Те гугълските опити нямаше да се състоят без дълга традиция в областта на философията на езика, връзката възприятие-език...и все пак се пропуска детайлът, че човешкото възприятие е по-фино и трудно се пренася към машините. Та по-скоро човекът свиква с изкуствения интелект и му се струва по-човешки, защото човекът е станал по-машинен, орязал е някои завъртулки от света си. Под свят имам предвид Lebenswelt, по Витгенщайн.Живяният ни свят е станал по-плосък, а това променя възприятието.
- Публикувана: 29 окт. 2017, 13:07 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2017, 17:11 ч.
Тези индивиди трябва ли да имат права, според вас?
Много знаем каква е човешката природа, та да създадем същество като нас:)
Та- не може да копираш нещо, като не знаеш какво всъщност копираш.
Та- не може да копираш нещо, като не знаеш какво всъщност копираш.
Аз съм против подобни "еволюции" – защо са ни хуманоиди, планетата и без това е пренаселена. Че и копиране на човешкия ум и емоции. Че за чий? Машините са машини, за да улесняват и помагат за функции, които затрудняват човека, а не да ги създаваш с мисълта да стават равни.
Човекът по същество е машина за продължаване на гените.
На определено ниво ние имаме проста цел - точно като машина, която играе шах. А именно - да оцелеем достатъчно, за да се размножим и запазим поколението.
Всичко останало - сърдечните ни драми, болки и възторзи - са страничен ефект. Приемаме ги на сериозно, разбира се, защото исторически винаги са имали отношение към Голямата Цел.
Мисля, че един разгонен лъв е не по-малко влюбен от Ромео. Само не може да ни разкаже колко великолепно проблясва залезът в козината на лъвицата му.
Не съм чела "Себичният ген", но хората казват, че добре аргументира горната теза.
Тъй че - да, сложни сме. Но и прости заедно с това.
Копие на човешката психика сигурно трудно ще направим. Но съзнание с интелект, което може да се учи и развива - това е напълно постижимо.
На определено ниво ние имаме проста цел - точно като машина, която играе шах. А именно - да оцелеем достатъчно, за да се размножим и запазим поколението.
Всичко останало - сърдечните ни драми, болки и възторзи - са страничен ефект. Приемаме ги на сериозно, разбира се, защото исторически винаги са имали отношение към Голямата Цел.
Мисля, че един разгонен лъв е не по-малко влюбен от Ромео. Само не може да ни разкаже колко великолепно проблясва залезът в козината на лъвицата му.
Не съм чела "Себичният ген", но хората казват, че добре аргументира горната теза.
Тъй че - да, сложни сме. Но и прости заедно с това.
Копие на човешката психика сигурно трудно ще направим. Но съзнание с интелект, което може да се учи и развива - това е напълно постижимо.
Интересното е, че човек като че ли има желание да оцелее дори след като е размножил гените си. В момента има хора, които се борят за физическо безсмъртие. Откъде идва този стремеж? След като сме си свършили работата, защо все пак човек има инстинкт да иска да живее? Защо нямаме програма за самоунищожение, като сьомгата?
Себичният ген не разказва цялата история. Пропуснала си частта, в която Докинс обяснява не само за genes, а и за memes.
Себичният ген не разказва цялата история. Пропуснала си частта, в която Докинс обяснява не само за genes, а и за memes.
Интересното е, че човек като че ли има желание да оцелее дори след като е размножил гените си. В момента има хора, които се борят за физическо безсмъртие. Откъде идва този стремеж? След като сме си свършили работата, защо все пак човек има инстинкт да иска да живее? Защо нямаме програма за самоунищожение, като сьомгата?
Защото продължаваме да се грижим за поколението си доста дълго? Че и за неговото поколение? За племето, за близки и далечни роднини - пряко и косвено.
Примерно, на доста хора им пука, че Земята може да е непригодна за живот след 100 години поради климатичните промени - макар че това ще е много след тяхното време.
Мисля, че отдавна никой не мисли, че алтруизмът противоречи на борбата за оцеляване на гена.
Да бе, продължаваме ама друг път. Дори бездетните не искат да умират. Някои се запазват в криогенни камери. Живеят за г*за си, но искат и още, ако може вечно.
Откъде идва стремежът например човек да запази съзнанието си върху машинен носител, като така на практика излиза от генетичната надпревара, но съзнанието му остава?
Всеки има стремеж да си запази съзнанието, как го обясняваме тоя стремеж?
Откъде идва стремежът например човек да запази съзнанието си върху машинен носител, като така на практика излиза от генетичната надпревара, но съзнанието му остава?
Всеки има стремеж да си запази съзнанието, как го обясняваме тоя стремеж?
Всеки има стремеж да си запази съзнанието, как го обясняваме тоя стремеж?
Не вярвам в теориите за "човекът е машина за продължаване на гена". Не вярвам и в теорията на Дарвин.
И въобще всички човешки теории са ограничени именно от собствената ни човешка ограниченост като капацитет да видим отвъд собствените си сетива. Така че, поддържане на каквато и да е теория, ми се струва едностранчиво.
Всеки има стремеж да си запази съзнанието, как го обясняваме тоя стремеж?
Аз си го обяснявам с идеята, че докато си жив, би могъл да допринесеш за добруването на гените ти. И тук нямам предвид само лично твоите, а и на децата ти, роднините, племето (което обикновено е обвързано с роднински връзки).
Изобщо животът е много опортюнистично начинание. Докато мърдаш, има шанс да сториш нещо добро за оцеляване на гените си - даже и то да е да те докопа първо теб саблезъбият тигър вместо децата ти. Така че за гените си по-полезен жив, отколкото мъртъв.
А тия, които са деструктивно настроени и се пречкат на поколението си, по-трудно предават тия черти надалеч по обясними причини.
Освен това, ние сме толкова сложни, колкото се налага - не повече.
По-просто е да следваш правилото "Оцелявай!" от "Оцелявай, освен ако не може да допринесеш с нищо!".
Второто изисква непрекъснато допълнителни усилия да проверяваш можеш ли и колко да допринесеш - без някакъв особен практически смисъл.
Аз не оценявам чак толкова високо нещата. просто на никого не му се мре, а единствено иска да допринесе за себе си, каквото и колкото да струва на околните. Живот е това, един е, как да го пусне човек! Тези, които в един момент решават, че не им се живее поради тежка болест или защото смятат, че им стига толкова, те просто се саботират като се отпускат и започват да гаснат, настройват тялото си, отказват храна, вода.
Четейки новината се сетих за: "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде..."
Иначе въпросната "Ева" вече има саудитско гражданство, сега чакаме да стане 2-ра или 3-та жена на някой принц.
Иначе въпросната "Ева" вече има саудитско гражданство, сега чакаме да стане 2-ра или 3-та жена на някой принц.
Мен обаче живо ме притеснява "Ева" ако някой я обара днес, дали след 30 години, като се самообучи и се превърне в свръхинтелект, няма да реши за отмъщение да избие мъжката половина от човечеството, защото нали #MeToo...
Жалко, че нямам време за WestWorld...
И кога най-накрая ще ми направят Т-100 с вида на Арнолд Шварценегер- не за друго, ами ми трябва добра детегледачка...
Четейки новината се сетих за: "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде..."
Иначе въпросната "Ева" вече има саудитско гражданство, сега чакаме да стане 2-ра или 3-та жена на някой принц.
Иначе въпросната "Ева" вече има саудитско гражданство, сега чакаме да стане 2-ра или 3-та жена на някой принц.
Мен обаче живо ме притеснява "Ева" ако някой я обара днес, дали след 30 години, като се самообучи и се превърне в свръхинтелект, няма да реши за отмъщение да избие мъжката половина от човечеството, защото нали #MeToo...
)))))))))
Аз винаги съм се чудела защо се опитват да направят женствен изкуствен интелект. Винаги съм си го представяла мъжки- ХАЛ, Т-100, Агент Смит, оня от Блейд Рънър.
В смисъл- човешкият ум е труден и завъртян, защо се опитват да пресъздадат женски, а не мъжки ум, дето е по-лесно:)
Не че няма и женски гадове- SkyNet, Siri...
В смисъл- човешкият ум е труден и завъртян, защо се опитват да пресъздадат женски, а не мъжки ум, дето е по-лесно:)
Не че няма и женски гадове- SkyNet, Siri...