Не си даваме играчките ! Помощ

Ами не всичко е въпрос на лична преценка и разбирания. Има неща, които са обществено приети и нормални и такива, които не са ок. Дори и на теб да ти се вижда напълно в реда на нещата да отидеш на гости с детето ти и да не му дадат да пипне нито една играчка (не е ясно какво точно се очаква да прави през това време в такъв случай), то не е ок. Говоря за малки деца. 

Разбира се, но считам, че даването или недаването на играчки зависят единствено от желанието на самото дете, а не са въпрос на обществена норма. Моята преценка е, че няма никакъв проблем за едно дете, ако то не иска да си даде играчката. Ще има проблем, ако го дресирам да си я дава.

П.П. На гости не ходя и не съм ходила от години. Когато той беше по-малък избирахме подходящи заведения с детски кът. Там всички всички играчки бяха общи.

Отново искам да попитам.
След като теб никой не те спира да учиш детето си да дава играчки, какъв е проблемът с различния избор на друг родител?

Да, обясня всъщност какво реално правя,  че да съм по-ясна. Аз принципно паркове и площадки отдалеч заобикалям, но то деца има навсякъде, та си важи като правило. Идва дете и се мята на количката на бебето, майка му започва да му обяснява, че не е негова и тук аз се обаждам, че не е проблем да я покара. Това имам предвид, че не рипвам, с даже обратното.

Не смятам, че съм крайна, даже напротив. На площадката кой какво прави, слабо ме интересува. Но е много дразнещо да си събереш детето с такова на приятели и играта да загрубее, защото мамин сладък е научен, че неговото си е негово.

А не е дразнещо, когато играта загрубее, защото мамин сладък е научен че чуждото е общо?

Моето дете ли визираш? При все, че не го познаваш + ситуацията, коментара ти е груб, не е на място и не отговаря на истината.

Не, визирах онова, което се опита да вземе тротинетката от сина ми. Съгласна съм, че беше грубо, но не детето, а майка му, защото тя го е научила, че може да взема чуждите играчки, когато поиска.
Стига с тези подскачания тип гузен негонен...

Ядосах се, защото ми се отрови почивката тази година. Накрая детето ми и рева, защото взе една захвърлена плажна топка, която 5 дни никой не погледна и му я изискаха, защото била на Х, а той бил научен, че неговото си е негово.

Спомних си твоята случка, но аз се съгласих тогава, че си в правото си. Изобщо редно е родителя да си направи труда да пита - може ли? Хем така учи детето, хем и на теб ти става приятно и откликваш веднага. А аз лично смятам, че големите деца трябва да се възпитават да не вземат чуждите вещи. Не мога да си представя 4 годишния ми син да се метне на чужда тротинетка. Той даже на тези на близките му деца не посяга, знае си неговото превозно средство и това е.

Проблема ми да приема избора на другия родител е, че както казах смятам, че играчките на площадката са за общо ползване, така да се каже. Това не означава, че някое дете ще си тръгне с чужда играчка или пък трябва грубо да я отнема от ръцете на собственика му, а че е напълно нормално да я види, пипне и т.н. защото му е интересна, все пак е играчка, донесена сред деца. Пак казвам говоря за МАЛКИ деца, които още не осъзнават съвсем мое - твое и т.н.

Аз на гости ходя изключително рядко и вкъщи хора не каня. Но въпреки това миналата зима ми се случи няколко пъти заради детето да се съберем с 2 близки дечица (и майките им съответно) в най - големите студове. И през ум не ми е минало, че децата им идвайки вкъщи нямат право да пипат играчките на дъщеря ми и трябва да стоят като препарирани вместо да си играят, Слава Богу и на техните родители също  

Иначе втори път на "гости", на което не дават на детето ми да пипне играчка не бих отишла.

milenaka, наистина ли вярваш, че някое дете майка му го е научила да взима чуждите играчки?   За колко годишно дете става дума всъщност? Защото ако е под 2,5 години това е абсурдно твърдение!

След като стана проблемът с тротинетката, майката на детето дойде и ме попита; казах ѝ да пита сина ми; той отказа да я даде; тя ми се фръцна. 

Под "не осъзнава напълно мое - твое" имам предвид, че не може да бъде обяснено на дете на 1,5 год. защо не може да вземе нечия лопатка или кукла примерно. т.е. то не осъзнава, че това е чужда собственост и със сигурност не посяга към чуждите играчки защото е невъзпитано или защото майка му така го е учила, а просто от чист несдържан детски интерес.

Целта на ученето да дава е точно за да не се превърне в 4 - 5 годишно не даващо нито една своя играчка. Целта ми е да осъзнае, че щом сме изнесли играчка на площадката трябва да е готова да я даде на друго дете да я види, така както и тя разглежда и играе с техните. Целта е, че се учи да разменя и сега щом поиска играчка от друго дете в повечето случаи сама се сеща и ходи и предлага някаква своя играчка в замяна. Взима чужда топка и веднага вади своята и я дава на другото дете. Така обикновено драма няма и всеки си играе. Разбира се ако няма някое, което си стиска нещата така сякаш ще му ги изядадат 

Аз също не винаги я спирам да взима чуждите играчки стига да не ги дърпа от ръцете на децата. Ако детето си играе с нещо и тя се приближи и посегне питам "може ли", тъй като тя все още не може да попита сама, ако играчката е оставена някъде не питам нищо. Ако детето се затръшка, че си я иска тогава се намесвам и с добро или лошо му я връщаме. Иначе - не.

milenaka, ти винаги ли си спирала детето си да взима чужди играчки? И когато е било на 1 - 2 години? Дори и децата и майките да нямат нищо против, не си му давала да пипне нищо чуждо?

Моят син като беше малък много плачеше, ако се насочи към чужда играчка и аз го задърпам. Помня, че обикновено ставаше дума за колите, които се карат като ги възседнеш. Той имаше такава, но аз не винаги я мъкнех, защото си тежи, а парка не е много близо (а мъкнех и него). И съм срещала нежелание да се ползва количката, не мога да дам конкретен пример, защото е минало време.

Често срещано явление е количката (примерно) да седи празна и когато чуждо дете я пипне, собственикът ѝ да се юрне да я дърпа. Ако съм аз майката, обяснявам на бебето, че детето ще я погледне и ще я върне. Обикновено бебето не възразява и другото дете е щастливо. Не ми коства нищо, няма рев и сръдни. Но не всички майки го правят, все пак говорим за малки деца, които могат да бъдат насочвани.

Не бих заповядала на големия си син да си дава тротинетката, но ако близко дете я поиска, ще го помоля, когато се накара да я даде на У, за да я покара и той. Най-малкото имам и друго дете и ще ми е много неприятно, ако не си споделят и разменят играчките (поне докато са малки).

То е много малко още и затова не знае сак да играе с други. Като стане на три-четири ще се научи да споделя играчки иначе другите деца няма да искат да играят с него. С деца, които си пазят непрекъснато играчките обща игра не става.

Когато дъщеря ми беше на същата възраст отправих въпроса към специалист...

Няма как да обясниш на едно дете на 17м какво означава да споделя.. Има деца които нямат проблем защото бързо пренасочват вниманието си към друга играчка, има и такива, които ще ги разхвърля и никога няма да се сети за тях отново, а има и деца които смятат играчките си за Свои, наред с мама, тати и прочее.

Децата нямат преценка в тази възраст за относителност и не могат да разберат, колкото и да повтаряме, че играчката е Временно в чужди ръце.

Специялистите предлагат да говориме спокойно с децата и все ще дойде момента в който ще разберат, че ако си дадеш играчките на заем, те не потъват в дън земя

После ще дойде периода на "споделям" означава, че аз мога да играя с чуждите, но никой не може да играе с моите играчки.

Дъщеря ми беше почти на 3г. когато дойде вкъщи една приятелка с дъщеря си за първи път. Моята рева неистово за всяко докоснато нещо от другото дете. На втория ден и с много уговорки даваше играчките без да сваля око от тях и след най-много минута-две си ги взимаше обратно.

После като терапия доведох едно дете от яслата. Там са свикнали да играят с общи предмети и ми се стори добра тренировка.

Сега госпожица прекрасна е на 3,5г и разбира съвсем ясно смисъла на споделяне на вещите. Това не означава, че винаги го прави с желание. Понякога са уговорки и закани, но когато даде нещо идва при мен, за да я похваля

Както ми казаха преди години, децата са първосигналност и инстинкт. Това че вашето дете пази нещата си толкова ревностно може да се окаже полезна черта в характера: настойчивост, постоятедност...етс.
Дайте му/и време да порастне.

Това с постоянното натякване да си дават играчките децата никога не съм го разбирала.
Може и аз нещо да не съм наред, но мисля, че никаква драма не е ако детето не си дава играчките. Все си давам за пример следната ситуация - събрани накуп много възрасти хора, например в някой МОЛ или на плаж и всяка втора дама или мъж ми бъркат в чантата, или искат да ми ползват телефона, или парфюма. Не е ли същото и с децата!?!? Интересно ми е да го изкоментирам с някой от вас.
За протокола искам да отбележа, че големият ми син е почти на 12г. и до ден днешен не си дава много-много вещите, но никога не е проявявал интерес към чужди. Заслугата за това не е моя, просто той си е такъв. В детската градина и преди това в яслата никога не е имало проблеми, защото там наистина са общи.  В никакъв случай обаче няма да се съглася, че точно това означава, че чуждото е общо.