Явно, че ако майката не беше толкова шашава и детето нямаше да е с този успех. Пак зависи от много неща избора на професия - например дали момчето е контактно и приветливо, с добър външен вид. Колкото и добър да е един фризьор, без комуникативни умения ще си седи без клиенти. Същото се отнася и за много други професии. Има хора, които дори от безнадеждна кауза, каквато е да си дистрибутор на две известни козметични марки (на които сигурно всички пишещи тук сме се пробвали за консултанти) успяват да направят пари и кариера. Тук съм по-склонна да мисля, че детето няма тия качества - иначе не би бил с тоя успех. В такъв случай би трябвало да мисли за работа зад кадър. А няма роза без бодли - даже и парите да ти капят от небето, пак ще има и неприятни страни (ще трябва да си късаш кръста да ги събираш)
- Публикувана: 31 окт. 2017, 16:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2017, 15:36 ч.
Семейно професионално ориентиране - забавна тема, но и не съвсем
Аз не разбирам родители, които избират за децата си. Ако децата не са ориентирани, което е нормално, просто трябва да им се даде време, а не да им се налага чужд избор.
За съжаление няма такъв филм като чакане да му "светне" с нашата образователна система. 7клас завършват с диплома за основно образование и изпити, за да продължат нататък ... Много преди това (5-6 клас още) трябва да се е ориентирало и детето, и родителя кое как става, кое какво предлага като среда, учене, реализация ... И това заедно със следене на постоянните промени в наредбите и ДОС-овете на МОН ... и това последното задължително е работа на родителя. И да се сяда на четирибуквието ... Много деца "гърмят" имат амбиции и са умни, но пък имат несериозни родители, които все нещо не са доразбрали и се класират на не толкова добри места - справка всяка година в седмокласните теми ... Има и деца, на които все нещичко не им достига, но с познаване на системата от страна на родителите, със следене на миналогодишни статистики, доза риск и много късмет ... успяват да се запишат на отлични места
Сложно, много сложно е Като се пребори системата на детските градини и родителя има едни 3-4 години, за да научи и пребори системата за записване в 1 клас ... и после още 5-6 години, за да изучи системата за след 7 клас ... Като виц звучи ..., но действителността е такава ... Разбирам това, но при някои деца се налага или се получава. Имам приятелка, която завърши трета сменна, а сега е доктор по биология.
Имам няколко съученички, които завършиха с 3.00 или 3.50, а сега са страхотно реализирани и страхотни родители.
При някои от тях родителите се опитваха безуспешно, при други, отсъстваха.
Искам да кажа, че нищо не е загубено.
Сетих се за това момче, сигурно и за него все някой се е притеснявал, дали ще си намери работа за хиляда лева в бизнес парка
http://m.dir.bg/dnes/news/26229569/
http://m.dir.bg/dnes/news/26229569/
Лошото в случая е, че още от сега на това дете му се казва, че не става за нищо и едва ли някога ще става. Много погрешен подход.
В случая родителката вместо да го окайва нека опита да го насърчи в нещо. Да му предложи записване на някакъв спорт или курс.
Това, че сега е тройкаджия не значи, че не може да навакса. При някои го има обратното- големи отличници до 8ми клас, а в гимназията започват да вървят надолу и завършват едвам-едвам.
В случая родителката вместо да го окайва нека опита да го насърчи в нещо. Да му предложи записване на някакъв спорт или курс.
Това, че сега е тройкаджия не значи, че не може да навакса. При някои го има обратното- големи отличници до 8ми клас, а в гимназията започват да вървят надолу и завършват едвам-едвам.
Сирен, извън темата е, но лошото е, когато децата се потрудят, а родителя накрая, непознавайки системата сътвори такива неща, че ги провали ... И това се случва в едно 40-50% от кандидатстващите. Родители редят желания както те си решат, пишат всички паралелки в едно у-ще една след друга, а не както детето иска, не пишат паралелки, защото "няма шанс" и т.н. Лошото е, че се бъркат после и с кандидатстването в Университет и уж да помогнат, а сътворяват пак простотии -
Скрит текст:
при подаването на док. в Университета тази година бях само придружител и какви неща слушах от родители ... Най-фрапиращото за мен беше една майка, която накара щерка си да пише желанията по следния ред: редовно, платено, задочно от една специалност и после да реди по същия начин следващата специалност, защото цитирам " една специалност е едно желание, независимо, че си ги изредил и трите начина на учене/плащане" ... Опитах се да кажа, че не е така ... пък ...
А аз не мога да разбера при записването в Университет какво изобщо правят родителите там?
Кофти тенденция ми беше споделена от сестра ми тази година която е първокусничка. Отиде да се записва сама и каза, че не очаквала да види толкова ''момченца'' на които майките им попълвали бланките, питат всичко и едва ли не водят отрочето за ръчичка през коридорите само като притурка щото трябва да сложи тук-там някой подпис, останалото мамето е поела в свои ръце.
Кофти тенденция ми беше споделена от сестра ми тази година която е първокусничка. Отиде да се записва сама и каза, че не очаквала да види толкова ''момченца'' на които майките им попълвали бланките, питат всичко и едва ли не водят отрочето за ръчичка през коридорите само като притурка щото трябва да сложи тук-там някой подпис, останалото мамето е поела в свои ръце.
А аз не мога да разбера при записването в Университет какво изобщо правят родителите там?
Кофти тенденция ми беше споделена от сестра ми тази година която е първокусничка. Отиде да се записва сама и каза, че не очаквала да види толкова ''момченца'' на които майките им попълвали бланките, питат всичко и едва ли не водят отрочето за ръчичка през коридорите.
Кофти тенденция ми беше споделена от сестра ми тази година която е първокусничка. Отиде да се записва сама и каза, че не очаквала да види толкова ''момченца'' на които майките им попълвали бланките, питат всичко и едва ли не водят отрочето за ръчичка през коридорите.
Някога, вярно че беше по-лесно попълването, защото имахме право на по-малко желания, но дори и и за ЕГ децата ходеха сами да си попълват документите. Тъй като аз никога не бях стъпвала в този край на града/Гимназията се намираше почти извън града/, отидох с баща си .Умрях от срам,защото бях единствена, а той просто си стоеше отстрани, аз си попълвах всичко.
Има една тенденция на инфантилизиране на децата, на недоверие и отнемане на инициативността им. И на мен никак не ми харесва, но явно ценностите се променят.
Аз лично отидох за компания до там
Все си мисля за момчето от темата ... Авторката ни разказа защо и какво не иска майката ... Ами момчето? То какво иска? Вярно, че с тройки няма да може да се цели някъде високо, но пък момчето може да има обикновени мечти - я монтьор, я готвач ... Може много да е наясно със желанията си, но да е наясно и че не иска майка му да ги знае На моя позната момчето и то така - едва скрепяваше тройката, но още от прогимназия си казваше, че ще учи за готвач и ще работи по кораби Тази година завършва точно това, а лятото даже бачкаше за 2 месеца по Дунав
Скрит текст:
Не се и очакваше от мен да бъда с нея - отидох, за да си видя преподавателите и после като ми звънна, че е готова да ходим да пием кафе (разказания случай с майката се случи докато обяснявах на моята на кой етаж ще съм аз ) - обича да сме на кафе двете някъде, да си говорим глупости или просто да си мълчим ... Но то и от детето - вече голям човек зависи Моята обича на важни неща да съм наоколо (т.е. да отида с нея и после като стигнем до уреченото място - да се изпаря ) - не знам защо като никога, за нищо не ме слуша Изнесе се преди ... леле 2 месеца станаха ... и пак се обажда за кафе ей, така ... да се видим някъде ... или да отида с нея до някъде, че има нещо важно да прави ... и стигаме до там и аз се изпарявам да си се шляя докато тя си свърши науменото
) - обича да сме на кафе двете някъде, да си говорим глупости или просто да си мълчим ... Но то и от детето - вече голям човек зависи Моята обича на важни неща да съм наоколо (т.е. да отида с нея и после като стигнем до уреченото място - да се изпаря ) - не знам защо като никога, за нищо не ме слуша Изнесе се преди ... леле 2 месеца станаха ... и пак се обажда за кафе ей, така ... да се видим някъде ... или да отида с нея до някъде, че има нещо важно да прави ... и стигаме до там и аз се изпарявам да си се шляя докато тя си свърши науменото Все си мисля за момчето от темата ... Авторката ни разказа защо и какво не иска майката ... Ами момчето? То какво иска? Вярно, че с тройки няма да може да се цели някъде високо, но пък момчето може да има обикновени мечти - я монтьор, я готвач ... Може много да е наясно със желанията си, но да е наясно и че не иска майка му да ги знае
На моя позната момчето и то така - едва скрепяваше тройката, но още от прогимназия си казваше, че ще учи за готвач и ще работи по кораби Тази година завършва точно това, а лятото даже бачкаше за 2 месеца по Дунав
То детето може да иска и футболист да стане, я що пари се вадят. Е вярно, физически не е леко ама пък не ще високи оценки.
И за мен трябва по-скоро да се проведе разговор с детето и то на саме. То може да си е ориентирано ама с такава майка да не иска да се обяснява много.
И за мен трябва по-скоро да се проведе разговор с детето и то на саме. То може да си е ориентирано ама с такава майка да не иска да се обяснява много.
Скрит текст:
Иначе за останалото момичетата със сигурност ми се струват по-отракани от момчетата. По-се оправят и ориентират сами. Дано да се спре с това дондуркане, на 19 години са си възрастни, кажи-речи мъже вече. Могат да си отворят устата и да питат къде се провежда записването, могат и да пишат и да си попълнят бланките сами. То хубаво са станали по-сложни, ама то всичко е станало по-сложно от преди. Да свикват.
Аз лично отидох за компания до там
Няма лошо, коментарът не беше насочен специално към Вас, а като цяло към родителите дето се мъкнат с ''децата'' да ги записват. Да се върши всичко на тяхно място си е пагубно. За майката от темата да речем, че е оправдано защото детето е по-малко, но тя сигурно и за напред тъй ще си продължи.
Няма лошо, коментарът не беше насочен специално към Вас, а като цяло към родителите дето се мъкнат с ''децата'' да ги записват. Да се върши всичко на тяхно място си е пагубно. За майката от темата да речем, че е оправдано защото детето е по-малко, но тя сигурно и за напред тъй ще си продължи.
Скрит текст:
И аз в ЕГ си се записах сама, при това в друг град. А за изпитите след 7ми клас баща ми просто ме оставяше с колата пред вратата на училището и изчезваше. Още тогава си имаше такива които ги водеха за ръчичка до входа и питаха за информация. И още тогава това бяха основно майки на момчета. Ама хайде, нали все пак става въпрос за 14-годишни. Но в университета? Тотално ми е непонятно
Аз лично отидох за компания до там
Няма лошо, коментарът не беше насочен специално към Вас, а като цяло към родителите дето се мъкнат с ''децата'' да ги записват. Да се върши всичко на тяхно място си е пагубно. За майката от темата да речем, че е оправдано защото детето е по-малко, но тя сигурно и за напред тъй ще си продължи.
Няма лошо, коментарът не беше насочен специално към Вас, а като цяло към родителите дето се мъкнат с ''децата'' да ги записват. Да се върши всичко на тяхно място си е пагубно. За майката от темата да речем, че е оправдано защото детето е по-малко, но тя сигурно и за напред тъй ще си продължи.
Скрит текст:
И аз в ЕГ си се записах сама, при това в друг град. А за изпитите след 7ми клас баща ми просто ме оставяше с колата пред вратата на училището и изчезваше. Още тогава си имаше такива които ги водеха за ръчичка до входа и питаха за информация. И още тогава това бяха основно майки на момчета. Ама хайде, нали все пак става въпрос за 14-годишни. Но в университета? Тотално ми е непонятно
Скрит текст:
И аз така от кандидатстването в 7 клас, та то днес ... Ама, ей, нА Падна ми се чаве, което иска да съм с него до съответното важно място и после да си върши там сама нещата, за които отива ... Честно, не мога да я разбера, но щом така мога да й дам сигурност и подкрепа - правя го Хората са различни ... Някой, като мен, си живее и върши нещата на максимата "врата на вълка е дебел, защото си върши работата сам" ... Други ... искат подкрепа - лошо няма Лошото настава тогава, когато майката иска да подкрепя и дирижира на всяка цена, а детето няма нужда от това
Падна ми се чаве, което иска да съм с него до съответното важно място и после да си върши там сама нещата, за които отива ... Честно, не мога да я разбера, но щом така мога да й дам сигурност и подкрепа - правя го Хората са различни ... Някой, като мен, си живее и върши нещата на максимата "врата на вълка е дебел, защото си върши работата сам" ... Други ... искат подкрепа - лошо няма Лошото настава тогава, когато майката иска да подкрепя и дирижира на всяка цена, а детето няма нужда от това И така, по инерция след VІІ клас пак в основата е родителски избор, друг е въпросът, че някои родители съумяват да го представят като избор на децата.
Аз пък си мисля, че точно на 12-14 трябва вече нещо да ти е пламнало и да знаеш с какво ще се занимаваш. На тая възраст художниците решават, че ще са художници, абе доста професии се насочват. Даже и за програмиране или електроника пак трябва поне на любителско ниво да си пробвал и да ти се е появил мерак.