В какво сме успели?

  • 13 821
  • 112
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Преди седмици, говорих с приятелка, която живее в Англия, има чудесна кариера и две висши образования.
Много се смяхме с нея, но като затворих ми стана мъчно, защото аз не мога да се похваля със същото. Къде по една или друга причина, но аз не съм развила кариера. Две минути по-късно ММ ме пресрещна, защото " чул смехът ми от хола, разпознал го и решил да ме изненада, като ме пресрещне". Факт е, че се смея силно, не сме на много висок етаж и той наистина ме е чул. Blush  
Та така докато смятах, че за разлика от моята позната не съм постигнала нищо, осъзнах в един момент, че всъщност съм успяла в семейният живот- омъжена съм за един прекрасен човек.
А вие? В какво сте успели? С какво се гордеете?
Нека малко да се похвалим, няма да ни навреди Ill

Последна редакция: чт, 21 сеп 2017, 09:51 от Анонимен

# 1
  • Мнения: 2 779
Успях да превърна детската си страст в професия, да постигна свободата да правя каквото си поискам и да ми плащат добре за всичко това, като сумарно ми се събират 4 месеца работа в годината. През останалото време пътувам.

# 2
  • Мнения: X
Успяла съм изобщо да не ми пука дали околните смятат, че съм успяла в нещо.

# 3
  • Мнения: 241
Успяла съм в това много бързо да разбирам какви са хората, които тепърва срещам и да не оставам излъгана и разочарована от тях.

# 4
  • Мнения: 12 473
Надскочих себе си.

# 5
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
В професионален план се радвам , че  хората  с който работя  се развиват добре и са ми благодарни за помощта.
В личен план съм щастлива , че имам мъж и дете  , които ме обичат и ми го казват и показват ежедневно.

Имам още цели , които искам да реализирам , но това ще стане живот и здраве в пенсионните ми години.   Heart Eyes

Последна редакция: ср, 20 сеп 2017, 01:24 от her_76

# 6
  • Мнения: 54 061
Успях да си отгледам сама детето, опазих го живо и здраво до 18 г. Heart Eyes
Финансово имам независимост и съм спокойна.

# 7
  • Мнения: 4 518
Родителите ми са разделени,  майка ми работеше много и в следствие на това се възпитавах сама. Мисля, че се справих добре. Сама се издържам откакто завърших, а вече успявам да помагам на майка ми и сестра ми когато има нужда. Сгодена съм за невероятен човек, с когото успяваме да оправим нещата мирно, дори когато единия дразни другия. Научих се да разбирам хората, виждам и другата гледна точка. Мисля, че съм добър човек.
След година може и да се похваля, че съм завършила вишУ Grin
Като малка си представях блестящ живот. Е, нямам го, но вече не го и искам.

# 8
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Успях да се омъжa за един стрaхотен и невероятен човек, да му родя дете, въпреки че беше трудно. Да зaвършa това, което искaх от дете, да се заминавам с това, което обичам. Живи сме ,здрaви сме, зaедно сме. Единственото ,което още не съм успялa е да родя още едно дете, но и товa ще стане.

# 9
  • Мнения: 30 802
В повече, отколкото очаквах в някои области; в по-малко в други.

Общо взето успях да си изградя "базов лагер", от който ако се отвори добро време, да покорявам върха. Успях да отметна тая работа със семейството и децата, та да не ми натякват и да не ми виси като дамоклев меч.

И успях да се преборя с доста страхове и да си изградя стратегия за преборване и с други. Та така, успях да се поставя по път на развитие, а не по път на западане. Оттам нататък вече е въпрос и на късмет.

# 10
  • Мнения: X
Родителите ми са разделени,  майка ми работеше много и в следствие на това се възпитавах сама. Мисля, че се справих добре. Сама се издържам откакто завърших, а вече успявам да помагам на майка ми и сестра ми когато има нужда. Сгодена съм за невероятен човек, с когото успяваме да оправим нещата мирно, дори когато единия дразни другия. Научих се да разбирам хората, виждам и другата гледна точка. Мисля, че съм добър човек.
След година може и да се похваля, че съм завършила вишУ Grin
Като малка си представях блестящ живот. Е, нямам го, но вече не го и искам.
Ако имаш шастлив и смислен живот, хич не ти трябва да е блестящ.

# 11
  • София
  • Мнения: 8 348
успях да стигна до момента тук и сега
успях да измина пътя без да се спъна прекалено много пъти и без да падна тежко нито веднъж
успях да постигна живот, от който съм доволна,  без да съм разочарована от това, което нямам
успяла съм да се заобиколя с добри приятели, поносими роднини, прилично нервиращо ме и радващо ме дете
дните ми са уморителни, леки, тежки, нервиращи, удовлетворяващи, но никога скучни
имам собствен дом, който харесвам и доста проекти, които да ме забавляват
е развали ми се телевизора, ама то пълно щастие няма

# 12
  • Мнения: 6 355
Родителите ми са разделени,  майка ми работеше много и в следствие на това се възпитавах сама. Мисля, че се справих добре. Сама се издържам откакто завърших, а вече успявам да помагам на майка ми и сестра ми когато има нужда. Сгодена съм за невероятен човек, с когото успяваме да оправим нещата мирно, дори когато единия дразни другия. Научих се да разбирам хората, виждам и другата гледна точка. Мисля, че съм добър човек.
След година може и да се похваля, че съм завършила вишУ Grin
Като малка си представях блестящ живот. Е, нямам го, но вече не го и искам.
Ако имаш шастлив и смислен живот, хич не ти трябва да е блестящ.

Да, какво значи блестящ живот? Блестящият за едни е ужас за други, така че ... Stuck Out Tongue Winking Eye

Аз нещо не съм от хората, които са си представяли какви трябва да бъдат.
Гордея се, че на около 16 се научих да казвам "не". Понеже съм много тактичен и съобразяващ с другите човек, та това беше необходимо.
Около 20 години съм се научила, че трябва да пробвам нещо(колкото и усилия да ми изисква) вместо да съжалявам за пропуснати шансове.
Гордея се, че успях да кърмя - беше ми лесно, та и доста се проточи. Wink Малко съжалявам, че останах с едно дете, но вече е късно.
Гордея се, че завърших второ висше и с него вече работя доста успешно. При това ми беше интересно и ученето, както и сега работата. Е, не че е нямало трудности.
Гордея се, че не си меня кг-те. Joy Ама честно, удобно е, а и ми е удоволствие да потренирвам от време на време. Искам да си запазя мускулите. Grinning Само не винаги се храня здравословно.
Старая се да съм добра, усмихната и несъдеща, понеже така животът е по-лесен. Сега, че не винаги ми се получава ... друг въпрос.
Айде, Мара подробната приключи. Засега. Joy

# 13
  • Мнения: 54 061
И аз се гордея, че съм си запазила кг.
Даже днес си мислех, че съм била на същите кг в 5 клас. Simple Smile
Също се гордея, че спрях цигарите и никога не бих се върнала към тях. Peace

# 14
  • Мнения: X
Много се радвам, да ви чета. В някои неща и аз се припознавам - като например, че съм се научила да казвам Не на мъжете. Имам познати, които просто тръгват с всеки, само защото "дават шанс". Аз съм успяла категорично да преценявам мъжете. Това също да се брои за Успех! Blush

# 15
  • Мнения: 54 061
"Не" се научих не само на мъжете да казвам. И съм много доволна от себе си. bouquet

# 16
  • Countryside
  • Мнения: 11 617
Омъжих се за невероятен мъж, който много ме обича и много ми помага и си направихме прекрасно дете. Имам добро образование и професия и си харесвам работата. Но не обичам да се меря с другите, един го радва едно, друг друго.
Само съжалявам, че нямам достатъчно време за семейството и за повече пътувания. Но и това ще стане, сега имам други планове.

# 17
  • София
  • Мнения: 38 211
Наскоро се видях с едни приятели, които навремето се имаха за голямата работа.
Ами - двама са се развели, те не че някога са били много заедно де. Единия бил в затвора и той разведен. Един- двама умрели... Така че аз, с моето скромо семейство и професионални успехи, се почувствах "върха". Пък.

# 18
  • Мнения: 496
Избягах от смазващо домашно насилие без нито една душевна травма. По-важното: успях да направя така, че детето ми да приема нещата такива, каквито са, без някакви драми и отражения в психиката. Нали сме избягали, какво толкова?  Simple Smile Само поуки си взехме.

# 19
  • Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
  • Мнения: 901
В личен и обществен план. В това че работата ми стана хоби и имам прекрасна съпруга която е до мен и ме поддържа във всяко едно начинание. Дори да е "не"разумно. Wink

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
А аз се чудя какво общо има успехът на някоя приятелка със собствения такъв. Или поне това, което едната смята за успех на другата, обаче тя самата го няма, а май й е иска да го има, и затова трябва да си намери и тя някакъв успех, който дори превъзхожда или най-малкото е равен по значимост за нея от този на приятелката? (не предполагах, че мога да сътворя тоолковадълго изречение, дано логическите паузи да са добре) Какво е това сдухване? Или завист? За мен е детинско като схема на мислене "тя има това, обаче пък, аз имам онова", което развито е "за каква се мисли, че само тя ли е успяла, ето и аз съм упяла, дори повече от нея, защото тя няма това, което имам аз, пък!". В това отношение си оставаме на 3 години, само че се научаваме да се изразяваме по-сложно и по-замаскирано. "Аз имам нова рокля. - Хм, роклята е хубава... обаче аз имам повече приятелки от нея, пък.
Сега да не вземе някой да се обиди. Просто сее сетих, когато прочетох поста на авторката. И после защо се разваляли приятелствата - как няма да се развалят, като има сравняване и неприемане на чуждия успех, освен ако не бъде компенсиран с личен?

# 21
  • Мнения: 12 473
Сравнението идва винаги от близките - няма как да се сравняваш с някой от телевизора или вестника, щото не го познаваш лично. Съвсем друго е ако към сравнението има завист или недоволство - което не видях в авторката.
Сравнението може да е градивно - тя има това, защото..и започваш да осъзнаваш какво ти липсва и съответно се автокорегираш.
А иначе е добре да не се забравя - че всички щастливи и успешни са и нещастни по своему..Wink

# 22
  • Мнения: X
Темата е за самохвалене. Или сами да разберем колко много сме постигнали/успяли/справили, независимо, че нямаме живота или по-добрите условия на другите.  Аз лично не съм завиждала, само ми стана мъчно че не съм успяла колкото приятелката ми. А всъщност това да спечелиш и задържиш любовта на един прекрасен човек е също успех, макар и по-малък. А от другите постове, които прочетох тук разбрах, че не само блестящият живот е мерило за успех. Успехът е да оцелееш/ да превъзмогнеш трудностите/да откажеш вреден навик/ да задържиш килограмите/ да имаш мечтаната работа/ да отгледаш прекрасно дете... Всяко едно постижение е повод да си признаем, че сме добри. Идеята е, просто да не гледаме в чуждата паничка, а да си признаем, че ние сме добри, също толкова, колкото и всеки друг, макар и в различни неща.  И ако темата успява да ви накара да гледате с гордост, значи
всичко е наред. 

# 23
  • Мнения: 12 473
Вики, често "блестящият" живот, който ти виждаш - отвътре хич не е толкова блестящ.
Та няма за какво да ти е мъчно.
Да, да имаш хубаво, здраво семейство и да водиш смислен и удовлетворен живот - си е чист успех, с който всеки може да се гордее. Hug
Кой какво има и тн - не е критерий.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, бе, нямало завист! Има и завист, и сдухване, та дрънка! И понеже се е почувствала тъпо след като е разбрала колко щастлива и успешна е приятелката й, трябва да се справи с тези чувства и да си намери свои неща, което обаче, задължително другата няма, защото ако и тя го има, то за какво е цялата работа? Ако беше за самохвалене, темата щеше да е "Седях си вчера и си мислех, че съм постигнала неща в живота и съм много доволна. Тези неща са.... А вие в какво успяхте?". Тук няма завист и няма сдухване. Твоето оношение есъщото като нейното - да знаеш, че като е лъскаво, непременно има някаква драма. Тичипни начини за справяне с унещанията за това как друг има повече или е по0успял, а аз нямам толкова, колкото и да ми се иска, обаче съм сигурна, че и този, другият страда и затова започвам да се чувствам по-добре. Приказката за омаловажаване на успеха на другите и издигане на собствения си такъв, за да се възстанови душевният комфорт. Виж, че логическата конструкция е точно такава - тя има кариера, обаче аз имам семейство (което очевидно тя няма, затова моето е по-ценно). Можеш да зааместиш думите "кариера" и "семейство" с всяка друга, но схемата е все една и съща - тя има кола, но аз ходих на почивка. Не казва "и двете имаме кариери и много се радвам". Или "радвам се за нея, че има кариера, щом е щасстлива с това". И да спре дотук. Или "радвам се за приятелката си, всяка от нас по своему е щастлива с това, което е постигнала.
Спокойно, всеки го изпитва, ама поне да бъдем малко по-честни и да си признаем.
И за да се надуя сега Wink - когато видя нещо, в което друг е успял, а също и аз искам да успея, в умам ми иддва мисълта - как го е направил и какво могга да науча от него, за да го направя и аз. Защото кое ми е важно - да постигна това, което смятам за постигнато от него и искам да го постигна, или да си намаля нивото на неудовлетвореност и завист чрез схемата "тя има това, обаче няма онова, което аз имам".

Последна редакция: чт, 21 сеп 2017, 09:38 от Andariel

# 25
  • Мнения: 30 802
Андариел, има един по-тънък момент. Някои сме на възраст, в която вече не си го мерим, ами виждаме кое постижение каква цена си има. Малко по-критичен поглед показва кое е истинско и ценно и кое е фейк. Някои неща, които сме мислели за супер ценни, се оказват фейк и по-скоро някаква модна измама. Други пък се оказват по-ценни от очакваното.

А аз активно се дразня, когато видя цяло поколение да лапе по неща, които са фейк, че и да се хвали с това.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Оценката за постигането и непостигането е като клишето за полупълната и полупразната чаша - зависи на какъв акъл и в какво настроение е човек. Има моменти, в които постигнатото по-скоро може да изглежда като провал, отколкото като постижение, а в друг момент уж провалът се оказва постижение, а едни и същи постижения могат да са нищо или всичко. А ако тръгне да се сравнява с чуждите постижения, съвсем става страшно - като в оптичните илюзии,  когато сивото квадратче изглежда по-тъмно или по-светло в зависимост от това с какви нюанси на сивото са окколните квадратчета.
Има хора, които си живеят някаква своя версия на живота и много не си го мерят, а други все си го мерят и вечно изпитват нужда да си доказват, че са по-добре от другите. Успехът на моята приятелка е неин успех, а моят си е мой. А сме приятелки, за да си споделяме и помагама, а не да си завиждаме и да си го мерим. Все едно мерим ябълки с круши.

# 27
  • Мнения: 12 473
Не бе за Анди е важно да изнесе тирада - не че накрая не каза същото като мен.. Joy

Сирен, абсолютно съгласна.

Изобщо нито омаловажавам чуждите успехи, нито си надувам моите.
Житейски опит, мъдрост ако щеш - никога не е това, което изглежда навън. Вкл. при мен..))

# 28
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 662
Успяла съм да постигна всичко което съм си поставила за цел.....сама.Горда съм всъщност,че съм се научила сама да се справям със всичко. Peace

# 29
  • Мнения: 30 802
Аз пък без проблем заявявам, че повечето ми постижения нямаше да се случат без някаква форма на екипност. То всъщност това е една от тайните- силите на сам човек са ограничени, ако ще да е гениален. Докато в правилния екип може да стигнеш доста по-далеч. Даже ако прекалено много се усети човек, че драпа сам, трябва да се преориентира и да търси някаква синергия- явно не прави нещата както трябва.

Щото примерно моите лични сили си имат ограничения и с времето стават по-ограничени, но има други начини да се постигнат цели.

# 30
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, не казваме едно и също, защото ти дори в последния си пост казваш, че може да не е това, което изглежда отвън. Отвън мъже да изглежда както си иска, това е проблем на гледащия отвън, а аз говоря за притежателя на живота, за отвътре, как той сам си го възприема.  Ако е 50 кила, може днес да си каже "ау, колко съм дебела, трябва да мина на диета", а утре "супер, точно на килограмите си съм, отслабнала съм". А не аз да кажа за теб "тя е 50 кила, ама изгледда дебела, а аз без диети съм си добре".

# 31
  • Мнения: 9 052
всеки има неща в които е успял и в които не е успял ... както има неща които е избрал да направи и такива , които е избрал да остави. Не може вси4ки еднакво. Ще стане задръстване.

# 32
  • Мнения: 12 473
Как да ти кажа, Анди..
Опира до вътрешна самооценка и осъзнатост на индивида.
Нещо, в което аз си се чувствам успяла - защото цял живот ми е липсвало, а накрая го наваксах/надградих и тн.
И като не вярвам на външните проявления, то не е защото злорадствам - а защото знам, че временно.
Или както имаше една приказка - "няма винаги да е така"
Затова и не се фиксирам в имането на никой, включително и моето.

# 33
  • Мнения: 2 843
О, колко нарцистична тема.  Simple Smile

# 34
  • Мнения: 10 993
Прекрасни сте. Успяла съм защото имам всичко, което искам.

# 35
  • Мнения: X
О, колко нарцистична тема.  Simple Smile
Абсолютно нарцистична тема! И да, добре аз съм злобна и завистлива.... Grinning щом така ме смятате, така да бъде...

# 36
  • Мнения: 12 473
Хаха, като няма кой да ти каже "браво!"
си го казваш сам.
И е много приятно даже, нищо нарцистично няма в това.

# 37
  • Мнения: 18 503
Като се замисля нещата,които съм си поставила за цел досега все са ставали.Но не знам дали са правилните за мен,там е работата.Ако е успех,че си работя по специалността-мога да  го отчета,но не е съвсем това,което искам.За една година обаче на тази работа и на предишната научих много неща и за работния процес и за отношенията между хората.Справях се с неща,от които ме беше страх.Имам още много да уча.
Успях да родя нормално!За мен беше голям страх и голямо изпитание.Преодолях го и беше най-поучителното нещо в живота ми.Успях да се преборя с много усилия  преди 2 години с ужасните си страхове (хипохондрик съм,имам страх от болести).Не знам дали напълно е изчезнал,но положението е много по-добро.
Имам прекрасен мъж и най-сладката и послушна беба.Имам прекрасно семейство и роднини.
Успях да посетя две от местата,за които от дете мечтаех.
Изобщо успеха е много разтегливо  понятие. Не знам за другите в какво се измерва,вероятно за повечето е в парите,кариерата,лъскавите коли и охолен живот.Ако работя това,което мечтая,ако имам живи и здрави  близки,добър съпруг,няколко верни приятели,възможността да пътувам много и една малка наша си къщичка(живот и здраве скоро обмисляме да строим) за мене стигат.😊

# 38
  • София
  • Мнения: 62 595
Бяла вики, ти сега какво тръгна да се защитаваш? Така си поставила първия пост в темата. Иначе защо ще започвеш точно по този начин, а не с "много се кефя на себе си, че съм успяла в това и това, а ви  какво сте успяли. Намесваш някаква приятелка, която имала кариера. Ми, има си я - нейна си е. А ако приятелството ви е такова, че да си навирате една на друга в очите успехите и да се самонавивате как не сте по-назад от другата, тове вече е друга работа.

О, аз се научих да се потупвам по рамото, ннезависимо дали има или няма кой да ме похвали. И започнах най-спонтанно да се хваля. А и защо да не се, нито съм излъгала, нито съм откраднала. Дори странното е, че върху постиженията ми, ми обърнаха  внимание странични хора, аз някак не обръщах толкова внимание. Да, радвах се  на успеха си, то кой не би се радвал като успее, но по-скоро като предизвикателство към себе си или постигане на целта пак за себе си, а не за да се впечатлят околните. За критиците и критиките е ясно - всеки ги има, то е направо задължително да има недоволни и да ти обяснявам как нищо не си направил или как си се провалил.

# 39
  • София
  • Мнения: 38 211
Аз пък я разбирам Вики. На млади години все аз бях скромната, а все другите гледаха да се покажат кой е по по най. Затова сега се кефя на моите скромни постижения, а тия дето бяха много най, се оказаха че не са чак толкова. Както каза и Екс - всичко е на външен вид и временно.

# 40
  • Мнения: 18 503
А,забравих цигарите!Над 5  години не пуша.!!!И наистина много си се гордея с тоя успех.Както и,че едва 6 м.след раждането съм си върнала почти килограмите.😊

# 41
  • Мнения: 2 199
Успях в дребните неща. Успях да опозная себе си, да видя и добрите и лошите си страни, успях да стоя здраво стъпила на земята и да не си вирна носа, успях да последвам мечтите си и да видя, че те не са за мен, но най-важното успях да възпитам страхотен млад мъж от което съм супер щастлива.

# 42
  • София
  • Мнения: 8 348
ама защо да е нарцистична темата, хубава си е
дава ти възможност на самооценка на имането
защото като го сбуташ в ежедневния битовизъм, понягога забравяш колко много имаш
и няма защо да чакаме другите да ни кажат браво
да не говорим, че това, което за мен е успех за някой може да е незначително или дори да не го вижда
колко от себе си показваме на другите, дори на най-близките си
затова да си кажем, че сме успели е хубаво
и за нас си и за другите
няма лошо и да се сравняваме, нали това ни дава нови перспективи и гледни точки
и завиждането не е лошо, стига да не е злобно в стил, да бе тя има хубава работа ама е дебела
и последно сравнението може да ни покаже още едно нещо, в което сме успели, обаче някакси сме го пропуснали

човека по природа е нарцис
защо да се правим на по-праведни, отколкото ни е дадено по рождение, хич не знам

и примерно, сравнявайки се, се присетих, че прекрасно семейство с мъж и деца не съм изградила, обаче съм си създала прекрасен живот без мъж
тоест се подравних по успялост с доста тук пусали

# 43
  • Мнения: 54 061
Успяла съм да постигна всичко което съм си поставила за цел.....сама.Горда съм всъщност,че съм се научила сама да се справям със всичко. Peace

+1 Peace

И за мен това е критерият за успех. Peace
Дали постигам моите си цели.
Не се сравнявам с постиженията на другите.
Има неща, които изобщо не ме вълнуват, колкото и да са ценни и важни за повечето хора.
Като например да имам кола.
Никога не ми е било цел и не го отчитам като липса.
Или пък домашна техника или телефон, последен модел.
Важно ми е да имам усещане за стабилност и сигурност, като тези две неща да си ги гарантирам сама, не да завися от друг човек.

# 44
  • Мнения: 15 228
Успях да се поуча от грешките на родителите ми в техните отношения и в отношенията им към мен и сестра ми. Успях да преборя семейния модел, който ми беше изграден. И в момента, в който видях, че живота ми започва да става, като техния успях да се преборя, да го променя и да го направя такъв, какъвто на мен ми харесва. Сега се опитвам да създам съвсем различен семеен модел, който се надявам един ден децата ми да следват  Peace

# 45
  • Мнения: X
Аз това със семействата не разбирам защо се брои за успех. Успех е да отгледаш здрави и свестни деца. Съпруг/съпруга няма как да са успех. Чист късмет са си, добър или лош. Ти може да избягаш от лош модел оставен от родителите ти, но половинката да хукне да се спасява с друга по-нова половинка, защото е нещастен от твоя модел и това няма никакъв начин да го предотвратиш, даже често и да го усетиш предварително. И въобще е леко смешно да кажеш "Успях да се омъжа за много свестен мъж.". Някои, даже много, въобще не се женят, което не значи, че нямат свестни мъже до себе си или даже няколко поредни. Това не е успех обаче, а благоприятно стечение на обстоятелствата.

Аз като успех за себе си мога да преброя единствено, че съм успяла да работя свястна работа в чужбина, защото осъзнавам, че никак не е лесно и често, но само по принцип, защото и при мен имаше голяма доза късмет. Ако биг босът не беше хърватин със сантименти по Балканите и не видя в мен сродна душа в интервю по скайп, май нямаше да ме огрее.
Голям успех би бил отказът ми от цигарите, което обаче дори не съм опитвала да направя, освен по време на бременностите и почти една година пушене на електронна цигара, което не е отказ от цигари. Нямам воля за толкова големи успехи явно.

# 46
  • Мнения: 666
Това са нещата, в които смятам, че съм успяла засега:

- имам стабилна връзка с хора, които ме обичат и подкрепят
- никога не съм била късана на изпит (включително на шофьорските Simple Smile)
- изглеждам добре и водя сравнително здравословен начин на живот
- умея да готвя, включително трудни неща
- не се страхувам да започна отначало, както в личния така и в професионалния живот
- умея не само да си поставям цели, но и да планирам и реализирам постигането им

# 47
  • Мнения: 2 199
За съпруг и съпруга и аз не го разбирам за успех.
И одеве се замислих, че ако сега умра ще съм щастлива, направила съм всичко което съм искала, видяла съм и хубаво и лошо, е ами това си е успех за мен, да си доволен от пътя който си извървял. Но все пак аз съм на 50 вие имате време още да се сравните с мен 😂

# 48
  • планетата Земя
  • Мнения: 109
Какво пък му е лошо на съревнованието, сравняването и меренето пък? Така се постигат резултати. Е, американците щяха ли да стъпят на луната, ако не бяха руснаците? Щеше ли да има международна космическа станция?

И какъв човек си, ако нямаш мяра?

Гледам сина си, в тяхното училище сакън да не им скършат хатъра - никакво съревнование не поощряват. Е, вижда се - децата не постигат много - нямат стимул за учене (въпреки всички напъни на учителите да направят уроците си интересни), нямат амбиции, нямат вдъхновение, ако щете...

Едно време имах един даскал, професор го раздаваше. Та този ми ти даскал ни изнесе една цяла лекция за успеха и как да го постигнем. Тогава си мислех - този какъв е идиот, защо си мисли, че всички искаме да успеем (в случая конкретно за професионално поприще ставаше дума). Че то има какви по-възвишени неща, които искаме да постигнем, ехеее... Пък този ни говори за успех... Бла-бла...

Истината е, че с годините осъзнах, че този преподавател е бил прав в много отношения. Поставянето на цели си е в реда на нещата и човек е хубаво и да се огледа около себе си в някакъв момент - да види къде се намира, къде са другите. Това може да те спаси даже в някой момент от живота - да те накара да се осъзнаеш и да издрапаш от дупката, в която незнайно как си се озовал. Поиска ли нещо човек, започва да търси начини и да намира такива. Понякога намираш нещо ново, а понякога топлата вода, но така се развиваме, така вървим напред и така оцеляваме.

То като се замислиш - повечето теми във форумите стигат в един момент, в който се почва с меренето. Това означава ли, че всички теми са пошли и безсмислени? Или че всички потребители са... хм... толкова зле, че да си ги мерят?

Разбира се може понякога и всички да са луди, а само аз нормалната... Simple Smile)))))

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
то няма лошо в състезанието, ама е състезание, когато двама човека се състезават в едно и също състезание по едни и същи дисциплини, а не да се сстезаватт гимнастик и боксьор и боксьорът да каже, че гимнастикът прави салто, обаче той има здраво ляво кроше. Какво е състезанието - по салта или по крошета или по двете и още сто неща, които не знаем? За какво му е на един боксьор да се конкурираа с гимнастик, за да се убеди, че е по-спортист ли?(нарочно написах по-спортист, макар да е грешно граматически) Ако иска салто, да отиде и да пита гимнастика как да се научи да го прави, тогава вече няма да е завист и неудовлетворение чрез "апък той..., обаче аз....", а ще е нещо градивно. В училище децата са при равни условия и се състезават в едно и също състезание.

# 50
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Какво пък му е лошо на съревнованието, сравняването и меренето пък? Така се постигат резултати. Е, американците щяха ли да стъпят на луната, ако не бяха руснаците? Щеше ли да има международна космическа станция?

.. Simple Smile)))))

А стъпиха ли изобщо ?  Mr. Green Wink

Уча детето си да е има хъс за победа , да има амбиции да е пръв или по-добър от другите. Не вярвам в тезата " само за участие "
Интересно ММ ( чужденец ) силно ме подкрепи в това и каза , че иска детето му да расте с идеята , че може повече , а не да се задоволява само  с нормите.

Венда , не си сама  Hug


# 51
  • Мнения: 1 400
Завърших магистратура.  Въпреки, че много хора ми казваха че професията не е за мен. Успях да си уча и работя само нея. И се справям добре в нея .Успях да стана по-уравновесена и емоционално зряла. Успях да видя много страни и  всяка една година да видя поне едно интересно място. Имам прекрасен съпруг, с който се оженихме, защото се обичаме, а не защото трябва. Изключителна късметлийка съм, че съм постигнала всичко, което искам. Надявам се само на здраве.  bouquet

# 52
  • Мнения: X
Какво пък му е лошо на съревнованието, сравняването и меренето пък? Така се постигат резултати. Е, американците щяха ли да стъпят на луната, ако не бяха руснаците? Щеше ли да има международна космическа станция?

И какво стана като стъпаха на Луната? Ако въобще са стъпвали.
Съревнованието и меренето с чуждите успехи е супер тъпо, дори деструктивно, ако не става дума за  истински състезания, като маратон или математатическа олимпиада например. Едно е да "откраднеш" чужда идея с цел да подобриш своя живот, друго е да си мериш и съревноваваш успехите с чуждите. Камо ли пък да се натъжаваш ако приятелка има две висши и хубава работа, но после да се сетиш, че си се омъжила за свестен мъж, което тя пък не е "постигнала". Това последното е направо патетика.

# 53
  • София
  • Мнения: 8 348
абе и омъжването за подходящ мъж си е успех, освен късмет
аз успявам да избегна влюбването, което би ме поставило в една къща с неподходящ мъж
и не успявам да се прежаля да пусна в домашния си живот някой, който ще ми се меси в решенията и ежедневието повече, отколкото една несемейна връзка позволява
та успяване е
въпреки че, подозирам, авторката има предвид другото успяване, което един вид те издига над останалите в нещо
в този смисъл, успяла да съм адски социална и едновременно с това да съм си самодостатъчна

# 54
  • Мнения: 6 355
Оценката за постигането и непостигането е като клишето за полупълната и полупразната чаша - зависи на какъв акъл и в какво настроение е човек. Има моменти, в които постигнатото по-скоро може да изглежда като провал, отколкото като постижение, а в друг момент уж провалът се оказва постижение, а едни и същи постижения могат да са нищо или всичко. А ако тръгне да се сравнява с чуждите постижения, съвсем става страшно - като в оптичните илюзии,  когато сивото квадратче изглежда по-тъмно или по-светло в зависимост от това с какви нюанси на сивото са окколните квадратчета.
Има хора, които си живеят някаква своя версия на живота и много не си го мерят, а други все си го мерят и вечно изпитват нужда да си доказват, че са по-добре от другите. Успехът на моята приятелка е неин успех, а моят си е мой. А сме приятелки, за да си споделяме и помагама, а не да си завиждаме и да си го мерим. Все едно мерим ябълки с круши.
Аз пък все си мисля, че се сравняваме по нещата, които искаме да имаме. Т.е. не ходя на палатка, изобщо не ме интересува кой има, къде ходи и за колко.   А за нещата, които искам да постигна - щом други са успели, и аз ще мога.

# 55
  • Мнения: 2 199
Успехът не е ли нещо което сам си постигнал. Как този мъж може да е успех за мен, нито съм го отгледала, нито възпитала, а и утре може нещо да се промени.
А това, че мъжът е разпознал смехът е много мило. Би ме направил щастлива, но не е мой успех това.

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, в общия случай е така - обръщаме вримание на нещата, коитоса ни важни или се мерим с хора, които са ни важни (било от любов или омраза).

Е, ти викаш, че не била заслуга намирането на мъж. Виж  в ББ какъв рев му удари Мария, че без мъж не може да си вдигне очите в училището на детето заради раздялата с Гущеров,, а сега вече имала мъж до себе си да й вдигне пак стандарта. Та, не подценяявай толкова наличието на мъж, то си е постижение за много жени - ако няма мъж, няма и личност, голям срам. Нали е известна певица, има кариера двайсет години, от дете пее, какво толкова има ли мъж, няма ли мъж - нали пак си е тя, пеенето никой не може да й го вземе.

# 57
  • Мнения: 6 355
Успях в дребните неща. Успях да опозная себе си, да видя и добрите и лошите си страни, успях да стоя здраво стъпила на земята и да не си вирна носа, успях да последвам мечтите си и да видя, че те не са за мен, но най-важното успях да възпитам страхотен млад мъж от което съм супер щастлива.
На твое място бих се чувствала много успяла. Това не са дребните неща, това са ми важните неща.

# 58
  • Мнения: 2 199
Да, в общия случай е така - обръщаме вримание на нещата, коитоса ни важни или се мерим с хора, които са ни важни (било от любов или омраза).

Е, ти викаш, че не била заслуга намирането на мъж. Виж  в ББ какъв рев му удари Мария, че без мъж не може да си вдигне очите в училището на детето заради раздялата с Гущеров,, а сега вече имала мъж до себе си да й вдигне пак стандарта. Та, не подценяявай толкова наличието на мъж, то си е постижение за много жени - ако няма мъж, няма и личност, голям срам. Нали е известна певица, има кариера двайсет години, от дете пее, какво толкова има ли мъж, няма ли мъж - нали пак си е тя, пеенето никой не може да й го вземе.
Животът ми да зависи от един мъж.....ужас, би зависел, но само ако аз съм го родила. Знам, че за някои жени е важен мъжът.
Аз сигурно ще тъгувам ако се разделя с моя, но той не е мой успех, той единствено може да направи животът ми щастлив или нещастен в даден момент, но животът е мой, аз го правя успял или не успял.

# 59
  • Мнения: 1 606
Успех си е да имаш здраво и щастливо семейство и именно с това се гордея.И двамата сме загърбили приятели и роднини в името на това да бъдем навсякъде заедно....само двамата или с децата-няма значение !! След един неуспешен мой брак си дадох сметка,че семейството е най-важното и вече 15 години "работя" в/у това да градя щастие Simple Smile Умеем да се забавляваме,пътуваме,излизаме с познати... Не наблягам на кариера,съсредоточила съм се в/у онези малки, специални моменти !!
Другото ,с което се гордея е волята и хъса ми ,с които тренирам сутрин рано ежедневно,докато другите блаженно мързелуват или спят...
Гордея се,че съм позитивен човек,влюбен в живота,което за мен е най-важното постижение !!

# 60
  • планетата Земя
  • Мнения: 109

И какво стана като стъпаха на Луната? Ако въобще са стъпвали.

Стана това, че хората дръпнаха в технологиите и можаха да направят международната космическа станция - трябва ли да аргументирам зашо пък тя ни е необходима? А защо сега не се развиват толкова космическите технологии? Ми щото трябва да се вложат сума пари, а няма бърза възвращаемост на инвестициите. Обаче ей на - хората едно време не са се посвенили да хвърлят сума пари и човешки животи за една идея, която колкото и безмислена да е била  (айде да бием руснаците), днес ни носи някакви активи. В този смисъл няма и значение дали американците са стъпили на луната.

Съревнованието и меренето с чуждите успехи е супер тъпо, дори деструктивно, ако не става дума за  истински състезания, като маратон или математатическа олимпиада например. Едно е да "откраднеш" чужда идея с цел да подобриш своя живот, друго е да си мериш и съревноваваш успехите с чуждите. Камо ли пък да се натъжаваш ако приятелка има две висши и хубава работа, но после да се сетиш, че си се омъжила за свестен мъж, което тя пък не е "постигнала". Това последното е направо патетика.

Патетика може и да е, но си е и човещинка. И си има и логика. Всичко на този свят се плаща. За кое ще си платиш си е твой избор. Не изключвам разбира се и фактора късмет в уравнението за успеха. Както и гледната точка - дали чашата е на половина пълна или на половина празна.

# 61
  • Мнения: 30 802
Тия дни си четях за тибетската цивилизация. Та там често се среща думата "постигане". Имат си хората "карта на съзнанието" и си имат ясни критерии кой докъде е достигнал. Та май не важи максимата, че важен е пътят, а не постигането- оная цивилизация доста е държала на духовното "постигане", имали са си имена за всички степени. Но това е бил техният свят.

Лесно е да имаш постижения, ако всички са съгласни, че именно това се гони. Защото в момента има едно разпръскване на нормите и неща, които са били за уважение само преди десетилетия сега те вписват в графата "лузър". Дори да имаш някакво имотно състояние, семейство- лузър си, защото пък не може да хванеш раницата, да обикаляш света и да си снимаш екзотичните ястия в Инстаграм. Защото най-новите поколения се борят по-скоро за имидж. Въобще не им пука, че са назад с всичко, от акъла до семейството и богатството. Важното е да има хубави снимки в социалните мрежи.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
да ти кажа, мен хич не ме вълнува, че нещата, на които държа за себе си и смята за важни, могат да ме запратят или ме запращат в категорията лузър. Така го разбирам живота си и така го живея. Ако някой смята, че може да изживее моя живоот по-добре - да заповяда, но тогава трябва да се откаже от неговия си живот. Това е сделката.

# 63
  • Мнения: 30 802
Ами за най-новите поколения "успешен живот" се смята такъв, в който най-вече няма скука, всичко е интересничко, всяка връзка е гъделичкаща психодрама, всяко ядене- сервирано като в Мастър Шеф. По принцип няма лошо, но вече става маниакално това гонене всичко да е на ниво, докато други аспекти на живота явно са останали на заден план.

# 64
  • Мнения: 718
Според мен най-важното е човек да бъде успял в това да е щастлив!

# 65
  • Мнения: 1 606
Според мен най-важното е човек да бъде успял в това да е щастлив!
Абсолютно !! По-напред в поста си го казах,но по- различен начин !! Simple Smile

# 66
  • Мнения: 30 802
Между другото, светът така се глобализира, че докато се разходя нагоре-надолу по стъргалото на Филибето, мога да си направя селфи с всички базови хипстърски елементи. От сокче в буркан до сладолед с дизайн на еднорог, крафт бира и изгъзици в чиния.

# 67
  • Мнения: 54 061
Ох, тия буркани кой ги измисли, не знам? Sunglasses
Голяма простотия са. Crazy

# 68
  • Мнения: 30 802
Метро ги е снабдило в щанда си за ресторантски инвентар, заедно с ужасните чинии с кафяви пръски. Всички ресторанти са ги накупили, след като мина модата на каменните плочки (също от Метро). Не ми се мисли как и дали мият добре капаците и около сламката...

# 69
  • Мнения: 18 503
Стана ми интересно сега кои са тези чинии 😁Що не се сещам.?!Сещам се за едни дето свеки има.

# 70
  • Мнения: 2 199
Стана ми интересно сега кои са тези чинии 😁Що не се сещам.?!Сещам се за едни дето свеки има.
Е аз мислех, че чинии вече няма само дървена плоскост/ дъска.

Последна редакция: чт, 21 сеп 2017, 19:17 от Няма смисъл

# 71
  • Мнения: 30 802
Модата на дъските мина, сега алафранга е да се яде в едни огромни купи.

# 72
  • Мнения: 54 061
Стана ми интересно сега кои са тези чинии 😁Що не се сещам.?!Сещам се за едни дето свеки има.
Е аз мислех, че чинии вече няма само сървена плоскост.

Ко речи? newsm78

# 73
  • Мнения: 2 199
Стана ми интересно сега кои са тези чинии 😁Що не се сещам.?!Сещам се за едни дето свеки има.
Е аз мислех, че чинии вече няма само сървена плоскост.

Ко речи? newsm78
😂😂😂 Ох старческа дислекция ли е не знам.
Ако може снимка на тази нова мода?

# 74
  • Мнения: X
Интересна тема. Рефлективна.

Определено съм суперкритична към себе си и каквото и да съм постигнала все го намирам за нищо особено.
Просто в култура като българската където всеки успех и постижение се омаловажава и подценява със сравнения е трудно да избягаш от матрицата на сравнителната оценъчна система на омаловажаване.

Винаги може и повече. Успехите топлят за кратко, а радостта от тях е бърза и наситена до момента в който видиш по- успял. И се завърта колелото на хамстера в гонене на новата успешност и бързо пренасищане и омаловажаване...

# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен най-важното е човек да бъде успял в това да е щастлив!

Ужас! Къде, кога, как и колко да е щастлив? Винаги, постоянно и навсякъде? Ако е така, този човек трябва или да е луд, или постоянно надрусан с екстази. Ако не е щастлив винаги или през половината време брои ли се за успял?

С тези буркани ме убиват. Напомня ми за студентските години, когато нямахме нормални чаши и пиехме от бурканчета или стъкления амбалаж, бяха едни чашки от горчица, или пък направо си крадвахме от някое кафене, затова и във всяка студентска квартира имаше невероятна колектция.

То заради таковва омаловажаване, човек не смее да се хвали, а ако сглупи да се похвали, веднага се започва с приказки, че се бил изтъквал и надувал.

Старческа дислекция? Да не би да говориш за деменция?

# 76
  • Мнения: 30 802
Да, ама ако си 100% хепи, значи не си излизаш от зоната на комфорта, а това е противопоказано за успехите...

# 77
  • Мнения: 54 061
Анди, и аз със студентската беднотия свързвам бурканите. tooth tooth

# 78
  • Мнения: X
А аз с фрапетата в Лондон преди 17 години.
Това какво общо има с темата?

# 79
  • Мнения: 18 503
А аз с фрапетата в Лондон преди 17 години.
Това какво общо има с темата?
Нищо...

# 80
  • Мнения: X
Мамасита, назад си с трендовете. Хипстърите избледняват до степен демоде и се заместват с нови неща като Seapunk, Cutester, Yuccie, Health Goth, Haulster и още няколко.

# 81
  • Мнения: 3 019
Успях да превърна детската си страст в професия, да постигна свободата да правя каквото си поискам и да ми плащат добре за всичко това, като сумарно ми се събират 4 месеца работа в годината. През останалото време пътувам.

Каква е твоята професия? Не личен интерес Simple Smile
Може да се каже, че съм успяла - прилична работа, семейство, приятели, но се чувствам много, много уморена от някои от тези "успехи"... (първите).

# 82
  • Мнения: 30 802
Мамасита, назад си с трендовете. Хипстърите избледняват до степен демоде и се заместват с нови неща като Seapunk, Cutester, Yuccie, Health Goth, Haulster и още няколко.
Аз вече съм в тренда "ЖДНБ"Simple Smile

# 83
  • Whatever our souls are made of, his and mine are the same.
  • Мнения: 2 379
Тия дни си четях за тибетската цивилизация. Та там често се среща думата "постигане". Имат си хората "карта на съзнанието" и си имат ясни критерии кой докъде е достигнал. Та май не важи максимата, че важен е пътят, а не постигането- оная цивилизация доста е държала на духовното "постигане", имали са си имена за всички степени. Но това е бил техният свят.

Лесно е да имаш постижения, ако всички са съгласни, че именно това се гони. Защото в момента има едно разпръскване на нормите и неща, които са били за уважение само преди десетилетия сега те вписват в графата "лузър". Дори да имаш някакво имотно състояние, семейство- лузър си, защото пък не може да хванеш раницата, да обикаляш света и да си снимаш екзотичните ястия в Инстаграм. Защото най-новите поколения се борят по-скоро за имидж. Въобще не им пука, че са назад с всичко, от акъла до семейството и богатството. Важното е да има хубави снимки в социалните мрежи.
Здравей.Би ли споделила повече за това четиво относно тибетската цивилизация,защото ми стана много интересно.
Съжалявам за спама Blush

# 84
  • Мнения: 30 802
Потърси историята на Гуру Ринпоче.  Тибетският Хари Потър:)

# 85
  • Sofia
  • Мнения: 305
Аз съм все още в началото, но да речем ще се похваля така:
- Направих правилните крачки, в желаната от мен посока (професия).
- Понаучих се да отсявам хората, които са около мен.
- Успях да преодолея мои вътрешни колебания и несъвършенства - вярно, сега имам други "трески за дялане", но не съм същия човек както преди!
- Намерих стабилен и зрял човек и заедно вървим в една посока Heart
- Научих се да не отговарям на лошото с лошо. Но не да се въздържам и да тая всичко в себе си. А просто да знам, че никой не може да ме обиди, особено когато не ме познава и особено от хора, страдащи от ментални проблеми.
- Научих се да се грижа за себе си и да пия повече вода Grinning

Е, сигурно има и други неща. А и съм много самокритична - на максимата "винаги може по-добре" и често се чувствам така, сякаш нищо не съм свършила. Понякога равносметката ми действа добре.

Какво да ви кажа, надявам се някой ден да дойда пак в една такава тема, след години тук - и да напиша своите успехи, чиито основи, надявам се, съм поставила правилно сега  Flowers Hibiscus

Поздравления за темата, много ми харесва!  Relaxed

# 86
  • Мнения: 3 019
"Лайк" от мен на отговора на Чили-то Simple Smile Накара ме да се замисля - че и аз се боря с подобни неща (себе си), с някои се преборвам, но други "изскачат"; отношенията са това, върху което трябва да работя (и да не се обиждам от кофти хора с кофтите им забележки и т.н.Wink, не съм го постиганала още. Но постигнах професионален напредък (като (до)развити умения), както и все повече смиреност, разбиране и също как да отсявам непасващите ми "натури". още не съм научила как да предпазя детето ми от тях - защото определено има такова приятелче, от тези, с които "врагове не ти трябват", защото така е (не)възпитавано от нахаканата си, но силно ограничена майка...  Cry Стига толкова за "непостиженията", че измествам темата Simple Smile Но най-важното - научих се да ценя - и то истински - живота, който е имало моменти да не...

# 87
  • Мнения: 2 697
Ами за най-новите поколения "успешен живот" се смята такъв, в който най-вече няма скука, всичко е интересничко, всяка връзка е гъделичкаща психодрама, всяко ядене- сервирано като в Мастър Шеф. По принцип няма лошо, но вече става маниакално това гонене всичко да е на ниво, докато други аспекти на живота явно са останали на заден план.

Включвам се, защото често общувам точно с по-младите (поколения, родени 90--те и през първата декада на новото хилядолетие) и мисля, че донякъде разбирам тяхната визия за живота - да, по-визуални са, по-емоционални, обичат да живеят "на ръба", постоянно са в движение, в непрестанно развитие, имат широчина, а не толкова дълбочина, стремят се да са контрапункт на традиционния успех, измерван като материално благополучие. ОБАЧЕ всичко това е лесно обяснимо - те живеят в съвсем различен свят от нашия (ние, родени 70-те и 80-те, все пак закачихме малко и от предишното време, доинформационното, така да се каже), нямат сигурност и предвидимост (повечето са под наем, а това да имат собствен дом е почти непостижима мечта, няма изгледи работата им да е сигурна, какво остава да е сигурна до пенсия, а и пенсия може и никога да не получат), а и страстно искат да надхвърлят еснафщината, изразена в България с максимата да имаш "кола, къща и вила". Те просто са напълно други - в тях има много стремеж и амбиции, съчетани и с много страх и несигурност (пресен пример: една от студентките ми, която е на 27 и "й е време" каза откровено, че се страхува да има дете, има връзка, има сериозен мъж, но се страхува и, повярвайте ми, аз идеално я разбирам). Понеже потребността от минимална сигурност е базова за човека, а те някак не могат да се докоснат до нея изобщо. Какво им остава? Остават кратките, но пълни със заряд емоции, вълнуващото нискотарифно пътуване, ефектните снимки, топлите прегръдки на приятелите или на любимите им хора в студената квартира, желанието да покажат в социалните мрежи, че животът все пак в някаква степен е красив, блестящ, пълен с живот. Аз лично напълно ги разбирам, дори им съчувствам, понеже смятам, че да живееш в луд и непредвидим свят като днешния, е едно голямо изпитание. Радвам се на смелостта им да живеят иначе. Пък и като човек с много астрологични аспекти в Стрелец (Луна, 6-ти дом, Уран) ги разбирам до някаква степен и техният начин на мислене ми е близък. О, да, и съм от онези, които когато страдат много, когато им се счупи фотоапарата точно след като е снимал стария град в Пловдив и няма как да споделят тези съвършени мигове в социалните мрежи Simple Smile Ами такива са/сме (макар аз лично да се опитвам да балансирам между сигурността/авантюрата и може би в това се усеща влиянието на осмото десетилетие, през което съм родена). Свиквайте Simple Smile

И все пак, искам да допълня, че коментирам най-вече поколението от млади хора, които са от обикновени семейства, а не онези, за които така или иначе блясъкът е  ежедневие. По-скоро онези младежи, които се опитват да бъдат самостоятелни и да изграждат живота си предимно сами, след като вече са се откъснали от грижовната родителска прегръдка.

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 14:34 от Шехина

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
В момента това им поведение е чисто икономически и технологичен ефект - те хванаха вълната на повишаване на стандарта в световен мащаб, по-скоро в западняшки мащаб,, влизането в ЕС. Демек, могат да си го позволят, включително и къща0вила-кола. Когато стегне криза, да видиш как ще им отиде на кино широтата. каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари.

# 89
  • Мнения: 444
Аз успявам всеки ден да накарам доброто в мен да побеждава! Благодарна съм и благословена за хората в живота ми!

# 90
  • Мнения: 179
и аз но не винаги

# 91
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Няма да броя завършването на образованието си, защото, макар едно време да съм се стремяла, от позицията на годините далеч не го приемам за нещо супер значимо, нито трудно постижимо.

Гордея се, че успях да спечеля издаването на стихосбирка.
Че се занимавам с пеене, макар да е като хоби, а не професия.
Успях да намеря човека за себе си да си имаме прекрасно дете.
Успяваме...е по-точната дума, защото то не е завършен процес, а е поддържане всеки ден.

# 92
  • София
  • Мнения: 9 418
Според мен всеки човек внася различен, свой собствен смисъл в понятието "успял" и това е най-хубавото. Важното е да се чувстваме комфортно в ситуацията, в която живеем. Престижна професия и две висши образования + перфектно семейство и домакинство са разбирането за "успяла" на доста жени, с които през годините са ни се пресичали житейските пътища. Известно време бях изпаднала в самозаблузата, че аз не съм успяла, щом съм на зле платена работа, гледам детето си с помощ от родителите ми, при които живеем двете с дъщеря ми. Съвсем наскоро започнах да се осъзнавам и си направих по-реална самооценка.
Изброявам НЕ в хронологичен ред, а както ми дойде в реда на мисли.
1. Успяла съм в това, че намерих сили да измъкна себе си и дъщеря си от оковите на семеен живот, който беше изпълнен предимно с напрежение и скандали, на моменти дори с агресия в различни нейни аспекти.
2. Успяла съм в това, че завърших висше обрзование по специалности, които желаех истински.
3. Успяла съм в това, че дори да не работя мечтаната работа, всъщност си върша работата много добре и получавам признанието на клиенти, които са  доста взискателни.
4. Успяла съм в това, че се научих да приемам хората каквито са и не се опитвам да ги променям нито пък да променям себе си спрямо техните очаквания.
5. Успяла съм в това, че се научих да ценя всяко дребно нещо в живота и оттам да не страдам твърде много, че нямам стабилен материален статус.
6. И на финала, но на първо място по значение в сърцето ми съм успяла в това, че дарих живот на най-ценното същество в живота ми - моето дете, което още в невръстната си пеленаческа възраст ме научи да обичам по нов за мен начин и с което сега, 4 години по-късно, заедно си даряваме любов и се учим да живеем в този враждебен, но безумно интересен свят. Revolving Hearts

# 93
  • София
  • Мнения: 724
Най-големият успех в живота ми са двете деца, които имам. За първото се борих години наред, асистирана репродукция, безброй сълзи, разочарования, нови начала с нови надежди и крахове... накрая успяхме - аз и съпругът ми, който ми беше подкрепа,, и с който заедно извървяхме този тежък път - най-голямото изпитание в съзнателния ни живот, и в брака ни. Роди се един прекрасен син, който е вече на 8г.
Второто ни дете, дъщеричката, е дар от Господ, подарък, който не се надявахме, че ще имаме.
На фона на това, връщайки се назад в годините и припомняйки си всички трудности и препятствия, нищо друго не ме интересува и нищо друго няма значение!

# 94
  • София
  • Мнения: 38 211
Най-после ми се изясни как да си завърша висшето!
От 4 години се занимавам с нова за мен професия и се радвам на всеки малък успех!

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
Как?

# 96
  • София
  • Мнения: 38 211

Оставям втората специалност, и без това не ми трябва и трябва да пиша дипломна по материал, от който тотално съм се отдалечила. Аз се обърквах от това.
Връщам се на първата, акредитират ме, записвам само 2 семестъра, държавен и готово!
Когато си взема дипломата за учител ще ми се отворят още възможности.

Последна редакция: пн, 23 окт 2017, 11:07 от Free Agent

# 97
  • софия
  • Мнения: 127
Успях да откажа цигарите,да срещна много свестен и добър мъж с когото вече десет години сме заедно,да родя две здрави деца,въпреки че един лекар ми беше казал,че това е почти невъзможно.

# 98
  • Мнения: 433
Успях да откажа цигарите,да срещна много свестен и добър мъж с когото вече десет години сме заедно,да родя две здрави деца,въпреки че един лекар ми беше казал,че това е почти невъзможно.

Много мотивиращо, браво на теб.  Hug

# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
Държавният изпит е едно от най-удобните за студента. Не зная какво толкова му се плашат. Много по-неприятно е писането на дипломна работа тегаво, трябва да го мислиш, да ангажираш преподавател... А държавният изпит е нещо като преговор - така и така тези неща си ги учил и трябва да ги знаеш, поне ще си ги допълниш и опресниш.

# 100
  • София
  • Мнения: 38 211
Държавният изпит е едно от най-удобните за студента. Не зная какво толкова му се плашат. Много по-неприятно е писането на дипломна работа тегаво, трябва да го мислиш, да ангажираш преподавател... А държавният изпит е нещо като преговор - така и така тези неща си ги учил и трябва да ги знаеш, поне ще си ги допълниш и опресниш.

Именно! Направо ме убиваха тези 50 страници по ПР.
А тези 2 семестъра ще са ми много полезни - все нещо ново за преподаването и английския ще науча.

# 101
  • София
  • Мнения: 62 595
Досега винаги съм избирала да се явя на държавен изпит, което ми се отрази чудесно, включително се дипломирах по график, а доста колеги завлачват дипломирането заради дипломната работа. Не че не опитах да измисля, ама каквото и да измислех, все се оказваше измислено, а това си е депресиращо. Затова реших да се понапъна в ученето, и без това то ми трябва повече, никой няма да ме пита за дипломната работа, само ще прашясва някъде.

# 102
  • София
  • Мнения: 38 211
Е аз 2006 си оправих кредитите от двете специалности, взех двете справки, подписани, подпечатани, че съм събрала кредитите и завършила семестриално и дотам! Забих се с тая дипломна работа, целия живот си забих почти. А винаги съм готова да си науча и да се явя на изпит.

# 103
  • София
  • Мнения: 62 595
Try again! Think big! Wink

# 104
  • Мнения: 1 414
Аз вече гледам по-скептично на това с постиженията.Единици са тези,които постигат наистина забележителни неща и променят света.Болшинството най-вече си скъсват четирибуквията от бачкане,за да издържат семейство и деца,и нищо друго не ги вълнува.Така и като погледна скептично на себе си,и аз определено няма чак да променя света.Много повече ме интересува да си намеря добър източник на доходи и да стана финансово независима.Че няма да забогатея в този живот,няма,но не означава,че няма да се опитам да се опарича някак.Колкото и банално да е,парите си трябват.Е,имам още някои други стремежи,но те в голямата си част също са във връзка с финансите.
Французите са казали много мъдро,че парите не те правят щастлив,но и не те правят нещастен.Wink
Какво да се прави,не всички сме супер мотивирани да успяваме!Възхищавам се на хората,които години наред преследват определени цели,било то в спорта,балетното изкуство и други сфери на живота,изискващи да посветиш   значителна част от времето си или целия живот.Наистина си трябва характер за много професии и кариери.Най-близкото като кариера,което имам,е писането,но изобщо не бих се нарекла добър писател,точно поради липсата на повече упоритост и амбиции.
А от най-мъдрите фрази на всички времена е,че за всеки влак си има пътници.Не е нужно всички да сме изобретатели,учени и иноватори и не всеки чувства потребност да е нещо повече.

# 105
  • Мнения: 1 414
Успяла съм изобщо да не ми пука дали околните смятат, че съм успяла в нещо.
Ей това сигурно е най-висшето постижение-непукизмът!:grinn:Без майтап!Завиждам на непукистите и тези,които живеят без съжаления.

# 106
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
3 пъти започвах живота си от абсолютната нула и успях да се изградя като специалист на доста високо ниво. Като най-високо постижение отчитам присъствието си на икономическия форум в Давос и поканата ми (това дори два пъти за форума на жените лидери в бизнеса в света). За първата покана просто летях.....в моите очи беше и е страхотно постижение. И то при условие, че имам ужасен акцент...е успях.
Имането на дете и семейство не го броя за успех, това е нещо, което се случва. Би било успех, ако след години, детето ми се чувства щастливо и удовлетворено, тогава ще знам, че съм успяла.....за сега само пробваме различни теории с баща му.

В общи линии съм удовлетворена от живота си, естественно има какво да се желае, или поне аз още да желая. И ще го постигна.
Преди близо два месеца минах, за пореден път, през огромно изпитание. За да съхраня себе си и любимите си хора се налага отново да съм силна. И този път ще се справи, и го приемам като момент на преоценка.

# 107
  • София
  • Мнения: 62 595
Интересно, че досега колкото е ставало въпрос с трети лица за успех и неуспех, ми направи впечатление, че колкото на по-ниско ниво в професионално отношение е някой, толкова повече държи на фразата "самочувствие с покритие". И някак все му се струва, че другият е със самочувствие без покритие, че на другия работата нищо не е, за какво толкова е учил. А какво трябва да е покритието е неясно, ама трябвало да има покритие. Е, хубаво де, как можеш да оцениш нещо има ли покритие или не, ако не го познаваш това нещо?

# 108
  • Мнения: 6 355
Интересно, че досега колкото е ставало въпрос с трети лица за успех и неуспех, ми направи впечатление, че колкото на по-ниско ниво в професионално отношение е някой, толкова повече държи на фразата "самочувствие с покритие". И някак все му се струва, че другият е със самочувствие без покритие, че на другия работата нищо не е, за какво толкова е учил. А какво трябва да е покритието е неясно, ама трябвало да има покритие. Е, хубаво де, как можеш да оцениш нещо има ли покритие или не, ако не го познаваш това нещо?

Ами не можеш да прецениш след като си нямаш понятие. Но такива хора явно имат комплекси и затова гледат да омаловажат успеха на околните или някак да ги засегнат.

# 109
  • София
  • Мнения: 23 036
Успяла съм в това да се чувствам удовлетворена от начина си на живот, без да ми пука за мнението на околните.

# 110
  • София
  • Мнения: 38 211
Сега се сетих - имаме си наше жилище.
Имам един списък с цели отпреди 20тина години, които ми се струваха непостижими, но виждам, че съм го изпълнила към днешна дата.

# 111
  • Мнения: 30 802
Ха, не ти се брои, виж по другите теми- постижение е само ако имаш лично свое, купено със собствени пари и усилия:)

# 112
  • София
  • Мнения: 38 211
Ха, не ти се брои, виж по другите теми- постижение е само ако имаш лично свое, купено със собствени пари и усилия:)

Лично, лично... Ако тръгна да се развеждам сега, то си остава за мен като майка. Достатъчно собствени пари и усилия съм вложила в него.

Давам си сметка, че всичките ми неуспехи всъщност са ми изградили един много интересен живот с богат жизнен опит, който да споделям - което си е постижение! Grinning

Последна редакция: чт, 26 окт 2017, 00:19 от Free Agent

Общи условия

Активация на акаунт