За боя?!

Зависи кой плясваш. Мъжа ми плесна големия ни син веднъж зад врата и той разказа на всички роднини че баща му му нанесъл "яростен, животински побой"

По темата. Плясвам по дупето и през ръцете когато не ме слушат. По-често се ограничавам с викане.

Искам да се отнасям с децата равноправно. Т.е да ги "извися", а не аз надолу. Това трябва да включва много спокойствие, обяснения, политика , умения (въобще не мисля, че имам от всичко ). Но води до формиране на подобни у децата. Биха им се отразили добре в живота.
Голямата дъщеря не съм била, но многото конски я подтискат също! Мрачна е  Дали възпитанието не е абстракция, а реалноста да е просто гени? Все по съм склонна да го вярвам.

явно съм идеален родител... Винаги имам избор. И винаги се питам "А мога ли да не плесна?" и винаги отговорът е "Мога". И не пляскам.

Как реагира детето ми, когато настане скандал между деца в яслата и я ударят... може би удря, но тогава няма наоколо леля, която да се занимава с тях, защото гледа малките, новите, които плрачат. И когато големите останат без занимание и без игра, стига се до бой за малкото играчки, които са им оставени на разположение.

Когато е с мен или с друг навън, на детската площадка и някой я удари, тя отива при майкато (бабата, татакото) на детето, което я е ударило и с обиден вид съобщава и чака да се скарат. По същия начин реагира и когато едно дете беше препречило пързалката като е седнало в долния  и край и не даваше на останалите да се пързалят. Първо му казваше да се дръпне, после му се скара, после се пързулна и спря зад него, излезе иззад гърба му, пусна се пак. Ядоса се, отиде при майка му и, съвсем основателно и каза да каже на "божидалль" да се дръпне, защото пречи на децата. И аз смятам, че дотогава майката трябваше да реагира... Майка му му каза, той си направи оглушки, тя не стана от пейката, Божидар не стана от пързалката. Ида спря до него, той правеше кофички, тя го гледа, гледа лошо и просто започна да му разваля кофичките. Методично. Божидар се ядоса и стана.

Ето един много добър начин да се спраиш в ситуация без насилие. Смея да се гордея, че Ида прояви толкова търпение, вместо просто да халоса Божидар с лопатата по главата, както казват "по детски".

Не съм се надявала дори да видя такова нещо. Може би е в резултат на това, че винаги, когато Ида се е оплаквала, че някой я е ухапал, ощипал, ударил и очаква реакция от мен, аз съм и казвала, че майка му ще му се скара и ще му каже, че не се прави така. И това е достатъчно. Детото явно има изграден усет, че ударите не помагат. Удря понякога баща си, когато се чувства безсилна да го махне от мен например...  , но сред връстниците си рядко се чувства безсилна. В крайна сметка, ако винаги има човек около децата, до саморазправа не се стига. Аз затова съм винаги наблизо, ще ми се и в яслите да беше така....

И не може на фона на тея "миролюбива стратегия" аз да плесна Ида... просто всичко отива по дяволите. Явно е достатъчно голяма, за да схваща, че авторитетът върши по-добра работа от боя. И ако ударя, това просто означава, че нещо не съм схванала и не знама какво да кажа... А пък аз имам ей-такава уста и все намирам какво да кажа. Започвам наум с това: Оммммммммммм. Оммммммммммм. Омммммммммммм. 

Признавам си, много говоря, манипулирам, използвам "предрешен избор" непрекъснато, за да остава Ида с впечталение, че от нея зависят много неща. С една дума, морковът при мен върши работа, няма нужда от тоягата.

Пък и имам едни смразяващ поглед, от който използвам 1/10 с Ида и който означава много неща накуп...