Здравейте, синът ми е в първи клас, отскоро започнаха да правят диктовки и забелязвам, че допуска много грешки. Аз самата, срам не срам, ще си призная че допускам повече правописни грешки, от колкото ми се иска и знам колко е неприятно и пречи това в живота. Съзнавам, че сега започва да се учи и може би е нормално, но как според вас да наблегна на правописа. Дали да правим повече диктовки или той да преписва текстове, да повтаря по няколко реда сгрешената дума или как? Вие правите ли нещо специално по тази тема. Вашите деца допускат ли грешки или има такива които имат някакъв вроден усет примерно към писмения език. Спомням си че госпожата ми по български беше казала за нейните деца че не допускат правописни грешки защото ги е карала много да преписват, дали това е разковничето? Синът ми има и леки артикулационни проблеми примерно Ц и Ч ги изговаря почти еднакво и забелязвам че ги бърка и когато пише, може би и това има значение.
- Публикувана: 13 март 2017, 09:07 ч.
- Последно мнение: 26 май 2017, 18:48 ч.
Правопис в първи клас
Всяко дете когато се учи да пише допуска грешки, кое Ви учудва не разбирам. Няма научени деца, някои допускат повече, други по-малко грешки. Моят син някой ден има 2 грешки, друг ден има 5 ...а често има диктовки без грешки, всичко е в реда на нещата.
С повече упражнения и ще се подобрят нещата...важно е както преписването така и диктовката (там се упражнява способността са слушане), както и научаването на граматични правила, всичко е комплексно.
Има тема специално за първокласниците, заповядайте там ако ще ви донесе успокоение нивото на децата.
Относно звуците - да, направете консултация с логопед.
С повече упражнения и ще се подобрят нещата...важно е както преписването така и диктовката (там се упражнява способността са слушане), както и научаването на граматични правила, всичко е комплексно.
Има тема специално за първокласниците, заповядайте там ако ще ви донесе успокоение нивото на децата.
Относно звуците - да, направете консултация с логопед.
Синът ми има и леки артикулационни проблеми примерно Ц и Ч ги изговаря почти еднакво и забелязвам че ги бърка и когато пише, може би и това има значение.
Консултацията с логопед е много добра идея и ако се направи навреме, ще позволи да се вземат адекватни мерки и с детето да се работи целенасочено. Може да се окаже и че няма нужда. И в двата случая нещото, което според мен е много важно, са книгите - четенето позволява неусетно да запечатаме фотографски правилния начин за изписване на думите. Много хора четат повече уеб съдържание, което е пълно с правописни и всякакви грешки и така лошият правопис се затвърждава. Четенето е ценен навик, който ще помогне и във връзка с вашите притеснения.
А първокласник с идеален правопис не вярвам да има - нали сега се учат.
А първокласник с идеален правопис не вярвам да има - нали сега се учат.
Моята дъщеря е втори клас.
Диктовки почти не са правили в първи, но имахме и все още имаме домашни предимно с преписване на текст. По този начин децата научават и запомнят коя дума как се пише. Нормално е да бъркат.
Също така посещавахме и логопед в училището. Госпожата изпратила половината клас. Тъй като бъркахме и ние някои буквички, но не мисля, че се касаеше за някакъв по-особен проблем, а по-скоро именно до незнание кое как се пише. Сега във втори клас вече не бърка.
Диктовки почти не са правили в първи, но имахме и все още имаме домашни предимно с преписване на текст. По този начин децата научават и запомнят коя дума как се пише. Нормално е да бъркат.
Също така посещавахме и логопед в училището. Госпожата изпратила половината клас. Тъй като бъркахме и ние някои буквички, но не мисля, че се касаеше за някакъв по-особен проблем, а по-скоро именно до незнание кое как се пише. Сега във втори клас вече не бърка.
Моята дъщеря е втори клас.
Диктовки почти не са правили в първи...
Диктовки почти не са правили в първи...
Сериозно ли?
Моят син ги почнаха с диктовки от втория-третия месец още...пишеха срички в началото с взетите букви, после минаха на думи и т.н. А сега вече си пишат текстове стабилно.
Не става само с четене. Деца със затруднен звукова диференциация и произношение, не могат да се ориентират вярно в отношенията звук-буква и звуково-буквения състав на думата. Не могат да правят добър фонемен анализ и да откриват звука в различни фонетични единици, респ. да изпишат вярната графема /буква/ при диктовка. Ако не се отработи това, те винаги ще грешат при писане.
Не става само с четене. Деца със затруднен звукова диференциация и произношение, не могат да се ориентират вярно в отношенията звук-буква и звуково-буквения състав на думата. Не могат да правят добър фонемен анализ и да откриват звука в различни фонетични единици, респ. да изпишат вярната графема /буква/ при диктовка. Ако не се отработи това, те винаги ще грешат при писане.
Така е, но четенето много се подценява като път към добрия правопис и затова и аз повдигнах темата. Специфичните затруднения, ако ги има, трябва да се отработят, но към това задължително трябва да се добави много четене ако правописът е важен. В сила е и за възрастните с проблеми в тази посока.
Моята дъщеря е втори клас.
Диктовки почти не са правили в първи...
Диктовки почти не са правили в първи...
Сериозно ли?
Моят син ги почнаха с диктовки от втория-третия месец още...пишеха срички в началото с взетите букви, после минаха на думи и т.н. А сега вече си пишат текстове стабилно.
Напълно сериозно!
Аз го оценявам като добър подход именно поради факта, че децата като не са виждали написана думата има много голяма вероятност да я объркат при диктовката. Преписването и четенето ще ги научат на добър правопис!
Спомням си че госпожата ми по български беше казала за нейните деца че не допускат правописни грешки защото ги е карала много да преписват, дали това е разковничето?
Синът ми има и леки артикулационни проблеми примерно Ц и Ч ги изговаря почти еднакво и забелязвам че ги бърка и когато пише, може би и това има значение.
Логопед са казали, това е добре.
Преписване ( ни каза учителката )за концентрация .
Системата в нашето у-ще е да не се поправят правописните грешки в 1 клас. Децата се стряскали и обърквали. Сега малкия е първи клас и пише каквото чуе и както му хрумне. Диктовки няма, но пък има огромно желание, проявява огромно старание и изкарва едни цели съчинения на по половин страница в една дума (без никакъв интервал
) и както каза брат му "на унгарски" Но пише, преписва ... Според учителката ще се научи. Според моя опит сщо. И брат му беше по тази система и сега в 5 ти клас си пише супер добре.
Не са ли малки за диктовки в първи клас. На8ите започнаха в 3 или 4 ти клас с диктовките. Но пък тук тръгват от 6 годинки
Преписване ( ни каза учителката )за концентрация .
Системата в нашето у-ще е да не се поправят правописните грешки в 1 клас. Децата се стряскали и обърквали. Сега малкия е първи клас и пише каквото чуе и както му хрумне. Диктовки няма, но пък има огромно желание, проявява огромно старание и изкарва едни цели съчинения на по половин страница в една дума (без никакъв интервал
) и както каза брат му "на унгарски" Но пише, преписва ... Според учителката ще се научи. Според моя опит сщо. И брат му беше по тази система и сега в 5 ти клас си пише супер добре. Не са ли малки за диктовки в първи клас. На8ите започнаха в 3 или 4 ти клас с диктовките. Но пък тук тръгват от 6 годинки
При моя син действа с много упражнения. В процеса на работа записвам затруднилите го думи и през определен период от време го препитвам, обяснявам как да се проверява за да разбере правилното изписване, наблягам, схематизирам, давам сродни думи, повтаряме си на глас правилата. УЧЕНЕ!!! Досега като повечето деца беше свикнал покрай играта без лично усилие да му влизат в главата разни неща. Опитвам се да го накарам да разбере, че трябва сам да си постави задача, да запомни нещо, което всъщност е самия процес на учене. Нали е ученик, трябва да учи! Смятам, че още в първи клас изграждат представа за училището. Ако видят, че дори и със средно усилие става, така ще си карат винаги. Затова ми беше много важно да изградя сериозно отнощение към училището.
Като резултат пише много грамотно, обаче..... краснописаааа....ужас... Казах му, че мога да му обяснявам, да го упражнявам в правилно писане, но ще пише красиво, само ако сам реши да го прави....
Конкретни полезни упражнения са звуковите модели и разделянето на думи на срички и групирането им по обща сричка в тях. Свикват да виждат думата като структура от срички, някои от които съвпадащи с морфеми като корен, представки, членуване. По-лесно намират сродни думи за проверка на правописа.
Като резултат пише много грамотно, обаче..... краснописаааа....ужас... Казах му, че мога да му обяснявам, да го упражнявам в правилно писане, но ще пише красиво, само ако сам реши да го прави....
Конкретни полезни упражнения са звуковите модели и разделянето на думи на срички и групирането им по обща сричка в тях. Свикват да виждат думата като структура от срички, някои от които съвпадащи с морфеми като корен, представки, членуване. По-лесно намират сродни думи за проверка на правописа.
Учене само с учене... няма как... 
За съжаление, днес не се практикуват диктовките и не се изисква от учениците. Което показва ниските резултати и елементарните правописни грешки в тетрадките на учениците....
А за краснопис и подреждане, дори вече не се и говори ....
Това не е образоване в момента и ако държите детето да стане грамотен човек НЕ РАЗЧИТАЙ, че ще го научат в училище ...
Училището има социална служба в момента и е превърнато в защитен дом за социално слаби, болни и насилници... и разпространение на други "неща"...
Здравите се игнорират, умните се малтретират.... и така... докато станат 20 годишни елементарни говеда.
----------------------------------
Ако искаш да е грамотен и ако детето ти позволи да го възпитаваш, докато другите си свалят клипчета и игрички, въоръжи се с мноооого търпение и нерви и...
Винаги подхождай с добро и насърчително. Без излишни емоции дори и при грешки и не добри резултати.
Диктовки всеки ден. Писането се усвоява с писане, четенето с четене. Това са различни дейности.
В нета има правопис на различните звукове а-я, з-с, и-е, к-г, б-п .... и примерни диктовки.
До 5- 6 клас - диктовки.
Постепенно ще усвоявате и по сложни думи и правила за писане...
Наблягай още от сега за прилежно писане, пренасяне и зачертаване на грешка. Ползвай коректор-веднага. Да остава чисто и хубаво.
Показвай му как се прави и така....
Бавно почнете и чак догодина вдигайте темпото и бързината.
Нека първо се научи на прилежност и краснопис.
Пишете винаги в тетрадка на редове с удобен и хубаво пишещ химикал!
Писането на хвърчащ лист, не води към прилежност.... само отчиташ дейност и изнервяш детето.
Ако до 5-6 клас правиш това, гарантирам ти грамотен абитуриент!
Да ти е жив и здрав първокласника!
За съжаление, днес не се практикуват диктовките и не се изисква от учениците. Което показва ниските резултати и елементарните правописни грешки в тетрадките на учениците....
А за краснопис и подреждане, дори вече не се и говори ....
Това не е образоване в момента и ако държите детето да стане грамотен човек НЕ РАЗЧИТАЙ, че ще го научат в училище ...
Училището има социална служба в момента и е превърнато в защитен дом за социално слаби, болни и насилници... и разпространение на други "неща"...
Здравите се игнорират, умните се малтретират.... и така... докато станат 20 годишни елементарни говеда.
----------------------------------
Ако искаш да е грамотен и ако детето ти позволи да го възпитаваш, докато другите си свалят клипчета и игрички, въоръжи се с мноооого търпение и нерви и
... Винаги подхождай с добро и насърчително. Без излишни емоции дори и при грешки и не добри резултати.
Диктовки всеки ден. Писането се усвоява с писане, четенето с четене. Това са различни дейности.
В нета има правопис на различните звукове а-я, з-с, и-е, к-г, б-п .... и примерни диктовки.
До 5- 6 клас - диктовки.
Постепенно ще усвоявате и по сложни думи и правила за писане...
Наблягай още от сега за прилежно писане, пренасяне и зачертаване на грешка. Ползвай коректор-веднага. Да остава чисто и хубаво.
Показвай му как се прави и така....
Бавно почнете и чак догодина вдигайте темпото и бързината.
Нека първо се научи на прилежност и краснопис.
Пишете винаги в тетрадка на редове с удобен и хубаво пишещ химикал!
Писането на хвърчащ лист, не води към прилежност.... само отчиташ дейност и изнервяш детето.
Ако до 5-6 клас правиш това, гарантирам ти грамотен абитуриент!
Да ти е жив и здрав първокласника!
С всичко от предния пост съм съгласна, с изключение на коректора. Грешките ги коригираме със съответните знаци, за да се обърне внимание, иначе остава впечатление, че грешката може да се прикрие, а целта е да се поправи в бъдеще.
Изумена съм от постовете, в които споделят, че децата им не правят диктовки.
Още от септември диктуваме всеки ден, букви, буквосъчетаяния, думи, изречения, текстове. Вече по 40 думи диктовка правим.
Вече две втора домашна упражнителна тетрадка завършваме, надписана с етикет. Имаме си и домашни помагала, с които затвърждавам взетата в училище тема.
Изумена съм от постовете, в които споделят, че децата им не правят диктовки.
Още от септември диктуваме всеки ден, букви, буквосъчетаяния, думи, изречения, текстове. Вече по 40 думи диктовка правим.
Вече две втора домашна упражнителна тетрадка завършваме, надписана с етикет. Имаме си и домашни помагала, с които затвърждавам взетата в училище тема.
Moят син също е първокласник и също допуска много правописни грешки. Аз съм филолог по образование, но не и начален учител и не мога да му помогна особено качествено.
Логопедът ми каза да го заведа на диагностика, но едва след като изучат всички букви от азбуката, за да направи комплексно тестовете за наличие или липса на дисграфия/дислексия/дислалия.
Това при нас ще се случи тази седмица, ще дам на моя син още една-две седмици да затвърди последно изучените букви и после ще направим диагностиката.
Тук във форума има теми за дислексия, ако се наложи
Иначе четене, четене, четене му е майката, и преписване
Купила съм допълнителни помагала - "Езикови задачи", на другото забравих името, нещо от рода на "Мога и знам"
, та сега синът ми се труди допълнително, пише и преписва текстчетата от буквара и задачите.
Говорих с възпитателката и с класната и те му дават допълнителни упражнения, защото също виждат, че има проблем.
Така прочетено, може да останете с впечатлението, че горкото ми дете виси по цяла нощ да пише и учи - не, максимум половин час дневно работи вкъщи и то само ако не е смогнал с упражненията на занималнята.
Търся баланса между ученето и играта, за да не предизвикам отвращение. Той не се противи, сам казва, че иска да получава похвали като други деца.
Логопедът ми каза да го заведа на диагностика, но едва след като изучат всички букви от азбуката, за да направи комплексно тестовете за наличие или липса на дисграфия/дислексия/дислалия.
Това при нас ще се случи тази седмица, ще дам на моя син още една-две седмици да затвърди последно изучените букви и после ще направим диагностиката.
Тук във форума има теми за дислексия, ако се наложи
Иначе четене, четене, четене му е майката, и преписване
Купила съм допълнителни помагала - "Езикови задачи", на другото забравих името, нещо от рода на "Мога и знам"
, та сега синът ми се труди допълнително, пише и преписва текстчетата от буквара и задачите. Говорих с възпитателката и с класната и те му дават допълнителни упражнения, защото също виждат, че има проблем.
Така прочетено, може да останете с впечатлението, че горкото ми дете виси по цяла нощ да пише и учи - не, максимум половин час дневно работи вкъщи и то само ако не е смогнал с упражненията на занималнята.
Търся баланса между ученето и играта, за да не предизвикам отвращение. Той не се противи, сам казва, че иска да получава похвали като други деца.
Търся баланса между ученето и играта, за да не предизвикам отвращение. Той не се противи, сам казва, че иска да получава похвали като други деца. Според мен важно е да идва от него.
praschinka според мен е много стрес това. Диктовки, проверки в 1-2 клас . Мия малкия е такова бебе още. Като го питам какво прави в у-ще ми казва какво са яли и че са играли футбол.
Не знам. Големия мина през тази система и в 5 ти клас доста добре се справя. Малко му трябваше да свикне с оценките, защото те от 1 до 4 клас нямаха оценки, но разбра за какво става дума и сега е ок. Не им се плаши, ориентира се какво искат учителите и го прави ... Доволни сме.
Звучи така, но не е... Всъщност вече за 2 часа си е написал домашните и сме направили диктовка и една страничка задачи от домашното помагало, в дните с по-малко домашни работи и по една тема в някое домашно помагало с езикови задачи. Вечер в движение му подхвърлям някоя и друга дума за проверка. Питам го как се пише по букви еди коя си дума. Проблемът беше в мотивираността и мобилизацията. Когато искат са страшно експедитивни и концентрирани. Но и за това трябва тренинг 
Едва преди месец и нещо започна да влиза в ритъм. Месеци ми трябваха и мноооого нерви!
Едва преди месец и нещо започна да влиза в ритъм. Месеци ми трябваха и мноооого нерви!
Изумена съм от постовете, в които споделят, че децата им не правят диктовки.
Не разбирам какво те изумява.
В българския език има много думи, които звучат по един начин и се пишат по друг. Ако детето не ги е видяло черно на бяло в текст, не ги е приписало собственоръчно, не виждам как на диктовка ще ги напише правилно.
И за диктовки има време. В началото е важно да придобият някакво знание все пак за правописа на думите.
Според мен важно е да идва от него.
praschinka според мен е много стрес това. Диктовки, проверки в 1-2 клас . Мия малкия е такова бебе още. Като го питам какво прави в у-ще ми казва какво са яли и че са играли футбол.
Не знам. Големия мина през тази система и в 5 ти клас доста добре се справя. Малко му трябваше да свикне с оценките, защото те от 1 до 4 клас нямаха оценки, но разбра за какво става дума и сега е ок. Не им се плаши, ориентира се какво искат учителите и го прави ... Доволни сме.
praschinka според мен е много стрес това. Диктовки, проверки в 1-2 клас . Мия малкия е такова бебе още. Като го питам какво прави в у-ще ми казва какво са яли и че са играли футбол.
Не знам. Големия мина през тази система и в 5 ти клас доста добре се справя. Малко му трябваше да свикне с оценките, защото те от 1 до 4 клас нямаха оценки, но разбра за какво става дума и сега е ок. Не им се плаши, ориентира се какво искат учителите и го прави ... Доволни сме.
Изискванията са толкова занижени, че почти са сведени до ниво "О".
Не се успокоявайте с добрите оценки- пишат ги за минимални знания.
----------------------------------------------------------------
Децата са любознателни и им е интересно когато тръгнат на училище, но когато нищо ново не научават в първи клас, се отегчават през втория срок ....
С момчетата е малко-по трудно, но пък по бързо възприемат/учат.
Има учители , които не дават домашни... С това няма да свикна никога.... Това е учене на децата на безделие и безотговорност... Няма ли домашно, ученикът слага учебника в раницата без дори да отвори....
Леле ... иде ми да
министерството на образованието... Нито учебниците коректни, нито учителите с учителска/будителска дейност ангажирани. Направиха децата на лентяи, учителите на социални работници ...
В нашето училище е така... кибичат - не учат. Не съм чула да има нещо извънкласно, проекти или нещо да направят .. Като охранено стадо, чакат да свърши годината ....
Ужассс....
Сега им дали едно адски голямо и трудно стихотворение да научат...
Защо не научат толкова колкото е песента, а другото да прочетат с разбиране/обяснение ..../ Моя адски се затрудни, камоли останалите дето хич ги няма в мъглата/
Оставят ги да задремят, после се сетят за наизуст- те мозъците им закърнели...
Ученето наизуст си иска тренинг... и редовно по малки стихчета ...
Учителката с едно стихотворение иска да избие целия срок спане.
Айде... че ми се вдига кръвното като заговоря за училище... ДНЕС- пансион за дебили.
Изумена съм от тоталната липса на диктовки!
Моят син е по-добър в диктовките отколкото в преписа. Когато преписва, често го прави механично буква по буква и така изгубва смисъла и пропуска букви. При диктовката си сричкува наум сам и се справя много по-добре!
Не възприемам диктовката като контролна и начин да изпитвам детето си. Диктовката е средство то да обогати писмения си речник. Четенето помага много, защото колкото повече пъти възприемеш зрително една дума, толкова повече запаметяваш правилното и изписване. Но... не е достатъчно. Моя син докато чете, не може да определи коя дума би го затруднила при писането и и съответно не обръща внимание. Примерно от много четене е научил наизуст някой текст от Буквара, но при диктовка на същия текст греши правописа на някои думи. Затова диктовката насочва вниманието и на ученика и на родителя, за да обясни той това, което е затруднило детето и да се отработи.
Да - има много думи които се изговарят и пишат различно, но си има ясни правила за това!
Моят син е по-добър в диктовките отколкото в преписа. Когато преписва, често го прави механично буква по буква и така изгубва смисъла и пропуска букви. При диктовката си сричкува наум сам и се справя много по-добре!
Не възприемам диктовката като контролна и начин да изпитвам детето си. Диктовката е средство то да обогати писмения си речник. Четенето помага много, защото колкото повече пъти възприемеш зрително една дума, толкова повече запаметяваш правилното и изписване. Но... не е достатъчно. Моя син докато чете, не може да определи коя дума би го затруднила при писането и и съответно не обръща внимание. Примерно от много четене е научил наизуст някой текст от Буквара, но при диктовка на същия текст греши правописа на някои думи. Затова диктовката насочва вниманието и на ученика и на родителя, за да обясни той това, което е затруднило детето и да се отработи.
Да - има много думи които се изговарят и пишат различно, но си има ясни правила за това!
Чак изумена...да не драматизираме излишно.
Диктовката е проверка за наученето. Първо трябва да си го научил - как се пише думата, после да я възпроизведеш писмено.
Диктовката е проверка за наученето. Първо трябва да си го научил - как се пише думата, после да я възпроизведеш писмено.
Ок..наистина бях крайна!
Само че диктовката не е само средство за проверка на наученото, както вече казах! Затова диктувам бавно, изчаквам и после проверяваме заедно! Освен това понякога го запомняш по-лесно, когато си го сгрешил. Няма как произволно да учиш просто кои да е думи.
И моята дъщеря е първи клас. Правим диктовки основно събота и неделя, но всеки ден имат домашно с препис. Също така, всеки ден играем играта "кажи буква по буква" - аз измислям дума, която тя да каже буква по буква, после тя измисля дума за мен. Друг похват - тя ми диктува текст (т.е. упражнява и четенето), аз нарочно допускам грешки, които тя трябва да открие и поправи. Мисля, че също има ефект.
Иначе четенето не е само за учене, то е истинско удоволствие. Ако децата го възприемат така, няма да има проблеми. Искрено се надявам да съм запалила искрицата в моето дете
Иначе четенето не е само за учене, то е истинско удоволствие. Ако децата го възприемат така, няма да има проблеми. Искрено се надявам да съм запалила искрицата в моето дете
Дъщеря ми е първи клас,но миналата година беше предучилищна в училище.Предполагам,че това има значение.Засега се справя добре,повечето и диктовки са без грешка,но продължаваме да работим.
Нашата госпожа е взискателна.Диктовки и препис се правят всеки ден.Включително събота и неделя.
Задължително.
Детето чете на глас всеки ден .Прочете ,,Писмата на един дакел,,-всеки ден по едно писмо.Но книжката и беше интересна.Сега започнахме ,,Патиланци,,.
За упражненията съм купила сборниците Браво.
Имаме тетрадка за упражнения ,която госпожата проверява всеки месец.
Нашата госпожа е взискателна.Диктовки и препис се правят всеки ден.Включително събота и неделя.
Задължително.
Детето чете на глас всеки ден .Прочете ,,Писмата на един дакел,,-всеки ден по едно писмо.Но книжката и беше интересна.Сега започнахме ,,Патиланци,,.
За упражненията съм купила сборниците Браво.
Имаме тетрадка за упражнения ,която госпожата проверява всеки месец.
Добрият правопис се постига с диктовки!
И моят син е в 1 клас и от втората- третата седмица на учебната година започнахме с диктовките. Освен тези, които правят ежедневно в час и тези, които им са за домашна, аз му правих по 1-2страници диктовка всеки ден. Резултатът е повече от добър- детето ми не допуска абсолютно никакви грешки. От около 2 месеца дори не му правя допълнителни диктовки, защото за домашна имат по 2-4стр. , понякога и повече, диктовки и дори кратки преразказчета.
Така, че писането се учи с писане.
П.П- Всъщност и при нас за домашна не дават диктовка, а препис. Но аз не му давам да преписва текста, а му го диктувам.
И моят син е в 1 клас и от втората- третата седмица на учебната година започнахме с диктовките. Освен тези, които правят ежедневно в час и тези, които им са за домашна, аз му правих по 1-2страници диктовка всеки ден. Резултатът е повече от добър- детето ми не допуска абсолютно никакви грешки. От около 2 месеца дори не му правя допълнителни диктовки, защото за домашна имат по 2-4стр. , понякога и повече, диктовки и дори кратки преразказчета.
Така, че писането се учи с писане.
П.П- Всъщност и при нас за домашна не дават диктовка, а препис. Но аз не му давам да преписва текста, а му го диктувам.
Мда, както обикновено най-неграмотните родители са най-претенциозни към училището... Че и хулят, колко грозно наистина. Седнете и направете диктовки на самите вас, драги родители - ще е от полза 
Това ми напомня на случая на повечето мои познати, които самите те са без образование и особени интелектуални дадености, но училището им е криво, че не подготвя достатъчно добре техните свръхинтелигентни отрочета Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли... Жалка история и още по-жалки претенции.
А моето мнение е, че във всичко трябва да има умереност - ако родителят е интелигентен и образован (как иначе ще научи детето си на нещо, което самият той не умее?) и може умерено да натоварва допълнително детето си, без да се осланя изцяло на училището, пък и в съчетание с природната интелигентност на детето (интелигентността е преди всичко генетично определена все пак), резултатите ще са добри. В другите случаи - едва ли.
Това ми напомня на случая на повечето мои познати, които самите те са без образование и особени интелектуални дадености, но училището им е криво, че не подготвя достатъчно добре техните свръхинтелигентни отрочета
Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли... Жалка история и още по-жалки претенции. А моето мнение е, че във всичко трябва да има умереност - ако родителят е интелигентен и образован (как иначе ще научи детето си на нещо, което самият той не умее?) и може умерено да натоварва допълнително детето си, без да се осланя изцяло на училището, пък и в съчетание с природната интелигентност на детето (интелигентността е преди всичко генетично определена все пак), резултатите ще са добри. В другите случаи - едва ли.
Диктовките са просто усвояване на техника ухо-ръка. Имат помощна функция в придобиването на грамотност. След втори клас ако има нужда от диктовки, значи е сериозно изпуснат влакът.
Никое дете няма да седне да си анализира грешките, допуснати в диктовка, дори няма и да ги погледне, ако не го насилваш. Най-много да го накараш да пише механично сгрешената дума N пъти - за мен спорно упражнение с недоказан резултат.
Правописът се учи с четене на книги, много книги (беше споменато по-горе), писане на текстове (преписване за най-малките, но свободни текстове вършат най-добра работа), разбиране и отработване на езиковите правила (защо в края на думата се пише "в", а се чува "ф", как се прави проверка, и т.н. за всяко отделно правило).
Общо взето, богатият и пълноценен речник в устната реч е еквивалентен на добра писмена грамотност. Както искате го разбирайте.
Никое дете няма да седне да си анализира грешките, допуснати в диктовка, дори няма и да ги погледне, ако не го насилваш. Най-много да го накараш да пише механично сгрешената дума N пъти - за мен спорно упражнение с недоказан резултат.
Правописът се учи с четене на книги, много книги (беше споменато по-горе), писане на текстове (преписване за най-малките, но свободни текстове вършат най-добра работа), разбиране и отработване на езиковите правила (защо в края на думата се пише "в", а се чува "ф", как се прави проверка, и т.н. за всяко отделно правило).
Общо взето, богатият и пълноценен речник в устната реч е еквивалентен на добра писмена грамотност. Както искате го разбирайте.
Не съм съгласна! Точно в диктовката се хваща къде детето греши. От там насетне, разбира се, че трябва да му се обясни и да се поправи грешката.
Зависи си и от детето , де.....ако не му дреме и не го интересува дали и къде греши, тогава наистина нищо няма да помогне.
Повечето деца обаче обръщат внимание къде са допуснали грешка и се стремят да запомнят вярното изписване.
Зависи си и от детето , де.....ако не му дреме и не го интересува дали и къде греши, тогава наистина нищо няма да помогне.
Повечето деца обаче обръщат внимание къде са допуснали грешка и се стремят да запомнят вярното изписване.
Никое дете няма да седне да си анализира грешките, допуснати в диктовка, дори няма и да ги погледне, ако не го насилваш. Най-много да го накараш да пише механично сгрешената дума N пъти - за мен спорно упражнение с недоказан резултат.
Няма да седне само, но с мама - да. И вместо да се пише една и съща дума 5 пъти, се пишат сродните и думи за проверка!
В края на октомври или началото на ноември, когато вече бях отчаяна в опитите си да пробудя любознателност у сина ми, говорих с госпожата. И тя ми каза да не чакам вътрешна мотивация за учене от едно седемгодишно дете. Мотивацията трябва да е външна, т.е. напиши това това и това и ще излезем по-рано и ще отидем до по-далечната площадка, или ще отидеш у дядо си. Или пък се задава време, за което да се свърши дадена задача. Имаше една много хубава статия за неохотните ученици. Много ми помогна!!!
http://homeschoolingbg.com/index.php?id=130#.WMfm-X_6_IU
Повечето деца обаче обръщат внимание къде са допуснали грешка и се стремят да запомнят вярното изписване.
Леле, имам си рядък екземпляр!
...В края на октомври или началото на ноември, когато вече бях отчаяна в опитите си да пробудя любознателност у сина ми, говорих с госпожата. И тя ми каза да не чакам вътрешна мотивация за учене от едно седемгодишно дете. Мотивацията трябва да е външна, т.е. напиши това това и това и ще излезем по-рано и ще отидем до по-далечната площадка, или ще отидеш у дядо си. Или пък се задава време, за което да се свърши дадена задача. Имаше една много хубава статия за неохотните ученици. Много ми помогна!!!
...
...
Разлика в системата. При нас разчитат на детето и неговата любознателност
Диктовката е много важна като част от ограмотяването и е показател дали детето "чува" правилно езика, дали успява да задържи чутото в паметта си, да подреди думите в ума си (това най-просто казано, защото и там си има особености), да ги държи, докато ги изписва и при това да спазвва правилата на езика. Има и още важни черти на диктовката като ориентиране на текста в пространството на листа, правилната ориентация на буквите, последователността на буквитеи думите и т.н. Най-лесен за разбиране пример - ако детето не различава добре звучни-безвучни съгласни (Жал може да стане Шал), то е ясно, че ще заменя Ж с Ш примерно, но това е рразлично от знаенето,че в доста думи чуваме Ш, но пишем Ж и как праввим проверка. За един логопед диктовката е един много важен показател, наред с други неща, за които следи. При четене човек чете, за да разбере прочетеното, а не за да гледа как се пише една или друга дума. Това дали някой учи с писане,слушане или гледане е въпрос на личен стил на учене, затова нека не го намесваме в конкретния случай.
Разбира се, че без любознателност не става, всички деца са любознателни, но учат с различни темпове и по различен начин. Препоръчвам статията, за която споменах в предния си пост. Моето дете имаше нужда от тласък!Незнам коя система визирате, но при нас има много материал за усвояване, българският език е много труден език и има много за учене!
Всеки език има много за учене. Предимството на българският е, че е от та.нар. "прозрачни" езици - в повечето случаи пишем това, което чуваме и произнасяме това, което четем. В сравнение с други езици направо сме си добре, защото фонетичните несъответствия са малко - имамее едни Щ, ю, я, Й... може и да пропускам някоя. Поне не ни се налага да помнит три вида О-та как да ги изписваме като при френския примерно.
Аз не твърдя, че в нашето училище изобщо никога не правят диктовки, но дават значителен превес на преписването.
И още един довод за преписването - разбира се, че втори клас вече учат правилата за правопис, но по време на диктовка детето няма време да мъдрува и да прави проверки, за да реши как точно да напише думата. Има си отделни упражнения за това.
И още един довод за преписването - разбира се, че втори клас вече учат правилата за правопис, но по време на диктовка детето няма време да мъдрува и да прави проверки, за да реши как точно да напише думата. Има си отделни упражнения за това.
Напротив има много несъответствия. Всички 6двойки звучни и беззвучни съгласни, широки и тесни гласни (топъл, а не топал), ьо/йо ....
Брей, великите несъответствия! какво му е на топъл, той си е съвсем прозачен - каквото чуваш, това пишеш! Има няколко правописни правила и изключения, които се учат и прилагат без особени затруднения от децаата, които за възрастта си са усвоили добре езиковата система на българския.
Преписването е едно от най-глупавите неща, които дават учителите. Само губят времето на децата, а ползите са силно съмнителни, да не кажа никакви. На преписването му се казва робско преписване, защото децата изобщо не включват разбиране какво преписват - те просто си рисуват буквите. Така мога и на китайски да им дам да преписват. Преписът не тества грамотност, нито разбиране, нито нищо. Има диагностична стойност като част от цялостен диагностичен процес.
...
Преписването е едно от най-глупавите неща, които дават учителите. Само губят времето на децата, а ползите са силно съмнителни, да не кажа никакви. На преписването му се казва робско преписване, защото децата изобщо не включват разбиране какво преписват - те просто си рисуват буквите. ...
Преписването е едно от най-глупавите неща, които дават учителите. Само губят времето на децата, а ползите са силно съмнителни, да не кажа никакви. На преписването му се казва робско преписване, защото децата изобщо не включват разбиране какво преписват - те просто си рисуват буквите. ...
Концентрация и търпение. Краснопис ...
И какво като бъркат? Да са ги научили, когато му е било времето, нали са ходили на училище! Това, че ги бъркат не означава, че езикът ни е безумно труден или с много несъответствия. По-скоро говори за неграмотността на тези възрастни и нежеланието им да се доограмотят.
Ако ще е за концентрация, търпение и краснопис, има много по-смислени начини да се постигнат. Просто на учителите им е много по-лесно да дават за препис, защото така децата мълчат и имат работа, вместо да охкат и пъшкат при поредната диктовка, а когато родителят види червеното, да възкликне "добре де, какво ги учите в училище, че на всички са им толкова много грешките!". Преписът е удобен и безопасен за възратния начин да го оставят на спокойствие, а детето да е заето с нещо.
Ако ще е за концентрация, търпение и краснопис, има много по-смислени начини да се постигнат. Просто на учителите им е много по-лесно да дават за препис, защото така децата мълчат и имат работа, вместо да охкат и пъшкат при поредната диктовка, а когато родителят види червеното, да възкликне "добре де, какво ги учите в училище, че на всички са им толкова много грешките!". Преписът е удобен и безопасен за възратния начин да го оставят на спокойствие, а детето да е заето с нещо.
Преписът е удобен и безопасен за възратния начин да го оставят на спокойствие, а детето да е заето с нещо.
Изобщо не е така.
Между другото в действителност упражненията за правопис дават най-голям резултат. Но това вече става във втори клас, когато започнат да усвояват правилата. Имам предвид задачки, в които трябва да попълнят правилната буква, да поправят грешки и т.н. До тогава преписването една идея им помага за това нагледно да видят и запомнят коя дума как се пише. Диктовката е за проверка на усвоеното.
Не виждам никаква полза от диктовката по отношение именно на правописа. Освен, ако не му диктувате буква по буква, което пък не е диктовка.
Не отричам ползите на диктовката да развие умението детето да се концентрира, да следи текста.
Няма да споря и насила да правя добро. Част от работата и обучението ми е да зная стойността и ползите и на преписа, и на диктовките, и на писането на собствен текст и т.н. Щом някой смята, че преписът е толкова полезен и важен, да дава за препис до поледно. Повече ползи и за дете без обучителни трудности, и за дете с обучителни трудности, също и като диагностика, предпочитам да дам две диктовки, отколкото два преписа. Да, по-неприятни са, по-трудни, но ползите са очевадни. Затова съм станала терапевт, а не учител - поне си спестявам щуротиите, на които незнайно как и откъде се учат много учители.
Препис се дава от учителите, защото е по- лесно за децата- не се мъчат да мислят , не допускат толкова грешки. И другата, може би по- сериозна причина- не се ангажират родителите.
Повечето родители ще вдигнат учителката във въздуха, ако им създава допълнителен ангажимент след работния ден.
Повечето родители ще вдигнат учителката във въздуха, ако им създава допълнителен ангажимент след работния ден.
Правя един много прост тест, особено когато ми се случи някой учител или родител на дете в предучилищна възраст с възторг да ми обясняват колко чисто преписвало детето, как взело вече материала за първи клас... Карам го да ми прочете преписаното и да ми каже какво е разбрало или ако е по-голямо дете, да ми каже за какво се разказва в преписаното преди малко. В повечето случаи чувам "ами, нас не ни карат да го четем", "не помня" или просто срещам един неразбиращ поглед "защо ме питаш?".
Кои са тези положителни страани? Буквата има "зрителен образ" в паметта на детето, също и "моторен образ", и не е нужно детето да преписва буквата, за да може да я изпише, ако я познава. Иначе му дай да преписва китайско писмо - ще ти ги изриссува, но грам няма да знае какво означават.
Направете си експеримент - попитайте учителката си, ако е върл привърженик на преписа, защо трябва да се преписва, но да ви го обясни обстойно. На бас, че няма да може да каже почти нищо, освен нещо за концентрация и краснопис, но обосновано оббяснение като от специалист едва ли ще получите. Ако обясни обучителната стойност, ще е събитие, но тогава няма да е толкова голям фен на преписите.
Кои са тези положителни страани? Буквата има "зрителен образ" в паметта на детето, също и "моторен образ", и не е нужно детето да преписва буквата, за да може да я изпише, ако я познава. Иначе му дай да преписва китайско писмо - ще ти ги изриссува, но грам няма да знае какво означават.
Направете си експеримент - попитайте учителката си, ако е върл привърженик на преписа, защо трябва да се преписва, но да ви го обясни обстойно. На бас, че няма да може да каже почти нищо, освен нещо за концентрация и краснопис, но обосновано оббяснение като от специалист едва ли ще получите. Ако обясни обучителната стойност, ще е събитие, но тогава няма да е толкова голям фен на преписите.
Аз мога да направя прекрасен препис от арабски. И от китайски мога. Мъжът ми донесе от Иран едни шалове и чанта с текстове на фарси. Пробвах се - много хубаво ми се получи. Пу-пу-пу.
Но нали не мислите, че това ще ми помогне да ги усвоя, като езици?
Моите деца научиха, малкото още учи, правопис първо с конкретни задачи от сборници и след това - с диктовки, преразкази и съчинения. На мен не ми звучи сериозно твърдението, че във втори клас, например, правописът трябва да е овладян. Цялата начална степен е посветена на това в рубриката "Български език". Нагоре е повече пунктуация.
Малкият, с дисграфията, най- грозно пишеше, когато преписваше. Досадно му беше просто. Изтърваше букви, думи. При диктовките беше доста по- добре. В минало време го пиша, т.к. преписи правиха само в първи клас.
Логопедката ни посъветва да не правим преписи, а диктовки. Олекна ми. И аз не обичам преписи.
Иначе в българския език има ясни правила за правопис, но има и думи /особено при тясна/широка гласна/, които просто трябва да се наизустят как се пишат. В учебника по БЕ пише - "провери с речника".
Четенето е хубаво нещо, но с него точно правопис не се научава. Аз чета много и бързо, само като прочета първите знаци /букви/ в думата. Изобщо не се заглеждам как е изписана. Децата също четат така, след овладяването на сричкуването в първи клас. Може да сме прочели няколко пъти една дума, но ако не ни бъде заострено вниманието върху нея, може да се случи да я сбъркаме при изписване. Това изобщо не значи, че не сме я виждали написана или чували.
Четенето, според мен, прави богат речника и правилен изказа. Четене на стойностна литература, разбира се, не на СМС-и и интернет.
За правописа си има научаване на правила, специални тренировки /задачки/, и ... писане на текстове. С проверка и пояснения на грешките. Много важно е да се прави проверка на сбърканата дума със сродни или на гласната със сродна, в която проблемната е поставена под ударение. В първи клас този процес само започва. Но не е сериозно да се очаква, че в края му и завършва.
Но нали не мислите, че това ще ми помогне да ги усвоя, като езици?
Моите деца научиха, малкото още учи, правопис първо с конкретни задачи от сборници и след това - с диктовки, преразкази и съчинения. На мен не ми звучи сериозно твърдението, че във втори клас, например, правописът трябва да е овладян. Цялата начална степен е посветена на това в рубриката "Български език".
Нагоре е повече пунктуация.Малкият, с дисграфията, най- грозно пишеше, когато преписваше. Досадно му беше просто. Изтърваше букви, думи. При диктовките беше доста по- добре. В минало време го пиша, т.к. преписи правиха само в първи клас.
Логопедката ни посъветва да не правим преписи, а диктовки. Олекна ми. И аз не обичам преписи.
Иначе в българския език има ясни правила за правопис, но има и думи /особено при тясна/широка гласна/, които просто трябва да се наизустят как се пишат. В учебника по БЕ пише - "провери с речника".
Четенето е хубаво нещо, но с него точно правопис не се научава. Аз чета много и бързо, само като прочета първите знаци /букви/ в думата. Изобщо не се заглеждам как е изписана. Децата също четат така, след овладяването на сричкуването в първи клас. Може да сме прочели няколко пъти една дума, но ако не ни бъде заострено вниманието върху нея, може да се случи да я сбъркаме при изписване. Това изобщо не значи, че не сме я виждали написана или чували.
Четенето, според мен, прави богат речника и правилен изказа. Четене на стойностна литература, разбира се, не на СМС-и и интернет.
За правописа си има научаване на правила, специални тренировки /задачки/, и ... писане на текстове. С проверка и пояснения на грешките. Много важно е да се прави проверка на сбърканата дума със сродни или на гласната със сродна, в която проблемната е поставена под ударение. В първи клас този процес само започва. Но не е сериозно да се очаква, че в края му и завършва.
Ако ми позволите да се намеся в постовете ви и да споделя опита си-отгледала съм дъщеря и внук-и двамата пишат много красиво и без правописни грешки.
За красивото писане:
1.Запасете се с търпение-нещата не стават изведнъж
2.Помагайте при изписването на буквите,като понякога държите ръчичката на детенцето-много е важно то да държи правилно и удобно молива или химикала.
3.Поощрявайте детето за всяка добре написана буквичка-не скъпете похвалите си!
4.Детето да изписва всяка буква по няколко реда,докато усвои красивото изписване.
5.Децата ви вече вероятно са взели всички букви,но това не пречи да ги изписвате една по една за упражняване .
6.Детето / и вие/ не бързайте-бавно и със старание се постига всичко.
За правописа:
Преписването на текстове е пълна глупост!-детето не греши всяка дума!Не го натоварвайте излишно!Обърнете внимание кои думички греши и за упражнение първо мама написва думата ,като сгрешената буква я написва с червен химикал и после детето я изписва няколко реда в тетрадка за упражнения,като от време на време мама изпитва от началото всички думички.Така детето научава правописа.
Обикновено грешките са дали думата се изписва с О или У ,а също думи,които окончават на Щ /децата ги пишат със Ш иТ .Например Пещ,вещ свещ площ, немощ,-направете списък на тези думички и детенцето постепенно ще ги научи.
Ако детето не изговаря или не различава правилно някои звуци-непременно го заведете на логопед,защото това пречи на детето да пише правилно-моят внук повече от година преди да влезе в първи клас ходи при логопед,защото не различаваше Ц,Ч,Ш.
Мили майки,надявам се,че ще ви помогна с горенаписаното.Бъдете добри с децата си,но същевременно търпеливи и упорити! Успех!
За красивото писане:
1.Запасете се с търпение-нещата не стават изведнъж
2.Помагайте при изписването на буквите,като понякога държите ръчичката на детенцето-много е важно то да държи правилно и удобно молива или химикала.
3.Поощрявайте детето за всяка добре написана буквичка-не скъпете похвалите си!
4.Детето да изписва всяка буква по няколко реда,докато усвои красивото изписване.
5.Децата ви вече вероятно са взели всички букви,но това не пречи да ги изписвате една по една за упражняване .
6.Детето / и вие/ не бързайте-бавно и със старание се постига всичко.
За правописа:
Преписването на текстове е пълна глупост!-детето не греши всяка дума!Не го натоварвайте излишно!Обърнете внимание кои думички греши и за упражнение първо мама написва думата ,като сгрешената буква я написва с червен химикал и после детето я изписва няколко реда в тетрадка за упражнения,като от време на време мама изпитва от началото всички думички.Така детето научава правописа.
Обикновено грешките са дали думата се изписва с О или У ,а също думи,които окончават на Щ /децата ги пишат със Ш иТ .Например Пещ,вещ свещ площ, немощ,-направете списък на тези думички и детенцето постепенно ще ги научи.
Ако детето не изговаря или не различава правилно някои звуци-непременно го заведете на логопед,защото това пречи на детето да пише правилно-моят внук повече от година преди да влезе в първи клас ходи при логопед,защото не различаваше Ц,Ч,Ш.
Мили майки,надявам се,че ще ви помогна с горенаписаното.Бъдете добри с децата си,но същевременно търпеливи и упорити! Успех!
Разбира се, че преписът помага - децата изписват целите думи, научават се да свързват буквите една с друга и така запаметяват правилно изписаната дума. И преписът се дава на вече коментиран и разбран текст, който са чели и коментирали в клас,а не на случаен текст..
Естествено, че това не означава всеки ден да се преписва.. за проблемните букви и звукове се правят много упражнения, различни от преписа и диктовката. В първи клас е важно децата да наизустят правилата за тях, за да могат когато се чудят коя буква да е - да си припомнят правилото - примерно за йо и ьо, че винаги, когато чуваме заедно ш и т - пишем Щ..
Естествено, че това не означава всеки ден да се преписва.. за проблемните букви и звукове се правят много упражнения, различни от преписа и диктовката. В първи клас е важно децата да наизустят правилата за тях, за да могат когато се чудят коя буква да е - да си припомнят правилото - примерно за йо и ьо, че винаги, когато чуваме заедно ш и т - пишем Щ..
Не, не научават така нищо от изброеното. Нито на научен, нито на ненаучен текст. Ако е на непознат - не го четат, а просто копират, а ако е на познат - защо да го четат като могат да го копират? Те дори абсолютно безсмислени съчетания от думи копират. Дори свързването на буквите се учи без преписване, а с разбиране какви свързващи елементи има и стига да има кой да им обясни и покаже как да $чувстват$ образно казано, свързването на буквите в думата. За проблеми букви и звукове се правят много неща и диктовката е само един елемент. Тя е показател нещо като $преди и след$ и за добиване на тренинг.
Като гледам, в момента мога само да събирам колекция от митове на тема преписване. Откъде изникват?
На много деца проблемът не е в наизустяването на правилата - могат да ти ги изрецитират идеално, но не могат да направят прехвърлянето от правило към приложение на правилото, затова се правят някои определени упражнения като за Йо-тата и Щ-тата.
Като гледам, в момента мога само да събирам колекция от митове на тема преписване. Откъде изникват?
На много деца проблемът не е в наизустяването на правилата - могат да ти ги изрецитират идеално, но не могат да направят прехвърлянето от правило към приложение на правилото, затова се правят някои определени упражнения като за Йо-тата и Щ-тата.
Да, разбира се, че диктовката е един елемент, тя е по-скоро проверка на знанията на децата и да се разбере къде имат проблем, да се учат да се концентрират и т.н. И естествено, че трябва някой да им покаже как се свързват елементите, но после трябва да се практикува. Преписването не е нужно да бъде просто на някой текст, а да попълнят думи, да подредят в изречение разбъркани думи и други упражнения. И тези упражнения пак за обвързани с правилата, разбира се, че само с наизустени правила няма как да стане, но това е основата, после с упражнения свикват да ги прилагат. Нито едно нещо не е само по себе си - всички комплексно учат децата, затова не се прави само едното от нещата. Няма за какво да спорим - не мисля, че има някой, който мисли, че само с диктовки или само с преписи децата ще се научат...
това с попълването и подреждането няма нищо общо с преписването, защото в тях има разбиране, а в преписването няма. И с диктовката няма общо. А и в момента сравняваме преписването с диктовката, а не преписванесто и диктовката с всички други видове упражнения за усвояване на книжовния език. Ако ще говорим изобщо за упражнения за усвояване на езика, то това е съвсем друга работа. А за да стигнем до правописа, децата първо трябва да са достигнали достатъчно ниво на усвоеност на езиковата система в устната реч, защото тогава половината от проблемите с диктовките и изобщо с правописа, отпадат от самосебе си.
А защо се започва толкова рано с диктовки - било то 2/3 седмица или 2/3 месец на 1. клас? Децата в началото пишат, каквото чуват и това няма как да се промени с диктовка. Какъв е смисълът? Какво се проверява с тези диктовки, след като децата дори не познават всички букви, да не говорим за правописни правила?
Писането на няколко реда на дадена дума не е гаранция за нейното правилното използване. Това е опит за наизустяване с неясен резултат. Не е ли по-добре детето по практически начин да достигне до правилното писане на дадена дума?
И също се питам, дали става дума за тези класически методи на диктовки, тоест учител диктува, децата пишат. В съвременната педагогика не се гледа с добро око на тях. Има толкова други интересни алтернативни методи на диктовка.
Писането на няколко реда на дадена дума не е гаранция за нейното правилното използване. Това е опит за наизустяване с неясен резултат. Не е ли по-добре детето по практически начин да достигне до правилното писане на дадена дума?
И също се питам, дали става дума за тези класически методи на диктовки, тоест учител диктува, децата пишат. В съвременната педагогика не се гледа с добро око на тях. Има толкова други интересни алтернативни методи на диктовка.
Какво се проверява с тези диктовки, след като децата дори не познават всички букви, да не говорим за правописни правила?
Писането на няколко реда на дадена дума не е гаранция за нейното правилното използване. Това е опит за наизустяване с неясен резултат.
Не е ли по-добре детето по практически начин да достигне до правилното писане на дадена дума?
Има толкова други интересни алтернативни методи на диктовка.
Не зная колко рано започват, но съвсем спокойно могат да се диктуват думи или изречения от две-три двуми, особено когато няма някакви особености, а си е чисто прехвърляне. Така се вижда как децата разделят звуковия поток като думи и последователното изписване $наведнъж$ на думата. Дори в предучилищната могат да го направят, но с печатни букви, ако са дозрели. Може да се започне с диктовка на срички или кратки думи, които например са съгласна-гласна-съгласна-гласна като МАМА или МАСА в зависимост колко букви са взели. Обаче за да напишат правилно сричката или думата, детето трябва да е способно да раздели сричката на звукове и да не им обърка последователността. Има деца, които пишат вместо МА АМ.
За какви интересни алтернативни методи на диктовка има? И коя съвременна педагогика не гледа с добро око на диктовките? Нашенската или чуждата?
Има деца, на които точно Щ-то им е трудно. Едно такова дете съм била аз - майка ми пази тетрадката, в която на диктовката за Щ почти навсякъде съм писала ШТ и е червена, та червена. Очевидно съм знаела правилото, но ми е било трудно да го приложа, и да се светна, че когато има ШТ, трябва да пиша Щ.
За какви интересни алтернативни методи на диктовка има? И коя съвременна педагогика не гледа с добро око на диктовките? Нашенската или чуждата?
Има деца, на които точно Щ-то им е трудно. Едно такова дете съм била аз - майка ми пази тетрадката, в която на диктовката за Щ почти навсякъде съм писала ШТ и е червена, та червена. Очевидно съм знаела правилото, но ми е било трудно да го приложа, и да се светна, че когато има ШТ, трябва да пиша Щ.
Познаването на буквите и възможността за свързването им думи чрез писане са две различни неща обаче. Не са ли децата затова в 1. кл., за да се учат там на това, а не вкъщи от родителите?
Това за ясния резултат е въпрос на гледна точка и опит.
Има различни методи за научаването на грешно писана дума. Най-общо казано става дума за това, децата да се занимават с дадена дума във времето. Клиника за думи се казва методът, който по-специално имам предвид. Тоест сгрешените думи влизат в клиниката и преминават лечение там, като то не се състои в това, да напишеш няколко реда и да приключиш, а системно да упражняваш думата. В продължение на няколко дни децата се занимават с думите пациенти, като опитват да ги запомнят, закриват думата и я пишат, на следващ ден думата се диктува от друго дете и пак се проверява, докато се стигне до изписването от клиниката.
Има и други начини, които събуждат интереса у децата за подобряване на правописа.
Алтернативи: слага се текст някъде в класната стая, децата стават, отиват до текста, запомнят напр. 2 думи, връщат се на мястото и записват запомненото. След това сравняват първо те, дали е правилен техния текст, за да се научат да се контролират сами,
- децата диктуват едни на други / партньорска диктовка (това също ги учи на самостоятелна работа)
- диктовка от кутия, бурканче - текст се разрязва на части, слага се в кутия, децата отварят кутията, сглобяват го, запомнят 1 изречение, после го слагат пак в кутията...
- диктовка със зарчета - думите за учене са нумерирани, хвърля се зарчето 3 пъти, виждат се 3. думи, след което с тях се пишат забавни изречения
Това са само няколко алтернативи, има и други.
В чуждата съвременна педагогик не се гледа с добро око на класическата диктовка.
Това за ясния резултат е въпрос на гледна точка и опит
.Има различни методи за научаването на грешно писана дума. Най-общо казано става дума за това, децата да се занимават с дадена дума във времето. Клиника за думи се казва методът, който по-специално имам предвид. Тоест сгрешените думи влизат в клиниката и преминават лечение там, като то не се състои в това, да напишеш няколко реда и да приключиш, а системно да упражняваш думата. В продължение на няколко дни децата се занимават с думите пациенти, като опитват да ги запомнят, закриват думата и я пишат, на следващ ден думата се диктува от друго дете и пак се проверява, докато се стигне до изписването от клиниката.
Има и други начини, които събуждат интереса у децата за подобряване на правописа.
Алтернативи: слага се текст някъде в класната стая, децата стават, отиват до текста, запомнят напр. 2 думи, връщат се на мястото и записват запомненото. След това сравняват първо те, дали е правилен техния текст, за да се научат да се контролират сами,
- децата диктуват едни на други / партньорска диктовка (това също ги учи на самостоятелна работа)
- диктовка от кутия, бурканче - текст се разрязва на части, слага се в кутия, децата отварят кутията, сглобяват го, запомнят 1 изречение, после го слагат пак в кутията...
- диктовка със зарчета - думите за учене са нумерирани, хвърля се зарчето 3 пъти, виждат се 3. думи, след което с тях се пишат забавни изречения
Това са само няколко алтернативи, има и други.
В чуждата съвременна педагогик не се гледа с добро око на класическата диктовка.
Това не са алтернативни диктовки. В най-добрия случай от изброеното за диктовка се смята едно дете да диктува дума на друго. всичко останало, в което има четене, сглобяване на прочетени думи и т.н. няма нищо общо с диктовката, защото се включват различни процеси. В най-добрия случай може да е нещо като автодиктовка, ако върти, върти, върти думата сллед прочитане Така недолюбваната според теб класическа диктовка има определен механизъм, който включва обработка на слухово възприета устна реч, памет, подреждане във времето и фонемно-графемно прехвърляне, т.е. от звук да прехвърли в буква или поредица от букви. Изброеното от теб са съвсем други упражнения, но не и диктовка, била тя класическа или алтернативна..
Децата ходят на предучилищна, за да научат буквите, срички, гласни и съгласни и подобни неща. Формално едно дете е длъжно да започне първи клас и без да познава нито една буква, но на практиика извън децата, които са от маргинализирани прослойки,, повечето си ходят на предучилищна и имат поне минимална подготовка.
Децата ходят на предучилищна, за да научат буквите, срички, гласни и съгласни и подобни неща. Формално едно дете е длъжно да започне първи клас и без да познава нито една буква, но на практиика извън децата, които са от маргинализирани прослойки,, повечето си ходят на предучилищна и имат поне минимална подготовка.
Не е недолюбвана (само) от мен. Всичките изброени от мен предложения са видове диктовки, алтернативи на класическата.
Диктовка не бива да се свързва само с това, да се провежда от учител. В учебния процес на децата е важно да се поощрява интересът.Точно това се цели при тези алтернативни форми на класическата диктовка. А също и да се възпитават у тях самостоятелни методи на работа.
Диктовка не бива да се свързва само с това, да се провежда от учител. В учебния процес на децата е важно да се поощрява интересът.Точно това се цели при тези алтернативни форми на класическата диктовка. А също и да се възпитават у тях самостоятелни методи на работа.
Мисля, че обясних достатъчно конкретно защо изброеното от теб не е диктовка, независимо дали подчертаваш това СА или че са недолюббвани не само от теб. Говорим за нещо конкретно - що е то диктовка и има ли алтернативи. Не за мотивиране, не за интересност и т.н. Ще направя сравнение ,за да станне по0ясно - говорим за кисело мляко, а не за продукти, които приличат на мляко, но са от растителен произход, нито за това как ядденето на млекоподобен продукт ще ниспаси от запека и ще ни направи щастливи.
Не са ли децата затова в 1. кл., за да се учат там на това, а не вкъщи от родителите?
Преди да овладеят знания за правописа им трябват умения. Диктовката на различни букви още след вземането на гласните тренират уменията на детето да координира ухо, око, ръка, да свикне с механизма. Затова според мен са нужни диктовките още в началото. Правоговорът е много важен за правописа и госпожата в градината от първа група още започна да ни набляга на това умение и съм и много благодарна.
Буквите, като знаци за обозначаване на звукове, начинът им на изписване и свързване се учи в първи клас, а не в ДГ. Това, че някой е преварил нормата за натовареност и вид обучение е отделен въпрос. Децата са в първи клас точно, за да се научат да пишат, да четат и смятат тепърва. Не знам по какви причини се смята за плюс смъкването на материала и докога се смята за нормално, че той следва да се смъква. Никой не печели от това. Напротив, нанасят големи поразии - както с бързането, така и със забавянето.
Достатъчно учени са се занимавали с въпроса и са стигнали до извода, че това не е полезно. Та децата до 6 годишна възраст нямат развита памет и дори и да схванат нещо, до след 1-2 дни са го забравили и ученето, доколкото е налице изобщо, на такъв тип знания, е механично, съответно - безсмислено. В този ред на мисли те не могант да надграждат нови знания върху стари в предучилищния период. Не защото не схващат, а защото нямат още развити памет, тип на мислене, асоциации, умения, вкл. достатъчно развита фина моторика.
Неумението на дете в първи клас да пише не е никакъв пропуск, а знание /умение/, което точно тогава си му е времето да се усвои и всеки ще го направи с неговите си темпове.
В първи клас е нормално при взети букви да се диктуват срички, кратки думи и кратки изречения през втория срок. Не е нормално да се очаква овладян правопис, обаче. През първия срок пък се диктуват взетите буквички и срички.
Достатъчно учени са се занимавали с въпроса и са стигнали до извода, че това не е полезно. Та децата до 6 годишна възраст нямат развита памет и дори и да схванат нещо, до след 1-2 дни са го забравили и ученето, доколкото е налице изобщо, на такъв тип знания, е механично, съответно - безсмислено. В този ред на мисли те не могант да надграждат нови знания върху стари в предучилищния период. Не защото не схващат, а защото нямат още развити памет, тип на мислене, асоциации, умения, вкл. достатъчно развита фина моторика.
Неумението на дете в първи клас да пише не е никакъв пропуск, а знание /умение/, което точно тогава си му е времето да се усвои и всеки ще го направи с неговите си темпове.
В първи клас е нормално при взети букви да се диктуват срички, кратки думи и кратки изречения през втория срок. Не е нормално да се очаква овладян правопис, обаче. През първия срок пък се диктуват взетите буквички и срички.
Шарена това от монте методите ли го изкара? ще ги погледна. Те се справят добре. В същтност тяхното основно у-ще е с най-много деца с препоръки за гимназии И децата , пове4ето, ги взимат по първо желание. Ако родителите се решат на стандартно у-ще . Доста търсят или друго монте или друго алтернативно или поне някое 4астно.
И децата , пове4ето, ги взимат по първо желание. Ако родителите се решат на стандартно у-ще . Доста търсят или друго монте или друго алтернативно или поне някое 4астно.
Буквите, като знаци за обозначаване на звукове, начинът им на изписване и свързване се учи в първи клас, а не в ДГ.
Срички и кратки думи започват да им диктуват още на втората седмица на първи клас .
В момента, втори срок, правят по 1 страница диктовки всеки ден в училище, отделно за домашно по 2 страници диктовка, понякога и кратко преразказче.
Въобще не мисля, че се избързва. В края на първи клас децата трябва да могат да пишат вярно дълъг текст, а не кратки изречения. Кога ще се постигне, ако до февруари пишат само отделни думички?
Плюс това в самите учебници още ноември- декември имат текстчета по 4-5 реда. Тоест по писане могат да им се дават текстове със същата големина, защото явно са взели достатъчно букви.
За мене, знаенето на буквите преди първи клас, не може да нанесе никаква поразия, напротив- само и единствено е в плюс.
В момента, втори срок, правят по 1 страница диктовки всеки ден в училище, отделно за домашно по 2 страници диктовка, понякога и кратко преразказче.
Въобще не мисля, че се избързва. В края на първи клас децата трябва да могат да пишат вярно дълъг текст, а не кратки изречения. Кога ще се постигне, ако до февруари пишат само отделни думички?
Плюс това в самите учебници още ноември- декември имат текстчета по 4-5 реда. Тоест по писане могат да им се дават текстове със същата големина, защото явно са взели достатъчно букви.
За мене, знаенето на буквите преди първи клас, не може да нанесе никаква поразия, напротив- само и единствено е в плюс.
Правоговорът е изключително важен за правилното писане след това (за мен може би на първо място). Не може да казваш пИпИруда и мИсо и след това с правилата да стигнеш до извода, че било пЕпЕруда и мЕсо. Преписите според мен имат някаква стойност, но едва ли в първи клас. Аз самата съм правила от 4 до 7ми клас ежедневно (изискването на учителя по БЕЛ беше да правим всеки ден за неговите часове по 1 страница диктовка, но нямаше кой да ми диктува). Изключително съм благодарна на въпросния учител. От моето дете забелязвам, че при преписване прави много повече грешки, отколкото при диктовка, защото при преписването механично преписва букви (в момента се учим като преписва да чете изречението, да осмисли преписваното и тогава да пише). Няма проблем при четене, чете с разбиране и преразказва много добре прочетеното. При диктовки си казва думата явно на срички (наум) и вече изчисти проблема с излишното ъ, защото буквите ги учиха не като звукове, а Бъ, Въ. Имаше период, при който си казваше думата по букви в първите диктовки. Преписи имат ежедневно на познат текст, диктовка на непознат. Куриозното е, че при диктовка на познат текст, които са чели многократно, прави абсурдни грешки, защото не слуша, какво се чете, а си диктува каквото помни уж от текста. Целият буквар са го научили наизуст като текстове. Определено след 2 години в ПГ, където учиха да смятат до 10, печатни букви, срички, повтаряне по пунктир на елементи от буквите и не знам още какво, този първи клас ѝ се вижда като песен. Още се чудя, защо трябва да е цели 2 години предучилищната и в третата година пак да учат същите неща, но ...Ще видим дали ще закъса във 2ри клас, защото до момента 90% от нещата в първи клас са познати и не защото сме се занимавали вкъщи или са имали домашни в ДГ, а защото ДОИ са такива. Пропастта като натоварване се явява във 2ри клас и в 5ти, защото нещата не са разпределени правилно.
Буквите, като знаци за обозначаване на звукове, начинът им на изписване и свързване се учи в първи клас, а не в ДГ.
Има подобни очаквания в доста училища и тук се спомена, че се очаквало в първи клас еди какво си. Казвам защо не следва да се очаква.
Докато има подобни очаквания, ще има и стресирани деца в първи клас, които отиват там именно за да научат това, за което е предвиден този клас, а се натъкват на съученици, които са вече предварително подготвени и на некачествени учители, които равнят класа по предварително подготвените.
Елена Ди, никой тук не твърди, че "знаенето на буквите преди първи клас", "може да нанесе никаква поразия". Огромната вреда е накратко отчетена в предходния ми абзац. И е наистина признак на изключителна липса на професионализъм у такива "учители".
Стресираните пък от това родители не виня. Те често не са наясно, че подобни претенции са напълно безпочвени и стават неволно оръдие в ръцете на учили- недоучили учители.
Винаги съм диктувала единствено текстове със взетите букви и акцент върху настоящата. Иначе е много хаотично. Имаме по 4-5 дни на буква, в които работим и овладяваме лексика с конкретната буква.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Дъщеря ми е в първи клас, от нова година започнаха усилено с диктовките, по някой път има тук таме грешка, друг път са повече, но те правят диктовки от по 2 стр.- изведнъж ударно ги започнаха.Всеки ден правят диктовки,без изключение- в клас /2 стр) и в занималнята(2стр,). От тези големи диктовки си развали почерка, беше започнала красиво да пише отначало, но понеже пишат много и трябва и темпо да имат и пише грозновато, отказах да и правя забележки за почерка, важното е да пише без грешки. Има дечица от класа и,които не смогват с диктовките и я карат да им ги пише- и моята дъщеря им ги пише, гледа си от нейната диктовка и им ги преписва в занималнята
Винаги съм диктувала единствено текстове със взетите букви и акцент върху настоящата. Иначе е много хаотично. Имаме по 4-5 дни на буква, в които работим и овладяваме лексика с конкретната буква.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Да, точно това правят добрите начални учители.
Не случайно диктовките в първи клас в учебните тетрадки и сборниците са точно такъв тип. Може изреченията да не са първа хубост смислово, но идеята е да се упражнят научените буквички.
Дъщеря ми е в първи клас, от нова година започнаха усилено с диктовките, по някой път има тук таме грешка, друг път са повече, но те правят диктовки от по 2 стр.- изведнъж ударно ги започнаха.Всеки ден правят диктовки,без изключение- в клас /2 стр) и в занималнята(2стр,). От тези големи диктовки си развали почерка, беше започнала красиво да пише отначало, но понеже пишат много и трябва и темпо да имат и пише грозновато, отказах да и правя забележки за почерка, важното е да пише без грешки. Има дечица от класа и,които не смогват с диктовките и я карат да им ги пише- и моята дъщеря им ги пише, гледа си от нейната диктовка и им ги преписва в занималнята
Хубаво сте се вторачили в диктовките, но нека не забравяме, че те са безсмислени, ако никой не ги проверява. А ако проверяващият родител е леко скаран с правописа или има (право)говорни дефекти, могат дори да станат вредни.
Затова в такива случаи е по-добре децата да преписват текстове от книги, за да могат механично да запаметяват изписването на думите.
Затова в такива случаи е по-добре децата да преписват текстове от книги, за да могат механично да запаметяват изписването на думите.
Да, може би единствия минус на диктовките е развалянето на краснописа, но само ако се прекали с тях. Аз също забелязах, че не се старае да пише красиво при диктовка или поне по-малко. Тук се намесва преписа, но кратък. С времето се надявам да се усъвършенства.
Спорим, спорим и пак до баланса стигаме:)!
Спорим, спорим и пак до баланса стигаме:)!
Винаги съм диктувала единствено текстове със взетите букви и акцент върху настоящата. Иначе е много хаотично. Имаме по 4-5 дни на буква, в които работим и овладяваме лексика с конкретната буква.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.
Да, точно това правят добрите начални учители.
Не случайно диктовките в първи клас в учебните тетрадки и сборниците са точно такъв тип. Може изреченията да не са първа хубост, но идеята е да се упражнят научените буквички.
Защото , ако не се увеличава плавно натоварването се стига до варианта на somebody- изведнъж ударно по 2 страници диктовки . И деца, които до вчера са писали срички и думи не могат да се справят- развалят си почерка, започват да допускат много грешки. А тези, които пишат кратки текстове от средата на 1 срок , обикновено не срещат такива затруднения.
Хубаво сте се вторачили в диктовките, но нека не забравяме, че те са безсмислени, ако никой не ги проверява. А ако проверяващият родител е леко скаран с правописа или има (право)говорни дефекти, могат дори да станат вредни.
Затова в такива случаи е по-добре децата да преписват текстове от книги, за да могат механично да запаметяват изписването на думите.
Затова в такива случаи е по-добре децата да преписват текстове от книги, за да могат механично да запаметяват изписването на думите.
Диктовките следва да ги проверява учителката, вкл. и в занималнята, ако детето посещава. Липсваща проверка на дадена задача говори за чиста проба професионална некадърност. Училището е не само преподаване, но и осъществен контрол върху усвоеното.
Преписът не може да замени диктовката, нито правописните специални задачи, нито по- нататък преразказите и съчиненията.
Елена Ди, върни се пак и прочети поста на учителката, която казва и кога дава съответното упражнение /диктовка/. Аз даже съм го болднала за улеснение в моя цитат.
Разбира се, че след като са изучени /и усвоени, защото без да се е стигнало до там, надграждане е невъзможно/ всички букви, ще се увеличава сложността на задачата. По това няма две мнения.
Затруднения среща всеки, който прескача етап - при ненаучено знания /умение/ се прехвърля към горното, което изисква надграждане.
Вчера докато си четеше Лили чудото моя син "откри грешка" в нея. "Мамо трябва да се напише "искЪше"". Тази дума е писана много пъти от него правилно без колебание, което доказва, че има нужда да чете и пише още много докато придобие сигурност. Та вчера му обясних, че в книгите винаги е вярно написана думата и че с четенето се учи на правопис. Децата винаги се впечатлвват и въодушевяват. Възхищавам се на тази им черта.
Аз пък смятам, че твърдението, че деца до 6 г. нямат развита памет и затова не следва да учат букви и т.н. е дълбоко невярно. Имам едни 20-тина примери от класа на дъщеря ми, които се научиха на ръкописните букви в края на предучилищна без абсолютно никакъв проблем и напрежение.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Аз пък смятам, че твърдението, че деца до 6 г. нямат развита памет и затова не следва да учат букви и т.н. е дълбоко невярно. Имам едни 20-тина примери от класа на дъщеря ми.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Винаги е имало и ще има деца, които усвояват по- рано. И аз съм знаела буквите преди да тръгна на училище, и моите деца. Товя няма никакво отношение към разисквания въпрос, обаче.
Това не означава, че правилото касае масата /общия случай/.
По тази причина и не случайно програмите не предвиждат начално ограмотяване и писане на букви в детската градина, както и очаквания в първи клас те да са вече научени.
Който желае, както вече се писа няколко пъти - нека си обучава децата вкъщи. Няма лошо. За трети и последен път ще напиша, белким стане по- ясно - проблемът е когато подобни изисквания се поставят за всички деца. А програмата има други предвиждания.
Достатъчно учебна литература има по въпроса на коя възраст кое може и следва да се усвои, написана от педагози и психолози. Форумските паропроходци няма как да открият нова метода и парадигма, при липса на специални знания, практика и проведени експерименти в тази област.
Мога да цитирам на прима виста пет автори, обясняващи защо в предучилищна възраст децата не се подлагат на училищно обучение. И това е свързано със спецификата на когнициите за всяка възраст:усещания, възприятия, въображение, памет, мислене, реч, интелект.
Аз пък смятам, че твърдението, че деца до 6 г. нямат развита памет и затова не следва да учат букви и т.н. е дълбоко невярно. Имам едни 20-тина примери от класа на дъщеря ми.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Винаги е имало и ще има деца, които усвояват по- рано. И аз съм знаела буквите преди да тръгна на училище, и моите деца. Товя няма никакво отношение към разисквания въпрос, обаче.
Това не означава, че правилото касае масата /общия случай/.
По тази причина и не случайно програмите не предвиждат начално ограмотяване и писане на букви в детската градина, както и очаквания в първи клас те да са вече научени.
Който желае, както вече се писа няколко пъти - нека си обучава децата вкъщи. Няма лошо. За трети и последен път ще напиша, белким стане по- ясно - проблемът е когато подобни изисквания се поставят за всички деца. А програмата има други предвиждания.
Достатъчно учебна литература има по въпроса на коя възраст кое може и следва да се усвои, написана от педагози и психолози. Форумските паропроходци няма как да открият нова метода и парадигма, при липса на специални знания, практика и проведени експерименти в тази област.
Мога да цитирам на прима виста пет автори, обясняващи защо в предучилищна възраст децата не се подлагат на училищно обучение. И това е свързано със спецификата на когнициите за всяка възраст.
Всъщност масата вече не се развива според остарелите методологии, парадигми, специални знания, и експерименти.
Децата на 21 век са много различни от поколенията назад във времето за които е правена точно тази програмата. Това се опитвам да кажа. Като разбира се се абстрахираме от маргинализираните общности. Опитвам да кажа, че БЪЛГАРСКАТА програма не е пример за нещо напредничаво и в полза на децата. И това не е защото форума го е казал. Виждаме го на практика от десетилетия. И именно защото има доста литература по въпроса кое, кога и как може да се усвои някои държави го прилага от години на практика.
Пример: Материала за Джъмп мат, който се практикува в БГ училищата в 1 клас, в UK се преподава и практикува на/от деца на 5-6 години.
Felicе британците по-умни от българите ли са ? Немците пък до 6 годишни ги оставят да играят и после 1-2 клас също я карат супер леко . Не са и те по-глупави.
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Много издателства пестят откъм редактори напоследък... Няма и допълнителен лист с грешките след печат.
Felicе британците по-умни от българите ли са ? Немците пък до 6 годишни ги оставят да играят и после 1-2 клас също я карат супер леко . Не са и те по-глупави.
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Мисля, че просто не си разбрала какво съм написала.
Аз пък смятам, че твърдението, че деца до 6 г. нямат развита памет и затова не следва да учат букви и т.н. е дълбоко невярно. Имам едни 20-тина примери от класа на дъщеря ми, които се научиха на ръкописните букви в края на предучилищна без абсолютно никакъв проблем и напрежение.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Подкрепям това мнение.
В предучилищната група на дъщеря ми бяха 25 деца и до края на годината всички познаваха буквите и знаеха да сричат .Познаваха цифрите до 10, можеха да ги изписват правилно и да решават прости задачи.
Нали всъщност програмата и помагалата за предучилищна група в ДГ и в училище са еднакви?
Значи и от градините би трябвало да излизат достатъчно подготвени..
По какви причини тогава срещат затруднения в първи клас? Защо в пети закъсват, а НВО в седми е белязано с толкова масови слаби резултати, че вече се реши да не се поставят оценки, а точки, за да може да се кандидатства и с реална двойка?
Защо смятате, че програмите от предучилищна в градините и училище са еднакви?
Говорим за писане и правопис. Нека оставим настрана други занимания.
Дори "четенето" в този етап често е произнасяне на звуци, съответстващи на съответните символи, без разбиране на текста в цялост. Което не е точно четене. То е като да показваш на малко дете на 2 години книжка с животни и то да казва имената им. Това значи, че просто свързва образ с дума. Но нищо повече не е това. Не е опознаване на понятието за самото животно и разбиране за неговата същност.
"Следствие на късата преднамерена памет и късите фрагменти от събития в непреднамерената е отсъствие на способност за запомняне и респективно използване на важни знания, необходими за усвояване на други важни знания. Затова в предучилищна възраст децата не са в състояние да усвояват знания от учебната програма за начално училище - неосъществимо без такова качество." - доц. Г. Маджаров
Разработката е много подробна. Който желае да се запознае наистина с вижданията на науката /и то не такива от миналия век/ може да почете книги, а не да се доверява на необективното възприятие на личните си сетива и то по отношение на собствените си деца. Няма по- субективно нещо от това.
Знам, че много родители смятат, че отглеждат ако не гениални, то много талантливи и умни деца. Реалността е в противовес с личното им мнение, но тя затова е науката, за да даде обективно становище по въпросите, с които се занимава.
Психиката на човека не е чак толкова променена. Промени има основно в технологиите, не и в дълбоката човешка същност. В човека има промени, свързани с обществените такива, които са основно с повече формален и несъществен характер.
Затова и програмите за ДГ и за първи клас са различни, защото ако не са, то ще се прескочи или повтори ненужно етап. А това е грешка.
То може много голямо да е това количество, но този факт е без каквото и да било значение. Важно е количеството и най- вече качеството на усвоеното и как то се ползва на практика. Когато количеството и съдържанието на този материал не съответства на спецификите на дадената възраст, то сме поставени пред чиста загуба на време, което е могло да се оползотвори много по- добре при друг тип занимания.
Защо смятате, че програмите от предучилищна в градините и училище са еднакви?
Говорим за писане и правопис. Нека оставим настрана други занимания.
Дори "четенето" в този етап често е произнасяне на звуци, съответстващи на съответните символи, без разбиране на текста в цялост. Което не е точно четене. То е като да показваш на малко дете на 2 години книжка с животни и то да казва имената им. Това значи, че просто свързва образ с дума. Но нищо повече не е това. Не е опознаване на понятието за самото животно и разбиране за неговата същност.
"Следствие на късата преднамерена памет и късите фрагменти от събития в непреднамерената е отсъствие на способност за запомняне и респективно използване на важни знания, необходими за усвояване на други важни знания. Затова в предучилищна възраст децата не са в състояние да усвояват знания от учебната програма за начално училище - неосъществимо без такова качество." - доц. Г. Маджаров
Разработката е много подробна. Който желае да се запознае наистина с вижданията на науката /и то не такива от миналия век/ може да почете книги, а не да се доверява на необективното възприятие на личните си сетива и то по отношение на собствените си деца. Няма по- субективно нещо от това.
Знам, че много родители смятат, че отглеждат ако не гениални, то много талантливи и умни деца. Реалността е в противовес с личното им мнение, но тя затова е науката, за да даде обективно становище по въпросите, с които се занимава.
Психиката на човека не е чак толкова променена. Промени има основно в технологиите, не и в дълбоката човешка същност. В човека има промени, свързани с обществените такива, които са основно с повече формален и несъществен характер.
Затова и програмите за ДГ и за първи клас са различни, защото ако не са, то ще се прескочи или повтори ненужно етап. А това е грешка.
Felicе британците по-умни от българите ли са ? Немците пък до 6 годишни ги оставят да играят и после 1-2 клас също я карат супер леко . Не са и те по-глупави.
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Аз не знам какво мерите с коли4еството преподаден материал? Грабна4ни икривявания и проблеми с мускулатурата или теглото?
Е точно за нивото на нАуката във Великотърновския университет вероятно този велик труд е гордост и върховно постижение. Подобно съждение обаче у мен буди само смях и присмех. Децата в предучилищна възраст с училищна имат точно само някакви си месеци разлика в повечето случаи, а най-голямата разлика е 1 година. Та този "доцент" твърди, че за тези месеци децата се променят като отрязани с нож. В предучилищна нямат такива умения, а в училище внезапно ги проимат някак си. Може би чрез магическа пръчка.
Докато разчитаме подобни "капацитети" да правят реформа в образованието, то ще е на този хал.
Децата имат капацитет и на 5 години да усвояват трайно знания, но методите за преподаване "суховато казано" са различни когато имаш срещу себе си дете на 5 г., дете на 7 г. или по-голямо. Е точно тази разлика нашата нАука, включително и този "доцент" не я схващат.
И проблемът не е, че децата нямат капацитет, а че срещу себе си имат едни некадърни и скучни възрастни.
Докато разчитаме подобни "капацитети" да правят реформа в образованието, то ще е на този хал.
Децата имат капацитет и на 5 години да усвояват трайно знания, но методите за преподаване "суховато казано" са различни когато имаш срещу себе си дете на 5 г., дете на 7 г. или по-голямо. Е точно тази разлика нашата нАука, включително и този "доцент" не я схващат.
И проблемът не е, че децата нямат капацитет, а че срещу себе си имат едни некадърни и скучни възрастни.
И проблемът не е, че децата нямат капацитет, а че срещу себе си имат едни некадърни и скучни възрастни.
Не знам. Аз явно съм си кривнала разбиранията, но малкия на 6г. трябваше да ходи в 1 клас и ако имах възможност нямаше да го пратя. щях да го оставя още една година да си играе с автомобилчетата на двора в детската и на футбол, да ми четат книжки и да си живее живота детски Но нямаше как. Сложихме го във възможно най-ленсото у-ще . И пак играят . На детето нищо му няма и си е много умно и весело, много самостоятелно и спокойно.
Но нямаше как. Сложихме го във възможно най-ленсото у-ще . И пак играят . На детето нищо му няма и си е много умно и весело, много самостоятелно и спокойно.
Аз пък пак ще кажа, че това са видове диктовки, и точно така си се казват. Опитах да ги преведа описателно на български. За немскоговорящите:Laufdiktat, Dosendiktat, Partnerdiktat.
Дори и неговорещ немски човек сигурно ще забележи, че тези думи завършват на диктат всичките, което пък преведно на български си е диктовка.
Бандиера - не знам точно дали са повлияни от Монтесори. Просто са алтернативни методи на класическа диктовка, които се използват в немски училища.
Дори и неговорещ немски човек сигурно ще забележи, че тези думи завършват на диктат всичките, което пък преведно на български си е диктовка.
Бандиера - не знам точно дали са повлияни от Монтесори. Просто са алтернативни методи на класическа диктовка, които се използват в немски училища.
Аз пък смятам, че твърдението, че деца до 6 г. нямат развита памет и затова не следва да учат букви и т.н. е дълбоко невярно. Имам едни 20-тина примери от класа на дъщеря ми, които се научиха на ръкописните букви в края на предучилищна без абсолютно никакъв проблем и напрежение.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Не е лошо да излезем малко от примерите на нашата си дълбоко несъвършена система и да погледнем какво правят в някои други държави в Европа. Неща, които тук се учат в 1 клас, там са смъкнати с до 2 години надолу. Но .... ключът е в начина на поднасяне и методологията.
Именно излизайки от нашата си система и нашите си деца, мога да кажа, че е въпрос на зрялост и на слухово-вербална памет, и на зрително-моторна координация, и на зрително възприятие за ориентацията на различни прави и криви в двумерното пространство. При повечето деца тази зрялост естествено си идва около 6-7-годишна възраст. Има си тестове за тази работа и който ги познава си ги ползва и няма нужда да се обяснявам, че в предучилищната печатните букви са им достатъчни като познаване и изписване, при това доста големички трябва да се като размер на шрифта. Мога да разкажа каква е връзката между изброените зрително възприятие, памет, моторика и т.н., но не му е тук мястото. Чуждите системи, дето толкова са ни давани за пример, да правят каквото си искат, може пък, техните деца да са суперразвити, което е доста спорно. Във всеки случай е по-добре да изчакаш и 80-90 процента от децата да достигнат естествената зрялост в първи клас и без особен зор да възприемат ръкописа, отколкото да дърпаш тревата за косата насила да расте. Да, може до известна степен да се подпомогне развитието на възприятието и моторната дейност, но пак е в някакви граници. Грубо казано, ако детето $не вижда$ и не може да възпроизведе наклона на различни прави и криви, то колкото и да му смъкнеш, ако ще да е от марсианската система, то с подпомагане можеш да постигнеш някакво процентно подобрение, но не и драстично. Методология и каквото щеш да приложиш, природата си казва своето, колкото и да ни се иска нещо друго. С мотивация и методология имаш ограничен резултат и няма как от едно незряло дете да направиш зряло по магичен чужбински път.
Шарена, може на немски да се казват така, но то си е тяхна работа как ще си ги кръстят. Не ми се влиза в обяснителен режим, защото не му е тук мястото да изнасям образователен курс кое какво е. Щом ти харесва да си ги наричаш диктовка, защото немците така са го нарекли, ок.
Андариел, а защо мислиш, че само ти можеш да изнесеш образователен курс по темата? Наричам ги така, защото така се наричат, и не се смятам за по-компетентна от тези, които са ги нарекли така, за да търся нови термини. А и сигурно немците имат някаква причина да позлват точно тези названия.
Понякога може да е много полезно човек да погледне над ръба на чинията и да разшири кръгозора си, ей така за разнообразие.
Понякога може да е много полезно човек да погледне над ръба на чинията и да разшири кръгозора си, ей така за разнообразие.
Ок, слушам те! Разказвай каква е твоята компетентност по темата! Аз мога да обоснова всяко нещо, което съм написала, защото това го работя и съм го учила и чоплила като механизми, а и , виждам какви са разликите в зрелостта на доста големи групи деца, а не само на децата от класа на моите деца или комшийските. Или като се немци...? А? Като в Оркестър без име, в който другарката превица Рени обясняваше как Джани Леопарди е италианец, а не прост българин и има кафене в Сан Ремо.
Мерси, не ги ядем кръгозорите с хоризонтите, не бой се! Нищо, че не сме немци - в днешно време научните знания са достъпни за този, който иска да ги разбере и да се възползва от тях.
Мерси, не ги ядем кръгозорите с хоризонтите, не бой се! Нищо, че не сме немци - в днешно време научните знания са достъпни за този, който иска да ги разбере и да се възползва от тях.
... не бой се! ...
сега съм убедена , че никой вече не се бои от нищо
...Да вземем да викнем Хамериканците, ако ще си мерим чужденците!
А не, тук ме разбра погрешно. Изобщо не става дума за това, че са немци и правят по-добре нещата. Това, че знанията днес са достъпни за всички, е факт. Въпросът е наистина да се възползваш, а не да се движиш въпреки достъпността в една посока, без да искаш да погледнеш настрани.
Просто дадох пример. И моята компетентност не се изчерпва с наблюдения над комшийските и моите деца. И аз работя в бранша и също имам реални наблюдения над големи групи деца в различен възрастов диапазон.
Просто дадох пример. И моята компетентност не се изчерпва с наблюдения над комшийските и моите деца. И аз работя в бранша и също имам реални наблюдения над големи групи деца в различен възрастов диапазон.
Ок, тогава обоснови позицията си без да викаш на помощ немците, че щом нарекли нещо диктовки, то непременно трябва да са диктовки. Аз вече се обосновах защо описаното от теб не са диктовки, както и относно ненужността да бъдат карани децата да пишат ръкописно и т.н. преди първи клас и зрелостта.
Ти пък що се фиксираш в ръкописното писане? За друго идеше реч. За твърдението, че
И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи.
За сведение фина моторика започва да се тренира от 1 яслена група.
децата до 6 годишна възраст нямат развита памет и дори и да схванат нещо, до след 1-2 дни са го забравили и ученето, доколкото е налице изобщо, на такъв тип знания, е механично, съответно - безсмислено. В този ред на мисли те не могант да надграждат нови знания върху стари в предучилищния период. Не защото не схващат, а защото нямат още развити памет, тип на мислене, асоциации, умения, вкл. достатъчно развита фина моторика.
И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи.
За сведение фина моторика започва да се тренира от 1 яслена група.
Природата си го е измислила - има цикличност при развитието на хората. По незнайни за нас причини, именно около 7-годишна възраст децата узряват биологично, при някои дори се получава сякаш за една нощ да $включат$. Има си измервания по въпроса - дават се едни и същи задачи на деца на различна възраст, също и на едни и същи деца в период от 6 месеца и се вижда колко се е променило детето. Мисля, че имаше някакви пояснения от невробиолозите какво се случва около тази възраст, но не помня добре, беше нещо свързано с предната част (зад челото) на кората на главния мозък и на хипокампа (той отговаря за паметта) и вниманието на децата е по-устойчиво, възприятието също.
Фина моторика можеш да тренираш от първа яслена, но какво ще покаже детето? И за това си има тестови батерии - на каква възраст какво са способни да изфинят моторно, и то не защото просто са станали по-ловки, а защото възприятието им е узряло. За да нарисува затворено кръгче е нужно много повече от фина моторика. Или за да прерисува линия с определен наклон или затворена фигура.
Фина моторика можеш да тренираш от първа яслена, но какво ще покаже детето? И за това си има тестови батерии - на каква възраст какво са способни да изфинят моторно, и то не защото просто са станали по-ловки, а защото възприятието им е узряло. За да нарисува затворено кръгче е нужно много повече от фина моторика. Или за да прерисува линия с определен наклон или затворена фигура.
Да, при диктовката с ходене до определено място няма възприятие слухово на устна реч, но пък го има момента със запаметяването и последващо изписване, правилно или не на дадена дума. Това е метод, който разчупва рамката на класическата диктовка, но не е за първокласници. По този начин децата са по-мотивирани, отколкото ако знаят, че ще пишат диктовка, диктувана от учителката. След това проверяват сами, което също е важна компетенция за развитието на децата.
И не е нужно думата диктовка да се приема буквално. Става дума за това да се предлагат различни и интересни задачи и методи на работа на децата, при които те да имат желание да се занимават с тях и да се разчупи рамката.
Класическа диктовка би имала смисъл в един по-късен етап, в който децата могат прилагат вече стратегии за правописа и съответно да са в състояние разберат, защо думата им грешна.
В крайна сметка децата пишата така / това, което чуват в началото, в1. Клас. Така че какъв е смисълът да правиш диктовки на първокласник, след като той така или иначе ще напише това, което чува. Дали ще го чуе специално от мен или ще си казва думата на глас, опитвайки се да я напише, има ли разлика или аз не я забелязвам просто? Децата едва на по-късен етап започват да прилагат стратегии по отношение на правописа.
И не е нужно думата диктовка да се приема буквално. Става дума за това да се предлагат различни и интересни задачи и методи на работа на децата, при които те да имат желание да се занимават с тях и да се разчупи рамката.
Класическа диктовка би имала смисъл в един по-късен етап, в който децата могат прилагат вече стратегии за правописа и съответно да са в състояние разберат, защо думата им грешна.
В крайна сметка децата пишата така / това, което чуват в началото, в1. Клас. Така че какъв е смисълът да правиш диктовки на първокласник, след като той така или иначе ще напише това, което чува. Дали ще го чуе специално от мен или ще си казва думата на глас, опитвайки се да я напише, има ли разлика или аз не я забелязвам просто? Децата едва на по-късен етап започват да прилагат стратегии по отношение на правописа.
Тогава каква дикновка е, ако няма слухово възприемане и фонемно-графемно прехвърляне? Тренираме памет ли? Тогава каква памет тренираме - зрително-пространствена, краткосрочна, дългосрочна? четене? какво общо има тук дистовката? Диктовката си е диктовна - нито разширено, нито интерпретативна, нито с проеверка от друго дете. Спроверката какво тестваме? Четене и откриване на грешки. Което пак няма общо с диктовката.
Ти всъщност в кой бранш си? чета общи приказки и нищо конкретно като обосновка, т.е. никакви отговори навъпроса "защо?".
Ти всъщност в кой бранш си? чета общи приказки и нищо конкретно като обосновка, т.е. никакви отговори навъпроса "защо?".
В образователния бранш съм, нищо че не ми личи. Само че за разлика от теб съм любител на иновативни методи.
А какво могат и какви компетенции развиват учениците при класическата диктовка? Тренират си слуха ли? Защото и при нея има момент на запаметяване, но ако погледнем отзад напред ще видим, че целта е да се види, дали правилно изписват думи. Пътищата за достигане до тази цел могат обаче да бъдат различни.
А защо да няма четенето общо с диктовката? И защо едно дете да не се тренира и в тази насока? Какво пречи децата да се учат от малки да поемат отговорност в учебния си процес и да се учат на самостоятелност?
Има и други методи свързани с контролирането на собствен и чужд текст, но в по- големи класове. Нарича се писмена конференция един от тях, при който ученици проверяват текст на друг ученик и си дават взаимно съвети. Та в този ред на мисли, колкото по-рано се положат основите, толкова по-добре.
А какво могат и какви компетенции развиват учениците при класическата диктовка? Тренират си слуха ли? Защото и при нея има момент на запаметяване, но ако погледнем отзад напред ще видим, че целта е да се види, дали правилно изписват думи. Пътищата за достигане до тази цел могат обаче да бъдат различни.
А защо да няма четенето общо с диктовката? И защо едно дете да не се тренира и в тази насока? Какво пречи децата да се учат от малки да поемат отговорност в учебния си процес и да се учат на самостоятелност?
Има и други методи свързани с контролирането на собствен и чужд текст, но в по- големи класове. Нарича се писмена конференция един от тях, при който ученици проверяват текст на друг ученик и си дават взаимно съвети. Та в този ред на мисли, колкото по-рано се положат основите, толкова по-добре.
редовен учител, ресурсен учиител...? Като какъв го играеш? относно мантрата за иновационните методи, те също има своята най-скучна обосновка и аз искам нея да чуя, а не ала-бала за различности. Тези за иновациите и различноситите можеш да ги пробутваш на някой тренинг за хора, които са слаби в досадните подробности откъм отговор на въпроса +защо". Мисля, че не си наясно за какво пишеш. Какво означава"отзад"?Не се бой да иползваш термини- ще те разбера.
Нали и аз това питам - как и защо? какво мерим,, какво се случва, това диктовка ли е?
щом те интересува - логопед съм. Всяко нещо, което правя, мога да го обоснова защо го правя и какво стои в основата. Осоеено се интересувам от езикови нарушения, обучителни трудности и постиженния, стратегии на учене, памет възприятие, език и т.н., включително невропсихология. Образно казано, искам да си бодна пръста в мозъка и да зная какво се случва в тази област.
сега е редно да напишешш за своята длъжност и професия.
щом те интересува - логопед съм. Всяко нещо, което правя, мога да го обоснова защо го правя и какво стои в основата. Осоеено се интересувам от езикови нарушения, обучителни трудности и постиженния, стратегии на учене, памет възприятие, език и т.н., включително невропсихология. Образно казано, искам да си бодна пръста в мозъка и да зная какво се случва в тази област.
сега е редно да напишешш за своята длъжност и професия.
"И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи."
Обаче е факт - 6 месеца правят преврат в детското развитие. Нали вече 7 години се убеждавам в това. Виждам какъв беше синът ми миналия януари, когато започна предучилищна в училище, на първия учебен ден и сега. И винаги става по магически начин.
"И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи."
Обаче е факт - 6 месеца правят преврат в детското развитие. Нали вече 7 години се убеждавам в това. Виждам какъв беше синът ми миналия януари, когато започна предучилищна в училище, на първия учебен ден и сега. И винаги става по магически начин.
Да, децата често се развиват скокообразно, но тук става въпрос, че преди 6- месеца изобщо им е липсвало това качество. Ето това твърдение е несериозно. И не е вярно. Едно качество се развива с времето и тренирането, и когато се случат необходимите натрупвания детето отприщва знания и умения.
... Образно казано, искам да си бодна пръста в мозъка и да зная какво се случва в тази област.
...
...
Баш от такива копнежи на много пишман специалисти вече търся по 7 препоръки преди да се доверя на психолог, логопед или какъвто и да е специалист, който ще ми работи с децата.
Андариел, и без да бода с пръсти в нечий мозък, мисля, че разбирам какво казва Шарена. Много е важно от време на време човек да се запита каква е всъщност целта и след това да мисли как да да я бори. Целта в случая е правопис - определено има начини отвъд диктовката, особено пък в първи клас и тя е дала интересни примери.
Даянделион, моля, не проектирай личния си опит със специалисти върху мен. Дали съм пишман или непишман специалист нямаш право да казваш, докато не си работила с мен. Поработи с мен няколко часа, по -скоро детето ти да поработи с мен, и тогава пиши впечатленията си от мен като специалист. Неетично от всяка гледна точка е да ме определяш като специалист без да си работила с мен. Така че, моля, или си редактирай поста, или имай доблестта да се извиниш за това, че ме клеветиш! Имай малко чест. Може мен като личност да ме наречеш каквато си щеш във форума, но като нямаш никакво право да ме клеветиш като професионалист, след като не си работила с мен, не ме познаваш и досега не си имала никакви основания да ме $хванеш$ в некомпетентнност! Ти мина всички граници и направИ каквото е редно!
Метафората за бодването на пръста очевидно не си я разбрала, но ако отидеш при някого, който не си е боднал пръста, т.е. не е наясно какво прави и защо се прави точно това, каква е теоритичната и практическата база зад него, не си е научил материала, то какво прави, работи си нещо, колкото да се върти мелницата ли? Тогава няма да има никакви положителни резултати.
Като начало, къде съм писала, че нняма други упражнения, освен диктовката? Хайде, намерИ го и го цитирай! И понеже няма да манериш такъв цитат, защото не съм писала такова нещо, ще те улесня - има цяло море от упражнения, които се правят, но тук коментирахме основно диктовката и преписа.Това всички го разбраха. Възрастни хора сме, нека се придържаме към фактите, а не да си съчиняваме!
При развитието има образно казано тласъци на проява на някакво качество. А колкото до ученето, има едно нещо, което се нарича $инсайт$, което на прост български означава $просветление$ - сякаш в един момент, когато човек учи нещо и не му е ясно, не му е ясно, мъчиго, върти го, и в един момент сякаш му светва лампичката и всичко се намества. (Имам един ярък собствен спомен, когато в девети клас през втория срок започнахме да учим органична химия. Цял срок за мен беше мъка - не можеш и не можех да разбера нищо, за мен нямаше никаква логика, не ми се влизаше в часовете, зарових учебника през лятото в най-тъмното кътче на бюрото. И сякаш по магичен път в десети клас, когато трябваше да направим преговора, сякаш буквално за една нощ ми светна в главата и всички парчета на пъзила се наместиха. Оттогава нямах никакви проблеми с органичната химия, на кандидат-студентския изпит по химия оценката ми на дела по органична химия беше много по-висок от този на органичната.) Това е описано, класика е в литературата, има класически експерименти относно ученето при животни и хора и изследване на интелигентността на животните и хората.
Метафората за бодването на пръста очевидно не си я разбрала, но ако отидеш при някого, който не си е боднал пръста, т.е. не е наясно какво прави и защо се прави точно това, каква е теоритичната и практическата база зад него, не си е научил материала, то какво прави, работи си нещо, колкото да се върти мелницата ли? Тогава няма да има никакви положителни резултати.
Като начало, къде съм писала, че нняма други упражнения, освен диктовката? Хайде, намерИ го и го цитирай! И понеже няма да манериш такъв цитат, защото не съм писала такова нещо, ще те улесня - има цяло море от упражнения, които се правят, но тук коментирахме основно диктовката и преписа.Това всички го разбраха. Възрастни хора сме, нека се придържаме към фактите, а не да си съчиняваме!
При развитието има образно казано тласъци на проява на някакво качество. А колкото до ученето, има едно нещо, което се нарича $инсайт$, което на прост български означава $просветление$ - сякаш в един момент, когато човек учи нещо и не му е ясно, не му е ясно, мъчиго, върти го, и в един момент сякаш му светва лампичката и всичко се намества. (Имам един ярък собствен спомен, когато в девети клас през втория срок започнахме да учим органична химия. Цял срок за мен беше мъка - не можеш и не можех да разбера нищо, за мен нямаше никаква логика, не ми се влизаше в часовете, зарових учебника през лятото в най-тъмното кътче на бюрото. И сякаш по магичен път в десети клас, когато трябваше да направим преговора, сякаш буквално за една нощ ми светна в главата и всички парчета на пъзила се наместиха. Оттогава нямах никакви проблеми с органичната химия, на кандидат-студентския изпит по химия оценката ми на дела по органична химия беше много по-висок от този на органичната.) Това е описано, класика е в литературата, има класически експерименти относно ученето при животни и хора и изследване на интелигентността на животните и хората.
Всъщност на вас много ви се пишеше за диктовката и преписа и на мен лично ми омръзна. Да спрем дотам докъдето сме полезни!
От името на майка филолог, не педагог ми се струва глупаво да се съпоставят и състезават два метода, които са еднакво полезни, така както са и еднакво важни краснописът и правописът. Още преди няколко страници се учудих на настървеността Ви. Толкова ли ви е важно да докажете, че диктовката е по-полезна за правописа от диктовката?
От името на майка филолог, не педагог ми се струва глупаво да се съпоставят и състезават два метода, които са еднакво полезни, така както са и еднакво важни краснописът и правописът. Още преди няколко страници се учудих на настървеността Ви. Толкова ли ви е важно да докажете, че диктовката е по-полезна за правописа от диктовката?
Краснописът е дотолкова важен, че да е четлив. Да, можеш да накараш всички да се скъсат от преписване и да постигнеш много красив и еднакъв краснопис, емблематични са руснаците в това отношение, обаче има ли смисъл? Всеки човек е устроен по различен начин дотолкова, че възприятието му се формира различно, също и като мускулатура е различен, включително анатомично пръстите на ръцете му са различни от тези на другарчето, дори на брат му или на сестра му, има индивидуална уникалност и всяко фино движение на ръката при писане е отражение на всички тези особености. Затова моето О няма как да е еднакво с твоето О, нито моето О ще е като големина като твоето О, защото и двете с теб сме различни хора. Горе-долу до края на втор-трети клас всяко дете оформя индивидуален почерк, който в основата си не се променя цял живот. Ако търсиш калиграфия, ок, тогава давай преписи, но дали си заслужава да се хаби ценен ресурс в преписване, вместо да се обогати езиковата компетентност? Да, диктовката е по-полезна от преписването, и това в йерархията на диагностичните и терапевтични методи е описано. Преписът показва зрително-моторна координания и ориентиране в двумерното пространство. (Онзи ден пак имах случка с едно дете, което с огромен труд преписваше. Помолих го да прочете това, което е преписало до момента. То ме погледна учудено, почти беше ужасено какво искам от него, и ми каза $защо да го чета, трябва да го препиша, не ни карат да го четем$. Детето изобщо не разбираше какво преписва, то просто искаше да го препише, за да си е направило домашното. ПравИ сметка като родител и филолог колко му е ползата на преписването. Това е класически отговор на децата при преписване.) Диктовката е на по-високото ниво и по нея могат да се хванат всякакви отклонения според това какви видове грешки се допускат и да се работи след това по тях.
Че е достатъчно да е четлив, може да си позволиш да кажеш едва след като е станал максимално красив. Още в първите класове ако го освободиш от тази задача, забрави да постигнеш четлив почерк. Сега им се създават представите за красиво, грозно, достатъчно, недостатъчно и такива ще бъдат цял живот.
Да, можеш да накараш всички да се скъсат от преписване и да постигнеш много красив и еднакъв краснопис...
Не можеш и аз съм живото доказателство за това, за голяма драма на майка ми. А едва ли някой от връстниците ми е преписвал повече от мен. Ама като не става, не става.
Но пък определено имах други ползи от толкова преписани текстове, колкото да не ме е яд сега, като се сетя за времето, когато другите деца играеха навън, а аз вкъщи пишех ли, пишех...
ПП Краснописът е дарба. Всеки може да се научи да пише, както и да рисува, въпросът е с какъв резултат обаче.
Красив и четлив почерк не е едно и също. Виждала съм много красиви почерци, но абсолютно нечетливи. То от финтифлюшки не може да се разпознае буквата.
И обратно – много хора пишат грозно, но четливо. Поне никой не се оплаква, че не може да прочете написаното, а това в днешно време е напълно достатъчно.
И обратно – много хора пишат грозно, но четливо. Поне никой не се оплаква, че не може да прочете написаното, а това в днешно време е напълно достатъчно.
Че е достатъчно да е четлив, може да си позволиш да кажеш едва след като е станал максимално красив. Още в първите класове ако го освободиш от тази задача, забрави да постигнеш четлив почерк. Сега им се създават представите за красиво, грозно, достатъчно, недостатъчно и такива ще бъдат цял живот.
Колко е това $максимално красив$? Зрително-моторна координация се тренира по много други начини, а преписът е най-негативно отразяващ се на всичко на детето - цялото му тяло се изморява, започва да губи концентрация, защото губи мотивация и вместо да постигнеш нещо положително, губиш времето и мотивацията на детето. Детето си е твое - правИ си го каквото щеш, но не приемам да пишеш уверено неща, които са грешни и така да подвеждаш хората.
Да уточня, че аз крайни тези не съм изказвала и не съм защитавала преписа, а краснописа. Ако прочетеш назад, ще видиш, че аз залагам на диктовките. При препис правеше повече грешки и пишеше грозно, при диктовка беше перфектен, но към края на годината вече сякаш му омръзна и започна да пише много грозно навсякъде.
Лично моите деца са преписали точно два текста за цялото си ученичество, а вече са на финала на гимназията. За щастие учителките им бяха достатъчно добри, за да не занимават децата с глупости. Вместо това правеха диктовки, съчинения, много езикови упражнения. И на двете ми деца почерците и краснописът са различни, защото са различни хора. Проблеми досега не са имали с четливостта. Със сигурност, ако един почерк е $много грозен и нечетлив$, то това вече е показател за други неща, но те с преписване не се оправят, а с други, доста по-прости упражнения.
Ок, ако не съм разбрала правилно, се извинявам. Тогава да минем на въпроса - как постигаш краснопис? Останах с впечатление, че е с преписване. Относно потенциалния краснопис, това се вижда доста по-рано, още в предучилищната. Виждаш го как рисува, колко прави са му правите линии, колко криви са му кривите и т.н.
Ок, ако не съм разбрала правилно, се извинявам. Тогава да минем на въпроса - как постигаш краснопис? Останах с впечатление, че е с преписване. Относно потенциалния краснопис, това се вижда доста по-рано, още в предучилищната. Виждаш го как рисува, колко прави са му правите линии, колко криви са му кривите и т.н.
Допълних в предишния - още в предучилищната се вижда. Ще използвам клишето, че всяко дете си е различно, още повече, че аз не зная колко красиво пише или не пише конкретното дете и дали има повод за безпокойство. (не съм врачка, за да правя енергийна диагностика по телефона ). Но всичко, което децата толкова много обичат да правят като лабиринти, свързване на точки, рисуване по пунктири и т.н. е полезно за зрително-моторната координация. Също и свободно $драскане$ на различни елементи.
). Но всичко, което децата толкова много обичат да правят като лабиринти, свързване на точки, рисуване по пунктири и т.н. е полезно за зрително-моторната координация. Също и свободно $драскане$ на различни елементи.
В момента се чувствам принудена да говоря наизуст, защото не съм видяла нито един ред, написан от детето. Това, което със сигурност можеш да направиш е да го хвалиш всеки път, когато е писал по-красиво, когато му проверяваш домашните. Ако всичко е четливо, включително по математика е напълно ясно че четворката е четворка, а не седмица, че нулата е нула, а не подобие на шестица, то няма причина за безпокойство. Първо за книжката с мандалата питай детето дали на него му харесва. Ако искаш добра координация го поощрявай да рисува, ако има поне минимален интерес към рисуването. Художниците прекарват часове в доизкусуряване на рисунъка и това не им тежи, защото го искат.
Като родител мога да кажа, че те разбирам, защото имаше период, точно в първи клас, в който и аз така на моето момче му приказвах, че пише грозно и не му пука и т.н.,, и за да ми е по-весело, имам и дъщеря, чийто почерк беше невероятно красив още от първата буква. В един момент се замислих защо отношението ми към едното дете е такова, а към другото онакова, и за кого всъщност е важен краснописът - за мен или за детето. Отговорът беше мъчение за мен, защото трябваше да призная пред себе си, че е важен за мен, и че нито учителката е казала нещо за нечетливост и грознопис, нито това как пише се отразява негативно на четливостта на написаното. Колкото и да е непредставителна извадката с личните ми деца, в седми клас, когато ходихме да гледаме работите, младежът беше писал невероятно красиво за момче, защото го бях предупредила, че може да попадне на проверяващ, който е много изморен или го мързи, и ако му писне, ще вземе да тегли една черта през целия преразказ и да напише $не се чете$ и да му провали целия труд. Оценката му беше почти пълна шестица. Та, разказвам това, за да дам пример, че нашите родителски критерии и желания понякога са излишно натоварване за децата и не носят желаните от нас резултати и ни е по-важно да задоволим себе си, мислейки, че е за доброто на детето.
Като родител мога да кажа, че те разбирам, защото имаше период, точно в първи клас, в който и аз така на моето момче му приказвах, че пише грозно и не му пука и т.н.,, и за да ми е по-весело, имам и дъщеря, чийто почерк беше невероятно красив още от първата буква. В един момент се замислих защо отношението ми към едното дете е такова, а към другото онакова, и за кого всъщност е важен краснописът - за мен или за детето. Отговорът беше мъчение за мен, защото трябваше да призная пред себе си, че е важен за мен, и че нито учителката е казала нещо за нечетливост и грознопис, нито това как пише се отразява негативно на четливостта на написаното. Колкото и да е непредставителна извадката с личните ми деца, в седми клас, когато ходихме да гледаме работите, младежът беше писал невероятно красиво за момче, защото го бях предупредила, че може да попадне на проверяващ, който е много изморен или го мързи, и ако му писне, ще вземе да тегли една черта през целия преразказ и да напише $не се чете$ и да му провали целия труд. Оценката му беше почти пълна шестица. Та, разказвам това, за да дам пример, че нашите родителски критерии и желания понякога са излишно натоварване за децата и не носят желаните от нас резултати и ни е по-важно да задоволим себе си, мислейки, че е за доброто на детето.
Малко се е поизместила от правописа темата.
За мен краснописът е нещо абсолютно безсмислено, особено в днешно време.
Четливостта обаче е важна, т.к. все още понякога се налага писане на ръка. Житейски - все по- рядко, но се налага. И това налага пък постигане на четимост.
Задължителна си остава обаче грамотността и възможността да се изразяваш ясно и разбрано. Това са основните цели на езиковото обучение. Езикът е средство на речта, а речта е средство за комуникация, т.е. функцията й е да предава и приема мисли.
...
За чужбинското училище - гледам че е било намесено вчера.
Децата тръгват по- рано в някои държави в институцията "училище", но това не означава, че училището там на 4 - 5 години е нашето училище с нашата програма на 6-7. Нищо, че му казват навън "училище", понякога на такова ходят 4- годишини с памперси. Имам такава позната с внучки в Англия. На "схул" с памперс и с кукли ходят. Тя помага в отглеждането, т.к. родителите работят на пълен ден и двамата. Жива градина по нашенски си е. Нищо училищно по нашенски няма на тази възраст. Чиста ДГ или нашенска предучилищна. Влезте в чужбински форуми и попитайте за програмата и какво се учи на 5, на 6, на 7 години. Не се занимавайте да си губите времето с градски легенди.
Та не знам коя държава била напреднала и коя - назаднала, но човешката биология и психика си е една и съща и колкото и човек да се зори и пъне, няма как да превари и зорлем да я накара да узрее по- рано от предвиденото. Па няма и смисъл.
За мен краснописът е нещо абсолютно безсмислено, особено в днешно време.
Четливостта обаче е важна, т.к. все още понякога се налага писане на ръка. Житейски - все по- рядко, но се налага. И това налага пък постигане на четимост.
Задължителна си остава обаче грамотността и възможността да се изразяваш ясно и разбрано. Това са основните цели на езиковото обучение. Езикът е средство на речта, а речта е средство за комуникация, т.е. функцията й е да предава и приема мисли.
...
За чужбинското училище - гледам че е било намесено вчера.
Децата тръгват по- рано в някои държави в институцията "училище", но това не означава, че училището там на 4 - 5 години е нашето училище с нашата програма на 6-7.
Нищо, че му казват навън "училище", понякога на такова ходят 4- годишини с памперси. Имам такава позната с внучки в Англия. На "схул" с памперс и с кукли ходят. Тя помага в отглеждането, т.к. родителите работят на пълен ден и двамата. Жива градина по нашенски си е. Нищо училищно по нашенски няма на тази възраст. Чиста ДГ или нашенска предучилищна. Влезте в чужбински форуми и попитайте за програмата и какво се учи на 5, на 6, на 7 години. Не се занимавайте да си губите времето с градски легенди. Та не знам коя държава била напреднала и коя - назаднала, но човешката биология и психика си е една и съща и колкото и човек да се зори и пъне, няма как да превари и зорлем да я накара да узрее по- рано от предвиденото. Па няма и смисъл.
Аз може би съм неамбициозен родител , но държа детето да пише четливо и приемливо красиво (т.е. да чисто и да си спазва редовете при изписване, не да има стърчащи неща отгоре и отдолу), но това че кръгчето му не е идеално кръгло или ченгелчето не достатъчно извито...за мен е прекалено, пак казвам за мен. Обръщам му внимание и на краснопис, но без да се вманиачвам важно ми е да пише грамотно и тук наблягам с всякакви упражнения.
А защо трябва да е красиво и според кого (красиво за мен и теб е различно )? Наистина ме интересува, не се заяждам?
И понеже по-напред беше го обвързала това красиво писане с умения личностни изграждащи по-нататък характер и т.н. И това не е много вярно според мен. Моя мъж пише четливо, но не особено красиво и свекърва ми грам такива изисквания не е имала към него. Но в живота, работата му и нещата които прави е страхотно старателен и никога не претупва дори и най-дребните неща. Другия пример съм аз - пиша красиво според другите, но съм старателна само когато реша, често мога да претупам нещо което реша, че не ми е важно.
П.П. Отделно няма да казвам, че от наистина красивия ми почерк, след 5 години лекции в университета няма помен от него
, но държа детето да пише четливо и приемливо красиво (т.е. да чисто и да си спазва редовете при изписване, не да има стърчащи неща отгоре и отдолу), но това че кръгчето му не е идеално кръгло или ченгелчето не достатъчно извито...за мен е прекалено, пак казвам за мен. Обръщам му внимание и на краснопис, но без да се вманиачвам важно ми е да пише грамотно и тук наблягам с всякакви упражнения. Разковничето е в старанието според мен. Може да очертава по пунктир, колкото иска, и като седне да пише, въобще да не му пука и да пише четливо, но не и красиво. Оцветяването на тези книжки с мандали и други би ли било полезно? И без това все ми иска такава!
А защо трябва да е красиво и според кого (красиво за мен и теб е различно
)? Наистина ме интересува, не се заяждам?И понеже по-напред беше го обвързала това красиво писане с умения личностни изграждащи по-нататък характер и т.н. И това не е много вярно според мен. Моя мъж пише четливо, но не особено красиво и свекърва ми грам такива изисквания не е имала към него. Но в живота, работата му и нещата които прави е страхотно старателен и никога не претупва дори и най-дребните неща. Другия пример съм аз
- пиша красиво според другите, но съм старателна само когато реша, често мога да претупам нещо което реша, че не ми е важно. П.П. Отделно няма да казвам, че от наистина красивия ми почерк, след 5 години лекции в университета няма помен от него
Ти пък що се фиксираш в ръкописното писане? За друго идеше реч. За твърдението, че
И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи.
За сведение фина моторика започва да се тренира от 1 яслена група.
децата до 6 годишна възраст нямат развита памет и дори и да схванат нещо, до след 1-2 дни са го забравили и ученето, доколкото е налице изобщо, на такъв тип знания, е механично, съответно - безсмислено. В този ред на мисли те не могант да надграждат нови знания върху стари в предучилищния период. Не защото не схващат, а защото нямат още развити памет, тип на мислене, асоциации, умения, вкл. достатъчно развита фина моторика.
И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи.
За сведение фина
моторика започва да се тренира от 1 яслена група. Говорим си не за "фината моторика", която е понятие общо, а за писането на ръкописни букви и свързването им в думи и текст.
Никой не е споменал, че от днес за утре се формират когнитивни умения, напротив, точно друго се пише, но е нужно и да се чете. Има си общи правила и норми, които са наложили даден тип обучение с определено съдържание и методика, да се провежда в една възраст с достатъчно широк диапазон от две години /6-7 годишна възраст/ за масата деца. Който счита, че детето му е особено надарено - да го обучава напредничаво. Но на малко хора им стиска. Понеже се оказва, че прекомерното тичане води до често спъване. И че всъщност то конските сили не били толкоз, колкото на човек му се вижда и му се иска.
"За сведение" човек е добре да се научи да разбира текст. По- добре да се учи бавно, но да има ефект. А това става не като се юрка да чете на 4 години. Понеже толкова ще разбере тогава.
Изрично съм написала, а сега - болднала и подчертала с друг цвят, че се изисква "достатъчно развита фина моторика" за първи клас, което означава точно, че е развиваща се, започнала някога да се развива във времето, но е недостатъчно развита в предучилищната възраст, за да се иска от децата в първи клас да са подготвени и да могат да четат и да пишат ръкописно. Предпочитам децата да си започнат нормалното обучение за четене и писане когато са узрели за това, че гледам колко възрастни, почнали да четат на четири години и да смятат на по три, трудно интерпретират не особено сложен текст.
Определям, че е писал грозно, като го сравнявам с предишни негови писания, в които е бил по-добър. Иначе до края на първия срок вече се бях отказала да го карам да пише по-красиво. И вече не ни е тема на разговор. В интерес на истината госпожата не ни е обърнала внимание за проблем освен отвреме навреме да каже да сложи буквите на диета, че били много големи. Претенциите ми са да спазва редовете и буквите да са съразмерни една с друга. Носи перфектна диктовка без грешки, но без печатче за похвала, само подпис заради краснописа предполагам. В тези моменти ме хваща яд малко, но не го правя на въпрос и го хваля.
... Носи перфектна диктовка без грешки, но без печатче за похвала, само подпис заради краснописа предполагам. В тези моменти ме хваща яд малко, но не го правя на въпрос и го хваля.
За яд си е, аз също бих се ядосала, но да пред детето няма смисъл да се коментира.
На приятелка детето на контролно по математика от 24 задачки няма нито една грешка и има - "Мн.добре" заради краснопис ( и то на цифри
) и детето беше много натъжено. Определям, че е писал грозно, като го сравнявам с предишни негови писания, в които е бил по-добър. Иначе до края на първия срок вече се бях отказала да го карам да пише по-красиво. И вече не ни е тема на разговор. В интерес на истината госпожата не ни е обърнала внимание за проблем освен отвреме навреме да каже да сложи буквите на диета, че били много големи. Претенциите ми са да спазва редовете и буквите да са съразмерни една с друга. Носи перфектна диктовка без грешки, но без печатче за похвала, само подпис заради краснописа предполагам. В тези моменти ме хваща яд малко, но не го правя на въпрос и го хваля.
Буквите са му големи, защото такъв му е размахът на детето - някои са с дребен почерк, други са по-едър. Отклонения има, ако е очевадно, но едва ли при вас става въпрос за макрография, защото макрографията е симптом на други работи. На мен редовете на тетрадките дори ми се струдат тоста теснички за малките букви. Когато минете само на широки редове, вече буквите му няма да изглеждат тлъсти. За съразмерността е така - поне относително да са съразмерни.
Относно липсата на печат бих говорила с учителката - според мен не е редно дете да бъде ощетявано заради това, че според учителката буквите трябва да са на диета. Ако за нея е едно и също дете с грешки на диктовката да е без печат, както и без печат да е дете с вярна диктовка, но с поохранени букви, то това повече говори за учителката, отколкото за детето.
Определям, че е писал грозно, като го сравнявам с предишни негови писания, в които е бил по-добър. Иначе до края на първия срок вече се бях отказала да го карам да пише по-красиво. И вече не ни е тема на разговор. В интерес на истината госпожата не ни е обърнала внимание за проблем освен отвреме навреме да каже да сложи буквите на диета, че били много големи. Претенциите ми са да спазва редовете и буквите да са съразмерни една с друга. Носи перфектна диктовка без грешки, но без печатче за похвала, само подпис заради краснописа предполагам. В тези моменти ме хваща яд малко, но не го правя на въпрос и го хваля.
Затова първи и втори клас поработихме доста...за самочувствието му.
За прилежността, краснописа ...
Това е на първо място уважение към себе си, после към другите.
Добре е когато напишеш нещо, да може да се прочете от други хора.
Понеже ремонтирам и обзавеждам жилище, посетих много места за оферти.
На много места , грамотни хора ми дадоха оферти - къде на ръка, къде по програма.
Ми четливите на ръка оферти ми се сториха по - приемливи, а хората по общителни и разположени да помагат в избора с повече предложения... Една дама направо рисува /скицира в момента на идеите, които ни спохождаха ... Беше страхотна-много ми помогна...
Лекарката ми супер грозно пише. Някак не и имам доверие на 100% и ходя само в краен случай...
Всеки път като отида в аптеката , аптекарката казва -"Мисля, че това е написано" и губим време за разгадаване.... Това е немърливост просто ...
А един младеж как приятно ме изненада с красиво изписани ценички ... Пазя бележката в портмонето... Сърце не ми дава да я изхвърля. Едни спретнати, закръглени буквички и цифрички....
Това е на първо място уважение към себе си, после към другите.
Добре е когато напишеш нещо, да може да се прочете от други хора.
Понеже ремонтирам и обзавеждам жилище, посетих много места за оферти.
На много места , грамотни хора ми дадоха оферти - къде на ръка, къде по програма.
Ми четливите на ръка оферти ми се сториха по - приемливи, а хората по общителни и разположени да помагат в избора с повече предложения... Една дама направо рисува /скицира в момента на идеите, които ни спохождаха
... Беше страхотна-много ми помогна... Лекарката ми супер грозно пише. Някак не и имам доверие на 100% и ходя само в краен случай...
Всеки път като отида в аптеката , аптекарката казва -"Мисля, че това е написано"
и губим време за разгадаване.... Това е немърливост просто ... А един младеж как приятно ме изненада с красиво изписани ценички ... Пазя бележката в портмонето...
Сърце не ми дава да я изхвърля. Едни спретнати, закръглени буквички и цифрички.... 
Никой тук не отрече четливостта , но тя не равнозначна на краснопис.
...
, но тя не равнозначна на краснопис. ...
Ей ме на! За пример съм.
Всички навремето преписваха и преписват от мен лекции и какво ли не, понеже пиша бързо, записвам всичко и е четливо.
Но за хубаво - не питайте! Не съм аз човекът тук! Пиша високи, остри, кльощави букви. Четат се - всички го казват, но са си много, ама много грозни.
Красиво дори не означва непременно четливо. Като видя руски нанизани писания с всички завъртулки и порядъчен наклон и ми призлява. Много трудно се разчита.
Да така е и аз съм срещала такива писания
Никой тук не отрече четливостта , но тя не равнозначна на краснопис.
...
, но тя не равнозначна на краснопис. ...
Ей ме на! За пример съм.
Всички навремето преписваха и преписват от мен лекции и какво ли не, понеже пиша бързо, записвам всичко и е четливо.
Но за хубаво - не питайте! Не съм аз човекът тук! Пиша високи, остри, кльощави букви. Четат се - всички го казват, но са си много, ама много грозни.
хайде пък сега много грозни . Майка ми е с такъв комплекс, че пише много грозно а наистина не е толкова а е четливо.
Никога не ми е било важно това и като дете дори. Спомням си и то с неприятно чувство как класната ни в 1клас вдигна една тетрадка на момиченце от класа с изписани ей така заобленички и всичките еднакви букви
и как даже думите били написани една под друга на редовете и мястото м/у думите било еднакво абе страшна работа 
...и мина да я покаже на всички деца да вземат пример, но то това беше нормално за тогавашното соц време когато аз бях първи клас . После и технически шрифт съм учила и т.н. и сега дойдоха лошите компютри и всичките ми умения отидоха на вятъра
Значи детето е било с много добро зрително възприятие, ориентиране в пространството и прецизност на координацията. )
признавам, много се дразня от теснотата на тесните и широки редове. Повечето деца едва се побират в големите квадратчета по матемитака, а ги караме да пишат в толкова тесни редове. То си е жива мъка, те от зор да се съберат там не обръщат внимание на по-важното 0 какво пишат и как го пишат.
признавам, много се дразня от теснотата на тесните и широки редове. Повечето деца едва се побират в големите квадратчета по матемитака, а ги караме да пишат в толкова тесни редове. То си е жива мъка, те от зор да се съберат там не обръщат внимание на по-важното 0 какво пишат и как го пишат.
Вени, то четливото писане е задължително, независимо от стила на писане. И в първи клас точно това би трябвало да се случва- да се научат децата на грамотност и подреждане за да бъде четливо. Само писането на езика е гаранция, че се знае и че човек е грамотен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Човек като си е подреден и старателен то във всичко си е така и в писането и в работата.
Хаоса несъмнено си е хаос и в главата.
Но някои хора са се научили да си владеят "хаоса" и не им пречи да си живеят и постигат успехи. Малцина са обаче тези продуктивни гении. И тежко на хората около тях, че трябва да се съобразяват с хаоса на този гений...
А тези дето са немърливи ... няма да коментирам... Трудно се работи с хора, дето не могат да си прочетат и sms-а
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Човек като си е подреден и старателен то във всичко си е така и в писането и в работата.
Хаоса несъмнено си е хаос и в главата.
Но някои хора са се научили да си владеят "хаоса" и не им пречи да си живеят и постигат успехи. Малцина са обаче тези продуктивни гении. И тежко на хората около тях, че трябва да се съобразяват с хаоса на този гений...
А тези дето са немърливи ... няма да коментирам...
Трудно се работи с хора, дето не могат да си прочетат и sms-а
Judy
Говорим за тези деца, които надявам се са по-голямата част от тези посещаващи логопед.
Така, че намека за разнообразията е за друга тема.
По скоро нека децата се научат на грамотност и прилежност още от първи клас, а разнообразието/стила/ да дойде по-късно ... с възрастта и темперамента и възможностите.
Със сигурност различните стилове са красиви, когато са четливи.
Говорим за тези деца, които надявам се са по-голямата част от тези посещаващи логопед.
Така, че намека за разнообразията е за друга тема.
По скоро нека децата се научат на грамотност и прилежност още от първи клас, а разнообразието/стила/ да дойде по-късно ... с възрастта и темперамента и възможностите.
Със сигурност различните стилове са красиви, когато са четливи.
Цитат
Човек като си е подреден и старателен то във всичко си е така и в писането и в работата.
Нямаш база за такива обобщения. Всеки човек е индивидуален. Има такива, които са стриктни с това, на което държат - храна, стая, градина, дрехи, учебници, образование, зависи кое им е важно, но пък игнорират онова, което намира за несъществено.
Един от най- умните хора, които познава, с образования и брилятна мисъл, подредена по конец, държи в дома си пълен хаос. Но това по никой начин не му личи в работата и във външния му вид. Там е перфектен.
Преди години синът ми беше на лагер в една стая с много известно дете - математик и шахматист. Изключително подредена мисъл. В противен случай не би бил това, което е. И разхвърляни до безбожие стая, облекло, писания, чанти.
Купища хора познати имам - педанти в работата, неспособни да си подредят живота по елементарни потребности и средства за постигане на целите.
Разнообразието в опита е нещо наистина много полезно. Предпазва от излишни /и най-често неверни/ обобщения, водещи до погрешни изводи.
...
Ограмотяването трае минимум четири пълни години, в цялата начална степен. Грешка е да се смята, че следва да се очаква да е готово в края на първи клас. Няма как да е готово. Та до този момент децата дори не са взели всички правила на граматиката, ка- моли да са ги затвърдили в практиката и надградили. Програмите не случайно предвиждат то да се развива в продължение на няколко години, с постепенно надргаждане, преговор, обобщаване на материала. Ученето е спирала, а не права линия. Нито отсечка, която има фиксиран край.
И да, четливост и красивост са понятия различни. Правописът пък е нещо съвсем трето.
Важи всичко, което важи за всички хора. Но да не обобщаваме чак толкоз на едро. Тук си говорим за обикновен правопис в първи клас. А болшинството няма начин да го овладеят към 24.05. на съответната година. Ако ще и да нижат букви, като ситен маргарит.
Най- красиво пишещият човек, когото познавах, беше мъж, възрастен господин, бил ученик по времето, когато се е учило специално това умение, че и оценки са поставяли на него. Обожавах да получа картичка или писмо от него, слагах си ги на бюрото, да им се радвам - винаги бяха много красиви, естетично оформени.
Хич не беше грамотен човекът обаче, Бог да го прости...
Най- красиво пишещият човек, когото познавах, беше мъж, възрастен господин, бил ученик по времето, когато се е учило специално това умение, че и оценки са поставяли на него. Обожавах да получа картичка или писмо от него, слагах си ги на бюрото, да им се радвам - винаги бяха много красиви, естетично оформени.
Хич не беше грамотен човекът обаче, Бог да го прости...
Здравейте,
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
Здравейте,
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
Писане по много пъти на дума, още повече пък на текст, не оправят проблема с концентрацията. Дори напротив - постига се обратен ефект. Тогава на детето ще му писне още повече - та това е най-скучната дейност. Щом греши не от липса на знание, а поради липса на концентрация, не издевателствай над него по този начин.
Прави си му диктовки, очертавай пропуските. И се запаси с търпение. Не се надявай, че след първи клас е стандарт да се пише без грешка.
Няма по-голяма грешка от такова едно очакване.
И като я напише какво? Нищо се правите с това писане по десет пъти, освен да се изнервяте взаимно. А преписването е едно от най-тъпите и безсмислени неща, които могат дабъдат накарани децата или възрастните да правят. Никакво преписване и никакво писане по десет пътиТой трябва да си я дели на срички и на срички да я пише.
Здравейте,
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
Изчетох почти всичко , но не намерих отговор на мои те въпроси.Лятото аз ще се занимавай със сина ми и имам следните питания , на който ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна.
Левичар е и пише не много добре , в смисъл не много красиво.Как мислите как може да се пооправи това след завършен първи клас ?Но не ме притеснява това най-много а това , че пропуска някой път някоя буква и мисля че го прави от разсеяност .Правя му диктовки и всяка сгрешена дума го карам да я пише по 10 пъти , но какво да прави с пустата концентрация.Днес сгреши думата " Мама", написа я " Мам" , естествено , че знае как се пише но мисля , че се отплесва.Друго , което не ми харесва , че доста поправя.В един текст една страница има 3 грешки поправени от него .Дайте ми съвет как се оправя това.Аз го карам да препише текста , като до 4 пъти сме стигали .Нямам поглед над други деца и не знам дали повечето правят същите неща.Моля ви за съвет , на кое и как да наблегна.
Благодаря.
При нас разконцентрирането по време на диктовка го борим със самопроверка. След като напише диктовката, не чета текста и да проверява, а чакам да ми бъде прочетен написания текст. С това упражнение открива почти всички допуснати грешки от разсеяност. Допълнително избираме текстове, които не са учени в клас, защото тогава ги знае наизуст и даже и когато си ги чете го прави машинално без да вниква в съдържанието. Естествено случва се да има все още изпуснати грешки, но те са вече предимно на по-трудни думи (безценна, отдава), за които още не са учили правилата, та и това ще си дойде по местата. За преписване прави само упражнения, в които има да се поправят грешки в текста или да се дописват букви, така че да се упражняват правилата. Мисля, че тези упражнения са в пъти по-полезни от писане по 10 пъти на една дума.
Здравейте моят син вече в втори клас и допускаше доста правописни грешки , също бъркаше съгласни като Ц,С,Ч, Ш И др. В математиката беше по-добре, макар че и сега там му върви повече , както и да е по темата.....преди година го заведох на консултация в един от прославените центрове в града и за малко не го изкараха какъв ли не, не казвал това или онова правилно, леко "ръкал","л" не можел да казва и т.н, наговориха ми ужасни работи според мен с цел само и само за да ни накарат да го водим там. Отидох и в друг център пак същото отношение, но го водих около 6 месеца детето нито веднъж не си изкара целия предвиден час, караха ги като на конвейр.... и аз се отказах.Няма да споменавам имената на тези центрове, но който се интересува да ми пише на лични да му ги кажа, за да си спести парите и нервите които аз изхабих. Съвсем случайно обаче дъщерята на моя бивша колежка, която е дипломиран логопед се беше върнала от София, тогава не работеше и чисто доброволно без да я моля дори се зае с него и честно да ви кажа, грешките се коригираха, допуска, но много го малко от преди.Явно е че такива специалисти са необходими, обаче е много важно на какъв ще попаднеш. Мисълта ми и съвета ми към всички майки, чиито деца имат някакви сходни проблеми е задължително в такива случаи се обърнете към логопед, защото до колкото разбрах такива грешки имат някаква устойчивост и не се преодоляват от само себе си. Само, че си отваряйте очите и гледайте човека, който ще се заеме с вашето дете да го прави наистина от любов към професията и децата, а не от чисто печелбарство.Не е трудно да се различат по принцип си личи. Успех на всички и хубав ден:) Ако поста ми не е бил много много по темата се извинявам, просто реших да напиша моите впечатления.
Здравейте,моята дъщеря ще бъде в 1 клас....когато мога се занимавам с диктовки,писане,четене.....Като всички деца и тя допуска грешки,изпуска ,,Ъ'' или слага ,,Ъ'',без да има в думата.Примерно понякога пишеше ,,конъ'',Посъветвах се с госпожата дали не трябва да отидем на логопед,а тя ми обясни,че проблема е фонетичен т.е.,тя при думата кон чува ,,н,, накрая и затова го пише.Когато почнах да диктувам и произнасям по-звучно и добре думите,този проблем изчезна...
dori dori, нали дъщеря ти ще бъде в първи клас, какви диктовки правиш? Според мен е достатъчно да може да прави звуков анализ, да разделя на срички, ченгелчета и ръкописни букви, ако иска и се справя, ако има желание - да чете и толкова. Иначе какво ще прави в училище?
В градината една от госпожите много се занимава с тях и им прави кратки изречения като диктовка.
А не отиват ли децата точно затова в 1. клас, за да се научат да пишат и четат там? Явно моите изисквания са доста занижени, но аз не разбирам, как може да се очаква или изисква от първокласник да пише правилно. Децата са едва в началото на процеса на усвояване на правопис, който продължава с години. Няма как след или в 1. клас да се владее перфектно.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
А не отиват ли децата точно затова в 1. клас, за да се научат да пишат и четат там? Явно моите изисквания са доста занижени, но аз не разбирам, как може да се очаква или изисква от първокласник да пише правилно. Децата са едва в началото на процеса на усвояване на правопис, който продължава с години. Няма как след или в 1. клас да се владее перфектно.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
После защо децата имат психически проблеми от ранна възраст, защо при първа възможност зачезват или зарязват училището. Ми нормално да имат такива проблеми децата - юркани и пришпорвани до откат от някой, който си трепе собствения комплекс чрез тях.
С оглед факта, че в някои държави от ЕС децата започват да пишат и четат на 5 г. не разбирам последните коментари. И защо винаги се изтъква родителски комплекс? Не може ли да ви хрумне, че има деца, които проявяват естествено любопитство. Отделно от факта, че нашата образователна система е далеч от иновативност и изобщо не може да се каже, че е съобразена с развитието на сегашните поколения. Терминът акселерация предполагам ви е познат?!?!?
С оглед факта, че в някои държави от ЕС децата започват да пишат и четат на 5 г. не разбирам последните коментари. И защо винаги се изтъква родителски комплекс? Не може ли да ви хрумне, че има деца, които проявяват естествено любопитство. Отделно от факта, че нашата образователна система е далеч от иновативност и изобщо не може да се каже, че е съобразена с развитието на сегашните поколения. Терминът акселерация предполагам ви е познат?!?!?
Естественото любопитство тук въобще не е предмет на обсъждане. Акселерацията пък - съвсем.
Скрит текст:
Много деца проявяват любопитство към къкво ли не. Но за тях и четенето и писането е игра. Хубаво е да се чете темата, да се вникне в идеята й и да се обдсъждат постове едва след като сте се запознали със съдържанието им. С разбиране. Без разбиране, механично, четат малките деца на по 4- 5 години - четат букви и ги свързват в срички и думи /това повечето могат да го научат/, често без да разберат цялостното съдържание на прочетеното. Което никак не значи, че детето вече чете в истинския смисъл на думата. Аз така мога да чета иврид, арабски, китайски и какво ли още не. Което е далеч от понятието четене и още по-далеч от понятието грамотност."Акселерация - Акселерация е термин, използван във физиологията (на латински: acceleratio) с който се означава ускореното, преждевременно физическо развитие на човешкия организъм, значително надвишаващо същите показатели на връстниците."
http://rechnik.info/акселерация
http://rechnik.info/акселерация
Тук темата е за "правопис в първи клас" - в първи клас се вземат само някои от общите правописни правила. Което означава, че далеч не може да се изисква и не е обективно и нормално да се изисква децата в края на този клас да пишат грамотно, без грешки. Те учат нови правила и през следващите години. Освен това дори учените в първи клас правила следва да се овладеят, което изисква тренировки не месец - два. Затвърждаването изисква години.
Претенции може да има в обратната насока или болезнено амбиционен родител, който е вреден за детето, но си има такива хора, и/или човек, напълно незапознат с учебния материал, с плановете и с детската психика.
Здравейте,моята дъщеря ще бъде в 1 клас....когато мога се занимавам с диктовки,писане,четене.....Като всички деца и тя допуска грешки,изпуска ,,Ъ'' или слага ,,Ъ'',без да има в думата.Примерно понякога пишеше ,,конъ'',Посъветвах се с госпожата дали не трябва да отидем на логопед,а тя ми обясни,че проблема е фонетичен т.е.,тя при думата кон чува ,,н,, накрая и затова го пише.Когато почнах да диктувам и произнасям по-звучно и добре думите,този проблем изчезна...
Judy, преди да се емоционираш още повече ти предлагам да прочетеш пак и този път с разбиране поста на потребителката. Аз в нейния пост не видях изобщо прекомерни родителски амбиции, които ти даже доразви и до психическите отклонения на децата. Видях един нормален родител, който има желание да се занимава с детето си и който приема трудностите на детето си с разбиране и загриженост. Но, учителките масово се дразните на такива родители. Защото те са питащи, осведомени, заинтересовани. Родители, които знаят във всеки един момент какво да изискват от учителите. Такива родители са крайно неудобни за учители, които се носят по течението.
А иначе един доцент
е дал малко по-пълно определение за акселерация от общоизвестното в Гугъл - Съвкупността от морфологични, функционални и психически признаци, характеризиращи нивото и динамиката на израстване на организма и възможностите му за адаптиране към изменящите се условия на живот.За твое сведение - в UK децата на 6 години могат да четат и пишат съвсем прилично. Толкова прилично, колкото нашите второкласници през първи срок примерно. Нещо, което нашата система напълно отрича като възможно и всички твои писаници по-горе го доказват. Време е да се отделим от руската система и да осмислим какво се прави в западна посока. Далеч съм от мисълта, че това е валидно за всички деца и за всяко дете. Но е факт, че ситуацията с психическото израстване на децата (освен физическото) е много по-различно от преди 20-30 години когато ние сме тръгвали в 1 клас. Но гилдията очевидно от нещо я е страх. За всяко нещо си има начин да бъде поднесено така, че да заинтригува детето. Въпросът е, че у нас единствено си знаем чинчетата и дъската. И всяко излизане от скапаната рамка извежда извън равновесие учителското съсловие. И шрайфпроектора или медията също не са нещо революционно, ако решиш да ми ги изтъкваш в полза на промяна на образованието.
А не отиват ли децата точно затова в 1. клас, за да се научат да пишат и четат там? Явно моите изисквания са доста занижени, но аз не разбирам, как може да се очаква или изисква от първокласник да пише правилно. Децата са едва в началото на процеса на усвояване на правопис, който продължава с години. Няма как след или в 1. клас да се владее перфектно.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
После защо децата имат психически проблеми от ранна възраст, защо при първа възможност зачезват или зарязват училището. Ми нормално да имат такива проблеми децата - юркани и пришпорвани до откат от някой, който си трепе собствения комплекс чрез тях. Аз не знам колко от децата в 1 клас отиват,за да се научат там да пишат и четат.Те вече отиват научени.А повярвайте имам доста приятелки,както и сестра ми които са начални учители и казват,че масово, може би 80% от децата отиват подготвени в 1 клас.Могат да четат и пишат.Явно по думите на авторката,тези родители са виновни за това,че децата им имат желанието да се научат да пишат и четат в по-ранна детска възраст.Детето като има желанието за знание,не виждам нищо амбициозно и психическо да седне родителя и да му покаже,да го научи.Сегашните деца се развиват по-бързо от нашето поколение.Нормално да се научат на елементарни неща по-рано.
Но явно за българина ,това един родител да помага на детето си,да го подкрепя и стимулира да научи нещо си е един вид форма на психически отклонения.
Felicе, точно поста на авторката сме обсъдили отдавна, а след него има цяла една тема, която, пак напомням, т.к. очевидно има нужда, е "правописът в първи клас". Как беше... Ми да бе я прочела.
За авторката не знам някой да е писал, че е прекалила с амбициите. Няма нужда от подобни съчинения и обсъждане на неща, които не са писани, само за да ти излязат сметките.
Писано е по повод претенции на други родители, за които в края на първи клас детето следва да пише грамотно, т.е. без грешки и намират за твърде притеснително допускането на такива, което си е норма за възрастта. Ако би прочела, то би и схванала. Без да изкривяваш чужди постове.
Смисълът на думите не се търси в "Гугъл", а в тълковния речник. На това учат децата още в първи клас. Да работят с речник.
Полезно занимание е. В "Гугъл" и аз мога всичко да напиша, каквото ми се прище. Дори и у нас вече учат децата, че там официална информация не се търси.
А това е просто едно безпочвено голословно твърдение. Дотолкова обобщено и безсмислено, колкото ползваното в него абсолютно не на място понятие "прилично". Та по него и в този му вид няма какво да се обсъжда.
Нито има смисъл да се отделяме, нито да се присламчваме към която и да било система. В този ред на мисли английската е далеч не най-качествената. А "западна" система просто не съществува. По очеизвадни причини.
Чинчетата и дъската съвсем излязоха от темата. Ако ти си ползвала "шрайфпроектора", то в класа на моите от деца си има от началото компютър с принтер, а това нещо не знам дали е ползвано при тях. Но то няма и каквото и да било отношение към темата. Не се задъхвай по такива въпроси - извън обсега на интерес са изцяло.
Дори, дори...., ти пък съвсем изтърва коня. Подкрепата и стимулацията нямат каквото и да било общо с обсъжданата претенция за правопис в първи клас. Няма как да си говорим за нещо, като в разговора не присъства такъв, който да твърди, че "това един родител да помага на детето си,да го подкрепя и стимулира да научи нещо си е един вид форма на психически отклонения". Придържай се към реално направени твърдения, за да има дискусия.
Ми да бе я прочела. За авторката не знам някой да е писал, че е прекалила с амбициите. Няма нужда от подобни съчинения и обсъждане на неща, които не са писани, само за да ти излязат сметките.
Писано е по повод претенции на други родители, за които в края на първи клас детето следва да пише грамотно, т.е. без грешки и намират за твърде притеснително допускането на такива, което си е норма за възрастта. Ако би прочела, то би и схванала. Без да изкривяваш чужди постове.
Смисълът на думите не се търси в "Гугъл", а в тълковния речник. На това учат децата още в първи клас. Да работят с речник.
Полезно занимание е. В "Гугъл" и аз мога всичко да напиша, каквото ми се прище. Дори и у нас вече учат децата, че там официална информация не се търси. Цитат
За твое сведение - в UK децата на 6 години могат да четат и пишат съвсем прилично.
Нито има смисъл да се отделяме, нито да се присламчваме към която и да било система. В този ред на мисли английската е далеч не най-качествената. А "западна" система просто не съществува. По очеизвадни причини.
Чинчетата и дъската съвсем излязоха от темата. Ако ти си ползвала "шрайфпроектора", то в класа на моите от деца си има от началото компютър с принтер, а това нещо не знам дали е ползвано при тях. Но то няма и каквото и да било отношение към темата. Не се задъхвай по такива въпроси - извън обсега на интерес са изцяло.
Дори, дори...., ти пък съвсем изтърва коня. Подкрепата и стимулацията нямат каквото и да било общо с обсъжданата претенция за правопис в първи клас. Няма как да си говорим за нещо, като в разговора не присъства такъв, който да твърди, че "това един родител да помага на детето си,да го подкрепя и стимулира да научи нещо си е един вид форма на психически отклонения". Придържай се към реално направени твърдения, за да има дискусия.
А не отиват ли децата точно затова в 1. клас, за да се научат да пишат и четат там? Явно моите изисквания са доста занижени, но аз не разбирам, как може да се очаква или изисква от първокласник да пише правилно. Децата са едва в началото на процеса на усвояване на правопис, който продължава с години. Няма как след или в 1. клас да се владее перфектно.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
После защо децата имат психически проблеми от ранна възраст, защо при първа възможност зачезват или зарязват училището. Ми нормално да имат такива проблеми децата - юркани и пришпорвани до откат от някой, който си трепе собствения комплекс чрез тях. 
Колкото и да се опитваш да се измъкнеш... твоят пост на който реагирах е в отговор на този пост на Който от своя страна беше адресиран точно към цитирания от мен пост на Дори и всичко след него.
Хайде да не се опитваш с нищонеказващи многословни реплики да излезеш от ситуация.
Никой всъщност не се интересува какво имат твоите конкретно деца. Защото именно да имаш шрайфпроектор, компютър и принтер повечето сегашни учители го имат за революция. Което е толкова жалко.
Твърдението ми за УК изобщо не е голословно и е жалко, че ти като учител не си се поинтересувала. Аз имам практически наблюдения върху няколко деца. Подчертавам няколко за да не кажеш, че е изключение. Аз не съм педагог и не използвам понятия характерни за учителки. Но мога съвсем емпирично да сравня как чете едно дете завършило year 1 на Primary School (или на 5-6 г) и дете в началото на 2 клас у нас. Може би не знаеш, но да ти кажа, че децата в УК минават първите си тестове на 7 г. по 3 основни предмета.
ДА, права си. Не е нужно да фаворизираме чуждия опит. Да си останем на ниво руска система от края на 60-те на миналия век. Да учим децата на "юруш" и да ги караме да помнят хиляди никому ненужни термини по български само защото не искаме да си отворим очите и да видим, че света се развива и заедно с него и децата. Чинчетата и дъската са си съвсем в темата. Очевидно не разбра и сега ще ти обясня. Ние тук учим на теория на чина и дъската, а някъде там където ти не искаш да погледнеш, учат чрез практика, стимулиране на детско любопитство и любознателност. Все неща, които у нас лека полека с напредването на класовете биват убивани.
Учебния план мила Джуди отдавна е доказал своите дефекти и несъвършенства. Та не е много полезно точно учител да го дава като мерило за правилност. И кой определя кое е правилното за конкретна възраст? Нали именно това казваме. Че системата и точно тези критерии са отдавна остарели и всички "реформи" са само да се каже, че нещо се променя. Но промяната е към още по-зле. Защото се затвърждава модела, към който сте толкова привързани. А сте привързани защото ви е страх.
Аз и детето ми сме потърпевши от системата, която толкова фаворизирате и харесвате. И то ще се изучи въпреки нея, а не заради нея.
Нито се задъхвам, нито емоционирам и подскачам като теб. Успокой се. Не си единствения "даскал". И слава Богу, че има и такива, които мислят като мен. А това, че подобни неща са ти извън интереса само говори за ниво.
П.С. Да ползваш тълковен речник от Гугъл не мисля, че следва да го коментирам. Сама заклейми източника, като недостоверен защото можеш да напишеш каквото си искаш. Та както се видя, източникът ти е непълен.
А не отиват ли децата точно затова в 1. клас, за да се научат да пишат и четат там? Явно моите изисквания са доста занижени, но аз не разбирам, как може да се очаква или изисква от първокласник да пише правилно. Децата са едва в началото на процеса на усвояване на правопис, който продължава с години. Няма как след или в 1. клас да се владее перфектно.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Напълно нормално ми се вижда и това, децата да пропускат букви или да ги заменят с други, защото пишат това, което чуват.
Хайде да не се опитваш с нищонеказващи многословни реплики да излезеш от ситуация.
Никой всъщност не се интересува какво имат твоите конкретно деца. Защото именно да имаш шрайфпроектор, компютър и принтер повечето сегашни учители го имат за революция. Което е толкова жалко.
Твърдението ми за УК изобщо не е голословно и е жалко, че ти като учител не си се поинтересувала. Аз имам практически наблюдения върху няколко деца. Подчертавам няколко за да не кажеш, че е изключение. Аз не съм педагог и не използвам понятия характерни за учителки. Но мога съвсем емпирично да сравня как чете едно дете завършило year 1 на Primary School (или на 5-6 г) и дете в началото на 2 клас у нас. Може би не знаеш, но да ти кажа, че децата в УК минават първите си тестове на 7 г. по 3 основни предмета.
ДА, права си. Не е нужно да фаворизираме чуждия опит.
Да си останем на ниво руска система от края на 60-те на миналия век. Да учим децата на "юруш" и да ги караме да помнят хиляди никому ненужни термини по български само защото не искаме да си отворим очите и да видим, че света се развива и заедно с него и децата. Чинчетата и дъската са си съвсем в темата. Очевидно не разбра и сега ще ти обясня. Ние тук учим на теория на чина и дъската, а някъде там където ти не искаш да погледнеш, учат чрез практика, стимулиране на детско любопитство и любознателност. Все неща, които у нас лека полека с напредването на класовете биват убивани. Учебния план мила Джуди отдавна е доказал своите дефекти и несъвършенства. Та не е много полезно точно учител да го дава като мерило за правилност.
И кой определя кое е правилното за конкретна възраст? Нали именно това казваме. Че системата и точно тези критерии са отдавна остарели и всички "реформи" са само да се каже, че нещо се променя. Но промяната е към още по-зле. Защото се затвърждава модела, към който сте толкова привързани. А сте привързани защото ви е страх. Аз и детето ми сме потърпевши от системата, която толкова фаворизирате и харесвате. И то ще се изучи въпреки нея, а не заради нея.
Нито се задъхвам, нито емоционирам и подскачам като теб. Успокой се. Не си единствения "даскал". И слава Богу, че има и такива, които мислят като мен. А това, че подобни неща са ти извън интереса само говори за ниво.
П.С. Да ползваш тълковен речник от Гугъл не мисля, че следва да го коментирам. Сама заклейми източника, като недостоверен защото можеш да напишеш каквото си искаш. Та както се видя, източникът ти е непълен.
Фелис, откъде да се измъквам - пиша си тук, като всички.
Ами аз постът на Шарена цитирам днес, не първия на авторката. Защото съм съгласна с цитираното. А защо сам съгласна вече съм писала в темата.
Не знам от къде и от кои години са ти впечатленията. Те просто си остават твои си някакви впечатления. В училищата на децата ми /не е едно/ това определено не е така. Каква революция - компютърът се ползва като калкулатор вече. Но това не помага конкретно за правописа, та е в страни от темата.
За "моите конкретно деца" не съм писала подробности, тук вече избива на селска вечеринка. "Поглед върху няколко деца" всеки може да каже, че има. И тук звучи като сносното четене на англичанчетата на 6 години. Нататък е аналогично. Та не ми се хаби. Нека не падаме чак до там. Или поне аз не смятам да го правя.
Да подесетвам едно и също повече в една и съща тема не бих - каквото е трябвало съм го написала в темата. Който прочел - прочел, който разбрал - разбрал. Вашите деца ако щете от едногодишна възраст ги обучавайте на граматика. Това не означава, че вашият избор е правилен и научно установен като такъв. Това си остава просто ваш си избор, а не обективно мерило, по което трябва да се равнят останалите.
Ами аз постът на Шарена цитирам днес, не първия на авторката.
Защото съм съгласна с цитираното. А защо сам съгласна вече съм писала в темата. Цитат
Защото именно да имаш шрайфпроектор, компютър и принтер повечето сегашни учители го имат за революция.
За "моите конкретно деца" не съм писала подробности, тук вече избива на селска вечеринка. "Поглед върху няколко деца" всеки може да каже, че има. И тук звучи като сносното четене на англичанчетата на 6 години. Нататък е аналогично. Та не ми се хаби. Нека не падаме чак до там. Или поне аз не смятам да го правя.
Да подесетвам едно и също повече в една и съща тема не бих - каквото е трябвало съм го написала в темата. Който прочел - прочел, който разбрал - разбрал. Вашите деца ако щете от едногодишна възраст ги обучавайте на граматика. Това не означава, че вашият избор е правилен и научно установен като такъв. Това си остава просто ваш си избор, а не обективно мерило, по което трябва да се равнят останалите.
Фелис, откъде да се измъквам - пиша си тук, като всички.
Ами аз постът на Шарена цитирам днес, не първия на авторката. Защото съм съгласна с цитираното. А защо сам съгласна вече съм писала в темата.
Не знам от къде и от кои години са ти впечатленията. Те просто си остават твои си някакви впечатления. В училищата на децата ми /не е едно/ това определено не е така. Каква революция - компютърът се ползва като калкулатор вече. Но това не помага конкретно за правописа, та е в страни от темата.
За "моите конкретно деца" не съм писала подробности, тук вече избива на селска вечеринка. "Поглед върху няколко деца" всеки може да каже, че има. И тук звучи като сносното четене на англичанчетата на 6 години. Нататък е аналогично. Та не ми се хаби. Нека не падаме чак до там. Или поне аз не смятам да го правя.
Да подесетвам едно и също повече в една и съща тема не бих - каквото е трябвало съм го написала в темата. Който прочел - прочел, който разбрал - разбрал. Вашите деца ако щете от едногодишна възраст ги обучавайте на граматика. Това не означава, че вашият избор е правилен и научно установен като такъв. Това си остава просто ваш си избор, а не обективно мерило, по което трябва да се равнят останалите.
Ами аз постът на Шарена цитирам днес, не първия на авторката.
Защото съм съгласна с цитираното. А защо сам съгласна вече съм писала в темата. Цитат
Защото именно да имаш шрайфпроектор, компютър и принтер повечето сегашни учители го имат за революция.
За "моите конкретно деца" не съм писала подробности, тук вече избива на селска вечеринка. "Поглед върху няколко деца" всеки може да каже, че има. И тук звучи като сносното четене на англичанчетата на 6 години. Нататък е аналогично. Та не ми се хаби. Нека не падаме чак до там. Или поне аз не смятам да го правя.
Да подесетвам едно и също повече в една и съща тема не бих - каквото е трябвало съм го написала в темата. Който прочел - прочел, който разбрал - разбрал. Вашите деца ако щете от едногодишна възраст ги обучавайте на граматика. Това не означава, че вашият избор е правилен и научно установен като такъв. Това си остава просто ваш си избор, а не обективно мерило, по което трябва да се равнят останалите.
Хахахахах, колко си конкретна.
Скрит текст:
"Тука се говори против султана, аз излАзам" от тази "Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана."
селска вечеринка.
Скрит текст:
Вземи си актуализирай познанията и се поинтересувай какви са новостите. Какво правят в професията ти в други държави, които са далеч напред при оценяването на нивото на учениците. Че иначе е жалко!
С оглед факта, че в някои държави от ЕС децата започват да пишат и четат на 5 г. не разбирам последните коментари. И защо винаги се изтъква родителски комплекс? Не може ли да ви хрумне, че има деца, които проявяват естествено любопитство. Отделно от факта, че нашата образователна система е далеч от иновативност и изобщо не може да се каже, че е съобразена с развитието на сегашните поколения. Терминът акселерация предполагам ви е познат?!?!?
И какво за акселерацията? Да не би мозъците на сещашните деца да съзряват по-бързо? Ще те разочаровам - не съзряват по-бързо. Колкото до четенето, и сега на 5 четат също толкова, колкото и в други държави, просто ние на това не му казваме същинско четене, нито същинско писане.
Вече си комуникирахме по този въпрос, поради което и аз не мисля да се спирам повторно с чаршафи. Препращам само към предходните страници, че става досадно.
Психиката на децата е същата, като преди 20 - 50 и т.н. години. Което няма общо с "акселерацията". Дайте доказателства с твърдения на научни авторитети за обратното. Понеже аз мога да цитирам веднага няколко световно известни имена, като Пиаже, Р. Славин /моля нечетящите професионална литература да не нападнат, че е българин или руснак. Понеже не е. Предупреждавам от сега. И е възможно най-съвременен автор, специалист по Педагогическа психология/, Робрт Дж. Стърнбърг. И още мога да дам, но тук четенето на научна литература не е особено популярно, както съм имала възможността да се убедя многократно. Та според учените няма голяма разлика и в днешни времена през периода 5-7 години се прави преход към различен тип мислене, най-общо, но стабилизирането на новия етап и възможностите да се осъществяват нови начини на обучение, е след прехода. Във всички държави - и в България, и в Англия, и в САЩ и т.н.
Психиката на децата е същата, като преди 20 - 50 и т.н. години. Което няма общо с "акселерацията". Дайте доказателства с твърдения на научни авторитети за обратното. Понеже аз мога да цитирам веднага няколко световно известни имена, като Пиаже, Р. Славин /моля нечетящите професионална литература да не нападнат, че е българин или руснак. Понеже не е. Предупреждавам от сега.
И е възможно най-съвременен автор, специалист по Педагогическа психология/, Робрт Дж. Стърнбърг. И още мога да дам, но тук четенето на научна литература не е особено популярно, както съм имала възможността да се убедя многократно. Та според учените няма голяма разлика и в днешни времена през периода 5-7 години се прави преход към различен тип мислене, най-общо, но стабилизирането на новия етап и възможностите да се осъществяват нови начини на обучение, е след прехода. Във всички държави - и в България, и в Англия, и в САЩ и т.н.
Какво значи, че децата могат да пишат и четат прилично в 1 клас? Както се каза по-горе, усвояването на правописа, изисква години. Кой е този първокласник, който колкото и с акселерирано развитие да е ще пише без грешки? Децата затова са в училище, да правят грешки. Само чрез тези грешки могат да се научат и развият. Няма как да се избегнат грешките.
Нека пишат Мам / вместо мама. Съвсем нормално. Те са първокласници, не правят професура там.
А на мен пък ми е интересно какво правят тогава тези 80 % първокласници изобщо в час, щом те вече научени отиват в училище. Единственото, което ми хрумва е, че скучаят. Това пък не е особено мотивиращо за предстоящото им развитие, защото училището не приключва в 1. клас. Това е едва началото.
Нека пишат Мам / вместо мама. Съвсем нормално. Те са първокласници, не правят професура там.
А на мен пък ми е интересно какво правят тогава тези 80 % първокласници изобщо в час, щом те вече научени отиват в училище. Единственото, което ми хрумва е, че скучаят. Това пък не е особено мотивиращо за предстоящото им развитие, защото училището не приключва в 1. клас. Това е едва началото.
Когато родителите се научат, че в българския език не съществуват думи като "емоционираш", може би и за децата ще има надежда.
Когато учителите започнат да мислят с главите си и малко по-разчупено, и разберат, че света, езика, децата се развиват с всеки изминал момент, ще има надежда за бъдещето на българското образование. Преди 10 години може и да не е имало нещо, а сега вече да се използва, че дори и да влиза в речниците.
В българският език нямаше преди години думи като рутер, и-мейл и т.н., но вече има.
http://www.cross.bg/ezik-dymi-aleksandrova-1506903.html#.WSfmJuuGOHshttps://dariknews.bg/novini/obshtestvo/novite-dumi-v-bylgarskiq- … zorbonavt-1615474
Закостенялостта, консерватизма и догмата, гледането с пренебрежение и от високо са едни от причините за този нисък рейтинг на професията. И с право. Никой никому не дължи уважение по задължение. Уважение се извоюва.
Слава Богу, че вече има отличаващи се учители от горното.
Фелис, нека като за начало това, което си написала да го приведем в книжовен вид според правилата:
Когато учителите започнат да мислят с главите си и малко по-разчупено, и разберат, че светЪТ, езикЪТ, децата се развиват с всеки изминал момент, ще има надежда за бъдещето на българското образование. Преди 10 години може и да не е имало нещо, а сега вече да се използва, че дори и да влиза в речниците.
Не зная какво бъдеще очакваш, ако я караш с членуването като в собствения си пост. Първо научаваме правилата и ги прилагаме, а после променяме и развиваме, че и претенции да имаме. Малко е нагло да бъркаш системно членуването на въпросните съществителни и да се пениш на тема език. И не, не съм учител.
Когато учителите започнат да мислят с главите си и малко по-разчупено, и разберат, че светЪТ, езикЪТ, децата се развиват с всеки изминал момент, ще има надежда за бъдещето на българското образование. Преди 10 години може и да не е имало нещо, а сега вече да се използва, че дори и да влиза в речниците.
Не зная какво бъдеще очакваш, ако я караш с членуването като в собствения си пост. Първо научаваме правилата и ги прилагаме, а после променяме и развиваме, че и претенции да имаме. Малко е нагло да бъркаш системно членуването на въпросните съществителни и да се пениш на тема език. И не, не съм учител.
Препоръчани теми