Ами, не казваме едно и също, защото ти дори в последния си пост казваш, че може да не е това, което изглежда отвън. Отвън мъже да изглежда както си иска, това е проблем на гледащия отвън, а аз говоря за притежателя на живота, за отвътре, как той сам си го възприема. Ако е 50 кила, може днес да си каже "ау, колко съм дебела, трябва да мина на диета", а утре "супер, точно на килограмите си съм, отслабнала съм". А не аз да кажа за теб "тя е 50 кила, ама изгледда дебела, а аз без диети съм си добре".
- Публикувана: 19 септ. 2017, 16:56 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2017, 13:28 ч.
В какво сме успели?
Как да ти кажа, Анди..
Опира до вътрешна самооценка и осъзнатост на индивида.
Нещо, в което аз си се чувствам успяла - защото цял живот ми е липсвало, а накрая го наваксах/надградих и тн.
И като не вярвам на външните проявления, то не е защото злорадствам - а защото знам, че временно.
Или както имаше една приказка - "няма винаги да е така"
Затова и не се фиксирам в имането на никой, включително и моето.
Опира до вътрешна самооценка и осъзнатост на индивида.
Нещо, в което аз си се чувствам успяла - защото цял живот ми е липсвало, а накрая го наваксах/надградих и тн.
И като не вярвам на външните проявления, то не е защото злорадствам - а защото знам, че временно.
Или както имаше една приказка - "няма винаги да е така"
Затова и не се фиксирам в имането на никой, включително и моето.
О, колко нарцистична тема. 
щом така ме смятате, така да бъде...
Като се замисля нещата,които съм си поставила за цел досега все са ставали.Но не знам дали са правилните за мен,там е работата.Ако е успех,че си работя по специалността-мога да го отчета,но не е съвсем това,което искам.За една година обаче на тази работа и на предишната научих много неща и за работния процес и за отношенията между хората.Справях се с неща,от които ме беше страх.Имам още много да уча.
Успях да родя нормално!За мен беше голям страх и голямо изпитание.Преодолях го и беше най-поучителното нещо в живота ми.Успях да се преборя с много усилия преди 2 години с ужасните си страхове (хипохондрик съм,имам страх от болести).Не знам дали напълно е изчезнал,но положението е много по-добро.
Имам прекрасен мъж и най-сладката и послушна беба.Имам прекрасно семейство и роднини.
Успях да посетя две от местата,за които от дете мечтаех.
Изобщо успеха е много разтегливо понятие. Не знам за другите в какво се измерва,вероятно за повечето е в парите,кариерата,лъскавите коли и охолен живот.Ако работя това,което мечтая,ако имам живи и здрави близки,добър съпруг,няколко верни приятели,възможността да пътувам много и една малка наша си къщичка(живот и здраве скоро обмисляме да строим) за мене стигат.😊
Успях да родя нормално!За мен беше голям страх и голямо изпитание.Преодолях го и беше най-поучителното нещо в живота ми.Успях да се преборя с много усилия преди 2 години с ужасните си страхове (хипохондрик съм,имам страх от болести).Не знам дали напълно е изчезнал,но положението е много по-добро.
Имам прекрасен мъж и най-сладката и послушна беба.Имам прекрасно семейство и роднини.
Успях да посетя две от местата,за които от дете мечтаех.
Изобщо успеха е много разтегливо понятие. Не знам за другите в какво се измерва,вероятно за повечето е в парите,кариерата,лъскавите коли и охолен живот.Ако работя това,което мечтая,ако имам живи и здрави близки,добър съпруг,няколко верни приятели,възможността да пътувам много и една малка наша си къщичка(живот и здраве скоро обмисляме да строим) за мене стигат.😊
Бяла вики, ти сега какво тръгна да се защитаваш? Така си поставила първия пост в темата. Иначе защо ще започвеш точно по този начин, а не с "много се кефя на себе си, че съм успяла в това и това, а ви какво сте успяли. Намесваш някаква приятелка, която имала кариера. Ми, има си я - нейна си е. А ако приятелството ви е такова, че да си навирате една на друга в очите успехите и да се самонавивате как не сте по-назад от другата, тове вече е друга работа.
О, аз се научих да се потупвам по рамото, ннезависимо дали има или няма кой да ме похвали. И започнах най-спонтанно да се хваля. А и защо да не се, нито съм излъгала, нито съм откраднала. Дори странното е, че върху постиженията ми, ми обърнаха внимание странични хора, аз някак не обръщах толкова внимание. Да, радвах се на успеха си, то кой не би се радвал като успее, но по-скоро като предизвикателство към себе си или постигане на целта пак за себе си, а не за да се впечатлят околните. За критиците и критиките е ясно - всеки ги има, то е направо задължително да има недоволни и да ти обяснявам как нищо не си направил или как си се провалил.
О, аз се научих да се потупвам по рамото, ннезависимо дали има или няма кой да ме похвали. И започнах най-спонтанно да се хваля. А и защо да не се, нито съм излъгала, нито съм откраднала. Дори странното е, че върху постиженията ми, ми обърнаха внимание странични хора, аз някак не обръщах толкова внимание. Да, радвах се на успеха си, то кой не би се радвал като успее, но по-скоро като предизвикателство към себе си или постигане на целта пак за себе си, а не за да се впечатлят околните. За критиците и критиките е ясно - всеки ги има, то е направо задължително да има недоволни и да ти обяснявам как нищо не си направил или как си се провалил.
Аз пък я разбирам Вики. На млади години все аз бях скромната, а все другите гледаха да се покажат кой е по по най. Затова сега се кефя на моите скромни постижения, а тия дето бяха много най, се оказаха че не са чак толкова. Както каза и Екс - всичко е на външен вид и временно.
Успях в дребните неща. Успях да опозная себе си, да видя и добрите и лошите си страни, успях да стоя здраво стъпила на земята и да не си вирна носа, успях да последвам мечтите си и да видя, че те не са за мен, но най-важното успях да възпитам страхотен млад мъж от което съм супер щастлива.
ама защо да е нарцистична темата, хубава си е
дава ти възможност на самооценка на имането
защото като го сбуташ в ежедневния битовизъм, понягога забравяш колко много имаш
и няма защо да чакаме другите да ни кажат браво
да не говорим, че това, което за мен е успех за някой може да е незначително или дори да не го вижда
колко от себе си показваме на другите, дори на най-близките си
затова да си кажем, че сме успели е хубаво
и за нас си и за другите
няма лошо и да се сравняваме, нали това ни дава нови перспективи и гледни точки
и завиждането не е лошо, стига да не е злобно в стил, да бе тя има хубава работа ама е дебела
и последно сравнението може да ни покаже още едно нещо, в което сме успели, обаче някакси сме го пропуснали
човека по природа е нарцис
защо да се правим на по-праведни, отколкото ни е дадено по рождение, хич не знам
и примерно, сравнявайки се, се присетих, че прекрасно семейство с мъж и деца не съм изградила, обаче съм си създала прекрасен живот без мъж
тоест се подравних по успялост с доста тук пусали
дава ти възможност на самооценка на имането
защото като го сбуташ в ежедневния битовизъм, понягога забравяш колко много имаш
и няма защо да чакаме другите да ни кажат браво
да не говорим, че това, което за мен е успех за някой може да е незначително или дори да не го вижда
колко от себе си показваме на другите, дори на най-близките си
затова да си кажем, че сме успели е хубаво
и за нас си и за другите
няма лошо и да се сравняваме, нали това ни дава нови перспективи и гледни точки
и завиждането не е лошо, стига да не е злобно в стил, да бе тя има хубава работа ама е дебела
и последно сравнението може да ни покаже още едно нещо, в което сме успели, обаче някакси сме го пропуснали
човека по природа е нарцис
защо да се правим на по-праведни, отколкото ни е дадено по рождение, хич не знам
и примерно, сравнявайки се, се присетих, че прекрасно семейство с мъж и деца не съм изградила, обаче съм си създала прекрасен живот без мъж
тоест се подравних по успялост с доста тук пусали
Успяла съм да постигна всичко което съм си поставила за цел.....сама.Горда съм всъщност,че съм се научила сама да се справям със всичко. 
+1
И за мен това е критерият за успех.
Дали постигам моите си цели.
Не се сравнявам с постиженията на другите.
Има неща, които изобщо не ме вълнуват, колкото и да са ценни и важни за повечето хора.
Като например да имам кола.
Никога не ми е било цел и не го отчитам като липса.
Или пък домашна техника или телефон, последен модел.
Важно ми е да имам усещане за стабилност и сигурност, като тези две неща да си ги гарантирам сама, не да завися от друг човек.
Успях да се поуча от грешките на родителите ми в техните отношения и в отношенията им към мен и сестра ми. Успях да преборя семейния модел, който ми беше изграден. И в момента, в който видях, че живота ми започва да става, като техния успях да се преборя, да го променя и да го направя такъв, какъвто на мен ми харесва. Сега се опитвам да създам съвсем различен семеен модел, който се надявам един ден децата ми да следват