Семейно професионално ориентиране - забавна тема, но и не съвсем

За жалост наистина има и такива млади хора, които от нищо не се интересуват, но за сметка на това отрано с претенции за високо заплащане на труда си. Сблъсквала съм се по случайност с такива: празни погледи, вяло, безучастно присъствие, мързи го да гледа, камо ли да се движи. Основната грижа на родителя е да го нахрани, облече (все пак не е хубаво да настива) и дотам. Наистина не знам кое от кое произтича.

В конкретния случай младежът би могъл да стане застрахователен агент с помощта на мама. Тя добре ще го подготви по въпросите колко опасно нещо е живота, за да може после да всее той същия страх в потенциалните си клиенти. Единственото необходимо условие е да му се отдава "приказването". Ще ходи облечен с костуН и най-тежкото, което ще вдига е някоя-друга папка или бизнес куфарче ( с един-два листа вътре и калкулатор).

Не знам защо въобще се заговори, че от момчето се очаква да бъде ориентирано, никой не очаква това от един 12-годишен келеш, като през цялото време коментарите са към майката, която се е завайкала за бъдещето му и е искала съвети от Бърдсфлу.
Разбира се че когато детето ти се учи добре и нямаш никакво съмнение, че ще попадне в някое от най-добрите учлища, не се питаш какъв ли ще стане, когато завърши, защото се знае, че възпитаниците на тези училища могат да станат, каквито си поискат, докато ако синът ти крета с тройки, е нормално да се притесняваш за бъдещето му, защото тройкаджиите, след като едва завършат училище, после все така едвам кретат и в живота.
Напълно подкрепям мнението, че разликата между лошите, средните и добрите училища е огромна и непреодолима с никакви уроци, а и какви уроци за момче, което не иска да учи, та най-добре е да бъде насочен към някаква професия, а не да се вярва и да се поощряват надеждите, че нещо ще се случи и "ще си вземе образование".

Не съм изчела всички коментари - направо на въпроса на авторката
Може да стане фотограф. Може да се занимава с графичен дизайн. Това са професии, които могат да се работят след изкарване на курс - не е задължително да кандидатства във ВУЗ или да завърши гимназията с отличен.
Ако има интерес към музиката може и DJ да стане. Може и курс за барман да изкара.

Да ви кажа гимназията не е най-решаваща за бъдещето. Аз уча, така да се изразя - от свободните професии. Но преди да запишем в университета голяма част от колегите ми преди това са били в езикови гимназии или  нещо друго, което не е свързано със специалността в университета. В гимназията масово почти нищо не се учи, дали учителите ще са по-ларж или учениците още не са на тази вълна, защото аз до 10 клас само излзиах с приятели и се забавлявах. Имах само 3-ки и 4-ки. После се стегнах, почнах да уча, изкарах матурите с отличен и тогава вече знаех с какво искам да се занимавам в бъдеще. Чак на 18. Така, че има време... В момента съм 4 курс и практикувам професията ми. Много пък учат 2 години нещо и разбират, че им се прави друго. Това не значи, че са се провалили. Много хора пък изобщо не работят нищо общо с висшето образование. Всичко е много индивидуално. Просто да не си мислят родителите, че видиш ли ако на 14 не знае какво иска да прави с живота си, значи нищо няма да стане от него и да го притискат. Най-доброто, което могат да направят е да му дадат възможности. Да го запишат на уроци за да изкара хубави оценки и да влезне в хубава гимназия, каквато ще да е. И да го подкрепят когато изрази желание за нещо, да му помогнат финансово или морално. Това е всичко, което могат да направят.  
Един познат чак 4ти курс се запали по програмирането и сега изкарва доста добри  пари, като преди това не е имало индикации, че това му харесва.  Просто всичко е много индивидуално и все още няма място за притеснение. И аз тийнейджърството си изкарах пред компютъра голяма част бездействайки, но сега си работя, уча... хората се променят. За добро или за лошо.

Аз все си мисля, че никога няма да станеш достатъчно добър и да се издигнеш, ако действаш изцяло прагматично. Имаш професия, ОК, добре, но как по дяволите се работи професия без искра и мерак, само заради "успеха"? Може да съм старомодна, но точно на 12-14 е времето за малко плам и идеализъм.

Не всичко е изкарване на "добри пари", не всяка професия означава да си набързо обучено винтче в икономиката и да случиш на област, в която се въртят повечко пари.

Разбира се, че на човек трябва да му хареса това, с което се занимава, просто не смятам, че има задължителна възраст, в която това трябва да се случи и е грешка родителят да притиска детето за това. Хората около мен главно се занимават с нещо, което им доставя удоволствие преди финансовия фактор. Смятам, че като правиш нещо, от което получаваш удоволстие ставаш по-добър, след като станеш по-добър пък печелиш повече. Но печалбата не трябва да е самоцел. Мое мнение, разбира се. И никой не говори за набързо обучен в дадена област, разбира се, че има натрупвания с годините, неизбежно е.

Един мой познат записа да учи медицина. Завърши общата медицина и реши, че всъщност не иска да става лекар. След това записа право, завърши и след време дори стана съдия. Така че не винаги децата дори в гимназията са наясно с какво искат да се занимават, а какво ли остава пък за 12 - 13 годишни. Проблема в случая е супер неориентираната, вечно щадяща детето си майка, която от зор да го предпази от целия лош и ужасен свят гледайки го в саксия може да го откаже от нещо, което той наистина харесва