Здравейте момичета, аз бях в същата ситуация като авторката. 2 години и 6 месеца без бебе...по същия начин термометри, с които да меря кога съм в овулация и пр.,.Отидох на преглед и след съответните изследвания се оказа, че нямам проблем. Помолих моя мъж да отиде за.сперограма и той така реагира като мъжа на авторката, , само че аз му казах, че ако не отиде да я направи прекратяваме брака....(зная,.че ще кажете, че е много крайно), с хиляди уговорки и мрънкане го заведох в клиниката....и какво да видим...ами проблем в него и то такъв, че се налага инвитро... Повярвайте ми, този мъж се смачка ...напи се вечерта само където не рева...аз от своя страна му казах, че ще се борим заедно и ще успеем. Така на 2 опит инвитро забременях и се радваме на почти 7 годишен син...и когато малкият поиска сестриче мъжът ми каза: ти искаш ли, все пак ти се подложи на всочки онези инжекции, манипулации и прегледи...Аз казах ДА и след още 6 опита чакаме сега близнаци а той буквално ме носи на ръце...така, че мили момичета не ги ли притиснете в ъгъла ...трудни са мъжете....при тях страхът от това, че проблемът е в тях е огромен, но когато разберат, че те за вас ще са си същите мъже и ще ги обичате ...ще стане по-лесно. Извинете за дългия пост.
- Публикувана: 5 юли 2017, 16:42 ч.
- Последно мнение: 23 май 2018, 19:15 ч.
Бебето не идва, а мъжът ми отказва изследвания
Трябва ли мъжа да се хване буквално за гърлото, за да се навие за една спермограма. Та нали жената е тази, която преживява всичко, терапии, стимулация, пункции, инвазивни процедури общо взето до ин витро. Кво ми се правят на ощипани. Ако имах такъв мъж щях да се разведа на момента.
Не е само страхът, че може да е в тях проблема, някои явно са преодоляли този страх и си правят изследвания и инвитро, но пак говорят за фикс идеи и психясване. Просто на никой не му се живее ежедневно с проблем, а пък като минават години и всичко все около това се върти, емоционално натежава. На всеки му писва, и на жените им писва, ама те са готови на повече жертви за дете.
Доста мъже са страхливи като стане дума за медицински процедури. Моят стоматолог ми е разправял, че в общия случай са много по-страхливи от жените без значение дали самата процедура е наистина болезнена.
Има го и момента, че и емпатията им куца (затова стават за войници). Не могат лесно да се поставят на мястото на жената и да покажат респект към процедурите, които тя е преживяла.
Затова е важно да присъстват на прегледите с жена си, за да се чустват част от процеса.
Възможно е и проблема да не е страх, а срам. Доста хора в България са възпитани с идеята "човекът Х какво ще си помисли за мен" (в общия случай на човека Х не му пука, ама не може да им го обясниш това). Та особено, ако двойката е от по-малък град, може съпругът да се срамува от доктора и да живее с идеята, че после целият град ще разбере и ще му се подиграва.
Има го и момента, че и емпатията им куца (затова стават за войници). Не могат лесно да се поставят на мястото на жената и да покажат респект към процедурите, които тя е преживяла.
Затова е важно да присъстват на прегледите с жена си, за да се чустват част от процеса.
Възможно е и проблема да не е страх, а срам. Доста хора в България са възпитани с идеята "човекът Х какво ще си помисли за мен" (в общия случай на човека Х не му пука, ама не може да им го обясниш това). Та особено, ако двойката е от по-малък град, може съпругът да се срамува от доктора и да живее с идеята, че после целият град ще разбере и ще му се подиграва.
Да не се била фиксирала авторката ли? Къде е границата между фиксацията и заравянето на главата в пясъка и отрицанието? Това са две години неуспешни опити и мечта за дете, ако не се е фиксирала вече, значи не го иска толкова силно и истински. Неизвестността смазва много, някои хора ги тормози повече от това да има проблем и да го знаят какъв точно е.
Според мен момичето си е много наред и наясно с нещата. Не съм била в такава ситуация, но разбирам и нея и него. И моят мъж е от типа "да не се фиксираме и т.н.", явно тази черта идва с Y-хромозомата! Освен както и други са написали, и аз да и кажа - ти си го познаваш мъжа най-добре и би трябвало да знаеш как да говориш с него. Обаче това да идва с теб на прегледи е задължително! Това дете, пожелавам ти от сърце да стане по-скоро и живи и здрави на финал, няма да е твое, а ще е ваше. Няма да си го направиш сама детето. Съвсем в началото на връзката ни с моя мъж имах проблем, който в последствие се оказа много дребен, но мъжа ми (тогава още гадже) беше плътно до мен на всеки преглед. И според мен при две години неуспешни опити няма какво да се попипва по ушите, а трябва да е с теб при всеки лекар. Може би това би бил и начина да го убедиш че трябва да си направи спермограма.
Наистина, желая ти успех, дано стане бързо и лесно и всичко да е наред!
Според мен момичето си е много наред и наясно с нещата. Не съм била в такава ситуация, но разбирам и нея и него. И моят мъж е от типа "да не се фиксираме и т.н.", явно тази черта идва с Y-хромозомата! Освен както и други са написали, и аз да и кажа - ти си го познаваш мъжа най-добре и би трябвало да знаеш как да говориш с него. Обаче това да идва с теб на прегледи е задължително! Това дете, пожелавам ти от сърце да стане по-скоро и живи и здрави на финал, няма да е твое, а ще е ваше. Няма да си го направиш сама детето. Съвсем в началото на връзката ни с моя мъж имах проблем, който в последствие се оказа много дребен, но мъжа ми (тогава още гадже) беше плътно до мен на всеки преглед. И според мен при две години неуспешни опити няма какво да се попипва по ушите, а трябва да е с теб при всеки лекар. Може би това би бил и начина да го убедиш че трябва да си направи спермограма.
Наистина, желая ти успех, дано стане бързо и лесно и всичко да е наред!
Интересни мнения прочетох по темата 
Благодаря на всички за съветите и за адекватните отговори, относно ситуацията.
Аз лично съм по-старомоден тип - вярвам, че "счупеното" може да се "залепи", а не - да се купува ново, ако ме разбирате
Смятам, че ако има проблем между двама души, то трябва този проблем да не се превръща в тема табу и да се говори, да се обсъжда, да се решава. Винаги е било така, така и ще бъде.
Аз съм настоятелна и упорита и въпреки всички нерви и сълзи на безсилие съм сигурна, че един ден проблема ще се разреши, дори може да се окаже, че е нямало проблем, дай Боже.
Истината е, че не може да дава акъл човек, който не е минал през това. Какво значи като се успокоиш и ще стане - да напуснеш работа и да идеш за три месеца на почивка ли? Много хубаво звучи, ама не мога да си го позволя!
Смешното в моя случай, а предполагам и на други хора е, че мъжа ми иска деца, от мен (представете си ), обаче смята лекарската гилдия за търговия на едро. Мисля си - дали мога да го обвинявам за мнението му, като виждам всеки Божи ден какво се случва в медицината ни, с лекарите ни, със сумите, които си казват още преди да са те прегледали? Сега ще кажете - тоя й е промил мозъка! Не, просто разбирам и неговите съображения. Дали сме си време до края на годината да продължаваме с опитите и тогава ако не стане - вече тръгваме по лекари.
Не ми е приятна цялата тази ситуация, не ми е приятно да си мисля, че аз искам дете повече от него, вероятно изобщо не е така, но истината е, че аз също искам да се успокоя, защото дните са някак по-приятни и проблема не е чак такъв Проблем.
Здраве на всички пожелавам
Благодаря на всички за съветите и за адекватните отговори, относно ситуацията.
Аз лично съм по-старомоден тип - вярвам, че "счупеното" може да се "залепи", а не - да се купува ново, ако ме разбирате
Смятам, че ако има проблем между двама души, то трябва този проблем да не се превръща в тема табу и да се говори, да се обсъжда, да се решава. Винаги е било така, така и ще бъде.
Аз съм настоятелна и упорита и въпреки всички нерви и сълзи на безсилие съм сигурна, че един ден проблема ще се разреши, дори може да се окаже, че е нямало проблем, дай Боже.
Истината е, че не може да дава акъл човек, който не е минал през това. Какво значи като се успокоиш и ще стане - да напуснеш работа и да идеш за три месеца на почивка ли? Много хубаво звучи, ама не мога да си го позволя!
Смешното в моя случай, а предполагам и на други хора е, че мъжа ми иска деца, от мен (представете си
), обаче смята лекарската гилдия за търговия на едро. Мисля си - дали мога да го обвинявам за мнението му, като виждам всеки Божи ден какво се случва в медицината ни, с лекарите ни, със сумите, които си казват още преди да са те прегледали? Сега ще кажете - тоя й е промил мозъка! Не, просто разбирам и неговите съображения. Дали сме си време до края на годината да продължаваме с опитите и тогава ако не стане - вече тръгваме по лекари.Не ми е приятна цялата тази ситуация, не ми е приятно да си мисля, че аз искам дете повече от него, вероятно изобщо не е така, но истината е, че аз също искам да се успокоя, защото дните са някак по-приятни и проблема не е чак такъв Проблем.
Здраве на всички пожелавам
Здравей!
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.
Здравей!
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.
Хора не смятате ли че е доста крайно да съветвате авторката да си намери друг мъж?нима вие толкова лесно бихте загърбили една връзка или брак заради нещо не чак толкова нерешимо?..смятам че с малко повече разговори и добра дума много неща се постигат,но да си хвана пътя ей така е доста безхарактерно...
Абсолютно безхарактерно си бременея в момента от прекрасен мъж и по-щастлива не съм била.
Какво означава „добра дума” и от къде накъде трябва жените да я подбират тая добра дума, при положение, че масово разни мухльовци се дърпат за елементарна спермограма? Да не би услуга от някакъв вид да искам, нещо, което ще облагодетелства мен по някъв начин..?
Не всеки иска деца, не всеки иска деца точно сега, а понякога на някои хора гордостта им идва в повече и предпочитат да „не искат” деца, вместо да си признаят, че имат проблем.
Не казвам, че случаят на авторката е такъв, честно казано не съм чула до сега за някой мъж, който през глава се е втурнал да му правят изследвания. В повечето случаи след малко дрънкане и киселеене се ооравят нещата, а и е истина, че в един момент напрежението и рутината около цялото нещо идват в повече.
Вземете си малка почивка, успокой се, поговорете спокойно, чуй и неговите притеснения и проблеми. Успокой го и него. Стискам палци да се оправят скоро и нормално нещата, щом го обичаш и това е твоят мъж
Аз също минах през това с бившия ми, направих си 100 отвратителни и болезнени изследвания, той се скатаваше (а той се натискаше за дете!!!). Така и не си направи прословутата спермограма. Цялата тази история породи напрежение и в комплект с още други екстри, в момента в който ме попита „Ама Х, защо не си бременна?” след поредния отрицателен тест, с една съчувствена физиономия, си спомням, че ми се прииска да го убия.😂 Сериозно, така ми опротивя тогава, че чак в момента се чудя как не съм го застреляла. Хванах си багажа и се разделихме преди Нова Година. Преродих се просто. И забременях, от първия опит, година по-късно.
Личният ми опит в това отношение е негативен - сблъсках се с това, че отвсякъде първо в мен се търсеше проблема. И лекари, и познати, и приятели, чак майка ми и майка му! като се повдигнеше темата за децата все мен гледаха очаквателно. Отвратително беше, направо позеленявам като си спомня колко зле се чувствах и колко бях потисната. Абсолютно съчувствам на всички в подобна ситуация и се надявам да срещам все по-рядко такива случаи!
Joaniki, постъпила си правилно. На жената и е нужен човек, който ще е готов на всичко, за да бъде щастлива. На мнение съм, че подобни мъже имат някакъв дефект и просто дори и те си го знаят добре, но не желаят да видят истината. Така е мама свеки така ги е възпитала да бъдат путьо маринковци и не се променят и в брака очакват жена им да е мама и да им реши проблема.
За съжаление, все още в обществото е наложена идеята, че ако има проблем със забременяването, то той е в жената. Мъжете скоро трябва да разберат, че лошия начин на живот, който водят (цигари, алкохол, лекарства и т.н.), се отразява върху репродуктивните им способности. Мъжката фертилност е намаляла последните години и това доказва, че и мъжете трябва да се грижат за здравето си. Смятам, че като една двойка иска бебе, и мъжът трябва да откаже цигарите, напр., или да ограничи вредните си навици и дори да приема билки или витамини. Аз много се ядосвам, че жените започват да пият всякакви неща за да бъдат фертилни, следят си овулацията и правят какво ли не, а мъжете просто си седят и смятат, че те няма нужда да правят нищо. Да не говорим за манията по фитнеса и големите мускули у младите момчета, която ги кара да пият разни субстанции и те, горките, нямат представа, че след време може да съжаляват горчиво...
Извинявам се за офтопика, но историята на joaniki ме подтикна да го напиша. Браво на теб! Не мога да си представя колко е унизително всички да търсят проблема в теб, вкл. и мъжа ти. Браво, че си намерила твоя човек и лека бременност!
Извинявам се за офтопика, но историята на joaniki ме подтикна да го напиша. Браво на теб! Не мога да си представя колко е унизително всички да търсят проблема в теб, вкл. и мъжа ти. Браво, че си намерила твоя човек и лека бременност!
Намерете начин да направите съпруга си съпричастен към целта, дори това да налага посещение при лекар. Все пак една спермограма няма как да го излъжат и ограбят доктори.
Над 30 и при 2 години безуспешни опити да се надявате на естествен ход на нещата е почти загубена кауза, казвам го за съжаление от личен опит. Ако се окаже, че имате нужда от ин витро, ще се ядосвате за пропуснатите години. Биологичният ни часовник тиктака бързо и необратимо, особено женският, и след 35г. е още по-трудно..
Успех с бебеправенето!
Над 30 и при 2 години безуспешни опити да се надявате на естествен ход на нещата е почти загубена кауза, казвам го за съжаление от личен опит. Ако се окаже, че имате нужда от ин витро, ще се ядосвате за пропуснатите години. Биологичният ни часовник тиктака бързо и необратимо, особено женският, и след 35г. е още по-трудно..
Успех с бебеправенето!