Темата ми е провокирана от една друга - за случаите, в които боят е оправдан и се визираше конкретен такъв. Кои според вас са случаите, в които е оправдан? Биете ли децата си или в редки случаи го пошляпвате? Смятате ли, че може да се мине и без това?
- Публикувана: 10 май 2006, 18:19 ч.
- Последно мнение: 19 май 2006, 10:04 ч.
За боя?!
И аз понашляпвам Ивайло, ама без това неможе според мен. Пък и понякога нервите ми са изпънати до крайност, за да имам търпението да му обяснявам по сто пъти най-малко, защо нещо нетрябва да прави. А Ивчо е много смешен, когато го напердаша веднага обръща устата, нацупва се и си ляга в креватчето. Последният случай беше, когато го помолих няколко пъти подред да си прибере играчките, а той: "Няма", накрая го напердаших /а тази дума е доста силна, всъщност лекичко го ударих!/. Той отново се нацупи, легна в креватчето си, но аз не му обръщах внимание. След малко дойде при мен, обърна лицето ми към него, усмихна ми се, целуна ме по бузата и каза: "Аз много слушам" и започна да прибира играчките си. Но понякога има инат на магаре.
Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.
Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.
Мисля, че боят и крещенето никога не са оправдани. Друг е въпросът, че и родителите са хора и им се случва да си изтърват нервите. Аз не съм удряла досега, с изключение на няколко пъти, когато я шляпнах по ръчичката, защото хвърляше на земята разни неща. Обаче тя след това започна да си удря ръцете всеки път като й се скарах и затова спрях. Оттогава не удрям, но може би едно шляпване по дупето няма да й се размине някой ден. По лицето никога обаче! Не бих си позволила. 
... крещенето се случва при нас. А после ме е срам от комшиите
и аз съм така,не удрям обаче как крещя не е истина...
все си спомням майка ми (лека и пръст) като ми казваше относно мойто викане към племенницата ми" недей така бе мила,представи си как и изглеждаш като великан в очите с толкова лошо да крещиш..."..... и така са ми се забили тези думи в главата,ама на крещя
и те са си прави хората че от безсилие го правя....ама те вече не само че са се качили на главата ми ами и танцуват...
За мен няма удряне и пошляпване.Колкото и да са леки и двете са достатъчно унизителни за дете, което не може да се защити.Дете, което е наказвано физически расте без самочувствие, неуверено, плахо.Някой след години стават агресивни при съвсем лек дразнител.
Може да съм крайна,но децата не са виновни за слабите нерви на родителите си.Ако не харесам как някоя от вас си е лакирала ноктите или се почесва видимо там,където според мен не трябва и я " плясна " лекичко през ръцете, как ще се почувствате?...А детската психика е още по-крехка от вашата....
Не приемам насилието като метод за решаване на проблем с дете.То трябва да се чувства обичано и сигурно,когато мама и татко са наблизо.Не да се чуди как да ги излъже след време,за да си спести физическата болка.Контролирането на детското поведение става само с търпение и внимание ( уви,нас няма кой да ни набие, когато не се справяме добре като родители).
И аз понашляпвам Ивайло, ама без това неможе според мен. Пък и понякога нервите ми са изпънати до крайност, за да имам търпението да му обяснявам по сто пъти най-малко, защо нещо нетрябва да прави. А Ивчо е много смешен, когато го напердаша веднага обръща устата, нацупва се и си ляга в креватчето. Последният случай беше, когато го помолих няколко пъти подред да си прибере играчките, а той: "Няма", накрая го напердаших /а тази дума е доста силна, всъщност лекичко го ударих!/. Той отново се нацупи, легна в креватчето си, но аз не му обръщах внимание. След малко дойде при мен, обърна лицето ми към него, усмихна ми се, целуна ме по бузата и каза: "Аз много слушам" и започна да прибира играчките си. Но понякога има инат на магаре.
Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.
Така че, лекото потупване или удряне според мен върши работа. Въпреки, че при нас и по-строгия поглед също върши работа.
За мен няма удряне и пошляпване.Колкото и да са леки и двете са достатъчно унизителни за дете, което не може да се защити.Дете, което е наказвано физически расте без самочувствие, неуверено, плахо.Някой след години стават агресивни при съвсем лек дразнител.
Може да съм крайна,но децата не са виновни за слабите нерви на родителите си.Ако не харесам как някоя от вас си е лакирала ноктите или се почесва видимо там,където според мен не трябва и я " плясна " лекичко през ръцете, как ще се почувствате?...А детската психика е още по-крехка от вашата....
Не приемам насилието като метод за решаване на проблем с дете.То трябва да се чувства обичано и сигурно,когато мама и татко са наблизо.Не да се чуди как да ги излъже след време,за да си спести физическата болка.Контролирането на детското поведение става само с търпение и внимание ( уви,нас няма кой да ни набие, когато не се справяме добре като родители).
има един момент когато много помага: дете, което силнооооооооо реве и не може даже да те чуе. и така 10 - 20 минути може ...
щляпваш леко, то се сепва, гушкаш и обясняваш и туто финито.
Не е хубаво нещо шляпането, но понякога е по-малкото зло и ако детето знае, че го обичат и се чувства така през цялото останало време, психиката е ОК.
Но не съм привърженик на метода!
щляпваш леко, то се сепва, гушкаш и обясняваш и туто финито.
Не е хубаво нещо шляпането, но понякога е по-малкото зло и ако детето знае, че го обичат и се чувства така през цялото останало време, психиката е ОК.
Но не съм привърженик на метода!
Когато стана на година и няколко месеца няколко пъти я шляпнах леко, след като известно време обяснявах със сериозен и спокоен тон. След това четох, четох и реших, че няма да го правя повече.
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
Леееко го пошляпвам от време на време 
Сигурна съм, че може и без бой, аз лично през живота си не съм била удряна от майка ми или баща ми, но може би времената са били различни, някак си по-спокойни...днес с този стрес...знам ли??!! 
Според мен има случай в които е позволено пошляпването, но бой - в никакъв случай!
Сигурна съм, че може и без бой, аз лично през живота си не съм била удряна от майка ми или баща ми, но може би времената са били различни, някак си по-спокойни...днес с този стрес...знам ли??!! Според мен има случай в които е позволено пошляпването, но бой - в никакъв случай! 
И аз крещя като истеричка понякога. За мен и пошляпването е бой, защото после се чувствам като болна - все едно съм я пребила. Случвало ми се е да шляпна Калина по ръчичката или памперса. Мен никога не са ме били и може би точно затова се чувствам така ужасно после. Виж, свекърва ми с гордост разказва как е спуквала от бой мъжа ми като малък...Той т,ва да я шляпне Калина го няма за нищо. Карали сме се жестоко за това, но явно има значение дали един родител е бил бит като дете и това как той ще възпитава! И макар че е бил здраво тупарен, мъжът ми е най-увереният и последователен човек, когото познавам, в никакъв случай не му липсва самочувствие - понякога чак му се чудя!
Темата ми е провокирана от една друга - за случаите, в които боят е оправдан и се визираше конкретен такъв. Кои според вас са случаите, в които е оправдан? Биете ли децата си или в редки случаи го пошляпвате? Смятате ли, че може да се мине и без това?
Няма случай, в който боят е оправдан. Личността трябва да се уважава, особено детската.
Много от проблемите ма възрастните идват от това, че техните родители са ги били. Насилието, възпитава насилие.
По темата може много да се разсъждава. Има други начини децата да разберат какво им говорим.
Ако намерите една книжка "Изкуството да възпитаваш", на д-р Джеймс Добсън, прочетете я. Много е полезна
Там има различни случки с дечица и родители и различни начини, по които да се справим в определена ситуация.
Не бийте децата!!!
kartinka ,
за теб и за всички, които мислят така. За мен няма удряне и пошляпване.Колкото и да са леки и двете са достатъчно унизителни за дете, което не може да се защити.Дете, което е наказвано физически расте без самочувствие, неуверено, плахо.Някой след години стават агресивни при съвсем лек дразнител.
Може да съм крайна,но децата не са виновни за слабите нерви на родителите си.Ако не харесам как някоя от вас си е лакирала ноктите или се почесва видимо там,където според мен не трябва и я " плясна " лекичко през ръцете, как ще се почувствате?...А детската психика е още по-крехка от вашата....
Не приемам насилието като метод за решаване на проблем с дете.То трябва да се чувства обичано и сигурно,когато мама и татко са наблизо.Не да се чуди как да ги излъже след време,за да си спести физическата болка.Контролирането на детското поведение става само с търпение и внимание ( уви,нас няма кой да ни набие, когато не се справяме добре като родители).
Напълно съм съгласна с написаното !
Аз все си спомням думите на стара майка, лека й пръст : "Умният човек разбира от поглед, глупавият от думи, а животното от бой !" . Аз дори и кучетата си възпитавам с думи и ласки ! Естествено, че понякога нервите ми не издържат и повишавам тон, но после се извинявам, защото се чуствам виновна !
може без бой, да. Вече 3 г, поне, може....
Пробвах веджъх пляскане по панталона насред улицата, когато Ида (2г.) хукна към колите - не бях изнервена, нито ситуацията беше неовладяема, по-скоро исках да пробвам Ида как ще реагира - ами, кошмар. Въобще вече беше забравила за какво съм я пляснала, в очите и остана само обида и уплах. Повече не съм си правила експерименти, никога. И още съжалявам за "пробата".
Пробвах веджъх пляскане по панталона насред улицата, когато Ида (2г.) хукна към колите - не бях изнервена, нито ситуацията беше неовладяема, по-скоро исках да пробвам Ида как ще реагира - ами, кошмар. Въобще вече беше забравила за какво съм я пляснала, в очите и остана само обида и уплах. Повече не съм си правила експерименти, никога. И още съжалявам за "пробата".
Смятам,че има случаи в които боят е необходимо зло(пласване, не пребиване)!
... 
Няма смисъл от бой и го знам със сигурност, но... от време на време не ми издържат нервите и шляпвам по дупето(основно щерката, тя винаги е била много непослушна и палава). Напоследък само се карам, че тя е голяма и като стане нещо се обръща и започва да нарежда като циганка "За това ли си ме родила, да ме биеш". На мен съответно една огромна буца ми застава на гърлото и съжалявам хиляди пъти за собственото си неконтролируемо поведение.
Един единствен път съм хляпнала малкият по дупето и той се обърна и съвсем искрено учуден ме попита "Защо бие?". Направо ми идеше да се гръмна - той въобще не осъзнава за какво съм го шляпнала, така че си е направо безсмислено.
Баба ми има една хубава приказка - "ако днес го удариш веднъж, утре трябва два пъти, други ден да го пребиеш и в крайна сметка то ще свикне и няма да има никаква полза. А ти не искаш да си прибиваш детето , нали!"
Един единствен път съм хляпнала малкият по дупето и той се обърна и съвсем искрено учуден ме попита "Защо бие?". Направо ми идеше да се гръмна - той въобще не осъзнава за какво съм го шляпнала, така че си е направо безсмислено.
Баба ми има една хубава приказка - "ако днес го удариш веднъж, утре трябва два пъти, други ден да го пребиеш и в крайна сметка то ще свикне и няма да има никаква полза. А ти не искаш да си прибиваш детето , нали!"
Аха, и крещенето се случва при нас. А после ме е срам от комшиите
Същата картинка съм и аз.
И пошляпвам и крещя. Лелееее, как крещя - ами то за да ме чуят трябва да ги надвикам. За боя - гледам да избягвам, но понякога просто няма как... То човек търпи, търпи... 
Голямата вече все по рядко я удрям, щото стана много чуствителна напоследък, а и вече е голям човек и се опитвам да се разбираме с думи. Докато с малкия - няма оправия, има случай в които просто трябва да го плеснеш, за да разбере че прави нещо нередно.
За боя - гледам да избягвам, но понякога просто няма как... То човек търпи, търпи... Голямата вече все по рядко я удрям, щото стана много чуствителна напоследък, а и вече е голям човек и се опитвам да се разбираме с думи. Докато с малкия - няма оправия, има случай в които просто трябва да го плеснеш, за да разбере че прави нещо нередно.
Основно викам, но ми се е случвало и да я перна по дупето. При това не като малка, а напоследък. Докато беше малка строгият поглед и привидното ми сърдене хващаше "дикиш". Сега, обаче, тъй като сме в период на самоутвърждаване, има моменти, в които традиционните методи вече не действат и за "приземяване" се налага и да я перна.
Не се случва често, но ми се е случвало все пак.
Не се случва често, но ми се е случвало все пак.
Мисля, че няма оправдан бой и крещене и че наистина тези прояви са израз на родителска безпомощност. Аз също съм от крещящите и "пошляпващите" по памперса и ръчичките, даже отворих тема за това преди време и много момичета отговориха, че също го правят. Не е оправдано, но отвреме-навреме ми се струва неизбежно. Като дете не са ме удряли /само веднъж-дваж/ , а аз не искам да съм по-лош родител, отколкото са били към мен. Нали трябва да сме по-добри родители от нашите родители, и въобще, по-добри хора, а при мен не се получава. Мисля, че човек не трябва да спира да се опитва да постигне по-добър самоконтрол и трябва да вярва, че е възможно без бой и крясъци.
Не бия и не крещя.
Всъщност понякога като си играем я бия на шега по дупето като я сложа на коленете си и тя се залива от смях.
Въпреки, че съм върл противник на боя го смятам за оправдан в кризисни моменти - ако се затича към улицата, ако изчезне в магазин...ей такива супер опасни неща. Мисля, че от изживения ужас тогава бих я набила без капка угризение.
За сега като затвърдя тона и вдигна пръст Дариа усеща, че е на близо да границата ми на търпение. Понякога обаче това не я спира
, а тъй като през повечето време се опитвам да разбера защо прави или не прави това и онова и да й вляза в положението, понякога просто е забравила какво значи размахания ми пръст
Аааааа - аз съм и против наказанията - поне в ранна възраст.
Всъщност понякога като си играем я бия на шега по дупето като я сложа на коленете си и тя се залива от смях.
Въпреки, че съм върл противник на боя го смятам за оправдан в кризисни моменти - ако се затича към улицата, ако изчезне в магазин...ей такива супер опасни неща. Мисля, че от изживения ужас тогава бих я набила без капка угризение.
За сега като затвърдя тона и вдигна пръст Дариа усеща, че е на близо да границата ми на търпение. Понякога обаче това не я спира
, а тъй като през повечето време се опитвам да разбера защо прави или не прави това и онова и да й вляза в положението, понякога просто е забравила какво значи размахания ми пръст Аааааа - аз съм и против наказанията - поне в ранна възраст.
Много ми е интересно как биха реагирали мамите, които казват че не удрят децата си и не крещат в някоя от следните ситуации: когато напр. детето упорито разлива сок по пода и тъпче с краката по мокрото, след което се качва с намазаните със сок пантофи на спалнята и започва да скача по нея - и продължава да прави това дори след като няколко пъти си обяснил, че така не бива. Или когато захапе сестра си /респ. брат си/ по крака почти до кръв и направи огромна синина, или когато посегне с молива към очите на друго дете, или когато се изпикае на леглото или... нещо друго в този дух. Интересно ми е и тогава ли им говорите с по твърд тон и има ли ефект това върху тях?
Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.
Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.
Преди време съм била. От много отдавна - не и не мисля, че някого ще го направя - детето ми вече е достатъчно голямо, за да се разберем "човешки". Но Gercho е напълно права. Както и при всяко нещо, боят има две страни - едната, която си го "проси" и друга - която го "поднася". Никога не съм посягала преди да направя н на брой забележки и поне три пъти да предупредя, че ще бия. И знаете ли, след боя Цветелинка се успокояваше и усмиряваше. Колкото и абсурдно да звучи, все едно е имала нужда точно от това.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.
Гери, чакай аз да ти кажа какво правя в такива екстремни ситуации
Прилагам насилие под различна форма. Разспива сока на пода и тъпче с крака? - Вадя я от локвата, свалям пантофите или чорапите, мия я, а след това и пода... До колкото познавам Дариа тя през цялото време ще пищи, ще се гърчи и/или ще се опитва да ме охапе... Не се давам, върва си по задачите и се правя, че изобщо не я чувам че пищи. Дариа хапе само мен, баща си и баба си... поне се опитва. Първо се пазя, а ако ме захапе я дърпам за косата докато пусне.
Това с обяснението, че не бива съм забелязала, че изобщо не действа. Класика вкъщи е желанието на Дариа да се качи на масата в хола /висока 20-тина см./ и стъклена. В момента, в който сложи коляно аз казвам "Не!", тя спира, оглежда се, ослушва се и пак вдига коляно... На 5-тото "Не!" - Ставам и я отдръпвам от масата... Като стана 2-3-до 4 пъти, тя се отказва. След около месец-два на ново.
Прилагам насилие под различна форма. Разспива сока на пода и тъпче с крака? - Вадя я от локвата, свалям пантофите или чорапите, мия я, а след това и пода... До колкото познавам Дариа тя през цялото време ще пищи, ще се гърчи и/или ще се опитва да ме охапе... Не се давам, върва си по задачите и се правя, че изобщо не я чувам че пищи. Дариа хапе само мен, баща си и баба си... поне се опитва. Първо се пазя, а ако ме захапе я дърпам за косата докато пусне.
Това с обяснението, че не бива съм забелязала, че изобщо не действа. Класика вкъщи е желанието на Дариа да се качи на масата в хола /висока 20-тина см./ и стъклена. В момента, в който сложи коляно аз казвам "Не!", тя спира, оглежда се, ослушва се и пак вдига коляно... На 5-тото "Не!" - Ставам и я отдръпвам от масата... Като стана 2-3-до 4 пъти, тя се отказва. След около месец-два на ново.
Както и при всяко нещо, боят има две страни - едната, която си го "проси" и друга - която го "поднася". Никога не съм посягала преди да направя н на брой забележки и поне три пъти да предупредя, че ще бия. И знаете ли, след боя Цветелинка се успокояваше и усмиряваше. Колкото и абсурдно да звучи, все едно е имала нужда точно от това.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.
А пляскам през устата, когато аз за пореден път съм направила забележка за нещо и тя за капак ми се оплези!!!
Мда, много е хубаво това да няма дори пошяпване, ама не винаги се получава...от дете, до дете има огромна разлика. При нас просто не се получава само с обяснения, с дурпане от мястото, ъдето прави белята или с отвличане на вниманието. Прави същото нещо, което една мама беше обяснила по-горе, качва се върху масата, която си е висока, става права и започва да се клати. Вероятността да падне е около 100%. Сваляме от там поне 4-5 пъти, накрая след много писъци, ревове и бъскане се налага да я шлапна, за да спре да се катери. Това е един пример от многобройните. Последно я плаяснах по ръката, защото много упоито се мъчеше да извади очите на едно дете, което си стоеше кротко в количката. преди това обяснявах, дърпах и ръката, ама като не разбира? Какво, да я оставя да му извади очите ли?
Много ми е интересно как биха реагирали мамите, които казват че не удрят децата си и не крещат в някоя от следните ситуации: когато напр. детето упорито разлива сок по пода и тъпче с краката по мокрото, след което се качва с намазаните със сок пантофи на спалнята и започва да скача по нея - и продължава да прави това дори след като няколко пъти си обяснил, че така не бива. Или когато захапе сестра си /респ. брат си/ по крака почти до кръв и направи огромна синина, или когато посегне с молива към очите на друго дете, или когато се изпикае на леглото или... нещо друго в този дух. Интересно ми е и тогава ли им говорите с по твърд тон и има ли ефект това върху тях?
Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.
Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.
Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.
Пример-вземи един парцал и покажи на детето как да почисти изцапаното от сока.Дай му да опита само да почисти.Вземи изцапаните пантофки,дай едната на детето и му покажи как да я измие и го поощри,че се справя добре.Кажи на детето,че вече е голямо и може да помага на мама, когато тя има работа.И че не можеш да чистиш непрекъснато,защото имаш да вършиш още много неща,а ако не го направиш сока ще лепне по пантофките и постелката на спалнята няма да е чиста, когато искате да се повъргаляте заедно по спалнята.Детенцето ще усети доверието ти,любовта ти и този начин на отношение,може и не веднага, но лека-полека ще го научи да уважава твоя труд за чистотата на дома.И ще се опитва да пази чисто,за да получи похвала-децата имат нужда от поощрение много повече, отколкото възрастните от високи заплати.
Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.
А, не
пошляпването ми отнема 1 - 2 минути, а след това не успокоявам /това би било явно противоречие/. Та процедурата е много кратка и удобна за мен. Но пак казвам, че това беше период преди време. Сега чудесно се справям само с думи. Има и един такъв момент. Децата понякога обичат да правят на пук и да изпробват до къде се простират границите на родителското търпение. И тогава обяснения и поощрения не вършат работа.
Мда, много е хубаво това да няма дори пошяпване, ама не винаги се получава...от дете, до дете има огромна разлика. При нас просто не се получава само с обяснения, с дурпане от мястото, ъдето прави белята или с отвличане на вниманието. Прави същото нещо, което една мама беше обяснила по-горе, качва се върху масата, която си е висока, става права и започва да се клати. Вероятността да падне е около 100%. Сваляме от там поне 4-5 пъти, накрая след много писъци, ревове и бъскане се налага да я шлапна, за да спре да се катери. Това е един пример от многобройните. Последно я плаяснах по ръката, защото много упоито се мъчеше да извади очите на едно дете, което си стоеше кротко в количката. преди това обяснявах, дърпах и ръката, ама като не разбира? Какво, да я оставя да му извади очите ли?
От дете до дете има голяма разлика, и само на когото е на главата може да разбере.Аз също съм пощлапвала моя син по дупето и ръцете в краен случай ,когато видя че нищо друго не помага.Обяснения,обяснения,но не винаги имат резултат.Въпреки че в момента и от пошляпването не се впечатлява вече.Сега го наказвам в неговата стая или го лишавам от нещо любимо.Мисля,че това дава по-добър резултат/е не винаги -то инато,инато......../
Но какво да се прави да са ни живи и здрави децата и НЕРВИТЕ!!!!!
Разбира се, че зависи и от детето.
Имам приятелка, която никога не си е удряла детето. ОБАЧЕ детето е толкова послушно, че то и да искаш няма за какво да се скараш.
Иди там - отива, не прави това-спира, не пипай това- не пипа, яж-яде, не яж-не яде и т.н.
А онзи ден като ходихме да пазаруваме в ХИТ сигурно милион пъти съм повторила "Креми, не тичай ще събориш нещо" ама да не мислите, че някой ме е чул. Е, сигурно охраната, но не и Креми.
Не съм я била( ако някой това си помисли, защото за такова нещо е глупаво дори да се говори за бой), просто исках да дам пример за това как е лесно да избегнеш боя с някои деца, а с други е доста труууудно, просто защото не слушат какво им се говори.
Имам приятелка, която никога не си е удряла детето. ОБАЧЕ детето е толкова послушно, че то и да искаш няма за какво да се скараш.
Иди там - отива, не прави това-спира, не пипай това- не пипа, яж-яде, не яж-не яде и т.н.
А онзи ден като ходихме да пазаруваме в ХИТ сигурно милион пъти съм повторила "Креми, не тичай ще събориш нещо" ама да не мислите, че някой ме е чул. Е, сигурно охраната, но не и Креми.
Не съм я била( ако някой това си помисли, защото за такова нещо е глупаво дори да се говори за бой), просто исках да дам пример за това как е лесно да избегнеш боя с някои деца, а с други е доста труууудно, просто защото не слушат какво им се говори.
Разбира се, че зависи и от детето.
Имам приятелка, която никога не си е удряла детето. ОБАЧЕ детето е толкова послушно, че то и да искаш няма за какво да се скараш.
Иди там - отива, не прави това-спира, не пипай това- не пипа, яж-яде, не яж-не яде и т.н.
И аз имам една такава позната .Детето е на 6г и до ден днещен дали му се е скарала 2-3 пъти .Седи си и си рисува цял ден или си се занимава там с нещо си .
Е немога да кажа същото и за мойта щерка тя е страшна лудетина и прави много бели и се е стигало някой път до бой , но и аз гледам това да е крайна мярка .Вече е по голяма и все по лесно се разбираме само с думи и обяснения . Пак се случва да викам но не е като преди . А пък и да разлее нещо на пода никога не се карам дори и нарочно да го е направила , само и давам един парцал и го почистваме заедно както е казала kartinka по горе.
Имам приятелка, която никога не си е удряла детето. ОБАЧЕ детето е толкова послушно, че то и да искаш няма за какво да се скараш.
Иди там - отива, не прави това-спира, не пипай това- не пипа, яж-яде, не яж-не яде и т.н.
И аз имам една такава позната .Детето е на 6г и до ден днещен дали му се е скарала 2-3 пъти .Седи си и си рисува цял ден или си се занимава там с нещо си .
Е немога да кажа същото и за мойта щерка
тя е страшна лудетина и прави много бели и се е стигало някой път до бой , но и аз гледам това да е крайна мярка .Вече е по голяма и все по лесно се разбираме само с думи и обяснения . Пак се случва да викам но не е като преди . А пък и да разлее нещо на пода никога не се карам дори и нарочно да го е направила , само и давам един парцал и го почистваме заедно както е казала kartinka по горе.Пример-вземи един парцал и покажи на детето как да почисти изцапаното от сока
МНОГО добро предложение.
Аз го открих след като се изморих да повтярям, че трябва да се внимава.
Сега сме на системата "като изцапаш - чистиш" и някак си вниманието рязко се повиши, а рисуването по стените и пода спря съвсем:)))))))
Пример-вземи един парцал и покажи на детето как да почисти изцапаното от сока
МНОГО добро предложение.
Аз го открих след като се изморих да повтярям, че трябва да се внимава.
Сега сме на системата "като изцапаш - чистиш" и някак си вниманието рязко се повиши, а рисуването по стените и пода спря съвсем:)))))))
А какво ще направиш като пльосне парцала в локвата сок и отново започне да джапа и цялата процедура с качването върху леглото- отново?
Заявявам безапелационно, че ако това нещо не се почисти, повече сок няма да получи, а като бонус ще си иде в стаята до второ нареждане, което може да се забави доста.
След 15 мин макс се чуват тихи стъпки в коридора и локвата е забърсана криво-ляво:)
Напоследък прилагам тактика "империята отвръща на удара".
Когато се прави, че не ме чува - преставам и аз да чувам и забелязвам каквото и да било, дори да ми се катери на главата.
Работи....
Една от любимите ми случки с е бащата на мъжът ми. Подарил му камионче някакво, но детето се разплакало за някаква бащина вещ. Таткото сключил сделка - размяна, след което скочил върху камиончето...щото нали си е негово и може да си прави каквото си иска с него.
Е..не е имало повече разправии на тема мое-твое:)
След 15 мин макс се чуват тихи стъпки в коридора и локвата е забърсана криво-ляво:)
Напоследък прилагам тактика "империята отвръща на удара".
Когато се прави, че не ме чува - преставам и аз да чувам и забелязвам каквото и да било, дори да ми се катери на главата.
Работи....
Една от любимите ми случки с е бащата на мъжът ми. Подарил му камионче някакво, но детето се разплакало за някаква бащина вещ. Таткото сключил сделка - размяна, след което скочил върху камиончето...щото нали си е негово и може да си прави каквото си иска с него.
Е..не е имало повече разправии на тема мое-твое:)
Заявявам безапелационно, че ако това нещо не се почисти, повече сок няма да получи, а като бонус ще си иде в стаята до второ нареждане, което може да се забави доста.
Любим отговор на всяко мое предупреждение и заплаха /вкл. и за бой/ И КАКВО ОТ ТОВА?!
"ДОБРЕ НЯМА ДА ГО ЯМ /ИЛИ ПИЯ/"
Номера е ти да не му го даваш, когато пак го поиска.
.....всяка тактика си има провали обаче:)
След пследната ми заплаха, че "прибери си играчките, да не ти ги прибера аз утре в мазето"...единственият коментар на другия ден беше "я, то така без играчки как ми харесва..."
Вече две седмици чакам да и стане мъчно за тях..напразно., ама поне е подредено:)))))
подпирам отвън вратата, докато тя блъска отвътре
Любим отговор на всяко мое предупреждение и заплаха /вкл. и за бой/ И КАКВО ОТ ТОВА?!
Любим отговор на всяко мое предупреждение и заплаха /вкл. и за бой/ И КАКВО ОТ ТОВА?!
Да....да....знам, знам:)
Просто държа вратата здраво:))))))))))))))
То всяко геведзе с номера си.
При Елина моето мълчание е последният ми коз!:)
Заявявам безапелационно, че ако това нещо не се почисти, повече сок няма да получи...
...а като бонус ще си иде в стаята до второ нареждане, което може да се забави доста.
Това е при моите деца. Добре, че не са много често в такова настроение, но се случва. И потупването върши чудеса понякога. Само гледам да е в краен случай.
Хъм... чета на всеки методите и как при един това вършело работа, при друг не и си мисля следното:
Не само децата са различни, но родителите също са различни. Не може да се дава съвет на парче. Взаимоотношенията възрастен-дете са различни винаги. Дори и в семейството. Иначе как така аз като кажа нещо - Дариа ме чува, а майка ми като каже - нищо. Или как знае, че като не стане на нейното при баща й е достатъчно да ревне театрално, при баба си да я гушне, а при мен една сърдене /с обръщане на гръб/ върши чудеса.
Та така - за моето дете това да размахам пръст да гледам и говоря строго е също толкова ужасно, колкото за друго би било да му се крещи, а за трето да го ударят. Нещата зависят най-вече от възрастния. Аз не смятам за нужно не само да удрям, но и да крещя, наказвам или да се карам дори когато Дариа се тръшне в цял ръст насред ЦУМ и се търкаля в краката на хората... за майка ми това би било голям срам и тя без всякакви задръжки би я занесла на спокойно място и раздала правосъдие в най-чист вид Разни хора разни разбирания, разни методи, различен праг на търпение и поносимост...
Не само децата са различни, но родителите също са различни. Не може да се дава съвет на парче. Взаимоотношенията възрастен-дете са различни винаги. Дори и в семейството. Иначе как така аз като кажа нещо - Дариа ме чува, а майка ми като каже - нищо. Или как знае, че като не стане на нейното при баща й е достатъчно да ревне театрално, при баба си да я гушне, а при мен една сърдене /с обръщане на гръб/ върши чудеса.
Та така - за моето дете това да размахам пръст да гледам и говоря строго е също толкова ужасно, колкото за друго би било да му се крещи, а за трето да го ударят. Нещата зависят най-вече от възрастния. Аз не смятам за нужно не само да удрям, но и да крещя, наказвам или да се карам дори когато Дариа се тръшне в цял ръст насред ЦУМ и се търкаля в краката на хората... за майка ми това би било голям срам и тя без всякакви задръжки би я занесла на спокойно място и раздала правосъдие в най-чист вид
Разни хора разни разбирания, разни методи, различен праг на търпение и поносимост...
ОХ...това с реването ми е познато.
Интересното е обаче (поне при Елина), че когато се дере за нещо такова и аз не и обърна внимание и не отворя вратата, след малко тя се е заиграла с нещо, а след 15-20 мин вече всичко е мирно и тихо.
В началото не смеех така да я оставям, защото като бебе беше повръщала от рев. Започнах да го правя, когато се уверих, че ме действа за да си получи нейното.
Но в някои случаи нищо не помага:(
Ей на...преборих се да си ляга по-рано и какво от това...лежи в леглото ококорена и като я питаме защо не спи - "ми, защото не искам"...няма какво да и кажем. Просто сутрин се зареждам с много нерви, един кат шеги и закачки за отвличане на фниманието и надежда, че тази сутрин няма да и се спи толкова много.
По едно време бях въвела една система с едни феи, които носеха подаръци за заслуги, но и това вече не е интересно. Сега интересното е сутрин да си играе на компа преди градина, но и това ще трае седмица най-много.
После - не знам:) Ще измислим нещо друго:)))))))
Абе не ни е скучно, това поне е сигурно!:)
Аз ги приемам малко като предизвикателство тези неща. Засега успявам да я забаламосам успешно...но както знаем ученика надминава майстора си един ден
Isa - така е. Децата ни наблюдават, МИСЛЯТ и помнят. Това не трябва да забравяме. Много са изобретателни зверчетата...
Интересното е обаче (поне при Елина), че когато се дере за нещо такова и аз не и обърна внимание и не отворя вратата, след малко тя се е заиграла с нещо, а след 15-20 мин вече всичко е мирно и тихо.
В началото не смеех така да я оставям, защото като бебе беше повръщала от рев. Започнах да го правя, когато се уверих, че ме действа за да си получи нейното.
Но в някои случаи нищо не помага:(
Ей на...преборих се да си ляга по-рано и какво от това...лежи в леглото ококорена и като я питаме защо не спи - "ми, защото не искам"...няма какво да и кажем. Просто сутрин се зареждам с много нерви, един кат шеги и закачки за отвличане на фниманието и надежда, че тази сутрин няма да и се спи толкова много.
По едно време бях въвела една система с едни феи, които носеха подаръци за заслуги, но и това вече не е интересно. Сега интересното е сутрин да си играе на компа преди градина, но и това ще трае седмица най-много.
После - не знам:) Ще измислим нещо друго:)))))))
Абе не ни е скучно, това поне е сигурно!:)
Аз ги приемам малко като предизвикателство тези неща. Засега успявам да я забаламосам успешно...но както знаем ученика надминава майстора си един ден
Isa - така е. Децата ни наблюдават, МИСЛЯТ и помнят. Това не трябва да забравяме. Много са изобретателни зверчетата...
При Елина моето мълчание е последният ми коз!:)
Че няма нищо хубаво в боя няма, ама как бихте реагирали когато детето е вече поотраснало и съвсем съзнателно решава да види докъде може да стигне вашето търпение и просто експериментира какво може да последва ако не изпълни вашата воля. Имайте предвид че на малкото дете белите са малки- да разлее, да падне и да се удари лошо, а по-голямото дете/ 6-7год./ е истински творец /да се покатери на високо дърво и да виси от последния клон с ъс 90% риск клона да се счупи/, да пресече изненадващо улицата, да счупи прозореца с топка и други. Става въпрос за умишлени бели с цал изследване на възможните последствия. Въпреки че се въздържм да прилагам каквото и да е физическо насилие, детето нито някога е удряно, нито е обиждано дори и расте наистина много весело и позитивно -настроено дете, просто понякога решава да прави такива експерименти и аз вече взех да мисля че грешим с това че не сме го пошляпвали отвреме на време. И неминуемо в такива ситуации се стига до повишаване на тон поне.
Много ми е интересно как биха реагирали мамите, които казват че не удрят децата си и не крещат в някоя от следните ситуации: когато напр. детето упорито разлива сок по пода и тъпче с краката по мокрото, след което се качва с намазаните със сок пантофи на спалнята и започва да скача по нея ....
Никога не съм посягала на детето си; обяснявам докато ми излязат пришки, ако продължава да не възприема, просто я остранявам от ситуацията, която ме дразни или я застрашава:
- вземам сока, избърсвам пода
- отвличам вниманието й - предлагам да почетем, да гледаме анимация или да слушаме песни на компютъра;
- предлагам разходка
- предлагам вкусно изкушение.
Все нещо ще проработи и тя ще престане да прави поредната "беля".
Мъжът ми е още по-либерте; на него вече Валентина и на главата му се качва
- в буквален и преносен смисъл.Детето ми расте усмихнато и весело
, и естествено обича да не слуша какво му говорят възрастните.
май е въпрос на нерви - майчини, татьови и т.н. Дано да са ни здрави и държаливи, че често на честна дума се държат!
децата пробват и на принципа проба - грешка решават с кой гледач докъде могат да стигнат.
Ако политиката на всички въвлечени в гледането е единна, резултът често е най-добър - най-кротко дете.
Ама де трезва мисъл и здрави нерви като ти се мрънка и тръшка детето цял ден
Моят човек се опита да се тръшка посред зима - по очи на цимент и сняг. Като видя, че му предлагам да дойде и полека си тръгвам съжали за опита. Наложи се да го помоля за помощ в носенето на торбата, та да не е унизен /мъжко достойнство на малка възраст:)/ за да си тръгнем бързо. Ако го бях набила най-малкото щеше да се дере и да го нося или да изкараме половината нощ там.
Но ако това ви се вижда малко - научих за 7мес. дете кащляшо нарочно за да дойде мама! Страшно изобретателни са!!!
децата пробват и на принципа проба - грешка решават с кой гледач докъде могат да стигнат.
Ако политиката на всички въвлечени в гледането е единна, резултът често е най-добър - най-кротко дете.
Ама де трезва мисъл и здрави нерви като ти се мрънка и тръшка детето цял ден
Моят човек се опита да се тръшка посред зима - по очи на цимент и сняг. Като видя, че му предлагам да дойде и полека си тръгвам съжали за опита. Наложи се да го помоля за помощ в носенето на торбата, та да не е унизен /мъжко достойнство на малка възраст:)/ за да си тръгнем бързо. Ако го бях набила най-малкото щеше да се дере и да го нося или да изкараме половината нощ там.
Но ако това ви се вижда малко - научих за 7мес. дете кащляшо нарочно за да дойде мама! Страшно изобретателни са!!!
Помислих, че питането е за боя за рисуване...
Детенце е на 2 и малко повече от половина.
Общо взето добро и разбрано, но и аз се случва да кресна- макар, че това е поражение, изпуснеш ли си нервите - детето е спечелило битката. Старая се да си разговаряме, слуша много когато аз уж съм Бобърка/ от Франклин/.
Первала съм я през дупе, през ръчички, но след сериозни разговори с таткото - Обещавам вече да не се повтаря. Има, винаги има друг начин, сега чета, и оттук черпя информация, и от възрастова психология.
Все ще се научим да сме добри родители.
Успех на всички, така е като децата не идват с инструкции за отглеждането.
Детенце е на 2 и малко повече от половина.
Общо взето добро и разбрано, но и аз се случва да кресна- макар, че това е поражение, изпуснеш ли си нервите - детето е спечелило битката. Старая се да си разговаряме, слуша много когато аз уж съм Бобърка/ от Франклин/.
Первала съм я през дупе, през ръчички, но след сериозни разговори с таткото - Обещавам вече да не се повтаря. Има, винаги има друг начин, сега чета, и оттук черпя информация, и от възрастова психология.
Все ще се научим да сме добри родители.
Успех на всички, така е като децата не идват с инструкции за отглеждането.
така е като децата не идват с инструкции за отглеждането.
Хаха, това ми хареса
Аз съм много против боя/удрянето, но ми се случва и аз да се изтърва и да го перна, баща му също, но смея да твърдя, че детето ми не е бито дете
Друг е въпроса, че тези методи не са никак възпитателни и са крайно неприятни за самото дете, даже унизителни. Аз самата имам много лоши спомени от малкото пъти когато съм била удряна като малка и не смятам, че това е нещо, което трябва да се заложи във възпитанието на едно дете
Тази вечер хем се карах, крещях, хем и нашамарих здраво, на всичкото отгоре изгоних и наказах Дияна в стаята. Сигур съм лоша мама.
Накратко:
Седи Дияна тихо и кротко на нашето легло. Не я виждам, но я чувам да шумоли нещо. Профучава покрай мен с празна пластмасова часа, и ми замириса на бебешко олио.
- Я дай да видя тая чаша.
Чашата мазна, с полепнала сол по стените.
- Я дай да ти помириша ръцете.
Бебешко олио.
- Я да видя какво си направила?!?
Дияна ме гледа гузно. Отивам и какво да видя.
Взела пакетче сол (преди няколко дена бяхме в KFC и солта беше останала в кутията от детското меню). Възглавниците ни целите в сол. Навсякъде имаше сол. Цялата ракла в сол и мазна. Нощната лампа - мазна. Някакво списание - мазно. Книгата ми плува. От олиото останал един пръст на дъното.
Извърших гореописаните действия, връчих й парцал, и да бърше. После пред баща си призна, че май е сипвала олио м/у леглото и раклата. Е, това е, ще миришем на Нивеа.
Накратко:
Седи Дияна тихо и кротко на нашето легло. Не я виждам, но я чувам да шумоли нещо. Профучава покрай мен с празна пластмасова часа, и ми замириса на бебешко олио.
- Я дай да видя тая чаша.
Чашата мазна, с полепнала сол по стените.
- Я дай да ти помириша ръцете.
Бебешко олио.
- Я да видя какво си направила?!?
Дияна ме гледа гузно. Отивам и какво да видя.
Взела пакетче сол (преди няколко дена бяхме в KFC и солта беше останала в кутията от детското меню). Възглавниците ни целите в сол. Навсякъде имаше сол. Цялата ракла в сол и мазна. Нощната лампа - мазна. Някакво списание - мазно. Книгата ми плува. От олиото останал един пръст на дъното.
Извърших гореописаните действия, връчих й парцал, и да бърше. После пред баща си призна, че май е сипвала олио м/у леглото и раклата. Е, това е, ще миришем на Нивеа.
Тази вечер хем се карах, крещях, хем и нашамарих здраво ...
И аз шамарих днес
Не мога повече
качва се права на столовете, научи се преди няколко месеца и само ме дебне да се обърна, вчера за пореден път си изтряска главата в плочките понеже няма къде да ги скрия й слагам един на килима, поне да е по-меко ако падне, обаче не- влачи, влачи и пак на плочките До сега обяснявах, виках, крещях- нищо!!! приема го за някаква игра, като види, че отивам към нея- кляка на стола, само да й обърна гръб и се изправя с една огромна усмивка
Не знам какво да правя, тя по принцип караниците ги има за някаква игра ...
Ами за сега не сме стигали до бой, дано и не се случва, защото аз съм твърд противник на боя като метод за възпитание или наказание. Шляпвала съм го само веднъж през ръчичката, когато ми се ядоса и ме удари по бузата и то съвсем нарочно. Другите пъти, когато не ме слуша, но те за този етап за рядкост, съм го затваряла в стаята му за малко. За напред мисля само с говорене да се справям, ама дали ще успея, един Господ знае
Тази вечер хем се карах, крещях, хем и нашамарих здраво, на всичкото отгоре изгоних и наказах Дияна в стаята. Сигур съм лоша мама.
Мда, от най-лошите.
Гледай как си набила детето без да му обясняваш докато пришките ти излязат, че така не е хубаво 
Кой каквото ще да ми разправя, но понякога пошляпването си трябва. И то не в смисъл на физическа болка или насилие, а на жест, пораждаш обида.
Много рядко шляпвам, но направя ли го значи е стигнала предела на нервите ми. Никога след това не я успокоявам или утешавам, защото не се чувствам виновна, за това, че съм я ударила и второ, ако съм искала да я успокоявам е нямало да я плясна. Много често следва и оставяне в друга стая.
Това без бой да се мине е чудесно, но не на всякъде работи. Освен това предпочитам детето ми да има някакъв респект от мен. Един ден с баща ми срещнахме стара, много стара жена, като просяк, нямаше пари за хляб, мръсна, гладна..... И баща ми я пита няма ли близки, думите и ще помня цял живот: "Имам синее, имам - син и щерка, цял живот съм се мъчила за тях, с пръст не съм ги пипнала, не искат да ме видят сега, 'щото съм стара."
Много рядко шляпвам, но направя ли го значи е стигнала предела на нервите ми. Никога след това не я успокоявам или утешавам, защото не се чувствам виновна, за това, че съм я ударила и второ, ако съм искала да я успокоявам е нямало да я плясна. Много често следва и оставяне в друга стая.
Това без бой да се мине е чудесно, но не на всякъде работи. Освен това предпочитам детето ми да има някакъв респект от мен. Един ден с баща ми срещнахме стара, много стара жена, като просяк, нямаше пари за хляб, мръсна, гладна..... И баща ми я пита няма ли близки, думите и ще помня цял живот: "Имам синее, имам - син и щерка, цял живот съм се мъчила за тях, с пръст не съм ги пипнала, не искат да ме видят сега, 'щото съм стара."
Здравейте скъпи мами,
Аз съм нова тук, но ми стана интересна тази тема. Мойто малко момченце е на 3г и 8м и никога не е "яло бой". Дори когато му се карам и използвам тази дума, той ми отговаря - Мамо кога ще ми купиш бой. Според мен колкото и да са ви опънати нервите не си го изкарвайте на децата - те са малки и имат нужда от обяснения .... за тях всичкло е ново и това че не са запомнили нещо сега не значи че трябва да ги удрамие - ще им повотриме ако трябва и 1 000 000 0000 пъти и ще се научат. Представете си вие ако започнете нова работа и докато още свиквате със свичко и не сте запомнили някои неща да ви "бият". ????????
А знаете ли че в Англия ако ви видят да удряте дете на улицата може да ви отнемат родителските права ........................... ?!
Аз съм нова тук, но ми стана интересна тази тема. Мойто малко момченце е на 3г и 8м и никога не е "яло бой". Дори когато му се карам и използвам тази дума, той ми отговаря - Мамо кога ще ми купиш бой
. Според мен колкото и да са ви опънати нервите не си го изкарвайте на децата - те са малки и имат нужда от обяснения .... за тях всичкло е ново и това че не са запомнили нещо сега не значи че трябва да ги удрамие - ще им повотриме ако трябва и 1 000 000 0000 пъти и ще се научат. Представете си вие ако започнете нова работа и докато още свиквате със свичко и не сте запомнили някои неща да ви "бият". ???????? А знаете ли че в Англия ако ви видят да удряте дете на улицата може да ви отнемат родителските права ........................... ?!
Здравейте скъпи мами,
Аз съм нова тук, но ми стана интересна тази тема. Мойто малко момченце е на 3г и 8м и никога не е "яло бой". Дори когато му се карам и използвам тази дума, той ми отговаря - Мамо кога ще ми купиш бой. Според мен колкото и да са ви опънати нервите не си го изкарвайте на децата - те са малки и имат нужда от обяснения .... за тях всичкло е ново и това че не са запомнили нещо сега не значи че трябва да ги удрамие - ще им повотриме ако трябва и 1 000 000 0000 пъти и ще се научат. Представете си вие ако започнете нова работа и докато още свиквате със свичко и не сте запомнили някои неща да ви "бият". ????????
А знаете ли че в Англия ако ви видят да удряте дете на улицата може да ви отнемат родителските права ........................... ?!
Аз съм нова тук, но ми стана интересна тази тема. Мойто малко момченце е на 3г и 8м и никога не е "яло бой". Дори когато му се карам и използвам тази дума, той ми отговаря - Мамо кога ще ми купиш бой
. Според мен колкото и да са ви опънати нервите не си го изкарвайте на децата - те са малки и имат нужда от обяснения .... за тях всичкло е ново и това че не са запомнили нещо сега не значи че трябва да ги удрамие - ще им повотриме ако трябва и 1 000 000 0000 пъти и ще се научат. Представете си вие ако започнете нова работа и докато още свиквате със свичко и не сте запомнили някои неща да ви "бият". ???????? А знаете ли че в Англия ако ви видят да удряте дете на улицата може да ви отнемат родителските права ........................... ?!
Цитат
Skqpa Berina,
Poslednoto neshto za koeto sqm vleznala v tozi forum e da se zaiajdam s niakoi. Prosto spodeliam lichen opit i tova koeto sqm chula. No v tvoia sluchai mislia che triabva da se obqrnesh kqm psiholog - mialia che ne deteteo ti ima problem a ti .......................
Poslednoto neshto za koeto sqm vleznala v tozi forum e da se zaiajdam s niakoi. Prosto spodeliam lichen opit i tova koeto sqm chula. No v tvoia sluchai mislia che triabva da se obqrnesh kqm psiholog - mialia che ne deteteo ti ima problem a ti .......................
Скъпа Берина,
Последното нещо за което съм влезнала в този форум е да се заяждам с някои. Просто споделям личен опит и това което съм чула. Но в твоя случай мисля че трябва да се обърнеш към психолог - мисля че не детето ти има проблем а ти .......................
И при нас не еминавало без пошляпване по памперса или през ръчичката - но понякога без друго не може! Как бихте обяснили на дете на 1 година и 3 месеца че в контактите не се бърка (имаме тапи, ток няма да я удари, но утре като отидем някъде на гости там мож еда няма тапи) или че когто и се скарам за нещо не трябва да ми удря шамар. Това така и не разбрах от къде го е научила - можеби е видяла някоя майка да удря детето си или деца да се бият незнам, но какво бихте направили вие когато се карате, викате, размахвмате пръст а тя идва и буквално ви шибва един шамар? След 4 път побеснях, пляснах я здраво през ръката - от тогава не ме е удряла - как бихте постъпили вие?
Skqpa Berina,
Poslednoto neshto za koeto sqm vleznala v tozi forum e da se zaiajdam s niakoi. Prosto spodeliam lichen opit i tova koeto sqm chula. No v tvoia sluchai mislia che triabva da se obqrnesh kqm psiholog - mialia che ne deteteo ti ima problem a ti .......................
Poslednoto neshto za koeto sqm vleznala v tozi forum e da se zaiajdam s niakoi. Prosto spodeliam lichen opit i tova koeto sqm chula. No v tvoia sluchai mislia che triabva da se obqrnesh kqm psiholog - mialia che ne deteteo ti ima problem a ti .......................
Радвам се, че си толкова добра майка и ти пожелавам и за вбъдеще да се справяш все така добре. Но никога не казвай никога, не съди другите, когато не си в тяхната ситуация, не забравяй, че детето ти е още малко /ако си направиш труда да прочетеш всички постове, ще видиш, че "пошляпващите" сме все родители на 4-5 годишни деца/. Аз също никога не съм одобрявала боят и не съм очаквала, че ще ми се наложи да прибегна до него. И не напоследно място, боят, за който говорим повечето тук, не цели да предизвика болка, а по-скоро е "отрезвяващ тласък", когато детето не само не иска да слуша, но и се е самозабравило. Но това го има при по-големите деца и може би трябва да се обсъжда отделно.
Скъпа Лекси,
Може и да си права, че някой теми трябва да се обсъждат "отделно" поради различия във възрастта, но темата за боя според мен не е сред тях. Още повече когато говорим за по-големи деца (т.е. 4-5 г.) . Щом детето "не разбира"(още повече на 4-5 г. разбират доста повече от 1 -3 г. ) - това означава че подходът ти към него е неправилен. Защо не се замислите и над това че грешката може и да е във вас ? Спомнете си моменти в които вас са ви удряли "пошляпвали" като малки и как сте се чуствали след подобен "отбляскващ тласък" (ако искате да причините това на собственото си дете "OK go ahead" ..... Да това е по-лесния вариант ..... да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Може и да си права, че някой теми трябва да се обсъждат "отделно" поради различия във възрастта, но темата за боя според мен не е сред тях. Още повече когато говорим за по-големи деца (т.е. 4-5 г.) . Щом детето "не разбира"(още повече на 4-5 г. разбират доста повече от 1 -3 г. ) - това означава че подходът ти към него е неправилен. Защо не се замислите и над това че грешката може и да е във вас ? Спомнете си моменти в които вас са ви удряли "пошляпвали" като малки и как сте се чуствали след подобен "отбляскващ тласък" (ако искате да причините това на собственото си дете "OK go ahead" ..... Да това е по-лесния вариант ..... да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Аз също ни най -малко не искам да се заяждам ,но не виждам смисъл да гледам какво е в Англия или където и да е ,защото аз живея в България..............А що се отнася до психолога ,ходила съм на детски психолог за да зная как най-правилно да реагирам на тръщканията на сина ми когато не стане на неговото.И лично психолога ме посъветва ,когато се тръшне по средата на пътя по който минават коли и му падне перде пред очите/нищо не вижда нищо не чува/тогава трябва да го шлапнеш по дупето или ръцете за да дойде на себе си.И повярвай ми има ефект ,от доста време вече не изпада в такива ситуации.Та мисълта ми беше ,че боят не е желателен или едва ли има майка ,която да умира от кеф че е ударила детето си ,но понякога е неизбежно/особенно когато се застрашава живота му/
да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Колкото и абсурдно да звучи, това е нещо, от което детето ми явно е имало нужда, щом при многокротните ми обяснения, молби и последвали ги предупреждения продължава да прави това, което му се забранява. А и самия факт, че после е спокойно и послушно говори, че явно му се е отразило добре. Просто детето ми иска да види до къде се простират границите на свободата, която му давам, както и моите нерви. След като вече разбра, се разбираме много по-добре и то с думи. Сигурно има деца, които нямат желание да "проведат" това "изследване" или не стигат до крайности. Както и да е, боят е вече зад нас и темата не ме засяга пряко Преди години боят е бил доста попубярно възпитателно средство, пък не виждам да се е отразил толкова зле. Съпоставяйки днешнете пубери с тези отпреди 30 год. ми идват едни мисли...
да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Колкото и абсурдно да звучи, това е нещо, от което детето ми явно е имало нужда, щом при многокротните ми обяснения, молби и последвали ги предупреждения продължава да прави това, което му се забранява. А и самия факт, че после е спокойно и послушно говори, че явно му се е отразило добре. Просто детето ми иска да види до къде се простират границите на свободата, която му давам, както и моите нерви. След като вече разбра, се разбираме много по-добре и то с думи. Сигурно има деца, които нямат желание да "проведат" това "изследване" или не стигат до крайности. Както и да е, боят е вече зад нас и темата не ме засяга пряко Преди години боят е бил доста попубярно възпитателно средство, пък не виждам да се е отразил толкова зле. Съпоставяйки днешнете пубери с тези отпреди 30 год. ми идват едни мисли...
Бе, той и моя мъж е тупарен здраво, ама....той от дума не е разбирал.
И аз да си видя детето гордо изправено на перваза на прозореца на 14-ти етаж да ми маха и да смее, няма да ми издържат нервичките...
..или да подпалва купчина дрехи със запалка...
Големо диване е бил..добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
И аз да си видя детето гордо изправено на перваза на прозореца на 14-ти етаж да ми маха и да смее, няма да ми издържат нервичките...
..или да подпалва купчина дрехи със запалка...
Големо диване е бил..добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
Аз съм против боя, независимо от причината и обстоятелствата. Не само, защото не одобрявам физическото насилие, а и защото на практика няма никаква възпитателна полза от него.
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
Не мога да кажа, че съм перфектна. И аз понякога си изпускам нервите и ... крещя. Естествено полза няма
Единственото, от което виждам полза е необръщането на внимание. Забелязала съм, че най-голям ефект има, ако спра да му обръщам внимание и дори изляза от стаята. Когато се върна след извесно време, вече е спрял да се инати.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Най-важното е да пазим любовта и уважението на децата си!
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
Не мога да кажа, че съм перфектна. И аз понякога си изпускам нервите и ... крещя. Естествено полза няма
Единственото, от което виждам полза е необръщането на внимание. Забелязала съм, че най-голям ефект има, ако спра да му обръщам внимание и дори изляза от стаята. Когато се върна след извесно време, вече е спрял да се инати.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Най-важното е да пазим любовта и уважението на децата си!
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
Когато стана на година и няколко месеца няколко пъти я шляпнах леко, след като известно време обяснявах със сериозен и спокоен тон. След това четох, четох и реших, че няма да го правя повече.
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
Случва се и да се пердашкаме по дупето, когато нервите ми съвсем изтънеят. Обикновено се разминава с кудкудякане и пискане детето Но като тръгне с хитра физиономия да бърка в контакта направо шляпам без никакво чувство за вина. Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Но като тръгне с хитра физиономия да бърка в контакта направо шляпам без никакво чувство за вина. Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Както няколко майчета вече казаха - от дете до дете има балкан разлика. А и тая възраст - от една до 3-4 години според мен е такава, че рядко се стига до шамари най-малкото защото дребните все още ни възприемат за центъра на техният свят и нашето мнение е свято за тях. Е, че има ситуации за пошляпване - има, но не често. Друг е въпроса с вече по-големите деца. И тук е мястото да се обърна към всички противнички на боя, които апелират останалите да не бият децата си (за мен шляпването не е бой ама айде...) - изчакайте някоя и друга годинка и пак ще си говорим
Крещенето също не помага в някои случаи , затова аз усвоих друга тактика - когато не ме чуват захласнати в поредното "геройско" дело - ако е тъмно им гася лампата и после започвам да говоря тихо. Толкова тихо, че да им се наложи да се приближат до мен за да ме чуят . Има ефект! Първо с лампата им привличам вниманието, а тихото говорене - ами напрягат се да разберат за какво иде реч и щат не щат - чуват.
А що се отнася за боя конкретно - да, пошляпвала съм, пошляпвам и сега и вероятно и в бъдеще ще ми се налага да пошляпвам, но не бия! Който както иска да го разбира
Крещенето също не помага в някои случаи , затова аз усвоих друга тактика - когато не ме чуват захласнати в поредното "геройско" дело - ако е тъмно им гася лампата и после започвам да говоря тихо. Толкова тихо, че да им се наложи да се приближат до мен за да ме чуят . Има ефект! Първо с лампата им привличам вниманието, а тихото говорене - ами напрягат се да разберат за какво иде реч и щат не щат - чуват.
А що се отнася за боя конкретно - да, пошляпвала съм, пошляпвам и сега и вероятно и в бъдеще ще ми се налага да пошляпвам, но не бия! Който както иска да го разбира
Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.
Едни такива спокойни, уравновесени, премерени...
Колко дечица имаш, ако не е тайна? Стана ми любопитно, просто.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Пъ камоли в ъгъл. Това е просто невъзможно нещо.
Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.
Едни такива спокойни, уравновесени, премерени...
Колко дечица имаш, ако не е тайна? Стана ми любопитно, просто.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Пъ камоли в ъгъл. Това е просто невъзможно нещо. Сега като направи нещо, което знае че е лошо и забранено, му казвам "отивай наказан" и той сам си отива. След като поседи 1-2 мин. му казвам, че вече не е наказан.
Знаете ли кое ми е странно - мъжът ми, който е тупарен яко от майка си казва, че така е трябвало да бъде и е в страшно добри отношения с нея, а аз си мислех, че ако нашите ме бяха били щеше да ми е много кофти и да съм го запомнила с много болка?!
А-а-а, няма такова нещо. Когато пораснах, разбрах, че майка ми е права за боя. Постоянно си ни биеше със сестра ми. Пък, ей-такива израстнахме - и станахме човеци.
Малко бой не вреди!
А-а-а, няма такова нещо. Когато пораснах, разбрах, че майка ми е права за боя. Постоянно си ни биеше със сестра ми. Пък, ей-такива израстнахме - и станахме човеци.
Малко бой не вреди!
Сега и аз така процедирам,но никога на вън.До скоро мъжът ми бе против,но напоследък има повече свободно време и вижда какво е.Като ме чуе да казвам нещо поне десет пъти,ми казва да не се нервирам,а направо да пляскам. Така поне е по-тихо,от колкото да крещя.
Смятам,че има случаи в които боят е необходимо зло(пласване, не пребиване)!
боят/поляскване/шамар или както и да го наре1ете не е оправдан никога в нашия дом..колкото и малко и рядко да е,все е агресия,а тя се у1и,помни и повтаря..ако много побеснея илизам навън докато се успокоя(дете в кошара или в стаята си която е обезопасена) и обикновено ми минава;не съм посягала никому в живота си до този ден и това ми се струва правилното..
Анна
Анна
По нашия край възрастните хора казват:"Бий дупе/дупенце,за да не биеш дупище!"
Учудих се,че с подобно разбиране са и някои източни култури...Със сина си започнах да имам проблеми малко след като навърши 2 години.Преди това ми беше по-лесно да го залъгвам или убеждавам.Та по някакъв неприятен повод попитах китайската си приятелка,дали не е време да поотупам дупето му за назидание.А тя ми отговори,че съм закъсняла вече с този метод.И при тях се смятало,че от потупването има смисъл до тогава,докато в съзнанието на детето не остават ясни спомени.Тя сподели,че е потупвала двете си момчета някъде докъм третата им година.Оттогава само ги е наказвала-главно със затваряне в стаята им и мълчание.Смея да твърдя,че децата и са много добре възпитани и сега разбират и само от една дума.Не и се налага да вика или да си хаби нервите.Зная,че е индивидуално при всяко дете...Но нейният подход винаги ми е правил впечатление,защото поне за мен китайците носят много мъдрост и в същото време дисциплината при тях е издигната в култ...
Та и аз на няколко пъти шляпнах моя хубостник по дупето и ръката,но в един момент той започна да ми отвръща със същото. Същата беше и ситуацията при баща му.Като му казвахме,че на мама и тати не се посяга,все едно нищо не му бяхме казали и пак посягаше да удари.Замислих се,какво става в съзнанието му...Той изобщо не може да проумее,защо на мама и тати не може да се посяга,а те могат да го шляпнат по дупето...Та дотам бяхме с тези възпитателни методи,защото започнах да се притеснявам,че по същия начин той утре ще посегне на някое дете в градината...Не че по-късно не се научи примерно да рита точно в градината...
И аз твърдя,че синът ми е много див.Все се катери и тича нанякъде. Вече е голям,но реши ли да прави напук,няма спирачка.И на улицата изскача,въпреки че знае,че колите са опасни.И по ръба на езерото ходи-ей така,за да ни ядоса!Това за него е вид игра.А вече има в актива си едно падане в езеро,две пукнати глави и поне още две сътресения,прободна раничка на милиметри под окото...(Чудя се,дали да не се кандидатирам в бг-мамма-Гинес за най-много произшествия...).Зная го,че е голям дивак,но не съм убедена,че боят ще подобри нещата.Повече съм постигала със затваряне в стаята му.След кратък рев го прегръщам и тогава следват повторните обяснения(Защото преди това не ме е чул изобщо).Не зная,дали съм права...Само времето ще покаже...
Колкото до вмъкването като пример за Англия...Живея в Канада и тук ситуацията не е по-различна.Но за мен местните методи на възпитание изобщо не са поучителни...И не мисля,че децата са по-добре възпитани или дисциплинирани поради факта,че не ги потупват...Напротив,на повечето другоземци им прави впечатление,че са по-разглезени и дори лигавички...Да не говорим за възпитателни методи като:"X,приятелю,подреди си книгите и ще ти дам 2$!" За мен това е не по-малко пагубно от боя...
Та в заключение...Не отричам потупването стига родителят да може да прецени,кога трябва да спре...Или пак да цитирам китайката:Зависи от детето.Дори и да пребия големия,не мога да го нараня толкова,колкото малкия само с една дума...
Учудих се,че с подобно разбиране са и някои източни култури...Със сина си започнах да имам проблеми малко след като навърши 2 години.Преди това ми беше по-лесно да го залъгвам или убеждавам.Та по някакъв неприятен повод попитах китайската си приятелка,дали не е време да поотупам дупето му за назидание.А тя ми отговори,че съм закъсняла вече с този метод.И при тях се смятало,че от потупването има смисъл до тогава,докато в съзнанието на детето не остават ясни спомени.Тя сподели,че е потупвала двете си момчета някъде докъм третата им година.Оттогава само ги е наказвала-главно със затваряне в стаята им и мълчание.Смея да твърдя,че децата и са много добре възпитани и сега разбират и само от една дума.Не и се налага да вика или да си хаби нервите.Зная,че е индивидуално при всяко дете...Но нейният подход винаги ми е правил впечатление,защото поне за мен китайците носят много мъдрост и в същото време дисциплината при тях е издигната в култ...
Та и аз на няколко пъти шляпнах моя хубостник по дупето и ръката,но в един момент той започна да ми отвръща със същото. Същата беше и ситуацията при баща му.Като му казвахме,че на мама и тати не се посяга,все едно нищо не му бяхме казали и пак посягаше да удари.Замислих се,какво става в съзнанието му...Той изобщо не може да проумее,защо на мама и тати не може да се посяга,а те могат да го шляпнат по дупето...Та дотам бяхме с тези възпитателни методи,защото започнах да се притеснявам,че по същия начин той утре ще посегне на някое дете в градината...Не че по-късно не се научи примерно да рита точно в градината...
И аз твърдя,че синът ми е много див.Все се катери и тича нанякъде. Вече е голям,но реши ли да прави напук,няма спирачка.И на улицата изскача,въпреки че знае,че колите са опасни.И по ръба на езерото ходи-ей така,за да ни ядоса!Това за него е вид игра.А вече има в актива си едно падане в езеро,две пукнати глави и поне още две сътресения,прободна раничка на милиметри под окото...(Чудя се,дали да не се кандидатирам в бг-мамма-Гинес за най-много произшествия...
).Зная го,че е голям дивак,но не съм убедена,че боят ще подобри нещата.Повече съм постигала със затваряне в стаята му.След кратък рев го прегръщам и тогава следват повторните обяснения(Защото преди това не ме е чул изобщо).Не зная,дали съм права...Само времето ще покаже...Колкото до вмъкването като пример за Англия...Живея в Канада и тук ситуацията не е по-различна.Но за мен местните методи на възпитание изобщо не са поучителни...И не мисля,че децата са по-добре възпитани или дисциплинирани поради факта,че не ги потупват...Напротив,на повечето другоземци им прави впечатление,че са по-разглезени и дори лигавички...Да не говорим за възпитателни методи като:"X,приятелю,подреди си книгите и ще ти дам 2$!" За мен това е не по-малко пагубно от боя...
Та в заключение...Не отричам потупването стига родителят да може да прецени,кога трябва да спре...Или пак да цитирам китайката:Зависи от детето.Дори и да пребия големия,не мога да го нараня толкова,колкото малкия само с една дума...
боят/поляскване/шамар или както и да го наре1ете не е оправдан никога в нашия дом..колкото и малко и рядко да е,все е агресия,а тя се у1и,помни и повтаря..ако много побеснея илизам навън докато се успокоя(дете в кошара или в стаята си която е обезопасена) и обикновено ми минава;не съм посягала никому в живота си до този ден и това ми се струва правилното..
Анна
Анна
Боя от баща си помня, т.е. едния от всичките. 'Щото ни наби с брат ми за глупост. Точно тоз бой не съм го научила, не съм и го повторила.
Дядо ми ми е удрял шамар, за глупост. Баба ми ме пляскаше, но градивно. Мама също. Ми не ги помня тез плясканици с лошо, в повечето случаи за бях виновна на 100%. И имаше полза от шамарчетата
Лелеееее... и какво? - Накрая ще излезе, че болшинството приемат и прилагат силовите методи на възпитание? 
Наистина не го очаквах това като резултат.
Мен са ме удряли точно 3 пъти: Баща ми два пъти - единия с бележник по главата заради скрита оценка и втория път с книга, защото четях вместо да уча и веднъж майка ми ми удари плесница. Това са едни от най-гнусните ми спомени в живота. Не мисля, че съм заслужавала да ме ударят.
Баща ми наскоро ударил сестра ми, която е на 12 и ми сподели, че цяла нощ не е спал от угризения. Ударил я е веднъж само. Може би пък в нашето семейство да не сме много нормални...знам ли?
Наистина не го очаквах това като резултат.
Мен са ме удряли точно 3 пъти: Баща ми два пъти - единия с бележник по главата заради скрита оценка и втория път с книга, защото четях вместо да уча и веднъж майка ми ми удари плесница. Това са едни от най-гнусните ми спомени в живота. Не мисля, че съм заслужавала да ме ударят.
Баща ми наскоро ударил сестра ми, която е на 12 и ми сподели, че цяла нощ не е спал от угризения. Ударил я е веднъж само. Може би пък в нашето семейство да не сме много нормални...знам ли?
Аз пък мисля, че нещата малко се пресилват - никой родител не удря без причина. Не видях нито един, който да пребива детето си. Не бива от едно шляпване по дупето за назидание да правим драма. Изказвания като никога не удрям детето си или боят не е оправдан никога, за мен звучат пресилено. Все пак повечето майки в този форум имат деца на по 1,2,3 годинки и все още не са изпадали в достатъчно много ситуации, че да могат да абсолютизират по този начин.
Петя, не мисля че шляпване по дупето или ръчичката може да се нарече силов метод на възпитание. И мен са ме шляпвали като малка, пък не мисля че съм травмирана и ощетена за цял живот. Няма да забравя как веднъж казах на баща ми, че е лайно. Той ме шамароса разбира се и аз знам че постъпи правилно. Никога повече не си позволих да нарека някой от семейството ми по този начин.
Лелеееее... и какво? - Накрая ще излезе, че болшинството приемат и прилагат силовите методи на възпитание?
Наистина не го очаквах това като резултат.
Наистина не го очаквах това като резултат.
Шляпвам го, когато направи нещо нарочно няколко пъти. Сърди се точно 2 минути, но поне спира да го прави.
Като дете си спомням един як бой от майка ми...за какво не си спомням и наказанията...редовно да не гледам ТВ. Да ви кажа на мен наказанията повече ми тежаха....
Моя не съм го наказвала, с изключение на 1 единствен път (хвърляше нарочно пясък по други деца) и аз го накарах да стои при мен наказан...много по-зле реагира на това, отколкото на шляпванията по дупето. И естествено продължи да хвърля пясък.
ПП: от детската знаеше какво е да си наказан и аз реших да пробвам...едва ли ще го накажа пак.
Като дете си спомням един як бой от майка ми...за какво не си спомням и наказанията...редовно да не гледам ТВ. Да ви кажа на мен наказанията повече ми тежаха....
Моя не съм го наказвала, с изключение на 1 единствен път (хвърляше нарочно пясък по други деца) и аз го накарах да стои при мен наказан...много по-зле реагира на това, отколкото на шляпванията по дупето. И естествено продължи да хвърля пясък.
ПП: от детската знаеше какво е да си наказан и аз реших да пробвам...едва ли ще го накажа пак.
Аз пък мисля, че нещата малко се пресилват - никой родител не удря без причина.........Петя, не мисля че шляпване по дупето или ръчичката може да се нарече силов метод на възпитание.
Аз пък всеки път като отида на детска площадка и виждам родители, които удрят без причина, навикват без причина, обиждат без причина...
Не знам как се нарича точно пляскането, но когато Дариа ме удари, защото нещо не става не нейното винаги й казвам: "Не ме удряй, аз ТЕБ удрям ли те?" тя разбира и спира. А това да отучваш детето си да удря като го удряш е....
Смятате ли, че може да се мине и без това?
Много сложна тема! Винаги ще има рзноБОЙ в мненията. За да убедиш и надхитриш едно дете е нужно много търпение, изобретателност, дори артистичност, ако щете. Което, за жалост, не се отдава на всеки. Понякога децата (волно или не) наистина са в състояние да докарат до ярост родителите си. В такива случай някой крещят, други бият, трети наказват. Че трябва много говорене с това, мисля, всички са съгласни. Но никой не може за ме убеди, че едно дете може само с приказки да бъде контролирано. Има ситуации, които излизат извън контрол. И тогава, ако родителят цял ден е бачкал и е имал хиляди дразнители около себе си, е съвсем естествено да шляпне (най-бързо справяне със ситуацията), което, за съжаление, в повечето случай има много краткотраен ефект.
в мненията. За да убедиш и надхитриш едно дете е нужно много търпение, изобретателност, дори артистичност, ако щете. Което, за жалост, не се отдава на всеки. Понякога децата (волно или не) наистина са в състояние да докарат до ярост родителите си. В такива случай някой крещят, други бият, трети наказват. Че трябва много говорене с това, мисля, всички са съгласни. Но никой не може за ме убеди, че едно дете може само с приказки да бъде контролирано. Има ситуации, които излизат извън контрол. И тогава, ако родителят цял ден е бачкал и е имал хиляди дразнители около себе си, е съвсем естествено да шляпне (най-бързо справяне със ситуацията), което, за съжаление, в повечето случай има много краткотраен ефект. Не знам как се нарича точно пляскането, но когато Дариа ме удари, защото нещо не става не нейното винаги й казвам: "Не ме удряй, аз ТЕБ удрям ли те?" тя разбира и спира. А това да отучваш детето си да удря като го удряш е....
И за всеки случай повишавам тона си и я гледам строго Наистина действа и следващата реакция е да се усмихне и да се гушне в мен. А за останалото - кой каквото ще да си казва. Аз детето си няма да ударя Както мен не са ме удряли /като изключим 2-3 шамара по дупето от майка ми, но НИКОГА и от баща ми - лека му пръст/, така и аз не намирам смисъл в боя 
Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън
3. Можем да напляскаме детето.
Държа ясно да уточня, че има „добро" и „лошо" пляскане. Наричам „лош" жестокия и садистичен бой, който вдъхва на детето омраза и дълбоко желание за отмъщение. Това е налагането с каиш или пръчка или всякакво друго „оръдие". Наричам „лош" и унизителния плесник.
„Добрият" начин да се напляска детето не изисква аксесоари. Майчината или бащината ръка, която удря два-три
пъти детето по дупето, е достатъчна: Уместното пляскане е положителен акт. То прочиства атмосферата и е далеч за предпочитане от обвинителното четене на морал.
Може би сте чували стария съвет: „Никога не удряйте детето, ако сте ядосани". Смятам, че в психологически смисъл това е много лош съвет и ви предлагам точно обратното: „Удряйте детето само ако сте ядосани". Детето приема да го ударите в момент на яд. То знае, че ви е вбесило и знае с какво. Това, което не би приело, е да не послуша майка си за нещо в десет часа сутринта, а тя да заяви: „Отлично, момче¬то ми, баща ти ще те оправи довечера!" И когато бащата се прибере, да го напердаши, за да „му даде добър урок". Подобен хладнокръвен бой детето не разбира и не прощава.
Аз лично препоръчвам пляскане от типа „Пляс! Ох!" Вашето „пляс", последвано от детското „ох". Прилагайте го само когато сте истински разгневени и желаете да разрешите проблема незабавно. В наши дни много майки като че ли ги е страх да ударят детето си. Те прекалено говорят и крещят, дълго се опитват да преговарят. Това е огромна грешка, защото разрушава родителския им авторитет.
Съобщете на детето веднъж или може би два пъти какво искате да направи или да спре да прави. Ако откаже да ви послуша и сте, раздразнени, напляскайте го.
Нищо чудно после да ви е неприятно и да се почувствате виновни, задето сте излезли от кожата си.
Смелост, госпожо, не всичко е загубено!
Винаги можете да кажете на детето, като намерите подходящите думи: „Видя ли каква глупост направи мама. Ядосах се и сега ми е много мъчно." И да приключите въпроса, без да се поддавате на чувството за вина, фрустрация и притеснение.
Изчакайте да се успокоите. Ще ви отнеме пет минути или пет часа. Но ако смятате, че не сте били прави, важно е детето ви да го узнае. И в никакъв случай не го убеждавайте, че сте го набили за негово добро. Това дотолкова не е вярно, че то веднага ще разбере.
Главната цел на пляскането - каквото и да си разправяме - е да облекчи родителите. Всички ние имаме нужда от подобно разтоварване от време на време, когато децата ни „лазят по нервите".
Ако бяхме идеални родители, до един щяхме да сме толкова хладнокръвни, че никога нямаше да удряме децата си, освен в изключителни случаи (когато например избягат от нас на улицата). Обаче ние не сме стопроцентово съвършени. Не сме способни винаги да запазим спокойствието и ведростта си, когато учим децата на дисциплина. Всичко щеше да е чудесно, ако не беше така. Но явно природата е решила другояче. Когато децата ни правят глупости, ние се нервираме, загубваме самообладание и ги удряме. Е, няма защо да се чувстваме виновни за това! На нас ни олеква, на тях също и атмосферата се пречиства. И родители, и деца могат да продължат нататък. Изтръгнали сте от отношения¬та си гнева и лошите чувства и всичко отново „е наред" между вас и детето ви. Сега вече сте в състояние да възстановите нормалния си майчин или бащин авторитет.
Някои читатели може би ще се смутят от мисълта, че боят служи главно да успокои родителите. Може би все още си правите илюзията, че целта на пляскането е единствено да упражни върху детето благотворно въздействие. Ако е така, ще ви напомня за една моя любима карикатура, на която един баща бие детето си и му казва: „Ще те науча аз как се бият другите!" (Ще го научи, и още как!)
Работата е там, че ние, родителите, сме човешки същества. Затова казвам: „Напляскайте детето си, ако е необходимо и ако от това ще ви олекне". Но се надявам, че следвате ли съветите, дадени в тази глава, но рядко ще стигате дотам.
Ако сте съвсем честни със себе си, ще признаете, че по¬някога твърде бързичко се вбесявате и после си давате сметка, че сте били прекалено резки. Възможно е през този ден да сте се ядосали на съседа или на съпруга си. Или ви е било криво по друга някаква причина и сте излели гнева си върху детето.
Как да постъпите в такъв случай? Винаги можете, разбира се, да изиграете ролята на непогрешим и добродетелен родител и да заявите, че детето ви си е заслужило порицанието. Но по-добре е да съберете смелост и да му кажете
ето това например: „Знаеш ли, Дани, мама се ядоса и много ти се накара. Обаче сега си давам сметка, че не си сторил нещо чак толкова лошо. Днес бях много раздразнена, но не заради теб. Извинявай."
Като чуе признанието ви, че сте човешко същество, че и вие не сте безгрешни, детето ви ще се почувства обзето от топла загриженост за вас. И това ще има чудесен ефект върху, неговата и вашата себе представа!
Държа ясно да уточня, че има „добро" и „лошо" пляскане. Наричам „лош" жестокия и садистичен бой, който вдъхва на детето омраза и дълбоко желание за отмъщение. Това е налагането с каиш или пръчка или всякакво друго „оръдие". Наричам „лош" и унизителния плесник.
„Добрият" начин да се напляска детето не изисква аксесоари. Майчината или бащината ръка, която удря два-три
пъти детето по дупето, е достатъчна: Уместното пляскане е положителен акт. То прочиства атмосферата и е далеч за предпочитане от обвинителното четене на морал.
Може би сте чували стария съвет: „Никога не удряйте детето, ако сте ядосани". Смятам, че в психологически смисъл това е много лош съвет и ви предлагам точно обратното: „Удряйте детето само ако сте ядосани". Детето приема да го ударите в момент на яд. То знае, че ви е вбесило и знае с какво. Това, което не би приело, е да не послуша майка си за нещо в десет часа сутринта, а тя да заяви: „Отлично, момче¬то ми, баща ти ще те оправи довечера!" И когато бащата се прибере, да го напердаши, за да „му даде добър урок". Подобен хладнокръвен бой детето не разбира и не прощава.
Аз лично препоръчвам пляскане от типа „Пляс! Ох!" Вашето „пляс", последвано от детското „ох". Прилагайте го само когато сте истински разгневени и желаете да разрешите проблема незабавно. В наши дни много майки като че ли ги е страх да ударят детето си. Те прекалено говорят и крещят, дълго се опитват да преговарят. Това е огромна грешка, защото разрушава родителския им авторитет.
Съобщете на детето веднъж или може би два пъти какво искате да направи или да спре да прави. Ако откаже да ви послуша и сте, раздразнени, напляскайте го.
Нищо чудно после да ви е неприятно и да се почувствате виновни, задето сте излезли от кожата си.
Смелост, госпожо, не всичко е загубено!
Винаги можете да кажете на детето, като намерите подходящите думи: „Видя ли каква глупост направи мама. Ядосах се и сега ми е много мъчно." И да приключите въпроса, без да се поддавате на чувството за вина, фрустрация и притеснение.
Изчакайте да се успокоите. Ще ви отнеме пет минути или пет часа. Но ако смятате, че не сте били прави, важно е детето ви да го узнае. И в никакъв случай не го убеждавайте, че сте го набили за негово добро. Това дотолкова не е вярно, че то веднага ще разбере.
Главната цел на пляскането - каквото и да си разправяме - е да облекчи родителите. Всички ние имаме нужда от подобно разтоварване от време на време, когато децата ни „лазят по нервите".
Ако бяхме идеални родители, до един щяхме да сме толкова хладнокръвни, че никога нямаше да удряме децата си, освен в изключителни случаи (когато например избягат от нас на улицата). Обаче ние не сме стопроцентово съвършени. Не сме способни винаги да запазим спокойствието и ведростта си, когато учим децата на дисциплина. Всичко щеше да е чудесно, ако не беше така. Но явно природата е решила другояче. Когато децата ни правят глупости, ние се нервираме, загубваме самообладание и ги удряме. Е, няма защо да се чувстваме виновни за това! На нас ни олеква, на тях също и атмосферата се пречиства. И родители, и деца могат да продължат нататък. Изтръгнали сте от отношения¬та си гнева и лошите чувства и всичко отново „е наред" между вас и детето ви. Сега вече сте в състояние да възстановите нормалния си майчин или бащин авторитет.
Някои читатели може би ще се смутят от мисълта, че боят служи главно да успокои родителите. Може би все още си правите илюзията, че целта на пляскането е единствено да упражни върху детето благотворно въздействие. Ако е така, ще ви напомня за една моя любима карикатура, на която един баща бие детето си и му казва: „Ще те науча аз как се бият другите!" (Ще го научи, и още как!)
Работата е там, че ние, родителите, сме човешки същества. Затова казвам: „Напляскайте детето си, ако е необходимо и ако от това ще ви олекне". Но се надявам, че следвате ли съветите, дадени в тази глава, но рядко ще стигате дотам.
Ако сте съвсем честни със себе си, ще признаете, че по¬някога твърде бързичко се вбесявате и после си давате сметка, че сте били прекалено резки. Възможно е през този ден да сте се ядосали на съседа или на съпруга си. Или ви е било криво по друга някаква причина и сте излели гнева си върху детето.
Как да постъпите в такъв случай? Винаги можете, разбира се, да изиграете ролята на непогрешим и добродетелен родител и да заявите, че детето ви си е заслужило порицанието. Но по-добре е да съберете смелост и да му кажете
ето това например: „Знаеш ли, Дани, мама се ядоса и много ти се накара. Обаче сега си давам сметка, че не си сторил нещо чак толкова лошо. Днес бях много раздразнена, но не заради теб. Извинявай."
Като чуе признанието ви, че сте човешко същество, че и вие не сте безгрешни, детето ви ще се почувства обзето от топла загриженост за вас. И това ще има чудесен ефект върху, неговата и вашата себе представа!
Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън
.....
Хубава статия
Днес наплясках Рая. Не беше проява на агресия или демонстрация на сила.... Тя изпадна в истерия ей-така, без причина (влязох да се измия в банята- буквално за минута, и тя се издразни
). Крещеше и трепереше, блъскаше ме, лягаше на земята.... отначало не й обръщах никакво внимание- все едно не я чувам, но се уплаших, че ще се нарани. Заговорих й с най-спокойният тон, но от истеричните писъци нищо не се чуваше. Тогава започнах да удрям леки шамари по бузките (плеснах 5-6 пъти) и строго я предупредих да млъкне за да не продължавам. Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....Така че, не мога да се съглася с майките, които напълно отричат боя... Мисля, че може да бъде и градивен елемент във възпитанието. Не говоря за случаите, когато си изпускаме нервите и си изкарваме гнева на детето. А за случаите, когато го използваме за да сложим граници на поведението му
Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън
.....
Хубава статия
Днес наплясках Рая. Не беше проява на агресия или демонстрация на сила.... Тя изпадна в истерия ей-така, без причина (влязох да се измия в банята- буквално за минута, и тя се издразни
). Крещеше и трепереше, блъскаше ме, лягаше на земята.... отначало не й обръщах никакво внимание- все едно не я чувам, но се уплаших, че ще се нарани. Заговорих й с най-спокойният тон, но от истеричните писъци нищо не се чуваше. Тогава започнах да удрям леки шамари по бузките (плеснах 5-6 пъти) и строго я предупредих да млъкне за да не продължавам. Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....Така че, не мога да се съглася с майките, които напълно отричат боя... Мисля, че може да бъде и градивен елемент във възпитанието. Не говоря за случаите, когато си изпускаме нервите и си изкарваме гнева на детето. А за случаите, когато го използваме за да сложим граници на поведението му
Около годинка синът ми имаше период, в който си блъскаше главата в стената винаги, когато не стане на неговата. Колкото повече положително внимание му обръщах /прегръдки, говорене.../, толкова по-зле ставаше. Отрицателното внимание, като крещене също не вършеше работа. Мисля, че и боя може да се причисли към това отрицателно внимание.
Но липсата на внимание и интерес свърши чудесна работа. След като започнах да излизам от стаята и да се правя, че поведението му не ме интересува, Никола престана с тези прояви.
Сега използвам този подход винаги в подобни ситуации.
категоричнио не съм съгласна че граници на поведението у едно дете могат да се сложат с бой!
има редица други методи,далеч по-градивни и учещи,боят е проява на безсилие от страна на родителя или които и да е биещ да реши положението с думи или друга тактика(много по-трудно но много по-резултатно)
факт доказан е че битият като дете посяга на децата си-аз искам да възпитам не-биещи бъдещи родители,въпрос на избор и гледна точка
Анна
има редица други методи,далеч по-градивни и учещи,боят е проява на безсилие от страна на родителя или които и да е биещ да реши положението с думи или друга тактика(много по-трудно но много по-резултатно)
факт доказан е че битият като дете посяга на децата си-аз искам да възпитам не-биещи бъдещи родители,въпрос на избор и гледна точка
Анна
Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....
Е, едва ли някой ще възрази, че ефект има. Но всъщност това ли е най-важното? Да има ефект и той да е бърз? Всъщност кое те е накарало да я удряш? Какво си искала да й покажеш? - Че не бива да изпада в истерия безпричинно или какво? Питам сериозно не се заяждам.
Дариа също изпадна в истерия вчера - прибрахме се след разходката следобед и тя отказа да си измие ръцете. Пълна истерия с търкаляне по пода и писъци и викове и... Просто я хванах здраво и й измих ръцете /не беше лесно/. Отдадох го на това, че беше спала малко на обяд и явно беше преуморена... Оставих я да пореве на пода и да истеричи около 5 минути, след което отидох да я питам нещо за кучето и тя се успокои...
Теорията на майка ми е че "няма непослушни деца, има родители, които им позволяват малко". Тя никога не ме е била. Баща ми ме е пляснал по дупето само веднъж. Така, всичко звучи много просто. Обаче майка ми не ходеше на работа и имаше на разположение голям собствен двор, в който безгрижно се правех на прасе, докато тя работеше надомна работа в кухнята. Не съм бъркала в контакта, за да установя здравината на мамините нерви, не съм псувала, не съм се втурвала на улицата, пускайки ръката й. Бях много кротко дете, просто си правех моите неща, заради които много други родители биха ме напердашили. Вечер просто ме вкарваше в банята. Аз също никога не бих се разсърдила на моето дете, че е поскачало в някоя локва или е преяло с джанки. Обаче моете дете не съм аз. То прави други неща. И моето ежедневие не е спокойното ежедневие на моята мама. Цялото тичане на работа с транспорта, с други грижи, които тя не е имала изядоха търпението, което мислех, че притежавам преди да родя. Така че, за съжаление аз не мога да се похваля с такова мамино присъствие, което ми е дала тя. И въпреки всичко се надявам, че някой ден детето ми няма да си спомня с болка плясванията по дупето, защото аз пък му давам други неща, които може би ще оцени. Всички ние сме родители, това не ни прави автоматично "идеални" и допускаме нашите грешки. Родителите ни са правели други грешки. Няма идеален родител. Дали плясване или нещо друго - винаги ще бъдем обвинявани в нещо. Дано да бъде колкото се може по-леснопреодолимо.
Категорично против, дори и леко плясване да е!
Много е лесно в един момент, когато сме изнервени и посягаме леко да ударим, така да отпуснем ръката си, че цял живот да носим последствията.
Факт е, че аз съм отпускала ръка, когато съм загубила контрол над ситуацията, била съм слаба. Винаги съжалявам за това поведение. Възхищавам се на родителите, които успяват да се контролират и въздържат от физическо насилие!
Много е лесно в един момент, когато сме изнервени и посягаме леко да ударим, така да отпуснем ръката си, че цял живот да носим последствията.
Факт е, че аз съм отпускала ръка, когато съм загубила контрол над ситуацията, била съм слаба. Винаги съжалявам за това поведение. Възхищавам се на родителите, които успяват да се контролират и въздържат от физическо насилие!
Теорията на майка ми е че "няма непослушни деца, има родители, които им позволяват малко". ...аз пък му давам други неща, които може би ще оцени. Всички ние сме родители, това не ни прави автоматично "идеални" и допускаме нашите грешки. Родителите ни са правели други грешки. Няма идеален родител. Дали плясване или нещо друго - винаги ще бъдем обвинявани в нещо. Дано да бъде колкото се може по-леснопреодолимо.
Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....
Е, едва ли някой ще възрази, че ефект има. Но всъщност това ли е най-важното? Да има ефект и той да е бърз? Всъщност кое те е накарало да я удряш? Какво си искала да й покажеш? - Че не бива да изпада в истерия безпричинно или какво? Питам сериозно не се заяждам.
Дариа също изпадна в истерия вчера - прибрахме се след разходката следобед и тя отказа да си измие ръцете. Пълна истерия с търкаляне по пода и писъци и викове и... Просто я хванах здраво и й измих ръцете /не беше лесно/. Отдадох го на това, че беше спала малко на обяд и явно беше преуморена... Оставих я да пореве на пода и да истеричи около 5 минути, след което отидох да я питам нещо за кучето и тя се успокои...
Другата причина е, че искам да се научи поне малко на самоконтрол. Навън често виждам майки, които не могат да се справят с децата си и правят "сеири". Не искам да изпадам в подобни комични и жалки ситуации.
В случаите, когато съм пляскала децата съм го правила не се цел да ги заболи (е случвало се е и да излаза извън контрол) и да ги подчиня чрез страха им от боя. Целта е била да разберат, че съм категорична в решението си (когато думите не вършат работа). Не си малтретирам децата и принципно съм против "силовите методи на възпитание". Но и невиждам нищо пагубно за психиката на детето в някое друго плясване, когато се опитва да се качва на главата на майка си (примерно).
Аз я шляпвам лекичко,когато не слуша щерката и то не така,че да я боли,а по-скоро да се обиди и да знае,че не трябва винаги да става на нейното!
Аз съм била пребивана от баща си не веднъж и знам добре какво означава БОЙ! За това само веднъж съм си позволила да ударя малкия със сила по дупето и то защото след като говорихме на дълго и широко, накрая не издържах и го тупнах, а той взе да подскача и да се смее " Не ме заболя, не ме заболя!" ! Е тогава ме ядоса и го шляпнах здраво! Още го помни и никога повече не ме е провокирал така!
Не знам дали съм права, но племенника ми никога не е удрян / дори профилактично тупване /, а както той казва:"Мама казва, че думите болят повече от шамарите!".Сега е на 9г. и постоянно изнудва и заплашва майка си ако нещо не стане както той иска! Не мога да си представя ако тя един ден просто го удари - сигурно ще избяга или ще свърши още по-голяма глупост, както все заплашва! Племенничката / на 5г / пък и заявила, когато и направила забележка, че:" Живота си е нейн и ще си прави каквото си иска и никой няма право да и диктува!"
Вие си преценете кое е по добре!
Какво ни кара да удряме децата си? Нали и в работата,на улицата та дори и ако щете и съпругат ви се случва да ви изкара извън нерви.Така ли пошляпваме хората покрай нас?Защо се здържаме,а при съществата които съвсем не са ни равностойни и уж много обичаме не можем? 
Още едно доказателство за това каква глупост е да се удрят децата - не вярвам всеки един от писалите "колко нормално е да пошляпваш детето си с възпитателна цел" да пошляпва всеки, който го нервира. Или детото ви нервира най-много??? Не вярвам
Какво ни кара да удряме децата си? Нали и в работата,на улицата та дори и ако щете и съпругат ви се случва да ви изкара извън нерви.Така ли пошляпваме хората покрай нас?Защо се здържаме,а при съществата които съвсем не са ни равностойни и уж много обичаме не можем?
Още едно доказателство за това каква глупост е да се удрят децата - не вярвам всеки един от писалите "колко нормално е да пошляпваш детето си с възпитателна цел" да пошляпва всеки, който го нервира. Или детото ви нервира най-много??? Не вярвам
А с детето не е така... Какво ни кара да удряме децата си? Нали и в работата,на улицата та дори и ако щете и съпругат ви се случва да ви изкара извън нерви.Така ли пошляпваме хората покрай нас?Защо се здържаме,а при съществата които съвсем не са ни равностойни и уж много обичаме не можем?
Още едно доказателство за това каква глупост е да се удрят децата - не вярвам всеки един от писалите "колко нормално е да пошляпваш детето си с възпитателна цел" да пошляпва всеки, който го нервира. Или детото ви нервира най-много??? Не вярвам
А с детето не е така...
Такова сравнение не може да се прави. Ние не сме отговорни за възпитанието на хората около нас. Не можем да се бием с всеки, който има различно мнение от нашето. А децата ни сега откриват света, сега научават кое е забранено и кое- позволено - с наша помощ. Наша отговорност е да сложим рамки на поведението им, граници, отвъд които не могат да преминават.
Искам да кажа, че е неуместно е да сравняваме възрастните с децата, е не защитавам боя като метод на възпитание.
Искам да кажа, че е неуместно е да сравняваме възрастните с децата, е не защитавам боя като метод на възпитание.
Такова сравнение не може да се прави.
Съгласна съм с това, че не може, но и тази статия с това "как и кога трябва да бием децата си" едва ли не, ми заприлича на инструкция за обучаване на домашни любимци. Не искам да обидя никой, нито пък да водя безмислени спорове и то в интернет, където не можеш да напишеш всичко и винаги има нещо недоразбрано и криворазбрано Затова си казвам мнението и спирам, иначе има шанс да се оплета в излишни спорове - твърдо ПРОТИВ БОЯ като възпитание
Д-р Фицхю Додсън (1923-1993), световноизвестен американски психолог, преподавател и писател, започва кариерата си като свещеник преди да се отдаде изцяло и до края на живота си на децата, тяхното отглеждане, възпитание и лечение.
Момичета, не знам коя година е написана тази книга, но метода пошляпване е твърдо отречен в западното общество, а този автор като гледам е американец Причината да се отрече я споменах малко по-горе. Не са редки случаите в реалния живот на родители отпуснали си ръката в момент на афектираност и пребили децата си, без да го осъзнаят.
Съвременните методи на възпитание са time out и ignore. А когато детето изпадне в неконтролируема истерия (tantrum), се хваща здраво докато отмине, за да не се самонарани.
Момичета, не знам коя година е написана тази книга, но метода пошляпване е твърдо отречен в западното общество, а този автор като гледам е американец
Причината да се отрече я споменах малко по-горе. Не са редки случаите в реалния живот на родители отпуснали си ръката в момент на афектираност и пребили децата си, без да го осъзнаят. Съвременните методи на възпитание са time out и ignore. А когато детето изпадне в неконтролируема истерия (tantrum), се хваща здраво докато отмине, за да не се самонарани.
.
Съвременните методи на възпитание са time out и ignore. А когато детето изпадне в неконтролируема истерия (tantrum), се хваща здраво докато отмине, за да не се самонарани.
Съвременните методи на възпитание са time out и ignore. А когато детето изпадне в неконтролируема истерия (tantrum), се хваща здраво докато отмине, за да не се самонарани.
абсолютно правилно,това казва модерния свят които базира обобщенията си на данни и изследвания (работя с хора които имат психол.проблеми и няма да ви кажа колко много от тях споделят че са "поплясквани" и с думи обиждани ор родителите си,т.е помни се и е травма,дори да не оставя физически белег)
аз бих добавила и time out за родителя ако много е побеснял,аз това го практикувам както казах по-горе и работи
А как учите детето да реагира, когато го удрят други деца?
Естествено, че ще я уча да се отбранява /но не и да напада/ като са й посегнали, но аз да я шляпвам - не виждам нищо общо между двете действия
За това мъж ми и дума не дава да кажа! Винаги го е учил да се отбранява, ако го нападнат! Аз обаче му казвам, че като види, че едно дете е побойник - изобщо да не се занимава с него!
Синът ми е много тих и добричък и обикновено като го ударят отива да се оплаче на госпожата / на това са го учили в градината /! Слава Богу това се случва рядко, защото той смята всички деца, които се бият за лоши и невъзпитани и изобщо не им обръща внимание! Това води до нулево внимание и от страна на самите побойници към него!
Синът ми е много тих и добричък и обикновено като го ударят отива да се оплаче на госпожата
/ на това са го учили в градината /! Слава Богу това се случва рядко, защото той смята всички деца, които се бият за лоши и невъзпитани и изобщо не им обръща внимание! Това води до нулево внимание и от страна на самите побойници към него! Не бе, не казвам, че има нещо общо. Само питам учите ли ги да се защитават или ненасилието да е тотално?
тотално - културата и склонноста към ненасилие не се простира до глупостта да те бият, а ти да си траЙш той смята всички деца, които се бият за лоши и невъзпитани и изобщо не им обръща внимание! Това води до нулево внимание и от страна на самите побойници към него!
А как учите детето да реагира, когато го удрят други деца?
охххххххх много търпение се иска,лесно майка се не става казва майка ми:)
Анна
тайм аут-може да е навсякъде,трае в мин колкото е възрастта на детето(2мин за моито),идеята е да няма забавления,най-добре в стая само,но не в неговата дето е пълна с играчки..обикновено аз предупреждавам до 3 пъти че ще дам тайм аут и ако продължава-давам;много е важно да разбере за какво е и това поведение всеки пьт да води до такава реакция-т.е ако бие-всеки път като бие и не спира има тайм аут,а не само понякога..и друго-трябва да му се даде шанс да спре като знае какво следва-аз иьбрах да предупреждавам до 3 пъти,може и по-малко..да не се злоупотребява също с т.аута-аз давам само за много големи бели и мрънканици,не повече от 1-2/седмица,иначе свикват и не им пука
А как учите детето да реагира, когато го удрят други деца?
Наложи ми се да си променя мирогледа и го уча да избягва ситуациите с агресия. Не полагам много усилия в тази насока, защото политиката им в училище не стимулира боя, даже и да е при самозащита. На практика е разбрал, че за да му е добре не трябва да се бие
В противен случай независимо кой е виновен или невинен, участвал ли си в мелето, те наказват. Лекото плясване брои ли се за бой?
Зависи кой плясваш. Мъжа ми плесна големия ни син веднъж зад врата и той разказа на всички роднини че баща му му нанесъл "яростен, животински побой"
По темата. Плясвам по дупето и през ръцете когато не ме слушат. По-често се ограничавам с викане.
Здравейте!Аз съм нова тук,но тази темаи мен много ме вълнува.голямата дъщеря доста я пошляпвах между 1 и 3 год. по дупето или по ръчичките и след това винаги съм се мразила за това,но в даден момент си изпускам нервите.Тя скоро ще стане на 4г. ивече все по-рядко ни се случва,повече се разбираме с говорене.Мъжа ми никога не я е пляскал,той само наказва,но тя има страхотен респект от него.винаги си потарям,че повече няма да ми се случи да я пошляпвам ,дано да успея да се контролирам повече.При мен поне смятам,че това е израз на слабост,че не мога да се справя по друг начин със ситуацията.майка ми доста ни пляскаше по дупетата мен и сестра ми и много крещеше и аз сега правя като нея,въпреки че не искам.Тя ми докара само комплекси и чувство за вина към нея.така че по принцип съм против боя ,но може би понякога помага.Много зависи и от всеки конкретен случай.
Искам да се отнасям с децата равноправно. Т.е да ги "извися", а не аз надолу. Това трябва да включва много спокойствие, обяснения, политика , умения (въобще не мисля, че имам от всичко ). Но води до формиране на подобни у децата. Биха им се отразили добре в живота.
Голямата дъщеря не съм била, но многото конски я подтискат също! Мрачна е Дали възпитанието не е абстракция, а реалноста да е просто гени? Все по съм склонна да го вярвам.
Голямата дъщеря не съм била, но многото конски я подтискат също! Мрачна е
Дали възпитанието не е абстракция, а реалноста да е просто гени? Все по съм склонна да го вярвам.
явно съм идеален родител... Винаги имам избор. И винаги се питам "А мога ли да не плесна?" и винаги отговорът е "Мога". И не пляскам.
Как реагира детето ми, когато настане скандал между деца в яслата и я ударят... може би удря, но тогава няма наоколо леля, която да се занимава с тях, защото гледа малките, новите, които плрачат. И когато големите останат без занимание и без игра, стига се до бой за малкото играчки, които са им оставени на разположение.
Когато е с мен или с друг навън, на детската площадка и някой я удари, тя отива при майкато (бабата, татакото) на детето, което я е ударило и с обиден вид съобщава и чака да се скарат. По същия начин реагира и когато едно дете беше препречило пързалката като е седнало в долния и край и не даваше на останалите да се пързалят. Първо му казваше да се дръпне, после му се скара, после се пързулна и спря зад него, излезе иззад гърба му, пусна се пак. Ядоса се, отиде при майка му и, съвсем основателно и каза да каже на "божидалль" да се дръпне, защото пречи на децата. И аз смятам, че дотогава майката трябваше да реагира... Майка му му каза, той си направи оглушки, тя не стана от пейката, Божидар не стана от пързалката. Ида спря до него, той правеше кофички, тя го гледа, гледа лошо и просто започна да му разваля кофичките. Методично. Божидар се ядоса и стана.
Ето един много добър начин да се спраиш в ситуация без насилие. Смея да се гордея, че Ида прояви толкова търпение, вместо просто да халоса Божидар с лопатата по главата, както казват "по детски".
Не съм се надявала дори да видя такова нещо. Може би е в резултат на това, че винаги, когато Ида се е оплаквала, че някой я е ухапал, ощипал, ударил и очаква реакция от мен, аз съм и казвала, че майка му ще му се скара и ще му каже, че не се прави така. И това е достатъчно. Детото явно има изграден усет, че ударите не помагат. Удря понякога баща си, когато се чувства безсилна да го махне от мен например... , но сред връстниците си рядко се чувства безсилна. В крайна сметка, ако винаги има човек около децата, до саморазправа не се стига. Аз затова съм винаги наблизо, ще ми се и в яслите да беше така....
И не може на фона на тея "миролюбива стратегия" аз да плесна Ида... просто всичко отива по дяволите. Явно е достатъчно голяма, за да схваща, че авторитетът върши по-добра работа от боя. И ако ударя, това просто означава, че нещо не съм схванала и не знама какво да кажа... А пък аз имам ей-такава уста и все намирам какво да кажа. Започвам наум с това: Оммммммммммм. Оммммммммммм. Омммммммммммм.
Признавам си, много говоря, манипулирам, използвам "предрешен избор" непрекъснато, за да остава Ида с впечталение, че от нея зависят много неща. С една дума, морковът при мен върши работа, няма нужда от тоягата.
Пък и имам едни смразяващ поглед, от който използвам 1/10 с Ида и който означава много неща накуп...
Как реагира детето ми, когато настане скандал между деца в яслата и я ударят... може би удря, но тогава няма наоколо леля, която да се занимава с тях, защото гледа малките, новите, които плрачат. И когато големите останат без занимание и без игра, стига се до бой за малкото играчки, които са им оставени на разположение.
Когато е с мен или с друг навън, на детската площадка и някой я удари, тя отива при майкато (бабата, татакото) на детето, което я е ударило и с обиден вид съобщава и чака да се скарат. По същия начин реагира и когато едно дете беше препречило пързалката като е седнало в долния и край и не даваше на останалите да се пързалят. Първо му казваше да се дръпне, после му се скара, после се пързулна и спря зад него, излезе иззад гърба му, пусна се пак. Ядоса се, отиде при майка му и, съвсем основателно и каза да каже на "божидалль" да се дръпне, защото пречи на децата. И аз смятам, че дотогава майката трябваше да реагира... Майка му му каза, той си направи оглушки, тя не стана от пейката, Божидар не стана от пързалката. Ида спря до него, той правеше кофички, тя го гледа, гледа лошо и просто започна да му разваля кофичките. Методично. Божидар се ядоса и стана.
Ето един много добър начин да се спраиш в ситуация без насилие. Смея да се гордея, че Ида прояви толкова търпение, вместо просто да халоса Божидар с лопатата по главата, както казват "по детски".
Не съм се надявала дори да видя такова нещо. Може би е в резултат на това, че винаги, когато Ида се е оплаквала, че някой я е ухапал, ощипал, ударил и очаква реакция от мен, аз съм и казвала, че майка му ще му се скара и ще му каже, че не се прави така. И това е достатъчно. Детото явно има изграден усет, че ударите не помагат. Удря понякога баща си, когато се чувства безсилна да го махне от мен например...
, но сред връстниците си рядко се чувства безсилна. В крайна сметка, ако винаги има човек около децата, до саморазправа не се стига. Аз затова съм винаги наблизо, ще ми се и в яслите да беше така....И не може на фона на тея "миролюбива стратегия" аз да плесна Ида... просто всичко отива по дяволите. Явно е достатъчно голяма, за да схваща, че авторитетът върши по-добра работа от боя. И ако ударя, това просто означава, че нещо не съм схванала и не знама какво да кажа... А пък аз имам ей-такава уста и все намирам какво да кажа. Започвам наум с това: Оммммммммммм. Оммммммммммм. Омммммммммммм.
Признавам си, много говоря, манипулирам, използвам "предрешен избор" непрекъснато, за да остава Ида с впечталение, че от нея зависят много неща. С една дума, морковът при мен върши работа, няма нужда от тоягата.
Пък и имам едни смразяващ поглед, от който използвам 1/10 с Ида и който означава много неща накуп...