Проблеми в детската градина

  • 13 119
  • 164
  •   1
Отговори
  • Мнения: 80
Здравейте!
СИнът ми е на 3 години и започнахме от 3 дни да ходим на ДГ.Първия ден всичко беше чудесно, но следващите два дни, кошмар. Детето никога не е плакало като го оставям някъде , сега плаче за мен изпада в истерии, не дава да го събличат, не иска да се храни, да спи , не иска да си сваля обувките, нито да си сваля раницата , камо ли някой да бръкне да извади нещо. Учителките казват, че плаче по цял ден и пречи на другите деца. КАжете ми какво да предприема, притеснена съм. Много крещи, неспокоен е и като че ли наплашен.

# 1
  • Мнения: 68 650
Спираш го и след месец-два опитвате пак.

# 2
  • Мнения: 80
Спираш го и след месец-два опитвате пак.
Няма кой да гледа детето, не мога да спра да ходя на работа

# 3
  • Мнения: 68 650
А учителките, освен да констатират плача, нещо друго правят ли? Опитват ли се и как да го заглавикат и успокоят ?
Бих говорила с директорката и се опитаме да намерим някакво решение.
Може детето да влиза с любима играчка. Първата седмица е добре да го вземаш на обед.
Трябва много да му говориш и обясняваш спокойно за градината, децата. Че е голяма кака вече и за това ходи на градина...такива неща.

Ако нищо от горното не даде резултат, ще трябва все пак да спреш детето. Няма смисъл да го мъчиш.

# 4
  • Мнения: 80
А учителките, освен да констатират плача, нещо друго правят ли? Опитват ли се и как да го заглавикат и успокоят ?
Бих говорила с директорката и се опитаме да намерим някакво решение.
Може детето да влиза с любима играчка. Първата седмица е добре да го вземаш на обед.
Трябва много да му говориш и обясняваш спокойно за градината, децата. Че е голяма кака вече и за това ходи на градина...такива неща.

Ако нищо от горното не даде резултат, ще трябва все пак да спреш детето. Няма смисъл да го мъчиш.
От учителките слушам само едно трпбва по строго към него и да се оправям , да съм кажела аз какво да правим

# 5
  • Мнения: 1 565
Според мен е рано и ще свикне и ще подпре да плаче чак толкова след седмица ,две ,дете на 3 години разбира ,защо трябва да ходи на градина ,ако беше за ясла щях да ти кажа да го спреш ,но на градина трябва да ходят децата ,до кога да седят само с маса и вкъщи .Ако е чак толкова зле положение няма ли кой да го взима на обяд поне ,за да не пречи на другите деца в градината. Договори се с някоя жена пенсионерка няма ли във вашия блок ,която би гледала детето за 4 часа примерно за 10 лв на ден. Но така до кога .Според мен проблема може и да не е само в детето ,а в градината .Може да пробвате след известно време ако все пак не свикне да смените градината с друга при други лели може да е по добре детето .

# 6
  • Мнения: 68 650
Че колко строго към ревящо дете - да му викаш и да го побъркаш ли. Боже..баси педагозите. Да го гушнат, да го успокоят....ама къде ти...

Също съм на мнение, че акопне потръгнат нещата, мислете за смяна на градината.

За това ти казах да обсъдиш въпроса и с директорката, така госпожите ще знаят, че не могат да си развяват коня както си искат. Дано директорката поне е читава...

# 7
  • Мнения: 80
Според мен е рано и ще свикне и ще подпре да плаче чак толкова след седмица ,две ,дете на 3 години разбира ,защо трябва да ходи на градина ,ако беше за ясла щях да ти кажа да го спреш ,но на градина трябва да ходят децата ,до кога да седят само с маса и вкъщи .Ако е чак толкова зле положение няма ли кой да го взима на обяд поне ,за да не пречи на другите деца в градината. Договори се с някоя жена пенсионерка няма ли във вашия блок ,която би гледала детето за 4 часа примерно за 10 лв на ден. Но така до кога .Според мен проблема може и да не е само в детето ,а в градината .Може да пробвате след известно време ако все пак не свикне да смените градината с друга при други лели може да е по добре детето .
Когато съм го оставяла на детски център 2,, 3 часа не ме е търсил , даже не мога да го изкарам ... единствено при една от бабите си правеше така, понеже не я виждаше много често, искам да ходи на градина, понеже спряха преди брат ми понеже учителките много мрънкаха и сега е 5 клас и още не може да се впише никъде

# 8
  • Мнения: 80
Че колко строго към ревящо дете - да му викаш и да го побъркаш ли. Боже..баси педагозите. Да го гушнат, да го успокоят....ама къде ти...

Също съм на мнение, че акопне потръгнат нещата, мислете за смяна на градината.

За това ти казах да обсъдиш въпроса и с директорката, така госпожите ще знаят, че не могат да си развяват коня както си искат. Дано директорката поне е читава...
Питам го заяо не иска да ходи , той ми казва , че госпожжата е "лоша" , а не ми се вярва да го притеснпват, понежже всичките ми познати са много доволни от тази учителка. Махал си е чаршафа на леглото и тя го била оправяла 2 пъти, не искал да пее , не искал да чишка, някои от нещата ми се струват абсурдни, обясняваше ми как вътре било гроба тишина , само той викал...

# 9
  • Мнения: 80
Всички ми казват да го наказвам, но защо...? Това е стрес , ново мято , непознати хора, всяко дете реагира различно, не е ли така?

# 10
  • Мнения: 1 565
Това често са психологически атаки от страна на лелите в градината ,за да може да го спрете и да останат само тези деца ,който са що годе послушни и най - малко плачат . То детето е казало ,че лелята е лоша какво повече от това да получите като отговор според мен всичко е до желание от страна на персонала ,аз бих сменила градината ,но не веднага може би след две до три седмици.

Последна редакция: чт, 14 сеп 2017, 14:33 от Ани Иванова_429091

# 11
  • Мнения: 199
Моето детенце се адаптира за 10 дни, беше на 3,8 г,като тръгна,след това спря изведнъж с драмите.
Но има значение и отношението и поведението на учителките за по-лесната адаптация. Неговите са много спокойни и търпеливи , много се привърза към тях.Единствено музикалната се е държала зле с него Sad и той понеже е много чувствителен не иска да влиза в музикалния салон.
Сега ни предстои на нова адаптация след ваканцията и съм в напрегнато очакване какво ще стане.
Желая ви скоро да тича със желание към детската градина и когато сте почивка да казва че му се ходи на градина Wink

# 12
  • Мнения: 199
Всички ми казват да го наказвам, но защо...? Това е стрес , ново мято , непознати хора, всяко дете реагира различно, не е ли така?

Боже, Боже и това са "педагози"!????!!
Не бих ги слушала... На всеки родител,говорят различни неща... За всяко дете мрънкат по различен начин, чувала съм разговори... Така че не се връзват.

# 13
  • Мнения: 80
Като отида при директнорката какво да й кажа?

# 14
  • Мнения: 1 565
С наказания и караници няма да стане по добре в никакъв случай при всички положения ще свикне просто трябва търпение от ваша страна .Всеки ден му говорете истината ,че в края на деня мама пак ще го вземе ,че мама трябва да ходи на работа ,за да има парички за играчки ,за храна която обича ,за любимите му дрехи и обувки и че на работа не може да ходят и децата.говорете му че лелята ще се кара само на непослушните деца ,за това трябва да си играе с другите деца ,да яде и да спи там и да си казва когато му се пиша .Такива неща ,предполагам все някога ще стане идеята на градината .

# 15
  • София
  • Мнения: 23 165
опитайте да го води друг, баща, баба, леля.
понякога раздялата с майката е най-трудна.
по пътя дотам му говорете за хубавите неща в градината и там не се задържайте много,колкото по-дълго е гушкането и успокояването преди да влезе толкова по-голям е рева после.
но всичко това работи ако персонала е адекватен.
ако са му се скарали че реве или са се държали грубо детето отива със страх.

# 16
  • Мнения: 1 565
Винаги съм се чудила толкова ли е трудно да успокоиш малко дете и да се адаптира з два - три дена .Какво ги правят там децата не знам .Няма ли детски психолози в градината ,който да говорят с по трудно свикващите деца. То и на голям човек още от първи ден на ново работа хората около него да се държат зле му е кофти какво остава за дете .

# 17
  • Мнения: 68 650
Това често са психологически атаки от страна на лелите в градината ,за да може да го спрете и да останат само тези деца ,който са що годе послушни и най - малко плачат . То детето е казало ,че лелята е лоша какво повече от това да получите като отговор според мен всичко е до желание от страна на персонала ,аз бих сменила градината ,но не веднага може би след две до три седмици.

Подкрепям мнението!

Симонита, говори открито с директорката. Обясни й това, което написа и тук - че на детето му е трудно, че по цял ден плаче и не може да се успокои...че се обръщаш към нея за съвет как да подходиш в тази трудна за теб и дечко ситуация. Виж я какво ще ти каже, ще я усетиш, дали има желание да помогне или не...нека влиза в групата и наблюдава как се адаптира детенце, нашата редовно я виждам да ходи по групите...

# 18
  • Мнения: 227
Здравейте!
СИнът ми е на 3 години и започнахме от 3 дни да ходим на ДГ.Първия ден всичко беше чудесно, но следващите два дни, кошмар. Детето никога не е плакало като го оставям някъде , сега плаче за мен изпада в истерии, не дава да го събличат, не иска да се храни, да спи , не иска да си сваля обувките, нито да си сваля раницата , камо ли някой да бръкне да извади нещо. Учителките казват, че плаче по цял ден и пречи на другите деца. КАжете ми какво да предприема, притеснена съм. Много крещи, неспокоен е и като че ли наплашен.
Много позната ситуация.Когато моето дете тръгна първа група,първите три дни беше весел,спокоен.После започнаха драмите както при Вас.Мнооого трудно го водихме на градинка.Говорихме с госпожите и те посъветваха по-строго(грешка).Разбрахме чак след месец на родителската среща, че станал инцидент,имало кръв.Скрили са толкова важно нещо,после го спряхме,психолог посетихме и на пролет го пуснахме отново на градина.Разберете дали има някакъв проблем там,вярвайте на детето си колкото и да послъгват на тази възраст.

# 19
  • София
  • Мнения: 974
Дъщеря ми беше на същата възраст, когато тръгна на градина за първи път. Още след ден първи , положението стана нетърпимо. Пищеше в съня си, не спираше да ни моли да не я водим там, сутрин на вратата бягаше от учителките, просто не искам да си спомням...
Оказа се, че още първия ден , когато ги сложили да спят ( до тогава всичко било наред) , тя се сетила за мама и се разплакала , а лелката и изсъскала да мълчи, защото ще я изхвърли през прозореца. После я бяха плашили , че ще я изхвърлят в кофата за боклук, че ще я затворят на тъмно да си реве сама...
Отписах я на втората седмица.
Според мен някой не се държи добре с детенцето Ви там. Разнищете ситуацията и го преместете, ако нещата не се променят.

# 20
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 018
Определено детето е наплашено. При моето имаше драма в началото, плачеше на влизане, но след това е бил спокоен, играл, ял, спал и т.н.
Три месеца по-късно едната сестра се разболя, и сложиха друга, от друга група на нейно място. Още на следващата сутрин започна да плаче, да отказва да ходи, и да казва, че "лелята не го слуша". Попитах един път, нищо не се случило, даже се опита да ми обяснява сестрата, че е стресиран вкъщи или някъде на друго място. На следващите дни , в който влезе с плач, твърдо казах на въпросната сестра да ми каже какво се е случило, каква "пакост" е направил и т.н. , защото определено не беше бит, по-скоро навикан  и нагрубен.
Измърмори, че "може и да им се скарала малко повече", докато се дракали с друго детенце за играчка.
Докато  заместваше  въпросната, малкия всяка сутрин като влизаше, просто я заобикаляше и отказваше да комуникира с нея.
Аз бих се обърнала към директорката, да си осъвременят похватите.

# 21
  • Мнения: 2 701
Защо не опитате с частна.детска градина? Там групите са по-малки и е по-спокойно.
Аз имам близнаци, които бързо свикнаха на ясла, но много боледуват. Първите една две години са кошмар.

# 22
  • Мнения: 951
Щом първият ден детенцето е било спокойно и по-късно е започнало да не иска да ходи, и аз бих потърсила причината в лелката или в някакъв инцидент в градината. Съмнявам се разговор с директорката да помогне. Тя ще си защитава служителите. Знам че ситуацията с детските градина е трудна, но детенцето е най-важно. Аз бих намерила друго място. Мойто дете на първият ден не искаше дори да влезе в градината. Но учителката му беше професионалист и знаеше как да го предразположи. Много бързо свикна и дори мрънкаше, когато имаше ваканции, защото искаше на градина. Но със строгост определено няма да заобича градината.

# 23
  • Мнения: 8 243
Според мен е абсолютно нормално първият ден да е спокойно детето а после да плаче. Първият ден децата незнаят какво точно ги очаква. Нямат представа за време. Детето отива като в детския център , но не се оказва точно така. Не играе необезпокоявано а трябва да спазва някакви правила.
Детето може да изпитва страх от изоставяне и да се чувства несигурно. Което няма нищо общо с персонала в градина.

А и авторката беше написала, че детето реагира по същият начин при едната баба , защото рядко я вижда. Явно при непознати това е неговата реакция. Необходимо е време и търпене за да премине този период. И най-вече работа от двете страни. Така, че според мен авторката си взима отпуска за няколко дни и спира детето. Опитва се в къщи да въведе същите правила като в градината и да му покаже ,че не е страшно. След няколко дни у дома пробва отново. Времето за адаптация на детето е не само отговорност на персонала на ДГ а и на родителя.

Успех.

# 24
  • Мнения: 199
Защо не опитате с частна.детска градина? Там групите са по-малки и е по-спокойно.
Аз имам близнаци, които бързо свикнаха на ясла, но много боледуват. Първите една две години са кошмар.
Не е гаранция с частната.Нашия го пуснах на частна преди държавната и въобще не се адаптира, ревеше постоянно, не можеха да го успокоят... Макар да бяха 10 деца максимално.Отписахме го.
В държавната където са 28 свикна за 10 дни.

# 25
  • Мнения: 2 701
С голямата ми дъщеря имах подобен проблем в яслата. В последствие разбрах, че ги карали да сроят на столчетата и да не мърдат цял ден. Преместих я в близката градина и се адаптира за два дена. Преди 16 г. Не беше проблем, защотонямаше деца и градините се бореха за деца, за да не им затворят групите. Сега за съжаление е много сложно. Виж дали няма възможност да смените групата или градината.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Говорете с директорката и вижте дали няма възможност да прехвърлят детето в друга група. И според мен проблемът е в някой от персонала.

# 27
  • Мнения: 11 344
Детето не се чувства добре по някаква причина.

Кажете му, че трябва да ходи още малко докато намерите нова градина и искате да ви казва всичко което става. Ако някой му се кара или го плаши да ви казва и вие ще му се скарате. Детето трябва да се чувства защитено. Не му обяснявайте колко е добра лелката, госпожата и т.н. след като не се чувства добре. Покажете, че му вярвате, че сте с него и ще намерите решение. Вие сте МАМА, той ви има най-голямо доверие и всяка сутрин го водите в неговия ад.

Аз бих започнала да търся нова градина или група.
Нормално е да плаче до раздялата, но цял ден цялото му същество и тяло да блокира и оказва съпротива ми се вижда нездравословно и опасно за психиката.

Защитете детето си и се погрижете за комфорта му.  

# 28
  • Мнения: 46 518
Според мен е абсолютно нормално първият ден да е спокойно детето а после да плаче. Първият ден децата незнаят какво точно ги очаква...
Същото обясняваха всички около мен, но мнението ми е, че не е нормално въобще да плаче, ако е подготвено психически няколко месеца преди това, че започва нещо интересно, и ако персоналът е нормален.

За съжаление от написаното виждам, че учителките не са в час. И директорката няма да помогне. Единственото решение е местене в друга група, което не знам възможно ли е, но аз не бих си оставила детето при учители с описаните методи.

# 29
  • Мнения: 12 021
Подкрепям за местене на детето.
Дъщеря ми първо беше приета в кварталната детска градина (от втора група), но разпределена във филиал /апартамент/  в блок, където просто нямаше нормални условия. Все пак я пуснах пробно. Първият ден влезе спокойно и с желание, а си я взех пищяща и вкопчена в мен, едва я откопчих да й сменя обувките. На втория ден едва я удържах да влезе, после я чувах през два входа у нас как реве. След третия ден я спрях. Можех да си го позволя, защото бях по майчинство. След два месеца успях да я преместя в друга градина, където влезе с желание от първия ден, а на втория не си искаше да си тръгва.
Доколкото разбирам при авторката става въпрос за дете, което не се е делило за цял ден от нея и тръгва в първа група. Това допълнително усложнява ситуацията - много деца сутрин плачат. Това може допълнително да го стресира - "Какво е това ужасно място и защо мама ме оставя тук, където всички са нещастни? Защо съм наказан?", персоналът (да не се приема за оправдание) също се изнервя в една такава обстановка и ако не са съвсем адекватни...

# 30
  • Мнения: 2 488
Ами, ако не е ходило на ясла и не се е отделяло от майка си, е нормално да.плаче и да е стресирано. Взимайте го няколко дни на обяд. И се иска малко търпението. При някои деца адаптацията е по-трудно. Ние искаме чудеса за два-три дни. Е, няма как да стане.

# 31
  • Мнения: 46 518
Ами, ако не е ходило на ясла и не се е отделяло от майка си, е нормално да.плаче и да е стресирано. Взимайте го няколко дни на обяд. И се иска малко търпението. При някои деца адаптацията е по-трудно. Ние искаме чудеса за два-три дни. Е, няма как да стане.
Моето не беше ходило на ясла и съм го гледала само аз.
Като я заведохме попита защо плачат тези деца, като я взехме първия ден от градина тичаше към нас да пита може ли и утре да дойде, а когато се събуди първата събота и разбра, че няма градина рева доста.

Съседското дете беше ходило на ясла, и после ревеше И в градината.

Затова не мога да приема, че това са причините, индивидуални са.
Зависи от характера на детето, от ежедневието му (едно е да е излизало за по час и иначе да е било само с майка си, и друго да е прекарвало цял ден навън с голяма група деца), зависи и от персонала - това, че един човек е станал детска учителка съвсем не значи, че е добър в професията си.
При нас например нямаше никаква строгост, като чета авторката, направо не мога да повярвам, че това са думи за деца в 1 група. В крайна сметка затова са родителите, да защитят децата си, аз на подобно място не бих си оставила детето.

# 32
  • Мнения: X
Моето не е ходило на ясла и беше нон-стоп с мен. Плач в градината не е имало - нито първи ден, нито след това. Съжалявам, че не го преместих по-рано, не беше неговото място. Трудност откъм адаптация - няколко груби деца в групата, които постоянно го удряха. Да, ако беше ходил на ясла щеше да е свикнал на бой, крясъци и хапане, и нямаше да му прави такова впечатление, но не, благодаря за подобна адаптация. Към учителките и лелите нямам съществени забележки, но и не бях доволна. Нито проблемните деца станаха по-малко проблемни за две години, нито учителките - по-добри. За сравнение - в сборна група с друга учителка детето се чувстваше страхотно и му личеше. Пак казвам - и в неговата не е плакал, не се оплакваше, с госпожите нямаше проблеми, хвалеха го, но не ми хресваше как му се отразява - стана по-нервен и раздразнителен.

Ако е по-чувствително - не му го причинявай, премести го. Лично аз не приемам за нормално детето ми да плаче, камо ли по цял ден.

# 33
  • Мнения: 11 344
Плачът е нормален при раздялата, може като си лягат да му се доплаче. Но да не се храни, да отказва да отиде до тоалетна и да е агресивен е повече от трудно адаптиране.  Peace

# 34
  • Мнения: X
Пробвай да стимулираш лелките по някакъв начин,да се грижат по добре за него.Ние имахме същия проблем,а и синът ни е с аутизъм.С правилния подход от страна на госпожите,всичко е наред.

# 35
  • Мнения: 46 518
А всъщност точно това е причината да не си вършат работата.
Ако нямаше хора, склонни да ги подкупват, щяха да се грижат добре за всички деца.

# 36
  • Мнения: X
Причините да не си вършат работата са много.

# 37
  • Мнения: 46 518
Но да я вършат само с определени деца - е една основна.
И имайте предвид, че другите деца усещат, после да не се чудите защо детето ви е игнорирано от тях.

# 38
  • Мнения: X
Моите наблюдения са,че се грижат за спокойните и послушни деца,тези които не слушат или реват се оставят на произвола,а дори знам случаи да се наказват сами в други стаи.

Разбира се познавам и страхотни госпожи,които са отдадени на работата си и за всяко дете имат подход.Децата ги обичат и цари мир и спокойствие.За съжаление са ми далеч.

Последна редакция: сб, 16 сеп 2017, 14:27 от Анонимен

# 39
  • Мнения: 46 518
Цитат
тези които не слушат или реват се оставят на произвола...
При нас се смениха доста учителки, уцелихме голямо текучество, общо 9. Така успях да видя различен начин на работа. Повечето бяха много коректни и наистина обичаха децата без да ги делят, тези, които ги деляха все се лепяха за тези, чиито родители черпеха и влачеха разни неща.
Но никой не смееше да остави неслушащите на произвола, защото последиците после ги отнася учителката. Отделяне в друга стая, за да се успокоят и обмислят случилото се - това е друго. И аз съм до правила с моето дете. Но като цяло дори на тези, на които не им се работи, очите им са все в тези деца, затова се учудвам, че при вас са оставени на произвола.

Майка ми и сестра й са детски учителки. Също казват, че е неизбежно да се обръща повече внимание на по-буйните.
Мама отдавна не работи по специалността си, но подходът й беше да държи буйните близо до себе си, например ако трябва да се наредят столчетата докато другите още играят вика двете най-буйни, за да й помогнат. Те се чувстват пораснали и значими, похвалите след това ги насърчават да вършат полезни неща, а в същото време са й пред очите и няма опасност да ступат някое дете.
Тя много обичаше децата, все гушеше по някое, веднъж като съм била малка ме завели в градината й (работеше в съседен град) и виждайки, че държи едно момиченце съм питала - Ти мен ли повече обичаш или Ленчето Joy

Имаме прекрасни спомени от последните ни 2 учителки, на 15 септември следващата година минахме да ги видим в градината и беше голямо гушене, след което и рев и от двете страни Joy
Много, много са важни учителките, въобще не се учудвам, че детето на авторката плаче. Подходът строгост за такива случаи има обратен ефект. Дано намерят своя начин (и учител) и скоро положението да се уталожи...

# 40
  • Мнения: X
Не всички деца приемат промените в живота спокойно, та като цяло е нормално да има плач. В случая обаче явно детето се чувства твърде зле и понеже имам подобен горчив опит, твърдо съм за смяна на градината.

# 41
  • Мнения: 41
Намесвам се, защото имам дългогодишен опит. Повечето от децата плачат в началото. Особено тези, които не са ходили на ясла, а направо тръгват в първа група. От опит знам, че най-подходяща за лесна адаптация на децата е възрастта малко преди да навършат 2 години. На 3 годинки вече са по-големи и умеят да се опитват да си воюват това, което искат със своите си приоми - плач. За съжаление те вече и разбират, че живота им се променя коренно и трайно, а това ги плаши страшно много и оттам идва страданието и стреса. Затова обикновено първият ден не плачат- мислят си, че това е инцидентно разнообразие. Щом разберат, че това им предстои занапред - започват проблемите. При по-малките деца плаченето обикновено започва още първият ден при раздялата, но те по-бързо свикват и се адаптират.
Винаги обаче съм казвала, че няма деца, които не свикват с детската градина, а има родители, които не свикват. Нужен е разбира се индивидуален подход, защото и децата са като възрастните - всяко е различно и със свой характер и индивидуалност.
И да, началото винаги е трудно! Нужно е търпение и сила от страна на родителите, защото колкото и да ви е чудно в повечето случаи те страдат повече. Децата почти винаги плачат няколко дни и то 30-40 минути след раздялата и най-вече на път към детската градина. След това свикват и започва да им харесва.
Не ви съветвам да спирате децата заради плач. Всяка пауза води до започване отначало на мъките и отлагане на периода на свикване, през който така или иначе се минава. Спиране е оправдано само поради заболяване, което за съжаление  почти винаги почти се получава в началото. Поради стреса от промяната обикновено пада имунната система и повечето от малките деца се разболяват още в първите дни.

# 42
  • Мнения: X
Моят син плака 2 месеца, точно при постъпването си на ясла. Не се адаптира изобщо, точно защото го оставяха да реве и чакаха сам да си свикне. Голяма грешка беше, че го мъчих толкова време. Прибрах си го и го пуснах на градина година и половина по-късно. Пак ревеше първата седмица, но наистина само докато влезе и посвикне с обстановката, но като получи човешко отношение си свикна детето.

# 43
  • Мнения: 46 518
Да, и според мен отношението в яслата/градината е от най-голямо значение.
И не е вярно, че всички плачат, нито има връзка с ходенето на ясла.

# 44
  • Мнения: 5 259
Изобщо не е вярно, че на 2 по-лесно се адаптират и не се борят да получат каквото искат. Има такива двегодишни инатчета, които по земята ще се търкалят и ще реват до повръщане, за да стане каквото искат. И напротив, на 3 вече може да се разговаря с тях и да им се обясни, те могат също да преговарят и има много по-голям набор от възможности за взаимодействие с тригодишно дете, отколкото с двегодишно.
На три вече много се интересуват от наличието на други деца, с които да играят и могат да бъдат привлечени от това, докато на две все още най-важното е да имат възрастния за себе си, за да се чувства сигурни. Взаимоотношенията между двегодишните деца са по-скоро на основата на конкуренцията за играчки, докато при тригодишните е съвместната игра. Разликата е огромна. Двегодишното не е задължително да приеме другите деца за плюс, може да ги приеме за минус, защото ще му вземат играчките и ще окупират вниманието на учителката.

Адаптацията зависи от няколко неща - какво представлява мястото, на което детето отива, дали му харесва, дали учителките подхождат с разбиране към чувствата му, дали вижда, че може да разчита на тях да му защитят интересите или точно обратното. Второто е дали е готово да приеме, че ежедневието му от сега нататък ще е различно, дали е настроено положително към промяната или предпочита познатото пред непознатото. И трето - степента на емоционална независимост.

# 45
  • Мнения: 14
Добър вечер, дали бих могла и аз да се включа в дискусията и да ви попитам по подобен наболял въпрос?
Момиченцето ми тръгна на градинка (3 годишна е - в първа група ) преди четери дена. С малката имахме проблеми относно отказването на памперса (не е ходила на яслапоради лични причини), и на единствената ми родителска среща в детската градина попитах възпитателките как да постъпя с детето ..дали ще е проблем ако и слагам памперс гащички + резервни + обикновенни гащички. Те ми казаха, да не се притесняват те имали грижата да се оправят с малката само да им приготвя голям брой гащички обикновенни и пелени за легълцето. Дотук добре...поуспокоих се, но..първият ден в градинката , прибирам си я аз и ми дават торбичка с мръсни дрешки..ок..малката ми беше леко омурлушена, но го отдадох на новата обстановка. Но това и състояние взе  да се повтаря и през следващите три дена, като,  като се приберем в къщи  тя ставаше адски раздразнителна и след това рязко сменше поведението си на супер тиха, вглъбена и някак подтисната. Питам е какво става, случило ли се е нещо и тя първоначално не иска да ми каже, но после разревавайки се ми каза, че и са е пляскали в градината, казали и че била много лоша, задето се напишквала (от вторият ден в градинката не са ми давали мръсни дрешки..т.е. не се е напишквала, не би трябвало вече да и се карат, но... ). Поуспокоих е казах и, че ще говоря с възпитателката, но дойде почивният ден - 22.09 и не успях. Сега обаче детето ми се събужда от кошмари, постоянно плаче и размахва ръчички, като, че се предпазва от нещо и в полусънно състояние бълнува, че какичката е биела, карала и се , обиждала  е ..докато я събудя доста удари получих и аз, и като е питах за коя какичка става въпрос тя се смотолеви, че какичката от детската градина е удряла, друго не иска да ми каже..!!!!!!!
Момичета НЕЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ, моля ви дайте ми съвет!!!!!  Детенцето ми от два дена не спи като хората и поведението и е ...много ме притеснява ..незнам дали да не е закарам на психолог, дали да е махам от градината  или...незнам. С възпитателите от детската градина обезателно ще говоря, но детето ми е много изплашено , и се притеснявам изключително много...Моля ви дайте ми съвет, моля ви!

# 46
  • Мнения: 68 650
Давам съвет - не само с учителката и лелката, а и с директорката трябва да говорите според мен. Насилието над деца като метод на възпитание е отречен отдавна, но за съжаление в много от градините той продължава да се прилага. Що за педагогически методи са това-и аз се чудя и дивя, и ядосвам.
Отрича се вече и това да се плаши детето с баба Яго и Торбалан, защото му се всява страх и се травмира. Но-и това го правят. В нашата ясла една майка ми разказа, че плашели детето с Торбалан Shocked да слушало, да изпълнявало, защото в противен случай щял да дойде страшния Торбалан и да я вземе - що за чудо е това, питам аз...

Отклоних се, но говорете с директорката. Вероятно ще отрече, че има такова нещо, но има вероятност след срещата да говори насаме с възпитателите и да им посвие перките. Има вероятност, разбира се, и да не си мръдне пръста. Ще разберете накъде духа вятъра още от самият разговор с директора, според мен...тези неща се усещат...

Също заявете категорично през възпитателите, че за вас това е недопустимо поведение от тяхна страна и не сте ок да продължава...без да се карате и викате, но с твърд тон, категоричен, им дайде да разберат вашето становище и това, че знаете какво се е случило, и че ще следите от тук нататък нещата изкъсо! Naughty

В най краен вариант, ако няма промяна, може да се помисли и за смяна на групата или градината...

# 47
  • Мнения: 14
Много Ви благодаря за бързият отговор, това и ще направя, защото се опасявам, че нещата ще се влошават още повече. Но имам и друго опасение , след разгорора ми с ръководството на градинката  да не се получи обратен ефект-да не се озлобят срещу малката и така да и навредя още повече? Точно затова, се чудех  как да постъпя. Детето ми не лъже..абсолютно съм сигурна в този факта..така сме е възпитали и това е абсолютно недопустимо за нея. Но досега не съм говорила с други майки отскоро сме в градинката, не ги познавам добре, незнам как да тръгна да ги питам майките по такъв въпрос, а една птичка ..знаете...пролет не прави...
Ох....незнам вече как е най добре да се постъпи, но сърцето ме боли като  видя детето ми как се вие и плаче в истерия нощем!!! Ще рискувам –  ще говоря със всички в градината...и после времето ще покаже...ако се наложи ще е спра от градина.
Благодаря !

# 48
  • Мнения: 68 650
Бих говорила с директора, и то без забавяне-веднага, докато случката е още прясна...да не излязат с номера после, че било отдвана и не се сещат изобщо за какво говорите.

Чудя се на реплики от сорта-страх ме е да не стане по-лошо от детето.  Масово мислене такова, водещо до това, че нищо не се променя. Всеки си решава.

Аз не виждам накъде по-лошо може да стане от това, което е в момента - според вас бият/пошляпват  детето ви. Кое е по-лошото, моля?
Разговаряла съм с музикалната "педагожка" /нарочно е в кавички, защото според мен тя не е никакъв педагог/, само защото си беше позволила да дръпне детето ми за лакътя, да го заведе в банята им и да му вика в лицето, надвесена над ухото му. Той викал , че го болят ушите , да спре..а тя  крещяла като изоглавена...веднага разговарях с нея и й дадох да разбере, че знам какво се е случило, /не отрече/, и че не желая да чувам от детето си, че това се е повторила. Като не може да намери подход как да го накара да пее и танцува, да го остави на мира...Пази боже от такива педагози ..

# 49
  • Мнения: 46 518
Съгласна съм, не отлагай, защото проблемът ще се задълбочи.
За съжаление обаче не съм оптимист, ако един учител има такива методи на работа няма начин да се промени, директорът няма да го уволни без доказателства. То и с такива трудно ги помръдват...

Моето дете спеше с памперс. Казаха ни просто да носим и те ще й слагат. Тя обаче така и не се научи да спи на обед и затова не се оказа нужно, но мисълта ми е, че не са се карали на детето или да са го принуждавали да е без памперс. Имаше и други деца, някои и с дневен.
Това, което се случва при вас е недопустимо. Защити детето си, няма кой друг.

# 50
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Аз не виждам накъде по-лошо може да стане от това, което е в момента - според вас бият/пошляпват  детето ви. Кое е по-лошото, моля?
Точно. Детето е толкова стресирано, а майка му се чуди дали да реагира, че да не стане по-лошо... От кого да получи защита, ако не от теб? Незабавно бих разговаряла и с учителите, и с директора. Ще ги предупредя, че следващата ми стъпка е писмена жалба. И ще проуча останалите учители с цел да преместя детето в друга група.

# 51
  • Мнения: X
Даже направо да се говори с директора за преместване. Детето няма да се чувства спокойно с човек, който вече се е отнесъл грубо с него. Лично аз, ако имам възможност бих си спряла детето незабавно от въпросната градина.

# 52
  • Мнения: 14
Детето ми е най-важният човек в живота ми, задължително ще предприема мерки и ще разговарям с тях, разбира се. Не ме разбирайте погрешно заради репликата ми "да не се получи обратен ефект-да не се озлобят срещу малката и така да и навредя още повече.." , само за детето си  мисля в момента, но не може да отречете, че има вероятност
 нещата още повече да се влошат за нея..след като в градината са и казали да не казва нищо в къщи...ясно е , че има такава опасност. Но това изобщо няма да ме спре да предприема съответните мерки. От тази гледна точка се допитах до вас..На мое място как бихте постъпили..затова се споделих ...благодаря ви..още в понеделник ще се заема..
Колкото до преместване в друга група, просто в градинката няма друга първа група..а най-близката ни друга  градинка е на 10 мин. път с кола.., но ако нещата не се оправят ..ще е преместя..ако се наложи и в частна детска градина ще е запиша. А варианта да е спра от детска градина не мисля, че е възможно ..нали детската градина вече е задължителна..?

# 53
  • Мнения: 5 259
Такива разкази винаги са ме изумявали и просто не знам какво да кажа...
Нещата може и със сигурност ще станат по-лоши. Когато отидете в понеделник, заведете си детето пак там, бутнете го през вратата, обърнете се и си тръгнете. Какво ще си мислите в този момент идея си нямам и не искам да знам.
Виждам и въпрос ние как бихме постъпили - никога не би ми и минала през ум идеята детето ми да се доближи отново до тази градина. Насилието, което се е случило вътре, макар и обичайно за нашите детски градини, е подсъдно. То е физически и психически тормоз и ако някой родител причини такъв стрес на детето си, в някои държави отнемат родителските права, а в България просто си водим децата пак на същото място и се надяваме да не се повтори. Или не смеем да се оплачем, за да не стане по-зле.

Ако бях в България, бих се консултирала с адвокат дали ако заведа детето на психолог и се докаже, че има проявено насилие, дали мога да пусна жалба и да заведа дело. Поне жалба със сигурност трябва да може и бих го направила. Преместването се подразбира.
Не знам как търпите такова отношение и как приемате за нормално нищо да не може да се направи...

# 54
  • Мнения: 46 518
..нали детската градина вече е задължителна..?
Не мисля, че е вярно това. Предучилищната е задължителна, но вие сте още далече от нея.

# 55
  • Мнения: 1 565
Наскоро коментираха ,че от 4 годишни ще стане задължително и ще има спиране на детските ,за не ходещи деца ,но не знам дали са го приели .Защо не направите родителска среща и да се говори за проблема дали в действителност има насилие над децата ,а след това и консултация с адвокат и разговор с директорката за евентуално уволнение на лелите ,който шамарят децата .

# 56
  • Мнения: 1 565
Аз също не бих завела детото си отново при човек ,който знам ,че е удряло детето ми отново .Още на същия ден ще говоря с директорката най малко за преместване в друга група при други учителка.

# 57
  • Мнения: 8 243
Аз пък мисля, че майчиният фолклор всява много смут в сърцето на майките с деца тръгнали на градина.
Всички учителки и лелички са изверг, ако детето от първият ден не цъфти от щастие.
Със сигурност има деца за които тръгването на градина е радост. Може би онези, чиито майки седят по кафета,  гледат сериали и детето е само придатък. Но ако детето се е чуствало добре у дома, яло е когато и каквото то реши. Не е сядало на гърне по график, то на дали първите дни в градината ще подскача от радост.
Със сигурност тези неща ги преживява.
Ако дете на три,  не започва да фантазира и съчинява....то има нещо нередно. Не е идеята детето да лъже или да е учено на това. На тази възраст трябва вече да прави причинно следствена връзка и да използва фантазията си.

Колкото до това, че ще обвините някой без доказателства и после това дали ще се отрази на детето?  Ами аз ако ви обвиня, че крадете от съседният магазин...как бихте реагирали, ще ми се радвате ли като ме видите.

Според мен нормален и откровен разговор с учителката са най-нормалните неща в този случай. Че детето не спи спокойно, че се стряска, дали друго по-големичко дете не го удря? Мисля, че откровенноста би свършила работа. Успех!

# 58
  • Мнения: 5 259
Децата не са малоумни, дори и да са малки. Доста добре знаят кой ги е ударил и дали някой ги е ударил. Вече дали ако майката тази информация е на път да я вкара в смут и тя предпочита да я игнорира и да си търси други обяснения, за да не си нарушава илюзиите, че в градините всичко е прекрано, това е друг въпрос.

На градина се радват на тръгнат всички деца, които се развиват емоционално здрави, попадат на хубаво място, където с тях се отнасят мило и с разбиране, имат възможност да общуват с други деца и да създават приятелства.
Дори детето да се е чувствало добре у дома, пак може да се радва на градината, даже е важна предпоставка.
И естествено, ако там му крещят и го пляскат, унижават и обиждат, какво трябва да прави майка му у дома с него, че в градината да му харесва повече?

# 59
  • Мнения: 8 243
Изобщо неказвам, че децата са малоумни.
Но на тази възраст фантазията се справя добре. А насочващи майчини въпроси могат да направят страшен филм.

Изобщо не е вярно, че децата в първите 3 дни изпитват необяснима радост от градината.
Ще ви споделя случка с моя син. Тръгна в ЧДГ първите дни беше с мен. с невероятно бърза и лесна адаптация. Прекрасен персонал и чудесно отглеждане на децата. След повече от година започна да реве сутрин. Да не иска да влезе в градината и да се държи за крачола ми. Майчиното сърце разигра страхотен сценарий. Добре, че познавах вече персонала. И че градината беше частна. 3 минути след като влезеше вътре учителката ми се обаждаше за да го чуя весел и бодър. Разказите бяха повече от страхотни, подпомаган от мойте въпроси...от това че се е пребил по стълбите до това, че приятел го е бил дълго и страшно. След повече от месец се оказа,че учителка му е направила забележка, като му е повдигнала брадата за да я гледа докато говори. Сина ми явно се е почуствал зле и от там е започнало всичко. Продължението просто е по навик. Споделих с учителката. Какво му е казала незнам но ка следващият ден сцените спряха.

# 60
  • Мнения: X
Детето е много малко още за да си измисля. Освен това няма опит с градини и е твърде странно да разиграе точно този сценарий.

Иначе моят синковец също чат пат не ще да ходи на градина, което не му пречи да реве като отивам да го вземам и да се сърди, че ходя рано. Само дето ще стане на пет скоро. Разигравал ми е измислени сценарии, но никога с побой от учителка. Той хабер си няма, че това може да се случи.

# 61
  • Мнения: 5 259
Изобщо не е вярно, че децата в първите 3 дни изпитват необяснима радост от градината.
Не разбирам защо да не я изпитват. Дъщеря ми цяло лято я подготвях за тръгването, всеки ден гледахме от прозореца детската градина отсреща, как майките водят децата и ги оставят вътре, после как децата излизат да си играят на двора. Общо-взето беше наясно какво да очаква, тръгна с голямо желание, интерес и положителна настройка и нито един ден не е казала, че не иска да ходи. Даже като тръгна на училище казваше, че иска да се върне в детската градина Grinning

Ще ви споделя случка с моя син.
Детето се е почувствало нагрубено и с наранено достойнство и не е знаело как да изрази това. Използвало е аналогии, за да опише кк се е почувствало от преживяното, но изобщо не може да става дума за стрес, подобен на описания от авторката, защото нейното дете сънува кошмари. Това не е фантазия.

# 62
  • Мнения: 8 243
Въпроса е във връзката родител - учител. Обикновенно след ДГ, започват и проблеми в училище, после в университета.
А събуждането през ноща по описаният от авторката начин си има медицински термин.

Аз бих поговорила първо с учителката. За това бяха всичките ми постове.  Доверието и комуникацията учител -родител е най-важна.

# 63
  • Мнения: 2 701
И аз мисля, че първо трябва да се говори с учителката. Мой познат беше споделил, че детето му се буди и плаче нощем след започване на ясла.После говори със сестрите и проблемите се решиха.

# 64
  • Мнения: 14
Такива разкази винаги са ме изумявали и просто не знам какво да кажа...
Нещата може и със сигурност ще станат по-лоши. Когато отидете в понеделник, заведете си детето пак там, бутнете го през вратата, обърнете се и си тръгнете. Какво ще си мислите в този момент идея си нямам и не искам да знам.
Виждам и въпрос ние как бихме постъпили - никога не би ми и минала през ум идеята детето ми да се доближи отново до тази градина. Насилието, което се е случило вътре, макар и обичайно за нашите детски градини, е подсъдно. То е физически и психически тормоз и ако някой родител причини такъв стрес на детето си, в някои държави отнемат родителските права, а в България просто си водим децата пак на същото място и се надяваме да не се повтори. Или не смеем да се оплачем, за да не стане по-зле.

Ако бях в България, бих се консултирала с адвокат дали ако заведа детето на психолог и се докаже, че има проявено насилие, дали мога да пусна жалба и да заведа дело. Поне жалба със сигурност трябва да може и бих го направила. Преместването се подразбира.
Не знам как търпите такова отношение и как приемате за нормално нищо да не може да се направи...
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина, извинявам се много, но детето ми досега не е ходило на ясла или в подобна институция. На детска градина сме от пет дена, и за сериозността на проблема разбрахме със съпруга ми едва преди  два дена. Детето ми отказваше да говори по темата, и ако не бяха кошмарите и бълнуванията  последните две нощи и опитите ни да е успокоим ...едва ли щяхме да разберем подробности. Не си мислете, че ме е страх от възпитателките или от последствията за мен...притеснявам се за детето ми. Няка как да предприема нещо през почивните дни. Още повече, че досега не съм се сблъсквала с такъв проблем  - аз също съм преподавател и за мен остава загадка какво е това отношение..Изобщо не се съмнявам в думите на детето си- малка е за да си измисля ( преди не е имала такива тежки кошмари..лоши сънища да..- един път на три месеца, но в продължение на два дена, непосредствено след постъпване в градинка....????). По характер е доста чувствителна и срамежлива..и затова не мога да си представя с какво би заслужила такова поведение. ..още повече че са я наричали и лошо дете...и това ли да си е измислила...стига моля ви се..!Но как да реагирам веднага ...като научих подробности едва вчера?
Попитах във форима за съвет единствено с цел да знам как по добре да защитя детето си, не съм питала другите майки от градината за подобен случай защото не ги познавам все още, а и темата е доста деликатна ..

# 65
  • Мнения: 14
Аз пък мисля, че майчиният фолклор всява много смут в сърцето на майките с деца тръгнали на градина.
Всички учителки и лелички са изверг, ако детето от първият ден не цъфти от щастие.


Колкото до това, че ще обвините някой без доказателства и после това дали ще се отрази на детето?  Ами аз ако ви обвиня, че крадете от съседният магазин...как бихте реагирали, ще ми се радвате ли като ме видите.

Според мен нормален и откровен разговор с учителката са най-нормалните неща в този случай. Че детето не спи спокойно, че се стряска, дали друго по-големичко дете не го удря? Мисля, че откровенноста би свършила работа. Успех!

След всяко вземане на детето от градината преди да си тръгнем винаги съм се спирала да попитам възпитателките как се справя детето ми, някакви проблеми имали и т.н. Освен лаконичният отговор "...Добре е , всичко е наред, няма проблеми...(цитирам дословно)" друго не са ми отговорили, даже и не се и  спират да ми  го кажат, а ми го казват побутвайки ми детето и бързат да се приберът в градината??? Останах с убеждението, че им досаждам с въпросите си, понеже имат СИГУРНО страшно МНОГО РАБОТА в 17,30 следобед...и не задълбах ...но ..сега СЪС  или БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА ще трябва да ми обърнат внимание...
Колкото до фантазиите на детето ми..извинете ме госпожо, но детето си го познавам до болка..знам кога си измисля, кога фантазира и кога ми казва истината...детето ми досега не ме е лъгало защото  не знае още какво е лъжа, знае, че лъжата е много лошо нещо, но не знае какво е това да излъже...още повече , че от два дена не спи добре и на сън бълнува ..." Какичката ме удари, какичката ми се кара...какичката това ..какичката онова..." плаче и не дава на никой да е докосне ...какво ви говори това, че фантазира ли? Трябват ли ми други доказателства според Вас?

# 66
  • Мнения: 5 259
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина,
Понеже не забелязах да обмисляте моментално преместване. Може би защото живея в държава, където учителките нямат право дори да показват лично отношение към децата, камо ли да ги удрят и унижават, това пък би било дори подсъдно, така че може да реагирам пресилено. Но не ми е ясно как човек може да си мисли пак да си праща детето там.
Иначе децата свикват. Те са адативни и приемат, че ако им се карат и ги удрят, то с нещо са си го заслужили и се стремят да не правят каквото предизвиква лошото отношение и с времето се научават. Преглъщат и унизително-назидателната представа за дисциплина на българския учител. Така че плачът и външните прояви на стреса по някое време изчезват. Зависи колко е примирително детето.
Мен обаче не би ме интересувало дали ще свикне. Аз не искам да свиква с такова отношение.

# 67
  • Мнения: 68 650
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...

# 68
  • Мнения: X
По принцип нощното будене и плач са нормални в периода на адаптация към ясла/ градина. Някои деца са по-чувствителни и привързани към майките си. Но проблема тук не е в плача, а в явната проява на насилие (физическо и вербално). Честно казано аз след подобни сигнали не бих си пратила детето отново на същото място. Моят опит с държавните заведение е горчив, записах сина си в частна градина и мога да кажа, че това беше най-умното нещо, което съм правила за него. Спокойствието и нормалното отношение нямат цена, отделно са всички останали ползи.

# 69
  • Мнения: 68 650
Да, за жалост разликата в отношението към децата в частна и държавна градина е огромна!

# 70
  • Мнения: 14
Незнам на базата на какво съм създала впечатление, че  със спокойно сърце ще си закарам детето в тази градина,
Понеже не забелязах да обмисляте моментално преместване. Може би защото живея в държава, където учителките нямат право дори да показват лично отношение към децата, камо ли да ги удрят и унижават, това пък би било дори подсъдно, така че може да реагирам пресилено. Но не ми е ясно как човек може да си мисли пак да си праща детето там.
Иначе децата свикват. Те са адативни и приемат, че ако им се карат и ги удрят, то с нещо са си го заслужили и се стремят да не правят каквото предизвиква лошото отношение и с времето се научават. Преглъщат и унизително-назидателната представа за дисциплина на българския учител. Така че плачът и външните прояви на стреса по някое време изчезват. Зависи колко е примирително детето.
Мен обаче не би ме интересувало дали ще свикне. Аз не искам да свиква с такова отношение.

Варианта с преместването е последната ми алтернатива от гледна точка на това, че няма къде да е преместя...друга първа група няма градината, най-близката друга  детска градина е на 10-20 мин. с кола, а и двамата с баща и се налага да работим, затова не съм решила на 100% този вариант, но го обмисляме и този вариант. Първо ще говоря с учителите и директора и тогава, ще обмислям и другите алтернативи.
Колкото до свикването АЗ НЕ ИСКАМ ДЕТЕТО МИ ДА СВИКВА С АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ, все още е малка за този начин на общуване и налагане на правила. Факта, че съм писала във форума по темата достатъчно ясно говори, че съм притеснена за детето си и исках просто съвет как да постъпя без допълнително да затормозявам момиченцето си.
Благодаря Ви за  коментара и "съвета" все пак!!!!!!
Лек ден!

# 71
  • Мнения: 14
По принцип нощното будене и плач са нормални в периода на адаптация към ясла/ градина. Някои деца са по-чувствителни и привързани към майките си. Но проблема тук не е в плача, а в явната проява на насилие (физическо и вербално). Честно казано аз след подобни сигнали не бих си пратила детето отново на същото място. Моят опит с държавните заведение е горчив, записах сина си в частна градина и мога да кажа, че това беше най-умното нещо, което съм правила за него. Спокойствието и нормалното отношение нямат цена, отделно са всички останали ползи.
Това беше първото нещо което направих след като разбрах за проблема на малката в градинката-потърсих друга детска градина в близост до нас, но най близката частна или др. държаавна градина са на най-малко 10-20 мин. с кола от дома ни и затова този вариант го оставих като резервен. Друга група потърсих, но детската градина разполага само с по една възрастова група, т.е. само една първа група имат...
А колкото до плача и кошмарите,  детето ми за първи път изпада в такава истерия откакто е тръгнала на градинката ..досега нормално като всички деца имала е лоши сънища , но в много рядки случаи-един два пъти на месец...тук обаче говорим за две поредни вечери и то не просто кошмар..а направо буйстване , истерия, рев ...бълнуване - и само едно и също, че еди си коя жена е ударила, викала и, наричала е лоша..и.т.н. Е това за мен не е нормално.!

# 72
  • Мнения: X
Ще чакаме да разкажеш как е продължило след разговора с директора.Дано детенце забрави този кошмар.Аз още си помня една от госпожите в градината,с лошо за съжаление.То човек неговото си дете ако бие ще му го вземат,пък какво говорим за чуждо.И взимаш пари за тази работа.За такива сливенския.

# 73
  • Мнения: 5 259
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...
Като гледам точно там смятат да си го оставят, след като толкова много пъти се изтъква непреодолимата далечина от 10 минути до другата най-близка градина. Явно не могат да си позволят 10 минути на ден...

Учителките не бият децата, защото никой не им е казал, че това не е правилно, а защото не знаят как по друг начин да постъпят, когато трябва да наложат дисциплина. И дори някой да дойде и да им скръцне със зъби, следващия път пак ще постъпят както си знаят, защото така могат. Човек се държи с децата според характера си и според уменията си. С една забележка няма как да ги надскочи и да се превърне в друг човек. То така ако ставаше, всички щяхме да сме перфектни майки, защото всеки знае на теория кое е правилно, но то или не дава желания резултат на практика или като ти падне пердето не си способен на приложиш този подход, с който иначе на теория си много добре запознат.

Затова съм скептична, че някакви разговори нещо могат да променят. Учителката ще отрича, че е имало удряне, ще каже, че детето си измисля, че плаче, защото още не се е адаптирало, може да измисли и за какво да обвини майката и ще си излезе чиста. Басирам се.

Единственото ми опасение относно преместването е, че може и на другото място ситуацията да е същата или дори по-лоша. Няма никаква гаранция, че ще е по-добра.

# 74
  • Мнения: 14
Аз бих посъветвала авторката да отиде на разговора с директорката, придружена от своя съпруг. Ако има възможност. Някак численото превъзходство и мъжкото присъствие си казват думата, на подсъсзнателно ниво сякаш. Това не значи, че мъжа ще почне да се бие, напротив, дори само да присъства, според мен ще изпратят ясен сигнал че са единни и няма да си оставят магарето в калта...
Като гледам точно там смятат да си го оставят, след като толкова много пъти се изтъква непреодолимата далечина от 10 минути до другата най-близка градина. Явно не могат да си позволят 10 минути на ден...

Учителките не бият децата, защото никой не им е казал, че това не е правилно, а защото не знаят как по друг начин да постъпят, когато трябва да наложат дисциплина. И дори някой да дойде и да им скръцне със зъби, следващия път пак ще постъпят както си знаят, защото така могат. Човек се държи с децата според характера си и според уменията си. С една забележка няма как да ги надскочи и да се превърне в друг човек. То така ако ставаше, всички щяхме да сме перфектни майки, защото всеки знае на теория кое е правилно, но то или не дава желания резултат на практика или като ти падне пердето не си способен на приложиш този подход, с който иначе на теория си много добре запознат.

Затова съм скептична, че някакви разговори нещо могат да променят. Учителката ще отрича, че е имало удряне, ще каже, че детето си измисля, че плаче, защото още не се е адаптирало, може да измисли и за какво да обвини майката и ще си излезе чиста. Басирам се.

Единственото ми опасение относно преместването е, че може и на другото място ситуацията да е същата или дори по-лоша. Няма никаква гаранция, че ще е по-добра.

За мен не е проблем да отделя и повече от 10 или 30 мин. да пътивам, но на малката няма да и е удобно, защото сега е топло, но зимата ..всичко може да се случи. А и писах, че първо ще говоря с възпитателите и директорката, и след това ще взема предвид и гругите алтернативи. Незнам как толкова бързо си вадете изводите как бихме постъпили. Да не би Вие да говорите от личен  опит, в момента мисля само за детето си и какво ще е най-добре за нея. Вече си насрочихме среща с възпитателите и директорката, и днес с  мъжът ми отиваме направо там. Отстрани погледнато е много лесно да решите...край преместване..но каква е гаранцията, че и в другата градинка няма да е подобно отношението. Но пак казвам ...не съм отхвърлила окончателно варианта с преместването. Аз не съм перфектна майка госпожо, но детето ми е най-скъпото ми същество и ще направя всичко възможна да и спестя всички негативи!
Между другото и аз съм учителка, но не бия децата и не толерирам насилието и агресията, за мен такова поведение е недопустимо и неприемливо.

# 75
  • Мнения: 9
Моите наблюдения са,че се грижат за спокойните и послушни деца,тези които не слушат или реват се оставят на произвола,а дори знам случаи да се наказват сами в други стаи.

Разбира се познавам и страхотни госпожи,които са отдадени на работата си и за всяко дете имат подход.Децата ги обичат и цари мир и спокойствие.За съжаление са ми далеч.

Напълно съм съгласна!
В групата на синът ми една от лелките е от "лошите", които викат, обиждат и удрят децата.НО не всички деца. Държи се така с агресивните, разглезени деца. Под глезени имам предвид: взимат играчки от другите деца, удряйки ги, защото те искат тази играчка сега, а щом я искат трябва да я получат, изсипват храната си на пода/или плюят на пода и казват на персонала, че за това им се плаща - да чистят, когато реши да ги прегърне някой децата им казват, че ще ги вмиришат на евтин парфюм(става въпрос за първа група- 3 годишни!). Имам още много такива примери, но ще излезе, че защитавам нейните методи, което не е така. Аз и синът ми проблеми с нея нямаме - той я търси, прибирала съм го с червило по бузите от целувки, и вкъщи говори само хубави неща за нея(казва си кой е ударила, или на кой как се е карала, но въпреки това твърди, че е добричка и иска утре пак да иде при нея).И то без да съм говорила с нея, или да я подкупвам по някакъв начин. явно наистина харесват по-кротките деца.
Разбира се, че имам едно наум, но в момента ме притесняват повече госпожите и съмненията ми относно някоя тях( не мога да разбера добре какво става, защото по някакъв начин са го накарали да мълчи- сякаш не чува въпросите ми и гледа надолу).

# 76
  • Мнения: X
Абсурд е 3 годишни да говорят посочените от Вас неща и не знам коя нормална майка изобщо може да приеме, че подобна „справедливост” защитава нейното дете.

# 77
  • Мнения: 5 259
В групата на синът ми една от лелките е от "лошите", които викат, обиждат и удрят децата.НО не всички деца. Държи се така с агресивните, разглезени деца.
Няма такова нещо като разглезени деца. Децата се държат според ситуацията и според човека отсреща. Естествено и според възрастта си.
Да си дърпат играчките и да искат нещо веднага, е типична характеристика за развитието на нервната система на тригодишните. Една учителка би трябвало да го знае.
Разсипването на храната може да бъде провокирано от най-различни и много неща. Не е редно учителките да си обясняват мотивите за действията на толкова малки деца с типични за много по-големите.
Ако с едно дете се държат добре, то е в дружелюбна среда, не се чувства застрашено и нападано, то също ще отвръща с добро. Дори вкъщи да го глезят.
Работата на учителките е да създадат такава среда за децата и да насърчават положителните им прояви. С крясъци, обиди и шамари много се отдалечават от тази цел.

# 78
  • Мнения: 540
В групата на синът ми една от лелките е от "лошите", които викат, обиждат и удрят децата.НО не всички деца. Държи се така с агресивните, разглезени деца.
Няма такова нещо като разглезени деца. Децата се държат според ситуацията и според човека отсреща. Естествено и според възрастта си.
Да си дърпат играчките и да искат нещо веднага, е типична характеристика за развитието на нервната система на тригодишните. Една учителка би трябвало да го знае.
Разсипването на храната може да бъде провокирано от най-различни и много неща. Не е редно учителките да си обясняват мотивите за действията на толкова малки деца с типични за много по-големите.
Ако с едно дете се държат добре, то е в дружелюбна среда, не се чувства застрашено и нападано, то също ще отвръща с добро. Дори вкъщи да го глезят.
Работата на учителките е да създадат такава среда за децата и да насърчават положителните им прояви. С крясъци, обиди и шамари много се отдалечават от тази цел.





Ако имахте щастието за един месец да влезнете да поработите в ДГ щяхте да видите много неща и най вече какви бисери се редят от децата .... ooooh!..И знаете ли къде е проблема че когато се каже на родителите какво правят техните възпитани деца те се нахвърлят срещу персонала .Само че вкъщи се отглеждат по 1 максимум 2 а там Дг 27,-30 деца  е  вие как смятате че 1 учителка и 1 пом.възпитателк  може да ги надвика ..Трябва д  започнем да аботим съвместно и когато  има проблем не да си защитаваме децата а да се говори с тях ако се налага и наказания ....само така ще се постигнат резултати... Peace

# 79
  • Мнения: 5 259
Всъщност работила съм с деца точно на възраст 3-4 години и образованието ми е педагодическо, така че не съдя само по своите деца, а съвсем от опит говоря.
Учителката не трябва да надвиква децата.
Проблемът е, че в група с една учителка и 27-30 деца нещата много лесно излизат от контрол... Просто не е редно да има толкова деца на учител, това не знам къде го има в света изобщо.

# 80
  • Мнения: 1 565
Дете на три да използва думи като евтин парфюм и да казва че за това им се плаща му е малко абсурдно и като цяло в във възраст ,когато са още в дц . Иначе със сигурност има и доста разглезени деца ,при който и най - търпеливия човек ще се изпусни и ще го шамароса ,но това не е ли характерно по към 5-6 годишните деца .Дете на 3 години колко да е разглезено .?

# 81
  • Мнения: 1 565
Всъщност работила съм с деца точно на възраст 3-4 години и образованието ми е педагодическо, така че не съдя само по своите деца, а съвсем от опит говоря.
Учителката не трябва да надвиква децата.
Проблемът е, че в група с една учителка и 27-30 деца нещата много лесно излизат от контрол... Просто не е редно да има толкова деца на учител, това не знам къде го има в света изобщо.
И аз това съм се чудела как ги събират колкото много деца на едно място и как две максимум 3 лели се справят .Няма начин  .Как да им харесва на децата да ходят на градина като няма кой да ги контролира непрекъснато . Една ще хапе ,други ще скубе ,трето ще удря ,четвърто ще плуе ,и т ,н .Едва ли лелите могат да се разкъсат и да огрея на всякъде.  А къде и да имат време да успокояват някое детенце , което е за първи ден на градина .

# 82
  • Мнения: 5 259
Да, абсолютно невъзможна е адекватната грижа при това съотношение и учителките правят каквото могат за най-належащите проблеми, останалите си стоят нерешени и се трупат.
Накрая си изпускат нервите и пляскат и крещят, което никак не е добре.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 25 242
изсипват храната си на пода/или плюят на пода и казват на персонала, че за това им се плаща - да чистят, когато реши да ги прегърне някой децата им казват, че ще ги вмиришат на евтин парфюм(става въпрос за първа група- 3 годишни!)
Ъ???? Това ме втрещи, честно. Представям си какви са им родителите, на тези учители и възпитатели, които имат в групите си подобни съкровища мога само да им съчувствам. Как се възпитава подобно Нещо, подплатено с такива разбирания у дома?
п.п. хич не мисля, че е невероятно тригодишно да ги реди такива. Не че допускам, че има идея какво приказва точно, но нали ви е ясно, че попиват всичко? Ако това чува вкъщи, това приказва и в градината. Ако мама му е казала "уууу, вониш на евтин парфюм" що да не го повтори?

# 84
  • Мнения: 6 560
такива тригодишни деца има, че могат да вгорчат живота на всеки спокоен и уравновесен човек, който (дори) има подходящата настройка за работа с деца. във всяка група има поне по едно-две такива, които винаги смущават реда, агресивни са спрямо останалите и най-общи (и доста меко) за тях казват, че нямат социални умения. заради тях пати и персоналът, и останалите деца.
напълно ги разбирам лелите защо изтрещяват и се държат неадекватно. имала съм възможност да постоя в държавна ясла няколко дни. майка съм, не е като да не съм виждала деца, но направо се втрещих от лудницата, в която работят тези хора, и от уменията им да сдържат нервите си. аз бих се разкрещяла след максимум час, лелите устискват в най-лошия случай до обяд, когато децата трябва да лягат.

# 85
  • Мнения: 1 633
...тя се смотолеви, че какичката от детската градина е удряла, друго не иска да ми каже..!!!!!!!
....

Всъщност стана ли ясно коя е агресивната "какичка"?
Може да е някое по-голямо дете от групата.
Всъщност тригодишните деца са продукт на родителите си. Както са ги научили да се държат, така ще постъпват с околните.
Може и да изглежда невероятно едно дете на такава възраст да говори за личните му права и задълженията на околните към особата му, ама е факт. Агресията му е нещо напълно нормално у дома и шамарите, които раздава на всеки, който не му танцува по гайдата, също се приемат за нормални от любящите го родители.
Учителките са живи хора и въпреки, че всички очакват от тях да са слънце за всички деца, то имайте милост към тях и не очаквайте да изпаднат във възторг от такива сцени.

Само си помислете : агресивен тригодишен "любимец" напада вашето дете.
Ако учителката накаже "любимеца", то майка му тутакси ще се появи тук и ще засипе с хули лошата лелка, която е лишила от права детето ѝ.
Вие ще се появите с оплакване, че същата тази лелка е допуснала друго дете да нарани вашето.
Контрата е винаги в "лелката" и никога в родителите...

# 86
  • Мнения: X
Навсякъде се случва да се разменят удари от децата. Но, когато родителят има доверие в институцията и учителите, през главата му никога няма да мине мисъл, че детето е удряно от голям човек. Имаме ли такова доверие - нямаме. Получаваме ли нормална обратна връзка от персонала в градините - най-често не! Е какво да си мислим тогава, за Бога, че там работят само Деви Марии?

# 87
  • Мнения: 5 259
Само си помислете : агресивен тригодишен "любимец" напада вашето дете.
Ако учителката накаже "любимеца", то майка му тутакси ще се появи тук и ще засипе с хули лошата лелка, която е лишила от права детето ѝ.
Вие ще се появите с оплакване, че същата тази лелка е допуснала друго дете да нарани вашето.
Контрата е винаги в "лелката" и никога в родителите...

А учителката не е ли там, за да не допуска такива неща да се случват? Ако разчитаме само на домашното възпитание, получено от родителите,  то излиза, че можем да оставим децата и сами, за какво им е лелка? Нали отговорността за начина, по който се държат в градината, е на родителите им и как са ги възпитали?

# 88
  • Мнения: 566
Изобщо не е вярно, че на 2 по-лесно се адаптират и не се борят да получат каквото искат. Има такива двегодишни инатчета, които по земята ще се търкалят и ще реват до повръщане, за да стане каквото искат. И напротив, на 3 вече може да се разговаря с тях и да им се обясни, те могат също да преговарят и има много по-голям набор от възможности за взаимодействие с тригодишно дете, отколкото с двегодишно.
На три вече много се интересуват от наличието на други деца, с които да играят и могат да бъдат привлечени от това, докато на две все още най-важното е да имат възрастния за себе си, за да се чувства сигурни. Взаимоотношенията между двегодишните деца са по-скоро на основата на конкуренцията за играчки, докато при тригодишните е съвместната игра. Разликата е огромна. Двегодишното не е задължително да приеме другите деца за плюс, може да ги приеме за минус, защото ще му вземат играчките и ще окупират вниманието на учителката.

Адаптацията зависи от няколко неща - какво представлява мястото, на което детето отива, дали му харесва, дали учителките подхождат с разбиране към чувствата му, дали вижда, че може да разчита на тях да му защитят интересите или точно обратното. Второто е дали е готово да приеме, че ежедневието му от сега нататък ще е различно, дали е настроено положително към промяната или предпочита познатото пред непознатото. И трето - степента на емоционална независимост.
Много разумно и обективно мнение. Аз съм работила с деца и потвърждавам, че всичко  е много индивидуално. Моите наблюдения са, че много глезените деца по - трудно се адаптират. Подхода на персонала обикновено е еднакъв към всички деца. Просто някои деца от истерии и лиготии изчерпват търпението и на най - добронамерена и търпелив педагог. Затова моят съвет е - родители,възпитавайте децата си, не само ги глезете.

# 89
  • Мнения: X
Ако привързаността към родителя е глезотия и лиготия, ок. Аз не бих го нарекла така.

# 90
  • Мнения: 5 259
Не мисля, че ставаше дума за привързаност към родителя. Разглезеност е когато майката прекомерно угажда на детето, прави вместо него неща, които то отлично може и само или не му дава възможност да се научи, изпълнява всичките му капризи от страх да не го разочарова. Виждам такива майки всеки ден. Някои ми развиваха теории, че ще направят всичко по силите си детето им никога да не изпита тъга или разочарование. Купуват му абсолютно всяка играчка, която поиска, обикалят целия град за точно определено стики, защото детето не можело без да ги събере всички и т.н. Такова дете не само в градината ще се аадаптира трудно, но и в живота.

# 91
  • Мнения: X
Разбрах смисъла, Юна, просто не споделям теорията, че разглезените деца се адаптират трудно. Моят син в яслата не се адаптира изобщо - беше малък просто, а лелите безчувствени. На дете под две години какво да му е разглезеното, просто не му беше мястото там. Намерих му хубава градина и след година и нещо опитах пак. С малко грижа и внимание чудото стана.

Според мен към всяко дете може да се намери подход, едва ли в градините ходят само не глезени деца. Но иначе разбирам за какво говориш, аз също имам подобни примери пред себе си. Не знам доколко обаче държанието на такива деца в градините е като вкъщи.

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 22:58 от Анонимен

# 92
  • София
  • Мнения: 38 501
Направо влизам с бутонките! Учителките са идиотки!
Казвам го, защото аз имах същия проблем, само че с мен детето започваше да се тръшка още от преддверието, а сестрата и учителките само повтаряха: Ама той защо така прави?
Никой не ми подаде ръка, не го взе да го успокои това дете.
Това са хора, които са учили НУП! Би трябвало да знаят как да се оправят с плачещо дете!
Накрая го спрях от градина и промених целия си живот заради него, вкл. професията.
Добре че сега тръгна с желание на ПГ в училище.

# 93
  • Мнения: 540
Направо влизам с бутонките! Учителките са идиотки!
Казвам го, защото аз имах същия проблем, само че с мен детето започваше да се тръшка още от преддверието, а сестрата и учителките само повтаряха: Ама той защо така прави?
Никой не ми подаде ръка, не го взе да го успокои това дете.
Това са хора, които са учили НУП! Би трябвало да знаят как да се оправят с плачещо дете!
Накрая го спрях от градина и промених целия си живот заради него, вкл. професията.
Добре че сега тръгна с желание на ПГ в училище.








Значи учителката трябва да се справи с 30 деца а вие не може с едно .А  накрая изтъквате как сте си променили целия живот дори и професията в крайна сметка става въпрос за вашето дете не за съседското PeaceИ подобно изказване че  че учителките са идиотки  Shockedпросто не се учудвам че и детето е с подобно държание ... ooooh!

# 94
  • София
  • Мнения: 38 501
Какво поведение? Въпреки че е момче, той е доста кротък и ако влезеше в групата /сега в класа/ се държи много добре. Става дума само за влизането. Да го успокои, да го залъже някой учител и да влезе вътре. Какво, аз ли да вляза да им помагам?
Говорила съм с доста хора по този проблем и са ми казвали, че в някои градини ги поемат от вратата. В яслата също го поемаха от вратата. А тука оставят и мен и детето да се мъчим и ни гледат сеира. Това, ако не е идиотско, не знам какво е.

# 95
  • Мнения: 5 259
Разбрах смисъла, Юна, просто не споделям теорията, че разглезените деца се адаптират трудно. Моят син в яслата не се адаптира изобщо - беше малък просто, а лелите безчувствени. На дете под две години какво да му е разглезеното, просто не му беше мястото там. Намерих му хубава градина и след година и нещо опитах пак. С малко грижа и внимание чудото стана.

Според мен към всяко дете може да се намери подход, едва ли в градините ходят само не глезени деца. Но иначе разбирам за какво говориш, аз също имам подобни примери пред себе си. Не знам доколко обаче държанието на такива деца в градините е като вкъщи.

Не всяко дете, което се адаптира трудно, е разглезено. Някои се адаптират трудно, защото от място, на което са се чувствали много добре (у дома), отиват на място, на което се чувстват много зле. Не всички градини са лоши места, но някои деца наистина не се чувстват добре, не им е комфортно и адаптацията е трудна или изобщо няма такава.

Разглезените деца не е задължително да са тези, които развалят дисциплината и правят проблеми. Аз по-скоро коментирах от тяхна гледна точна, че им е трудно да свикнат, защото нямат опит със ситуации, в които не им се угажда и изпитват емоции, с които не са се сблъсквали и нямат опит в отработването им. Самите те страдат повече и им е по-трудно. А дали създават проблеми, това е съвсем отделен въпрос и си зависи от характера на детето.

Цитат
Това са хора, които са учили НУП! Би трябвало да знаят как да се оправят с плачещо дете!
Нищо подобно не се учи в НУП. Би трябвало, но не се учи. И всъщност учителките се учат с течение на опита си, гледайки по-старшите си колежки, правейки проби и грешки и така. Но университетът точно на тези неща изобщо не ги учи за съжаление.

# 96
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Я бе, нямало как под две години да е разглезено детето! Има и още как!

# 97
  • Мнения: X
И да е глезанче едва ли заради това се тръшка на входа на градината.

Моят син ходи в частна градина, предполага се, че там повечето са мамини синчета. А всъщност изобщо не е така и уважават учителите и персонала.

# 98
  • Мнения: 1 633
Четейки темата, човек стига до генерален извод" Моето дете е супер кротко, умно и добро, а всички учителки, лелки, какички и охрана в детските градини/ясли са малоумни идиоти на килограм!"
Бафмааму и прасе! В какъв свят живеем.....

# 99
  • Мнения: 68 650
Че що да не е верен този извод - верен си е. Я да видим колко теми има пуснати с хвалебствия на детски учителки...аха, няма много, що ли ?

С което не идвам да кажа, че няма свестни - има, ама са единици. Повечето нямат ни подход, ни сърце за тази работа...

# 100
  • Мнения: X
В нашата градина харесвам всички учителки - млади, позитивни и с разсъдъка си!

# 101
  • София
  • Мнения: 38 501
Ааа, леля Таня и бай Иван си бяха супер!😁  И сегашната ни учителка е готина.
И като го гледам моя "кротък" син заформя групичка с другите две момчета и ще има ...

# 102
  • Мнения: 1 565
В крайна сметка какво става с детето на авторката ? Започна ли да свиква ,според мен ние родителите по трудно приемаме раздялата с детето от колкото самото дете .Няма как да не плащат децата ,повече плачат все пак за първи път се разделят с майките си .

# 103
  • Мнения: 5 259
Това много често съм виждала да се споменава, но никога не съм разбирала на какво се основава.
Как така родителите по-трудно приемат раздялата? детето реве, има кошмари, тръшка се, че не иска да ходи в градината, а майката продължава да го води - вдига го сутрин, влизат в градината, оставя го и си тръгва, докато то реве цял ден или поне половин час.
Кой от двамата го приема по-трудно? И на базата на кое се съди, че това е майката?

# 104
  • Мнения: 5 259
Не говоря за конкретния случай, а по принцип - обобщавам в едно много такива случаи, които са коментирани.

# 105
  • Мнения: X
И аз не я разбирам тази максима и за мен не беше вярна, ама грам. Аз бях твърдо убедена, че детето ми ще свикне и в началото не си го слагах много. Като видях обаче, че реве по цял ден, вече почнах да се чудя какво е това чудо неговото. Ама който не го е преживявал борави с клишета...

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 17:59 от Анонимен

# 106
  • София
  • Мнения: 38 501
Аз преодолях яслата, въпреки че виждах, че му е кофти там.
Първа група я изкара без проблеми.
Във втора група смениха госпожата. Той започна да се тръшка сериозно чак втория срок. Аз се опитах да избутам около месец. През това време бях все едно ме е газил влака. Е, не стана.
Всички ми казваха - това са лигавщини. Не бяха. Даже физическото му състояние се влоши. Според мен, от днешна гледна точка, имаше нужда от помощ от специалист. Може би и аз. Но в онзи момент никой никаква помощ не ми оказа, така че се спасих сама.

# 107
  • Мнения: 1 565
Много често майките не съзнателно прехвърлят негативна енергия на детето при тръгване на градина .Децата усещат когато майката е нервна ,напрегната и че с нежашание остава детето там .Нереално е да се очаква ,че дете няма да плаче при непознати хора и непозната обстановка и все пак изключения са тези който плачат продължително и не искат никак да са там .Няма не свикнало дете има не свикнали майки.

# 108
  • Мнения: X
Ок, щом казваш.

# 109
  • София
  • Мнения: 38 501
"Няма не свикнало дете има не свикнали майки."
Не е така. И аз имах някакъв комплекс, че моето дете е единственото дефектно, че аз съм се престарала, че не съм се постарала и пр.
Само че тази година, в подготвителната в училище, се оказа че почти всички деца са с подобна история! Я гледай ти!

# 110
  • София
  • Мнения: 62 595
Има деца, които плачат ритуално, така да се изразя. Голям рев на вратата, мънкане, мрънкане, гушкане, уговаряне, с триста зора влиза, а след пет минути вече все едно е съвсем друго дете - няма да познаеш, че е същото дете, което не е искало да се пусне от майка си. Идеята с воденето от друг човек е добра - едно и също дете може да реве за майка си, но не и за баща си и обратно. Някои деца така си го преживяват цяла година, други и две години, може и в предучилищната дори да мрънкат, а после все едно нищо не е било - ядат, играят, учат, спят съвсем нормално. Съвсем друго е положението, ако детето цял ден плаче, не иска да се включи в нищо и дори не иска да яде, и това е дълъг период от време, аз също бих се разтревожила, явно нещо го мъчи, но не е задължително в градината да има проблем. Там вече родиителите трябва да си преценят какво да правят.

# 111
  • Мнения: 2 988
Прочетох цялата тема и се чудя какъв късмет съм извадила с яслата и градината. На ясла го пуснах на 1година и 11 месеца и изобщо не е плакал до сборните групи. Тогава го спрях за два месеца и тръгна на градина. Там бях свидетел как учителите разнасят новите дечица, гушкат ги и успокояват. Моето дете плака само първите три дни за по 15 минути и следващите дни дори на влизане се обръщаше да ми каже чао. Не знам дали това, че сме от малък град има значение. За догодина обмислям преместване в Пловдив, но заради смяната на градината, която ще се наложи се чудя.

# 112
  • Мнения: 243
Здравейте, тази тема ме вълнува изключително. В момента и моето дете ходи на градина, от три седмици. През първата беше по цял ден, някой дни беше по - добре, в други плачеше доста. Особено единият ден казаха, че не е спряла през цялото време. Сега се разбрахме да е до обяд докато свикне. Напълно съм съгласна, защото едно е да плачеш 4 ч, а съвсем друго цели 8. Изненадана съм от случващото се, защото детето ми е много послушно и разбрано. За трите години откакто съм я родила не е плакала толкова, колкото времето през, което тръгна на градина. Тя беше за кратко на ясла, не е имала проблем. Забелязвам, че в смяната на едната госпожа успяват да я обедят да се успокои, но при другата не, другата твърди, че не спира. Не искам да обвинявам, но след като при едната страда, а при другата се отпуска явно нещо не е наред. Не знам какво да правя, в нашият град е много трудно да изместиш дете, групите са препълнени, но до кога ще страда моето дете, сега е до обяд, дори и да свикне после ще трябва и със спането да свикне. Въпреки, че аз съм готова и 4 години да я водя до обяд, все пак там е основното общуване и работа с децата. Мъжът ми няма да е много съгласен, но аз това страдание не мога да го търпя. Много съм за социализацията на децата, но на каква цена?

# 113
  • Мнения: X
Ако социализацията е единствения Ви довод, детето да ходи на градина, по-добре не го тормозете. Ако Ви се налага да работите е ясно, че мърдане няма. Ако съм на Ваше място ще търся начин за преместване в друга градина или група.

# 114
  • Мнения: 243
Ако социализацията е единствения Ви довод, детето да ходи на градина, по-добре не го тормозете. Ако Ви се налага да работите е ясно, че мърдане няма. Ако съм на Ваше място ще търся начин за преместване в друга градина или група.


Социализацията е главният довод на мъжа ми, иначе за момента нямам работа и търся, но това не е от значение, защото имаме баби, което пък отново мъжът ми настоява, че било по - лошия вариант за детето, казва че никога няма да се научи да общува, ако не ходи. Аз също искам да посещава градина, но не и ако е с цената на безкраен тормоз за малкото човече. Неприятното е, че по - трудно се сменя градина в малък град, почти всичко е запълнено, но мисля да се насоча към тази опция.

# 115
  • Мнения: 68 650
Като чуя за социализация и малки деца, ме напушва неистов смях....

# 116
  • Мнения: 2 488
Като чуя за социализация и малки деца, ме напушва неистов смях....
И къде трябва да се смеем!?

# 117
  • Мнения: 68 650
А, не съм казала,че трябва да се смеете. На мен ми е смешно и нелепо...

# 118
  • Мнения: 2 488
И кое точно ти е смешно!?

# 119
  • Мнения: 68 650
Смешно ми е, защото детето не е английската кралица,че да усвоява протокола от невръстна 2-3 годишна възраст. Цял живот ще е сред и във обществото....има време.
И няма да стане Маугли, ако една година не посещава градина.
Родители,братя и сестри,баби и приятелчета не са ли също хора и не се ли социализира и чрез тях? Нали не стои вкъщи 24/7? Само в ДГ ли има хора....и още и още...

# 120
  • Мнения: X
Подкрепям Тета! Не си струва детето да търпи кофти отношение, заради т.нар. социализация. Може да се измисли нещо по въпроса, да се потърси почасова занималня, друга градина (по-късно) и т.н. Но това не са спешни неща, важното е да се реагира на проблема! Сякаш всички ходили на градина сме супер социализирани индивиди. Еми друг път!

Последна редакция: пн, 09 окт 2017, 21:52 от Анонимен

# 121
  • Мнения: 1 565
Смешно ми е, защото детето не е английската кралица,че да усвоява протокола от невръстна 2-3 годишна възраст. Цял живот ще е сред и във обществото....има време.
И няма да стане Маугли, ако една година не посещава градина.
Родители,братя и сестри,баби и приятелчета не са ли също хора и не се ли социализира и чрез тях? Нали не стои вкъщи 24/7? Само в ДГ ли има хора....и още и още...
аз също се отказах от яслата ще ходят направо на първа група ,явно и моите деца ще са не социални и не виждат хора и деца .Като си помисля ,че цял живот ще стават рано и цял живот ще трябва да следват някакви правила реших ,че няма смисъл да ги мъча на ясла като и без това не се чувстват добре .Това ,което направиха на вторият им ден  яслата ми показа колко любящи хора работят там. Да ми дърпат детето и да го влачат насила да прави нещо ,което не иска не ми се струва най - подходящото нещо .Лелите поне в тази градина не смогват да полагат адекватни грижи за толкова много деца и цялата тази работа има нещо сбъркано .Много деца ,а малко персонал

# 122
  • Мнения: 5 259
Социализацията не може да стане насила и ако детето плаче по 8 часа, докато е там. В това състояние то отказва да се мъчи да се приобщава, то отхвърля цялата среда и всички нейни характеристики и просто не желае да се социализира. Така не само, че няма да има полза, но може да има и голяма вреда.

Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.

В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.

Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.

Последна редакция: пн, 09 окт 2017, 22:50 от Юнa

# 123
  • Мнения: 2 488
Темата за социализацията е много дълга. Децата след 3 годишна възраст определено имат нужда от социализация. Правилата на общуване в ДГ са съвсем различни от правилата на площадката, когато мама е наблизо. Разбира се, това трябва да не бъде травмиращо за детето. Родителите, съвместно с учителите трябва помогнат за бърза и безпроблемна адаптация. Ако детето трудно се адаптира, трябва да се търсят варианти как да се реши проблема, а не просто да се заклейми детската градина и учителите.

# 124
  • Мнения: 243
Социализацията не може да стане насила и ако детето плаче по 8 часа, докато е там. В това състояние то отказва да се мъчи да се приобщава, то отхвърля цялата среда и всички нейни характеристики и просто не желае да се социализира. Така не само, че няма да има полза, но може да има и голяма вреда.

Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.

В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.

Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.
Вашият коментар е и моето вътрешно усещане, благодаря Ви! Просто съпругът ми не вижда по този начин нещата и ми пълни главата с неща, които не чувствам за правилни в нашият случай. Но ще търся отговор вслушвайки се в детето си и собствения си майчински инстинкт.

# 125
  • Мнения: 5 259
Аз съм педагог и ви казвам професионалното си мнение, разбира се на базата на описаното от вас, защото нямам лични или обективни наблюдения върху ситуацията.


Темата за социализацията е много дълга. Децата след 3 годишна възраст определено имат нужда от социализация. Правилата на общуване в ДГ са съвсем различни от правилата на площадката, когато мама е наблизо. Разбира се, това трябва да не бъде травмиращо за детето. Родителите, съвместно с учителите трябва помогнат за бърза и безпроблемна адаптация. Ако детето трудно се адаптира, трябва да се търсят варианти как да се реши проблема, а не просто да се заклейми детската градина и учителите.

Точно така е. Площадката не може да даде нужното на едно дете над 3години. То има нужда от самостоятелност, да излезе от закрилата на мама, да почувства, че само носи отговорност за ситуациите, в които попада и за начина, по който да излезе от тях. Има нужда от външен авторитет - учителка.
Но за да има смисъл и полза за детето, всичко трябва да става с неговото съдействие и положителна настройка към процеса.
Опитайте се да научите детето на нещо насила и ще видите, че нищо няма да излезе. Дори ако става дума за запомняне, веднага ще го забрави, а тук умението, което се търси, е качество, което да се вгради в характера на детето. Ако то отхвърля и ненавижда ситуцията, от която се очаква да учи, не само, че няма да учи, а ще се затвори допълнително.

# 126
  • София
  • Мнения: 62 595
Съжоалявам, но нито човешки, нито професионално мога да се съглася с това, което пишеш. Ако това, което твърдиш е вярно, то в живота щяхме да имаме несамостоятелни, неотговорни, твърде привързани към майките си деца, които на 3 не са били на градина, както и самостоятелни, отговорни и недържащи на близостта и защита от страна на майката 3-годишни градински деца. А и ти, и аз  знаем, че такова нещо няма. Всяко дете с обичайно развитие и семейна среда става самостоятелно, отговорни и способно да се справя в рамките на възрастовите особености.
ОТносно самостоятелността - децата на 3 отиват в първа група вече научени и самостоятелни откъм основни хигиенни и битови навици - ходят самостоятелно до тоалетната, хранят се сами, придвиждат се, изпълняват инструкции. В този смисъл градината не е някакво критично място, на което детето ако не пребивава, ще остане ненаучено. На 3 децата в първа група са вече научени и обучени от къщи.
За закрилата от мама - напълно нормално е дете на 3 да има нужда и да се чувства най-добре с майка си. Дали на 3 или на 33, всички хора имаме нужда от закрилата на майките си, просто защото така сме устроени, а разбираме какво е да нямаме тази закрила, едва когато физически или духовно останем без майка. Детето се чувства добре с майката, защото природата му я е дала, също има семейство, което е естествената му среда на тази възраст.
Относно нуждата от външен авторитет в лицето на учителя. Няма такова нещо. Детето си има авторитети - майката, членовете на семейството и тъй като те са най-близките му хора в естествената му среда, те и полагат грижи за детето. За децата авторитет е всеки възрастен, който удовлетворява насъщните му физически и духовни нужди предвид възрастта. Те нямат нужда от външен авторитет като учителя, ако обичайните авторитети са налични. Учителят и лелката се превръщат в авторитети поради това, че семейните такива отсъстват за времето, когато детето е на градина, а учителката и лелката са в ролята на задоволяващи и закрилящи детето - те го хранят, обличат, учат, пазят. В този смисъл детето няма вътрешна нужда от учител, защото вкъщи си ги има достатъчно, ние не сме дизайнвани да си търсим учители на 3-годишна възраст, а да си търсим възрастни, които да се грижат за нас, за да оцелеем.
Отговорност - децата не са Маугли - те отиват в градината толкова отговорни, колкото им позволява моментната зрялост и възпитанието от къщи. В семейството има правила и детето се научава да ги спазва, доколкото са му възможностите, още от момента, в който започне някакво разбиране, а то е доста преди 3-годишна възраст. В градината важат правилата на управление на група и се иска и очаква от децата да ги спазват по организационни причини, а не защото децата не са научени на отговорност. Отделно, всички познаваме достатъчно много инфантилни, несамостоятелни и безотговорни възрастни, независимо от пребилаването или непребиваването им в детско заведение на 3-годишна възрасст. Ще видим ревливи и неотговорни деца и в училище, както и самостоятелни и отговорни.
Дали едно дете да посещава детско заведение е въпрос на избор от страна на родителите. Дори по закон задължително е предучилищното образование (образование, а не отглеждане) от трета група, а не от първа, и това е именно образователен процес, свързан с подготовка за ограмотяване. Да, в първа група си имат програма, но при едно нормално състояние на детето и семейството, всички тези неща се научават вкъщи, стига да има кой поне мъничко да обръща внимание на детето. И тук не говорим за семейства-аутсайдери, в които децата са неглижирани, едва ли не на ръба на оцеляването, а за съвсем обичайни семейства и деца.

# 127
  • Мнения: 68 650
Тук съм съгласна изцяло с  Andariel ! Тя разгърна и доразви и моята мисъл.

Нелепо е да се твърди, че ако дете не посещава детска градина, то ще се превърне в социопат едва ли не, в асоциален индивид, неспособен да се впише в нашето мило общество. Няма такова нещо. Както казах и вчера, това дете цял живот ще е в обществото и ще се социализира. Има време, за къде е това бързане на всяка цена да го бутнем в градината, и то не за друго, а за да се социализирало...

В групата имаме детенце, което започна да идва едва в трета група, която е задължителна. Съвсем нормално дете - без отклонения, общува съвсем нормално-тоест това, че не се е "социализирало чрез посещението на ДГ", не му е нанесло вреди и поражения Grinning
 Еле пък в яслата - за каква социализация говорим там, като в тази възраст децата са още на етап всяко да си играе ДО другото дете, а не С другото дете....

Всеки е свободен да си праща когато прецени детето на ясла и градина, не се бъркам на никого, но лично аз не вярвам в мантрата "детето трябва на ходи на ДГ, за да се социализира". Ами не трябва...

# 128
  • Мнения: 6 560
И аз подкрепям Андариел, напълно е права. Опитът ми със социализацията напълно потвърждава казаното от нея. Плюс че моето изяде много бой и изтърпя сума ти хапане, блъскане, душене и дране с нокти, защото имаше деца, които се учеха на "социални умения".

# 129
  • София
  • Мнения: 38 501
Тази сутрин пак си говорихме с една от майките в нашата пг в училище. И даже почнах да виждам модел. Принудени от обстоятелствата, мятаме децата в яслата. Те са малки и даже не се осъзнават. Първа група също криво-ляво се изкарва. И към 4, когато детето се осъзнае като самостоятелна личност, се почва един бунт. Ами много ясно че се бунтува срещу "милите" госпожи и.още по-"милите" дечица. Мерси за такава социализация насила. Ето сега, на 6, в малка група, по 4 часа, се социализират с кеф. Моят син даже приятел вече си има.

# 130
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Като чета на какви попадате направо започвам да си мисля, че ние и в яслата и в градината сме уцелили не шестица от тотото ами шестица на шеста степен.

# 131
  • София
  • Мнения: 38 501
О, имахме една в яслата, всяка сутрин като беше на смяна се заяждаше с мен - Зайо що си със шапка, Зайо що си без шапка.

Иначе на дъщеря ми госпожите и лелите бяха супер - и досега си ги поздравявам.

# 132
  • Мнения: 5 259
ОТносно самостоятелността - децата на 3 отиват в първа група вече научени и самостоятелни откъм основни хигиенни и битови навици - ходят самостоятелно до тоалетната, хранят се сами, придвиждат се, изпълняват инструкции. В този смисъл градината не е някакво критично място, на което детето ако не пребивава, ще остане ненаучено.
Аз говоря за емоционална зрялост, а не за научаване да ходи до тоалетна и да се храни с лъжица. Говоря за умението, когато детето реши да действа, да знае, че на него самото ще му се наложи да се сблъска с последиците от действията си. При много деца, гледани от майки вкъщи до по-голяма възраст, това умение липсва. Те знаят, че майката ще поеме и неутрализира каквито и да стане нужда последици и избират действията си с тази нагласа.
Това естествено не се отнася за всички деца. Не всички, посещаващи градини се научават да разчитат на себе си и не всички, останали с мама, разчитат само на нея. Все пак има силен индивидуален фактор. Но съществува такава обща тенденция.

Дори по закон задължително е предучилищното образование (образование, а не отглеждане) от трета група, а не от първа, и това е именно образователен процес, свързан с подготовка за ограмотяване. Да, в първа група си имат програма, но при едно нормално състояние на детето и семейството, всички тези неща се научават вкъщи, стига да има кой поне мъничко да обръща внимание на детето.
Образованието е съвсем друга тема. Не съм сигурна, че в градините има нещо, което е важно да се научи на точно тази възраст, за която е предвидено по програма. Мисля си, че в предучилищна всичкото това трупано през годините знание, може да бъде наваксано за нула време.

# 133
  • Мнения: 1 565
https://nova.bg/news/view/2017/10/10/195249/шокиращ-запис-отново-агресия-в-детска-градина-видео/?utm_source=nova&utm_medium=push&utm_campaign=onesignal

# 134
  • София
  • Мнения: 62 595
Емоционалната зрялост си настъпва естествено, а при някои възрастни дори я няма, не можеш зорлем да накараш едно дете или възрастен да узрее, все едно да дърпаш тревата зорлем да расте. Ми, няма как да стане, ако ще каквито щеш правила да сложиш, колкото и да се опитваш да го научиш на отговорност. По логиката, която представяш, би трябвало децата от социалните домове да са най-зрели емоционално, защото нямат майки, които да поемат отговорността вместо тях  и да разчитат на нея, и щат-нещат, трябва да се оправят сами. А както вижда, нещата са точно обратните - децата, които нямат майки или друг възрастен, който да ги закриля и да разчитат на него, са дори със задържано емоционално развитие и зрялост. Това, което описваш като емоционална незрялост е всъщност най-естествена човешка реакция, нищо незряло не виждам.
Това, за което говориш е дресировка - ако удариш Иван, ще стоиш извън групата, докато другите деца играят. Ако говориш по време на занятие, вместо да слушаш, ставаш прав. Психолозите му казват къндишънинг - стимул-реакция, стимул-реакция. А това няма нищо общо с емоционалната зрялост. Даваш му експлицинто някакво правило и то трябва да го спазва, иначе ще последва наказание. Тук не му трябва кой знае какво разбиране, защото просто трябва да помни като мишките, че трябва да избягва определено поведение, за да не я перне токът.

# 135
  • Мнения: 11 004
Лелите поне в тази градина не смогват да полагат адекватни грижи за толкова много деца и цялата тази работа има нещо сбъркано

Пак лелите са ти виновни. Позволи ми да не се съглася с теб за конкретната ясла.

# 136
  • Мнения: 5 259
Изобщо не говоря за дресировка.

Емоционалната зрялост настъпва когато има условия за това, а не с възрастта. Много хора не достигат до нея и в зряла възраст точно защото не са били поставяни в условия, в които тя да се развие.


Децата от домовете са пример за точно това, което казвам - при стрес и фрустрация не могат да се развиват умения. Това обаче не е причина да отиваме в другата крайност - на свръхпротекцията. Най-добрият резултат се постига с баланс.

# 137
  • София
  • Мнения: 62 595
Чиста дресиловка е, защото в повечето случаи няма никакво вътрешно разбиране на по-високо ниво. За детето нещата са прости Ако..., то.... На тази възраст нито има капацитета, нито опита да осмисли нещата по-дълбоко. Остена и моркова - впрочем се използва и в организациите на възрастните - ако закъсняваш за работа, ще ти отрежа от заплатата. На работника хич не му дреме за дълбокия смисъл на закъсняването и незакъсняването, защото му е по-важно да не му отрежат от заплатата, а не защото е много съвестен и трудовата дисциплина му е вътрешно състояние.
И как точно едно 3-годишно ще узрее в детското заведение? Защото няма да може да се оплаче на майка си, ако нещо не му харесва или точно сега не му е важно да прави това, което искат от него, или защото Иван му е взел играчката? Все пак, говорим за 3-годишни деца, които едва излизат от бебешката възраст, а не за възрастни в умален вид. Зрелостта затова се казва зрялост, защото е заложена у всеки да се случва според индивидуалната мупрограма, а условията влияят, но в полза на това детето да е обгрижено и да се чувства защитено, да може да потърси защите, да бъде разбрано, а не просто обект на организация и управление. говориш за някакви хипотетични условия, но е важно какво на практика означават тези условия. В условията на организирано групово ежедневие детето не узрява емоционално, а просто се научава да се съобразява, независимо дали му харесва, а подозирам, че за учител емоционално зряло означава да е изпълнително и да не протестира.Емоционално си съзрява, когато му съзрее мозъкът, а не защото някой възрастен иска то да узрее. Да не говорим, че в повечето случаи става въпрос за контрол и самоконтрол.

Много обичам, когато учители и психолози ми заговоорят за хеперпротекция. Ще речеш, че това е унниверсалното зло във възпитанието. На мен повече ми прилича на борба за власт - ако родителят си защитава и закриля детето, съобразява се с него, значи е хиперпротективен, а това често създава главоболия на учителите, защото детето се изправя и казва "така ми каза мама" или "така ми каза татко", а учителят изпада в състоянието на отхвърлен авторитет.При стрес и фрустрация най-зле реагират незакриляните, а не хиперпротектираните, ако изобщо можем да говорим за хиперпротекция при 3-годишните. Всяко дете си е различно и някои имат нужда от повече закрила, а други нямат. Затова родителите обикновено интуитивно усещат от какво се нуждаят децата им и им го дават.   Изобщо, наслушала съм се на клишета на тази тема, някак по навик се иззстрелват, защото звуучат научно. не го приемай лично.

# 138
  • Варна
  • Мнения: 5
Здравейте, с голям интерес прочетох написаното от вас! Темата много ме вълнува! Синът ми е на 2 години и 8 месеца. Сега септември беше приет и в ясла и в детска градина с право към 1 група да вземат 5 деца между 2 и 3 години! Не е ходил на ясла. Баткото дадох на 1 година и 9 месеца на ясла и беше много трудно , затова предпочетох с малкият да изчакам. Отказах се сега да тръгне на яслата, защото с децата на неговата възраст не се разбира, а с по-големите над 3 години се заиграва и му е интересно. Освен това от градината ми казаха,че освен учителката в групата ще има и помощен персонал - 1 "леля", която да помага за тези 5 деца от 2 до 3 години. И 2018 няма да се местим от яслата в друга детска градина, а ще останем пак там! Предпочетох да спестя нова травма от местенето догодина и го записах в градината. Обещаха и че децата от 2 до 3 години ще се приемат поетапно в 1 група, за да не плачат всичките накуп! Синът ми може да се храни сам, но като му омръзне се отказва, не може да се облича сам напълно!
Този понеделник беше първият му ден. Останах неприятно изненадана, че децата в групата са 29! Заедно с нас имаше още 2 деца за първи ден ,между 2-3 години. Учителката беше сама и нямаше помощен персонал. Беше взела едно в ръцете си, което много плачеше ,поемаше другото дете пак за първи ден, а моят син чакаше също да влезе и естествено се разплака. Възпитателката помоли родител да отиде до съседната група да извика "лелка" да помага!
Оказа се, че в двете първи групи са по 29 деца , като във всяка има по 5 деца до 3 години. И "лелката", която помага е една за двете групи! Съчувствам на учителката как се справя в тази невъзможна ситуация! Според мен не е нормално само един възпитател да полага грижи за толкова много деца! Не знам каква е уредбата и изискванията за детските градини?Ако някой е запознат - брой деца максимум?
Знам,че процесът на адаптация не е лесен както за сина ми така и за мен! Първите 2 дни го вземах на обяд. Отказваше да яде, да пие вода и да ходи до тоалета! Не плачел, но през цялото време е седял на столчето и не е мърдал! Като го взема не сварваше да пие вода, да пиша и да се храни сам!
Вчера следобед го питах как е минал денят - имаха и гостуващ куклен театър! Сам ми каза,че след театъра лелята е ударила едно момиченце, защото плачело много и не можело да си махне якето! Питах го къде - посочи по бузата! Като го питах, каза, че него не са го удряли защото не е плакал! Много съм притеснена, защото и двата дни като го вземах по обяд около 10 минути слушах как "лелката" крещи истерично на децата в групата, докато учителката с една част е в тоалетната и се мият! Като ме видя и спря да вика. Не съм я записала , защото камерата на телефона ми е повредена! Това споделих само с една друга майка, която също води дъщеря си от 2 дни и тя много плаче! Също не яде там и не пие вода - на 2г и 6 месеца!
Снощи синът ми цяла вечер плака тихо насън, бълнува, става, ляга! Накрая му текнаха и сополи! Тази сутрин се отказах да го водя - първо защото беше много сополив след 2 дни на градина и второ заради страха ми какво ще се случи днес! А той има желание да ходи на градина, като отидем се разплаква, като реват и другите. Като тръгваме  - казва - "довиждане, пак ще дойда". После не реве и не се тръшка в къщи, както големият ми син правеше!
Чудя се какво да правя, като се оправи от хремата? Знам ,че 2 дни не са показателни и трябва време, но всичко това много стресира и мен и детето ми!
С кого да говоря в градината и има ли смисъл, дали ще се промени нещо? Явно такава е системата - много деца , няма места, малко възпитатели!
Да го записвам пак за ясла/ друга градина малко свободни места сега , а много чакащи?
Да го местя в частна градина, макар,че половината ми заплата ще отива за таксата?
Извинявам се, ако е станало твърде дълго написаното!

# 139
  • Мнения: X
Честно да ви кажа и на мен ми се доревава като чета подобни постове. Не знам каква заплата взема съпруга Ви и по какъв начин ще се отрази на семейния бюджет частната градина, но за мен това са най-смислените пари, които харчим за детето в момента. След трагичния опит с държавната ясла, изобщо не съм и помисляла да го пробвам на държавна градина.

# 140
  • Варна
  • Мнения: 5
Благодаря, за мнението! И аз мисля да проверя възможностите за частна градина!

# 141
  • София
  • Мнения: 38 501
Както казва и Анди, в държавната ясла се дресират, че ако правят определени неща и не правят други няма много да ги боли. Ако човек има някаква възможност за какъвто и да е друг вариант - по-добре да избере него.

# 142
  • Мнения: 1 633
И какво е основанието да се слагат по общ знаменател ВСИЧКИ "държавни" ясли и ВСИЧКИ лелки в тях?
Любопитно ми е просто....

# 143
  • София
  • Мнения: 23 165
И какво е основанието да се слагат по общ знаменател ВСИЧКИ "държавни" ясли и ВСИЧКИ лелки в тях?
Любопитно ми е просто....
явно имат лични впечатления от всички  Rolling Eyes

# 144
  • Мнения: X
Може би е редно да цитираш къде прочете всички. Кавичките ти са нелепи...

# 145
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Ами Фрий определено обобщава за държавната ясла и смело обявява, че всякакъв друг вариант е по-добър.

Лейди, ние например попаднахме на добра ясла и добра градина. Детето ми не се дресира, определено. И на мен са ми странни такива генерални изводи.

# 146
  • Мнения: 1 633
в държавната ясла се дресират

Цитирам.
Не виждам да е казано "в някои държавни ясли", ама ако ти четеш м/у буквите - извинявай!

# 147
  • Мнения: 68 650
На мен пък не са ми странни тези обобщения. Телевизия не гледате - ето снощи ПАК даваха за отвратното държание на лелките, записани с камера ли беше, с телефон ли...

Факт е, че са изключения държавните ясли и градини, в които отношението е човешко и нормално .Факт. Мнозинството, или болшинството-ако предпочитате русизъм, са гадни места!  Stop

Герата, това твоето е заяждане и педантично четене. Чети по смисъл, не по запетайките...Защо не си отвориш отделна тема : "Колко съм доволна от детските градини"...

# 148
  • Мнения: 1 633
Добре де.
Що не пуснете една подписка "Да затворим държавните ясли и ДГ" и да се свърши тва тегло???
Няма да участвам, защото аз лично бях доволна /а дъщеря ми щастлива/ от отношението в тези институции, ама вече не ги ползваме.
Нека ги заличат и ще се реши проблема на тези, които недолюбват отношението на чужди хора към детето им.
Тета, не е заяждане.
Просто се забавлявам когато личното недоволство се издига като знаме за революция за дадена кауза.
Опитвам се да вкарам и мнение, че не  ВСИЧКИ в тези институции са престъпници и мразят човешкия род.

Последна редакция: чт, 12 окт 2017, 10:25 от gerata

# 149
  • София
  • Мнения: 38 501
Ами темата е за проблемите в дг. Може би някъде има изключителни хора, които се справят с всички деца. Дано има такива хора! Но съжалявам, моето мнение за тези ... те даже не са учителки...не са мед. сестри...ох, не знам

# 150
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Е, стига де, някои наистина сме доволни. Не е заяждане. Това по-горе е заяждане - ако имате възможност за каквото и да е друго освен градина... Ми някои нямаме. Защо тогава ни се насажда чувство на вина? Изключения са тези, които си гледат децата вкъщи до задължителните предучилищни групи. Останалите се налага да разчитаме на градините. Това прави ли ни по-лоши майки?

Да, по новините дават такива случаи. Ама замисляли ли сте се защо? Защото са "новина". Ако започнат да дават репортажи за случаи с добро отношение към децата, аз съм сигурна, че ще са далеч повече. Ама те не са "новина", нали?

# 151
  • София
  • Мнения: 38 501
Хай, и назад в тази тема съм разказала през какво преминах заради проблемите с дг на сина ми. Даже точно в този момент съм без пукната пара, защото той ходи на пг сутрин, аз работя 3 пъти в седмицата вечер. Така че това мога да си "позволя". Много ми се искаше да ходи на градина, ама ...

# 152
  • Мнения: 68 650
Не, дават ги, защото това е ПРОБЛЕМ, не защото са новина. Голям проблем е и е недопустимо такова отношение.

Няма и насаждане на вина - аз винаги се радвам на случаи с норално отношение в градината, но е истина, която едва ли ще отречете - че тези случаи не са толкова масови, колкото би ми се искало поне на мен...

# 153
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Да бе. Я хвани един журналист (пък ако се падне такъв и без деца още по-добре) и го попитай дали прави репортаж, защото му пука, че е проблем или го прави щото гони висок рейтинг. И после ми разправяй, че затова ги дават. Медиите си гонят горещите новини, а дали са наистина проблем им е през оня работа.

# 154
  • Мнения: 68 650
Всички виждаме и чуваме как се държи персонала в тези репортажи. Чудно ми е защо после се отрича това да се е случило, включително и в тази тема тук ? И че го няма ?!?

Ето, и тук, вместо да се коментира съдържанието на репортажа, се почва - ама това е новина, кой знае защо го дават и т.н. и т.н....

# 155
  • Мнения: 1 633
Тета, всъщност отричам, че тези издевателства /признавам, че не съм гледала тези новини/ са навсякъде и във всички ясли.
Явно има родители, които се "забавляват" с тези изобличения, но обощението че ВСИЧКИ лелки са садисти е абсурдно.
Повтарям: не отричам явни проблеми! Отричам обобщението "всички"!
Народа е казал: "Във всяко стадо има мърша". Не разбирам защо трябва да се изгаря стадото заради мършата.

# 156
  • София
  • Мнения: 62 595
Едно е сигурно - такова отношение ккъм децата е недопустимо и просташко. Ако не могат да се контролират, да си търсят друга работа, примерно на полето или на поточната линия - там на адския шум могат да крещят колкото си искат.

# 157
  • Мнения: X
Не знам дали има родител, на който му е забавно да разобличава подобно нечовешко отношение, при условие, че той също има дете и му трепери. Проблемите в детските заведения не свършват с крясъците и боя, но това са фрапантните неща и явно само на тях се обръща внимание.

Е Тете, нали не става въпрос за техните деца, значи е изолиран случай и не ги засяга. А че постоянно се пише из форума за подобни „инциденти”, пак не ги вълнува. В тяхната градина всичко е било цветя и рози. А че са наблъскани по 30 деца в група, че шума е кошмарен, че не извеждат малките групи, че персонала се държи към родителите като към ученици в прогимназия и още какво ли не мога да изброявам...

# 158
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата по подразбиране са шумни. Не виждам как ще има тишина, ако са събрани повече от три деца на едно място. Който има вкъщи поне две деца знае за какво говоря. Не може първо да се молим да говорят и да са активни, а после да ги караме да млъкнат и да седят кротко.

# 159
  • Мнения: X
Нямах предвид детски глъч, Андариел. В яслата на детето надуваха детски песни по уредбата. За мен шума беше невъобразим, а представям си за малките деца.

# 160
  • София
  • Мнения: 62 595
Ужас! Признавам, че като чуя пуснати детски песнички една  след друга, усилени, и почти откачам. Те трябва да се пеят от децата с майките, с учителките, с бабите и т.н., а не да се пускат, защото цялата шумотевица при аранжимента, едно че вдига невъобразим шум, а и не позволява на децата да чуят и да запомнят текста, да вникнат в жестовете и мимиките на възрастния. Не зная защо по детските заведения, а и забелязвам и изобщо места, на които има деца, някакви възрастни са решили, че на децата им се слушат песнички. Ми, оставете ги на спокойствие да играят!

# 161
  • София
  • Мнения: 38 501
И пак това е по моя проблем! Много пъти съм се опитвала да изясня причината защо синът ми не иска в градината. Най- честият отговор е "Шумно е. Децата ми шумят." Той не е от най-тихите, със сестра му и кучето правят лудница, но през повечето време предпочита тишината.

# 162
  • Мнения: 1 633
Не знам дали има родител, на който му е забавно да разобличава подобно нечовешко отношение, при условие, че той също има дете и му трепери. Проблемите в детските заведения не свършват с крясъците и боя, но това са фрапантните неща и явно само на тях се обръща внимание.

Е Тете, нали не става въпрос за техните деца, значи е изолиран случай и не ги засяга. А че постоянно се пише из форума за подобни „инциденти”, пак не ги вълнува. В тяхната градина всичко е било цветя и рози. А че са наблъскани по 30 деца в група, че шума е кошмарен, че не извеждат малките групи, че персонала се държи към родителите като към ученици в прогимназия и още какво ли не мога да изброявам...


Е, тук вече се увлече!
1. Както е видно "забавляват" е с кавички. Или ти убягва?
2. Какво значи "не става въпрос за техните деца, значи е изолиран случай и не ги засяга"? Ще ти го кажа бавно : обобщение, че "моето" е изключение, а терора над децата е задължителен!
Престанете да приемате, че тези случаи са навсякъде!
Да, някъде има проблеми, пак повтарям, че не ги отричам, но да обявявате служителите в тези институции масово за престъпници, е меко казано нагло.
Сменете си заведението де! Някой да ви е вързал за него? Отидете в друга градина, където отношението към децата ви ще е различно! Защото има ДРУГИ детски градини! Ето, сега предлагат и частни гледачки /или както ги наричат там/ от бюрата по труда! Ще си имате личен "персонал" и ще можете да сте щастливи! Може би....

# 163
  • Мнения: X
Ти кавичките така ги слагаш, че нямат връзка с употребата им по принцип.

Точно, защото смених градината и мога да коментирам как би следвало да бъде. И хич не бях претенциозна, исках само да го третират като човек, а не част от пейзажа. То пък получих много повече, затова си позволявам и акъл да раздавам.

# 164
  • Мнения: 1 633
Ти пък от къде си сигурна, че "така си слагам" кавичките???
Голям разбирач се извъди, да му се не знае!
А акъл ще раздаваш, ако някой го иска. Или ти е в повече. Иначе по-добре недей. Става нахално от твоя страна.

пп. Приключвам с писането си тук. Явно, че няма начин да се приеме възможността да има много добри детски градини/ясли, където родителите да нямат такива мелодрами. Единствено и само проблеми! Да се чуди човек как не се е стигнало до масов разстрел.

Общи условия

Активация на акаунт