Правопис в първи клас

Като видя възрастен да изписва прекалено красиво и подредено буквите, го свързвам с някаква инфантилност. Осбено при по-неоформените почерци.

А аз пък си развалих почерка. Вече доста рядко ми се налага да пиша на ръка, след навлизането на компютрите.

Ей ме на! За пример съм. 
Всички навремето преписваха и преписват от мен лекции и какво ли не, понеже пиша бързо, записвам всичко и е четливо.
Но за хубаво - не питайте! Не съм аз човекът тук! Пиша високи, остри, кльощави букви. Четат се - всички го казват, но са си много, ама много грозни.

Красиво дори не означва непременно четливо. Като видя  руски нанизани писания с всички завъртулки и порядъчен наклон и ми призлява. Много трудно се разчита.

Да така е и аз съм срещала такива писания  


  хайде пък сега много грозни .

Майка ми е с такъв комплекс, че пише много грозно а наистина не е толкова а е четливо.
Никога не ми е било важно това и като дете дори. Спомням си и то с неприятно чувство как класната ни в 1клас вдигна една тетрадка на момиченце от класа с изписани ей така заобленички и всичките еднакви букви и как даже думите били написани една под друга на редовете и мястото м/у думите било еднакво абе страшна работа  ...и мина да я покаже на всички деца да вземат пример, но то това беше нормално за тогавашното соц време когато аз бях първи клас  .

После и технически шрифт съм учила и т.н. и сега дойдоха лошите компютри и всичките ми умения отидоха на вятъра 

Значи детето е било с много добро зрително възприятие, ориентиране в пространството и прецизност на координацията. )

признавам, много се  дразня от теснотата на тесните и широки редове. Повечето деца едва се побират в големите квадратчета по матемитака, а ги караме да пишат в толкова тесни редове.  То си е жива мъка, те от зор да се съберат там не обръщат внимание на по-важното 0 какво пишат и как го пишат.

Аз се ужасявам когато преминат по математика на малките квадратчета как ще си събира цифрите моя син  .

Аз пиша с размах и по-едри букви и скоро нещо му писах в тетрадката с тесни и широки редове за да му покажа, аууу мъка  

В училището на сина ми пишат в малки квадратчета от първия ден. Нямаме никакви проблеми с тях.
Аз не мисля, че децата имат проблем с тесните редове или малките квадратчета, по скоро на нас, възрастните, ни е странно, защото сме забравили.

Не виждам нищо лошо в това да умееш да пишеш красиво..Но не всеки го може.И не е задължително.
Да,може да се постигне с много труд,но има и хора на които просто им се удава.

Вени, то четливото писане е задължително, независимо от стила на писане. И в първи клас точно това би трябвало да се случва- да се научат децата на грамотност и подреждане за да бъде  четливо.  Само писането на езика е гаранция, че се знае и че човек е грамотен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Човек като си е подреден и старателен то във всичко си е така и в писането и в работата.
Хаоса несъмнено си е хаос и в главата.
Но някои хора са се научили да си владеят "хаоса"  и не им пречи да си живеят и постигат успехи. Малцина са обаче тези продуктивни гении.  И тежко на хората около тях, че трябва да се съобразяват с  хаоса на този гений...    

А тези дето са  немърливи  ... няма  да коментирам...   Трудно се работи с хора, дето не могат да си прочетат и sms-а    
 

О, не е така. Помоли един логопед да ти покаже тетрадка на дете с дисграфия. Хич не е задължително както пише, така да си подрежда и останалите неща. Изобщо.
Много е полезно човек да се позапознае с разнообразията, които животът ни предлага, по- широко.

 Judy
Говорим за тези деца, които надявам се са по-голямата част от тези посещаващи логопед.
Така, че намека за разнообразията е за друга тема. 

По скоро нека децата се научат на грамотност и прилежност още от първи клас, а разнообразието/стила/ да дойде по-късно  ... с  възрастта и темперамента и възможностите.
Със сигурност различните стилове са красиви, когато са четливи.

Нямаш база за такива обобщения. Всеки човек е индивидуален. Има такива, които са стриктни с това, на което държат - храна, стая, градина, дрехи, учебници, образование, зависи кое им е важно, но пък игнорират онова, което намира за несъществено.
Един от най- умните хора, които познава, с образования и брилятна мисъл, подредена по конец, държи в дома си пълен хаос. Но това по никой начин не му личи в работата и във външния му вид. Там е перфектен.
Преди години синът ми беше на лагер в една стая с много известно дете - математик и шахматист. Изключително подредена мисъл. В противен случай не би бил това, което е. И разхвърляни до безбожие стая, облекло, писания, чанти.
Купища хора познати имам - педанти в работата, неспособни да си подредят живота по елементарни потребности и средства за постигане на целите.
Разнообразието в опита е нещо наистина много полезно.  Предпазва от излишни /и най-често неверни/ обобщения, водещи до погрешни изводи.
...
Ограмотяването трае минимум четири пълни години, в цялата начална степен. Грешка е да се смята, че следва да се очаква да е готово в края на първи клас. Няма как да е готово. Та до този момент децата дори не са взели всички правила на граматиката, ка- моли да са ги затвърдили в практиката и надградили. Програмите не случайно предвиждат то да се развива в продължение на няколко години, с постепенно надргаждане, преговор, обобщаване на материала. Ученето е спирала, а не права линия. Нито отсечка, която има фиксиран край.
И да, четливост и красивост са понятия различни. Правописът пък е нещо съвсем трето.

ОГРАМОТЯВАНЕТО на човек трае цял живот. 

Ще добавя само, че единици са гениите  и  им е позволена разпуснатост и разглезеност  ...за да не полудеят...     

За останалите важи прилежността, постоянството и копането. 
  

  

Важи всичко, което важи за всички хора. Но да не обобщаваме чак толкоз на едро. Тук си говорим за обикновен правопис в първи клас. А болшинството няма начин да го овладеят към 24.05. на съответната година. Ако ще и да нижат букви, като ситен маргарит.
Най- красиво пишещият човек, когото познавах, беше мъж, възрастен господин, бил ученик по времето, когато се е учило специално това умение, че и оценки са поставяли на него. Обожавах да получа картичка или писмо от него, слагах си ги на бюрото, да им се радвам - винаги бяха много красиви, естетично оформени.
Хич не беше грамотен човекът обаче, Бог да го прости...