Моят син е на 6, но живеем в чужбина и е на училище от 8,30 до 15 ч. Първата година не споделяше нищо, а когато го попитам какво е правил или какво е ял, все е забравил. Втората година започнах да доброволствам в училището и да прекарвам доста време там, в друг клас с други деца. Синът изведнъж започна да проявява любопитство с моят клас какво правим през деня, дали сме правили това или онова и изведнъж се оказа, че имаме много общи теми за разговори свързани с училището и деня му и сам има желание да говори с мен за тях. Влиза в детайли, които преди нямаше да разбера, дреболии. Реално при мен е същото, не влизам в подробности да се обяснявам за работата си на мъжа ми, когато денят ми е минал без сътресения и като всеки един друг, няма да ми е приятно да давам отчети всеки ден какво съм си купила за обяд и кога съм ходила до тоалетната. Питаме се "Как мина денят ти?", отговаряме си "Всичко нормално, нищо интересно", важното е, когато има проблем да си споделяме и да се подкрепяме. Същото е и с децата, надявам се, когато имат нужда, тогава да искат да говорят. А и нека си имат лично пространство и те.
- Публикувана: 15 ноем. 2017, 10:47 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2017, 00:32 ч.
За споделянето..
Светкавица намирам доста общи неща между децата ни. Моят син не съм разбрала да е бил малтретиран, но едно момче уж негов приятел, му е искал пари многократно и той му е давал. Как точно му влияе не можах да разбера. Но му открадна и изхвърли и две помагала. Разбира се аз не мога да го докажа по безспорен начин, но децата ми казаха, че въпросното момче ги е взело.
На моят син проблемът му е, че децата и приятелството е издигнато в култ. Боли ме защото семейството и брат му нямат кой знае какво значение за него, но другите деца са му най-важни. Иска да има с кой да си игра е и е готов на всичко децата да са му приятели. За мен това не е нормално. Чак пък толкова да не можеш да си сам.
На моят син проблемът му е, че децата и приятелството е издигнато в култ. Боли ме защото семейството и брат му нямат кой знае какво значение за него, но другите деца са му най-важни. Иска да има с кой да си игра е и е готов на всичко децата да са му приятели. За мен това не е нормално. Чак пък толкова да не можеш да си сам.
Скоро имаха ваканция и посетихме историческо място. Тийнейджърите не искаха да идват с нас, мрънкаха, че било скучно, но ги взехме с нас, направиха много снимки на техните телефони и камери, купихме сувенири.
2 дни след като започна новия учебен срок мд са учили по история точно за мястото, където ходихме и е споделила впечатления, че е ходила там, на другия ден учителят я е окуражил да покаже снимки, сувенирите и да разкаже. Тя самата беше много енусиазирана и ми разказваше как е обяснявала за различните особености на мястото. Дори не подозирах, че е запомнила нещо, през цялото време се караха с брат си. Нямам идея какво точно учат по история, нали нямат учебници.
2 дни след като започна новия учебен срок мд са учили по история точно за мястото, където ходихме и е споделила впечатления, че е ходила там, на другия ден учителят я е окуражил да покаже снимки, сувенирите и да разкаже. Тя самата беше много енусиазирана и ми разказваше как е обяснявала за различните особености на мястото. Дори не подозирах, че е запомнила нещо, през цялото време се караха с брат си. Нямам идея какво точно учат по история, нали нямат учебници.
Нямам идея какво точно учат по история, нали нямат учебници.
На моят син проблемът му е, че децата и приятелството е издигнато в култ.
И при моето дете е така, но май в тази възраст за повечето е важно.
А моето е и единствено дете, наистина няма с кого да си играе, ако не са приятелите.Най-болезнено за него, но и за приятелите му е някой да каже "Вече не съм ти приятел".По наше време това май само за момичетата беше характерно.
На моят син проблемът му е, че децата и приятелството е издигнато в култ.
И при моето дете е така, но май в тази възраст за повечето е важно.
А моето е и единствено дете, наистина няма с кого да си играе, ако не са приятелите.Най-болезнено за него, но и за приятелите му е някой да каже "Вече не съм ти приятел".По наше време това май само за момичетата беше характерно.
Програма има, но не знам какво точно учат.
Ясно е по английски и математика.
Светкавица, така е. Децата изживяват тежко тези неща.
Ясно е по английски и математика.
Светкавица, така е. Децата изживяват тежко тези неща.
А не получавате ли седмични писма,в които пише какво са учили през седмицата и какво ще правят следващата седмица? Дъщеря ми също е в английско училище.Знам,че практиката най-вероятно е различна,ама все има сходни неща.
Тя е общителна и много /прекалено,бих казала аз
/разговорлива.Въпреки това ми споделя неща,когато реши.Често започва да говори преди заспиване/знам,че е,заради това,че не иска да спи и е от късно заспиващите,ама аз използвам случая и я слушам/.Ако нещо изключително много я притеснява и не и дава мира,обаче,ми споделя веднага.За неща като тоалетни и ядене не я питам.По-важни са ми емоционалните и драми 
. Смятам,че засега имам все още връзка с нея.Дано да я запазя!