Глава 84
https://www.youtube.com/watch?v=ZeS7Fjk2sKk
Превод на руски:
Скрит текст:
Йомер я спаси от неудобството сама да го помоли за промяна на длъжността ѝ в Пасионис. Посъветван от Ясемин, той попита една сутрин Дефне дали не иска да премине все пак на работа като дизайнер, за да има повече време за почивка.
- Ще си призная, че и аз си мислех същото.- Усмихна се тя, благодарна, че той повдигна темата- Така ще мога да съм покрай теб до самия край.
- За това ще си поговорим като дойде времето.- Засмя се той, обещавайки си ако това ѝ тежи да я спре, независимо от мнението ѝ.
- Коя ще е твоя асистентка вместо мен?!- Попита, макар да подозираше.
- Предполагам, ще взема Дериа. Тя е запозната с цялата работа на фирмата.
- А и вече е свикнала с характера ти!
- Това си е преимущество!
- Горката, сигурно ще припадне, като ѝ кажа!- Опитваше да сдържи смеха си Дефне, но не успя.- И сега виждам ужасеното ѝ лице щом чуе новината.
- Ако те чуе някой ще реши, че съм чудовище, което се кани да я изяде.
- Повярвай ми, тя те вижда точно така! Изпитва панически страх от теб и то не без основание.
- Но ти никога не си страхувала от мен, нали?!- Погледна я замислено.
- Може би малко, в началото. Няма да забравя онзи поглед!- Извъртя очи, усмихвайки се.- Краката ми се разтреперваха само като те видех ядосан, да не споменавам как ми се искаше да избягам всеки път щом извикаше името ми.
- Никога не си ми казвала това?!
- Не е ставало дума. Полека лека те опознах, видях какъв си наистина и спрях да се страхувам от теб.- Помилва нежно бузата му.- Дериа обаче няма този късмет.
- И слава Богу, иначе постоянно ще ми се качва на главата.
Във фирмата беше спокойно- прекалено рано бе за следващата колекция и всички по- скоро клюкареха, отколкото работеха. Естествено, когато Йомер и Дефне влязоха, всички бяха заровили лица в документите или се взираха в компютрите.
Бяха решили Дефне да се премести на новата длъжност официално следващия месец. Засега щеше да се опитва полека лека да прехвърля част от работата си на Дериа- и за да може да си почива, и за да може тя да свикне.
Ясемин и Синан бяха все още като на меден месец. Идваха късно на работа и си тръгваха рано. Постоянно си шушукаха нещо или се гледаха влюбено, изолирайки се от всичко наоколо. Дефне обичаше да ги гледа такива, но Йомер се дразнеше. Просто не осъзнаваше, че те бяха същите отстрани.
Следобед се почука на вратата на кабинета ѝ и когато Дефне извика влез, искрено изненадана видя Есра с малкия Исо.
- Миличка, какво правите тук?!- Скочи тя, за да поеме кошницата с бебето.- Как дойдохте?!
- Батко ни докара!- Есра стовари чантата, която носеше, на стола. Дефне сложи ококореното срещу нея бебе на бюрото.- Ще се наложи с Исо да останем у вас за известно време.
- Защо? Какво е станало?!- Паникьоса се кака ѝ.
- Вкъщи имаме термити. Повикаха фирма, която да обезпаразити къщата.
- Е?!
- Три дни няма да можем да живеем в нея. Баба замина за Маниса, кака Нихан и батко ще отидат да живеят у Исо, който отиде да закара баба, а ние останахме за вас. Късмет!
- Добре, но защо никой нищо не ми е казал?! Ако ме бяхте предупредили… Сердар защо не се качи с вас, а те остави сама с бебето?!
- Знаеш го, бързаше за кафенето. Казах му, че сама ще се справя с асансьора и той си тръгна.
- Скъпата ми тя!
- Дефне, какво е станало?!- Влезе в кабинета ѝ Йомер, видял гостите.- Есра, добре дошла.
- Ще имаме гости!- Усмихна се Дефне и му разказа какво е станало, докато сестра ѝ си играеше с малкия.
- Добре де, ако ни се бяха обадили щяхме да пратим Шукрю да ги вземе!
- И аз това си помислих. Ей сега ще разберем каква е тази работа.
Баба ѝ не отговори, затова тя позвъни на Нихан. Снаха ѝ половин час не ѝ даде думата, сипейки извинения, че те ще трябва да се погрижат за децата. Когато Дефне най- после успя да попита защо, Нихан се впусна в още по- дълго обяснение как всяка нощ чувала необясним шум и не можела да спи, Исо също явно го чувал, защото постоянно плачел, и когато викнали майстор да поправи скрибуцащите според тях греди се оказало, че са пълни с термити. Това се случило сутринта и тъй като нямали много време, не могли да ѝ се обадят, а направо действали. Исо се съгласил да откара Тюркян, а те да се пренесат при него, защото трябва да близко до кафенето. Но нямаше как да отидат с децата, затова се принудили да ги изпратят при Дефне. Ако можела да изпрати Шукрю да вземе другите неща на бебето, защото нямало как да ги даде на Есра да ги носи.
Опитвайки се да осмисли цялата информация, с която я заливаше Нихан, Дефне забеляза Йомер. Исо се бе сгушил на рамото му, а съпругът ѝ нещо му шепнеше. Развълнувана от картината пред нея Дефне тотално изключи какво ѝ говори Нихан. Кимаше, все едно тя можеше да я види и с едно „Добре, ще се погрижа” затвори. Остана загледана в мъжа и детето, които се разхождаха из кабинета ѝ. Йомер бе роден за баща, осъзна тя. Нито властният и студен мъж с когото се бе запознала преди две години, нито грижовният и нежен любим, за когото се бе омъжила, бяха пред нея. Тя виждаше един друг Йомер, толкова отдаден на детето в ръцете си, погълнат от това да го люлее и да му говори. Забравил за света около себе си, за нея, Есра и компанията. Посветен единствено на беззащитното създание в ръцете си, да му даде цялата любов и нежност, на която бе способен. Изразът в очите му, докато вдишваше аромата на племенника ѝ извика сълзи в нейните.
- Много ти отива!- Приближи се към него, но не посегна за детето. То спеше кротко, явно чувствайки се удобно в ръцете на Йомер.
- Бях забравил колко е малък!- Засмя се тихо той.
- Реши да потренираш ли, татенце?!- Не се сдържа тя.- Ще имаш няколко дни на разположение.
- Бебе вкъщи!- Все още не бе възприел напълно новината.- Какво каза Нихан?
Никой от двамата не забеляза усмивката на Есра, докато Дефне му преразказваше накратко разговора. Не само на Йомер му отиваше с бебето. Застанали пред нея, кака ѝ и съпругът ѝ с Исо между тях бяха прекрасни. Едно идеално щастливо семейство.
- Ще си призная, че и аз си мислех същото.- Усмихна се тя, благодарна, че той повдигна темата- Така ще мога да съм покрай теб до самия край.
- За това ще си поговорим като дойде времето.- Засмя се той, обещавайки си ако това ѝ тежи да я спре, независимо от мнението ѝ.
- Коя ще е твоя асистентка вместо мен?!- Попита, макар да подозираше.
- Предполагам, ще взема Дериа. Тя е запозната с цялата работа на фирмата.
- А и вече е свикнала с характера ти!
- Това си е преимущество!
- Горката, сигурно ще припадне, като ѝ кажа!- Опитваше да сдържи смеха си Дефне, но не успя.- И сега виждам ужасеното ѝ лице щом чуе новината.
- Ако те чуе някой ще реши, че съм чудовище, което се кани да я изяде.
- Повярвай ми, тя те вижда точно така! Изпитва панически страх от теб и то не без основание.
- Но ти никога не си страхувала от мен, нали?!- Погледна я замислено.
- Може би малко, в началото. Няма да забравя онзи поглед!- Извъртя очи, усмихвайки се.- Краката ми се разтреперваха само като те видех ядосан, да не споменавам как ми се искаше да избягам всеки път щом извикаше името ми.
- Никога не си ми казвала това?!
- Не е ставало дума. Полека лека те опознах, видях какъв си наистина и спрях да се страхувам от теб.- Помилва нежно бузата му.- Дериа обаче няма този късмет.
- И слава Богу, иначе постоянно ще ми се качва на главата.
Във фирмата беше спокойно- прекалено рано бе за следващата колекция и всички по- скоро клюкареха, отколкото работеха. Естествено, когато Йомер и Дефне влязоха, всички бяха заровили лица в документите или се взираха в компютрите.
Бяха решили Дефне да се премести на новата длъжност официално следващия месец. Засега щеше да се опитва полека лека да прехвърля част от работата си на Дериа- и за да може да си почива, и за да може тя да свикне.
Ясемин и Синан бяха все още като на меден месец. Идваха късно на работа и си тръгваха рано. Постоянно си шушукаха нещо или се гледаха влюбено, изолирайки се от всичко наоколо. Дефне обичаше да ги гледа такива, но Йомер се дразнеше. Просто не осъзнаваше, че те бяха същите отстрани.
Следобед се почука на вратата на кабинета ѝ и когато Дефне извика влез, искрено изненадана видя Есра с малкия Исо.
- Миличка, какво правите тук?!- Скочи тя, за да поеме кошницата с бебето.- Как дойдохте?!
- Батко ни докара!- Есра стовари чантата, която носеше, на стола. Дефне сложи ококореното срещу нея бебе на бюрото.- Ще се наложи с Исо да останем у вас за известно време.
- Защо? Какво е станало?!- Паникьоса се кака ѝ.
- Вкъщи имаме термити. Повикаха фирма, която да обезпаразити къщата.
- Е?!
- Три дни няма да можем да живеем в нея. Баба замина за Маниса, кака Нихан и батко ще отидат да живеят у Исо, който отиде да закара баба, а ние останахме за вас. Късмет!
- Добре, но защо никой нищо не ми е казал?! Ако ме бяхте предупредили… Сердар защо не се качи с вас, а те остави сама с бебето?!
- Знаеш го, бързаше за кафенето. Казах му, че сама ще се справя с асансьора и той си тръгна.
- Скъпата ми тя!
- Дефне, какво е станало?!- Влезе в кабинета ѝ Йомер, видял гостите.- Есра, добре дошла.
- Ще имаме гости!- Усмихна се Дефне и му разказа какво е станало, докато сестра ѝ си играеше с малкия.
- Добре де, ако ни се бяха обадили щяхме да пратим Шукрю да ги вземе!
- И аз това си помислих. Ей сега ще разберем каква е тази работа.
Баба ѝ не отговори, затова тя позвъни на Нихан. Снаха ѝ половин час не ѝ даде думата, сипейки извинения, че те ще трябва да се погрижат за децата. Когато Дефне най- после успя да попита защо, Нихан се впусна в още по- дълго обяснение как всяка нощ чувала необясним шум и не можела да спи, Исо също явно го чувал, защото постоянно плачел, и когато викнали майстор да поправи скрибуцащите според тях греди се оказало, че са пълни с термити. Това се случило сутринта и тъй като нямали много време, не могли да ѝ се обадят, а направо действали. Исо се съгласил да откара Тюркян, а те да се пренесат при него, защото трябва да близко до кафенето. Но нямаше как да отидат с децата, затова се принудили да ги изпратят при Дефне. Ако можела да изпрати Шукрю да вземе другите неща на бебето, защото нямало как да ги даде на Есра да ги носи.
Опитвайки се да осмисли цялата информация, с която я заливаше Нихан, Дефне забеляза Йомер. Исо се бе сгушил на рамото му, а съпругът ѝ нещо му шепнеше. Развълнувана от картината пред нея Дефне тотално изключи какво ѝ говори Нихан. Кимаше, все едно тя можеше да я види и с едно „Добре, ще се погрижа” затвори. Остана загледана в мъжа и детето, които се разхождаха из кабинета ѝ. Йомер бе роден за баща, осъзна тя. Нито властният и студен мъж с когото се бе запознала преди две години, нито грижовният и нежен любим, за когото се бе омъжила, бяха пред нея. Тя виждаше един друг Йомер, толкова отдаден на детето в ръцете си, погълнат от това да го люлее и да му говори. Забравил за света около себе си, за нея, Есра и компанията. Посветен единствено на беззащитното създание в ръцете си, да му даде цялата любов и нежност, на която бе способен. Изразът в очите му, докато вдишваше аромата на племенника ѝ извика сълзи в нейните.
- Много ти отива!- Приближи се към него, но не посегна за детето. То спеше кротко, явно чувствайки се удобно в ръцете на Йомер.
- Бях забравил колко е малък!- Засмя се тихо той.
- Реши да потренираш ли, татенце?!- Не се сдържа тя.- Ще имаш няколко дни на разположение.
- Бебе вкъщи!- Все още не бе възприел напълно новината.- Какво каза Нихан?
Никой от двамата не забеляза усмивката на Есра, докато Дефне му преразказваше накратко разговора. Не само на Йомер му отиваше с бебето. Застанали пред нея, кака ѝ и съпругът ѝ с Исо между тях бяха прекрасни. Едно идеално щастливо семейство.
https://www.youtube.com/watch?v=ZeS7Fjk2sKk
Превод на руски:
Скрит текст:
Как хорошо, что ты есть в моей жизни
Этим утром я проснулся с твоим именем
Я благодарен за то, что ты есть
Этим утром я проснулся с твоим именем
Я благодарен за то, что ты есть
Ты и в горе, и в радости - ты
Если бы ты только знала, как я соскучился
Твоё отсутствие - это нелепость, этот мир непостоянен
Я заключил твою любовь в моём сердце
Как хорошо, что ты есть в моей жизни
Никто не понимает меня, кроме тебя
Ты в каждом моём шаге
Ты - моя половинка
Любовь моя, благодарю Бога за то, что соединил наши сердца
Любовь моя, благодарю Бога за то, что соединил наши сердца
Этим утром я проснулся с твоим именем
Я благодарен за то, что ты есть
Этим утром я проснулся с твоим именем
Я благодарен за то, что ты есть
Ты и в горе, и в радости - ты
Если бы ты только знала, как я соскучился
Твоё отсутствие - это нелепость, этот мир непостоянен
Я заключил твою любовь в моём сердце
Как хорошо, что ты есть в моей жизни
Никто не понимает меня, кроме тебя
Ты в каждом моём шаге
Ты - моя половинка
Любовь моя, благодарю Бога за то, что соединил наши сердца
Любовь моя, благодарю Бога за то, что соединил наши сердца
отишли сме на втора страница
Много харесах филма, а не знам как да потърся ... 
отишли сме на втора страница
Добър ден
