О Силен аз не ги мисля далеч във времето нещата. За себе си съм доволна от живота и парите си -деца пълнолетни категорично отказвам да изхранвам за да учат политология например. Важна ми е работата и самостоятелния живот.
- Публикувана: 31 окт. 2017, 16:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2017, 15:36 ч.
Семейно професионално ориентиране - забавна тема, но и не съвсем
Абе да ти кажа, това с ранната самостоятелност е хубаво, но може така да си ограничиш децата именно до ниво "издържам се сам". Докато с образование, ако го пласират добре, нивото е съвсем друго. В смисъл- има разлика дали ще работи в Европейската комисия или ще им доставя кетъринга от тортички. Така че ако детето има данни, най-гадното е да му кажеш- няма да те издържам. Всяка хитринка си е от полза, а политологията може да се съвмести и с работа.
[Абсолютно съм съгласна. Нямам против ма мин да учи каквото и да е, но да си работи. Да си живее в къщи, няма да му искам пари. Но пред себе си имам примери на дечица дето до 35 г. Ги издържаха включително се осигуряваше и кутия цигари дневното само и само ма мин да учи икономика задочно във Велико Търново.
Не го отписвайте момчето, явно, че сега не е амбизиозно, но не се знае как ще се завъртят нещата.
Само за пример- аз от 10-годишна, знаеща какво ще уча, отличничка, надъхана, на всичкото от горе заминах да го уча в друга държава. Моят приятел - тотален лузър в училище, на матурите средният му успех е 3, повтарял е два класа, в пубертета не се е интересувал от нищо, работи от 15-годишен, за да може все пак да си изкарва джобни, но си дава сметка, че не иска да продължава да работи в определена сфера, няколко години след гимназията един приятел му показва лекции от университета, нашият ги прочел и решил от нищото, че ще учи ...право. Опевестил го той на близките, а те си мислели, че се шегува, никой не го подкрепил. Тройкаджията и лузърът на класа, учителите му казвали, че ще е чудо ако си вземе матурите. Ей го, на, вече юрист, а аз много ориентираната ...оказа се, че не ми харесва много, но все пак си взех дипломата и се чудя сега на къде.
Това е само моят пример, не може да определяме детето като загубено. И то ще си намери пътя, въпреки (а не благодарение) помощта на майка си. Може да му трябва повече време, но момчето вероятно само ще се ориентира.
Има го и другият случай- да стане лентяй, но от това което съм видяла с познати и съученици повечето примери с такива деца са положителни.
Само за пример- аз от 10-годишна, знаеща какво ще уча, отличничка, надъхана, на всичкото от горе заминах да го уча в друга държава. Моят приятел - тотален лузър в училище, на матурите средният му успех е 3, повтарял е два класа, в пубертета не се е интересувал от нищо, работи от 15-годишен, за да може все пак да си изкарва джобни, но си дава сметка, че не иска да продължава да работи в определена сфера, няколко години след гимназията един приятел му показва лекции от университета, нашият ги прочел и решил от нищото, че ще учи ...право. Опевестил го той на близките, а те си мислели, че се шегува, никой не го подкрепил. Тройкаджията и лузърът на класа, учителите му казвали, че ще е чудо ако си вземе матурите. Ей го, на, вече юрист, а аз много ориентираната ...оказа се, че не ми харесва много, но все пак си взех дипломата и се чудя сега на къде.
Това е само моят пример, не може да определяме детето като загубено. И то ще си намери пътя, въпреки (а не благодарение) помощта на майка си. Може да му трябва повече време, но момчето вероятно само ще се ориентира.
Има го и другият случай- да стане лентяй, но от това което съм видяла с познати и съученици повечето примери с такива деца са положителни.
Има го и това при момчетата, че по-късно се усещат, но затова пък по-качествено.
По принцип (винаги има изключения, разбира се), момичетата ги тресва по-рано пубертетът – 5-6-7-8 клас, като пикът е 7-8 обикновено. След това, от 9 клас нататък, си сядат на задниците и започват здраво да учат.
Момчетата, като по-бавноразвиващи се, изтрещяват след 8 клас, като пикът на простотиите при тях е 9-10 клас. Чак в 11 започват да се усещат, че краят на училищния рахат наближава със страшна сила и започват да наваксват. В 12 клас всички говорят за матури, кандидатстудентски изпити и университети, та и най-залюханите се светват, че може да изпаднат от влака, и хукват по уроци. Ако не успеят да настигнат другите до края на гимназията, продължават със засилката и в университета.
По-нататък е ясно – има куп статистики по въпроса.
По принцип (винаги има изключения, разбира се), момичетата ги тресва по-рано пубертетът – 5-6-7-8 клас, като пикът е 7-8 обикновено. След това, от 9 клас нататък, си сядат на задниците и започват здраво да учат.
Момчетата, като по-бавноразвиващи се, изтрещяват след 8 клас, като пикът на простотиите при тях е 9-10 клас. Чак в 11 започват да се усещат, че краят на училищния рахат наближава със страшна сила и започват да наваксват. В 12 клас всички говорят за матури, кандидатстудентски изпити и университети, та и най-залюханите се светват, че може да изпаднат от влака, и хукват по уроци. Ако не успеят да настигнат другите до края на гимназията, продължават със засилката и в университета.
По-нататък е ясно – има куп статистики по въпроса.
Не разбирам драмата при момче в 7-ми клас, на което не му се учи и почти нищо не го влече(още). Ако му се отдаваше поне нещо-тогава би имало значение образованието след седми клас. Или пък да му върви и учене, и спорт, и изкуство някакво - да се чуди над какво от всичките да се фокусира. Но в този случай каквато и да е гимназия е решение(тоест, където го приемат). Вече към 10-11 клас може да започне да се пооглежда. Нямаше да стоят така нещата, ако професионалните гимназии в БГ бяха наистина такива. Аз не познавам някой, завършил техникум да практикува професия веднага след средното. За всеки занаят си има курсове, които освен, че са по-кратки, са и по-полезни за придобиване на умения. Вярно, че са платени, но като се тегли чертата може да излезе по-евтино от частните уроци, нужни да се набута в желана ( и то не от него) гимназия.
Ако моят син изкара ниски оценки на матурата, съм му харесала техникум по сладкарство. Надвам се там образованието да е лежерно и основно да пекат сладки, за да може да се посвети и на курс по немски. Постоянно търсят пекари и сладкари за Германия. Чета форума колко е социално в Австрия и си мечтая ма мин да живее там. Той не ще и да чуе. Но пък непрекъснато гледа сладкарски клончета в интернет. От тая тема за професионалното ориентиране как ми е на сърце. Така да искам да се свършва с училището или поне с безкрайните помагала и изисквания.
Тоз техникум и аз си бях харесала за щерката миналата година, че и тя беше неоринтирана, пък и не с най-добрата диплома. Та имат те доста добро сътрудничество с разни фирми за хляб, торти и други сладкарски изделия и доста от завършилите намират работа без проблем после, някои дори в чужбина, като на част от тях им плащат и курса по езика. Това според презентиращия техникума, разбира се. Оказа се, че Нейно величество успя да се класира в друга професионална гимназия, а техникумът по-скоро се хареса на мен, а не на нея.
За момчето в темата най-добре ще бъде да е далеч от мама, като стигне възрастта за това. Тя му влияе зле, а и тук виждаме нейната гледна точка, не неговата. Ако авторката на темата сериозно е решила да се въвлече в тоя казус, моят съвет е да намери начин да поговори директно с момчето - майката е ясна, вече...
Ако авторката на темата сериозно е решила да се въвлече в тоя казус, моят съвет е да намери начин да поговори директно с момчето - майката е ясна, вече...
Не, не бих прескочила родител, за да говоря директно с детето. Не и по такъв казус. Общувам с доста деца на теми, по които не искат да разговарят с родителите си, но първо - децата са ми много близки, и второ - те са потърсили този контакт. В случая детето съм го виждала два пъти по за пет минути, а с майката прекарвам по един час три пъти седмично, по стечение на обстоятелствата.
Не смятам да се въвличам в казуса повече от това, да дам насоки за размисъл и източници на информация - справочници, сайтове на учебни заведения, че и сектор "Образование" в бг-мамма
Аз не разбирам родители, които избират за децата си. Ако децата не са ориентирани, което е нормално, просто трябва да им се даде време, а не да им се налага чужд избор.
За съжаление няма такъв филм като чакане да му "светне" с нашата образователна система. 7клас завършват с диплома за основно образование и изпити, за да продължат нататък ... Много преди това (5-6 клас още) трябва да се е ориентирало и детето, и родителя кое как става, кое какво предлага като среда, учене, реализация ... И това заедно със следене на постоянните промени в наредбите и ДОС-овете на МОН ... и това последното задължително е работа на родителя. И да се сяда на четирибуквието ... Много деца "гърмят" имат амбиции и са умни, но пък имат несериозни родители, които все нещо не са доразбрали и се класират на не толкова добри места - справка всяка година в седмокласните теми ... Има и деца, на които все нещичко не им достига, но с познаване на системата от страна на родителите, със следене на миналогодишни статистики, доза риск и много късмет ... успяват да се запишат на отлични места
Сложно, много сложно е Като се пребори системата на детските градини и родителя има едни 3-4 години, за да научи и пребори системата за записване в 1 клас ... и после още 5-6 години, за да изучи системата за след 7 клас ... Като виц звучи ..., но действителността е такава ... 
Аз не познавам някой, завършил техникум да практикува професия веднага след средното.
Аз познавам двама и двамата са от строителен техникум. И са много доволни. Единият има строителна фирма, построиха ни къщата бързо и качествено, с една дума се разбираше с мъжа ми, а мъжът ми е голям махнаджия
Аз не разбирам родители, които избират за децата си. Ако децата не са ориентирани, което е нормално, просто трябва да им се даде време, а не да им се налага чужд избор.
Така стоят нещата, че още от първи клас училищата имат някакъв профил и родителите трябва да избират. Най-често не заради конкретния профил, а по други съображения и заради доброто име на училището.Но децата нямат думата в масовия случай.
После в МГ от V клас масово влизат не само деца, които обичат математиката, а такива ,чиито родители са сметнали за необходимо и полезно.
И така, по инерция след VІІ клас пак в основата е родителски избор, друг е въпросът, че някои родители съумяват да го представят като избор на децата.
Sesylle, така е Но аз понеже гледам от тукашната камбанария ...
За момчето от темата - майката си търси отдушник на когото да си каже, който да я изслуша и намира такъв в авторката на темата, а детето може и да си е решило какво иска, но да не споделя с нея ...
Иначе цирка (ще напиша в скрит текст, че да видите, че и с умно дете не е лесно) кандидатстване след 7 клас го минах преди 6 години ... Лошото е, че ме чака още два пъти
Но аз понеже гледам от тукашната камбанария ...За момчето от темата - майката си търси отдушник на когото да си каже, който да я изслуша и намира такъв в авторката на темата, а детето може и да си е решило какво иска, но да не споделя с нея ...
Иначе цирка (ще напиша в скрит текст, че да видите, че и с умно дете не е лесно) кандидатстване след 7 клас го минах преди 6 години ... Лошото е, че ме чака още два пъти
Скрит текст:
Най-голямата още в 5 клас беше решила, че иска Класическата гимназия и нищо друго. За подготовка й купих всичките 3 учебника по история за 7 клас и си се готви самичка у дома. За лошотия е добра във всичко и всичко й вървеше. Без да знае какво представляват изпитите се яви и на такива по химия и биология в НПМГ. И се озова в "небрано лозе" - с оценки над 5,80 по БЕЛ и мат. и с оценки над 5,50 по история, химия и биология ... УжасТ. Писа в общото класиране химия в НПМГ на 1-во място и си подаде док. за класиране в Класическата гимназия. Приеха я и на двете места ... Не се чуди тя и се записа в Класическата, защото ... "това било мечтата й". В 9 клас ме обвиняваше, че не съм я "нашамарила" да си запише химията ... Сега ... кандидатства чиста химия в СУ - само това писа като едно едничко желание, та ми изправи косите това лято ... Но пак си изкара над 5,50 оценка на изпита и вече е първокурсничка - харесва й, обожава си избора ... Та, и с това всичко да ти върви и уж да си направил първичен избор ... не е баш така ...