Не си даваме играчките ! Помощ

Това е период, ще премине, не се притеснявай. Ще го израсте.

Всъщност за детето е изкл. полезно да развие усещане за собственост, граници и да НЕ си дава играчките. Оставете я. Оставете ги. Нали не искаш да я научиш вечно да отстъпва, за да не си помислят другите нещо лошо? Ако родителите ви отбягват, значи нищо не разбират от деца и не са ви добри приятели- майната им.

Няма нужда да я учите да си дава нещата. Ако иска да играе, има право да играе. Може да ги даде, след като се наиграе, но не и да си прекъсва играта. Ти ако си на работа и ползваш компютъра, ще го дадеш ли на някого, само защото иска да си поцъка малко?

Съгласна съм с това. Ако много държите да ги дава, изчакайте да се наиграе. По принцип не бих настоявала много да ги дава, да предложа – да, но да я карам насила...

Всъщност, и аз не си давам играчките. Примерно телефонът ми не може да бъде пипан от друг.

Ами не разрешавайте да и вземат играчките. Вие сте нейни родители и трябва да се грижите тя да се чувства добре, а не да носите играчки за другите деца.

Вие сте голям човек какво точно давате на другите хора да ви вземат? Давате ли да ви ровичкат из чантата? Да ви ползват гримовете и бижутата - надали. Давате ли на всеки всичко което поиска от вас. Едва ли! Това са нормалните човешки отношения, чувството за собственост е различно при различните хора, на какво точно я учите тогава?

Като попорасте ще и обясните как да преценява кое да носи със себе си и на кого да го давате да го види. На 1,5 години ако ще да се спукате от обяснения надали ви разбира - чувството за собственост е много силно при вашето дете. Съобразете се с детето си, а не с вашите разбирания кое е редно и кое не.

Когато излизайте питайте детето кое да вземете, преценете кое и дали въобще да вадите на площадката.
Научете я да си пази, прибира и иска без крясъци играчките. Не канете деца у вас или предварително се уговорете с детето си с кои играчки ще играе с другите деца.

И още нещо. Не се и престаравайте да вардите детето и играчките му. Нека се научи да се справя с фрустрацията и да свикне да преговаря за играчки. Родителят не е длъжен да спести на детето си абс. всяка негативна емоция. Ще писка, ама с времето ще си калибрира реакцията и ще свикне, че няма да свърши светът, ако й вземат играчката. Иначе ще свикне, че мама и тати ще се борят за нейния интерес всеки път и ще е още по-голяма драма.

Изобщо, родителите трябва малко да оставят децата да се разберат помежду си, без да стават рефери. Да, ще пореват, ще се разстроят, но как иначе ще се научат да си управляват емоциите и да комуникират, ако винаги има възрастен, който да се намесва...

А, даже ми се струва, че когато възрастен се намеси, има повече рев и става по-зле.

Именно, над 95% от скарванията и драмите се разрешават за 30 секунди, ако не скокнеш веднага да гълчиш. Имам ежедневен опит с това. С времето като оставиш децата да се разберат, има все по-малко конфликти и все повече спонтанно споделяне.

Това е мнение като майка на неагресивно дете, нали?

Също така ето я ситуацията - идва твоето, реве сякаш са му откраднали чеиза, сочи виновника с лопатката и майката какво прави? Седи и ... гледа, обръща му гръб, вдига рамене? Къде е родителския респект и вяра, че родителите могат да оправят всичко. И тази вяра е изключително важна за детската психология, за да не се чудим после защо имаме невротично или комплексирано дете.
Детето трябва да се чувства защитено и то по справедлив начин. Емоциите му не бива да бъдат оставени незабелязани, разбира се, че семейството трябва да му покаже, че зачита емоциите му и да му помогне да ги онтролира.

Относително неагресивно. Случва се да се бият двете малки.

Точно това правя- ако ревне за взета лопатка, се правя, че не е станало кой знае какво. Между другото, въобще не мисля да й показвам, че мога да оправя всичко. Помагам за по-големи неща. Тя като ме види, че не се шашкам, след време също спира да се шашка.

По принцип на площадката следя само за физически опасности, не реферирам играта. Оставям ги да се посдърпат.

И има ефект, с времето си калибрират емоциите.

И като дойде детето при теб с искане да му помогнеш какво правиш?

Гледам в хоризонта, отлагам, не се впускам като орлица, но тихичко наблюдавам за знаци, че сама започва да овладява емоцията. Правя се на неразбрала и бавномислеща, за да позволя на детето само да отработи ситуацията и емоцията. Или помагам, но частично. Но в никакъв случай не грабя играчки, не гълча, не въздавам правосъдие. За да види, че ситуацията е ОК и нищо страшно не се е случило.

По принцип едното ми дете е драматично и плаче от нищо. Игнорът й помага повече, ако много й обръщам внимание, повече кипва. Като види, че не подскачам, и тя се успокоява сама.

Тогава няма ли децата ти да спрат да те търсят като има проблем?
Сега проблемите са малки /малки деца - малки проблеми/, но са в основата на това да искат твоето съдействие и да споделят емоциите си с теб като растат.

Давам пример със себе си - моята майка е на твоя пример - дава кураж, кара ме да "погледна отгоре на нещата", но въобще не се намесва в моите детски драми. И до ден днешен и в цялото си бурно пуберство за всичко важно, за споделяне, дори и за помощ търся баба си. Реално тя е стожера и родителската фигура в живота ми.

Не вярвам в тази теория да ги обуча да ме търсят. Не знам как ще стане скокът от тривиални проблемчета на наистина големи. Големите проблеми ще вземат да решат да ги скрият.

И аз не търся майка си за проблеми. Не знам дали е грешно. По принцип съм привърженик на развиване на самодостатъчност и находчивост. Мисля, че дори деца и тийнове могат сами да си отработват емоциите. За мен т. нар. споделяне малко прекрачва границата на неща, които би трябвало да си останат само в главата на един човек, не да се разказват. Да си ги отработи сам човекът- дневник, мислене. Иначе знам за споделянето като психологическа теория, имало е разцвет в 50-те години на миналия век, но е просто това- теория. Няма правилен начин. Просто споделям своята стратегия и философия. Не обичам споделяне, овъртолване, съзависимост и деца, които се нуждаят от родителя и нямат свой механизъм за справяне.

В чужбина учат децата си да споделят играчки, тук масово децата се учат да са скрънзливи индивидуалисти.

Едно е детето да не дава играчката, с която играе, съвсем друго е да не дава нито една своя играчка, при това на някой, който му е на гости. И тъй като имам грозни примери пред себе си на големи деца, които не дават нищо свое, мисля че въпреки грозната българска действителност е редното детето да не развива собственическо чувство към вещите си. Обяснява му се, че Х иска само да погледне играчката и после ще му я върне.

Това за чужбината не е вярно, четете малко сайтове за родителство. За нормално се смята детето да даде играчката, след като се наиграе.

От друга страна ако мама скача да защитава, то детето наистина ще се научи, че всичко е негово. И не само- ще се научи, че мама или тате са един вид оръжие срещу другите деца.

Няма нужда да чета, аз информацията си я получавам от извора!

И да, нужно е мама и тате да скачат, особено ако детето е малко, точно заради деца, чиито родители не го правят!

Винаги ли трябва и двете двойки родители да скочат и да преразпределят играчките?

A кой е казал, че трябва да си даваТЕ играчките?!  
И аз не обичам да си давам нещата, нищо, че съм на 39г   Мразя дори моите собствени деца да ми ровят в чантата примерно  
А сега още по-сериозно: дете на такава възраст има нужда единствено от любов, внимание, търпение и много разбиране от страна на родителите си. Няма нужда от други деца, няма нужда дори и от много други хора. Децата на тази възраст играят не едно с друго, а успоредно едно до друго. В повечето случаи не играят, а си дърпат играчки от ръцете, удрят се и пищят. Едва около 3г идва ред на ролевите игри.
Оставете детето на мира. Разбирайте го и се старайте да му е добре не него, а не на другите хора. Грам не ми пука дали някой ще ме избягва защото дъщеря ми не иска да играе с него. Има време за "социализиране", споделяне и т.н.

Не, разбира се. Всъщност наистина е нормално децата да пазят играчките си, докато са малки. Само, че нашата работа е да научим да играят заедно. А това не става, докато люпиш семки в градинката.

Аз не люпя семки, но и не скачам. Вече написах какво правя. Внимавам в ситуацията, но не се намесвам бързо, бавя стратегически и следя детето.

Мда, със същите наблюдения съм. Но и не съм обиколила света, де.
От доста време почти не се намесвам. Само ако видя някаква физическа заплаха или има някаква крайна ситуация.

Ами споделете наблюденията си тогава, ще ми е интересно да науча къде аджеба си учат децата да не си споделят играчките?

Кьолн и Малмьо.

П.П. За Малмьо наблюденията са ми по-стари, да кажа. Освен това там и друго ми направи впечатление – децата и родителите, които не се познаваха, не контактуваха заедно. Говоря за детските площадки. За споделяне на играчки да не говорим.

Благодаря за изчерпателния отговор. Разбира се, нямах предвид конкретен
 град или случка, а цялостна нация. Но, може би си права за германците, там често имат по едно дете и има логика да го възпитават да е егоист.

Не точно. И аз не си давам играчките, както казах, пък имам брат.

Наистина не виждам причина да карам насила едно дете да дава на непознато или слабо познато дете нещо лично. Желанието на другото дете не е по-важно за моето от неговото собствено.

Пак се прави драма в две крайности. Какво сте се вкопчили във вечното сравнение как е тук и как е "в чужбината", като, че ли е извор!?
Най-близката ни площадка (на българска територия   ) колкото пъти отида, толкова ситуации си има - едни дават играчки, други крещят, едни са орлици и бродят след децата, други са си оставили децата на самотек. Същото и когато отида на площадки на чужда територия. Вече да правя генерални изводи кой как си учи децата е доста смешно. Да, видяла съм майка, която си дебне играчките и си ги иска от децата, но пък масово виждам хора да се карат на своите деца, защо не дават нещата си на другите деца.

Аз лично ако имам друго дете, бих била много по-спокойна за точно този момент, преди и аз се впусках да измъкна от ръцете на моето, за да дам на чуждото. Кому точно правя услуга, пред обществото ли се показвам като неегоист и аз не знам. Глупаво съм постъпвала.  

Не си правя изводи от посещение на площадки в чужбина, просто имам близки, с които дискутираме тези неща. Защото тук в България прави впечатление как масово децата се учат да не споделят и че тяхното е тяхно, дори когато не се ползва. И направих паралел, защото ми е странна нашата действителност.

Иначе съм съгласна с твоя пост, включително последния абзац.

Напоследък стана много модно това недаване на играчки. Или поне в Бг мама, иначе повечето дават.

Моите са две. Каката до късно нямаше собственическо чувство, от ръцете й изтръгваха играчката, а тя гледаше неразбиращо. После се появи малкият. И той й вземаше играчките и подражаваше на нейните игри. А тя се сърдеше, той ревеше. Научих я да споделя с брат си, а него да иска разрешение за чуждо нещо. Сега им казвам, че играчките им са общи, все пак са брат и сестра, но и, че не са длъжни да дават нещо, с като в момента играят. И ако много искат нещо да предложат замяна. Знаят, ч н са длъжни да дават, но има една много поучителна серия на "Тротро" - "Тротро не си дава играчките" - как магаренцето само стига до извода, че когато споделяш играчките си е по-весело. На площадка носим играчки, за които няма да плачат, ако се счупят. Уча ги, че щом са изнесли играчките на площадката трябва да дават и на другите и да играят заедно, така както те проявяват интерес към чуждите играчки. Когато вкъщи дойде дете на гости знаят, че то ще иска да играе с техните играчки и не правят драми. Когато ние ходим на гости на приятелско дете, което по принцип и на братовчед си не дава играчките си, на моите дава и тримата играят заедно много добре. Стигна се до там, че другото дете само предложи на моя син, който е и по-малък да си разменят два пистолета "завинаги".Ние сме на принципа "ако искаш нещо чуждо, трябва и ти да дадеш".

За площадките е едно, вкъщи друго. В посочената ситуация, когато гостенче иска да разгледа играчка, а детето изпада в истерия бих ограничила гостите. Съгласете се, кофти е за всички страни дете, дошло на гости да предизвиква истерични пристъпи в детето на домакините с всеки поглед към някоя играчка. Навън така или иначе има достатъчно забавления, или си носиш или рискуваш да нямаш играчка, там е и по-лесно всеки да си варди неговото. Но да поканиш дете на гости и да не може да докосне нито една играчка, щото предизвиква рев и писъци... не бих си го причинила и не бих го причинила на децата, мои и чужди.

Ами правите някакви странни обобщения. Да не даваш играчките си не те прави егоист. Вие какво точно като възрастен човек давате на другите да го ползват/играят? Колата, вещите, мъжа си  ?

Живяла съм във Франция и Италия. Не мога да правя кардинални заключения за нацията, но не съм видяла ни една майка да дърпа играчките от ръцете на ревящото си дете, за да си поиграе другото или да го убеждава, да даде. Във Франция се издържах с гледане на деца /не бебета/ и там точно обратното - учиш ги да пазят вещите си, да се грижат за тях и въобще нямат задължение да ги дават.

Коя е тази държава "в чужбина" дето учат децата да си дават играчките? Много мрая това споменаване "в чужбина" като израз на по-доброто ... ми те "в чужбина" хич не са по-добри като хора и възпитание. Това, че имат по-добър стандарт е повече въпрос на държавна икономика, на природни ресурси, а не на възпитани и свестни граждани. За справка Англия - егати пропадналия народ и безличните хорица. /лично мнение/

И какво точно в житейски план ги учиш като си дават вещите на другите?

Сега, хайде да не сравняваме колите и мъжете с играчките, никакъв смисъл няма. Най-малкото защото всяко дете е любопитно към чуждите неща, любопитно е към всичко ново и непознато, така опознава света. И аз лично не виждам нищо лошо в това моето дете да разгледа чуждата играчка, за разлика от това аз да си поиграя с мъжа на комшийката. Обаче за да разгледа чуждата трябва да даде своята, просто е. Вие, ако приятелка иска да разгледа новата ви чанта няма ли да разрешите?

Има играчки, които лесно се споделят и такива, които са уникални. На площадката лесно се споделят евтини лопатки, кофички, тебешири, сапунени мехури. Ама за мен е грешка, ако майката е позволила да се носи навън уникална кукла или количка.

У дома с гостенчета е същото- дайте на децата някакви неща, които са заменяеми. Кубчета, пластмасови лъжици, купи, пластилини, листове и моливи. Да няма изкушения.

Всъщност част от проблема е в наличието на junk toys. Ако се намали броят им и вместо тях се сложат играчки за креативност, споделянето става по-лесно.

Да се включа и аз като майка на дете,което не си даваше  играчките лесно.Искам да попитам децата,които Ви идват на гости носят ли някаква играчка/играчки?Защото ако не носят и чакат да играят(по-точно родителите им имат такива очаквания) само с вашите играчки,е напълно нормално детето Ви да се чувства "ограбено" и то в собствения му дом.
Аз реших проблема като предлагах и на двамата сърдитковци да си разменят играчката,но първо и аз като едно от момичетата,писали тук не се намесвах като арбитър.В повечето случаи такива проблеми се решавах бързо,при другите се намесвах с "Защо не му дадеш количката,за да си поиграе малко,а ти може да вземеш неговата?После ще си ги върнете."Това е пример и действаше.После като порасна започна да казва "Добре,ти вземи тази мойта,а аз ей тази от твоите".

Детето е твърде малко, за да сте притеснена. За тази възраст е нормално и мисля, че ще го израсте. Още повече, че Вие имате желание да възпитате у детето си щедрост и умение да споделя. Постепенно, взимайки пример от родителите, и то ще се научи да го прави. Може би, на първо време, да го учите да си разменя играчки с другарчетата си, а после ще свикне и дори ще му хареса да споделя, защото по този начин се създават приятелства, а за децата това е удоволствие.

Да, това е начина да се обясни на децата,  че могат само да спечелят, ако играят и разменят. На гости с играчки не сме ходили, но ако децата са малки е уместно. След определена възраст, ако домакина има проблем, просто не бих си водила детето. Лятото имахме подобни случки на морето с дете на 4 години, честно казано ми се отрови почивката и догодина ще си ходим сами. Нелепо е дете над определена възраст да изтръгва всяка лопата от ръцете на другарчето, само защото е научено, че неговото си е негово.

А дете на 3-4 да дърпа тротинетката от другарчето, защото чуждото не е чуждо, а общо?

Оставям ги да се сдърпат. Много възпитателен урок е, така си мерят силите. Не е приятно, но не е и нещо фатално. Ако не се сдърпат, няма да се научат и да се координират.

В случая явно става въпрос за невъзпитано дете, което дърпа тротинетка. На тази възраст вече другото дете би следвало да може само да се оправи, въпреки че е редно майката на дърпащото да си го придърпа него. На 3-4 годишно дете не му е работа да се щура само и да тормози други на площадката.

Не бих нарекла 3-4 годишно дете невъзпитано, този процес все още тече при него, но детето беше научено, че щом поиска нещо чуждо, то трябва да му бъде дадено. Майката остана неприятно изненадана, когато отказах да заповядам на сина ми да даде тротинетката. От какъв зор трябваше да му казвам такова нещо, така и не разбрах.

Сама посочваш, че майката е имала такива очаквания, т.е. възпитава детето да ги има и то. За мен е невъзпитано, точно защото моят син е на тази възраст и знам много добре, че би следвало вече да има модел на поведение в обществото. Не знам кой ще е този будала, който ще му дава нещо с охота в мига, в който го поиска. А учудването на майката ме изумява още повече. Непознато 4 годишно ще получи тротинетката на моя син на кукуво лято. Но, ако едногодишно иска да се вози на колата на бебето, веднага бих му я подала.

За мен майката беше невъзпитана, не детето. То е учено, че чуждите играчки се дават.  Сега поиска чужда играчка, тя не му беше дадена, то реагира според начина, по който е учено.
Затова винаги съм учила сина ми, че ако не иска да дава играчка, то има пълното право на това. Предупреждавала съм го, че останалите деца имат право на същото. Че ако иска да чуват неговото "не", той трябва да чува чуждото "не".

Зависи от ситуацията за мен. Ако поканиш гости у вас (или се видите навън) и започнат да се дърлят за всяка пипната играчка, преживяването няма да е приятно.

Ами виждате сами какъв парадокс се получава. Децата ги учат, че трябва да дават. Съответно другите деца свикват, че ако поискат нещо, веднага ще дойдат майките и ще направят така, че да им го дадат, само за да научат първото дете "да споделя". И се получава конфликт- после се чудите защо четиригодишните грабят. Ами защото са били от другата страна. Някога са искали играчка. Намесили са се и са дали правото на искащото дете. На другото са му казали да споделя.

И после изведнъж се иска точно обратното поведение- да не взимаш. Е как да стане?

Ето затова ги оставям да се сдърпат и сами да решат какво искат. За да може и двете страни да се научат, че невинаги се дава и невинаги може да се вземе. Така ще се научат да преговарят.

А, не го уча да дава на всяка цена, напротив - ако не иска не дава. Обаче не дава ли, няма и да получи.
Второ правило, най-вече когато сме вкъщи - не можеш да играеш с всичко едновременно. Няма лошо да дадеш нещо, с което не играеш в момента. Защото като идеш на гости ти пък ще искаш да разгледаш.
За оставянето да се дърпат - оставям до известна степен, загрубее ли играта се намесвам.

Точно!

Сега аз ще споделя как съм реагирала,не казвам дали е правилно или не,просто аз така реагирам.На година и половина детето е твърде малко според мен за ролеви игри-към 4,5 е това време.На такава малка възраст те основно играят сами без да споделят.Затова съм и против яслата,защото не се социализират при такива игри.Основно се теглят играчки,следват ревове и тръшканици.Затова в къщи с мен и по площадките.Второ-дете на 2 няма как да играе с доста по-голямо от него(например на 5 или 6 години).Защото това на 2 все още дърпа играчки,а това на 5 играе ролеви игри(например наредило си релсите на влака и си играе с още едно 5 годишно ЗАЕДНО!Или комплект за готвене с Тенджери и котлон.Готвят заедно,сервират,мият.)2 годишни ще дърпат само играчките,без да разбират какво точно се прави с тях, и затова моето като беше по-малко не го оставях да "играе" с големите,защото само ще пречи.Дръпвах настрани и ангажирах внимание с друга играчка.Учех го че след като иска да играе с чужда играчка,първо споделя своята!Това първо,второ-не е длъжен да даде своята на чуждо,ако не иска!Но и да не очаква че чуждото ще даде своята тогава.Уча го да дава само ако му е приятно да играе с другото.Насила не съм си и помисляла да го карам да дава.Уча го че играчките са негови и той решава на кой да даде,за да си играят заедно.А той дава,обича да играе ролеви игри с чужди деца,със негови играчки-но на деца на близка възраст.На 2 годишно няма да даде,много ясно че не могат да играят без да се сбият или ревнат.Все пак като порасне,не би трябвало да си раздава вещите на всеки който му ги поиска.Само не ми излизайте с номера,че играчки и вещи не са едно и също.Сега децата се учат чрез играта как да оцеляват в живота.Като виждах че не може да играе с друго дете,не се събирахме повече с тях.Пример-двамата са на 4 години-моя споделя количките си с другото с идеята да си играят заедно,но то я дръпна и започна да тича наоколо с цел дразнене.Накрая моя го настигна  и тръгна да си вземе колата,обаче онова я хвърли на земята и започна да скача връз нея с цел счупване!Еми сори,но повече не се събрах с тази майка.Не ми харесва моите приказки да са за сметка на сина ми,който е нещастен в това време.Сега е на почти 6 и споделя играчки ако сам реши,и то само на който иска.Обикновено си изсипва колите на площадката и казва"хей деца,хайде да си играем".Но ако дойде 1,2 или 3 годишно не му дава,аз не го и карам.Той сам носи отговорност за играчките си,и сам решава на кой да даде!

Толкова много думи, а можеше с два реда да го напишеш.
Малките деца се учат да споделят играчки, което се равнява на това да се научат, че когато играят с други деца, могат да си разменят нещата, без постоянно да се дърпат като кучета. Големите деца трудно могат да бъдат накарани да си дават всичко на първия срещнат, та аз не виждам драма тук. Но, ако им дойдат гости у дома е добре да могат да играят заедно, иначе гостито става безсмислено. Не бих носила играчки, когато ходя на гости с  4 годишния си син. Ако детето у което сме не споделя, повече не бих ги събирала. И да, има резон да нося играчки на бебето, с цел да има мир и децата да се научат да разменят.

Не само, че се учат да разменят, но и си осигуряват разнообразие. В тази възраст цената и марката на играчката не са от такова значение, по-скоро важно е, че е нещо ново и различно. Ако купя същата играчка моментално губеше интерес към нея. А и така си създават контакти. Миналата година на площадката синът ми сменяшме колелото си за количка за бутане с едно момченце. Заедно ритаха топка, катериха се по пързалката и като се видеха, той отдалече викаше - "ето ги моите приятели" (детето си има братче - близначе). Тази година на новата площадка (сменихме адреса) вече на 3г кара колело с други деца - всеки своето, но няма проблем и да даде за малко колелото си на някое дете, или пък количките, с които не  играе. Така си намери нови приятели.

"Приятелствата" на 2-годишния ми син траеха по 1 час, не мисля, че са били някаква ценност.

Естествено,че на тази възраст са нещо съвсем условно. Но е и безспорно удобство детето да си играе спокойно, без да се карат на площадката за играчки, без ревящи и тръшкащи се деца.

Хм, направо се чудя откъде да започна:
1. Наистина ли очакваш мир и спокойствие на детска площадка?
2. Средностатистическият родител би трябвало да има механизъм, с който да успокои детето си, а не да разчита на непознати хора и играчките им;
3. Отн. двете пищящи деца. Ако едното е било учено, че не може да взима чуждите играчки когато реши, може би нямаше да има пищящи деца в този случай.

Детската площадка е място за игра, но определено не ми е приятна подобна ситуация. Дечицата бях на около две годинки. И родителите се опитваха да успокоят страстите, майката на момиченцето - обясняваше на детето, че топката е на момченцето и то не си я дава, а таткото на момченцето му предлагаше да даде за малко топката на момиченцето и да си играят заедно, предлагаха друга играчка, размяна...безуспешно. Това, което направих беше прост трик за отвличане на вниманието - предложих нещо ново и за двете деца и те бързо забравиха спора. Между другото, децата очевидно се познаваха, явно беше нещо моментно.
Никога не бих разревала собственото си дете, карайки го насила да даде играчката си, съответно ги уча, че не всяко дете дава играчките си, въпрос на избор. И те трябва да се съобразяват, както и, че не са длъжни да дават. За щастие (или нещастие) около нас повечето родители не са против децата да си разменят играчките или да играят заедно, съответно навън не се носят скъпи играчки, на които детето/ родителят държат.

Съгласна съм с това.

Като цяло съм съгласна с написаното, с изключение на последното изречение.
За мен скъпа играчка е напр. телефон за 2000 лв, за едно 2-годишно дете скъпа играчка може да е гумено пате за 2 лв., а за 5-годишното това може да е 5-левовата кола на Макуин, която ще се разпадне след 1 ч. Идеята ми е, че, да на детската площадка винаги съм носела играчки за "еднократна" употреба, но това не означава, че за моето дете в този момент те не са били ценни. Затова не съм го учила, че трябва да ги дава, а че има пълно право да не ги дава, но и останалите деца имат същото право. И недаването не прави нито него, нито тях по-лоши.

Поведението на детето е нормално предвид възрастта му, но работа на родителя е да го научи да споделя играчките си, а не да придобивало чувство за собственост, както прочетох тук. Вие какво очаквате като са се събрали 2 деца? Всяко да си играе със своите лични играчки и да не поглежда към чуждите, още по - малко пък да ги докосва? Или гостенчето да стои и да гледа как другото играе ако случайно не си носи играчки? Няма как да стане, а и не е нормално.
Що се отнася до площадката - там всички играчки са общи. Толкова. Като не искате да ви ги пипат, дръжте си ги вкъщи. Няма как да си изнесал ИГРАЧКА пред n на брой деца и да очакваш, че никой няма да прояви интерес към нея.

По въпроса на авторката: играйте си с детето вкъщи заедно, разменяйте играчки. Вие му давате нещо, то ви дава друго, вие му го връщате и така. Говорете му, че така се прави с другите деца, че те искат само да видят играчката и ще му я върнат и т.н. Предложете му нещо от играчките на другото дете, което иска неговите...За мен това е нормалното поведение, друг е въпроса, че малко деца са научени така и накрая може да стане, че вашето си дава нещата, а 90 % от другите не дават.

На мен са ми много смешни майки на площадката, които щом друго дете им вземе някоя лопатка, количка или друга играчка за 1 - 2 лв. и подскачат сякаш ще си тръгнеш с нея и няма да им я върнеш 

"Толкова" друг път.  Нито си давам телефона, нито си давам книгата, нито някоя друга играчка, ако си нося. И въобще не ме интересува дали някой проявява интерес към тях. Същото се отнасяше и продължава да се отнася за играчките на сина ми. Иначе би било проява на лицемерие, което не ми е съвсем чуждо, но се старая да го избягвам. Освен това винаги съм държала и продължавам да държа сина ми да зачита чуждата собственост, но това няма да стане като позволявам на себе си или на друг да не зачита неговата. За мен е напълно излишно, да не кажа друга дума, да го уча в началото да дава, само за да се извъртя след някоя и друга година и да му обяснявам, че това, което съм го учила, не е баш така и не трябва да си дава играчките (телефон, таблет или каквото подобно ще има) на всеки, който му ги поиска.
А възрастни, предполагемо зрели, индивиди, които си мислят, че техните разбирания се единствено правилните за други възрастни хора, са забавни и доста наивни.

milenaka, специално за теб съм написала думата ИГРАЧКА с главни букви. Телефона и книгата ти не са играчки.   И не сравнявай възрастни индивиди седнали на пейка да четат книга с двегодишни деца, които искат да видят чуждото камионче. Щото и на мен подобни разсъждения са ми забавни и наивни, да не кажа друга дума  

О, напротив, телефонът и книгата са моите ценни играчки, а количката на Макуин е ценната играчка на сина ми. И не си ги давам.  Синът ми е имал и има същия избор. Повечето пъти е избирал да не си дава играчките.

Не, че споделям малоумния паралел, който се прави тук с вещите на възрастен човек, но ще кажа, че стиснатите хора, независимо от възрастта са доста смешна и жалка картинка. Лично аз съм услужвала с тази толкова ценна вещ, наречена телефон, а не ползвам Нокия с фенерче.

Аз също услужвам с вещите си.
Съгласна съм, че стиснатите хора си остават такива на всяка възраст.
А след като играчките са ви толкова ценни, че не може друго дете да ги докосне (щото нали сте наясно, че няма да ги открадне), защо не си играете вкъщи с тях, защо изобщо ги изнасяте на площадката? За да дразните другите деца ли?

Наистина, много е лошо човек да е стиснат. В една стара тема за гости ми се чудеха как така предпочитам да давам повече пари и да каня гости в заведение, вместо в нас. Или човек, който не вижда по-далече от малкото си носле...
Но, както и да е, да не се отклонявам от темата.

По темата:
Нося играчки, защото синът ми иска. Друга причина не ми трябва.

Т.е смяташ за нормално да носите играчки на ДЕТСКА ПЛОЩАДКА и да не давате на другите ДЕЦА да припарят до тях? Вместо просто да си играете с така скъпоценните вещи вкъщи?
Интересна логика...

Аз не взимам играчките на дъщеря ми насила от ръцете й, ако някое друго дете реве за тях, но винаги я подканям да му даде да ги види. Ако в този момент не иска и се разстройва й казвам като се наиграе с играчката да я даде на детето, обикновено това е след 1 - 2 минути   или пък й казвам да му предложи някоя друга от нашите играчки, винаги го прави и драма няма.

Тя също иска играчките на другите деца, което намирам за напълно нормално. Не й давам да им ги дърпа от ръцете или да им рови в чантите, разбира се, но и ми е доста странно когато някои майки смятат за нормално децата им да си стискат играчките само за себе си и да дебнат непрекъснато да не би някой да се доближи до тях. Сякаш само затова са излезли, но хора всякакви...

Аз позволявам на сина ми да си носи на площадката играчки за да си играе той.Не съм си и помисляла даже че ги нося за да ги раздавам и да захранван цялата площадка с играчки.Всъщност той сам решава кое ще вземе днес,защото той играе с тях,не аз.Уча го да споделя с деца с които ще играе.И да,може и да съм "стисната"по ваши думи,но съм се изградила като такава още в детството си,когато си патех че съм дащна.В училище също-давах на заем химикалки,гуми,моливи,бои и не смятаха за нужно да ми ги връщат.А и сина ми е имал случаи и то доста да си даде играчката за да играе детето и да му я върнат на части без даже извинявай да кажат.Давал е сапунени балончета на 2 годишно да си играе и онова ги обърна на пясъка.Та по-добре е така,сам решава кога и на кой,но да си играят заедно.

Не ти разбирам тезата. Само ще кажа, че двегодишно да обърне водата за балончета е в реда на нещата, та не виждам какво се пенявиш. Иначе аз също нося играчките, за да играе с тях детето ми. Но, ако видя друг да седне на колата му, не рипвам и не смятам да го уча да го прави и той. Защото то се възпитава това собственическо чувство, вече имам светли примери пред себе си.

Кажи, че се шегуваш.
От н-страници обяснявам, пиша, казвам, повтарям и пак същото, и ти сега все още не си разбрала.

Хайде пак, тогава, обобщено от н-страници:
Считам, че чуждите вещи са чужди, независимо от местоположението им.
Считам, че синът ми трябва да спазва същия принцип.
Считам, че синът ми трябва да чува чуждото "не", както и че има пълното право на негово "не". Изборът дали да  дава играчките си или не, е изцяло негов, играчки на сина ми аз не стискам, нито съм мамка–закрилница, която скача чевръсто и се намесва при всякакви поводи и поводчета – няколко пъти написах, че точно това го избягвам.
Считам, че децата трябва да се учат да правят избор, да носят отговорност за него, както и да приемат различния избор. Но дресирайки едно дете да дава, ти отнемаш този избор. Да, винаги мога да го принудя да даде, убеждавайки го, но защо да правя такава мечешка услуга на детето си?
Намесвам се, когато видя, че някой може да пострада, когато видя, че пречи на други хора, когато виждам, че започва да прекалява... в такива ситуации, но да го карам да дава играчка... Абсурд.

За втория РД на сина ми разглеждах едни акумулаторни моторчета и размислях такова ли да му купя или колело. Реших колело, защото прецених, че детето няма къде да кара спокойно моторчето, а и не исках да изпадаме в ситуации другите деца да се дразнят и да искат, а и акумулаторът издържа час-два каране, докато с колелото няма такъв проблем. Да ама на друго 4-5 -годишно решили да му купят акумулаторна кола от 400+ лева, която заема половината им хол. Няма лошо, но в краен квартал, където няма и къде да я кара за мен си е изхвърляне. Тяхна си работа. Да, но детето дойде на миниатюрната площадка с колата. Майка му веднага седна да люпи семки с комшийката, а децата естествено наобиколиха колата и искаха да я видят. А гордият малък собственик се навря в ъгъла на майка си и ужасено размахваше ръце към две годишните - " не ми пипайте колата! Не ми пипайте колата!" Та нито той кара, то на площадчицата за пет-шест деца няма и къде, нито даде на децата да докоснат скъпата му играчка. След месец баба му се оплакваше, че само стои като паметник у тях и място заема - голяма била, тежка била, нямало къде да я кара...
Когато излизаме навън казвам на децата да си нагласят какво ще вземат. И че трябва да са неща, за което няма да плачат ако се счупят или изгубят. Иначе вече рядко проявяват интерес към чужда играчка, напоследък малкият и на своите почти не обръща внимание. Та явно и интересът към чуждите играчки е период, който отминава, а никога не съм ги учили да си пазят играчките и да не ги дават. И аз като Калина смятам, че щом съм позволила да се изнесат от вкъщи всяко от присъстващите деца (заформя се постоянната компания) може да си играе с тях. Но това са деца под 3 години. По-големите играят ролеви игри или всяко с неговите си играчки, или ги смесват и играят заедно (момиченцата - тенджери, печки...)

И в градинката, в която ходим по-често, едно от децата има акумулаторна кола, а едно друго – ховърборд. Когато ги носят, децата на всякаква възраст ги обикалят, вкл. и сина ми. На него колата му е мерак, де, не ховърборда. И какво от това? Иска – не може да получи. Не може да получава всичко, което иска, така че остава без кола, в случая. Голяма работа, че не е карал. От малък му обяснявам, че не може да има всичко, което имат другите.

Акумулаторните коли са ми най-омразния вид играчки. Веднага си съставям мнение за родителите, които ги купуват (в повечето случаи- видял се у пари селски бек плюс кифла). Идиотска играчка, антивъзпитателна, създава конфликт, опасна е, китайска е, гадна, пластмасова, скъпа- всичко, което НЕ трябва да е една играчка.

Мечтая си малко да попрочетат в нета и да им взимат простички "материали", тия деца да направят нещо креативно, не само да се дивят на ярки пластмаси и да не могат да си развият въображението.

Нямам проблем с акумулаторните коли, ако са на площада или в парка. Синът ми кара платено едно такова джипче от време на време. Това лято, с пари от касичката му, купихме баланс байк. Вече не слиза от него.

А не изпадаш ли в крайности защитавайки темата си?
Все едно има майка, която като види чуждо дете до собствеността на нейното надава кански рев и като бесен носорог се хвърля да изгони или пребие едва посмялото, раздаващо се и щедро чуждо дете /намеквайки в темата, че вашите са такива, а другите са скрънзи/. Надали сама си вярваш, че това е така.

То и по друг начин могат да се погледнат нещата ...

Според моя позната тези, които носят най-смотаните и мърляви играчки са най-големите привърженици, че децата обезателно трябва да си дават играчките на другите деца. Ми то техните никой не ги иска!

Лично аз се замислих над нейното разсъждение и ... май е донякъде права.

Сега и претенции какви играчки да носим, така че да отговарят на възвишените критерии на другите майки  Няма нужда чак толкова...Мърляви, не мърляви има деца (и майки), които си дават играчките и такива, които не го правят. Какви играчки трябва да се носят на площадката? Има ли финансов минимум под който играчката е недостойна? 

Мен лично не ме вълнува ама грам кой какви играчки купува на децата си, стига да са със ясното съзнание, че щом са ги изнесли на обществена детска площадка трябва да са готови да ги споделят с другите деца. 

Същото важи и за гостите. Като имате толкова ценни играчки, приберете ги преди да дойдат хората така че детето им да не ги види и поиска. Играчките, които са на показ е напълно нормално да се ползват и от собственика и от госта 

За мен не е "трябва", нито е "не трябва", а е "ако искаш".
Щом за теб е "трябва", ти споделяй, нали никой не ти пречи?

Ами не всичко е въпрос на лична преценка и разбирания. Има неща, които са обществено приети и нормални и такива, които не са ок. Дори и на теб да ти се вижда напълно в реда на нещата да отидеш на гости с детето ти и да не му дадат да пипне нито една играчка (не е ясно какво точно се очаква да прави през това време в такъв случай), то не е ок. Говоря за малки деца. 

Разбира се, но считам, че даването или недаването на играчки зависят единствено от желанието на самото дете, а не са въпрос на обществена норма. Моята преценка е, че няма никакъв проблем за едно дете, ако то не иска да си даде играчката. Ще има проблем, ако го дресирам да си я дава.

П.П. На гости не ходя и не съм ходила от години. Когато той беше по-малък избирахме подходящи заведения с детски кът. Там всички всички играчки бяха общи.

Отново искам да попитам.
След като теб никой не те спира да учиш детето си да дава играчки, какъв е проблемът с различния избор на друг родител?

Да, обясня всъщност какво реално правя,  че да съм по-ясна. Аз принципно паркове и площадки отдалеч заобикалям, но то деца има навсякъде, та си важи като правило. Идва дете и се мята на количката на бебето, майка му започва да му обяснява, че не е негова и тук аз се обаждам, че не е проблем да я покара. Това имам предвид, че не рипвам, с даже обратното.

Не смятам, че съм крайна, даже напротив. На площадката кой какво прави, слабо ме интересува. Но е много дразнещо да си събереш детето с такова на приятели и играта да загрубее, защото мамин сладък е научен, че неговото си е негово.

А не е дразнещо, когато играта загрубее, защото мамин сладък е научен че чуждото е общо?

Моето дете ли визираш? При все, че не го познаваш + ситуацията, коментара ти е груб, не е на място и не отговаря на истината.

Не, визирах онова, което се опита да вземе тротинетката от сина ми. Съгласна съм, че беше грубо, но не детето, а майка му, защото тя го е научила, че може да взема чуждите играчки, когато поиска.
Стига с тези подскачания тип гузен негонен...

Ядосах се, защото ми се отрови почивката тази година. Накрая детето ми и рева, защото взе една захвърлена плажна топка, която 5 дни никой не погледна и му я изискаха, защото била на Х, а той бил научен, че неговото си е негово.

Спомних си твоята случка, но аз се съгласих тогава, че си в правото си. Изобщо редно е родителя да си направи труда да пита - може ли? Хем така учи детето, хем и на теб ти става приятно и откликваш веднага. А аз лично смятам, че големите деца трябва да се възпитават да не вземат чуждите вещи. Не мога да си представя 4 годишния ми син да се метне на чужда тротинетка. Той даже на тези на близките му деца не посяга, знае си неговото превозно средство и това е.

Проблема ми да приема избора на другия родител е, че както казах смятам, че играчките на площадката са за общо ползване, така да се каже. Това не означава, че някое дете ще си тръгне с чужда играчка или пък трябва грубо да я отнема от ръцете на собственика му, а че е напълно нормално да я види, пипне и т.н. защото му е интересна, все пак е играчка, донесена сред деца. Пак казвам говоря за МАЛКИ деца, които още не осъзнават съвсем мое - твое и т.н.

Аз на гости ходя изключително рядко и вкъщи хора не каня. Но въпреки това миналата зима ми се случи няколко пъти заради детето да се съберем с 2 близки дечица (и майките им съответно) в най - големите студове. И през ум не ми е минало, че децата им идвайки вкъщи нямат право да пипат играчките на дъщеря ми и трябва да стоят като препарирани вместо да си играят, Слава Богу и на техните родители също  

Иначе втори път на "гости", на което не дават на детето ми да пипне играчка не бих отишла.

milenaka, наистина ли вярваш, че някое дете майка му го е научила да взима чуждите играчки?   За колко годишно дете става дума всъщност? Защото ако е под 2,5 години това е абсурдно твърдение!

След като стана проблемът с тротинетката, майката на детето дойде и ме попита; казах ѝ да пита сина ми; той отказа да я даде; тя ми се фръцна. 

Под "не осъзнава напълно мое - твое" имам предвид, че не може да бъде обяснено на дете на 1,5 год. защо не може да вземе нечия лопатка или кукла примерно. т.е. то не осъзнава, че това е чужда собственост и със сигурност не посяга към чуждите играчки защото е невъзпитано или защото майка му така го е учила, а просто от чист несдържан детски интерес.

Целта на ученето да дава е точно за да не се превърне в 4 - 5 годишно не даващо нито една своя играчка. Целта ми е да осъзнае, че щом сме изнесли играчка на площадката трябва да е готова да я даде на друго дете да я види, така както и тя разглежда и играе с техните. Целта е, че се учи да разменя и сега щом поиска играчка от друго дете в повечето случаи сама се сеща и ходи и предлага някаква своя играчка в замяна. Взима чужда топка и веднага вади своята и я дава на другото дете. Така обикновено драма няма и всеки си играе. Разбира се ако няма някое, което си стиска нещата така сякаш ще му ги изядадат 

Аз също не винаги я спирам да взима чуждите играчки стига да не ги дърпа от ръцете на децата. Ако детето си играе с нещо и тя се приближи и посегне питам "може ли", тъй като тя все още не може да попита сама, ако играчката е оставена някъде не питам нищо. Ако детето се затръшка, че си я иска тогава се намесвам и с добро или лошо му я връщаме. Иначе - не.

milenaka, ти винаги ли си спирала детето си да взима чужди играчки? И когато е било на 1 - 2 години? Дори и децата и майките да нямат нищо против, не си му давала да пипне нищо чуждо?

Моят син като беше малък много плачеше, ако се насочи към чужда играчка и аз го задърпам. Помня, че обикновено ставаше дума за колите, които се карат като ги възседнеш. Той имаше такава, но аз не винаги я мъкнех, защото си тежи, а парка не е много близо (а мъкнех и него). И съм срещала нежелание да се ползва количката, не мога да дам конкретен пример, защото е минало време.

Често срещано явление е количката (примерно) да седи празна и когато чуждо дете я пипне, собственикът ѝ да се юрне да я дърпа. Ако съм аз майката, обяснявам на бебето, че детето ще я погледне и ще я върне. Обикновено бебето не възразява и другото дете е щастливо. Не ми коства нищо, няма рев и сръдни. Но не всички майки го правят, все пак говорим за малки деца, които могат да бъдат насочвани.

Не бих заповядала на големия си син да си дава тротинетката, но ако близко дете я поиска, ще го помоля, когато се накара да я даде на У, за да я покара и той. Най-малкото имам и друго дете и ще ми е много неприятно, ако не си споделят и разменят играчките (поне докато са малки).

То е много малко още и затова не знае сак да играе с други. Като стане на три-четири ще се научи да споделя играчки иначе другите деца няма да искат да играят с него. С деца, които си пазят непрекъснато играчките обща игра не става.

Когато дъщеря ми беше на същата възраст отправих въпроса към специалист...

Няма как да обясниш на едно дете на 17м какво означава да споделя.. Има деца които нямат проблем защото бързо пренасочват вниманието си към друга играчка, има и такива, които ще ги разхвърля и никога няма да се сети за тях отново, а има и деца които смятат играчките си за Свои, наред с мама, тати и прочее.

Децата нямат преценка в тази възраст за относителност и не могат да разберат, колкото и да повтаряме, че играчката е Временно в чужди ръце.

Специялистите предлагат да говориме спокойно с децата и все ще дойде момента в който ще разберат, че ако си дадеш играчките на заем, те не потъват в дън земя

После ще дойде периода на "споделям" означава, че аз мога да играя с чуждите, но никой не може да играе с моите играчки.

Дъщеря ми беше почти на 3г. когато дойде вкъщи една приятелка с дъщеря си за първи път. Моята рева неистово за всяко докоснато нещо от другото дете. На втория ден и с много уговорки даваше играчките без да сваля око от тях и след най-много минута-две си ги взимаше обратно.

После като терапия доведох едно дете от яслата. Там са свикнали да играят с общи предмети и ми се стори добра тренировка.

Сега госпожица прекрасна е на 3,5г и разбира съвсем ясно смисъла на споделяне на вещите. Това не означава, че винаги го прави с желание. Понякога са уговорки и закани, но когато даде нещо идва при мен, за да я похваля

Както ми казаха преди години, децата са първосигналност и инстинкт. Това че вашето дете пази нещата си толкова ревностно може да се окаже полезна черта в характера: настойчивост, постоятедност...етс.
Дайте му/и време да порастне.

Това с постоянното натякване да си дават играчките децата никога не съм го разбирала.
Може и аз нещо да не съм наред, но мисля, че никаква драма не е ако детето не си дава играчките. Все си давам за пример следната ситуация - събрани накуп много възрасти хора, например в някой МОЛ или на плаж и всяка втора дама или мъж ми бъркат в чантата, или искат да ми ползват телефона, или парфюма. Не е ли същото и с децата!?!? Интересно ми е да го изкоментирам с някой от вас.
За протокола искам да отбележа, че големият ми син е почти на 12г. и до ден днешен не си дава много-много вещите, но никога не е проявявал интерес към чужди. Заслугата за това не е моя, просто той си е такъв. В детската градина и преди това в яслата никога не е имало проблеми, защото там наистина са общи.  В никакъв случай обаче няма да се съглася, че точно това означава, че чуждото е общо.

Марджи, точно това го дъвкахме по-назад в темата. За мен не е същото. Не мисля, че е редно едно дете винаги да си дава играчките. Но, след определена възраст като се съберат повечко е добре да могат да играят заедно, а не да се дърпат като кучета. Говоря за близки и познати деца. Ако сестра ти ти поиска носна кърпичка назаем, ще ѝ дадеш ли? Или да ѝ услужиш с химикал?

Останах с убеждението, че детето не си дава играчките на други деца, които са на гости у тях или когато е в парка. Не разбрах, че става въпрос за брат или сестра.
Сестра ми си е сестра ми, съседката е друго нещо.
Лейди Стардъст не ме е разбрала, дано други ме разберат - с много малко изключения всички деца си пазят неистово играчките. Не мисля, че майките им така ги учат и че това е нещо ужасно страшно. Просто не се получава играта, когато възрастните ги съберат. Пък и ние не можем да сме сигурни, че щом майките са дружки и децата са такива.
Аз лично каня изключително рядко гости. Един от малкото пъти, когато го направих, беше ужасно за моето дете. Счупиха му поне 2 Лего играчки и му обърнаха детската стая с краката нагоре. Как да го убедя, че играчките трябва да се споделят?

Е ако за теб е едно и също ВЪЗРАСТНИ хора да си бъркат в чантите и ДЕЦА на детска площадка да си разменят играчките, какво да коментираме? Щом приравняваш поведението на зрели хора до това на 2 годишни деца...не знам какво да ти кажа. А и в случая ставаше дума за деца, които идват на гости, как могат две деца да играят СЪВМЕСТНО ако не си дават играчките?

Повярвай ми, че каквито са като малки децата горе-долу стават такива и като възрастни.
С някои леки напъни от наша страна те ще развият онова, което е навито генетично.

Искаш да кажеш, че ако днес дъщеря ми на 1 година и 11 месеца посяга да вземе куклата на друго момиченце на площадката като стане на 30 ще рови в чантите на хората около нея? Е, надявам се все пак да се занимава с нещо друго, ама знае ли човек

Не, искам да кажа, че е проблем, ако дъщеря ти си пази неистово играчките, но в същото време посяга към играчките на другите. Как не го разбрахте вече!?!?
Пиша го за последен път - не виждам проблем, ако детето не си дава играчките, но и не търси чуждите.
Ако дъщеря ти е свикнала , че моето си е мое, а на останалите около мен е общо, най-вероятно ще разсъждава така и като възрастна.
Лично мнение, не го натяквам и не очаквам да бъде споделено!

Абсолютно съм съгласна, че е проблем ако дъщеря ми си пази неистово играчките, а иска чуждите. Само че дъщеря ми си дава играчките и тогава взима чуждите. Така смятам за редно.

Моят син пък не си даваше играчките, но и не искаше чуждите и аз оттам започнах, но явно не са ме разбрали хората. Аз затова казах в началото, че тези напъни да си дават играчките никога не съм ги разбирала.

Е синът ми играе и с деца пред блока, сами се търсят и се харесват. И от тях ли да си пази безценните играчки? Много добре те разбирам аз, просто не ти споделям мнението.

Синът ми имаше дълъг период, в който не си даваше играчките. Не съм го дресирала да ги дава, а от възпитание в неегоизъм нищо нямаше да разбере – беше малък. Не е имало проблем, че не ги дава. Сега дава, сам реши така.