Проблеми в детската градина

  • 13 125
  • 164
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 23 165
опитайте да го води друг, баща, баба, леля.
понякога раздялата с майката е най-трудна.
по пътя дотам му говорете за хубавите неща в градината и там не се задържайте много,колкото по-дълго е гушкането и успокояването преди да влезе толкова по-голям е рева после.
но всичко това работи ако персонала е адекватен.
ако са му се скарали че реве или са се държали грубо детето отива със страх.

# 16
  • Мнения: 1 565
Винаги съм се чудила толкова ли е трудно да успокоиш малко дете и да се адаптира з два - три дена .Какво ги правят там децата не знам .Няма ли детски психолози в градината ,който да говорят с по трудно свикващите деца. То и на голям човек още от първи ден на ново работа хората около него да се държат зле му е кофти какво остава за дете .

# 17
  • Мнения: 68 654
Това често са психологически атаки от страна на лелите в градината ,за да може да го спрете и да останат само тези деца ,който са що годе послушни и най - малко плачат . То детето е казало ,че лелята е лоша какво повече от това да получите като отговор според мен всичко е до желание от страна на персонала ,аз бих сменила градината ,но не веднага може би след две до три седмици.

Подкрепям мнението!

Симонита, говори открито с директорката. Обясни й това, което написа и тук - че на детето му е трудно, че по цял ден плаче и не може да се успокои...че се обръщаш към нея за съвет как да подходиш в тази трудна за теб и дечко ситуация. Виж я какво ще ти каже, ще я усетиш, дали има желание да помогне или не...нека влиза в групата и наблюдава как се адаптира детенце, нашата редовно я виждам да ходи по групите...

# 18
  • Мнения: 227
Здравейте!
СИнът ми е на 3 години и започнахме от 3 дни да ходим на ДГ.Първия ден всичко беше чудесно, но следващите два дни, кошмар. Детето никога не е плакало като го оставям някъде , сега плаче за мен изпада в истерии, не дава да го събличат, не иска да се храни, да спи , не иска да си сваля обувките, нито да си сваля раницата , камо ли някой да бръкне да извади нещо. Учителките казват, че плаче по цял ден и пречи на другите деца. КАжете ми какво да предприема, притеснена съм. Много крещи, неспокоен е и като че ли наплашен.
Много позната ситуация.Когато моето дете тръгна първа група,първите три дни беше весел,спокоен.После започнаха драмите както при Вас.Мнооого трудно го водихме на градинка.Говорихме с госпожите и те посъветваха по-строго(грешка).Разбрахме чак след месец на родителската среща, че станал инцидент,имало кръв.Скрили са толкова важно нещо,после го спряхме,психолог посетихме и на пролет го пуснахме отново на градина.Разберете дали има някакъв проблем там,вярвайте на детето си колкото и да послъгват на тази възраст.

# 19
  • София
  • Мнения: 974
Дъщеря ми беше на същата възраст, когато тръгна на градина за първи път. Още след ден първи , положението стана нетърпимо. Пищеше в съня си, не спираше да ни моли да не я водим там, сутрин на вратата бягаше от учителките, просто не искам да си спомням...
Оказа се, че още първия ден , когато ги сложили да спят ( до тогава всичко било наред) , тя се сетила за мама и се разплакала , а лелката и изсъскала да мълчи, защото ще я изхвърли през прозореца. После я бяха плашили , че ще я изхвърлят в кофата за боклук, че ще я затворят на тъмно да си реве сама...
Отписах я на втората седмица.
Според мен някой не се държи добре с детенцето Ви там. Разнищете ситуацията и го преместете, ако нещата не се променят.

# 20
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 018
Определено детето е наплашено. При моето имаше драма в началото, плачеше на влизане, но след това е бил спокоен, играл, ял, спал и т.н.
Три месеца по-късно едната сестра се разболя, и сложиха друга, от друга група на нейно място. Още на следващата сутрин започна да плаче, да отказва да ходи, и да казва, че "лелята не го слуша". Попитах един път, нищо не се случило, даже се опита да ми обяснява сестрата, че е стресиран вкъщи или някъде на друго място. На следващите дни , в който влезе с плач, твърдо казах на въпросната сестра да ми каже какво се е случило, каква "пакост" е направил и т.н. , защото определено не беше бит, по-скоро навикан  и нагрубен.
Измърмори, че "може и да им се скарала малко повече", докато се дракали с друго детенце за играчка.
Докато  заместваше  въпросната, малкия всяка сутрин като влизаше, просто я заобикаляше и отказваше да комуникира с нея.
Аз бих се обърнала към директорката, да си осъвременят похватите.

# 21
  • Мнения: 2 701
Защо не опитате с частна.детска градина? Там групите са по-малки и е по-спокойно.
Аз имам близнаци, които бързо свикнаха на ясла, но много боледуват. Първите една две години са кошмар.

# 22
  • Мнения: 951
Щом първият ден детенцето е било спокойно и по-късно е започнало да не иска да ходи, и аз бих потърсила причината в лелката или в някакъв инцидент в градината. Съмнявам се разговор с директорката да помогне. Тя ще си защитава служителите. Знам че ситуацията с детските градина е трудна, но детенцето е най-важно. Аз бих намерила друго място. Мойто дете на първият ден не искаше дори да влезе в градината. Но учителката му беше професионалист и знаеше как да го предразположи. Много бързо свикна и дори мрънкаше, когато имаше ваканции, защото искаше на градина. Но със строгост определено няма да заобича градината.

# 23
  • Мнения: 8 244
Според мен е абсолютно нормално първият ден да е спокойно детето а после да плаче. Първият ден децата незнаят какво точно ги очаква. Нямат представа за време. Детето отива като в детския център , но не се оказва точно така. Не играе необезпокоявано а трябва да спазва някакви правила.
Детето може да изпитва страх от изоставяне и да се чувства несигурно. Което няма нищо общо с персонала в градина.

А и авторката беше написала, че детето реагира по същият начин при едната баба , защото рядко я вижда. Явно при непознати това е неговата реакция. Необходимо е време и търпене за да премине този период. И най-вече работа от двете страни. Така, че според мен авторката си взима отпуска за няколко дни и спира детето. Опитва се в къщи да въведе същите правила като в градината и да му покаже ,че не е страшно. След няколко дни у дома пробва отново. Времето за адаптация на детето е не само отговорност на персонала на ДГ а и на родителя.

Успех.

# 24
  • Мнения: 199
Защо не опитате с частна.детска градина? Там групите са по-малки и е по-спокойно.
Аз имам близнаци, които бързо свикнаха на ясла, но много боледуват. Първите една две години са кошмар.
Не е гаранция с частната.Нашия го пуснах на частна преди държавната и въобще не се адаптира, ревеше постоянно, не можеха да го успокоят... Макар да бяха 10 деца максимално.Отписахме го.
В държавната където са 28 свикна за 10 дни.

# 25
  • Мнения: 2 701
С голямата ми дъщеря имах подобен проблем в яслата. В последствие разбрах, че ги карали да сроят на столчетата и да не мърдат цял ден. Преместих я в близката градина и се адаптира за два дена. Преди 16 г. Не беше проблем, защотонямаше деца и градините се бореха за деца, за да не им затворят групите. Сега за съжаление е много сложно. Виж дали няма възможност да смените групата или градината.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 36 605
Говорете с директорката и вижте дали няма възможност да прехвърлят детето в друга група. И според мен проблемът е в някой от персонала.

# 27
  • Мнения: 11 351
Детето не се чувства добре по някаква причина.

Кажете му, че трябва да ходи още малко докато намерите нова градина и искате да ви казва всичко което става. Ако някой му се кара или го плаши да ви казва и вие ще му се скарате. Детето трябва да се чувства защитено. Не му обяснявайте колко е добра лелката, госпожата и т.н. след като не се чувства добре. Покажете, че му вярвате, че сте с него и ще намерите решение. Вие сте МАМА, той ви има най-голямо доверие и всяка сутрин го водите в неговия ад.

Аз бих започнала да търся нова градина или група.
Нормално е да плаче до раздялата, но цял ден цялото му същество и тяло да блокира и оказва съпротива ми се вижда нездравословно и опасно за психиката.

Защитете детето си и се погрижете за комфорта му.  

# 28
  • Мнения: 46 518
Според мен е абсолютно нормално първият ден да е спокойно детето а после да плаче. Първият ден децата незнаят какво точно ги очаква...
Същото обясняваха всички около мен, но мнението ми е, че не е нормално въобще да плаче, ако е подготвено психически няколко месеца преди това, че започва нещо интересно, и ако персоналът е нормален.

За съжаление от написаното виждам, че учителките не са в час. И директорката няма да помогне. Единственото решение е местене в друга група, което не знам възможно ли е, но аз не бих си оставила детето при учители с описаните методи.

# 29
  • Мнения: 12 028
Подкрепям за местене на детето.
Дъщеря ми първо беше приета в кварталната детска градина (от втора група), но разпределена във филиал /апартамент/  в блок, където просто нямаше нормални условия. Все пак я пуснах пробно. Първият ден влезе спокойно и с желание, а си я взех пищяща и вкопчена в мен, едва я откопчих да й сменя обувките. На втория ден едва я удържах да влезе, после я чувах през два входа у нас как реве. След третия ден я спрях. Можех да си го позволя, защото бях по майчинство. След два месеца успях да я преместя в друга градина, където влезе с желание от първия ден, а на втория не си искаше да си тръгва.
Доколкото разбирам при авторката става въпрос за дете, което не се е делило за цял ден от нея и тръгва в първа група. Това допълнително усложнява ситуацията - много деца сутрин плачат. Това може допълнително да го стресира - "Какво е това ужасно място и защо мама ме оставя тук, където всички са нещастни? Защо съм наказан?", персоналът (да не се приема за оправдание) също се изнервя в една такава обстановка и ако не са съвсем адекватни...

Общи условия

Активация на акаунт