Не си даваме играчките ! Помощ

Не, че споделям малоумния паралел, който се прави тук с вещите на възрастен човек, но ще кажа, че стиснатите хора, независимо от възрастта са доста смешна и жалка картинка. Лично аз съм услужвала с тази толкова ценна вещ, наречена телефон, а не ползвам Нокия с фенерче.

Аз също услужвам с вещите си.
Съгласна съм, че стиснатите хора си остават такива на всяка възраст.
А след като играчките са ви толкова ценни, че не може друго дете да ги докосне (щото нали сте наясно, че няма да ги открадне), защо не си играете вкъщи с тях, защо изобщо ги изнасяте на площадката? За да дразните другите деца ли?

Наистина, много е лошо човек да е стиснат. В една стара тема за гости ми се чудеха как така предпочитам да давам повече пари и да каня гости в заведение, вместо в нас. Или човек, който не вижда по-далече от малкото си носле...
Но, както и да е, да не се отклонявам от темата.

По темата:
Нося играчки, защото синът ми иска. Друга причина не ми трябва.

Т.е смяташ за нормално да носите играчки на ДЕТСКА ПЛОЩАДКА и да не давате на другите ДЕЦА да припарят до тях? Вместо просто да си играете с така скъпоценните вещи вкъщи?
Интересна логика...

Аз не взимам играчките на дъщеря ми насила от ръцете й, ако някое друго дете реве за тях, но винаги я подканям да му даде да ги види. Ако в този момент не иска и се разстройва й казвам като се наиграе с играчката да я даде на детето, обикновено това е след 1 - 2 минути   или пък й казвам да му предложи някоя друга от нашите играчки, винаги го прави и драма няма.

Тя също иска играчките на другите деца, което намирам за напълно нормално. Не й давам да им ги дърпа от ръцете или да им рови в чантите, разбира се, но и ми е доста странно когато някои майки смятат за нормално децата им да си стискат играчките само за себе си и да дебнат непрекъснато да не би някой да се доближи до тях. Сякаш само затова са излезли, но хора всякакви...

Аз позволявам на сина ми да си носи на площадката играчки за да си играе той.Не съм си и помисляла даже че ги нося за да ги раздавам и да захранван цялата площадка с играчки.Всъщност той сам решава кое ще вземе днес,защото той играе с тях,не аз.Уча го да споделя с деца с които ще играе.И да,може и да съм "стисната"по ваши думи,но съм се изградила като такава още в детството си,когато си патех че съм дащна.В училище също-давах на заем химикалки,гуми,моливи,бои и не смятаха за нужно да ми ги връщат.А и сина ми е имал случаи и то доста да си даде играчката за да играе детето и да му я върнат на части без даже извинявай да кажат.Давал е сапунени балончета на 2 годишно да си играе и онова ги обърна на пясъка.Та по-добре е така,сам решава кога и на кой,но да си играят заедно.

Не ти разбирам тезата. Само ще кажа, че двегодишно да обърне водата за балончета е в реда на нещата, та не виждам какво се пенявиш. Иначе аз също нося играчките, за да играе с тях детето ми. Но, ако видя друг да седне на колата му, не рипвам и не смятам да го уча да го прави и той. Защото то се възпитава това собственическо чувство, вече имам светли примери пред себе си.

Кажи, че се шегуваш.
От н-страници обяснявам, пиша, казвам, повтарям и пак същото, и ти сега все още не си разбрала.

Хайде пак, тогава, обобщено от н-страници:
Считам, че чуждите вещи са чужди, независимо от местоположението им.
Считам, че синът ми трябва да спазва същия принцип.
Считам, че синът ми трябва да чува чуждото "не", както и че има пълното право на негово "не". Изборът дали да  дава играчките си или не, е изцяло негов, играчки на сина ми аз не стискам, нито съм мамка–закрилница, която скача чевръсто и се намесва при всякакви поводи и поводчета – няколко пъти написах, че точно това го избягвам.
Считам, че децата трябва да се учат да правят избор, да носят отговорност за него, както и да приемат различния избор. Но дресирайки едно дете да дава, ти отнемаш този избор. Да, винаги мога да го принудя да даде, убеждавайки го, но защо да правя такава мечешка услуга на детето си?
Намесвам се, когато видя, че някой може да пострада, когато видя, че пречи на други хора, когато виждам, че започва да прекалява... в такива ситуации, но да го карам да дава играчка... Абсурд.

За втория РД на сина ми разглеждах едни акумулаторни моторчета и размислях такова ли да му купя или колело. Реших колело, защото прецених, че детето няма къде да кара спокойно моторчето, а и не исках да изпадаме в ситуации другите деца да се дразнят и да искат, а и акумулаторът издържа час-два каране, докато с колелото няма такъв проблем. Да ама на друго 4-5 -годишно решили да му купят акумулаторна кола от 400+ лева, която заема половината им хол. Няма лошо, но в краен квартал, където няма и къде да я кара за мен си е изхвърляне. Тяхна си работа. Да, но детето дойде на миниатюрната площадка с колата. Майка му веднага седна да люпи семки с комшийката, а децата естествено наобиколиха колата и искаха да я видят. А гордият малък собственик се навря в ъгъла на майка си и ужасено размахваше ръце към две годишните - " не ми пипайте колата! Не ми пипайте колата!" Та нито той кара, то на площадчицата за пет-шест деца няма и къде, нито даде на децата да докоснат скъпата му играчка. След месец баба му се оплакваше, че само стои като паметник у тях и място заема - голяма била, тежка била, нямало къде да я кара...
Когато излизаме навън казвам на децата да си нагласят какво ще вземат. И че трябва да са неща, за което няма да плачат ако се счупят или изгубят. Иначе вече рядко проявяват интерес към чужда играчка, напоследък малкият и на своите почти не обръща внимание. Та явно и интересът към чуждите играчки е период, който отминава, а никога не съм ги учили да си пазят играчките и да не ги дават. И аз като Калина смятам, че щом съм позволила да се изнесат от вкъщи всяко от присъстващите деца (заформя се постоянната компания) може да си играе с тях. Но това са деца под 3 години. По-големите играят ролеви игри или всяко с неговите си играчки, или ги смесват и играят заедно (момиченцата - тенджери, печки...)

И в градинката, в която ходим по-често, едно от децата има акумулаторна кола, а едно друго – ховърборд. Когато ги носят, децата на всякаква възраст ги обикалят, вкл. и сина ми. На него колата му е мерак, де, не ховърборда. И какво от това? Иска – не може да получи. Не може да получава всичко, което иска, така че остава без кола, в случая. Голяма работа, че не е карал. От малък му обяснявам, че не може да има всичко, което имат другите.

Акумулаторните коли са ми най-омразния вид играчки. Веднага си съставям мнение за родителите, които ги купуват (в повечето случаи- видял се у пари селски бек плюс кифла). Идиотска играчка, антивъзпитателна, създава конфликт, опасна е, китайска е, гадна, пластмасова, скъпа- всичко, което НЕ трябва да е една играчка.

Мечтая си малко да попрочетат в нета и да им взимат простички "материали", тия деца да направят нещо креативно, не само да се дивят на ярки пластмаси и да не могат да си развият въображението.

Нямам проблем с акумулаторните коли, ако са на площада или в парка. Синът ми кара платено едно такова джипче от време на време. Това лято, с пари от касичката му, купихме баланс байк. Вече не слиза от него.

А не изпадаш ли в крайности защитавайки темата си?
Все едно има майка, която като види чуждо дете до собствеността на нейното надава кански рев и като бесен носорог се хвърля да изгони или пребие едва посмялото, раздаващо се и щедро чуждо дете /намеквайки в темата, че вашите са такива, а другите са скрънзи/. Надали сама си вярваш, че това е така.

То и по друг начин могат да се погледнат нещата ...

Според моя позната тези, които носят най-смотаните и мърляви играчки са най-големите привърженици, че децата обезателно трябва да си дават играчките на другите деца. Ми то техните никой не ги иска!

Лично аз се замислих над нейното разсъждение и ... май е донякъде права.

Сега и претенции какви играчки да носим, така че да отговарят на възвишените критерии на другите майки  Няма нужда чак толкова...Мърляви, не мърляви има деца (и майки), които си дават играчките и такива, които не го правят. Какви играчки трябва да се носят на площадката? Има ли финансов минимум под който играчката е недостойна? 

Мен лично не ме вълнува ама грам кой какви играчки купува на децата си, стига да са със ясното съзнание, че щом са ги изнесли на обществена детска площадка трябва да са готови да ги споделят с другите деца. 

Същото важи и за гостите. Като имате толкова ценни играчки, приберете ги преди да дойдат хората така че детето им да не ги види и поиска. Играчките, които са на показ е напълно нормално да се ползват и от собственика и от госта 

За мен не е "трябва", нито е "не трябва", а е "ако искаш".
Щом за теб е "трябва", ти споделяй, нали никой не ти пречи?