По-добре направете тема относно необезопасеният секс и последиците от него. Проблемът наистина е сериозен. Всичко зависи първо от възпитанието и образованието. По-късно, дори и да си изпатят, жените може да не си вземат поука. Темата е доказателство за това. Дано някой ден обществото да разбере, че отглеждането на дете е голяма отговорност и възпитанието трябва да започне от най-ранна възраст.
- Публикувана: 1 март 2017, 14:46 ч.
- Последно мнение: 23 март 2017, 13:39 ч.
Моля за съвет - приятелят ми, аборт, нова бременност, последствия от нов аборт?
По мое мнение, тези които се решават на аборт, най-много се притесняват от последващи здравословни проблеми и усложнения. Моралната страна на въпроса не вярвам да разтърси някоя като авторката.
Мисля, че не бива да се набиват непрекъснато морални угризения в жените, по повод евентуален аборт, защото нищо добро не носи нито за бременната, нито за нежеланото дете, нито за обществото.
Жените трябва да имат правото да решат дали да родят- уж всички поддържат това право, но ако се случи нежелана бременност, някои скачат и я изкарват убийца.
Което, за мен, е отвратително издевателство върху и без това стресираната бременна.
Но когато аборта ти е превенцията си е убийство нали? Тук долу горе се получава така - аз ще се е.., а ако стане бебе ще го махна. За това скачат жените, а не за правото на аборт. Въобще не мога да си представя как ще остана с мъж, който да не иска дете от мен, дори и непланирано и колко трябва да съм проста да ме стържат един път годишно щото намам мозък.
Но когато аборта ти е превенцията си е убийство нали? Тук долу горе се получава така - аз ще се е.., а ако стане бебе ще го махна. За това скачат жените, а не за правото на аборт. Въобще не мога да си представя как ще остана с мъж, който да не иска дете от мен, дори и непланирано и колко трябва да съм проста да ме стържат един път годишно щото намам мозък.
Тази патка, която коментираме, едва ли знае какво значи " превенция".
Единодушни сме, че е тъпа, та дрънка, но на мен ми е и мъчно за нея- какви са тези родители, какви ли по- важни неща са имали за вършене през годините, та не са намерили време да обяснят на дъщеря си що е то самоуважение и грижа за себе си?
По мое мнение, тези които се решават на аборт, най-много се притесняват от последващи здравословни проблеми и усложнения. Моралната страна на въпроса не вярвам да разтърси някоя като авторката.
Мисля, че не бива да се набиват непрекъснато морални угризения в жените, по повод евентуален аборт, защото нищо добро не носи нито за бременната, нито за нежеланото дете, нито за обществото.
Жените трябва да имат правото да решат дали да родят- уж всички поддържат това право, но ако се случи нежелана бременност, някои скачат и я изкарват убийца.
Което, за мен, е отвратително издевателство върху и без това стресираната бременна.
Колкото по-стресирана стане, толкова по-голяма е надеждата да не влезе в серия - като авторката - и да почне да ползва именно честите аборти като превенция от нежелана бременност (както прави авторката).
Няма какво да ги галим с перца по нежните главици и да им обясняваме как, видите ли, не са те виновни, не е убийство, едва ли не - ами, нищо особено не се е случило. Случило се е. И да, извършили а убийство. За удобство. Взели са решението си - забележи, никой тук не им отрича това право, по никакъв начин - добре е да живеят с чувството за вина за това, което са направили през остатъка от живота си. Може пък да спре някоя (не авторката, ясно) да повтори. И потрети. И попети. Изобщо, когато човек съзнателно извърши нещо лошо, колкото и то да е законно, не е добре да се държим така, сякаш е добро или нищо особено. Напротив, следва при всеки случай да му се напомня, че подобна постъпка е лоша и че повторението й би било още по-лошо.
Да не го правим... по-скоро е безотговорно.
Все едно да имаш дете, което лъже - не е незаконно, забележи - но да не му го казваш, щото щадиш чувствата му. Какво ще стане с това дете по-късно? Как му се отрази "жаленето" в бъдеще?
Не, не го приемам като аргумент.
Колкото и да се стресират, едва ли ще им е по-лоша съдбата от тази на убития ембрион.
Не, не го приемам като аргумент.
Колкото и да се стресират, едва ли ще им е по-лоша съдбата от тази на убития ембрион.
[/color]
Ами, ако попаднат в онези 3%, които въпреки всички предпазни мерки, забременеят и не искат да имат дете, какво правим?
Минаваме на режим " невинна", независимо че ембрионът ще бъде убит?
Или раждаме дете, което не е желано, но само защото някой ни е набил чувство за вина, го гледаме има- няма 18 години, независимо от всичко?
Имаш ли идея колко деца може да си отидат от света, забатачили се във втълпената им вина за убийство?
Николко?
Така както аз го виждам, децата, които си отиват от света, са онези, които биват убити.
И не са 3%, не се притеснявай.Едва ли има и 0.003%. Не ми се смята в момента, но при 1-2 фертилни дни от, примерно, 25 и над 99% сигурност на кондомите за пропускливост... Изобщо не ги мисли тези случаи. Ако изобщо ги има, са някакво изключение - единици в най-добрия случай.
Интересен факт е, че жените, направили аборт поради обективна необходимост - най-често лекарско предписание - изпитват вина и се питат... и не, изобщо не сравняват аборта с, примерно, неприятно посещение при зъболекаря.
А по отношение на "децата' - да ти кажа, това може би ще те учуди, но сексът НЕ е сред забавленията, предлагани в който и да е детски център.
Сексът е занимание за възрастни. И последствията от него - потенциално - са отговорност за възрастни. И ако деца искат да го практикуват, най-добре предварително да се информират за безопасните начини да го правят. И ако имат съмнения да се посъветват с някой по-отговорен възрастен, веднага. И ако не успеят да се справят с 1, 2 и дори с 3, по-добре да си носят чувството за вина. Може пък да ги предпази от последващо поведение с чести рецидиви като това на авторката.
Кати, хайде стига вече. Пак бъркаш подхода и се занимаваш със следствието, а не с причините.
Превенцията, не е набиване на чувство за вина. Разбери го, най-сетне!
Единствените резултати от такава пропаганда, биха били:
някои, ще те пратят да си гледаш работата;
други - ще се стреснат и ще родят нежелано дете (а в последствие - още n на брой нежелани деца, защото така и няма да се научат, как да се пазят);
трети, от по-чувствителните - съвсем ще дадат фира (психически), заради чувството за вина. И в бъдеще, изобщо няма да стават за майки.
И така нататък, защото съдби и причини за аборт - много.
P.S.: Това изказване е толкова е патетично, че думи нямам.
А, имам всъщност: всеки, що-годе образован човек, знае - че далеч не от всеки ембрион става дете.
Така че, няма нужда от чаак толкова мелодрама, а?
Превенцията, не е набиване на чувство за вина. Разбери го, най-сетне!
Единствените резултати от такава пропаганда, биха били:
някои, ще те пратят да си гледаш работата;
други - ще се стреснат и ще родят нежелано дете (а в последствие - още n на брой нежелани деца, защото така и няма да се научат, как да се пазят);
трети, от по-чувствителните - съвсем ще дадат фира (психически), заради чувството за вина. И в бъдеще, изобщо няма да стават за майки.
И така нататък, защото съдби и причини за аборт - много.
P.S.:
Цитат
Така както аз го виждам, децата, които си отиват от света, са онези, които биват убити
А, имам всъщност: всеки, що-годе образован човек, знае - че далеч не от всеки ембрион става дете.
Така че, няма нужда от чаак толкова мелодрама, а?
Не съм съгласна с прекаленото морализаторстване по отношение на абортите. Против съм създаване сред обществото на тази прекалено морализаторска нагласа срещу абортите. Още повече в това време когато сексът не е това, което е бил някога. Освен че сексът не е вече средство САМО за продължаване на рода, има вече и нови методи и начини за забременяване. Какво бихме казали за замразяване на ембриони и последващото им унищожаване? Или за аборта по медицински причини?
Всеки има право на мнение по тези въпроси, но нека не налага своето като последна инстанция и като единствено правилно, а да решава сам за себе си.
Кати говори така все едно никога не е била млада и винаги е правила безопасен секс и е била готова да роди бебето, което евентуално би се родило. Аз не бих била така категорична.
Всеки има право на мнение по тези въпроси, но нека не налага своето като последна инстанция и като единствено правилно, а да решава сам за себе си.
Кати говори така все едно никога не е била млада и винаги е правила безопасен секс и е била готова да роди бебето, което евентуално би се родило. Аз не бих била така категорична.
Да. Винаги съм правила безопасен секс (преди да реша - съзнателно и целенасочено да имам деца) и винаги съм била готова да поема последствията от съзнателен, доброволен секс. А решението съм го взела още преди да стан сексуално активна. Забележете, в сравнително късна възраст съм взела решение за дете. А преди това съм била всичко друго, но не и монахиня, уверявам ви. На два пъти съм вземала "пост-фактум" хапчета поради скъсан презерватив. Първият път ми провокира един от най-ужасните пристъпи на мигрена, които съм имала. И въпреки това го взех и втория път. Именно понеже не съм била готова да раждам.
Николко?
Така както аз го виждам, децата, които си отиват от света, са онези, които биват убити.
И не са 3%, не се притеснявай.Едва ли има и 0.003%. Не ми се смята в момента, но при 1-2 фертилни дни от, примерно, 25 и над 99% сигурност на кондомите за пропускливост... Изобщо не ги мисли тези случаи. Ако изобщо ги има, са някакво изключение - единици в най-добрия случай.
Интересен факт е, че жените, направили аборт поради обективна необходимост - най-често лекарско предписание - изпитват вина и се питат... и не, изобщо не сравняват аборта с, примерно, неприятно посещение при зъболекаря.
1. Това, което наричаш деца, не са деца- не впрягай каруцата пред коня.
2. 99% сигурност при кондомите е мит- виж официалните данни. Прибави и " злополуките" като скъсване и изхлузване, и ще стигне под 85%.
За теб най- важното е, жената да е в капана на вината доживот, ако забременее- да не смее да направи аборт, независимо че не иска детето.
Аз затворник на вманиачени защитници на ембрионите не само никога не съм била, но и не бих позволила да манипулират която и да било по този отвратителен начин.
Цитат
На два пъти съм вземала "пост-фактум" хапчета поради скъсан презерватив. Първият път ми провокира един от най-ужасните пристъпи на мигрена, които съм имала. И въпреки това го взех и втория път. Именно понеже не съм била готова да раждам.
С други думи, си утрепала на два пъти деца?
Кати, я хвърли едно око на тази тема - 20-годишна, с дете на година и половина, "таткото" си е бил камшика. Ето, малък, но важен цитат:
Викаш, 20-годишната, не е трябвало да направи аборт, вместо да си играят на семейство?
Да, звучи гадно за вече родено дете; но ме е яд на такива пикльовци, довели в този свят невинно същество, което не го е искало. И което ще има, ебати и живота (без извинение)!
Цитат
И вече се замислям дали малката няма да е по добре в друго семейство. Със сълзи в очите пиша вече но аз реално няма да и дам нищо. Нито ще мога да я изуча до висше, нито да и дам това което имат другите деца, нито ще има здраво семейство. Искам да направя най доброто за нея но вече се отчайвам че не мога да се справя и само а мъча.
Викаш, 20-годишната, не е трябвало да направи аборт, вместо да си играят на семейство?
Да, звучи гадно за вече родено дете; но ме е яд на такива пикльовци, довели в този свят невинно същество, което не го е искало. И което ще има, ебати и живота (без извинение)!
Скрит текст:
Здравейте на 20 години съм имам дъщеричка на 1г и 5м. Баща и ни напусна преди около година и от тогава горе долу връзвам двата края. Бях със социално майчинство от 100 лв. Докато тя направи 10 месеца за да тръгне на ясла майка ми и мъжа и ми помагаха(баща ми почина преди 4 години) започнах работа след това малката беше на седмична ясла и изобщо психически се скапвах много повече от физически ( бях в магазин със 16 часова смяна). Напуснах за друга работа в мол като под предтекст че поне събота и неделя ще почивам. Ами да но не, шефа все не може да ме нагласи. И така плащам и за детегледачки и живея сама с малката. Майка ми к семейството й са в друг град в околноста. Съгласи се да идва една събота и неделя да я гледа докато съм на работа. Беше ми ясно че тази помощ няма да продължи дълго защото тя обича да го прави за нещо в замяна или от сорта. Скоро (до няколко месеца) ще си дойдат с мъжа й и новото и дете в апартамента в който съм и аз, той беше собственост на майка и баща ми но след като почина имам 1/4 от него. Буквално ще остана на улицата.тя не веднъж е казала че нейното дете е по важно от моето. Сама, без роднини,със малко дете, и с 500 лв заплата незнам какво ще правя. Бащата няма намерение да се връща. В прав текст си е казал че не иска. И вече се замислям дали малката няма да е по добре в друго семейство. Със сълзи в очите пиша вече но аз реално няма да и дам нищо. Нито ще мога да я изуча до висше, нито да и дам това което имат другите деца, нито ще има здраво семейство. Искам да направя най доброто за нея но вече се отчайвам че не мога да се справя и само а мъча. И финансово изнемогвам и психически и физически. Вече имам чуството че само плача, депресия ли е незнам но съм в безисходица вече 
Не пиаш за да прося за нещо а по скоро за да чуя отзиви или предложения как да се справя, защото аз съм в дупка вече и не измислям нищо.
Не пиаш за да прося за нещо а по скоро за да чуя отзиви или предложения как да се справя, защото аз съм в дупка вече и не измислям нищо.
О, айде стига щуротии. Абортът не е убийство на дете, за който жената трябва да се чувства виновна доживот, абортът е прекратяване на нежелана бременност с целия риск, който носи - нито нещо повече, нито по-мало. Ако някой има лична обсесия на тая тема, друг въпрос.
И авторката, както и всяка друга жена, правила аборт вреди единствено на себе си, а не носи вина пред никого. Дано само авторката не плати прекалено скъпо за глупостта.
И авторката, както и всяка друга жена, правила аборт вреди единствено на себе си, а не носи вина пред никого. Дано само авторката не плати прекалено скъпо за глупостта.