мислиш, че ще научи два чужди езика, ако е на ръба на повтарянето? Всичко е навързано - каквото е нивото на българския, такова ще е нивото и на чуждия език, който евентуално ще учи, дори с чуждия е по-трудно.  Всъщност работно ниво на два езика си е сериозно ниво, а не като да си поискаш хляб и мляко.
Самостоятелността се учи, както и всичко друго. Първо трябва да разберете какъв е проблемът с ученето, преди хем да сваляш очакванията, хем да твърдиш, че щяло да ти е достатъчно да владее два езика на работно ниво. Това са взаимноизключващи се критерии, защото в действителността, при болшинството от децата, езикът е свързан с всичко останало - математиката е език и разбиране, физиката е език и разбиране, дори чуждите езици се учат така.  Всяко дете в нормално състояние, без диагноза, могат и трябва да усвояват материала за четворка. Това е санитарната граница. Изключение са децата, които са от семейства като в някое гето, с неграмотни родители и подобни. Тук не става въпрос за академичност, а за изкарване на средно ниво.
Какво да знаете за мен?

# 55
  • Мнения: 11 914
  Аз не съм сигурна от учителите ли е проблемът или по- скоро от нескопосаните учебници и програми.

Както писах, детето ми е имало всякакви учители и добри и не толкова.В 5 клас децата завършиха по мат.  с общ успех 3.50, като 4 останаха на поправка.А училището е желано, повечето деца и особено родителите са мотивирани.Да не говорим, че и състезатели имаме.Очевидно в случая е до учител.

Но по езиците- почти всяко ходи на курс- надграждащо, изпреварващо и незнамсикакво.Ако 3 деца, които не ходят по някаква причина,  напр. Финансова и не разбират, означава ли че учителят е Мн.добър, а децата не са схватливи?

Изобщо, докато съществува паралелно образование, никога няма да се разбере къде точно е причината за неуспеха.

# 56
  • Мнения: 10 993
Андариел, пиша си с майка,, която се притеснява за детето. Ние знаем, че ти си най-добрата майка, дето на всичко си е научила децата и  за това те са най. Ама другите не сме постигнали чак това ниво и за това критериите ни са по-ниски. Просто постът ми не е към теб. Някой неща трябва да се преживеят за да се разберат. мисля, че няма нужда, да се изтъкваме във всяка тема, просто вече  се знаем. Това исках да кажа.

# 57
  • Мнения: 11 914
Днес пътувах малко извън града и се изненадах от новите стоежи и ремонти на пътищата.Ако строителният техникум беше такъв, какъвто по мое време, бих насочила детето там.Справя се добре с ма., но за съжаление никак не умее да чертае

Проф. образование не е зле като идея, но за съжаление не върви за ръка с новостите в съответната професия, тази инф. Е от майки на деца в техникумите

# 58
  • Мнения: 10 993
Да права си. Стига да разбера какви са желанията и уменията на моето дете, ще инвестирам в курсове за съответната практическа специалност, в стажове и практики.
Проблемът е, че за сега това са само компютърните игри и футболът. За туес ще ни е невъзможно, остана Джон Атанасов,но ако не успее и там, трябва ми още алтернативи.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
Не става въпрос за моите деца, аз не ги и споменавам даже. Все пак, на мен работата ми е с деца, и то именно идват при мен, когато има някакъв проблем с ученето. Обучителните проблеми не са извинение за липсата на амбиции или сваляне на критериите. Дори за децата с тежки проблеми, стига родителите да са готови да работят по въпроса, изгледите са много добри и се бележи напредък. Обаче трябва родителят да е на място. Едно дете може да не стане отличникът на класа, но да постигне доста добро ниво на овладяване на материала, а то не е самият материал, нещата започват още времето дори преди началните класове, просто нещата излизат на повърхността едва в първи клас, но са си дрямали през цялото време. Аз ги преживявам тези неща заедно с родителите и мога да ти кажа, че ако родителите се предадат, детето също е предадени и нищо не се получава. Когато проимаме деца се оказва, че природата ни залага голям капан - трябва първо да започнем да възпитаваме себе си, и чак после възпитаваме децата си.
Сега прочетох за туес и Джон Атанасов. За тези две училища трябват високи резултати. Това не са училикща за деца, които едва се справят с текущия материал в основен курс. Честно, малко ми е трудно да те разбера - от една страна уж нямаш високи очаквания, не ти е важно академичното, обаче от друга виждаш и очакваш от детето си високи постижения като работно знаене на два чужди езика и ТУЕС или Джон Атанасов.

Последна редакция: пн, 09 апр 2018, 12:42 от Andariel

Общи условия

Активация на акаунт