Подкрепям Тета! Не си струва детето да търпи кофти отношение, заради т.нар. социализация. Може да се измисли нещо по въпроса, да се потърси почасова занималня, друга градина (по-късно) и т.н. Но това не са спешни неща, важното е да се реагира на проблема! Сякаш всички ходили на градина сме супер социализирани индивиди. Еми друг път!
- Публикувана: 14 септ. 2017, 13:44 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2017, 17:02 ч.
Проблеми в детската градина
Смешно ми е, защото детето не е английската кралица,че да усвоява протокола от невръстна 2-3 годишна възраст. Цял живот ще е сред и във обществото....има време.
И няма да стане Маугли, ако една година не посещава градина.
Родители,братя и сестри,баби и приятелчета не са ли също хора и не се ли социализира и чрез тях? Нали не стои вкъщи 24/7? Само в ДГ ли има хора....и още и още...
И няма да стане Маугли, ако една година не посещава градина.
Родители,братя и сестри,баби и приятелчета не са ли също хора и не се ли социализира и чрез тях? Нали не стои вкъщи 24/7? Само в ДГ ли има хора....и още и още...
Социализацията не може да стане насила и ако детето плаче по 8 часа, докато е там. В това състояние то отказва да се мъчи да се приобщава, то отхвърля цялата среда и всички нейни характеристики и просто не желае да се социализира. Така не само, че няма да има полза, но може да има и голяма вреда.
Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.
В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.
Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.
Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.
В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.
Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.
Темата за социализацията е много дълга. Децата след 3 годишна възраст определено имат нужда от социализация. Правилата на общуване в ДГ са съвсем различни от правилата на площадката, когато мама е наблизо. Разбира се, това трябва да не бъде травмиращо за детето. Родителите, съвместно с учителите трябва помогнат за бърза и безпроблемна адаптация. Ако детето трудно се адаптира, трябва да се търсят варианти как да се реши проблема, а не просто да се заклейми детската градина и учителите.
Социализацията не може да стане насила и ако детето плаче по 8 часа, докато е там. В това състояние то отказва да се мъчи да се приобщава, то отхвърля цялата среда и всички нейни характеристики и просто не желае да се социализира. Така не само, че няма да има полза, но може да има и голяма вреда.
Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.
В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.
Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.
Иначе от социализация има смисъл, но не и ако се прави по този начин.
В подобни условия на стрес и силна негативна реакция, детето може да развие социофобия, да стане още по-затворено и да отхвърля социалната група, вместо да си търси място в нея.
Може да започне да свързва присъствието на много хора или конкретно деца със стреса и усещането за дълбоко нещастие, което в момента изпитва и съответно да започне да избягва социлните контакти.
Всяко учене на умения може да завърши с положителен резултат единствено ако детето е положитено настроено към процеса и съдейства с желание за усвоявне на умението.
Ако е негативно настроено и го отхвърля, няма какъв положителен резултат да търсим.
Аз съм педагог и ви казвам професионалното си мнение, разбира се на базата на описаното от вас, защото нямам лични или обективни наблюдения върху ситуацията.
Точно така е. Площадката не може да даде нужното на едно дете над 3години. То има нужда от самостоятелност, да излезе от закрилата на мама, да почувства, че само носи отговорност за ситуациите, в които попада и за начина, по който да излезе от тях. Има нужда от външен авторитет - учителка.
Но за да има смисъл и полза за детето, всичко трябва да става с неговото съдействие и положителна настройка към процеса.
Опитайте се да научите детето на нещо насила и ще видите, че нищо няма да излезе. Дори ако става дума за запомняне, веднага ще го забрави, а тук умението, което се търси, е качество, което да се вгради в характера на детето. Ако то отхвърля и ненавижда ситуцията, от която се очаква да учи, не само, че няма да учи, а ще се затвори допълнително.
Темата за социализацията е много дълга. Децата след 3 годишна възраст определено имат нужда от социализация. Правилата на общуване в ДГ са съвсем различни от правилата на площадката, когато мама е наблизо. Разбира се, това трябва да не бъде травмиращо за детето. Родителите, съвместно с учителите трябва помогнат за бърза и безпроблемна адаптация. Ако детето трудно се адаптира, трябва да се търсят варианти как да се реши проблема, а не просто да се заклейми детската градина и учителите.
Но за да има смисъл и полза за детето, всичко трябва да става с неговото съдействие и положителна настройка към процеса.
Опитайте се да научите детето на нещо насила и ще видите, че нищо няма да излезе. Дори ако става дума за запомняне, веднага ще го забрави, а тук умението, което се търси, е качество, което да се вгради в характера на детето. Ако то отхвърля и ненавижда ситуцията, от която се очаква да учи, не само, че няма да учи, а ще се затвори допълнително.
Съжоалявам, но нито човешки, нито професионално мога да се съглася с това, което пишеш. Ако това, което твърдиш е вярно, то в живота щяхме да имаме несамостоятелни, неотговорни, твърде привързани към майките си деца, които на 3 не са били на градина, както и самостоятелни, отговорни и недържащи на близостта и защита от страна на майката 3-годишни градински деца. А и ти, и аз знаем, че такова нещо няма. Всяко дете с обичайно развитие и семейна среда става самостоятелно, отговорни и способно да се справя в рамките на възрастовите особености.
ОТносно самостоятелността - децата на 3 отиват в първа група вече научени и самостоятелни откъм основни хигиенни и битови навици - ходят самостоятелно до тоалетната, хранят се сами, придвиждат се, изпълняват инструкции. В този смисъл градината не е някакво критично място, на което детето ако не пребивава, ще остане ненаучено. На 3 децата в първа група са вече научени и обучени от къщи.
За закрилата от мама - напълно нормално е дете на 3 да има нужда и да се чувства най-добре с майка си. Дали на 3 или на 33, всички хора имаме нужда от закрилата на майките си, просто защото така сме устроени, а разбираме какво е да нямаме тази закрила, едва когато физически или духовно останем без майка. Детето се чувства добре с майката, защото природата му я е дала, също има семейство, което е естествената му среда на тази възраст.
Относно нуждата от външен авторитет в лицето на учителя. Няма такова нещо. Детето си има авторитети - майката, членовете на семейството и тъй като те са най-близките му хора в естествената му среда, те и полагат грижи за детето. За децата авторитет е всеки възрастен, който удовлетворява насъщните му физически и духовни нужди предвид възрастта. Те нямат нужда от външен авторитет като учителя, ако обичайните авторитети са налични. Учителят и лелката се превръщат в авторитети поради това, че семейните такива отсъстват за времето, когато детето е на градина, а учителката и лелката са в ролята на задоволяващи и закрилящи детето - те го хранят, обличат, учат, пазят. В този смисъл детето няма вътрешна нужда от учител, защото вкъщи си ги има достатъчно, ние не сме дизайнвани да си търсим учители на 3-годишна възраст, а да си търсим възрастни, които да се грижат за нас, за да оцелеем.
Отговорност - децата не са Маугли - те отиват в градината толкова отговорни, колкото им позволява моментната зрялост и възпитанието от къщи. В семейството има правила и детето се научава да ги спазва, доколкото са му възможностите, още от момента, в който започне някакво разбиране, а то е доста преди 3-годишна възраст. В градината важат правилата на управление на група и се иска и очаква от децата да ги спазват по организационни причини, а не защото децата не са научени на отговорност. Отделно, всички познаваме достатъчно много инфантилни, несамостоятелни и безотговорни възрастни, независимо от пребилаването или непребиваването им в детско заведение на 3-годишна възрасст. Ще видим ревливи и неотговорни деца и в училище, както и самостоятелни и отговорни.
Дали едно дете да посещава детско заведение е въпрос на избор от страна на родителите. Дори по закон задължително е предучилищното образование (образование, а не отглеждане) от трета група, а не от първа, и това е именно образователен процес, свързан с подготовка за ограмотяване. Да, в първа група си имат програма, но при едно нормално състояние на детето и семейството, всички тези неща се научават вкъщи, стига да има кой поне мъничко да обръща внимание на детето. И тук не говорим за семейства-аутсайдери, в които децата са неглижирани, едва ли не на ръба на оцеляването, а за съвсем обичайни семейства и деца.
ОТносно самостоятелността - децата на 3 отиват в първа група вече научени и самостоятелни откъм основни хигиенни и битови навици - ходят самостоятелно до тоалетната, хранят се сами, придвиждат се, изпълняват инструкции. В този смисъл градината не е някакво критично място, на което детето ако не пребивава, ще остане ненаучено. На 3 децата в първа група са вече научени и обучени от къщи.
За закрилата от мама - напълно нормално е дете на 3 да има нужда и да се чувства най-добре с майка си. Дали на 3 или на 33, всички хора имаме нужда от закрилата на майките си, просто защото така сме устроени, а разбираме какво е да нямаме тази закрила, едва когато физически или духовно останем без майка. Детето се чувства добре с майката, защото природата му я е дала, също има семейство, което е естествената му среда на тази възраст.
Относно нуждата от външен авторитет в лицето на учителя. Няма такова нещо. Детето си има авторитети - майката, членовете на семейството и тъй като те са най-близките му хора в естествената му среда, те и полагат грижи за детето. За децата авторитет е всеки възрастен, който удовлетворява насъщните му физически и духовни нужди предвид възрастта. Те нямат нужда от външен авторитет като учителя, ако обичайните авторитети са налични. Учителят и лелката се превръщат в авторитети поради това, че семейните такива отсъстват за времето, когато детето е на градина, а учителката и лелката са в ролята на задоволяващи и закрилящи детето - те го хранят, обличат, учат, пазят. В този смисъл детето няма вътрешна нужда от учител, защото вкъщи си ги има достатъчно, ние не сме дизайнвани да си търсим учители на 3-годишна възраст, а да си търсим възрастни, които да се грижат за нас, за да оцелеем.
Отговорност - децата не са Маугли - те отиват в градината толкова отговорни, колкото им позволява моментната зрялост и възпитанието от къщи. В семейството има правила и детето се научава да ги спазва, доколкото са му възможностите, още от момента, в който започне някакво разбиране, а то е доста преди 3-годишна възраст. В градината важат правилата на управление на група и се иска и очаква от децата да ги спазват по организационни причини, а не защото децата не са научени на отговорност. Отделно, всички познаваме достатъчно много инфантилни, несамостоятелни и безотговорни възрастни, независимо от пребилаването или непребиваването им в детско заведение на 3-годишна възрасст. Ще видим ревливи и неотговорни деца и в училище, както и самостоятелни и отговорни.
Дали едно дете да посещава детско заведение е въпрос на избор от страна на родителите. Дори по закон задължително е предучилищното образование (образование, а не отглеждане) от трета група, а не от първа, и това е именно образователен процес, свързан с подготовка за ограмотяване. Да, в първа група си имат програма, но при едно нормално състояние на детето и семейството, всички тези неща се научават вкъщи, стига да има кой поне мъничко да обръща внимание на детето. И тук не говорим за семейства-аутсайдери, в които децата са неглижирани, едва ли не на ръба на оцеляването, а за съвсем обичайни семейства и деца.
Тук съм съгласна изцяло с Andariel ! Тя разгърна и доразви и моята мисъл.
Нелепо е да се твърди, че ако дете не посещава детска градина, то ще се превърне в социопат едва ли не, в асоциален индивид, неспособен да се впише в нашето мило общество. Няма такова нещо. Както казах и вчера, това дете цял живот ще е в обществото и ще се социализира. Има време, за къде е това бързане на всяка цена да го бутнем в градината, и то не за друго, а за да се социализирало...
В групата имаме детенце, което започна да идва едва в трета група, която е задължителна. Съвсем нормално дете - без отклонения, общува съвсем нормално-тоест това, че не се е "социализирало чрез посещението на ДГ", не му е нанесло вреди и поражения
Еле пък в яслата - за каква социализация говорим там, като в тази възраст децата са още на етап всяко да си играе ДО другото дете, а не С другото дете....
Всеки е свободен да си праща когато прецени детето на ясла и градина, не се бъркам на никого, но лично аз не вярвам в мантрата "детето трябва на ходи на ДГ, за да се социализира". Ами не трябва...
Нелепо е да се твърди, че ако дете не посещава детска градина, то ще се превърне в социопат едва ли не, в асоциален индивид, неспособен да се впише в нашето мило общество. Няма такова нещо. Както казах и вчера, това дете цял живот ще е в обществото и ще се социализира. Има време, за къде е това бързане на всяка цена да го бутнем в градината, и то не за друго, а за да се социализирало...
В групата имаме детенце, което започна да идва едва в трета група, която е задължителна. Съвсем нормално дете - без отклонения, общува съвсем нормално-тоест това, че не се е "социализирало чрез посещението на ДГ", не му е нанесло вреди и поражения
Еле пък в яслата - за каква социализация говорим там, като в тази възраст децата са още на етап всяко да си играе ДО другото дете, а не С другото дете....
Всеки е свободен да си праща когато прецени детето на ясла и градина, не се бъркам на никого, но лично аз не вярвам в мантрата "детето трябва на ходи на ДГ, за да се социализира". Ами не трябва...
Тази сутрин пак си говорихме с една от майките в нашата пг в училище. И даже почнах да виждам модел. Принудени от обстоятелствата, мятаме децата в яслата. Те са малки и даже не се осъзнават. Първа група също криво-ляво се изкарва. И към 4, когато детето се осъзнае като самостоятелна личност, се почва един бунт. Ами много ясно че се бунтува срещу "милите" госпожи и.още по-"милите" дечица. Мерси за такава социализация насила. Ето сега, на 6, в малка група, по 4 часа, се социализират с кеф. Моят син даже приятел вече си има.
ОТносно самостоятелността - децата на 3 отиват в първа група вече научени и самостоятелни откъм основни хигиенни и битови навици - ходят самостоятелно до тоалетната, хранят се сами, придвиждат се, изпълняват инструкции. В този смисъл градината не е някакво критично място, на което детето ако не пребивава, ще остане ненаучено.
Това естествено не се отнася за всички деца. Не всички, посещаващи градини се научават да разчитат на себе си и не всички, останали с мама, разчитат само на нея. Все пак има силен индивидуален фактор. Но съществува такава обща тенденция.
Дори по закон задължително е предучилищното образование (образование, а не отглеждане) от трета група, а не от първа, и това е именно образователен процес, свързан с подготовка за ограмотяване. Да, в първа група си имат програма, но при едно нормално състояние на детето и семейството, всички тези неща се научават вкъщи, стига да има кой поне мъничко да обръща внимание на детето.
https://nova.bg/news/view/2017/10/10/195249/шокиращ-запис-отново-агресия-в-детска-градина-видео/?utm_source=nova&utm_medium=push&utm_campaign=onesignal
Емоционалната зрялост си настъпва естествено, а при някои възрастни дори я няма, не можеш зорлем да накараш едно дете или възрастен да узрее, все едно да дърпаш тревата зорлем да расте. Ми, няма как да стане, ако ще каквито щеш правила да сложиш, колкото и да се опитваш да го научиш на отговорност. По логиката, която представяш, би трябвало децата от социалните домове да са най-зрели емоционално, защото нямат майки, които да поемат отговорността вместо тях и да разчитат на нея, и щат-нещат, трябва да се оправят сами. А както вижда, нещата са точно обратните - децата, които нямат майки или друг възрастен, който да ги закриля и да разчитат на него, са дори със задържано емоционално развитие и зрялост. Това, което описваш като емоционална незрялост е всъщност най-естествена човешка реакция, нищо незряло не виждам.
Това, за което говориш е дресировка - ако удариш Иван, ще стоиш извън групата, докато другите деца играят. Ако говориш по време на занятие, вместо да слушаш, ставаш прав. Психолозите му казват къндишънинг - стимул-реакция, стимул-реакция. А това няма нищо общо с емоционалната зрялост. Даваш му експлицинто някакво правило и то трябва да го спазва, иначе ще последва наказание. Тук не му трябва кой знае какво разбиране, защото просто трябва да помни като мишките, че трябва да избягва определено поведение, за да не я перне токът.
Това, за което говориш е дресировка - ако удариш Иван, ще стоиш извън групата, докато другите деца играят. Ако говориш по време на занятие, вместо да слушаш, ставаш прав. Психолозите му казват къндишънинг - стимул-реакция, стимул-реакция. А това няма нищо общо с емоционалната зрялост. Даваш му експлицинто някакво правило и то трябва да го спазва, иначе ще последва наказание. Тук не му трябва кой знае какво разбиране, защото просто трябва да помни като мишките, че трябва да избягва определено поведение, за да не я перне токът.