Пише общи неща в няколко реда, но за този храм например (или за националната култура на страната) не пишеше.
- Публикувана: 15 ноем. 2017, 10:47 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2017, 00:32 ч.
За споделянето..
Дъщеря ми също е по цял ден на училище, изобщо не държа да знам какво са учили всеки ден. От време на време я питам докъде са стигнали по български и по математика, проверявам всички учебници и тетрадки в петък вечер, следя я да си напише домашното. Искам обаче да я науча, че ако нещо я тревожи, трябва да ми каже веднага, а аз ще се постарая да помогна. Най-важното е, да знае, че ние винаги ще я подкрепим.
Аз съм пример за абсолютно несподелящ тип. Мразя да споделям каквото и да е, напряга ме. Особено проблеми.
На нея обаче винаги ѝ личи в какво настроение е. Аз (на доста по-късна възраст) съм имала цели месеци терзания без никой да разбере, а да кажа на родителите си не съм си и помисляла.
Аз съм пример за абсолютно несподелящ тип. Мразя да споделям каквото и да е, напряга ме. Особено проблеми.
На нея обаче винаги ѝ личи в какво настроение е. Аз (на доста по-късна възраст) съм имала цели месеци терзания без никой да разбере, а да кажа на родителите си не съм си и помисляла.
Моят е в трети клас и докато беше на училище целодневно нищо не споделяше. Беше видимо много уморен. По принцип не е приказлив, когато искам да науча нещо, което той не смята, че е важно да знам, му вадя думите с ченгели. От около месец не ходи на занималня и има промяна в положителна посока. Мъчно ми е, че не споделя. 
Потвърждавам, че преди лягане е добро време за разговори
Потвърждавам, че преди лягане е добро време за разговори
За протокола: едното ми дете е на 12г, другото - на 4 и половина.
Аз самата съм много "затворен" човек, майка ми от дете това повтаря. Не споделям, не се оплаквам, не търся помощ, не мрънкам. Обаче, връщайки лентата назад си давам сметка, че все пак, нещата са "кой както те предразположи".
Та и с децата е така.
И понеже знам аз каква съм, моите деца не ги разпитвам. Говорим си, между другото разбирам каквото ме интересува. Специално синът ми, който е на 12г, даже сам идва да ми казва неща, които са го развълнували. Чете ми сам избрани откъси от вайбъра си и комуникацията с приятели там, не го карам аз. Обаче: знае, че няма да питам ако виждам, че не му се говори, няма да му нашокам канчето за някоя глупост, която е казал или направил и изобщо... знае, че ще съм до него, дори и да е сгафил. Според мен това е основният проблем. Аз навремето лъжех и криех, нищо не споделях, защото знаех, че няма да бъда разбрана правилно... Понякога детето има нужда просто да сподели, даже от помощ няма нужда, има нужда само някой да го изслуша, разбере, да не го съди и да сподели нещо или просто да помълчи заедно с него.
Разбира се, това го казвам сега. Пубертетът и истински трудните неща тепърва предстоят, с тях не знам дали ще се справя..., но поне ще опитам... да го изслушвам, разбирам и колкото и да ми идва да му изчета едно конско - да си трая и просто да бъда наблизо.
Аз самата съм много "затворен" човек, майка ми от дете това повтаря. Не споделям, не се оплаквам, не търся помощ, не мрънкам. Обаче, връщайки лентата назад си давам сметка, че все пак, нещата са "кой както те предразположи".
Та и с децата е така.
И понеже знам аз каква съм, моите деца не ги разпитвам. Говорим си, между другото разбирам каквото ме интересува. Специално синът ми, който е на 12г, даже сам идва да ми казва неща, които са го развълнували. Чете ми сам избрани откъси от вайбъра си и комуникацията с приятели там, не го карам аз. Обаче: знае, че няма да питам ако виждам, че не му се говори, няма да му нашокам канчето за някоя глупост, която е казал или направил и изобщо... знае, че ще съм до него, дори и да е сгафил. Според мен това е основният проблем. Аз навремето лъжех и криех, нищо не споделях, защото знаех, че няма да бъда разбрана правилно... Понякога детето има нужда просто да сподели, даже от помощ няма нужда, има нужда само някой да го изслуша, разбере, да не го съди и да сподели нещо или просто да помълчи заедно с него.
Разбира се, това го казвам сега. Пубертетът и истински трудните неща тепърва предстоят, с тях не знам дали ще се справя..., но поне ще опитам... да го изслушвам, разбирам и колкото и да ми идва да му изчета едно конско - да си трая и просто да бъда наблизо.