Публикувана: 10 май 2006, 18:19 ч.
Последно мнение: 19 май 2006, 10:04 ч.

За боя?!

5 660
138
1

Отговори

# 30 11 май 2006, 09:41 ч.

София
Мнения: 1 352

И пошляпвам и крещя. Лелееее, как крещя - ами то за да ме чуят трябва да ги надвикам. Embarassed

За боя - гледам да избягвам, но понякога просто няма как... То човек търпи, търпи... #2gunfire

Голямата вече все по рядко я удрям, щото стана много чуствителна напоследък, а и вече е голям човек и се опитвам да се разбираме с думи. Докато с малкия - няма оправия, има случай в които просто трябва да го плеснеш, за да разбере че прави нещо нередно. #Crazy

# 31 11 май 2006, 09:43 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Случвало се е да го шляпна по памперса, но съм абсолютно против да се удря през лицето колкото и леко да е и до сега не съм. То и по памперса не е редно, но като ме изкара извън нерви и говоренето не помага съм го шляпвала.

# 32 11 май 2006, 09:52 ч.

Мнения: 2 700

Основно викам, но ми се е случвало и да я перна по дупето. При това не като малка, а напоследък. Докато беше малка строгият поглед и привидното ми сърдене хващаше "дикиш". Сега, обаче, тъй като сме в период на самоутвърждаване, има моменти, в които традиционните методи вече не действат и за "приземяване" се налага и да я перна.
Не се случва често, но ми се е случвало все пак.

# 33 11 май 2006, 10:01 ч.

Мнения: 636

Мисля, че няма оправдан бой и крещене и че наистина тези прояви са израз на родителска безпомощност. Аз също съм от крещящите и "пошляпващите" по памперса и ръчичките, даже отворих тема за това преди време и много момичета отговориха, че също го правят. Не е оправдано, но отвреме-навреме ми се струва неизбежно. Като дете не са ме удряли /само веднъж-дваж/ , а аз не искам да съм по-лош родител, отколкото са били към мен. Нали трябва да сме по-добри родители от нашите родители, и въобще, по-добри хора, а при мен не се получава. Мисля, че човек не трябва да спира да се опитва да постигне по-добър самоконтрол и трябва да вярва, че е възможно без бой и крясъци.

# 34 11 май 2006, 10:38 ч.

София
Мнения: 6 999

Не бия и не крещя.

Всъщност понякога като си играем я бия на шега по дупето като я сложа на коленете си и тя се залива от смях.
Въпреки, че съм върл противник на боя го смятам за оправдан в кризисни моменти - ако се затича към улицата, ако изчезне в магазин...ей такива супер опасни неща. Мисля, че от изживения ужас тогава бих я набила без капка угризение.

За сега като затвърдя тона и вдигна пръст Дариа усеща, че е на близо да границата ми на търпение. Понякога обаче това не я спира Simple Smile

, а тъй като през повечето време се опитвам да разбера защо прави или не прави това и онова и да й вляза в положението, понякога просто е забравила какво значи размахания ми пръст newsm78

Аааааа - аз съм и против наказанията - поне в ранна възраст.

# 35 11 май 2006, 10:52 ч.

София
Мнения: 1 352

Много ми е интересно как биха реагирали мамите, които казват че не удрят децата си и не крещат в някоя от следните ситуации: когато напр. детето упорито разлива сок по пода и тъпче с краката по мокрото, след което се качва с намазаните със сок пантофи на спалнята и започва да скача по нея - и продължава да прави това дори след като няколко пъти си обяснил, че така не бива. Или когато захапе сестра си /респ. брат си/ по крака почти до кръв и направи огромна синина, или когато посегне с молива към очите на друго дете, или когато се изпикае на леглото или... нещо друго в този дух. Интересно ми е и тогава ли им говорите с по твърд тон и има ли ефект това върху тях? newsm78

Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 11:07 от Gercho

# 36 11 май 2006, 11:02 ч.

София
Мнения: 7 242

Преди време съм била. От много отдавна - не и не мисля, че някого ще го направя - детето ми вече е достатъчно голямо, за да се разберем "човешки". Но Gercho е напълно права. Както и при всяко нещо, боят има две страни - едната, която си го "проси" и друга - която го "поднася". Никога не съм посягала преди да направя н на брой забележки и поне три пъти да предупредя, че ще бия. И знаете ли, след боя Цветелинка се успокояваше и усмиряваше. Колкото и абсурдно да звучи, все едно е имала нужда точно от това.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.

# 37 11 май 2006, 11:03 ч.

Мнения: 623

Пошляпването, в случаи, когато наистина се налага е допустимо само до навършване на 3г - след това е строго забранено

# 38 11 май 2006, 11:22 ч.

София
Мнения: 6 999

Гери, чакай аз да ти кажа какво правя в такива екстремни ситуации Simple Smile

Прилагам насилие под различна форма. Разспива сока на пода и тъпче с крака? - Вадя я от локвата, свалям пантофите или чорапите, мия я, а след това и пода... До колкото познавам Дариа тя през цялото време ще пищи, ще се гърчи и/или ще се опитва да ме охапе... Не се давам, върва си по задачите и се правя, че изобщо не я чувам че пищи. Дариа хапе само мен, баща си и баба си... поне се опитва. Първо се пазя, а ако ме захапе я дърпам за косата докато пусне.

Това с обяснението, че не бива съм забелязала, че изобщо не действа. Класика вкъщи е желанието на Дариа да се качи на масата в хола /висока 20-тина см./ и стъклена. В момента, в който сложи коляно аз казвам "Не!", тя спира, оглежда се, ослушва се и пак вдига коляно... На 5-тото "Не!" - Ставам и я отдръпвам от масата... Като стана 2-3-до 4 пъти, тя се отказва. След около месец-два на ново.

# 39 11 май 2006, 11:42 ч.

Мнения: 791

Цитат на: Лекси в чт, 11 май 2006, 11:02

Както и при всяко нещо, боят има две страни - едната, която си го "проси" и друга - която го "поднася". Никога не съм посягала преди да направя н на брой забележки и поне три пъти да предупредя, че ще бия. И знаете ли, след боя Цветелинка се успокояваше и усмиряваше. Колкото и абсурдно да звучи, все едно е имала нужда точно от това.
Но съм категорично против, когато родителят бие изпаднал в афект и за собствено разтоварване на нервите, без да е направил необходимото, за да избегне физическото наказание.

И при нас е така! Tired

А пляскам през устата, когато аз за пореден път съм направила забележка за нещо и тя за капак ми се оплези!!!

# 40 11 май 2006, 11:43 ч.

на североизток
Мнения: 285

Леко през ръцете, за да разбере най - често, че не трябва да пипа или прави нещо.Иначе не - мисля, че има други по - добри начини за въздействие и възпитание.

# 41 11 май 2006, 11:52 ч.

София
Мнения: 6 798

Мда, много е хубаво това да няма дори пошяпване, ама не винаги се получава...от дете, до дете има огромна разлика. При нас просто не се получава само с обяснения, с дурпане от мястото, ъдето прави белята или с отвличане на вниманието. Прави същото нещо, което една мама беше обяснила по-горе, качва се върху масата, която си е висока, става права и започва да се клати. Вероятността да падне е около 100%. Сваляме от там поне 4-5 пъти, накрая след много писъци, ревове и бъскане се налага да я шлапна, за да спре да се катери. Това е един пример от многобройните. Последно я плаяснах по ръката, защото много упоито се мъчеше да извади очите на едно дете, което си стоеше кротко в количката. преди това обяснявах, дърпах и ръката, ама като не разбира? Какво, да я оставя да му извади очите ли?

# 42 11 май 2006, 11:54 ч.

Мнения: 1 761

Цитат на: Gercho в чт, 11 май 2006, 10:52

Не искам да прозвучи като заяждане, но как се справяте с такива ситуации? При мен само кресването хваща дикиш.

Добре,де.Помисли си колко време ти отнема " пошляпването" и след това успокояването на детето от причинения стрес-5,10,15 минути.....Сега си помисли колко много неща можеш да му кажеш или покажеш за толкова време.И да го направиш така,че то да ги помни цял живот.

Пример-вземи един парцал и покажи на детето как да почисти изцапаното от сока.Дай му да опита само да почисти.Вземи изцапаните пантофки,дай едната на детето и му покажи как да я измие и го поощри,че се справя добре.Кажи на детето,че вече е голямо и може да помага на мама, когато тя има работа.И че не можеш да чистиш непрекъснато,защото имаш да вършиш още много неща,а ако не го направиш сока ще лепне по пантофките и постелката на спалнята няма да е чиста, когато искате да се повъргаляте заедно по спалнята.Детенцето ще усети доверието ти,любовта ти и този начин на отношение,може и не веднага, но лека-полека ще го научи да уважава твоя труд за чистотата на дома.И ще се опитва да пази чисто,за да получи похвала-децата имат нужда от поощрение много повече, отколкото възрастните от високи заплати.

# 43 11 май 2006, 11:57 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: kartinka в чт, 11 май 2006, 11:54

Цитат на: Gercho в чт, 11 май 2006, 10:52

А, не

пошляпването ми отнема 1 - 2 минути, а след това не успокоявам /това би било явно противоречие/. Та процедурата е много кратка и удобна за мен. Но пак казвам, че това беше период преди време. Сега чудесно се справям само с думи.
Има и един такъв момент. Децата понякога обичат да правят на пук и да изпробват до къде се простират границите на родителското търпение. И тогава обяснения и поощрения не вършат работа.

# 44 11 май 2006, 12:32 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: Klemy в чт, 11 май 2006, 11:52

Абсолютно съм съгласна с теб!!! Peace

От дете до дете има голяма разлика, и само на когото е на главата може да разбере.
Аз също съм пощлапвала моя син по дупето и ръцете в краен случай ,когато видя че нищо друго не помага.Обяснения,обяснения,но не винаги имат резултат.Въпреки че в момента и от пошляпването не се впечатлява вече.Сега го наказвам в неговата стая или го лишавам от нещо любимо.Мисля,че това дава по-добър резултат/е не винаги -то инато,инато......../ ooooh!

Но какво да се прави да са ни живи и здрави децата и НЕРВИТЕ!!!!! Rolling Eyes

Препоръчани теми

Физиотерапия при опити за забременяване

Trendo.bg - Голямата Измама

12
На пазар

120 ДЕ цветущи изрази и фрази на мулти-култи обществото

Нощно напикаване при 7 годишно дете

Причина:

Причина: