Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 17 592

Николко?
Така както аз го виждам, децата, които си отиват от света, са онези, които биват убити.
И не са 3%, не се притеснявай.Едва ли има и 0.003%. Не ми се смята в момента, но при 1-2 фертилни дни от, примерно, 25 и над 99% сигурност на кондомите за пропускливост... Изобщо не ги мисли тези случаи. Ако изобщо ги има, са някакво изключение - единици в най-добрия случай.
Интересен факт е, че жените, направили аборт поради обективна необходимост - най-често лекарско предписание - изпитват вина и се питат... и не, изобщо не сравняват аборта с, примерно, неприятно посещение при зъболекаря.




1. Това, което наричаш деца, не са деца- не впрягай каруцата пред коня.
2. 99% сигурност при кондомите е мит- виж официалните данни. Прибави и " злополуките" като скъсване и изхлузване, и ще стигне под 85%.

 За теб най- важното е, жената да е в капана на вината доживот, ако забременее- да не смее да направи аборт, независимо че не иска детето.
Аз затворник на вманиачени защитници на ембрионите не само никога не съм била, но и не бих позволила да манипулират която и да било по този отвратителен начин.

Цитат
На два пъти съм вземала "пост-фактум" хапчета поради скъсан презерватив. Първият път ми провокира един от най-ужасните пристъпи на мигрена, които съм имала. И въпреки това го взех и втория път. Именно понеже не съм била готова да раждам.

С други думи, си у

трепала на два пъти деца?Simple Smile


За скъсаните кондоми си има хапчета, не ги бутай в статистиката.
Имат над 99% успеваемост като пропускане. Случаите на механична неизправност си личат - и могат да се предприемат мерки.
И не, неимплантираната потенциално оплодена (или не) яйцеклетка НЕ е ембрион, камо ли дете.
Много добре е да си е в капана на вината доживот, да. Добре е да осъзнава какво прави и това да остава, не да го разглежда като смяна на дреха.

А на 20... е твърде рано, меко казано, за деца. На 20 човек не е вече дете - но все още не е и възрастен, не в биологичен, а в социален смисъл. Не е следвало да прави деца - и не, да ги прави и да ги убива, още докато не са се родили, не е доброто решение. Доброто решение е преди да тръгне да прави деца да се замисли има ли възможност да ги отгледа.

# 136
  • Мнения: 422
Бубенце роди си бебенцето. Сигурна съм, че ще си прекрасна майка. Някой ден ще намериш баща на детето, който ще го обича и възпитава като свое. След време ще си намериш добра работа и ще го отгледаш достойно. Ако можех да имам дете, никога нямаше да направя аборт.

# 137
  • София
  • Мнения: 17 592
О, айде стига щуротии. Абортът не е убийство на дете, за който жената трябва да се чувства виновна доживот, абортът е прекратяване на нежелана бременност с целия риск, който носи - нито нещо повече, нито по-мало. Ако някой има лична обсесия на тая тема, друг въпрос.

И авторката, както и всяка друга жена, правила аборт вреди единствено на себе си, а не носи вина пред никого. Дано само авторката не плати прекалено скъпо за глупостта.





Не, не е детеубийство. Спор няма. Убийство на емброин е. В случая с аяторката - по-скоро серийно убийство на ембриони.

Чувството за вина - единствено и само то, други последствия този акт няма - е (понякога) превенция от повтарящи се грешки. Ако едно дете греши и получи награда и утеха за грешката си, то ще продължи да го прави, за да продължи да получава награди.Ако няма нито наказание (по очевидни причини в случая с абортите такова няма и не може / не следва да има), нито угризения - порицание от родители или общество - то просто ще продължава да прави онова, което е направило, защото... ами, защо пък не?

# 138
  • София
  • Мнения: 17 592
Бубенце роди си бебенцето. Сигурна съм, че ще си прекрасна майка. Някой ден ще намериш баща на детето, който ще го обича и възпитава като свое. След време ще си намериш добра работа и ще го отгледаш достойно. Ако можех да имам дете, никога нямаше да направя аборт.


Не, няма - тя вече е направила аборта.

# 139
  • София
  • Мнения: 24 839

Не, не е детеубийство. Спор няма. Убийство на емброин е. В случая с аяторката - по-скоро серийно убийство на ембриони.

Чувството за вина - единствено и само то, други последствия този акт няма - е (понякога) превенция от повтарящи се грешки. Ако едно дете греши и получи награда и утеха за грешката си, то ще продължи да го прави, за да продължи да получава награди.Ако няма нито наказание (по очевидни причини в случая с абортите такова няма и не може / не следва да има), нито угризения - порицание от родители или общество - то просто ще продължава да прави онова, което е направило, защото... ами, защо пък не?
[/color]
А, ти пък, си убила нещастното сперматозоидче, което е щяло да оплоди яйцеклетката, на която също си взела животеца.
Това- два пъти, сиреч, серийна убийца си и ти. hahaha

Едно ще ти кажа- последствията не се лекуват, още по- малко с вменяване на вина.
Едно, че унищожаваш човека, но и в един момент, чувството на страх и вина избиват в агресия и омраза.

Дано изблиците ти тук са изпускане на парата, а не педагогически похват спрямо реални деца. Peace

# 140
  • Мнения: 21 604
О, айде стига щуротии. Абортът не е убийство на дете, за който жената трябва да се чувства виновна доживот, абортът е прекратяване на нежелана бременност с целия риск, който носи - нито нещо повече, нито по-мало. Ако някой има лична обсесия на тая тема, друг въпрос.

И авторката, както и всяка друга жена, правила аборт вреди единствено на себе си, а не носи вина пред никого. Дано само авторката не плати прекалено скъпо за глупостта.





Не, не е детеубийство. Спор няма. Убийство на емброин е. В случая с аяторката - по-скоро серийно убийство на ембриони.

Чувството за вина - единствено и само то, други последствия този акт няма - е (понякога) превенция от повтарящи се грешки. Ако едно дете греши и получи награда и утеха за грешката си, то ще продължи да го прави, за да продължи да получава награди.Ако няма нито наказание (по очевидни причини в случая с абортите такова няма и не може / не следва да има), нито угризения - порицание от родители или общество - то просто ще продължава да прави онова, което е направило, защото... ами, защо пък не?




За да не си разсипе здравето и застраши фертилитета.
Чувството за вина за убийство на ембрион е нерелевантно и напълно неуместно както за превенция, така и в случаите, когато абортът е подходяща и единствена възможност.

И въобще няма какво да се размахва в нормален разговор, дори и някой лично да се ужасява от въпросното ембрионоубийство това си е индивидуална особеност, леко неподходяща за проповеди в обществото.

# 141
  • София
  • Мнения: 17 592

Не, чувството за вина не лекува последствията, а предотвратява рецидивите.
Не съм забелязала агресия и омраза у изпиталите я - по-скоро остава лека тъга.
И да, много реален подход спрямо реално дете е. Превантивен. Силно се надявам, че на сина ми няма някой ден да му хрумне да прави секс без кондом просто за забавление - т.е. не когато може и иска да поеме последствията от това.

# 142
  • Мнения: 21 604
А, хубаво, сина ти можеш да го фрустрираш колкото си искаш.

Но на дете-дъщеря само пълна кукувица би вменявала, че в случай на прекратяване на нежелана бременност трябва да изпитва вина за убийство и "лека тъга" до живот.
Доста както за предупреждение, така и възпиране от рецидив биха били  и рисковете, гадните усещания и страхът за възможност за поколение.

# 143
  • София
  • Мнения: 17 592
О, айде стига щуротии. Абортът не е убийство на дете, за който жената трябва да се чувства виновна доживот, абортът е прекратяване на нежелана бременност с целия риск, който носи - нито нещо повече, нито по-мало. Ако някой има лична обсесия на тая тема, друг въпрос.

И авторката, както и всяка друга жена, правила аборт вреди единствено на себе си, а не носи вина пред никого. Дано само авторката не плати прекалено скъпо за глупостта.


Не, не е детеубийство. Спор няма. Убийство на емброин е. В случая с аяторката - по-скоро серийно убийство на ембриони.

Чувството за вина - единствено и само то, други последствия този акт няма - е (понякога) превенция от повтарящи се грешки. Ако едно дете греши и получи награда и утеха за грешката си, то ще продължи да го прави, за да продължи да получава награди.Ако няма нито наказание (по очевидни причини в случая с абортите такова няма и не може / не следва да има), нито угризения - порицание от родители или общество - то просто ще продължава да прави онова, което е направило, защото... ами, защо пък не?


Абразиото е доста безопасна манипулация. Далеч по-застрашаващи фертилитета са, примерно, късите блузки в комбинация с късо яке и плитък панталон посред зима - ама не съм забелязала да възпира девойките. Това с размахването на заплахата за здравето е мнооого остаряло - и повечето момичета го научават достатъчно рано. Особено пък със свободния достъп до информация. Далеч по-вероятно е последващ инфертилитет да се дължи на, примерно, пренесени хламидии по време на не-безопасния секс, отколкото на манипулацията - или дори на множеството такива. Най-показателна (не статистически, илюстративно) е темата за кюртаж и последстващо забременяване - поне едно от момичетата имаше 5 миседа в рамките на 2 години - и, слава Богу, си има прекрасно момиченце (не, и хламидии не е имала, но това е друг въпрос). Да се размахва потенциалната опасност за здравето като опит за превенция е по-тъпо и от размахването на чувство за вина - понеже едното може да е провери, че е нереално (или пренебрежимо малко вероятно), докато другото сам го предизвикваш... ако мислиш, че си направил нещо нередно или поне лошо, де. Ако в морален план имаш чувството, че си изхвърлил някоя дрешка, която си харесвал, но ще си купиш друга... е, тогава няма да стане.


-“За да не си разсипе здравето и застраши фертилитета.
-“Чувството за вина за убийство на ембрион е нерелевантно и напълно неуместно както за превенция, така и в -“случаите, когато абортът е подходяща и единствена възможност.

И въобще няма какво да се размахва в нормален разговор, дори и някой лично да се ужасява от въпросното ембрионоубийство това си е индивидуална особеност, леко неподходяща за проповеди в обществото.

Риск практически няма - не по-голям от рискът по време на чистене на канал, гадни усещания (поне физически) също няма (а ако ги вардим емоционално - няма никакви), страхът за възможност за поколение е безпочвен.

И дъщеря ако бях имала щастието да имам, и на нея щях да й купя презервативи преди още да е почнала полов живот. И и на нея щях да повтарям, че към секса следва да се подхожда отговорно.

В създаването на ембрион участват двама. Възпитанието в безотговорност - и "то няма ти да носиш последствията" на момче е точно толкова лошо, колкото и на момиче.

Последна редакция: вт, 21 мар 2017, 23:42 от katiABV

# 144
  • Мнения: 21 604
Е, още по-добре ,щом е сравнително безопасно.
 


# 145
  • София
  • Мнения: 17 592

Не е "сравнително" безопасно. Просто е безопасно. За малолетни и непълнолетни май (това може и да есе е променило) е и безплатно - иначе се заплаща нещо (нямам идея колко, но не Бог знае каква сума).
Така че смело можете на насърчавате дъщерите си да действат както им е приятно... последствия няма никакви.

# 146
  • Мнения: 21 604
Е, не съвсем чак безопасно не е. Има всякакви случаи на усложнения и прочие. Както всяка манипулация си крие рискове, които е по-добре да не бъдат поемани.
Впрочем, нежелана бременност, която е уместно да бъде прекратена се случва и на по-късна възраст, при семейства с деца, не е приоритет само на неразумната младост...

# 147
  • София
  • Мнения: 17 592

И почистването на канал на зъб крие рискове - но не бих казала, че се замисляме за тях.Като усещане чистенето на канал е далеч по-неприятно - и далеч по-болезнено, докато се стигне до чистенето.
Все се надявам семействата да имат идея от семейно планиране.Пък може и да нямат, знам ли - ако разглеждат нежеланата бременност като досадна спънка в непосредствените планове за деня, загуба на няколко часа и може би лишаване от някое ново парцалче поради таксата...

# 148
  • Варна
  • Мнения: 838
  Кати, Кати, Кати...  Tired
  Явно няма смисъл да се говори повече. Ти се опиваш от думите си и не чуваш нищо друго.
  Успех, в офанзивата "Смърт (вечна вина) за Детеубийците!"
 
  Стана ми интересно: аборт, правила ли си? Че гледам - от първо лице, обясняваш за усещанията при манипулацията.
 (Ако се наложи някой ден, аз да правя аборт, ще нося плакат със себе си: "Кати, познаваме се от Бг-мамма, не ме замеряй с бебета-кукли, пълни с червена боя!" Защото си мислех, че живея достатъчно далеч от хора, които висят пред клиники и скандират... ама май, съм грешала!:))

# 149
  • Мнения: 478
По мое мнение, тези които се решават на аборт, най-много се притесняват от последващи здравословни проблеми и усложнения. Моралната страна на въпроса не вярвам да разтърси някоя като авторката.

Мисля, че не бива да се набиват непрекъснато морални угризения в жените, по повод евентуален аборт, защото нищо добро не носи нито за бременната, нито за нежеланото дете, нито за обществото.

Жените трябва да имат правото да решат дали да родят- уж всички поддържат това право, но ако се случи нежелана бременност, някои скачат и я изкарват убийца.
Което, за мен, е отвратително издевателство върху и без това стресираната бременна.



Колкото по-стресирана стане, толкова по-голяма е надеждата да не влезе в серия - като авторката - и да почне да ползва именно честите аборти като превенция от нежелана бременност (както прави авторката).
Няма какво да ги галим с перца по нежните главици и да им обясняваме как, видите ли, не са те виновни, не е убийство, едва ли не - ами, нищо особено не се е случило. Случило се е. И да, извършили а убийство. За удобство. Взели са решението си - забележи, никой тук не им отрича това право, по никакъв начин - добре е да живеят с чувството за вина за това, което са направили през остатъка от живота си. Може пък да спре някоя (не авторката, ясно) да повтори. И потрети. И попети. Изобщо, когато човек съзнателно извърши нещо лошо, колкото и то да е законно, не е добре да се държим така, сякаш е добро или нищо особено. Напротив, следва при всеки случай да му се напомня, че подобна постъпка е лоша и че повторението й би било още по-лошо.
Да не го правим... по-скоро е безотговорно.
Все едно да имаш дете, което лъже - не е незаконно, забележи - но да  не му го казваш, щото щадиш чувствата му. Какво ще стане с това дете по-късно? Как му се отрази "жаленето" в бъдеще?
Не, не го приемам като аргумент.
Колкото и да се стресират, едва ли ще им е по-лоша съдбата от тази на убития ембрион.


Ако такава жена ще влезе в депресия? И дори се самоубие? Какво ще се чувстват хората, които я обвинени в убийството на ембриона?

Общи условия

Активация на акаунт