В какво сме успели?

"Не" се научих не само на мъжете да казвам. И съм много доволна от себе си.

Омъжих се за невероятен мъж, който много ме обича и много ми помага и си направихме прекрасно дете. Имам добро образование и професия и си харесвам работата. Но не обичам да се меря с другите, един го радва едно, друг друго.
Само съжалявам, че нямам достатъчно време за семейството и за повече пътувания. Но и това ще стане, сега имам други планове.

Наскоро се видях с едни приятели, които навремето се имаха за голямата работа.
Ами - двама са се развели, те не че някога са били много заедно де. Единия бил в затвора и той разведен. Един- двама умрели... Така че аз, с моето скромо семейство и професионални успехи, се почувствах "върха". Пък.

Избягах от смазващо домашно насилие без нито една душевна травма. По-важното: успях да направя така, че детето ми да приема нещата такива, каквито са, без някакви драми и отражения в психиката. Нали сме избягали, какво толкова?  Само поуки си взехме.

В личен и обществен план. В това че работата ми стана хоби и имам прекрасна съпруга която е до мен и ме поддържа във всяко едно начинание. Дори да е "не"разумно.

А аз се чудя какво общо има успехът на някоя приятелка със собствения такъв. Или поне това, което едната смята за успех на другата, обаче тя самата го няма, а май й е иска да го има, и затова трябва да си намери и тя някакъв успех, който дори превъзхожда или най-малкото е равен по значимост за нея от този на приятелката? (не предполагах, че мога да сътворя тоолковадълго изречение, дано логическите паузи да са добре) Какво е това сдухване? Или завист? За мен е детинско като схема на мислене "тя има това, обаче пък, аз имам онова", което развито е "за каква се мисли, че само тя ли е успяла, ето и аз съм упяла, дори повече от нея, защото тя няма това, което имам аз, пък!". В това отношение си оставаме на 3 години, само че се научаваме да се изразяваме по-сложно и по-замаскирано. "Аз имам нова рокля. - Хм, роклята е хубава... обаче аз имам повече приятелки от нея, пък.
Сега да не вземе някой да се обиди. Просто сее сетих, когато прочетох поста на авторката. И после защо се разваляли приятелствата - как няма да се развалят, като има сравняване и неприемане на чуждия успех, освен ако не бъде компенсиран с личен?

Сравнението идва винаги от близките - няма как да се сравняваш с някой от телевизора или вестника, щото не го познаваш лично. Съвсем друго е ако към сравнението има завист или недоволство - което не видях в авторката.
Сравнението може да е градивно - тя има това, защото..и започваш да осъзнаваш какво ти липсва и съответно се автокорегираш.
А иначе е добре да не се забравя - че всички щастливи и успешни са и нещастни по своему..

Темата е за самохвалене. Или сами да разберем колко много сме постигнали/успяли/справили, независимо, че нямаме живота или по-добрите условия на другите.  Аз лично не съм завиждала, само ми стана мъчно че не съм успяла колкото приятелката ми. А всъщност това да спечелиш и задържиш любовта на един прекрасен човек е също успех, макар и по-малък. А от другите постове, които прочетох тук разбрах, че не само блестящият живот е мерило за успех. Успехът е да оцелееш/ да превъзмогнеш трудностите/да откажеш вреден навик/ да задържиш килограмите/ да имаш мечтаната работа/ да отгледаш прекрасно дете... Всяко едно постижение е повод да си признаем, че сме добри. Идеята е, просто да не гледаме в чуждата паничка, а да си признаем, че ние сме добри, също толкова, колкото и всеки друг, макар и в различни неща.  И ако темата успява да ви накара да гледате с гордост, значи
всичко е наред. 

Вики, често "блестящият" живот, който ти виждаш - отвътре хич не е толкова блестящ.
Та няма за какво да ти е мъчно.
Да, да имаш хубаво, здраво семейство и да водиш смислен и удовлетворен живот - си е чист успех, с който всеки може да се гордее.
Кой какво има и тн - не е критерий.

Да, бе, нямало завист! Има и завист, и сдухване, та дрънка! И понеже се е почувствала тъпо след като е разбрала колко щастлива и успешна е приятелката й, трябва да се справи с тези чувства и да си намери свои неща, което обаче, задължително другата няма, защото ако и тя го има, то за какво е цялата работа? Ако беше за самохвалене, темата щеше да е "Седях си вчера и си мислех, че съм постигнала неща в живота и съм много доволна. Тези неща са.... А вие в какво успяхте?". Тук няма завист и няма сдухване. Твоето оношение есъщото като нейното - да знаеш, че като е лъскаво, непременно има някаква драма. Тичипни начини за справяне с унещанията за това как друг има повече или е по0успял, а аз нямам толкова, колкото и да ми се иска, обаче съм сигурна, че и този, другият страда и затова започвам да се чувствам по-добре. Приказката за омаловажаване на успеха на другите и издигане на собствения си такъв, за да се възстанови душевният комфорт. Виж, че логическата конструкция е точно такава - тя има кариера, обаче аз имам семейство (което очевидно тя няма, затова моето е по-ценно). Можеш да зааместиш думите "кариера" и "семейство" с всяка друга, но схемата е все една и съща - тя има кола, но аз ходих на почивка. Не казва "и двете имаме кариери и много се радвам". Или "радвам се за нея, че има кариера, щом е щасстлива с това". И да спре дотук. Или "радвам се за приятелката си, всяка от нас по своему е щастлива с това, което е постигнала.
Спокойно, всеки го изпитва, ама поне да бъдем малко по-честни и да си признаем.
И за да се надуя сега - когато видя нещо, в което друг е успял, а също и аз искам да успея, в умам ми иддва мисълта - как го е направил и какво могга да науча от него, за да го направя и аз. Защото кое ми е важно - да постигна това, което смятам за постигнато от него и искам да го постигна, или да си намаля нивото на неудовлетвореност и завист чрез схемата "тя има това, обаче няма онова, което аз имам".

Андариел, има един по-тънък момент. Някои сме на възраст, в която вече не си го мерим, ами виждаме кое постижение каква цена си има. Малко по-критичен поглед показва кое е истинско и ценно и кое е фейк. Някои неща, които сме мислели за супер ценни, се оказват фейк и по-скоро някаква модна измама. Други пък се оказват по-ценни от очакваното.

А аз активно се дразня, когато видя цяло поколение да лапе по неща, които са фейк, че и да се хвали с това.

Оценката за постигането и непостигането е като клишето за полупълната и полупразната чаша - зависи на какъв акъл и в какво настроение е човек. Има моменти, в които постигнатото по-скоро може да изглежда като провал, отколкото като постижение, а в друг момент уж провалът се оказва постижение, а едни и същи постижения могат да са нищо или всичко. А ако тръгне да се сравнява с чуждите постижения, съвсем става страшно - като в оптичните илюзии,  когато сивото квадратче изглежда по-тъмно или по-светло в зависимост от това с какви нюанси на сивото са окколните квадратчета.
Има хора, които си живеят някаква своя версия на живота и много не си го мерят, а други все си го мерят и вечно изпитват нужда да си доказват, че са по-добре от другите. Успехът на моята приятелка е неин успех, а моят си е мой. А сме приятелки, за да си споделяме и помагама, а не да си завиждаме и да си го мерим. Все едно мерим ябълки с круши.

Не бе за Анди е важно да изнесе тирада - не че накрая не каза същото като мен..

Сирен, абсолютно съгласна.

Изобщо нито омаловажавам чуждите успехи, нито си надувам моите.
Житейски опит, мъдрост ако щеш - никога не е това, което изглежда навън. Вкл. при мен..))

Успяла съм да постигна всичко което съм си поставила за цел.....сама.Горда съм всъщност,че съм се научила сама да се справям със всичко.

Аз пък без проблем заявявам, че повечето ми постижения нямаше да се случат без някаква форма на екипност. То всъщност това е една от тайните- силите на сам човек са ограничени, ако ще да е гениален. Докато в правилния екип може да стигнеш доста по-далеч. Даже ако прекалено много се усети човек, че драпа сам, трябва да се преориентира и да търси някаква синергия- явно не прави нещата както трябва.

Щото примерно моите лични сили си имат ограничения и с времето стават по-ограничени, но има други начини да се постигнат цели.