Бебето не идва, а мъжът ми отказва изследвания

  • 14 636
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 62
Здравейте на всички Simple Smile
Честно казано не съм мислила, че ще пиша във форум за този ми проблем, но просто вече не виждам начин как мога да се справя... най-вече със себе си.
В опитите ни да забременея мога да кажа, че с мъжа ми не се пазим вече почти 2 години.
Преди около година минах през операция за премахване на полип и от тогава целенасочено работим за бебе.
Беше ясно, че полипа е един от проблемите да не мога да зачена.
След като го махнаха обаче се започна едно изчисляване на овулации, изчисляване на отпуски, според овулациите, едно лудо очакване и на края на всеки цикъл - разочарование.
Говорили сме си с мъжа ми, че трябва да си пусне спермограма, това е едно от първите неща, които се правят в подобни случи. Казва ок и всичко си минава постарому. Аз минах през 3-ма лекари за 2 години и всички ми казват едно и също - нужна е спермограма, за да знаем на какво да наблегнем занапред.
Междувременно аз си пуснах хормонални изследвания, които ще разчетем с док другата седмица. След това ще направя и цветна снимка най-вероятно, за да видим дали всичко е наред. Но проблемът с мъжкия фактор си стои... Идеята му била, че искал всичко да се случи нормално и да не насилваме излишно нещата. Чувствал се притиснат с всички тези рамки, които си поставяме - срокове, дати и т.н.
А мен цялото това неведение ме побърква - искам да знам преди всичко дали сме здрави, защото тогава вече ще знаем на какво да наблегнем - на почивката или на прегледи и изследвания. Времето си минава, а аз дори не знам дали можем да заченем нормално и няма изгледи да разбера това.
От цялото това очакване в периода ову-цикъл съм станала тотална топка от нерви. Нямам желание за нищо, не ми се излиза, не ми се говори. Не дай си Боже да се случи да имаме гости в момент на овулация или да се налага да бъдем извън града по това време. Това просто ме съсипва, вярвайте ми. Вече плача от най-малкото нещо. Жените от обкръжението ни една по една вече забременяха. Случи се няколко пъти подред да излезем с наши близки и всеки път да чуваме новината, че тя е бременна. Радвам се, искрено се радвам за тях и искрено, съвсем искрено съжалявам за себе си. Сега като помисля, че скоро ще държа бебетата им и сълзите ми напират. Не мога да се позная, а лошото е, че ставам все по-зле. Мъжът ми смята, че това моето е фикс идея, да спра да мисля за това и да се отпусна.
Как да спра да мисля за това, което желая с цялото си сърце?

Може би съм имала нужда да излея това, което чувствам и стана малко дълго, но ще се радвам да споделите как се справихте с очакването и с нервите си около надеждата чертите най-сетне да са две Simple Smile

# 1
  • Мнения: 46 434
Идеята му била, че искал всичко да се случи нормално и да не насилваме излишно нещата...
Попитай го като го заболи зъб ходи ли на зъболекар или чака нещата да се случат нормално.
Времето, в което опитвате е доста дълго и очевидно има проблем, който да се отстрани, за да се случат нещата нормално...
Обясни му, че когато за даден срок не се стигне до бременност, то вероятността да стане бебе без лечение е почти никаква. И това не е насилване на нещата, а адекватна реакция. Също му кажи, че може да има проблем, който с времето се задълбочава, колкото по-рано се открие, толкова по-добре.

Запиши му час, ако откаже, вече ти си решаваш какво да правиш. Насила не можеш да го накараш.
Успех!

# 2
  • Мнения: 62
Той знае, че ако продължават така нещата още няколко месеца и ще трябва да се обърнем към лекари, но не знам защо все отлага това изследване. Докторът ме предупреди, че мъжете много се дърпали като стане въпрос за спермограма, но пък не очаквах, че ще се случи точно на мен.
Хубавото е, че той иска деца по принцип, но явно все още не се чувства готов. Лошото е, че винаги, когато заговоря на тази тема и стават разправии Sad
С кого да говоря, ако не с него? Та нали това засяга единствено и само нас!
Не знам, ама много ми е трудно, просто искам да изляза по някакъв начин от този период и както казват "да го давам по полека". Дразня се на подмятанията на хората, че вече е време, какво чакаме още...
Какво да им кажа, че чакам мъжа ми да се реши да се прегледа ли?!
Не ме разбирайте погрешно, обичам го безкрайно много този човек и ми дойде като гръм от ясно небе този негов отказ.

Със сигурност не съм единствена с подобен случай сред всички вас.

# 3
  • Мнения: 18 503
Здравей!
От това, което ни пишеш си мисля дали пък мъжа ти не е сигурен, дали иска дете в момента, може наистина да не е готов. За мъжете идеята ,че може те да са причината им е много трудна за осъзнаване, би засегнала гордостта им.Обаче има и нещо друго-ако го иска истински ще направи всичко възможно. Две години са много време. Трябва да си изясните нещата и да действате възможно най-бързо.Не бива да отлагате евентуално лечение. Представи си, че проблема е малък и се разреши бързо и с минимална намеса на добавки или нещо друго.? Тогава само ще сте се тормозили, най-вече ти излишно.
Хората се молят за деца! Не се отказвай, говори искрено и ако трябва му обясни, че искаш дете СЕГА и остави тези работи за успокояването и,че ще стане когато спреш да го мислиш,нормално е да ти е фикс идея,щом толкова много го искаш.Не неглижирайте проблема,а действайте.
Не мога да ти кажа, че знам как се чувстваш, защото не знам, но моя близка приятелка имаха сериозни проблеми и когато забременях ме беше страх да й кажа, дори неудобно ми беше,защото знаех, колко ще се натъжи.А всички бяха бременни около нас, всички.Проблема им се реши.
Така, че наистина ти казвам като пряк свидетел-изисква време и много нерви, не го губете!

# 4
  • Мнения: 8 171
Аз пък мисля, че мъжа ти го е просто страх. Страх да не се окаже, че той има проблем. И това да го направи по-малко мъж. Седни в един спокоен момент и му обясни стъпка по стъпка нещата. Просто му обясни, че при мъжа е едно изследване а при жената много. Няма смисъл от хилядите изследвания ако ке се започне от спермограма. Успокой го че мъжкият фактор не е края на света. Успех.

# 5
  • Мнения: 2 751
Когато идеш да ти разчетат резултатите от последните изследвания вземи мъжът ти с теб. Нека чуе от лекаря за какво става въпрос и евентуално през какви по-сериозни интервенции и изследвания  би преминала една жена. Но най-напред  опитай да се отървеш от този стрес и напрежение, защото само си вредиш така. Успех!

# 6
  • Мнения: 615
Питам авторката,

На колко сте години, защото има значение.

Твоят мъж пие ли някакви лекарства?

И да, ако така форсираш бебеправенето, може и нищо да не стане. Напрежението е голям фактор в минус.

Мъжете носят 50% вина за не ставането на бебе. Спермограмата е задължителна. Не губете време. Много от нещата могат да се лекуват.

# 7
  • Мнения: 62
Питам авторката,

На колко сте години, защото има значение.

Твоят мъж пие ли някакви лекарства?

И да, ако така форсираш бебеправенето, може и нищо да не стане. Напрежението е голям фактор в минус.

Мъжете носят 50% вина за не ставането на бебе. Спермограмата е задължителна. Не губете време. Много от нещата могат да се лекуват.
На 32г сме и не - не пие никакви лекарства.
Не знам как да започна темата вече, защото реагира със супер досада. Реално от 10 месеца след махането на полипа ми, правим реални опити за бебе, но той смята, че съм се вманиачила в наличието на проблем. Реве ми само като си помисля, че трябва да говорим за това. Sad

# 8
  • Мнения: 615
Това, че не пие лекарства е добре, защото някой лекарства увреждат спермата.

Няма ли начин да му обясниш, че един мъж и добре да живее, все някога ще му се наложи да си направи спермограма  Mr. Green

Кажи му, че всички мъже, които познаваш на приятелки и дори от форума, след година неуспешно бебеправене са си правили. Не малко време е минало при вас. И лекарите това съветват след година и при хора над 30.

Принципно повечето мъже са много чувствителни щом стане въпрос за "мъжкото достойнство". Трябва да го накараш все пак - дали с обяснения, дали със скандал... Ти си го познаваш най-добре, но не губете повече време.

# 9
  • Мнения: 18 522
Казвал ли му го е, че е задължително това изследване лекар? Не ти, а лекар. На лекар по-трудно се отказва. И ние сме минавали през това изследване, аз нищо не съм казвала на мъжа ми, нищичко. Лекарят му каза: Ти идваш след еди колко си дни сутринта за спермограма. И така. Как ще каже не на лекаря, особено ако е и с точна дата. На нас даже датата ни я дадоха на картонче. Само давам идея и желая успех скоро!!

# 10
  • Мнения: 11 253
Поуспокой топката! Правиш от бебеправенето някакъв кошмар. Ако продължаваш така предполагам ще почне да се дърпа и от секс мъжа ти. Просто пресилваш нещата.

Все пак природата се е погрижила бебеправенето да е приятен процес и нека си остане такъв  Peace

Имам приятелка, на която мъжът и категорично отказа да си пусне спермограма /ами притеснява го това отиване, стаички, антисекси сестри и т.н.  Mr. Green / Накара го да даде материал у дома и го занесе на изследване. Дали така няма да решиш този проблем.

# 11
  • Мнения: 615
Дорис,

Какви са тези "антисекси" сестри  Shocked Човекът отива на изследване в случая - спермограма, не в публичен дом  Rolling Eyes

# 12
  • Мнения: 11 253
Хех, имах предвид, че мъжете имат по-романтични очаквания, когато отиват да пускат изследвания.
След апогея на порното нито си спокойна да извикаш водопроводчик, нито мъжете получават очакваното медицинско обслужване  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 615
Дорис,

Е, добре го издокара (обяснението, де) признавам  Laughing

# 14
  • Мнения: 46 434
Според мен романтични очаквания имат само онези, на които не им е дошло до главата.

# 15
  • Мнения: 3 953
Здравей авторке,
Разбирам те прекрасно..състоянието ти ми е до болка познато..и ние от 2 години се опитваме да имаме дете..като преди 7 месеца се оказах бременна..беше голяма изненада за мен,а и за него ..защото се е случило в месеца в който сме правили един единствен път секс ..за съжаление бременоста ми продулжи до 3 месец..сърчицето му спря и се наложи да ми го махнат ..моят мъж също избягва тази тема и аз като теб смятам че трябва с него да ги обсъждам нещата но заговоря ли почва да вика и да прави скандал ..казава ми че съм си вкарала голям филм в главата и психически не позволявам да ми се случат нещата заради фикс идеята...за този период преди да забременея се убих да обикалям лекари..все си мислех че щом не става значи има нещо и трябва да го открия..всички резултати бяха супер и до сега не съм лекувала нищо,не са ми откривали нищо дори и за спонтанния аборт не излезе причина..и лекарите все ми повтаряха и той да си направи спермограма и аз му казвах и той се съгласяваше но все не отиваше и един ден му вдигнах голям скандал по телефона до такава степен съм го ядосала че запалил колата и отишъл в лабораторията..резултатът му беше като на донор..на по късен етап вече разбрах че не е хубаво да се прави спермограма в обикновенна лаборатория..и сега след аборта..след периода на пазене,след всички изследвания на които ме подложиха (и за които той грам не ме е попитал какво ,защо и как)от 3 месеца пак сме в играта с бебеправенето..и аз отново съм в същия филм със мерене на бт ,следене на овулация правене на тестове и т.н лошото е че ако скоро не стане ще трябва да потърсим клиника по стерилитет,ще трябва да пътуваме до друг град и т.н и не виждам той как би се съгласил на това понеже е убеден че нямаме проблем и иска това да стане случайно  а не с намесата на външни фактори..аз съм на 34..а той на 30!

P.s:и при нас почти всички около нас родиха или са бременни или децата им вече са 1ви клас..и това мен лично психически ме смазва особенно когато става въпрос  за хора които дори не са планирали да имат деца а е станало случайно Simple Smile да не говоря роднините колко ни помагат в това начинание...

# 16
  • Мнения: 8 171
male4kabs  направо се потрисам като чета за такива индивиди. И се плаша дали и ние възпитаваме толкова безумно бъдещите мъже. Ще прави скандали, че си се вкарала във филми. Може би навремето когато хората са живеели по-спокойно нещата са били различни. Че на 10  бременности една е завършвала с аборт,  може би се е приемало по-кормално. Но в днешният свят всяка 3 двойка е с проблем. Както и във всяко 3 семейство има човек болен от рак.
Интерсно е ако мъжа ти се разболее сериозно пак ли ще остви всичко на природата. Извинете но ми е трудно да разбера такива хора. При които заравянето главата в пясъка и обвиненията към жената/мъжа са единственият начин на действие.

# 17
  • Мнения: 1 019
Мисля, че все повече жени ще те разберат тук. Почти всяка е минала през бебеправенето, което води до скандали в семейството, нерви, ядове и разочарование. След това го има страхът от загубата и когато това се случи, повярвай ми тогава вече се променяш.
Аз се затворих, не исках с никого да си говоря. Само в главата ми бяха дати, овулация и някакви хипотези за загубата ми, която ме смачка. Исках всички изследвания веднага, но мъжът ми отказа. На всеки се било случвало и това било случайност. Не ми прие молбата, след което последва втора и трета загуба... след всяка загуба, аз не бях на себе си, крещях, ревях, бях бясна на себе си, на него, на всички... не исках да влизам във фейсбук, защото все някоя позната качваше снимка или на бременно търбухче или на родено бебе. Преминахме и ние през "вманиачавам се", "не го мисли, "ще стане, не бързаме", което още повече ме дразнеше, че
За него не беше това, за което е за мен. След третата загуба аз вече едва не счупих къщата. Блъсках, тръшках, даже се смеех... то просто аз не очаквах друг финал. До толкова свикнах с тази болка и вече той нямаше избор.
Или щях да се побъркам или да започнем с изследванията. Започнахме ги и веднага забременях, с терапии и добавки успях да стигна със сегашната ми бременност до там до където преди не стигах. Сега умирам от страх. Всеки ден гледам бельото си и се моля да не видя кръв. Изстрах ме е да кихна, не вдигам по-тежко от 1кг.. дори не се лакирам ... и се моля това вече да е нашето човече... просто аз през цялото време обвинявах себе си, но имам най-вече забележка към мъжа ми. Те тези неща не ги разбират и акъл за забременяване няма как да дават. От тях се иска само да свършат работата,  а ако не става, по-важната им роля е да се опитат да ни успокояват и да правят това, което ще ни кара да се чувстваме спокойни. Обясни му го това, за да може да те разбере, че за теб е важно и ще се почувстваш добре като знаеш, че правите някакви стъпки по тази цел.  Надявам се съгласи. И най тежките мъжки фактори се лекуват. Мъж, на когото чу беше казано, че деца няма да има, на скоро му се роди дете... винаги има решение стига да си готов за него.

# 18
  • Мнения: 1 136
Разбирам авторката и мога да си представя в каква обстановка прекарва всеки ден , но мисля че прекаленото взиране в бебе прасе води до изключителен стрес , загуба на удоволствието партьорите да се наслаждават един на друг по време на секс и удар под кръста на приятелят й , който най-вероятно се възприема като механично оръдие за осъществяване на нейните мечти и спермограмата е може би последното му късче достойнство останало и него . Автоката взема решението отно той да бъде доставчик , а той къде е в цялата ситуация . В този смисъл бих дала съвет да се спре това мепрекъснато " да правим бебе ", изчисляване на овулация и т.н и да се остави човекът да вземе решение за нещо . Обидно е поведението ти към приятелят ти . Млади сте имате време за бебе.

# 19
  • Мнения: 5 468
Авторке, наистина мъжете са много чувствителни на тази тема и ги е страх да не се окаже, че проблемът е в тях. Ти, познавайки характерът на мъжа ти, би трябвало да знаеш как да подходиш към него. Хубаво е първо да се успокоиш за да може да поговорите спокойно. Наистина е задължително да се започне със спермограма. При мои познати, които опитваха почти година, се оказа че има проблем с подвижността на сперматозоидите. Обясниха им, че това е фактор, който е най-променлив и се влияе от различни неща и лесно се коригира. След прием на билкови добавки по-малко от два месеца, тя забременя. Така че дори и да има някакъв проблем при мъжа ти, той би могъл да се реши. Моята позната беше доста отчаяна и също й беше трудно да убеди мъжа си, но накрая той се съгласи и за нула време нещата се случиха при тях. Стискам палци за вас!

# 20
  • Мнения: 18 503
Аз пък не мисля,че момичето преувеличава.Дори напротив,смятам,че не нейното отношение е обидно,а това на мъжа й.Да,чувствителни са на  тази тема.А жените не са ли?Но повярвайте,за една жена,която всеки месец се надява да види двете черти и много желае детенце,най-тъпото и омръзнало до втръсвяне е да й повтарят околните "успокой се и ще стане" ,не го превръщай във фикс идея и или от този сорт.Особено пък мъжа й,вместо да я успокоява и подкрепя,да неглижира и пренебрегва проблема.Вместо да иска й да й каже,че ще направят всичко възможно.А не е никак изключено и да е в него проблема. Това със повтарянето,че ще стане,като спреш да го мислиш дразни още повече и натовярва,защото онези,които го казват,не могат да се поставят на нейно място,освен ако не са го преживяли и наистина да са разбрали,че това помага.И да,може да се е вманиячила в идеята,и какво от това?В това няма нищо чудно.Когато човек желае нещо истински,съвсем нормално е да прави всичко за да го постигне.Да,може би й вреди,но какво да се прави.Тя нека си се успокоява,и чака пък проблема да си стои!Две години не са никак малко време и ако на мъжа й не му е светнала още червената лампичка,аз бих се усъмнила силно в истинското му желание да има дете.На някои мъже може би им е много трудно,да свикнат с идеята,че може и да не стане по естествен път и това ги наранява.И сигурно не е лесно.Но...когато искаш нещо,това не би те спряло.Според мен няма място за  гордост тук.А и не сте на малко години.Може да няма сериозен проблем.Според мен трябва да го убедиш в най-скоро време да посетите специалист.Ако отказва-лошо,ще се усъмня силно в правилния избор на съпруг.Може да ви се струва крайно,но така мисля.Повече не смятам да пиша по темата.На авторката й-успех пожелавам и скоро да видят двете чертички.КЪСМЕТ!

# 21
  • Австрия
  • Мнения: 2 299
Разбирам авторката и мога да си представя в каква обстановка прекарва всеки ден , но мисля че прекаленото взиране в бебе прасе води до изключителен стрес , загуба на удоволствието партьорите да се наслаждават един на друг по време на секс и удар под кръста на приятелят й , който най-вероятно се възприема като механично оръдие за осъществяване на нейните мечти и спермограмата е може би последното му късче достойнство останало и него . Автоката взема решението отно той да бъде доставчик , а той къде е в цялата ситуация . В този смисъл бих дала съвет да се спре това мепрекъснато " да правим бебе ", изчисляване на овулация и т.н и да се остави човекът да вземе решение за нещо . Обидно е поведението ти към приятелят ти . Млади сте имате време за бебе.

Не, удар под кръста е бягането от отговорност, отказът от сътрудничество, липсата на емпатия, егоцентризъм. И това е недостойното. Спермограмата е най-елементарното и безболезнено изследване в цялото занятие. В сравнение с почти всички изследвания и манипулации, на които се подлага жената. А страхът от евентуален недостатък, заболяване и пр. и съответно чувството за малоценност и неспособност се изпитват и от жената. Няма нищо по-различно, с което да не трябва и да не може и мъжът да се справи психически.

# 22
  • Мнения: 18 522
Аз пак да попитам  newsm78 Не ходи ли двойката като двойка на лекар, и не е ли лекарят този, който праща на това изследване? Понеже при нас беше така и на мъжа ми не му е хрумнало да противоречи на лекар.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Естествено, че би трябвало като двойка да ходят, но ако мъжката половина от двойката се заинати и каже, че на доктор няма да стъпи, щото жената нещо си въобразява и вманиачава?

# 24
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Отношението на авторката наистина е малко прекалено. Фиксацията не помага на никого, и не води до нищо добро. Мъжа до нея е човек, има виждане по въпроса, и е редно тя да уважи желанията му. Щом не му се иска да ходи по лекари, тя нищо не може да направи, или каже. Мрънкане и скандали само ще влошат ситуацията.

Отношението на мъжа на авторката пък е неуважително. Щом твърди, че иска деца, и вярва че трябва да са спокойни двамата, нека даде проба за спермограма, или да предприеме нещо по въпроса с липсата на бременност. Добавките за мъжете за подобряване на показателите на сперматозоидите не са чак толкова много, но явно той и малкия си пръст не може да мръдне.

И от тази гледна точка, питам се авторката защо иска деца от този мъж. Ако отношението му към такъв сериозен въпрос е такова, направо не ми се мисли що за цирк ще сътвори когато се появи дете все пак Rolling Eyes

# 25
  • Мнения: 1 081
Здравей, съжалявам, че ще ти го кажа, но аз не бих уважавала и обичала човек, който не иска да следва една обща цел, например във вашия случай- бебе. Ако човек обича ще направи всичко за половинката си, за да е тя щастлива. В случая вие нямате обща цел, стремеж това да се случи. Това е егоизъм, неразбиране, не зачитане чувствата и очакванията на другия. Това единствения проблем в брака ли ви е? Има ли други неща, които са били причина за конфликти?

# 26
  • Мнения: 23
Здравей, съжалявам, че ще ти го кажа, но аз не бих уважавала и обичала човек, който не иска да следва една обща цел, например във вашия случай- бебе. Ако човек обича ще направи всичко за половинката си, за да е тя щастлива. В случая вие нямате обща цел, стремеж това да се случи. Това е егоизъм, неразбиране, не зачитане чувствата и очакванията на другия. Това единствения проблем в брака ли ви е? Има ли други неща, които са били причина за конфликти?

Остави го. Намери си друг мъж който иска деца. Този Само ти губи времето.

# 27
  • Австрия
  • Мнения: 2 299
Остави го. Намери си друг мъж който иска деца. Този Само ти губи времето.

Те ти, булка, Спасов ден Stuck Out Tongue Winking Eye

ц ц ц Rolling Eyes

# 28
  • Мнения: 23
Остави го. Намери си друг мъж който иска деца. Този Само ти губи времето.

Те ти, булка, Спасов ден Stuck Out Tongue Winking Eye

ц ц ц Rolling Eyes
Ами така си е. Ако искаше ще прави това което трябва.

# 29
  • Мнения: 3 953
Хора не смятате ли че е доста крайно да съветвате авторката да си намери друг мъж?нима вие толкова лесно бихте загърбили една връзка или брак заради нещо не чак толкова нерешимо?..смятам че с малко повече разговори и добра дума много неща се постигат,но да си хвана пътя ей така е доста безхарактерно...

# 30
  • Мнения: 98
Здравейте момичета, аз бях в същата ситуация като авторката. 2 години и 6 месеца без бебе...по същия начин термометри, с които да меря кога съм в овулация и пр.,.Отидох на преглед и след съответните изследвания се оказа, че нямам проблем. Помолих моя мъж да отиде за.сперограма и той така реагира като мъжа на авторката,  , само че аз му казах, че ако не отиде да я направи прекратяваме брака....(зная,.че ще кажете, че е много крайно), с хиляди уговорки и мрънкане го заведох в клиниката....и какво да видим...ами проблем в него и то такъв, че се налага инвитро... Повярвайте ми, този мъж се смачка ...напи се вечерта само където не рева...аз от своя страна му казах, че ще се борим заедно и ще успеем. Така на 2 опит инвитро забременях и се радваме на почти 7 годишен син...и когато малкият поиска сестриче мъжът ми каза: ти искаш ли, все пак ти се подложи на всочки онези инжекции, манипулации и прегледи...Аз казах ДА и след още 6 опита чакаме сега близнаци а той буквално ме носи на ръце...така, че мили момичета не ги ли притиснете в ъгъла ...трудни са мъжете....при тях страхът от това, че проблемът е в  тях е огромен, но когато разберат, че те за вас ще са си същите мъже и ще ги обичате ...ще стане по-лесно. Извинете за дългия пост.

# 31
  • Мнения: 1 081
Трябва ли мъжа да се хване буквално за гърлото, за да се навие за една спермограма. Та нали жената е тази, която преживява всичко, терапии, стимулация, пункции, инвазивни процедури общо взето до ин витро. Кво ми се правят на ощипани. Ако имах такъв мъж щях да се разведа на момента.

# 32
  • Мнения: X
Не е само страхът, че може да е в тях проблема, някои явно са преодоляли този страх и си правят изследвания и инвитро, но пак говорят за фикс идеи и психясване. Просто на никой не му се живее ежедневно с проблем, а пък като минават години и всичко все около това се върти, емоционално натежава. На всеки му писва, и на жените им писва, ама те са готови на повече жертви за дете. 

# 33
  • Мнения: 1 872
Доста мъже са страхливи като стане дума за медицински процедури. Моят стоматолог ми е разправял, че в общия случай са много по-страхливи от жените без значение дали самата процедура е наистина болезнена.

Има го и момента, че и емпатията им куца (затова стават за войници). Не могат лесно да се поставят на мястото на жената и да покажат респект към процедурите, които тя е преживяла.

Затова е важно да присъстват на прегледите с жена си, за да се чустват част от процеса.

Възможно е и проблема да не е страх, а срам. Доста хора в България са възпитани с идеята "човекът Х какво ще си помисли за мен" (в общия случай на човека Х не му пука, ама не може да им го обясниш това). Та особено, ако двойката е от по-малък град, може съпругът да се срамува от доктора и да живее с идеята, че после целият град ще разбере и ще му се подиграва.

# 34
  • Мнения: 5 105
Да не се била фиксирала авторката ли? Къде е границата между фиксацията и заравянето на главата в пясъка и отрицанието? Това са две години неуспешни опити и мечта за дете, ако не се е фиксирала вече, значи не го иска толкова силно и истински. Неизвестността смазва много, някои хора ги тормози повече от това да има проблем и да го знаят какъв точно е.
Според мен момичето си е много наред и наясно с нещата. Не съм била в такава ситуация, но разбирам и нея и него. И моят мъж е от типа "да не се фиксираме и т.н.", явно тази черта идва с Y-хромозомата! Освен както и други са написали, и аз да и кажа - ти си го познаваш мъжа най-добре и би трябвало да знаеш как да говориш с него. Обаче това да идва с теб на прегледи е задължително! Това дете, пожелавам ти от сърце да стане по-скоро и живи и здрави на финал, няма да е твое, а ще е ваше. Няма да си го направиш сама детето. Съвсем в началото на връзката ни с моя мъж имах проблем, който в последствие се оказа много дребен, но мъжа ми (тогава още гадже) беше плътно до мен на всеки преглед. И според мен при две години неуспешни опити няма какво да се попипва по ушите, а трябва да е с теб при всеки лекар. Може би това би бил и начина да го убедиш че трябва да си направи спермограма.
Наистина, желая ти успех, дано стане бързо и лесно и всичко да е наред!

# 35
  • Мнения: 62
Интересни мнения прочетох по темата Simple Smile
Благодаря на всички за съветите и за адекватните отговори, относно ситуацията.
Аз лично съм по-старомоден тип - вярвам, че "счупеното" може да се "залепи", а не - да се купува ново, ако ме разбирате Simple Smile
Смятам, че ако има проблем между двама души, то трябва този проблем да не се превръща в тема табу и да се говори, да се обсъжда, да се решава. Винаги е било така, така и ще бъде.
Аз съм настоятелна и упорита и въпреки всички нерви и сълзи на безсилие съм сигурна, че един ден проблема ще се разреши, дори може да се окаже, че е нямало проблем, дай Боже.
Истината е, че не може да дава акъл човек, който не е минал през това. Какво значи като се успокоиш и ще стане - да напуснеш работа и да идеш за три месеца на почивка ли? Много хубаво звучи, ама не мога да си го позволя!
Смешното в моя случай, а предполагам и на други хора е, че мъжа ми иска деца, от мен (представете си Simple Smile ), обаче смята лекарската гилдия за търговия на едро. Мисля си - дали мога да го обвинявам за мнението му, като виждам всеки Божи ден какво се случва в медицината ни, с лекарите ни, със сумите, които си казват още преди да са те прегледали? Сега ще кажете - тоя й е промил мозъка! Не, просто разбирам и неговите съображения. Дали сме си време до края на годината да продължаваме с опитите и тогава ако не стане - вече тръгваме по лекари.
Не ми е приятна цялата тази ситуация, не ми е приятно да си мисля, че аз искам дете повече от него, вероятно изобщо не е така, но истината е, че аз също искам да се успокоя, защото дните са някак по-приятни и проблема не е чак такъв Проблем.
Здраве на всички пожелавам Wink

# 36
  • Мнения: 18 522
И аз желая успех и бързо да стане бебето!

# 37
  • Мнения: 1 629
Здравей, пускала ли си прогестерон след положителен тест за овулация, а също така и вит.Д?

# 38
  • Мнения: 2 691
Здравей!
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.

# 39
  • Мнения: 23
Здравей!
Преживях аналогична ситуация. Искахме бебе и аз започнах с изследванията. Имам дете от предишен брак, а таткото не. Бяхме на 36, когато решихме че искаме бебе. Откриха ми полеп и направих абразио. Няколко месеца след това забременях, но направих мисет аборт. Мъжът ми все намираше начин да се скатае и да не направи спермограма. Аз съответно продължих да вися при докторката. Един ден ми каза, че без спермограма не можем да продължим. Заведох го насила. Естествено резултата беше лош и ММ много се вкисна. Обясних ми, че нищо не се е случило и че не трябва да си прави изводи преди посещение при андролог. На прегледа доктора веднага установи проблема и каза, че е анатомичен, но с тези резултати няма да има проблем при инвитро. Процентът подвижни сперматозоиди беше под нормата, но качеството им беше добро. Друг лекар ни каза, че има шанс и за нормално забременяване, но нямахме време да чакаме. Задвижих документите по фонда и започнахме. 10 фуликола, 9 яйцеклетки и 8 ембриона с отлично качество. Сега имам близнаци, но ги родих на 41г. Ако не го бях чакала 3 години да си маправи спермограма, можеше да родя и по-рано. Можеше и вместо стимулация, нещата да се бяха случили на естествен цикъл без тъпкане с хормони и с трнсфвр само на един ембрион. Сега бих постъпила по друг начин, но тогава нямах време да мисля и да чакам.
Заведи мъжа си на гинеколог и нека той му каже и направо да му даде час за спермограма. Ако си в София, те съветвам да я направите в Надежда, защото там условията са добри и той няма да се стресира. Ако искаш пиши ми на пощата.
От първият път ли забременя с инвитро

# 40
  • Мнения: 2 691
При първия трансфер не се получи, защото ТСХ-то ми беше високо(имам Хашимото). Смъкнахме хорнона и ми трансферираха два от замразените ембриона. Лекарката беше много изненадана, че всичките 6 ембриона се размразиха и развиха до пети ден. Качеството беше отлично.

# 41
  • Мнения: 406
Хора не смятате ли че е доста крайно да съветвате авторката да си намери друг мъж?нима вие толкова лесно бихте загърбили една връзка или брак заради нещо не чак толкова нерешимо?..смятам че с малко повече разговори и добра дума много неща се постигат,но да си хвана пътя ей така е доста безхарактерно...

Абсолютно безхарактерно си бременея в момента от прекрасен мъж и по-щастлива не съм била.

Какво означава „добра дума” и от къде накъде трябва жените да я подбират тая добра дума, при положение, че масово разни мухльовци се дърпат за елементарна спермограма? Да не би услуга от някакъв вид да искам, нещо, което ще облагодетелства мен по някъв начин..?

Не всеки иска деца, не всеки иска деца точно сега, а понякога на някои хора гордостта им идва в повече и предпочитат да „не искат” деца, вместо да си признаят, че имат проблем.

Не казвам, че случаят на авторката е такъв, честно казано не съм чула до сега за някой мъж, който през глава се е втурнал да му правят изследвания. В повечето случаи след малко дрънкане и киселеене се ооравят нещата, а и е истина, че в един момент напрежението и рутината около  цялото нещо идват в повече.

Вземете си малка почивка, успокой се, поговорете спокойно, чуй и неговите притеснения и проблеми. Успокой го и него. Стискам палци да се оправят скоро и нормално нещата, щом го обичаш и това е твоят мъж Heart

Аз също минах през това с бившия ми, направих си 100 отвратителни и болезнени изследвания, той се скатаваше (а той се натискаше за дете!!!). Така и не си направи прословутата спермограма. Цялата тази история породи напрежение и в комплект с още други екстри, в момента в който ме попита „Ама Х, защо не си бременна?” след поредния отрицателен тест, с една съчувствена физиономия, си спомням, че ми се прииска да го убия.😂 Сериозно, така ми опротивя тогава, че чак в момента се чудя как не съм го застреляла. Хванах си багажа и се разделихме преди Нова Година. Преродих се просто. И забременях, от първия опит, година по-късно.

Личният ми опит в това отношение е негативен - сблъсках се с това, че отвсякъде първо в мен се търсеше проблема. И лекари, и познати, и приятели, чак майка ми и майка му! като се повдигнеше темата за децата все мен гледаха очаквателно. Отвратително беше, направо позеленявам като си спомня колко зле се чувствах и колко бях потисната. Абсолютно съчувствам на всички в подобна ситуация и се надявам да срещам все по-рядко такива случаи!


# 42
  • Мнения: 1 081
Joaniki, постъпила си правилно. На жената и е нужен човек, който ще е готов на всичко, за да бъде щастлива. На мнение съм, че подобни мъже имат някакъв дефект  и просто дори и те си го знаят добре, но не желаят да видят истината. Така е мама свеки така ги е възпитала да бъдат путьо маринковци и не се променят и в брака очакват жена им да е мама и да им реши проблема.

# 43
  • Мнения: 5 468
За съжаление, все още в обществото е наложена идеята, че ако има проблем със забременяването, то той е в жената. Мъжете скоро трябва да разберат, че лошия начин на живот, който водят (цигари, алкохол, лекарства и т.н.), се отразява върху репродуктивните им способности. Мъжката фертилност е намаляла последните години и това доказва, че и мъжете трябва да се грижат за здравето си. Смятам, че като една двойка иска бебе, и мъжът трябва да откаже цигарите, напр., или да ограничи вредните си навици и дори да приема билки или витамини. Аз много се ядосвам, че жените започват да пият всякакви неща за да бъдат фертилни, следят си овулацията и правят какво ли не, а мъжете просто си седят и смятат, че те няма нужда да правят нищо. Да не говорим за манията по фитнеса и големите мускули у младите момчета, която ги кара да пият разни субстанции и те, горките, нямат представа, че след време може да съжаляват горчиво...

Извинявам се за офтопика, но историята на joaniki ме подтикна да го напиша. Браво на теб! Не мога да си представя колко е унизително всички да търсят проблема в теб, вкл. и мъжа ти. Браво, че си намерила твоя човек и лека бременност!

# 44
  • Мнения: 161
Намерете начин да направите съпруга си съпричастен към целта, дори това да налага посещение при лекар. Все пак една спермограма няма как да го излъжат и ограбят доктори.
Над 30 и при 2 години безуспешни опити да се надявате на естествен ход на нещата е почти загубена кауза, казвам го за съжаление от личен опит. Ако се окаже,  че имате нужда от ин витро, ще се ядосвате за пропуснатите години. Биологичният ни часовник тиктака бързо и необратимо, особено женският, и след 35г. е още по-трудно..
Успех с бебеправенето!

# 45
  • Мнения: 2 691
Започвам да си мисля, че той може и да има проблем и да го знае или поне да подозира. В някой случаи тези проблеми са видими и с просто око.

# 46
  • Мнения: 161
И как са видими проблеми при мъжа с просто око? Не съм чувала досега.

# 47
  • Мнения: 2 691
Не съм доктор и не бих могла да съм изчерпателна, но има такива случаи. Например може тестисите да са много малки(под нормата). Естествено при повечето мъже липсват външни белези.

# 48
  • Мнения: 5 468
Всъщност е точно обратното-мъжете, които имат нормален сексуален живот, смятат, че нямат проблеми. С просто око всичко изглежда наред, а всъщност може да имат лоша спермограма.

# 49
  • Мнения: 2 691
Всъщност е точно обратното-мъжете, които имат нормален сексуален живот, смятат, че нямат проблеми. С просто око всичко изглежда наред, а всъщност може да имат лоша спермограма.
Не става дума за сексуалния живот. Говоря за причини водещи до стерилитет, видими с просто око. Една от тях е варикоцеле, т.е. разширени вени на тестисите. Друга е малки тестиси или липса на такива.
При мъж прекарал заушка по време на пубертета има риск за стерилност. Тази информация често не е известна на партньорката, но мъжът я знае много добре.

# 50
  • Мнения: 80
Мисля, че може да ви е полезно да посетите психолог - семеен терапевт.

# 51
  • Мнения: 772
Интересни мнения прочетох по темата Simple Smile
Благодаря на всички за съветите и за адекватните отговори, относно ситуацията.
Аз лично съм по-старомоден тип - вярвам, че "счупеното" може да се "залепи", а не - да се купува ново, ако ме разбирате Simple Smile
Смятам, че ако има проблем между двама души, то трябва този проблем да не се превръща в тема табу и да се говори, да се обсъжда, да се решава. Винаги е било така, така и ще бъде.
Аз съм настоятелна и упорита и въпреки всички нерви и сълзи на безсилие съм сигурна, че един ден проблема ще се разреши, дори може да се окаже, че е нямало проблем, дай Боже.
Истината е, че не може да дава акъл човек, който не е минал през това. Какво значи като се успокоиш и ще стане - да напуснеш работа и да идеш за три месеца на почивка ли? Много хубаво звучи, ама не мога да си го позволя!
Смешното в моя случай, а предполагам и на други хора е, че мъжа ми иска деца, от мен (представете си Simple Smile ), обаче смята лекарската гилдия за търговия на едро. Мисля си - дали мога да го обвинявам за мнението му, като виждам всеки Божи ден какво се случва в медицината ни, с лекарите ни, със сумите, които си казват още преди да са те прегледали? Сега ще кажете - тоя й е промил мозъка! Не, просто разбирам и неговите съображения. Дали сме си време до края на годината да продължаваме с опитите и тогава ако не стане - вече тръгваме по лекари.
Не ми е приятна цялата тази ситуация, не ми е приятно да си мисля, че аз искам дете повече от него, вероятно изобщо не е така, но истината е, че аз също искам да се успокоя, защото дните са някак по-приятни и проблема не е чак такъв Проблем.
Здраве на всички пожелавам Wink

Пожелавам ви да стане преди края на годината ! Само ти познаваш мъжа си и брака си и най добре знаеш каква е ситуацията при вас. Много добре разбирам всички жени, които се фиксират, а и подтискат от това, че всички покрай тях са бреммени..Мислех, че съм нещо в мен не е наред и само аз съм така, но честно да ви кажа искрено се дразня и ми се реве направо като видя поредната ми позната бременна.. Не желая нещо лошо на никого, разбира се. Но ми се  къса сърцето, особено като чуя фразата ''при нас стана от първия път'' или ''прекалено много го мислиш, успокой се, много ходиш по лекари''
Имах подобрен проблем с моя мъж сигурно година, аз исках, а той ми замазваше очите, че има време,че не е ок да се фиксираме и все отлагаше опитите.. по същия начин дори повдигането на темата го изкарваше извън нерви и следваха луди скандали. Замислях се дали ме обича този човек. Желанието за дете би трябвало да е най-хубавата тема и най-хубавия момент за една двойка..но при нас беше тема за скандал. Абсолютно бях готова да се разделим, изобщо не се замислях, но той склони и от половин година пробваме, правим изследвнания и т.н. Но все пак няма да забравя през какво минах преди това с него, за тези скандали, за неговото отлагане и малко ми се е променило отнощението към този човек, въпреки че сега е склонил...

# 52
  • Мнения: 1 146
Вече е станало "фикс идея" и оттук нататък лафът "успокой се" не върви... И според мен го заведи при лекар, който да му даде листче с дата и час и готово, така няма да те обвини, че си го измисляш. За съжаление обаче понякога проблемът е у двамата и с резултатите от спермограмата, която при нас беше "средна работа" само имах фалшиви надежди... такъв стрес преживях с неговите изследвания, че аз си влоших здравето.
Но наистина не го мисли много - ще мине и ще отмине. Повечето хора, които сериозно искат да имат деца, винаги имат по един или друг начин. Аз се "ядосвам" на моите приятелки, които гонят 40, а нищо не правят по въпроса. Само едни приятели наскоро им се зарадваха, като казаха открито, че пробват за бебе вече и са спрели цигарите и двамата Simple Smile

# 53
  • Мнения: 62
Здравейте отново!

Четири месеца след като съм пуснала темата и около две години опити,  имаме напредък - мъжът ми си направи спермограма.
За огромно наше съжаление не може да е по-зле - оказа се азооспермия - липса на сперматозоиди.
След 4 дни ни предстои операция и да се разбере каква е истината. Много сме притеснени. Докторът му е казал, че за естествено забременяване не може и дума да става и да се ориентираме към клиника за репродуктивна медицина. Не е ли още рано да му го казва това? Все пак зависи какъв е крайния резултат при някои хора има естествено забременяване след варикоцеле, например.
Все пак имам искрица надежда... Вече 3 месеца пие трибестан и не знам дали ще има някаква реакция от него.
Докторът му е казал, че няма нужда дори да се пуска спермограма, направо иска да оперира. Мъжът ми обаче все пак ще направи спермограма, искаме да сме сигурни.
Най-странното е, че просто исках да го споделя това, че имаме няколко дни на чакане, че оттам нататък не знаем какво ще следва.
Благодаря ви Simple Smile

# 54
  • Мнения: 5 468
Съжалявам за лошите новини от спермограмата. Докторът вероятно е казал директно да се ориентирате към репродуктивна клиника, вероятно защото след операцията шансовете за естествено забременяване ще са много малки. И при напълно здрави партньори забременяването може да отнеме дори година, а какво остава, когато има проблем. Не съм добре запозната с азооспермията и дали е обратима. Най-добре се поинтересувайте повече, ако трябва поискайте второ мнение. За съжаление, тази диагноза можеше да се установи доста по-рано и да вземете мерки. Тоест притесненията ти са се оказали напълно основателни. Стискам палци за добро разитие на нещата.

# 55
  • Мнения: 62
Съжалявам за лошите новини от спермограмата. Докторът вероятно е казал директно да се ориентирате към репродуктивна клиника, вероятно защото след операцията шансовете за естествено забременяване ще са много малки. И при напълно здрави партньори забременяването може да отнеме дори година, а какво остава, когато има проблем. Не съм добре запозната с азооспермията и дали е обратима. Най-добре се поинтересувайте повече, ако трябва поискайте второ мнение. За съжаление, тази диагноза можеше да се установи доста по-рано и да вземете мерки. Тоест притесненията ти са се оказали напълно основателни. Стискам палци за добро разитие на нещата.
Благодаря много за подкрепата!
Това означава толкова много за мен, предвид, че мъжа ми отказва да споделяме за проблема с който и да е Sad
Дето се вика - само ние си знаем какво ни е, буквално.
Искам да се обърна към всички мъже, които смятат, че нямат проблеми - хора, осъзнайте се, живеем в изключително мръсен свят и всичко, което обичаме ни вреди ужасно - храна, алкохол, заседнал начин на живот. Това, че нямате проблем в сексуалния живот в репродуктивно отношение не означава нищо. В днешно време изключително голям процент от мъжете имат репродуктивни проблеми, а това доктора го е казал на мъжа ми. На мен ми отне 2 години да го убедя да си пусне спермограма и като цяло мъжете не ги бърка да отлагат във времето, но на нас жените времето ни е преброено, не можем да чакаме вечно и да си заравяме главата в пясъка, че всичко е наред. Мен лично най-много ме измъчваше факта, че моята докторка ми казва, че не вижда причина да не съм бременна, аз не съм бременна, мъжа ми отказва да се изследва и така времето си минава, аз го мисля и незнам реално можем ли да имаме деца или не можем. Дори не знаех срещу какво се боря, което в последствие се оказа, че се боря със собствения си мъж и неговия инат.
Слава Богу, вече знаем , почти, пред какво сме изправени и съм сигурна, че самия той съжалява, че е чакал толкова време. Все пак надеждата ми е каквото и да се случи, да си имаме бебче.
След три дни ще знаем със сигурност какво е окончателната диагноза, дотогава тръпнем в очакване, а след това - вероятно ще пиша в съвсем различна тема.
Останете си със здраве!

# 56
  • Мнения: 9 196
Аз се чудя, защо досега не сте направили домашен тест за семенната течност. Не са и много скъпи. Ние правихме още на втория месец опити, защото се изнервих.

# 57
  • Мнения: 62
Аз се чудя, защо досега не сте направили домашен тест за семенната течност. Не са и много скъпи. Ние правихме още на втория месец опити, защото се изнервих.
Тук си права, но като цяло домашния тест не е чак толкова подробен. А и така или иначе има възможност да занесеш материал в лабораторията от вкъщи, защо да не е с всичките показатели. Поне аз съм на това мнение.Simple Smile

# 58
  • Мнения: 1 081
Адмирации за търпението ти, авторке! На твое място нямаше да остана с този човек. Не съм сигурна дали те уважава достатъчно, за да не си направи едно изследване, което не му струва нищо, а теб те кара да се измъчваш. Както и да надявам се да се разбере какъв е проблема и в най скоро време да направите крачки към желаното от вас бебче. Успех!

# 59
  • Мнения: 62
Адмирации за търпението ти, авторке! На твое място нямаше да остана с този човек. Не съм сигурна дали те уважава достатъчно, за да не си направи едно изследване, което не му струва нищо, а теб те кара да се измъчваш. Както и да надявам се да се разбере какъв е проблема и в най скоро време да направите крачки към желаното от вас бебче. Успех!
Един Бог знае колко ми е търпението, но също така знае и колко са ми нервните кризи по вече дискутирания въпрос. Това е, че мъжът ми не искаше да прави изследвания първо защото смята лекарите за доячи , което може би не е много далеч от истината, и второто нещо е, че не е имал никакъв повод да смята, че има проблем. И тъй като аз съм тази, която настояваше да се прегледа, аз излязох тази, която се паникьосва и дърпа дявола за опашката. Е, вече е минала работа и след многобройните разговори с доктора успя сам да се убеди, че не всичко е такова, каквото изглежда.
Биопсията мина, сега се възстановява и чакаме резултатите.

# 60
  • Мнения: 1 081
Джинджърче, още един път късмет и стискам палци, дано има светлина в тунела. Предполагам че има и други мъже с подобни проблеми. Няма ли във форума информация по тези теми?

# 61
  • Мнения: 12
struva mi  se mnogo naivno vsichko da pravish a toi edno ne moje edna spermograma ....
za edna jena moje da otlaga za druga vednaga da otide ...
az vqrvam che kogato iskash neshto ne chakash i tova sam vidqla ot majete
___________
Пишете на кирилица.

Последна редакция: ср, 28 фев 2018, 12:20 от AnMary

# 62
  • Мнения: 9
Здравейте, интересна тема. Ние имаме проблем вече изяснен, но той категорично отказва ин витро или друга подобна процедура. Опитваме от 3 години, знае се за неговия проблем - варикоцеле, но в много тежка степен. Малък брой , лоша подвижност и морфология. Правена операция, но броя не се увеличава. Дори последната спермограма показа 200 000,което е изключително малко. Но той категорично отказва ин витро. Иска всичко да стане по нормалния начин. Как да го убедя?

# 63
  • Мнения: 1 081
Съжалявам, че ще се изразя по този начин. Ти сигурна ли си, че това е човека до теб. Инвитро процедурите са изключително натоварващи за жената, не може да се каже, че е така за мъжа. Лоша работа. Не бих си губила времето с такъв човек. Не мога да ти дам съвет как да го убедиш, когато категорично ти е отказал.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 2 704
Просто сменяш мъжа....  Не е нормално бебето да не става,  а мъжът да отказва изследвания и да отрича ин-витро процедурите, още повече като има доказан проблем,  пък и да няма....  Не бих си губила времето с такъв човек!

Общи условия

Активация на акаунт