Аз също ни най -малко не искам да се заяждам ,но не виждам смисъл да гледам какво е в Англия или където и да е ,защото аз живея в България..............А що се отнася до психолога ,ходила съм на детски психолог за да зная как най-правилно да реагирам на тръщканията на сина ми когато не стане на неговото.И лично психолога ме посъветва ,когато се тръшне по средата на пътя по който минават коли и му падне перде пред очите/нищо не вижда нищо не чува/тогава трябва да го шлапнеш по дупето или ръцете за да дойде на себе си.И повярвай ми има ефект ,от доста време вече не изпада в такива ситуации.Та мисълта ми беше ,че боят не е желателен или едва ли има майка ,която да умира от кеф че е ударила детето си ,но понякога е неизбежно/особенно когато се застрашава живота му/
- Публикувана: 10 май 2006, 18:19 ч.
- Последно мнение: 19 май 2006, 10:04 ч.
За боя?!
да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Колкото и абсурдно да звучи, това е нещо, от което детето ми явно е имало нужда, щом при многокротните ми обяснения, молби и последвали ги предупреждения продължава да прави това, което му се забранява. А и самия факт, че после е спокойно и послушно говори, че явно му се е отразило добре. Просто детето ми иска да види до къде се простират границите на свободата, която му давам, както и моите нерви. След като вече разбра, се разбираме много по-добре и то с думи. Сигурно има деца, които нямат желание да "проведат" това "изследване" или не стигат до крайности. Както и да е, боят е вече зад нас и темата не ме засяга пряко Преди години боят е бил доста попубярно възпитателно средство, пък не виждам да се е отразил толкова зле. Съпоставяйки днешнете пубери с тези отпреди 30 год. ми идват едни мисли...
да обвиняваме всички около нас за собствените си грешки, децата, и ...... гостите във форума!
Колкото и абсурдно да звучи, това е нещо, от което детето ми явно е имало нужда, щом при многокротните ми обяснения, молби и последвали ги предупреждения продължава да прави това, което му се забранява. А и самия факт, че после е спокойно и послушно говори, че явно му се е отразило добре. Просто детето ми иска да види до къде се простират границите на свободата, която му давам, както и моите нерви. След като вече разбра, се разбираме много по-добре и то с думи. Сигурно има деца, които нямат желание да "проведат" това "изследване" или не стигат до крайности. Както и да е, боят е вече зад нас и темата не ме засяга пряко Преди години боят е бил доста попубярно възпитателно средство, пък не виждам да се е отразил толкова зле. Съпоставяйки днешнете пубери с тези отпреди 30 год. ми идват едни мисли...
Бе, той и моя мъж е тупарен здраво, ама....той от дума не е разбирал.
И аз да си видя детето гордо изправено на перваза на прозореца на 14-ти етаж да ми маха и да смее, няма да ми издържат нервичките...
..или да подпалва купчина дрехи със запалка...
Големо диване е бил..добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
И аз да си видя детето гордо изправено на перваза на прозореца на 14-ти етаж да ми маха и да смее, няма да ми издържат нервичките...
..или да подпалва купчина дрехи със запалка...
Големо диване е бил..добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
Аз съм против боя, независимо от причината и обстоятелствата. Не само, защото не одобрявам физическото насилие, а и защото на практика няма никаква възпитателна полза от него.
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
Не мога да кажа, че съм перфектна. И аз понякога си изпускам нервите и ... крещя. Естествено полза няма
Единственото, от което виждам полза е необръщането на внимание. Забелязала съм, че най-голям ефект има, ако спра да му обръщам внимание и дори изляза от стаята. Когато се върна след извесно време, вече е спрял да се инати.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Най-важното е да пазим любовта и уважението на децата си!
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
Не мога да кажа, че съм перфектна. И аз понякога си изпускам нервите и ... крещя. Естествено полза няма
Единственото, от което виждам полза е необръщането на внимание. Забелязала съм, че най-голям ефект има, ако спра да му обръщам внимание и дори изляза от стаята. Когато се върна след извесно време, вече е спрял да се инати.
Ако прави нещо нежелателно /Например - удря дете, което ни е на гости или изсипва сок на земята/, го наказвам в ъгъла за няколко минути без играчки. Не го карам да се обръща към стената. Просто седи 1-2 мин. без да играе.
Винаги действа и после спира с нежеланото поведение. Поне за известно време.
Най-важното е да пазим любовта и уважението на децата си!
Някой сеща ли се за дете, което е променило поведението си положително, защо е набито?
добре, че засега Елина не е ЧАК такава:)
Когато стана на година и няколко месеца няколко пъти я шляпнах леко, след като известно време обяснявах със сериозен и спокоен тон. След това четох, четох и реших, че няма да го правя повече.
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
Но тя скоро ще стане на 1 г. и 9 м., реално от 9 месеца насам, аз повтарям едно и също и тя си прави едно и също, не съм сигурна до кога ще издържа. Вашите деца така ли реагират? За 9 месеца нищо ли не схващат
а хич неискам. Но напоследък ме изкарва извън релси 
Случва се и да се пердашкаме по дупето, когато нервите ми съвсем изтънеят. Обикновено се разминава с кудкудякане и пискане детето Но като тръгне с хитра физиономия да бърка в контакта направо шляпам без никакво чувство за вина. Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Но като тръгне с хитра физиономия да бърка в контакта направо шляпам без никакво чувство за вина. Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Отвреме-навреме обича да ме "пробва" с такива инквизиции.
Както няколко майчета вече казаха - от дете до дете има балкан разлика. А и тая възраст - от една до 3-4 години според мен е такава, че рядко се стига до шамари най-малкото защото дребните все още ни възприемат за центъра на техният свят и нашето мнение е свято за тях. Е, че има ситуации за пошляпване - има, но не често. Друг е въпроса с вече по-големите деца. И тук е мястото да се обърна към всички противнички на боя, които апелират останалите да не бият децата си (за мен шляпването не е бой ама айде...) - изчакайте някоя и друга годинка и пак ще си говорим 
Крещенето също не помага в някои случаи , затова аз усвоих друга тактика - когато не ме чуват захласнати в поредното "геройско" дело - ако е тъмно им гася лампата и после започвам да говоря тихо. Толкова тихо, че да им се наложи да се приближат до мен за да ме чуят . Има ефект! Първо с лампата им привличам вниманието, а тихото говорене - ами напрягат се да разберат за какво иде реч и щат не щат - чуват.
А що се отнася за боя конкретно - да, пошляпвала съм, пошляпвам и сега и вероятно и в бъдеще ще ми се налага да пошляпвам, но не бия! Който както иска да го разбира
Крещенето също не помага в някои случаи , затова аз усвоих друга тактика - когато не ме чуват захласнати в поредното "геройско" дело - ако е тъмно им гася лампата и после започвам да говоря тихо. Толкова тихо, че да им се наложи да се приближат до мен за да ме чуят . Има ефект! Първо с лампата им привличам вниманието, а тихото говорене - ами напрягат се да разберат за какво иде реч и щат не щат - чуват.
А що се отнася за боя конкретно - да, пошляпвала съм, пошляпвам и сега и вероятно и в бъдеще ще ми се налага да пошляпвам, но не бия! Който както иска да го разбира
Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.
Едни такива спокойни, уравновесени, премерени...
Колко дечица имаш, ако не е тайна? Стана ми любопитно, просто.
