Правопис в първи клас

Да уточня, че аз крайни тези не съм изказвала и не съм защитавала преписа, а краснописа. Ако прочетеш назад, ще видиш, че аз залагам на диктовките. При препис правеше повече грешки и пишеше грозно, при диктовка беше перфектен, но към края на годината вече сякаш му омръзна и започна да пише много грозно навсякъде.

Лично моите деца са преписали точно два текста за цялото си ученичество, а вече са на финала на гимназията. За щастие учителките им бяха достатъчно добри, за да не занимават децата с глупости. Вместо това правеха диктовки, съчинения, много езикови упражнения. И на двете ми деца почерците и краснописът са различни, защото са различни хора. Проблеми досега не са имали с четливостта. Със сигурност, ако един почерк е $много грозен и нечетлив$, то това вече е показател за други неща, но те с преписване не се оправят, а с други, доста по-прости упражнения.

Ок, ако не съм разбрала правилно, се извинявам. Тогава да минем на въпроса - как постигаш краснопис? Останах с впечатление, че е с преписване. Относно потенциалния краснопис, това се вижда доста по-рано, още в предучилищната. Виждаш го как рисува, колко прави са му правите линии, колко криви са му кривите и т.н.

Редактирах си предния пост. Въпросът ми е какви упражнения за краснопис щом не препис! И не е реторичен.

Допълних в предишния - още в предучилищната се вижда. Ще използвам клишето, че всяко дете си е различно, още повече, че аз не зная колко красиво пише или не пише конкретното дете и дали има повод за безпокойство. (не съм врачка, за да правя енергийна диагностика по телефона ). Но всичко, което децата толкова много обичат да правят като лабиринти, свързване на точки, рисуване по пунктири и т.н. е полезно за зрително-моторната координация. Също и свободно $драскане$ на различни елементи.

Разковничето е в старанието според мен. Може да очертава по пунктир, колкото иска, и като седне да пише, въобще да не му пука и да пише четливо, но не и красиво. Оцветяването на тези книжки с мандали и други би ли било полезно? И без това все ми иска такава!

В момента се чувствам принудена да говоря наизуст, защото не съм видяла нито един ред, написан от детето. Това, което със сигурност можеш да направиш е да го хвалиш всеки път, когато е писал по-красиво, когато му проверяваш домашните. Ако всичко е четливо, включително по математика е напълно ясно че четворката е четворка, а не седмица, че нулата е нула, а не подобие на шестица, то няма причина за безпокойство. Първо за книжката с мандалата питай детето дали на него му харесва. Ако искаш добра координация го поощрявай да рисува, ако има поне минимален интерес към рисуването. Художниците прекарват часове в доизкусуряване на рисунъка и това не им тежи, защото го искат.

Като родител мога да кажа, че те разбирам, защото имаше период, точно в първи клас, в който и аз така на моето момче му приказвах, че пише грозно и не му пука и т.н.,, и за да ми е по-весело, имам и дъщеря, чийто почерк беше невероятно красив още от първата буква. В един момент се замислих защо отношението ми към едното дете е такова, а към другото онакова, и за кого всъщност е важен краснописът - за мен или за детето. Отговорът беше мъчение за мен, защото трябваше да призная пред себе си, че е важен за мен, и че нито учителката е казала нещо за нечетливост и грознопис, нито това как пише се отразява негативно на четливостта на написаното. Колкото и да е непредставителна извадката с личните ми деца, в седми клас, когато ходихме да гледаме работите, младежът беше писал невероятно красиво за момче, защото го бях предупредила, че може да попадне на проверяващ, който е много изморен или го мързи, и ако му писне, ще вземе да тегли една черта през целия преразказ и да напише $не се чете$ и да му провали целия труд. Оценката му беше почти пълна шестица. Та, разказвам това, за да дам пример, че нашите родителски критерии и желания понякога са излишно натоварване за децата и не носят желаните от нас резултати и ни е по-важно да задоволим себе си, мислейки, че е за доброто на детето.

Малко се е поизместила от правописа темата.
За мен краснописът е нещо абсолютно безсмислено, особено в днешно време.
Четливостта обаче е важна, т.к. все още понякога се налага писане на ръка. Житейски - все по- рядко, но се налага. И това налага пък постигане на четимост.
Задължителна си остава обаче грамотността и възможността да се изразяваш ясно и разбрано. Това са основните цели на езиковото обучение. Езикът е средство на речта, а речта е средство за комуникация, т.е. функцията й е да предава и приема мисли.
...
За чужбинското училище - гледам че е било намесено вчера.
Децата тръгват по- рано в някои държави в институцията "училище", но това не означава, че училището там на 4 - 5 години е нашето училище с нашата програма на 6-7.  Нищо, че му казват навън "училище", понякога на такова ходят 4- годишини с памперси. Имам такава позната с внучки в Англия. На "схул" с памперс и с кукли ходят. Тя помага в отглеждането, т.к. родителите работят на пълен ден и двамата. Жива градина по нашенски си е. Нищо училищно по нашенски няма на тази възраст. Чиста ДГ или нашенска предучилищна. Влезте в чужбински форуми и попитайте за програмата и какво се учи на 5, на 6, на 7 години. Не се занимавайте да си губите времето с градски легенди.
Та не знам коя държава била напреднала и коя - назаднала, но човешката биология и психика си е една и съща и колкото и човек да се зори  и пъне, няма как да превари и зорлем да я накара да узрее по- рано от предвиденото. Па няма и смисъл. 

Аз може би съм неамбициозен родител  , но държа детето да пише четливо и приемливо красиво (т.е. да чисто  и да си спазва редовете при изписване, не да има стърчащи неща отгоре и отдолу), но това че кръгчето му не е идеално кръгло или ченгелчето не достатъчно извито...за мен е прекалено, пак казвам за мен. Обръщам му внимание и на краснопис, но без да се вманиачвам важно ми е да пише грамотно и тук наблягам с всякакви упражнения.


А защо трябва да е красиво и според кого (красиво за мен и теб е различно )? Наистина ме интересува, не се заяждам?

И понеже по-напред беше го обвързала това красиво писане с умения личностни изграждащи по-нататък характер и т.н. И това не е много вярно според мен. Моя мъж пише четливо, но не особено красиво и свекърва ми грам такива изисквания не е имала към него. Но в живота, работата му и нещата които прави е страхотно старателен и никога не претупва дори и най-дребните неща. Другия пример съм аз  - пиша красиво според другите, но съм старателна само когато реша, често мога да претупам нещо което реша, че не ми е важно.

П.П. Отделно няма да казвам, че от наистина красивия ми почерк, след 5 години лекции в университета няма помен от него 

Говорим си не за "фината моторика", която е понятие общо, а за писането на ръкописни букви и свързването им в думи и текст.
Никой не е споменал, че от днес за утре се формират когнитивни умения, напротив, точно друго се пише, но е нужно и да се чете. Има си общи правила и норми, които са наложили даден тип обучение с определено съдържание и методика, да се провежда в една възраст с достатъчно широк диапазон от две години /6-7 годишна възраст/ за масата деца. Който счита, че детето му е особено надарено - да го обучава напредничаво. Но на малко хора им стиска. Понеже се оказва, че прекомерното тичане води до често спъване. И че всъщност то конските сили не били толкоз, колкото на човек му се вижда и му се иска.
"За сведение" човек е добре да се научи да разбира текст. По- добре да се учи бавно, но да има ефект. А това става не като се юрка да чете на 4 години. Понеже толкова ще разбере тогава.  Изрично съм написала, а сега - болднала и подчертала с друг цвят, че се изисква "достатъчно развита фина моторика" за първи клас, което означава точно, че е развиваща се, започнала някога да се развива във времето, но е недостатъчно развита в предучилищната възраст, за да се иска от децата в първи клас да са подготвени и да могат да четат и да пишат ръкописно.
Предпочитам децата да си започнат нормалното обучение за четене и писане когато са узрели за това, че гледам колко възрастни, почнали да четат на четири години и да смятат на по три, трудно интерпретират не особено сложен текст.

Определям, че е писал грозно, като го сравнявам с предишни негови писания, в които е бил по-добър. Иначе до края на първия срок вече се бях отказала да го карам да пише по-красиво. И вече не ни е тема на разговор. В интерес на истината госпожата не ни е обърнала внимание за проблем освен отвреме навреме да каже да сложи буквите на диета, че били много големи. Претенциите ми са да спазва редовете и буквите да са съразмерни една с друга. Носи перфектна диктовка без грешки, но без печатче за похвала, само подпис заради краснописа предполагам. В тези моменти ме хваща яд малко, но не го правя на въпрос и го хваля.

За яд си е, аз също бих се ядосала, но да пред детето няма смисъл да се коментира.
На приятелка детето на контролно по математика от 24 задачки няма нито една грешка и има - "Мн.добре" заради краснопис ( и то на цифри  ) и детето беше много натъжено.

Буквите са му големи, защото такъв му е размахът на детето - някои са с дребен почерк, други са по-едър. Отклонения има, ако е очевадно, но едва ли при вас става въпрос за макрография, защото макрографията е симптом на други работи. На мен редовете на тетрадките дори ми се струдат тоста теснички за малките букви. Когато минете само на широки редове, вече буквите му няма да изглеждат тлъсти. За съразмерността е така - поне относително да са съразмерни.
Относно липсата на печат бих говорила с учителката - според мен не е редно дете да бъде ощетявано заради това, че според учителката буквите трябва да са на диета. Ако за нея е едно и също дете с грешки на диктовката да е без печат, както и без печат да е дете с вярна диктовка, но с поохранени букви, то това повече говори за учителката, отколкото за детето.

О, и на моето малкото му се е случвало да върне вярна работа, но само с подпис, без похвала, точно защото било грозно. Понякога и забележки в работата му има поставена, за грознописа. А то и "диагноза си има", точно за писането. И аз в тайна не съм я държала. Напротив. Предупредих още като ни я казаха.
Затова първи и втори клас поработихме доста...за самочувствието му.

За прилежността,  краснописа  ...

Това е на първо място  уважение към себе си, после към другите.
Добре е когато напишеш нещо, да може да се прочете от други хора.

Понеже ремонтирам и обзавеждам жилище, посетих много места за оферти.  
На много места , грамотни хора ми дадоха оферти - къде на ръка, къде по програма.
Ми четливите на ръка оферти ми се сториха по - приемливи, а хората по общителни и разположени да помагат в избора с повече предложения... Една дама направо рисува /скицира в момента на идеите, които ни спохождаха   ... Беше страхотна-много ми помогна...  
Лекарката ми супер грозно пише. Някак  не и имам доверие на 100% и ходя само в краен случай...
Всеки път като отида в аптеката , аптекарката казва -"Мисля, че това   е написано"    и губим  време за разгадаване....  Това е немърливост  просто ... 

А един младеж  как приятно ме изненада с красиво изписани ценички ...   Пазя бележката в портмонето... Сърце не ми дава да я изхвърля.   Едни  спретнати, закръглени буквички и цифрички....  

Никой тук не отрече четливостта  , но тя не равнозначна на краснопис.

И хайде сега който не може да напише закръглени букви и цифрички и не става като човек и професионалист  ...и да нямам доверие на лекаря си защото пише грозно