По мое мнение, тези които се решават на аборт, най-много се притесняват от последващи здравословни проблеми и усложнения. Моралната страна на въпроса не вярвам да разтърси някоя като авторката.
Мисля, че не бива да се набиват непрекъснато морални угризения в жените, по повод евентуален аборт, защото нищо добро не носи нито за бременната, нито за нежеланото дете, нито за обществото.
Жените трябва да имат правото да решат дали да родят- уж всички поддържат това право, но ако се случи нежелана бременност, някои скачат и я изкарват убийца.
Което, за мен, е отвратително издевателство върху и без това стресираната бременна.
Колкото по-стресирана стане, толкова по-голяма е надеждата да не влезе в серия - като авторката - и да почне да ползва именно честите аборти като превенция от нежелана бременност (както прави авторката).
Няма какво да ги галим с перца по нежните главици и да им обясняваме как, видите ли, не са те виновни, не е убийство, едва ли не - ами, нищо особено не се е случило. Случило се е. И да, извършили а убийство. За удобство. Взели са решението си - забележи, никой тук не им отрича това право, по никакъв начин - добре е да живеят с чувството за вина за това, което са направили през остатъка от живота си. Може пък да спре някоя (не авторката, ясно) да повтори. И потрети. И попети. Изобщо, когато човек съзнателно извърши нещо лошо, колкото и то да е законно, не е добре да се държим така, сякаш е добро или нищо особено. Напротив, следва при всеки случай да му се напомня, че подобна постъпка е лоша и че повторението й би било още по-лошо.
Да не го правим... по-скоро е безотговорно.
Все едно да имаш дете, което лъже - не е незаконно, забележи - но да не му го казваш, щото щадиш чувствата му. Какво ще стане с това дете по-късно? Как му се отрази "жаленето" в бъдеще?
Не, не го приемам като аргумент.
Колкото и да се стресират, едва ли ще им е по-лоша съдбата от тази на убития ембрион.
Съжалявам, не разбирам.
